№ 242 / 13.6.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР. МОНТАНА, 13.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана…….......трети наказателен състав в публично
заседание на 13 май................……..………….……………………………….
през две хиляди и деветнадесета година…..….……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при секретаря Н.Александрова...……….....……………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от
съдията Цветкова..……………………............…….....АН дело 666 по описа
за 2018г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12-001048/ 02.04.2019г. на Директора на Дирекция „ИТ” – Монтана на „С. С.” ООД със седалище и адрес на управление град С., представлявано от управителите Л.Е. и А.Н. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 1 500.00 лева на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.415 ал.1 от КТ.
Недоволни от така издаденото Наказателно постановление са останали представляващите Дружеството, които обжалват същото с оплакване за незаконосъобразност, като излагат конкретни доводи. Предвид горното молят съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В съдебно заседание пълномощникът им доразвива доводите изложени в жалбата.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП - законосъобразно. Представя и писмено становище.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
При извършена проверка на 18.02.2019г. и по документи на 25.02.2019 по спазване на трудовото законодателство от служители на въззиваемата страна в асфалтова база, находяща се в село Ерден, обл.Монтана обект за охрана на жалбоподателя е констатирано, че дружеството в качеството си на работодател е допуснало видно от книгата за ежедневен инструктаж и представения график за месец февруари 2019 на обекта, че работниците дават дежурства, като охранители по 24 часа. Като охранител на 18.02.2019г. е бил Г. И. Г., а на 17.02.2019 г. е бил на работа К. А. В., на 16.02.2019 г. е бил на работа А. Ц. А.
Нарушението е констатирано с протокол от извършена проверка от 11.03.2019 г.
Въз основа на АУАН наказващият орган издал и атакуваното НП.
От събраните по делото доказателства е видно, че при извършената проверка на място и по документи административно наказващия орган е констатирал нарушение, което е подробно описано както АУАН, така и в атакуваното Наказателно постановление, а именно нарушение на разпоредбата на чл.142 ал.4 от КТ във връзка с чл.141 ал.5 от КТ.
При извършената служебна проверка за законосъобразност съдът не установи при съставянето на АУАН и при издаване на НП административно наказващият орган да е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила.
Актът е надлежно връчен и в срокът по чл.44 ал.1 от ЗАНН са направени писмени възражения по констатациите, но без да бъдат приложени доказателства или да се поиска събирането на такива.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че жалбоподателя, в качеството му на работодател е осъществил от обективна страна нарушението, за което е ангажирана отговорността му. Нарушението е правилно установено по реда на Кодекса на труда, от компетентните за това органи и в изискуемата форма.
Нормата на чл.142, ал.4 от КТ визира, че максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. От тук следва извода, че продължителността на работната смяна предвид нормите на чл. 151 ал.2 от КТ и §1 т.11 от ДР на КТ включва освен работното време и почивките по чл.151 ал.1 от КТ, когато такива са осигурени от работодателя. От приложените по делото писмени доказателства, а именно графиците за работа за съответните месеци е видно, че цитираните в АУАН и НП работници са полагали много повече от 12 часа, а именно полагали са по 24 часови дежурства. Нормата на чл.142 ал.4 от КТ не позволява продължителност на работната смяна повече от 12 часа и след като реално тя е била повече от 12 часа, то така съставения график за разпределение на работното време през месеците декември 2015 и януари 2016 г. работодателя е нарушавал правото на работниците по чл.152 от КТ за непрекъсната междудневна почивка не по-малко от 12 часа - продължителността на тази почивка, за разлика от седмичната почивка /чл.153 ал.2 от КТ/ е еднаква и при двата начина за отчитане на работното време /подневно или сумирано/.
Разпоредбата на чл.141 ал.5 от КТ е императивна и забранява възлагането на работа през две последователни работни смени. По този начин се гарантира опазването на работоспособността и здравето на работника или служителя.
Правилно и законосъобразно е определен и размерът на имуществената санкция /наложена с оглед разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН/, в законоустановените граници – 1500лв. до 15000лв. В случая наказващият орган е определил размер на имуществената санкция от 1500 лв, явяващ се минималния установен в закона, предвид цялостните параметри, като несъмнено е отчел индивидуализиращите отговорността обстоятелства, като е отчел тежестта на нарушението, както и е обсъдил наличието или липсата на основания по чл.28, б.”а” от ЗАНН. Касае се за сериозно нарушение на трудовото законодателство, предпоставка за злоупотреба с трудови и социални права на работниците и служителите.
На следващо място, съгласно чл. 416, ал.1, изр.2 от КТ редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В тази връзка фактическите констатации отразени в акта не се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Описаното деяние в съставения против дружеството и възпроизведени в атакуваното Наказателно постановление съдържат всички признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват, както от субективна, така и от обективна страна състава на административно нарушение по чл.142, ал.4 от КТ във връзка с чл.141, ал.5 от КТ.
Предвид гореизложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП-законосъобразно.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 12-001048/ 02.04.2019г. на Директора на Дирекция „ИТ” – Монтана, с което на „С. С.” ООД със седалище и адрес на управление град С., представлявано от управителите Л.Е. и А.Н. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 1 500.00 лева на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.415 ал.1 от КТ, като ЗАКОНОСЪОРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: