Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.12.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ състав в закрито заседание на десети декември две хиляди и
деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БОЙЧЕВА
РУМЯНА
СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдия Спасова ч.гр.д.
№ 14291 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника „ЗАД ОЗК – З.“ АД
срещу постановление от 12.09.2019 г. по изпълнително дело № 20199210400814 по
описа на ЧСИ С.П., с което частният съдебен изпълнител е присъединил за
събиране в изпълнителното производство допълнителен адвокатски хонорар в размер
на 188,22 лева към вече претендирания такъв.
Жалбоподателят счита, че претендираният от взискателя
адвокатски хонорар е над законоустановения минимум, предвиден в Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с
което е начислена и пропорционална такса над размерите, посочени в т. 26 от
Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ. Твърди, че в процесния случай исканият
адвокатски хонорар за изпълнителното производство е прекомерен и не съответства
на правната и фактическа сложност на делото. Посочва, че единствените
предприети от взискателя действия са по подаване на молба за образуване на изпълнителното
дело с посочване в същата на способа за изпълнението и съответно не са налице
основания за присъждане на възнаграждение в заявения от взискателя размер.
Счита, че разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е неприложима в настоящия случай, тъй като касае
по-голяма фактическа и правна сложност на делото, съответно активно поведение
от страна на процесуалния представител по проучване на имущества на длъжника,
справки, предлагане на множество начини за изпълнение в течение на
производството и т.н., каквито действия в настоящото изпълнително дело не са
предприемани. Предвид изложеното иска да се намали размера на адвокатския
хонорар до минимално дължимия според чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., като
се вземе предвид постановката на т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013
г. на ВКС по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК, съответно да се редуцира същият до
сумата в размер на 240 лева. Счита и определената по т. 26 от Тарифа към ЗЧСИ
пропорционална такса за прекомерна, както и че същата се определя само върху
присъденото вземане по изпълнителния лист. В условията на евентуалност в
случай, че се счете, че дължимото се адвокатско възнаграждение следва да бъде
включено в събраната сума, то иска да се намали същото като се коригира и
размера на начислената по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ
пропорционална такса. С оглед изложеното моли да се отмени постановление от
12.09.2019 г. по изпълнително дело № 20199210400814 по описа на ЧСИ С.П., като
се намали размера на адвокатското възнаграждение на взискателя до сумата от 240
лева и да се коригира размера на таксата по т. 26 от Тарифата. Претендира
разноски.
С писмен отговор взискателят „ДЗИ – Общо З.“ ЕАД счита
жалбата за неоснователна. Посочва, че определеното адвокатско възнаграждение в
изпълнително производство е изцяло в рамките на предвидения в чл. 10, т. 1 и т.
2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минимум. Твърди, че възражението на длъжника, че не следва да се дължи хонорар
по т. 2 от чл. 10 на наредбата е неоснователно. Посочва, че при образуване на
изпълнителното производство претендираният хонорар е в размер на 240 лева с ДДС
и поради неплащане от длъжника в срока за доброволно изпълнение, е депозирана
молба с искане за извършване на действия по принудително събиране на сумата и
във връзка с това и е допълнително начисленият хонорар. В случая заплатеното
адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство за образуване на изпълнителното
производство, а впоследствие присъединеното такова за процесуално
представителство, е съобразено с предвидения в Наредба № 1 минимум, като същият
следва да бъде заплатен от длъжника, чието процесуално поведение противоречи на
депозираното от него възражение, предвид липсата на доброволно изпълнение. Предвид
изложеното иска да се остави жалбата без уважение като неоснователна.
В изложените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, частният
съдебен изпълнител счита жалбата за неоснователна. Посочва, че изложените от
жалбоподателя аргументи, относно нарушаване на процесуалните правила, са
несъстоятелни, немотивирани и не отговарят на действителната фактическа
обстановка. Счита, че предвид липсата на доброволно изпълнение и предприетото
активно поведение от взискателя, не са налице основания за намаляване на
хонорара. Оспорва възраженията, че е налице прекомерност на пропорционалната
такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ, както и че адвокатското възнаграждение не
следва да се включва в събраната сума. Предвид изложеното иска да се остави
подадената жалба.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства
във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие, писмения
отговор на взискателя и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 435,
ал. 2 ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на
движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. Жалбата се
подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на
действието, съответно от деня на съобщението /чл. 436, ал. 1 ГПК/.
В конкретния случай правото на жалба
е упражнено срещу акт на съдебния изпълнител, с който e присъединил за събиране в настоящото
производство претендирания в изпълнителното производство допълнителен
адвокатски хонорар в размер на 188,22 лева с ДДС. Жалбата има допустим предмет
на съдебен контрол – постановлението, изготвено от ЧСИ за приети по
изпълнителното дело разноски и е подадена в предвидения преклузивен срок, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Изпълнително дело № 20199210400814
по описа на ЧСИ С.П. е образувано по молба на взискателя „ДЗИ – Общо З.“ ЕАД
срещу З. „О.“ АД, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 29.05.2019 г. по
гр.д. № 83238/2017 г. по описа на Софийски районен съд.
