Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
114/23.1.2020г. Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд четвърти състав
На
петнадесети януари Година две
хиляди и двадесета
В
публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: АТАНАС ШКОДРОВ
като разгледа докладваното от Председателя
наказателно административен характер дело номер 5237 по описа за две хиляди и
деветнадесета година.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-0819-002820/07.06.2019г.,
издаден от началник на група към ОДМВР- Варна, сектор „ПП“ Варна, с който на И.Н.М.
е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 50 лева на осн. чл.183 ал.4 т.7 от ЗДП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
ВОС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на
И.Н.М. срещу НП на началник на група към ОДМВР- Варна,сектор „ПП“ Варна, с
което му е наложено административно наказание ГЛОБА.
Жалбата е допустима, подадена в срока по чл.59
ал.2 от ЗАНН.
С жалбата въззивника счита, че не е осъществил
състав на нарушение , тъй като при проверката бил с поставен обезопасителен
колан. Сочи, че в АУАН не е посочена
като свидетел собственичката на МПС, която е присъствала на проверката. Това е
съществено нарушение на чл.42 т.7 от ЗАНН. В НП не е посочен свидетеля З.,
подписал се в АУАН, в нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. АУАН и НП не
отговарят на изискванията на чл.42 т.4 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Екземплярът
от АУАН, връчен на въззивника е нечетлив, с което са нарушени правата му. В
АУАН и НП липсва описание на фактическата обстановка. В началото като място е
записано ул. Христо Смирненски“, а впоследствие е посочен бул. „Христо
Смирненски“. Определено е място на нарушението бул. „Христо Смирненски“ посока
към бул. „Осми Приморски полк“, което е твърде общо и неясно. Бланкетно са
посочени нарушените разпоредби. Не е изследвана субективната страна на
нарушението , което представлява липса на субективен елемент от състава и до
липса на извършено нарушение. Моли съда да отмени наказателното постановление.
В с. з. въззивника поддържа жалбата си чрез
процесуален представител.
По съществото на делото моли съда да отмени наказателното
постановление.
Представител на органа, издал НП не се явява и
не е изразил становище по жалбата.
След преценка на доказателствата по делото,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
На 26.04.2019г. полицейски служители към ОДМВР
Варна – св.С. и св. З. осъществявали контрол над движението на ППС в района на
пътен възел, свързващ бул. „Христо Смирненски“ с бул. „Осми Приморски полк“,
като полицейския екип бил устроен от страната на Техническия университет.
При това покрай полицейските служители
преминавали автомобили.
Един от преминаващите автомобили бил л.а. „Пежо 206“ с рег. №В0902 НХ, управляван от
въззивника М.. По време движението си
въззивникът М. не използвал обезопасителен колан и това било възприето от св. С.
и св. З..
Въззивника
М. бил спрян за извършване на проверка.
Св. С. съставил акт за установяване на
административно нарушение, в съдържанието на който подробно описал
установеното. Деянието било квалифицирано като такова по чл.137а ал.1 от ЗДП.
Като свидетел при съставянето на акта бил вписан другият полицейски служител –
св. З.. Съставеният акт за установяване на административно нарушение бил
надлежно предявен на въззивника, който вписал в графата за възражения, че е
управлявал МПС с поставен колан.
В
срок по преписката не постъпили допълнителни възражения.
На 07.06.2019г. въз основа на съставения акт е
било издадено и НП , видно от съдържанието на което административно наказващия
орган изцяло е възприел описаната от полицейските служители фактическа
обстановка. На нарушението била дадена правна квалификация по ЗДП и на
основание санкционната норма на чл.183 ал.4 т.7 от същия закон, на въззивника
било определено административно наказание.
Горната фактическа обстановка, описана в
съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета
от административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните гласни доказателства - показанията на св. С. и
св. З.; акт за установяване на административно нарушение, който представлява
доказателство по смисъла на ЗДП; справка за нарушител и др.
Показанията на св. С. и св. З. са такива на
свидетели – очевидци, които пряко са
възприели , че водача е без предпазен колан по време на спирането му, т.е. по
времето, когато още се е движел.
В
подкрепа на показанията на тези свидетели е и писменото доказателство по делото
- актът за установяване на административно нарушение, който е годно
доказателство, в хипотезата на чл.189 ал.2 от ЗДП.
Съдът не кредитира показанията на св. Ставрева,
която твърди, че въззивникът е управлявал автомобила с поставен обезопасителен
колан и го свалил едва , когато бил спрян от полицейските служители, излизайки
от колата, за да може да си предаде документите.
За да не кредитира показанията на свидетелката,
съдът на първо място взе предвид противоречието им с останалия доказателствен
материал, визиран в мотивите по- горе, а именно – показанията на св. С. и св. З.
