М О Т И В И
към Присъда по НОХД № 6075 по описа за
2018 година на
ПРС
Районна прокуратура гр.Пловдив е повдигнала обвинение срещу С.Г.Б. ***, ЕГН ********** и същия е предаден
на съд за извършено престъпление по чл.128, ал.2, вр. ал.1 от НК с обвинение за
това, че на 28.09.2017г. в гр.Пловдив е причинил на И.Т.С. *** тежка телесна
повреда, изразяваща се в постоянна слепота с дясното око.
И.Т.С. ***, ЕГН ********** като лице пострадало от престъплението
предмет на разглеждане по настоящето дело бе конституиран като частен обвинител по
делото, по негова молба.
В съдебно
заседание представителят на РП гр.Пловдив поддържа обвинението по същата
квалификация и счита същото за доказано от обективна и субективна страна. По
отношение на наказанието прокурорът поиска от съда след признаване подсъдимия Б.
за виновен да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на една
година и шест месеца, чието изпълнение да бъде отложено с определяне на
изпитателен срок съгласно чл.66 от НК в размер на четири години. Представителят
на прокуратурата поиска да се възложат на подсъдимия Б. направените разноски по
делото.
В съдебно
заседание И.Т.С., частният обвинител чрез повереника си адвокат Т.Д. поддържа
обвинението и счита същото за доказано по безспорен и несъмнен начин. По
отношение на наказанието се поиска да бъде наложено лишаване от свобода в
размер на три години, както и да не се прилага разпоредбата на чл.66 от НК.
Направи се и алтернативно искане при налагане на поисканото от обвинението
наказание, изпитателния срок да бъде от пет години.
Подсъдимият С.Г.Б.
се явява и лично участва в наказателното производство. Не се признава за
виновен и дава обяснения в насока нападение от пострадалия С. спрямо него и за
нанесени от него удари с чадъра по ръката на пострадалия С. при защита от това
нападение. При последната си дума поиска да бъде признат за невиновен.
Защитниците на
подсъдимия Б. - адв.С.П. и адв.Ж.П.
пледират недоказаност както от обективна, така и от субективна страна
съставомерните признаци на вмененото във вина престъпление по отношение на
подсъдимия Б.. Направи се искане за признаване подсъдимия за невинен по
повдигнатата квалификация тъй като той е реализирал деянието по
непредпазливост.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
приема за установено следното от фактическа и правна страна.
Подсъдимият С.Г.Б.
е роден на *** ***, б., българско гражданство, женен, неосъждан, с висше
образование, ****, ЕГН **********.
От приетата по
делото справка съдимост относно подсъдимия Б. / лист 8 и лист 10 от
досъдебното/ съдът намира като установено, че не е бил осъждан, както и не е
бил освобождаван от наказателна отговорност и дса му е налагана административно наказание
глоба по реда на чл.78а от НК.
Подсъдимият С.Г.Б. и свидетел И.Т.С. са
дългогодишни съседи, живущи на адрес гр.Пловдив, ул. „****/, с добри отношения.
През 2017 година отношенията между двамата се влошили, след като подсъдимият Б.
премахнал саморасло дръвче, намиращо се под терасата на свидетел С., за което свидетелят
полагал грижи за израстването му.
В началото на
месец септември 2017 година след като установил премахването /отрязването/ на
дръвчето, свидетел С. се срещнал пред жилищния блок с подсъдимия Б., при което
му направил запитване защо е отрязано
дръвчето. В отговор подсъдимият Б. заявил на свидетел С. че тука няма
нищо твое, мое и продължил движението си. Свидетел С. заявил на подсъдимия Б. че му е обиден и сърдит. След тази среща
двамата не си говорели.
На 28.09.2017 година, след обяд свидетел И.С.
излязъл в двора на блока, с адрес гр.Пловдинв, ****за да постои на пейката. След като поседял на пейката около 10 минути
решил да се прибира. Свидетел И.С. е трудно подвижен и се придвижва бавно. Докато
вървял към входната врата зад гърба си чул мъжки глас, но не разбрал кой и
какво точно му говори, тъй като недочувал. Когато се обърнал видял, че срещу
него стои съседът му подсъдимият С.Б.,
който държал над главата си чадър, с който замахнал и
нанесъл няколко удара по главата на свидетел И.С.. Един от ударите с
чадъра попаднал в областта на дясното око на свидетел С.. В следствие на
ударите нанесени от подсъдимия Б., свидетел С. се свлякъл на земята, като от
клепача на нараненото му око потекла кръв. Подсъдимият С.Б. преустановил
нанасяне на ударите върху свидетел С. и продължил към дома си, оставяйки
свидетел И.С. на земята, в безпомощно
състояние.
