Р
Е Ш Е Н И Е № 290
гр. ПЛОВДИВ 29.10. 2018
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският апелативен съд,
търговско отделение в открито заседание от 28.09.2018 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ
ЧЛЕНОВЕ: НЕСТОР СПАСОВ
РАДКА
ЧОЛАКОВА
с участието на
секретаря КАТЯ МИТЕВА, като разгледа докладваното от съдията СПАСОВ т. дело № 315 по описа на ПАС за 2018 г., установи следното:
Производство по
чл.258 и сл. от ГПК.
Повод за
започването му са три на брой жалби.
Първата изхожда
от „П.П.“ ЕООД, гр.Р., а втората от М.Р.П.,***. Те са
насочени против постановеното по т. дело № 315.2018 г. по описа на СМ ОС
решение № 443 от 19.10.2017 г., съответно поправено с решение № 165 от 30. 04.2018
г. в частта, с която е признато за установено, че „П.П.“ ЕООД, гр.Р., ЕИК*********
в качеството му на кредитополучател и М.Р.П., ЕГН ********** ***, като
поръчител дължат солидарно на „П.И.Б.“АД, ***, ЕИК********* по договор за
банков кредит по програмата за микрокредитиране № *****-*-******, анекс № 1 от
26. 11. 2010 г. и анекс № 2 от 31.052012 г. към него и по договор за
поръчителство от 26.11.2010 г. и анекс № 1 от 31.05. 2012 г. към него общо
сумата 36 779, 72 евро, от които:
-
просрочена главница в размер на 21 052, 52евро,ведно със законната лихва
върху главницата,считано от 18.08. 2016 г. до окончателното и изплащане,
- просрочени
договорни лихви за периода 18.08. 2013 г. до 04.07. 2016 г. в размер на
5 689, 07 евро,
- наказателни
лихви за периода 18. 08. 2013 г. до 18. 08. 2016 г. в размер на 8 986, 42
евро,
- такси
за управление на кредита в размер на 842, 12евро и 209, 59 евро други разноски
по договора за кредит,свързани със застраховането на ипотекираните в полза на
банката имоти и тяхната пазарна оценка,
за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично вземане по чл. 417 ГПК с № 90 от 23.08. 2016 г. по ч.гр.д. № 220/
2016 г. на МРС и
„П.П.“ ЕООД, гр.Р.,
ЕИК********* и М.Р.П.,*** са осъдени да заплатят солидарно на „П.И.Б.“АД, ***,
ЕИК********* по съразмерност разноски в заповедното производство в размер на
3 028, 20лв. и такива за исковото производство в размер на 2 083, 72
лв.
В жалбите се излагат подробни
съображения за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен
акт в обжалваната му част, иска се отмяната му и постановяване на решение
отхвърлящо исковете срещу всеки от двамата.
Третата жалба изхожда общо от „П.П.“
ЕООД, гр.Р., ЕИК********* и М.Р.П.,*** и е насочена против постановеното от С.
окръжен съд по същото дело решение № 563 от 22.12.2017 г., с което е отхвърлено
искане на ответниците за поправка на ОФГ в решението.
Въззиваемата
страна изразява становище за неоснователност на жалбите.
Съдът, като се
запозна с актовете предмет на обжалване и събраните доказателства намери за
установено следното:
На
12.12.2016 г. в С.я окръжен съд е постъпила изходяща от „П.И.Б.“АД, *** искова
молба насочена против „П.П.“
ЕООД, гр.Р., М.Р.П.,*** и „Б.“ ЕООД, гр. Р..
В обстоятелствената
част на същата се говори, че на 24.06.2008 г. между ищеца и „П.П.“ ЕООД, гр.Р.
е сключен договор за банков кредит по програмата за микрокредитиране с №*****-*-******.
С него банката е предоставила на този ответник кредит в размер на 25 600
евро за оборудване на автобояджийска камера. Така сключени договор бил изменян
с анекси № №1 от 26.09.2010 г. и 2 от 31.05. 2012 г. С първият страните се
уговорили издължаването на кредита да стане по нов погасителен план. С вторият не
само бил изменен погасителния план, а
бил удължен и крайният срок за погасяване на кредита до 14.05. 2018 г.
По повод на така
сключения договор за кредит се споменава, че за обезпечение изпълнението на задълженията по
договора, банката сключила договори за поръчителство. Единият бил сключен на
26.10.2010 г. с М.Р.П., ЕГН **********. С него поръчителят се задължил да
отговаря солидарно за изпълнението на задълженията на кредитополучателя за
главница,лихви,такси,комисионни и разноски,произтичащи от отпуснатия на
кредитополучателя банков кредит съгласно договор за банков кредит по програмата
за микрокредитиранес №*****-*-******, както и за всички последици от
неизпълнението на главното задължение, включително лихвите и разноските. Споменава
се и за сключен анекс с този поръчител на 31.05. 2012 г., с който той се
задължил да отговаря и за задълженията на кредитополучателя произтичащи от
анексите към договора за кредит.
Вторият договор
за поръчителство бил от 31.05.2012 г., като по него поръчител бил „Б.“ ЕООД.
В
исковата молба се говори и че за обезпечение на вземанията по договора
за кредит в полза на банката бира учредена от кредитополучателя договорна
ипотека.
По повод на
самия договор за кредит се споменава, че съгласно т.4 от същия,
кредитополучателят се задължил да плаща годишна лихва в размер на БЛП на
банката за евро увеличен с надбавка от 6, 71 пункта. Сочи се и че към датата на
сключването му, БЛП на ищеца бил 5, 79%
годишно.
Посочено е също,
че Общите условия по програмата за микрокредитиране на банката ищец били
неразделна част от договора за кредит.
В тази връзка е
споменато, че съгласно раздел V, т.5.1 от същите кредитът се погасява по
разплащателната сметка на равни месечни погасителни вноски с падежи и в размер
определени в погасителен план неразделна част от договора за кредит.
По повод на тези
плащания е споменато, че съгласно раздел VІ, т. 6.1 от ОУ при неизвършването им
в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя,
те се отнасят в просрочие и се олихвяват съгласно Тарифата на банката считано
от деня следващ датата на падежа на съответната вноска независимо от това дали
падежът е в неработен ден т.е. направен е извод, че при наличие на така забава
неизправния длъжник дължи лихва за забавеното плащане в определения с тарифата
на банката размер.
