№ 3854
гр. В. 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В. 21 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20223110106178 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове от „К.Б.К.Б.“,
ЕАД ЕИК ********* (с предходно наименование „Р. (Б.)“ ) със седалище и
адрес на управление гр. С., бул. Н.В. №55 срещу К. М. К., ЕГН ********** с
адрес Област В. Община Д.ч., с. С.О., ул. Св. Св. К.М. № 13 за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от
2242,91 лева /две хиляди двеста четиридесет и два лева и деветдесет и една
стотинки/, представляваща изискуема главница по договор за студентски
кредит № 1802072306195406 от 08.02.2018г., с обявена предсрочна
изискуемост на 05.01.2022г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 02.02.2022г., до
окончателно изплащане на вземането, сумата от 131,62 лева /сто тридесет и
един лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща изискуема редовна
лихва, начислена за периода от 05.12.2021г. до 04.01.2022г. вкл., сумата от
17,44 лева /седемнадесет лева и четиридесет и четири стотинки/,
представляваща изискуема наказателна лихва, начислена за периода от
05.01.2022г. до 01.02.2022г. вкл., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 697/07.02.2022г.,
постановена по ч.гр.дело № 1227/2022г. на ВРС, поправена с определение
№5302/18.05.2022г., постановено по ч.гр.дело № 1227/2022г. на ВРС, на осн.
1
чл.240, ал.1 вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, по реда на чл.422 ГПК.
В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е възникнало
облигационно правоотношение по договор за студентски кредит №
1802072306195406 от 08.02.2018г.Отпусната на ответника сума възлиза на
4200 лева, уговорен е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 6,5 %.
Излагат се твърдения, че в договора страните се уговорили, че ответникът се
задължава да представя на кредитора документ от съответното висше учебно
заведение, с който да бъде удостоверявано качеството му на студент през
всеки започнат учебен семестър. Ответникът не е изпълнил това си
задължение, като за учебната 2019/2020г. не е представил на банката
посочения документ, при което кредиторът е упражнил правото си по чл.6 от
договора да отнесе задължението за предсрочно изискуемо. За това си
намерение кредиторът е уведомил длъжника с писмо с обратна разписка,
което е получено от последния на 05.01.2022г.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с
който предявените искове се оспорват по основание и размер.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
Представен по делото е договор № 1802072306195406/08.02.2018г. за
студентски кредит, по силата на който кредиторът Р. (Б.) отпуска кредит в
полза на ответника в размер на 4200 лева, който кредит се предоставя за
заплащане на 7 бр. такси за обучение. Уговорения краен срок за погасяване на
задължението е определен на 10.09.2024г. Уговорена е догорена лихва в
размер на 6,5 %. Уговорено в разпоредбата на чл. 5.1.5 е задължението на
кредитополучателя, че същия в началото на всеки семестър следва да
представя на банката документ от висшето учебно заведение, който
удостоверява качеството му на студент. В разпоредбата на чл.6 от договора е
уговорено правото на кредитора да обяви вземането за предсрочно изискуемо,
като едно от основанията посочени за реализиране на тази възможност от
банката е да не е представен документ удостоверяваща качеството на студент
на кредитополучателя.
Представени п делото са три броя платежни нареждания, от които се
установява, че са заплатени три семестриални такси в полза на ВВМУ „Н.Й.
2
В.“.
Представена по делото е разписка от 05.01.2022г. за връчено
уведомление за обявена предсрочна изискуемост на вземане по договор за
студентски кредит, която видно от удостоверяване на длъжностното лице при
ЧСИ П. И.а с район на действие ВОС е връчена на майката на длъжника на
посочената дата. Върху самата покана лично от последната е удостоверено,
че книжата се приемат със задължение да ги предаде на ответника.
Прието по делото е заключение на вещото лице Р. С. по назначената
съдебно – счетоводна експертиза. При преглед на счетоводните записвания
експерта констатира, че общия размер на дължимата главница по договора за
студентски кредит възлиза на 2242,91 лева, която се формира от три броя
извърши плащания, които са реализирани на 09.02.2018г., 12.09.2018г. и
04.02.2019г., като и кри капитализирани редовни лихви по договора. Размера
на редовната лихва възлиза на 131,62 лева, а размера на наказателната лихва
за забава в размер на 17,44 лева.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни
изводи:
В тежест на ищеца по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове е да
установи, че между страните е валидно възникнало облигационно
правоотношение по договор за студентски кредит, че заетата сума е
предадена на заемополучателя, че ищецът е довел до знанието на ответника,
че е обявил вземането си по договора за предсрочно изискуемо.
От представените по делото писмени доказателства съдът приема, че
страните са обвързани във валидно облигационно правоотношение по
договор за студентски кредит, по силата на който ищецът в качеството му на
кредитор е предоставил на ответника сумата от 4200 лева, с падеж на
задължението 10.09.2024г.От представените по делото платежни нареждания,
както и от заключението на назначената в хода на съдебното производство
съдебно – счетоводна експертиза на вещото лице С., съдът приема, че размера
на усвоената главница, в който размер се включва и капитализираната
договорна лихва възлиза на 2242,91 лева. Няма данни по делото, че така
усвоената главница е погасена от кредитополучателя към момента на
приключване на съдебното дирени в настоящата инстанция.
Видно от съдържанието на договора за студентски кредит, ответникът е
3
поел задължението за представя на кредитора ежегодно документ, с който да
удостоверява качеството си на студент. Ищецът твърди, че такъв документ не
е представен за учебната 2019/2020г., при което е реализирал потестативното
си право да отнесе вземането по договора като предсрочно изискуемо. Това
твърдение по своята правна същност е сочене на отрицателен факт, а
доколкото отрицателните факти не подлежат на доказване от страна, която се
позовава на тях, то тежестта на доказване на обърната, при което насрещната
страна, а в случая ответника следваше да докаже факта, че за учебната
2019/2020г. е имал качество на студент. Доказателства в тази насока по
делото не са ангажирани.
В договора за студентски кредит страните са уговорили, че основание за
обявяване на задължението за предсрочно изискуемо е неизпълнение от
страна на кредитополучателя на задължението му за представян на документ
удостоверяващ качеството му на студент. Доколкото по делото се прие, че
ответникът не е изпълнил това си задължение към банката, като не е
представил на същата удостоверение за учебната 2019/2020г., то следва да
бъде прието, че за кредитора е осъществен фактическия състав на хипотезата
на чл.6.1 от договора, която му дава право да отнесе вземането си по договора
за предсрочно изискуемо.
Доколкото основанията за обявяване на предсрочната изискуемост за
настъпили, то следва да бъде даден отговор на въпроса дали кредитора е
довел това свое намерение до знание на длъжника преди депозиране на
заявлението в съда.
С т.18 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС са
дадени разяснения, че предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък
от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил
падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
4
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
При разглеждане на въпроса за предсрочната изискуемост на кредита,
следва да бъде взето в предвид формата на процесуална защита, при която
кредитора е сезирал съда, като следва да се съобрази дали това е
установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, с който ще бъде търсено
установяване вземането в полза на кредитора, с оглед издадена в негова полза
заповед за изпълнение за парично задължение или предмет на исковото
производство е предявен осъдителен иск. В първата хипотеза съдебната
практика е категорична относно обстоятелството, че изявлението на банката –
кредитор за предсрочна изискуемост на кредита, достигнало до длъжника в
хода на процеса не може да бъде отчетено като относим факт по реда на чл.
235, ал.3 ГПК. В съдебното производство, при предявен установителен иск по
реда на чл. 422 ГПК, за приложение на предсрочната изискуемост е
необходило същата да бъде обявена на длъжника преди депозиране на
заявлението в съда.
Настоящото производство се разрива по реда и правилата на чл. 422 ГПК,
а именно след издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК. Самата заповед е издадена въз основа на заявление, което е
депозирано в съда на 02.02.2022г.
Ищецът по делото ангажира доказателства, видно от които това му
намерение за отнесе вземането по договора за студентски кредит за
предсрочно изискуемо е доведено до знанието на ответника на 05.01.2022г., а
т.е. преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК в съда. Връчването на уведомлението за обвявана предсрочна
изискуемост е редовно, като видно от книжата същото е получена от майката
на ответника, която се е задължила да предаде същото на своя син. Книжата
са изпратени за връчване на адреса на ответника, който същия е регистрирал
в системата на НБД „Население“, при което получаването му от пълнолетно
лице от адреса, на който самия адресат живее следва да бъде прието за
редовно такова, на осн. 46, ал.2 ГПК.