Малко след случилото
се, свидетелката Е.Н., живуща ***, съседка на свидетел И.С., прибирайки се
вкъщи видяла пострадалият И.С. да лежи пред входа на жилищния блок и да охка.
Считайки че е паднал при ходене, свидетелката Н. се приближила до пострадалия С.
и видяла кръвта по главата му. На нейните въпроси какво е станало и „Кой С.“,
свидетел С. и отговорил че С. го е набил, и че това е Б.. С помощта на свидетел
П.М., съсед на С.който в същото това време излязъл от входа на блока,
пострадалия С. бил изправен и помогнато да седне на пейка до входа на блока.
Свидетелката Н., както и свидетел М. видяли кръв по лицето и рани по главата на
пострадалия С., както и че му е подуто дясното око. На земята, до мястото на
което бил пострадалия имало синя шапка и
част от дръжка за чадър, по отношение на които пострадалия С. казал на
свидетелката Н., че това е шапката на С..
След като помогнал на пострадалия И.С. да се изправи и
да седне на пейката до входа на блока,
свидетел П.М. веднага се обадил на съпругата на И.С. – свидетелката Т.С. за
случая, а тя се обадила на свидетелката Р.С., дъщеря на И. и Т.С., която
живеела на горният етаж на същия блок.
Двете свидетелки хведнага
излезли пред блока и видели състоянието на пострадалият и от него разбрали, че
нараняванията са му били причинени от подсъдимия Б., а именно от удари с чадър по главата и в областта на дясното око.
Пострадалият И.С.
бил откаран до Спешното отделение на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив,
където той е бил прегледан, изследван, консултиран, диагностициран и приет за
лечение в клиниката по очни болести при същото здравно заведение. След
проведено лечение, на 06.10.2017 г. свидетел И.С. бил изписан от болничното
заведение, за да продължи лечението си при домашни условия.
По повод на подаден сигнал, на място пристигнали и служители от Трето РУП
Пловдив, които отвели подсъдимия С.Б. до полицейското управление за изясняване
на случая. Била извършена полицейска проверка , в хода на която били снети
обяснения на С.Б. и И.С.. Проверката приключила с докладна записка с която е
прието че се касае за случай от частно-правен характер и следва преписката да
се изпрати на Районна прокуратура с мнение за отказ от образуване на досъдебно
производство / лист 40 от досъдебното/.
Във връзка с
подадена жалба от И.С. до Районна прокуратура гр.Пловдив / лист 50-51 от
досъдебното/ от 20.11.2017г., с постановление на прокурор от РП Пловдив по
пр.пр. № 9802/2017г. на РП Пловдив е възложено на полицейските служители при 03
РУП Пловдив да извършат проверка с указания да се снемат обяснения от всички
лица имащи отношение към случая, да се изготви експертна справка относно има ли
трайно намалено зрението на И.С. с дясното око. След изпълнение на дадените
указания, съгласно докладни записки / лист 41 и лист 42 / снетите обяснения и
справки са изпратени на РП Пловдив.
С постановление
на прокурор при РП Пловдивот 20.04.2018г.
е образувано досъдебно производство № 234/2018г. по описа на 03 РУП
Пловдив за това, че на 28.09.2017г. в гр.Пловдив е причинил на И.Т.С. средна
телесна повреда – престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Привлечен като
обвиняем С.Б. не се признава за виновен и не дава обяснения. В присъствието на
своите защитници дава обяснения в които сочи като дата на деянието
22.09.2017г., на която дата, при срещата му с И.С. бил стискан от него за
раменете при което изпитал болка, както и чувството че искат да го удушат. В
обясненията си посочва и че при опит да се отдръпне от И.С., двамата паднали на
земята, той по гръб а И.С. по гръб или настрани. При падането си дръжката на
чадъра се е счупила.Отрича нанасянето на удари на И.С. с чадъра.
В хода на досъдебното
производство била назначена съдебно-медицинска експертиза / лист 23 от досъдебното/ по която е представено заключение
/ лист 24 – 32 от досъдебното/. Съгласно заключението на вещото лице д–р
Б.П. – ****, в резултат на нанесените удари на пострадалия С. е било причинено:
Контузия на клепача и околоочната област; Контузия на дясната очна ябълка;
Травматичен кръвоизлив в предната очна камера на същото око. Записано било и
наличие на линеарна разкъсна рана на горния клепач на дясното око.