Споменава се
също, че съгласно т. 5 от договора за кредит и раздел ІV от ОУ кредитополучателят се е задължил да плаща
такси и комисионни. В тази връзка било уговорено плащане на комисионна за
управление на кредита в размер на 1% при подписване на договора и такава в
размер на 1% в началото на всяка година от срока на кредита считано от датата
на подписване на договора. В т. 8 било договорено, че всички разходи по
оценка,учредяване,подновяване и заличаване на ипотеките предмет на обезпечение
по кредита са за сметка на кредитополучателя, в т.10 се предвиждало, че банката
има право да извършва по всяко време оценка на пазарната стойност на
ипотекирания имот, като разходите за същата са за сметка на кредитополучателя.
В т.11.4 имало договорка, че ако кредитополучателят не заплаща дължимите
застрахователни премии по т.11 от договора, банката може по свое усмотрение да
ги заплати от името и за сметка на кредитополучателя.
Във връзка с
така сключения договор за кредит от страна на банката е споменато, че
договорената с него сума е усвоена еднократно изцяло на 30.06. 2008 г. по сметка
открита на името на кредитополучателя в банката.
По-надолу в
исковата молба от страна на ищеца е описан начина, по който от страна на
кредеитополучателя са изпълнявани задълженията по договора за кредит, като е направено
подробно изброяване на извършените плащания на главници и лихви по дати. Направен
извод, че длъжникът не е обслужвал кредита в срокове и по начин уговорени в
договора за кредит и погасителните планове към него. Споменава се за просрочени
44 броя погасителни вноски, като същите са подробно описани по размери и падежи.
Първата вноска от тези 44 е с падеж 14.12.2012 г., като в тази връзка те
твърди, че длъжникът е изпаднал в просрочие още от тази дата.
По повод на
същото ищецът споменава, че ако кредитополучателят не изпълни което и да е плащане
по договора повече от 5 работни дни след датата, на която е станало изискуемо съгласно
раздел Х, т.10.1.2, б. „а“ във връзка с т.10.1 от ОУ, банката има право да
обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем с писмено известие адресирано до
длъжника. В тази връзка и по повод описаното по- горе просрочие от страна на
ищеца се споменава, че банката е изпратила до „П.П.“ЕООД, гр. Р. първо покана
за доброволно изпълнение изх.№10-11082 от 11.07.2014 г.,която е получена на 15.07.2014
г. лично от представляващия дружеството М.Р.П.. Такива покани били изпратени и
до двамата поръчители, които били получени също на 15.07.2014 г. Плащане на
просрочените задължение в указания с поканите 3 дневен срок не било извършено.
По тази причина се сочи, че Банката упражнила правото си да обяви кредита за
предсрочно изцяло изискуем считано от 05.07. 2016 г. Това било сторено с
уведомления до кредитополучателя и поръчителите, които били връчени чрез
нотариус Н. Д. с рег.№*** на 21.07. 2016 г. по отношение на „П.П.“ЕООД, гр.Р. и
М.Р.П., а на 28.07. 2016 г. на „Б.“ ЕООД.
В тази връзка се
сочи, че плащане от тримата длъжници на задълженията по кредита не било
извършено, поради което и на основание чл.60, ал.2 от ЗКИ за ищеца възникнал
интерес за предприемане на действия по снабдяване със заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу „П.П.“ ЕООД, гр. Р., М. Р. П. ***. Било
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК въз
основа на извлечение от счетоводните книги на банката на 18.08. 2016 г. до М. РС.
Било образуваното ч.гр.дело № ***/ **** г. и на основание чл.417, ал.1 ГПК съдът
издал заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 90 от 23.08. 2016
г. Съгласно същата „П.П.“ ЕООД, гр. Р., ЕИК*********, М.Р.П., ЕГН********** и „Б.“
ЕООД, гр. Р., ЕИК********* били осъдени солидарно да заплатят на „П.И.Б.“АД, ***,
ЕИК********* следните суми:
- 21 052, 52
евро главница, ведно със законната лихва върху същата от 18.08. 2016 г. до
окончателното и изплащане,
- 7 205,
11евро просрочена договорна лихва за периода 15.02. 2013 г.- 04.07. 2016 г. ,
- 10 910,
39 евро просрочена наказателна лихва за периода 15.02. 2013 г. до 17.08. 2016
г.,
- 842, 12 евро дължими
такси за управление на кредита,
- 209, 59 евро такси
и разноски съгласно договора за кредит и
направените в
заповедното производство разноски,от които 1 573, 26 лв. ДТ и 1 709, 94лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Споменава се подадено
възражение срещу вземанията предмет на заповедта за изпълнение, което
обуславяло интереса за предявяване на установителен иск за съществуването им.
На тази база е
отправено и искане до съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на тримата ответници същесвуването на описаните по-
горе вземания.
В хода на
съдебното производство се е установило, че възражение срещу вземанията предмет
на заповедта били подадени само от „П.П.“ ЕООД и М.Р.П.. Поради това с определение
№ 276 от 23.03. 2017 г. след оттегляне на исковата молба, производството по
делото срещу „Б.“ ЕООД, гр.Р. било прекратено.
По
тази причина по- надолу в исковата молба ще се обсъдят само изложените от
другите двама ответници доводи направени в отговорите им.
В
подадените и от двамата отговори е изложено становище за допустимост на
предявените срещу тях искове. Изразено е обаче мнение за неоснователност на
същите.
Оспорва
твърдението на ищеца, че кредита е обявен за предсрочно изискуем на 05.07.2016
г. В тази връзка и двамата твърдят, че действията в тази насока са нередовни и
не могат по тази причина да доведат до твърдените от ищеца последици.
На
първо место това се аргументира с факта, че предсрочната изискуемост на
банковия кредит е обявена с уведомления изходящи от Г. Д. Х., управител на клон
С.. Изразява се мнение, че същият няма представителна власт да обявява кредита
за предсрочна изискуемост, а това може да стане само с решение на законните
представители на банката и уведомления подписани от тях до длъжниците. Липсата
на правомощия на директора на клона в гр.С. да взема решение за обявяване на
предсрочна изискуемост на банковия кредит, както и да обявява предсрочната
изискуемост на кредита на кредитополучателя и поръчителите правело
недействително същото.
На
второ место е споменато, че в уведомленията за обявяване на предсрочната
изискуемост не се съдържали данни за размера на задълженията по кредита,т.е.
липсват данни по чл.60, ал. 2, т.1-3 ЗКИ, нито пък за основанието, на което
същия се обявявал за предсрочно изискуем. По тази причина се твърди, че не е
налице основание да се приеме, че кредитът е предсрочно изискуем от датата на
връчване на уведомленията.