С молбата за образуване на
изпълнителното дело взискателят е поискал да му бъдат присъдени разноски за
адвокатски хонорар в размер на 240 лева с ДДС. Покана за доброволно изпълнение
е получена от длъжника на 11.06.2019 г. На 06.08.2019 г., което е след изтичане
на дадения с поканата двуседмичен срок, взискателят е поискал от съдебния
изпълнител да извърши справка относно притежаваните от длъжника банкови сметки,
предвид липсата на плащане в срока за доброволно изпълнение. С разпореждане от
12.09.2019 г. частният съдебен изпълнител е наложил запор върху банковите
сметки на длъжника в Общинска банка АД.
С обжалваното постановление от
12.09.2019 г. ЧСИ С.П. е постановил на основание чл. 10, ал. 2 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
присъединяване за събиране в настоящото производство на претендирания в
изпълнителното производство допълнителен адвокатски хонорар в размер на 188,22
лева с ДДС.
С оглед на така събраните данни
настоящият въззивен състав намира за неоснователни изложените в жалбата доводи,
че претендираният адвокатски хонорар за изпълнителното производство и
по-конкретно в частта, в която е присъединено за събиране възнаграждение от
188,22 лева с ДДС, е прекомерен и не съответства на равната и фактическа
сложност на делото. Съобразно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са
за сметка на длъжника, освен в изрично посочени случаи, в които процесният не
попада. Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е
200 лева без ДДС за образуване на изпълнително дело, а по чл. 10, т. 2 за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания е 1/2
от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от наредбата. В
разглеждания случай първоначално взискателят е претендирал възнаграждение в
размер на 240 лева с ДДС само по чл. 10, т. 1 от Наредбата за образуване на
делото. След като не е получил доброволно изпълнение, взискателят е поискал
извършване на изпълнителни действия и възнаграждение за това. Определянето от
частния съдебен изпълнител за събиране възнаграждение в размер на 188,22 лева с
ДДС е минимално дължимото по чл. 10, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредбата
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Установява се, че поисканите от взискателя и предприети след това от съдебния
изпълнител действия са такива не само по образуване на изпълнителното дело, но и
насочени към принудително събиране на дълга, предмет на издадения изпълнителен
лист, което е и резултат от бездействието на длъжника да изпълни в срока за
доброволно изпълнение. Налице са реални действия по искане и налагане на запор
за удовлетворяване вземането на кредитора, поради което следва да се приеме, че
взискателят е съдействал активно за тяхното провеждане. Ето защо в тежест на
длъжника следва да се възложат разноските както за образуване на делото, така и
за извършване на другите действия с цел удовлетворяване на вземанията. Както се
посочи, възнаграждението не надвишава определения в Наредбата минимум, поради
което не може да бъде определено под него, независимо от фактическата и правна
сложност на делото и от действията, които са извършени.
Предвид изложеното и доколкото съдебният
изпълнител е съобразил, че поетата защита е както за образуване, така и за
водене на делото и дължимото възнаграждение не е над определения в Наредбата
минимум, то обжалваното постановление от 12.09.2019 г., с което е присъединен
за събиране в изпълнителното производство допълнителен адвокатски хонорар в
размер на 188,22 лева се явява правилно и законосъобразно, поради което жалбата
следва да се остави без уважение.
Настоящият въззивен състав намира за
неоснователни и доводите на жалбоподателя относно определената пропорционална
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Буквалният текст на т. 26 от тарифата гласи, че за
изпълнение на парично задължение се събира такса върху събраната сума и следва
определяне на таксата според сумата. В паричното задължение, което длъжникът
дължи се включва сумата за адвокатско възнаграждение, когато взискателят е
представляван от адвокат и е представил доказателства за извършване на
разноски, тъй като тя представлява парично задължение за длъжника и подлежи на
събиране от частния съдебен изпълнител. В пропорционалната такса не се включат
единствено авансовите такси. Друго изключение, включително за адвокатското
възнаграждение, което по същество представлява вземане на взискателя, което
подлежи на събиране, не е предвидено. При съобразяване изложеното съдът намира,
че начислената по т. 26 ТТРЗЧСИ такса, чието
заплащане е за сметка на длъжника, е определена правилно от размера на
паричното вземане, което подлежи на събиране, при съобразяване дължимия и
заплатен размер на адвокатското възнаграждение.
Така мотивиран
Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба, подадена от длъжника „ЗАД ОЗК – З.“ АД срещу постановление от 12.09.2019
г. по изпълнително дело № 20199210400814 по описа на ЧСИ С.П., с което частният
съдебен изпълнител е присъединил за събиране в изпълнителното производство
допълнителен адвокатски хонорар в размер на 188,22 лева към вече претендирания
такъв, както и определения по изпълнителното дело размер на таксата по т. 26 от
Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.