Изложеното налага извода, че и втората предпоставка в случая е налице,
като банката надлежно е съобщила на длъжника упражненото от нея
потестативно право да отнесе вземането по договора за студентски кредит за
5
предсрочно изискуемо, преди да депозира заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в съда.
Не се установи плащане на задължението от страна на ответника. Данни
в такава насока не се извеждат от представените по делото доказателства в
това число и съдебно – счетоводна експертиза. При тези съображения следва
да бъде уважен предявения иск, като бъде прието, че ответникът дължи
процесната главница от 2242,91 лева.
Страните са уговорили заплащане на договорна лихва. Няма данни за
плащане и на това задължение. Банката, като лице осъществяваща търговска
дейност посредством извършване на банкови сделки – предоставяне на
кредити има възможност да капитализира незаплатената договорната лихва
към главницата. Няма данни по делото, че върху така капитализираната
договорна лихва е начислявана лихва, при което предявеният иск за
присъждане на договорна лихва в размер на 131,62 лева за процесния период
също се явява основателен.
Задължението по договора е отнесено за предсрочно изискуемо считано
от 05.01.2022г., при което правилно до този момент е начислявана договорна
лихва,а от обявяването на вземането за предсрочно изискуемо до депозиране
на заявлението в съда се начислява наказателна лихва. По изчисление на
вещото лице С. наказателната лихва за процесния период възлиза на 17,44
лева, поради което и този иск се явява основателен.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца се дължат разноски в размер на
97,84 лева, от които 47,84 лева заплатена държавна такса в заповедното
производство и 50 лева юрисконсултско възнаграждение в същото, както и
сумата от 889,31 лева, от която 141,88 лева доплатена в исковото
производство държавна такса, 397,43 лева заплатен депозит за особен
представител на ответника, 250 лева депозит за назначената съдебно –
счетоводна експертиза и 100 лева юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.1 вр. ал.8 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
6
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К.
М. К., ЕГН ********** с адрес Област В. Община Д.ч., с. С.О., ул. Св. Св.
К.М. № 13 дължи на „К.Б.К.Б.“, ЕАД ЕИК ********* (с предходно
наименование „Р. (Б.)“) със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Н.В.
№55 сумата от 2242,91 лева /две хиляди двеста четиридесет и два лева и
деветдесет и една стотинки/, представляваща изискуема главница по договор
за студентски кредит № 1802072306195406 от 08.02.2018г., с обявена
предсрочна изискуемост на 05.01.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
02.02.2022г., до окончателно изплащане на вземането, сумата от 131,62 лева
/сто тридесет и един лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща
изискуема редовна лихва, начислена за периода от 05.12.2021г. до
04.01.2022г. вкл., сумата от 17,44 лева /седемнадесет лева и четиридесет и
четири стотинки/, представляваща изискуема наказателна лихва, начислена за
периода от 05.01.2022г. до 01.02.2022г. вкл., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 697/07.02.2022г.,
постановена по ч.гр.дело № 1227/2022г. на ВРС, поправена с определение
№5302/18.05.2022г., постановено по ч.гр.дело № 1227/2022г. на ВРС, на осн.
чл.240, ал.1 вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, по реда на чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА К. М. К., ЕГН ********** с адрес Област В. Община Д.ч., с.
С.О., ул. Св. Св. К.М. № 13 ДА ЗАПЛАТИ на „К.Б.К.Б.“, ЕАД ЕИК
********* (с предходно наименование „Р. (Б.)“) със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. Н.В. №55 сумата от 97,84 (деветдесет и седем лева и
84 ст.) лева, от които 47,84 лева заплатена държавна такса в заповедното
производство и 50 лева юрисконсултско възнаграждение в същото, както и
сумата от 889,31 (осемстотин осемдесет и девет лева и 31 ст.) лева, от
която 141,88 лева доплатена в исковото производство държавна такса, 397,43
лева заплатен депозит за особен представител на ответника, 250 лева депозит
за назначената съдебно – счетоводна експертиза и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство в исковото производство,
на осн. чл. 78, ал.1 вр. ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8