В
отговорите и двамата ответници правят възражение за погасяване по давност на вземанията
договорна и наказателна лихва за периода от 15.01.2013 г. до 18.08. 2013 г., поради
изтичането на кратката тригодишна давност.
Направено
е също така възражение, че наказателна лихва за времето от 21.07.2014 г. до 17.08.2016
г. не се дължи, защото на 21.07. 2014 г. от ищеца са извършени действия довели
до настъпване на предсрочна изискуемост на кредита. В тази връзка се твърди, че
от този момент насетне не са налице основание за начисляване на наказателна
лихва с оглед споемнатите по- горе разпоредби на ОУ. От друга страна е изразено
мнение, че от 21.07.2014 г. банката не е предприела нищо за събирането на
предсрочно изискуемия се кредит и така се е създала ситуация натрупаната
наказателна лихва да е равна на половината от дължимата главница. Това според
ответниците правило банката недобросъвестна, защото не е положила грижите на
добър стопанин и на основание чл. 82, ал. 2 от ЗЗД длъжникът не дължал
обезщетение за вредите, които кредиторът могъл да избегне.
В
отговора на ответника П. се излагат и доводи за неоснователност на исковите
претенции по отношение на него, защото исковете за събиране на вземанията по
договора за кредит са предявени след изтичане на 6 м. срок предвиден в чл. 147
от ЗЗД т.е. отпаднала е отговорността му като поръчител. Това съответно е
аргументирано с това, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на
21.07.2014 г., а заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е
подадено едва през август на 2016 г.
По
отношение на претенциите за плащане на такси за управление на кредита и за
разноски е изразено становище за неоснователност с оглед на факта, че нямало
основание същите да се търсят, а и липсвала яснота за формиране на техния
размер.
Банката
е подала ДИМ, в която е изразила подробно становище по направените в отговорите
възражения, като досежно довода за настъпване на предсрочна изискуемост с
поканите от 2014 г. е заявено, че в същите липсвала ясно изразена воля на
кредитора по този въпрос и по тази причина тя тогава не е станала факт. Твърди
се , че ясни и конкретни действия в тази насока били изразени с поканите от
2016 г., които сдържали достатъчно ясна информация. Изразени са и подробни
съображения, че лицето подписало вторите покани от името на Банката имало
нужната представителна власт.
В отговорите
на ДИМ двамата ответници отново са изложили доводи за неоснователност на
исковите претенции.
Така
съдът след събиране на относимите по спора и поискани от страните доказателства
е постановил решението предмет на обжалване.
С него е прието,
че по делото са безспорно е установени фактите на сключване на договора за
кредит, договора за поръчителство и необслужването
на кредита от 15.12.2012 г. В тази връзка е направен извод, че банката има
право да обяви ползвания кредит за
предсрочно изискуем с писмено уведомление до кредитополучателя. По повод
на така възникналото право в патримониума на ищеца е споменато, че той е
изпратил до „П.П.“ ЕООД и поръчителите покани за доброволно изпълнение, които
били получени на 15.07.2014 г. По отношение на същите е прието, че с тях бил
определен 3 дневен срок за плащане на конкретно описани просрочени задължение.
Прието е и че след изтичане на този срок
и при неизплащане на дължимите суми банката уведомява длъжника, че щяла да
обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем и да предприеме всички предвидени
в договора действия за принудително изпълнение. По повод на така изразеното
съдържание на поканите съдът е направил извод, че с тях обявяване на предсрочна
изискуемост не е извършено. Според съда това право било упражнено от банката
ищец с поканите от 2016 г., като пък предпоставките за упражняването му било
липсата на доброволно изпълнение на задълженията посочени в поканите от 2014 г.
По отношение на тези покани е изразено мнение,
че същите са редовни,тъй като относно съдържанието им били спазени изискванията
на т.18 на Тълкувателно решение № 4 ат 2014 г. на ОСГТК на ВКС. По отношение
липсата на представителна власт е посочено, че Г. Д. Х. е назначен за управител
на клона С. и вписан в ТР по партидата на ищеца. В ТР било вписано, че обемът
на представителната му власт е определен от предоставените му от изпълнителните
директори пълномощия с нарочни пълномощни с нотариална заверка на подписите и
включва извършването и сключването на посочените в пълномощните действия и
сделки,свързани с осъществяване дейността на клона на банката. По делото имало
пълномощни от този тип, с които той бил упълномощен да упражнява права от
процесния тип. Посочено е също, че всички действия на Х. били потвърдени от
изпълнителните директори на ищеца с факта на предприемане на съдебни действия
за събиране на задължението,чрез подаване на заявление за издаване на заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и образуване на изпълнително
дело,както и с подаването на исковата молба по настоящето дело.
По повод на
казанато за момента на предсрочната изискуемост е изразено становище за неоснователност
на възраженията за приложимост на чл.
147 от ЗЗД по отношение на ответника ФЛ.
На тази база е
направен извод за основателност в пълния им размер на исковите претенции за
главница, такси и разноски, а тези за договорна и наказателна лихва са уважени
за размера на лихвите дължими за времето след 17.08.2013 г., защото за
предходния такъв е прието, че тези вземания са погасени по давност.
На 22.12.2017 г.
от См ОС е постановено решение № 563 отхвърлящо искане на ответниците за
поправка на ОФГ в първоначалното решение относно изчислените размери на
дължимите лихви.
На 30.04.2018 г.
по инициатива на съда е постановено друго решение с № 165 за поправка на ОФГ. В него от съда е
установено, че има допусната ОФГ в осъдителната част на диспозитива по отношение
посочения общ размер на задължението на двамата длъжници с оглед на факта, че
същият не се равнявал на сбора на изписаните след него размери на отделните
задължения за главница, възнаградителна лихва, наказателна лихва, такси и
разноски. По тази причина е постановена поправка така, че общата сума вече да е
в размер равнавящ се на този сбор.
Недоволни
от първоначалното решение, а и от това оставящо без уважение искането за поправка
на ОФГ са останали двамата ответници и са подали жалбите довели до образуване
на настоящето дело.
В жалбата на „П.П.“
ЕООД се оспорват направените от първоинстанционния съд правни изводи досежно
наличието на предсрочна изискуемост по договора за кредит, като са изложени
подробни съображения затова, че такава с
изпратените нотариални покани не е могла да настъпи поради нередовност в начина
на формулиране на посочените в тези покани вземанията на банката и непълнотата
на самите покани. Преповторен е довода
на този ответник, че момента за настъпване на предсрочна изискуемост бил от значение
за даване отговор на въпроса за това дължи ли се или не наказателна лихва с
оглед недобросъвестността на кредитора.