и акт за установяване на административно нарушение. На следващо място съдът
отчете, че св. Ставрева живее на съпружески начала с въззивника М. и като
емоционално обвързана с него е заинтересована от изхода на делото.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид
вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно
постановление и АУАН констатира следното : съставеният акт и въз основа на него
издаденото НП са съставени при спазване и правилно приложение на материалния
закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на
акта за установяване на административно нарушение и при издаването на
наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта
за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите ,
изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на
събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за
извършени нарушения по ЗДП, като след задълбочено разследване на
обстоятелствата на извършване на нарушението е дал правна квалификация на
извършеното от въззивника нарушение. Въз основа на квалификацията на деянието
правилно е била определена санкционната норма на Закона за движение по
пътищата. Правилно е бил преценен вида на
наказанието с императивно определен размер.
Що се отнася до възраженията наведени с жалбата
и в съдебно заседание, съдът констатира тяхната неоснователност предвид на
следното :
Въззивника счита, че не е осъществил състав на
нарушение , тъй като при проверката бил с поставен обезопасителен колан.
Съдът намери, че подобна позиция противоречи на
събраните доказателства по делото.
Налице
са показанията на очевидци - св. С. и св. З., които пряко са възприели , че въззивника М.
управлява превозното средство без поставен обезопасителен колан.
Показанията
на тези свидетели са безпристрастни и взаимно допълващи се, поради което съдът
ги кредитира изцяло. Липсват основания
съдът да се съмнява в показанията на
очевидците, доколкото не са установени каквито и да било предходни отношения между въззивника М. и тези
свидетели, влияещи върху тяхната безпристрастност.
Сочи се, че в АУАН не е посочена като свидетел
собственичката на МПС, която е присъствала на проверката. Това е съществено
нарушение на чл.42 т.7 от ЗАНН.
Доколкото в АУАН са посочени данни на свидетел,
съдът намери, че не е налице нарушение
на чл.42 т.7 от ЗАНН. В закона липсва разписано императивно задължение в АУАН
да бъдат вписвани данните на всички присъстващи свидетели. Отделно от горното,
въззивникът е ангажирал гласни доказателства в лицето на сочената свидетелка в
хода на въззивното производство.
Счита
се, че в НП не е посочен свидетеля З., подписал се в АУАН, в нарушение на чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН.
Вписването
на свидетеля по АУАН не представлява реквизит от НП, поради което и не е
допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН в този смисъл.
Твърди
се, че АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл.42 т.4 от ЗАНН и чл.57 ал.1
т.5 от ЗАНН, предвид на следното:
Екземплярът
от АУАН, връчен на въззивника е нечетлив, с което са нарушени правата му.
Съдът,
при проверка на съдържанието на административнонаказателната преписка не
установи твърдяното от въззивника с жалбата. Напротив- приложеният по делото
АУАН позволява на всяко физическо лице, владеещо писмено български език, да
възприеме съдържанието му без затруднения и в този смисъл проверката относно
това дали са спазени изискванията на ЗАНН относно форма и съдържание на акта по
никакъв начин не е затруднена .
Счита
се, че в АУАН и НП липсва описание на фактическата обстановка. В началото като
място е записано ул. Христо Смирненски“, а впоследствие е посочен бул. „Христо
Смирненски“. Определено е място на нарушението бул. „Христо Смирненски“ посока
към бул. „Осми Приморски полк“, което е твърде общо и неясно.
Съдът
не констатира основателност на тези възражения, като на първо място в АУАН е
указана посоката на движение, както и е конкретизирано мястото на движение на
автомобила, като следва да се отбележи, че се касае за активен процес по
придвижване на превозното средство в пространството, поради което и съдът
намира за достатъчна такава конкретика.
Сочи
се, че бланкетно са посочени нарушените разпоредби.
Съдът
не констатира подобно нарушение. В АУАН и НП са изписани нарушените законови
текстове, като нормата на чл.37а ал.1 от ЗДП не представлява бланкетна такава и
не се нуждае от допълване. Фактическия състав на нарушението правилно е бил
подведен под санкнционната норма на чл.183 ал.4 т.7 от ЗДП и правилно са били
определени веда и размера на наказанието.
Въззивникът
счита, че не е изследвана субективната страна на нарушението , което
представлява липса на субективен елемент от състава и до липса на извършено
нарушение.
Доколкото
се касае за умишлено поведение на водач на МПС, който като правоспособен такъв
познава разпоредбите на ЗДП и знае за задължението си да съобразява движението
си с МПС с разпоредбите на този закон, съдът намери, че въпрос за обследване на
прекия умисъл на дееца, при положение, че въпреки разпоредбата на чл.137а ал.1
от ЗДП той управлява МПС без да постави и полза обезопасителен колан, не следва
да бъде обсъждан в обстоятелствената част на АУАН и НП.
След проверка на издаденото наказателно постановление
и преценка на доводите на въззивника, съдът намери, че следва да потвърди
наказателното постановление като правилно и законосъобразно издадено.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :