Р Е
Ш Е Н
И Е
№
5
гр.
Перник, 06.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН
СЪД ПЕРНИК - Гражданска колегия, в публично заседание на 23.10.2019 г., ІІІ-ти въззивен
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Димитър Ковачев
ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров
Роман
Николов
при
секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното от съдия Николов в.гр.дело
№ 00602 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба от юрисконсулт Б.Р., процесуален представител на „Агенция за
събиране на вземания” ООД с адрес: гр. София, бул. „Петър Дертлиев”, № 25, офис
сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4 представляван от М.Д.Д. и Н.Т.С., против
Решение № 1158 от 28.06.2019 г. по гр.д. № 7840 по описа на РС – Перник за 2018
г., в частта с която са отхвърлени предявените срещу В.И.Г.,***, с ЕГН: **********
искове по реда на чл. 415 ГПК.
В жалбата са развити подробни съображения във връзка с
направените оплаквания за неправилност на решението в обжалваната
част. Иска се отмяна на решението в обжалваната част включително и в свързаната с
иска част за разноските, и решаване на спора по същество от въззивната
инстанция с уважаване изцяло на предявените искове.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК въззиваемият е подал отговор на жалбата, в който по подробно изложени съображения изразява становище за нейната
неоснователност и за потвърждаване на решението в обжалваната част.
Окръжен съд Перник, при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, намира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо – в обжалваната му част.
Съдът при въззивния контрол за
правилност на обжалваното решение в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
намира от фактическа и правна страна следното:
Установява
се, че между „Сити кеш“ ООД като заемодател и
ответника В.Г.
като заемополучател е сключен Договор
за заем № *** от дата ***, по силата на който заемодателят е
предоставил на ответника паричен заем в размер на 5000 лева, при годишен
процент на разходите – 48.155 %, фиксиран лихвен процент – 39.96 %, срещу което
ответникът се задължава да върне общо 8655.72 лв., разсрочени на 36 равни месечни
вноски от по 240.43 лв., съгласно инкорпорирания в договора погасителен
план, с първи падеж – 06.02.2017 г. и последен падеж – 06.01.2020
г. Договорът съдържа
удостоверяване от заемателя, че е получил заетата сума, като договорът за
кредит е подписан на всяка страница от ответника включително и собственоръчно
са изписани и името и фамилията му.
Основанието
на което са заявени претенциите е твърдяна предсрочна изискуемост. Съгласно чл.
10,
ал. 1 от подписаните между страните общи условия (ОУ) при
просрочие на две месечни вноски,
считано от падежа на втората вноска
настъпва автоматично прекратяване на договора за потребителски кредит и
обявяване на неговата предсрочна изискуемост, като заемодателят изпраща писмено уведомление. При прекратяване на договора по чл. 10, ал. 1 от ОУ е уговорено, че кредитополучателят да дължи остатъчните непогасени вноски по
погасителния план, включително
и неустойки и обезщетения.
При действието на т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по ТД № 4/ 2013 г. на
ОСГТК на ВКС вземането става изискуемо, след обявяване на предсрочната
изискуемост на длъжника. Неоснователно е възражението за неприложимост на ТР по
отношение на небанковите кредитни институции, каквато е и въззивното дружество.
Съгласно практиката на ВКС (Решение № 200/18.01.2019 г. по т. д. № 665/2018 г.
на ВКС, Решение № 3/17.04.2019 г. по т. д. 1831/2017 г. на ВКС) предсрочната изискуемост следва да бъде обявена на
длъжника и съгласно чл. 240, вр. чл. 71 от ЗЗД, за да
породи действие.
В конкретния случай от
приложените доказателства не се установява обявяването на предсрочната
изискуемост на длъжника, тъй като няма данни приложеното по делото уведомление
да е достигнало до него.
Няма пречка обаче да бъдат присъдени
падежиралите вноски съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК, т. 9 от ТР № 4/18.06.2014
г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 1 ТР № 8/02.04.2019 г. по ТД № 8/2017
г. на ОСГТК на ВКС. Видно от представените доказателства месечната вноска по
кредита с падеж 6-то число от месеца е 240.43 лв..
Падежиралите вноски за периода *** до 06.07.2019 г. са 30 броя. Видно от приложените доказателства главницата по договора
е в размер на 5000 лв.
Предвид тези съображения претенцията за главница е основателна и
доказана до размер на сумата от 3888.88 лв., поради което и обжалваното Решение в тази му част
следва да бъде потвърдено. С оглед уважената искова претенция правилно
Районният съд е присъдил и претендираната договорна лихва върху главницата от 2843.33 лв., както и на основание чл. 86 от ЗЗД е присъдил
законната лихва върху уважената част от главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по ч.гр.д. № 3738 по описа на РС Перник за 2018 г. – 01.06.2018
г. до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на предявените евентуални искове
В жалбата си дружеството жалбоподател твърди, че е
предявило евентуален осъдителен иск, по който Районният съд не се е произнесъл
в обжалваното Решение. Както се вижда от молба вх. № 18043 от 20.06.2019 г. е
направила искане, в случай, че съдът приеме, че ответникът не е редовно
уведомен за предсрочната изискуемост на вземанията по договора да го осъди, да
заплати на ищцовото дружество сумите описани в исковата молба. Видно от
Протокол от съдебно заседание от 25.06.2019 г. Районният съд е направил доклад
по делото в открито съдебно заседание, в който доклад не е отразено, че е
предявен евентуален иск. Този доклад е приет за окончателен и в същото съдебно
заседание са приключени събирането на доказателства и устните състезания, като
съдът е обявил, че ще се произнесе с Решение в срок. В предвидения от закона
срок от ищцовото дружество не е постъпила молба за поправка на протокол, липсва
оплакване за неточен и непълен доклад и в жалбата. При тези данни настоящият
въззивен състав счита, че евентуални осъдителни искове не са предявявани. За
пълнота следва да се отбележи, че дори да бяха надлежно предявени подобни
искове в производството по реда на чл. 422 ГПК биха били недопустими по
следните съображения:
От мотивите към Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г.
по т. д. № 8/2017 г. на ВКС, ОСГТК, става ясно, че доколкото основанието на
установителния иск са твърдените юридически факти, от които произтича
претендираното субективно материално право, е изоставена и практиката за
допустимо съединяване на установителната претенция с осъдителна такава в
условията на евентуалност, предвид
абсолютната идентичност на основание и петитум по двата иска. В процесния
случай разликата между главния и евентуалния иск е само във вида на търсената
защита. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно
от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение е предпоставка
за съединяване на осъдителен иск при условията на евентуалност
с предявения по реда на чл. 422 ГПК
положителен установителен иск, а в случая заявеният спорен предмет е един и
същ, т. е. налице е недопустимо съединяване на исковете (в този смисъл и
Решение № 135/26.09.2018 г. по т. д. № 230/2017 г. ІІ т. о. на ВКС и др).
Предвид гореизложеното, ОС Перник счита, че въззивната
жалба е неоснователна, а обжалваното решение на РС Перник е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По
разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски.
Насрещната
страна В.И.Г. се представлява от особен представител, на когото се дължи
възнаграждение по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, като същото е внесено от
дружеството жалбоподател по сметка на ОС – гр. Перник.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 1158 от 28.06.2019 г. по гр.д. № 7840 по описа на РС – Перник за 2018 г. в обжалваната му част.
Първоинстанционното решение в останалата необжалвана
част е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280,
ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.