В жалбата на П.
наред с възраженията касаещи съдържанието на поканите от 2016 г. са изложени и
доводи за това, че предсрочната изискуемост е настъпила през 2014 г. Това според
този ответник е основание за отпадане на
отговорността му като поръчител с оглед разпоредбата на чл. 147 от ЗЗД, а и
води до извод за недобросъвестност на кредитора. Последната от своя страна
изключвала възможността да се претендира заплащане на наказателна лихва.
Третата жалба е
от дружеството и от поръчителя и е насочена
против решението отхвърлящо искането за поправка на очевидна фактическа
грешка от 22.12.2017 г. В жалбата се излагат подробни съображения за наличие на
предпоставки за поправка, които са свързани с математическите изчисления в
решението.
По повод на така описаните жалби и
с оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и
допустимостта на обжалваните решения служебно, а досежно правилността им с
оглед посоченото в жалбата.
По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да
посочи, че едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от
надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав т.е. от лице, което няма
качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и
решение, което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона
писмена форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено
от съда извън пределите на неговата компетентност т.е. срещу лица неподчинени
на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки не е
налице и за нищожност не може да се говори.
Недопустимост видно от съдържанието на чл. 270,
ал.3 от ГПК е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право
на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и
когато спорът е разгледан от некомпетентен съд т.е. във всички случай, когато е
постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора
по същество.
В случая за липса на право на иск в
патримониума на ищеца от изложената фактическа обстановка не може и да се
говори.
Видно от изложеното до тук, съдът е
сезиран с установителни
искове с правно основание чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 422 от ГПК. От приложеното ч. гр. дело № 220/2016 г. по описа на М. РС е
безспорно, че ищецът е инициирал производство за издаване на заповед за
незабавно изпълнение на процесните вземания и на изпълнителен лист. Такива са
издадени, но длъжниците „П.П.“ ЕООД и М.Р.П. са възразил в срока по чл. 414 от ГПК. Това съобразено с чл.
415 от ГПК и чл. 422 от ГПК е породило интерес за ищеца (кредитор) да предяви
искове срещу тях за установяване съществуване на вземанията си, което е станало
в предвидения едномесечен срок от узнаване за подадените възражения.
По повод на този иск съдът се е произнесъл съобразно
петитума на исковата молба и изложените в обстоятелвесната част на същата
фактическа обстановака.
По отношение на второто обжалвано решение следва да се
посочи, че същото е поостановено във връзка с подадена от двамата ответници
молба за поправка на допуснати от съда очевидни фактиески грешки в
първоначалното решение т.е. то е постановено в рамките на правомощията на съда
определни в чл 247 от ГПК.
Казаното сочи, че ПАС съобразно разпоредбите на
чл. 271 от ГПК следва да реши спора по същество, като потвърди или измени
изцяло или отчасти обжалваното решение. При извършване на тази преценка той ще
е обвързан от посочените в жалбата съображения за неправилност на същото.
По отношение правилността на решение № 563
от 22.12.2017 г. отхвърлящо искане на ответниците за поправка на ОФГ следва да
се посочи, че същото е правилно. За наличе на ОФГ може да се говори, когато е
налице противоречие между формираната от съда в мотивите воля и начина, по
който същата е изразена в диспозитива на съдебния акт. В случая в мотивите на
решението от 19.10.2017 г. е изразена вола за дължимост на договорна и наказетлна
лихва за периоди и в размери идентични сп тези посочени в диспозитива на
съдебния акт. Това води до извод за липса на ОФГ. Тук за яснота е на двамата
ответници, че допуснатите математически грешки при определяне на така дължимите
парични размери водят до неправилност на решението, а не до ОФГ.
По тази причина
този акт следва да бъде потвърден.
Преценка за правилността на решение
№ 443 от 19.10.2017 г.
Предмет на установяване със същото е
съществуване на изискуеми вземания в патримониума на банката кредитор
произтичащи от договор за банков кредит.
В тази връзка е
нужно да се спомене, че по делото не подлежи на спор факта на сключване на
24.06.2008 г. между ищеца и „П.П.“ ЕООД, гр.Р. на договор за банков кредит по
програмата за микрокредитиране с №*****-*-******. Той е приет като
доказателство по делото и видно от съдържанието му с него банката е
предоставила на този ответник банков кредит в размер на 25 600 евро за
оборудване на автобояджийска камера.
В чл. 2 от договора е постигната уговорка
сумата да се усвои чрез превод на същата по разплащателна банкова сметка на длъжника в ищцовата банка.
Уговорено е и чрез същата ще се погасяват служебно от банката и дължимите
главница, лихви и други разноски. Самото усвояване е извършено на 30.06. 2008 г.
В чл. 4, кредитополучателят се задължил да
плаща годишна лихва в размер на БЛП на банката за евро увеличен с надбавка от
6, 71 пункта. В чл. 5 е посочено, че към момента на сключване на договора БЛП
на ищеца бил 5, 79% годишно. В същия е
постигната и договореност, че банката събира комисионна за управление на
кредита в размер на 1% при подписване на договора и такава в размер на 1% в
началото на всяка година от срока на кредита считано от датата на подписване на
сделката.
В чл. 6 от
договора е посочено, че размерът на месечните погасителни вноски се определя с погасителен
план неразделна част от договора и е изчислен на база БЛП при подписването му.
Посочено е също, че крайният срок за погасване на кредита е 14.06.2015 г.
В чл. 9 от
договора е материализирано и изявление на кредитополучателя, че е запознат и се
задължава да спазва ОУ на Банката по договорите за кредит по програмата за
микрокредитиране и Тарифата на Банката за таксите и комисионните. Посочено е и
че ОУ са неразделна част от този договор.
В тази връзка е
нужно да се спомене, че в чл. 5.1 от тези ОУ също има предвиждане за погасяване
на кредита чрез погасителни вноски платими от разплащателната сметка на
длъжника.
В чл. 6.1 от ОУ
е предвидено, че при неизвършването на тези плащания в срок поради недостиг на
авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя, те се отнасят в просрочие
и се олихвяват съгласно Тарифата на Банката считано от деня следващ датата на
падежа на съответната вноска независимо от това дали падежът е в неработен ден.