Гореописаните травматични увреждания били причинени по механизма на действие на
твърд, тъп (тръбест) предмет чрез удар и добре отговарят да са получени при
нанесен побой с чадър по лицето към момента на инкриминираната дата. По време
на нанасяне на ударите пострадалият и нападателят са били прави и обърнати лице
с лице един към друг. Преди инцидента пострадалият И.С. е имал намалено зрение
констатирано при извършен преглед през месец април 2017 г., поради възрастта
си. При извършени прегледи съответно на 18.10.2017 г. и на 14.12.2017 г. било
констатирано, че зрението на св. И.С. на дясното око било увредено и той
долавял само посоката на светлината. Налице е пряка причинно-следствена връзка
между нанесените травми на дясното око към инкриминираната дата на 28.09.2017
г. и настъпилата след това практическа слепота със същото око, т.е. на
пострадалия И.С. е причинена постоянна слепота с дясното око – тежка телесна
повреда по смисъла на чл.128, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Поради оспорване
компетентността на вещото лице – д-р П. от защитата на подсъдимия и за установеността
на всички факти и обстоятелства от значение за делото в съдебното следствие се
назначи нова съдебно – медицинска експертиза, по която се представи заключение от вещо лице д-р Н.С.С. – лекар – офталмолот в
клиника по очни болести при УМБАЛ Свети
Георги АД Пловдив.
Съгласно заключението на вещото лице д-р С. / лист 81
– 88 от наказателното/ на 28.09.2017г. И.С. е претърпял травма на дясното око и
придатъците му (клепачи) причинена от удар с тъп предмет. В следствие от
травмата е получил разкъсно-контузна рана на горен клепачи, контузионно
увреждане на очната ябълка без нарушаване на цялостта и, но с наличие на кръв в
очните среди: химена (кръв в предна очна камера) и хемоталм ( кръв в
стъкловидното тяло) частично разкъсване на ириса от неговия корен, травматична
мидриаза (разширяване на зеницата) и повишено вътреочно налягане с
хематокорнея. Съгласно заключението при наличието на кръв в предна очна камера
и стъкловидното тяло на окото те стават непрозрачни и зрението на окото намалява
значително. Съгласно заключението, при значителен кръвоизлив в предната очна
камера се влошава отичането на камерната течност от окото поради запушване с
кръвни клетки на камерния ъгъл, което води до вътреочното налягане. Ако дълго
време се задържи високо вътреочно налягане при едновременно наличие на хифема,
има опасност от навличане на кръвни клетки в стромата (дебелината) на
роговицата. Това състояние се нарича хематокорнея и води до трайно намалена
прозрачност на роговицата. Когато роговичната тъкан се имбибира с кръв (хематокорнея) тя става трайно непрозрачна
и води до намалено зрение.Ако се отстрани своевременно кръвта от предна очна
камера (чрез операция с промивка) и/или се понижи с медикаменти вътреочното
налягане се премахва рискът от хематокорнея. Съгласно заключението наличието на
кръв в стъкловидното тяло (хемофталм) води до намалена зрителна острота. При
пострадалия С. хемофталмът е следствие на травмата, при която е получил
разкъсване на ириса (иридидиализа) и попадане на кръвта в предна очна камера и
стъкловидното тяло.
В следствие на
проведеното лечение повишеното вътреочно налягане се е нормализирало, а
роговицата е частично опрозрачила. Преди травмата коригираното зрение на
дясното око на И.С. е било около 80% а след травмата и при прегледите за
изготвяне на експертизата с дясното око има усещане само за светлина. Вещото
лице д-р С. при изслушването и в съдебна зала посочи че следствие на получената
травма И.С. с дясното око е усещал
светлина във всички посочи, което по класификацията на Световната здравна
организация попада в групата на практическа слепота. Вещото лице посочи че
следваща и последва степен е когато се загуби и усещането за светлина.
Със заключението си вещото лице по въпроса
относно оперативна интервенция на дясно око на И.С. посочва, че съобразено с напредналата му
възраст, наличието на придружаващи заболявания и опасността от ново изкървяване
след операцията, такава операция е рискова за живота на пациента и несигурна по
отношение на възстановяването на зрителните функции.
Съдът кредитира
заключението на вещото лице д-р Н.С. като изготвено обективно, с необходимите
професионални знания и опит в съответната област. Същото не се оспори от
страните.
В хода на съдебното
следствие се установи самоличността и разпитаха като свидетели Т.В. П., Л. М. Н.
и Р.М.С.. Към доказателствата по делото се приеха представените от повереника
на част.обвинител два комплекта снимки изготвени с мобилен телефон
удостоверяващи физическото състояние на И.С. преди идването на екип на ЦСМП и
неговото отвеждане до медицинско заведение.
