Решение по дело №602/2019 на Окръжен съд - Перник

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 5

гр. Перник, 06.01.2020 г.

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

ОКРЪЖЕН СЪД ПЕРНИК - Гражданска колегия, в публично заседание на 23.10.2019 г., ІІІ-ти въззивен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Димитър Ковачев

 ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров

Роман Николов

при секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното от съдия Николов в.гр.дело № 00602 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от юрисконсулт Б.Р., процесуален представител на „Агенция за събиране на вземания” ООД с адрес: гр. София, бул. „Петър Дертлиев”, № 25, офис сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4 представляван от М.Д.Д. и Н.Т.С., против Решение № 1158 от 28.06.2019 г. по гр.д. № 7840 по описа на РС – Перник за 2018 г., в частта с която са отхвърлени предявените срещу В.И.Г.,***, с ЕГН: ********** искове по реда на чл. 415 ГПК.

В жалбата са развити подробни съображения във връзка с направените оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част. Иска се отмяна на решението в обжалваната част включително и в свързаната с иска част за разноските, и решаване на спора по същество от въззивната инстанция с уважаване изцяло на предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият е подал отговор на жалбата, в който по подробно изложени съображения изразява становище за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението в обжалваната част.

Окръжен съд Перник, при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо – в обжалваната му част.

Съдът при въззивния контрол за правилност на обжалваното решение в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Установява се, че между „Сити кеш“ ООД като заемодател и ответника В.Г. като заемополучател е сключен Договор за заем № *** от дата ***, по силата на който заемодателят е предоставил на ответника паричен заем в размер на 5000 лева, при годишен процент на разходите – 48.155 %, фиксиран лихвен процент – 39.96 %, срещу което ответникът се задължава да върне общо 8655.72 лв., разсрочени на 36 равни месечни вноски от по 240.43 лв., съгласно инкорпорирания в договора погасителен план, с първи падеж – 06.02.2017 г. и последен падеж – 06.01.2020 г. Договорът съдържа удостоверяване от заемателя, че е получил заетата сума, като договорът за кредит е подписан на всяка страница от ответника включително и собственоръчно са изписани и името и фамилията му.

 Основанието на което са заявени претенциите е твърдяна предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 10, ал. 1 от подписаните между страните общи условия (ОУ) при просрочие на две месечни вноски, считано от падежа на втората вноска настъпва автоматично прекратяване на договора за потребителски кредит и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, като заемодателят изпраща писмено уведомление. При прекратяване на договора по чл. 10, ал. 1 от ОУ е уговорено, че кредитополучателят да дължи остатъчните непогасени вноски по погасителния план, включително и неустойки и обезщетения.

При действието на т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по ТД № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС вземането става изискуемо, след обявяване на предсрочната изискуемост на длъжника. Неоснователно е възражението за неприложимост на ТР по отношение на небанковите кредитни институции, каквато е и въззивното дружество. Съгласно практиката на ВКС (Решение № 200/18.01.2019 г. по т. д. № 665/2018 г. на ВКС, Решение № 3/17.04.2019 г. по т. д. 1831/2017 г. на ВКС) предсрочната изискуемост следва да бъде обявена на длъжника и съгласно чл. 240, вр. чл. 71 от ЗЗД, за да породи действие.

 В конкретния случай от приложените доказателства не се установява обявяването на предсрочната изискуемост на длъжника, тъй като няма данни приложеното по делото уведомление да е достигнало до него.

 Няма пречка обаче да бъдат присъдени падежиралите вноски съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК, т. 9 от ТР № 4/18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 1 ТР № 8/02.04.2019 г. по ТД № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Видно от представените доказателства месечната вноска по кредита с падеж 6-то число от месеца е 240.43 лв..

Падежиралите вноски за периода *** до 06.07.2019 г. са 30 броя. Видно от приложените доказателства главницата по договора е в размер на 5000 лв.

Предвид тези съображения претенцията за главница е основателна и доказана до размер на сумата от 3888.88 лв., поради което и обжалваното Решение в тази му част следва да бъде потвърдено.  С оглед уважената искова претенция правилно Районният съд е присъдил и претендираната договорна лихва върху главницата от 2843.33 лв., както и на основание чл. 86 от ЗЗД е присъдил законната лихва върху уважената част от главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 3738 по описа на РС Перник за 2018 г. – 01.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

По отношение на предявените евентуални искове

В жалбата си дружеството жалбоподател твърди, че е предявило евентуален осъдителен иск, по който Районният съд не се е произнесъл в обжалваното Решение. Както се вижда от молба вх. № 18043 от 20.06.2019 г. е направила искане, в случай, че съдът приеме, че ответникът не е редовно уведомен за предсрочната изискуемост на вземанията по договора да го осъди, да заплати на ищцовото дружество сумите описани в исковата молба. Видно от Протокол от съдебно заседание от 25.06.2019 г. Районният съд е направил доклад по делото в открито съдебно заседание, в който доклад не е отразено, че е предявен евентуален иск. Този доклад е приет за окончателен и в същото съдебно заседание са приключени събирането на доказателства и устните състезания, като съдът е обявил, че ще се произнесе с Решение в срок. В предвидения от закона срок от ищцовото дружество не е постъпила молба за поправка на протокол, липсва оплакване за неточен и непълен доклад и в жалбата. При тези данни настоящият въззивен състав счита, че евентуални осъдителни искове не са предявявани. За пълнота следва да се отбележи, че дори да бяха надлежно предявени подобни искове в производството по реда на чл. 422 ГПК биха били недопустими по следните съображения:

От мотивите към Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. по т. д. № 8/2017 г. на ВКС, ОСГТК, става ясно, че доколкото основанието на установителния иск са твърдените юридически факти, от които произтича претендираното субективно материално право, е изоставена и практиката за допустимо съединяване на установителната претенция с осъдителна такава в условията на евентуалност, предвид абсолютната идентичност на основание и петитум по двата иска. В процесния случай разликата между главния и евентуалния иск е само във вида на търсената защита. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение е предпоставка за съединяване на осъдителен иск при условията на евентуалност с предявения по реда на чл. 422 ГПК положителен установителен иск, а в случая заявеният спорен предмет е един и същ, т. е. налице е недопустимо съединяване на исковете (в този смисъл и Решение № 135/26.09.2018 г. по т. д. № 230/2017 г. ІІ т. о. на ВКС и др).

Предвид гореизложеното, ОС Перник счита, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на РС Перник е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По разноските

С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски. Насрещната страна В.И.Г. се представлява от особен представител, на когото се дължи възнаграждение по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, като същото е внесено от дружеството жалбоподател по сметка на ОС – гр. Перник.

Предвид изложеното, съдът

Р  Е  Ш  И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1158 от 28.06.2019 г. по гр.д. № 7840 по описа на РС – Перник за 2018 г. в обжалваната му част.

Първоинстанционното решение в останалата необжалвана част е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.