В чл. 6.2 от тези ОУ е предвидено, че чл. 6.1. се прилага и в случите на предсрочна
изискуемост т.е. лихва за просрочване на задължението се дължи не само при
забава на падежиралите месечни вноски, но и в случаите, когато настъпи
предсрочна изискуемост т.е. възникне задължение за връщане на цялата
предоставена в кредит и непогасена сума.
Въпросите с
предсрочната изискуемост са уредени в раздел Х от ОУ. От съдържанието им към
момента на сключване на договора е видно, че банката може да обяви кредита за
предсрочно изискуем НЕЗАБАВНО чрез писмено уведомления до кредитополучателя или
съдлъжника при наличие на определени предпоставки /чл. 10.1.1/.
Може също при наличие
на друга група предпоставки да обяви
предсрочната изискуемост с писмено предизвестие до Кредитополучателя и
Съдлъжника за срок, определен от Банката /чл.10.1.2./. По повод на същото в чл.
10.2 е предвидено, че ако до изтичането на срока по т. 10.1.2 се изпълни
задължението, банката може да се откаже правото си да обяви кредита за изцяло и
предсрочно изискуем. Това съответно води до извод, че в случаите на действия по
чл. 10.1.2 с предизвестието се дава срок за изпълнение на забавеното задължение
и се указва изрично, че при неизпълнението му в този срок НАСТЪПВА ПРЕДСРОЧНА
ИЗИСКУЕМОСТ.
В общите условия
действали при подписване на договора има и предвиждане за незабавно настъпване
на предсрочна изискуемост, което не е намерило приложение.
Така
сключени договор е бил изменян с анекси № №1 от 26.09.2010 г. и 2 от 31.05.
2012 г., С първият страните страните са се
уговорили издължаването на кредита да стане по нов погасителен план, с втория
също бил изменен погасителния план, а е
бил удължен и крайният срок за погасяване на кредита до 14.05. 2018 г.
Съответно по
делото не се спори, че между Банката ищец и М.Р.П., ЕГН ********** на
26.10.2010 г. е сключен договори за поръчителство. С него поръчителят се
задължил да отговаря солидарно за изпълнението на задълженията на „П.П.“ ЕООД за
главница,лихви,такси,комисионни и разноски,произтичащи от отпуснатия на
кредитополучателя банков кредит съгласно договор за банков кредит по програмата
за микрокредитиранес №*****-*-****** и анекс № 1 към него,както и за всички
последици от неизпълнението на главното задължение, включително лихвите и
разноските. На 31.05. 2012 г. е сключен анекс към договора за поръчителство, с
който поръчителят се е задължил да отговаря и за задълженията на
кредитополучателя произтичащи от Анекс № 2 към договора за кредит.
По
този повод ПАС намира за нужно да спомене, че съгласно чл. 139 от ЗЗД с договора за
поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да
отговаря за изпълнение на неговото задължение т.е. той се сключва , за да се
обезпечи изпълнението на едно чуждо задължение.
Съгласно чл.
147, ал.1 от ЗЗД поръчителят остава задължен и след падежа на главното
задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест
месеца. Анализът на тази разпоредба сочи, че предвидения в нея срок е
преклузивен и с изтичането му се погасява самото материално право на кредитора
да търси отговорността на поръчителя за изпълнение задължението на едно друго
лице т.е. прекратява се поръчителството.
Това води до
извод, че основателността на исковите претенции срещу П. са обусловени от
даване отговор на въпроса кога е настъпил падежа на главното задължение. В случая
отговорът на този въпрос е обусловен и от даване отговор на въпроса за момента
на настъпване на предсрочната изискуемост.
Настъпването
на такава предполага изменение в постигнатото съвпадение на две насрещни
волеизявления за получаване на кредит и погасяване на същия на вноски за
определен период.
Това сочи, че
правото да се измени договора, като се направи същия предсрочно изискуем е
потестативно по характер и съществува в патримониума на кредитора по съответния
договор. То се упражнява чрез направа на едностранно волеизявление на носителя
му до другата страна. Фактът, че в случая същото е свързано с изменение на един
договор и породеното от него правоотношение предполага, че настъпване на тази
промяна изисква и получаване на волеизявлението от насрещната страна т.е. тя не
може да стана факт автоматично при настъпване на опредени събития т.е. освен
тях правоимащата страна следва да извърши действия по упражняване на
потестативното право т.е. направа на самото волеизявление в тази насока и
такива по връчване на същото на насрещната страна.
От казаното,
съдържанието на договора и това на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ следва, че изводът за предсрочна изискуемост
на процесния кредит е възможен при наличие на доказателства за неизпълнение на
задължения по договора за кредит и на такива за отправено изявление на
кредитора за упражняване на потестативното си право да обяви кредита за
предсрочно изискуем, което следва да е достигнало до насрещната страна. Именно
момента на достигане на изявлението до нея се свързва и с настъпване на самотно
изменение на договора. В този смисъл е и направеното тълкуване в ТР № 4/2014 г.
на ОСГТК на ВКС.
Изложеното
предполага, че преценката за наличието на неизпълнение следва да се извършва
именно към този момент т.е. ако за времето от упражняване на правото до
получаване на изявлението неизпълнението е отпаднало следва да се направи
логичен извод, че не са налице предпоставките за настъпване на предсрочна
изискуемост.
По процесния
казус банката ищец твърди настъпването на предсрочната изискуемост да е станало
на основание взето решение от 05.07.2016 г. и изпратени следствие на същото
писмени уведомления до кредитополучателя и поръчителя, които били връчени чрез
Нотариус Н. Д. на М.П. лично и в качеството му на управител на ответното
дружество на 21.07.2016 г.
От страна на
ответниците обаче в отговора на исковата молба, а и в двете въззивни жалби се
излагат доводи , че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила цели две
години по- рано, а именно на 15.07.2014 г., когато на П. отново в лично
качество, а и като управител на „П.П.“ ЕООД са били връчени две на брой изходящи
от банката писма с почти идентично съдържание/стр.70 и 71 от делото на См ОС/.
В същите става
реч за сключения между банката и „П.П.“ ЕООД договор за банков кредит, респ. за
същия и факта, че им сключен с П. договор за поръчителство.
Посочено е, че
поради неизпълнение на задълженията по договора за кредит дългът по същия бил в
общ размер от 28 621, 23 евро, като е направено и изрично посочване, че
частта от просрочени задължения включени в горната сума се равнява на
12 369, 79 евро и включва 6060, 62 евро просрочена главница, 5 677,
59 евро просрочени лихви и 631, 58 евро просрочена комисионна за управление.
По повод на
това просрочие в писмото до „П.П.“ ЕООД е заявено, че на основание Раздел Х,
чл. 10.1.2, буква /а / от ОУ дружеството се поканва в три дневен срок от
получаване на поканата да погаси доброволно всички просрочени задължения по
договора за кредит и то в пълния им размер. Заявено е също така, че ако в този срок задълженията не се погасят от деня
следващ изтичането на срока банката ЩЕ СЧИТА кредита ИЗЦЯЛО за предсрочно
изискуем и ще предприеме всички действия за принудителното му събиране.
В писмото до
поръчителя е заявено, че в тридневен срок следва да заплати доброволно просрочените
задължения, а ако това не бъде сторено кредитът ще се счита за предсрочно
изискуем.
От така
описаното съдържание на двете писма е безспорен извода, че има ясно и
категорично изразена воля за настъпване на предсрочна изискуемост при условие,
че описаните в писмата просрочени задължения не бъдат платени в три дневен рок
от получаването им. В случая последното е станало лично на 15.07.2014 г. и при
условие, че до 18.07.2014 т. не последва плащане кредитът следва да се счита за
предсрочно изискуем.
В случая по
делото данни за такова плащане липсват, като за яснота е нужно да се спомене,
че са налице данни видно от приетата експертиза за неизпълнение на задължението
за плащане на дължимите погасителни вноски/главница и лихви/ още от 14.12.2012 г. Последното от своя стара
пък сочи, че в патримониума на ищеца правото за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем е било налице и той е можел да се възползва от предвидените за това в
чл. 10 от ОУ възможности. Това съответно е сторено с уведомленията от м. юли на
2014 г.
По тази
причина настоящият състав на ПАС счита, че предсрочната изискуемост е настъпила
още на 18.07.2014 г. и от този момент насетне с оглед изискванията на чл. 147
от ЗЗД е следвало да се предприемат действия за предявяване на иск срещу длъжника
в 6 м. срок. Това обаче е сторено едва на 18.08.2016 г. т.е. към онзи момент, а
и сега поръчителството следва да се счита прекратено, което сочи, че П. вече не
следва да отговаря за дълга на „П.П.“ ЕООД т.е. исковите претенции срещу него
са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Не така стоят
нещата по отношение на главния длъжник. Видно от казаното по - горе от 18.07.2014
г. кредитът е станал изцяло предсрочно изискуем. От този момент насетне за
длъжника се е породило задължението за връщане на дължимата падежирана и
непадежирана главница и такова за плащане на падежираната и неплатена
възнаградителна лихва. От този момент насетне съгласно чл. 6.2 от ОУ е
възникнало и задължение за плащане на наказателна лихва върху предсрочно
изискуемата.
В случая видно
от заключението на приетата по делото счетоводна експертиза размера на
дължимата и неплатена главница /падежирана и непадежирана / е 21 052, 52 евро т.е. исковата претенция
за тази сума е основателна и следва да се уважи.
По отношение на
претенцията за договорна възнаградителна лихва следва да се посочи, че това е
цената за ползване на предоставената в заем главница. По тази причина тя се
начислява върху непогасения остатък от същата по одобрения от страните
погасителен план и то за времето, до което възникне задължение за връщане на част
от главницата или цялата такава. По тази причина следва извод, че в случая
възнаградителна лихва се дължи за времето до 18.07.2014 г. С исковата молба се претендира
възнаградителна лихва за времето до 04.07.2016 г. С обжалваното решение См ОС е
отхвърли претенцията за такава лихва като погасена по давност за времето от
15.01.2013 г. до 17.08.2013 г. в размер на 1960, 11 евро и в тази част
решението не е било обжалвано. Така пред ПАС висящ е спорът за дължимост на
лихва за времето от 18.08.2013 г. до 04.07.2016 . От изложеното по- горе следва
извод, че същата е основателна за времето от 18.08.2013 до 18.07.2014 г. Видо
от заключението на вещото лице за този период от време дължимата общо лихва е
2 262, 82 евро.
Това сочи, че
исковата претенция е основателна за този размер и искът следва да се уважи.
Същата е неоснователна и подлежи на отхвърляне за сумата от 3426, 25 евро
претендирана договорна възнаградителна лихва за времето от 19.07.2014 г. до
04.07.2016 г.
С исковата
молба се претендира наказателна лихва за времето от 15.01.2013 г. до 18.08.2016
г. в размер на 10 910, 39 евро.
Първоинстанциноият
съд е отхвърли претенцията за такава лихва за периода 15.01.2013 г.-17.08.2013
г. в размер на 2 989, 42 евро и е уважил същата за периода от 18.08.2013
до 18.08.2016 г. в размер на 8986, 42 евро.
Пред ПАС по
реда на обжалването е пренесен единствено спорът за дължимост на наказателна
лихва за времето след 18.08.2013 г.
В тази връзка
на първо место следва да се посочи, че основанието за начисляване на такава са
разпоредбите на чл. 6.1 и чл. 6.2 от ОУ. Видно от същите такава се дължи за
всяко просрочено плащане. Дължими са и при предсрочна изискуемост. Това води до
извод, че за времето от спиране на плащанията на 14.12.2012 г. такава следва да се начислява върху просрочените
вноски, а за времето след 18.07.2014 г. същата се начислява върху станалата
предсрочно изискуема падежирина и непадежирана главница. Това се споменава по
простата причина, че в случая по делото от страна на вещото лице наказателната
лихва е изчислявана при условие, че предсрочната изискуемост е настъпила през
м. юли на 2016 г. т.е. за времето до тази дата лихвата е начислявана върху
просрочените вноски. Това обаче не води до извод за недоказаност на претенцията
по размер по причина, че за времето след 18.07.2014 г. лихвата е начислявана
върху по ниска основа т.е. при начисляване на същата върху цялата дължима
главница, а не само върху падежираната още от 18.07.2014 г. тя би била в по-
голям размер. Това сочи, че определения от в.л. размер на наказателната лихва
за исковия период е в рамките на реално
дължимата и би следвало да се плати от
кредитополучателя „П.П.“.
В заключението е посочен размер на задължението
за нак. лихва включващ и периода, в
който вземането е прието за недължимо с влязло в сила решение поради
погасяването му по давност. Този общ размер е 11 266, 43 евро т.е. от него след
изваждане на погасените по давност 2 989,
42 евро би следвало да останат дължими 8277, 01 евро. В случая ПАС се изразява
условно по причина, че с исковата молба се претендира вземане за наказателна
лихва за времето от 15.01.2013 г.-17.08.2013 г. в размер на 10 910, 39
евро. От него след като се извади сумата, за която претенцията е отхвърлена
поради погасяване по давност/2 989, 42 евро/ остават дължими 7920, 97
евро, в който размер искът следва да се уважи за периода 18.08.2013 до
18.08.2016 г.
По отношение претенцията за плащане на
комисионна за управление на кредита следва да се приеме, че такава е дължима
съобразно споменатите по- горе текстове от договора за кредит и Общите условия
към него. В чл. 5 от договора се казва, че тя се събира в началото на всяка
година от срока на кредита. С обявяването на същия за предсрочно изискуем е
извършена и промяна в този срок т. е. за ПАС комисионната за управление е
дължима до този момент. Видно от заключението на вещото лице неплатената такава
до тази дата е 590, 79 евро т.е. искът е основателен до този размер.
Съгласно чл. 8
от процесния договор всички разходи по оценка, подновяване, заличаване на
имуществото дадено за обезпечение на кредита са за сметка на длъжника. За
негова сметка са и дължимите застрахователни премии/чл. 11.4 от договора/. В
случая видно от данните в заключението тези плащания са извършени от банката и
са в размер на 209, 59 евро.
Изложеното до
тук налага постановеното от См ОС решение в частта признаващо за установено
съществуване на вземания на Банката към М.П. да се отмени и вместо това се
постанови друго отхвърлящо исковете в тази им част.
По отношение на
исковите претенции срещу „П.П.“ ЕООД, гр.Р., ЕИК*********
в качеството му на кредитополучател решението на См ОС следва да се потвърди в
частта признаваща за установено, че дължи на „П.И.Б.“АД, ***, ЕИК********* по
договор за банков кредит по програмата за микрокредитиране № *****-*-******,
анекс № 1 от 26. 11. 2010 г. и анекс № 2 от 31.052012 г. към него общата сума от 32 039, 69 евро, от които:
-
просрочена главница в размер на 21 052, 52евро,ведно със законната лихва
върху главницата,считано от 18.08. 2016 г. до окончателното и изплащане,
-
просрочени договорни лихви от 2 262, 82 евро за
периода 18.08.2013 до 18.07.2014 г.,
-
наказателни лихви за периода 18. 08. 2013 г. до 18. 08. 2016 г. в размер на 7920, 97 евро,
-
такси за управление на кредита в размер на 590, 79 евро и
209, 59 евро други разноски по договора за кредит,свързани със застраховането
на ипотекираните в полза на банката имоти и тяхната пазарна оценка
Съответно
решението на См ОС в частта приемаща, че „П.П.“ ЕООД, гр.Р. дължи на „П.И.Б.“АД,
***, ЕИК********* по договор за банков кредит по програмата за микрокредитиране
№ *****-*-******, анекс № 1 от 26. 11. 2010 г. и анекс № 2 от 31.052012 г. към
него общата сума от 4740, 03 евро, от
които:
-
просрочени договорни лихви от 3426,
25 евро за времето от 19.07.2014 г. до 04.07.2016 г.
-
наказателни лихви за периода 18. 08. 2013 г. до 18. 08. 2016 г. в размер на 1065, 45 евро,
-
такси за управление на кредита в размер на 251,33 евро
Следва да се
отмени и вместо това да се постанови решение отхвърлящо исковете в тази им
част.
Съобразно така
направените изводи първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта
осъждаща М.П. да заплати на банката направените от нея разноски за
първоинстанционното и заповедното производство и съответно банката да бъде
осъдена да заплати тези направени от него по делото. В случая от съдържанието
на делата на См ОС и ПАС е видно, че той е направил такива в общ размер на 150
лв. и те следва да му се присъдят.
На П. съответно
по повод на предявените срещу него искове е оказана безплатна адвокатска помощ.
Това с оглед отхвърлянето им и разпоредбата на чл 38, ал. 2 от ЗА налага
осъждането на „П.И.Б.“АД, *** да заплати на адвокат
О. възнаграждение за двете инстанции в размер на по 2688, 05 лв. за всяка или
общо 5376, 10 лв.
Що се отнася до
разноските на другите две страни то такива се дължат по съразмерност за настоящето
производство, заповедното и първоинстанционното. Размерите за последните две
обаче са различни от тези определени от См ОС. За по-лесно определяне на същите
ПАС ще отмени решението на СМ ОС касаещо разноските за невлезлата в сила част
от решението ще определи и присъди по съразмерност общо такива за заповедното,
първоинстанционното и въззивното производства.
„П.И.Б.“АД,
*** е направила разноски в заповедното производство /такси и юрисконсултско
възнаграждение/, първоинстанционното производство /такси и юрисконсултско
възнаграждение/ и въззивното /юрисконсултско възнаграждение/, от които по
съразмерност съобразно уважената част от исковете се дължи от „П.П.“ ЕООД сумата
от 4 844, 67 лв.
„П.П.“
ЕООД е направило разноски само във въззивното производство, от които банката ще
следва да заплати по съразмерност сумата от 507, 60 лв.
Водим от това съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 71/ 2016 г. по описа на См
ОС решение № 563 от 22.12.2017 г. отхвърлящо искане на М.Р.П., ЕГН ********** *** и „П.П.“
ЕООД, гр.Р. за поправка на ОФГ в решение № 443
от 19.10.2017 г. по същото дело.
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело №
71/ 2016 г. по описа на СМ ОС решение № 443 от 19.10.2017 г., съответно
поправено с решение № 165 от 30. 04.2018 г. в частта, с която е признато за
установено, че М.Р.П., ЕГН ********** ***, като поръчител дължи солидарно с „П.П.“
ЕООД, гр.Р. на „П.И.Б.“АД, ***, ЕИК********* по договор за банков кредит по
програмата за микрокредитиране № *****-*-******, анекс № 1 от 26. 11. 2010 г. и
анекс № 2 от 31.052012 г. към него и по договор за поръчителство от 26.11.2010
г. и анекс № 1 от 31.05. 2012 г. към него общо сумата 36 779, 72 евро, от
които:
-
просрочена главница в размер на 21 052, 52евро,ведно със законната лихва
върху главницата,считано от 18.08. 2016 г. до окончателното и изплащане,
-
просрочени договорни лихви за периода 18.08. 2013 г. до 04.07. 2016 г. в размер
на 5 689, 07 евро,
-
наказателни лихви за периода 18. 08. 2013 г. до 18. 08. 2016 г. в размер на
8 986, 42 евро,
-
такси за управление на кредита в размер на 842, 12евро и 209, 59 евро други
разноски по договора за кредит,свързани със застраховането на ипотекираните в
полза на банката имоти и тяхната пазарна оценка,
за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 417 ГПК с
№ 90 от 23.08. 2016 г. по ч.гр.д. № 220/ 2016 г. на МРС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „П.И.Б.“АД,
***, ЕИК********* иск по чл. 422
от ГПК, с който се иска да се признае за установено, че М.Р.П., ЕГН ********** ***,
като поръчител дължи
солидарно с „П.П.“ ЕООД, гр.Р. на „П.И.Б.“АД, ***, ЕИК********* по
договор за банков кредит по програмата за микрокредитиране № *****-*-******,
анекс № 1 от 26. 11. 2010 г. и анекс № 2 от 31.052012 г. към него и по договор
за поръчителство от 26.11.2010 г. и анекс № 1 от 31.05. 2012 г. към него общо
сумата 36 779, 72 евро, от които:
-
просрочена главница в размер на 21 052, 52евро,ведно със законната лихва
върху главницата,считано от 18.08. 2016 г. до окончателното и изплащане,
-
просрочени договорни лихви за периода 18.08. 2013 г. до 04.07. 2016 г. в размер
на 5 689, 07 евро,
-
наказателни лихви за периода 18. 08. 2013 г. до 18. 08. 2016 г. в размер на
8 986, 42 евро,
-
такси за управление на кредита в размер на 842, 12евро и 209, 59 евро други
разноски по договора за кредит,свързани със застраховането на ипотекираните в
полза на банката имоти и тяхната пазарна оценка.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело №
71/ 2016 г. по описа на СМ ОС решение № 443 от 19.10.2017 г., съответно
поправено с решение № 165 от 30. 04.2018 г. в частта, с която е признато за
установено, че „П.П.“ ЕООД, гр.Р., ЕИК********* в качеството му на
кредитополучател дължи на „П.И.Б.“АД, ***, ЕИК********* по договор за банков
кредит по програмата за микрокредитиране № *****-*-******, анекс № 1 от 26. 11.
2010 г. и анекс № 2 от 31.052012 г. към него
общата сума от 32 039, 69 евро, от които:
-
просрочена главница в размер на 21 052, 52евро,ведно със законната лихва
върху главницата,считано от 18.08. 2016 г. до окончателното и изплащане,
-
просрочени договорни лихви от 2 262, 82 евро за
периода 18.08.2013 до 18.07.2014 г.,
-
наказателни лихви за периода 18. 08. 2013 г. до 18. 08. 2016 г. в размер на 7920, 97 евро,
-
такси за управление на кредита в размер на 590, 79 евро и
209, 59 евро други разноски по договора за кредит,свързани със застраховането
на ипотекираните в полза на банката имоти и тяхната пазарна оценка,
за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 417 ГПК с
№ 90 от 23.08. 2016 г. по ч.гр.д. № 220/ 2016 г. на МРС.
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 71/ 2016 г. по описа на СМ ОС решение №
443 от 19.10.2017 г., съответно поправено с решение № 165 от 30. 04.2018 г. в
частта, с която е признато за установено, че „П.П.“ ЕООД, гр.Р., ЕИК********* в
качеството му на кредитополучател дължи на „П.И.Б.“АД, ***, ЕИК********* по
договор за банков кредит по програмата за микрокредитиране № *****-*-******,
анекс № 1 от 26. 11. 2010 г. и анекс № 2 от 31.052012 г. към него, общата сума от 4740, 03 евро, от които:
-
просрочени договорни лихви от 3426,
25 евро за времето от 19.07.2014 г. до 04.07.2016 г.
-
наказателни лихви за периода 18. 08. 2013 г. до 18. 08. 2016 г. в размер на 1065, 45 евро,
-
такси за управление на кредита в размер на 251,33 евро,
за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 417 ГПК с
№ 90 от 23.08. 2016 г. по ч.гр.д. № 220/ 2016 г. на МРС, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от
„П.И.Б.“АД, ***, ЕИК********* иск по чл. 422 от ГПК, с който се иска да се
признае за установено, че П.П.“ ЕООД, гр.Р., ЕИК********* в качеството му на
кредитополучател дължи на „П.И.Б.“АД,
***, ЕИК********* по договор за банков кредит по програмата за
микрокредитиране № *****-*-******, анекс № 1 от 26. 11. 2010 г. и анекс № 2 от
31.052012 г. към него общата
сума от 4740, 03 евро, от които:
-
просрочени договорни лихви от 3426,
25 евро за времето от 19.07.2014 г. до 04.07.2016 г.
-
наказателни лихви за периода 18. 08. 2013 г. до 18. 08. 2016 г. в размер на 1065, 45 евро,
-
такси за управление на кредита в размер на 251,33 евро.
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 71/ 2016 г. по описа на СМ ОС решение №
443 от 19.10.2017 г., съответно поправено с решение № 165 от 30. 04.2018 г. в
частта, с която „П.П.“ ЕООД, гр.Р., ЕИК********* и М.Р.П.,*** са осъдени да
заплатят солидарно на „П.И.Б.“АД, ***, ЕИК********* по съразмерност разноски в
заповедното производство в размер на 3 028, 20лв. и такива за исковото
производство в размер на 2 083, 72 лв.
ОСЪЖДА
„П.И.Б.“ АД, ***, ЕИК ********* да заплати на „П.П.“ ЕООД, гр.Р.,
ЕИК********* по съразмерност сумата от 507, 60 лв. направени общо от него
разноски в първоинстанционното и въззивното производство.
ОСЪЖДА „П.П.“ ЕООД, гр.Р.,
ЕИК********* да заплати на „П.И.Б.“АД, ***, ЕИК********* по съразмерност сумата
от 4844, 67 лв. направени разноски в заповедното, първоинстанционното и въззивното производство.
ОСЪЖДА „П.И.Б.“ АД, ***, ЕИК ********* да заплати на М.Р.П.,***
сумата от 150 лв. направени разноски.
ОСЪЖДА
„П.И.Б.“ АД, ***, ЕИК ********* да заплати на адв.М.М.О., ЕГН**********
*** /пълномощника на ответника М.П./ сумата от 5376, 10 лв. адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА за двете инстанции.
Решението може да се обжалва в 1
месечен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател:
Членове: 1.
2.