Така изложената
фактическа обстановка съдът приема за установена от следните, събрани по делото
доказателствени материали - от обясненията на подсъдимия С.Б. дадени в съдебно
заседание, в кредитираната им от съда част, от показанията на свидетелите И.Т.С.,
П.И.М., Е.Д.Н., Р.И.С., Т.Х.С., Л. М. Н., Т.В. П., С. Л. К., Р.М.С. дадени в
съдебно заседание, в кредитираната им от съда част, както и от писмените
доказателства, събрани на предварителното производство, прочетени на основание
чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал – жалба до РП
Пловдив / лист 52 от досъдебното/,
материали от проверка – обяснения / лист 53- 55 от досъдебното/,
медицинска документация / лист 57-67, лист 81-93 от досъдебното/, справка
съдимост / лист 8 и лист 10 от досъдебното/, характеристична справка / лист 6
от досъдебното/, както и на писмените доказателства събрани в хода на съдебното
следствие, прочетени на основание чл.283 и надлежно приобщени към
доказателствения материал – карта от СМП / лист 59 от наказателното/, снимки –
лист 61 и 62 от наказателното/, съдебно медицинска експертиза – лист 81 – 88 от
наказателното/.
Съдът приема
описаната фактическа обстановка като безспорно установена въз основа на
показанията на свидетелите И.Т.С., П.И. М., Е.Д.Н., Т. Х.С., Р.И.С., Т.В. П.,
както и показанията на на полицейските служители Л. М. Н., С. Л. К. и Р.М.С.. Показанията на разпитаните свидетели И.С.,
П. М., Е.Н., Т. П., Т.С. и Р.С. са безпротиворечиви, логични и убедителни
относно съществените елементи от състава на престъплението като се подкрепят от
събраните по делото писмени доказателства. От особено значение са показанията
на посочените свидетели, доколкото всички те непосредствено и пряко са
възприели фактическата обстановка, която изложиха непредубедено пред съда. Като
непредубедени съдът кредитира и показанията на свидетелите Н., К. и С. които в
изпълнение на служебните си задължения са посетили местопроизшествието и
извършили първоначалната проверка по случая. Показанията на посочените
свидетели се подкрепят от приетите по делото доказателства – докладни записки
изготвени въз основа установено при проверка касаеща случая, приети по делото.
Показанията на свидетелките Т.С., Р.С. и Т. П. въпреки че са в роднинска връзка
с пострадалия, относно състоянието на пострадалия непосредствено след инцидента
се потвърждават от показанията на свидетелите Н. и М., както и от приетите по
делото писмени доказателства. По отношение на проведената терапия на свидетел И.С. на получената травма, показанията на
свидетелките се потвърждават както от приетите писмени доказателства –
медицинска документация относно пострадалия С., така и от заключението на
вещото лице д-р С..
Приетото заключение
на вещо лице д-р С. също компетентно
установява както вида на констатираните телесни увреждания, така и механизма на
получаването им и лечението на същите. Именно поради това като компетентни и
пълни същите допринасят за изясняване на обективната истина. При анализ на
същите се добива цялостна и детайлна представа за инкриминираното деяние.
По отношение на обясненията на подсъдимия Б.
съдът намира че следва да посочи че същите са както процесуално средство за
защита, така и процесуално средство за събиране на доказателства. Следва да се
посочи, че за да се приемат едни обяснения за достоверни те не следва се
отричат от приетите по делото доказателства. Предвид изложеното и на основание
приетите по делото доказателства съдът счита че следва да бъдат дискредитирани
обясненията на подсъдимия Б. доколкото същите представляват единствено
изолирана защитна версия, която противоречи на всички събрани доказателства –
както гласни, така и писмени.
В хода на съдебното
следствие се установи че нито при първоначалния преглед на пострадалия С., нито
в последствие при проведеното лечение е установено наличие на телесни
увреждания по ръцете му които да съвпадат като физическа последица от
посочените от подсъдимия удари по ръцете на И.С., с цел защита от неговото
неправомерно поведение. Въпреки възрастта си И.С. дава показания като свидетел
които са единните в своето съдържание и не се отличават независимо кога са
дадени – в хода на досъдебното производство или в хода на съдебното следствие.
Неговите показания относно получените увреждания съвпадат изцяло от приетите по
делото доказателства, а относно механизма на тяхното причиняване заключението
на вещото лице д-р С. е категорично – а именно че са причинени от лице което е
било срещу пострадалия, както и че е възможно да се получат при падане на
земята ако на мястото е имало издадена твърда част която е попаднала в зоната
на дясното око на пострадалия, но за каквато изпъкнала част на обоколоблоковото
пространство на № ** на ул.***** в гр.Пловдив съдът не установи да има
доказателства.
Извън липсата на каквито и да било доказателства
в тази насока, физическото превъзходство на подсъдимия, така и с оглед
нанесената телесна повреда, изключва описаното от действие и начин на нанасяне на ударите с
чадъра.
С оглед на така
установената фактическа обстановка съдът намира, че съставът на престъплението
по чл.128, ал.2, вр. ал.1 от НК е
осъществен от обективна и субективна страна.
От обективна
страна на 28.09.2017г. в гр.Пловдив
подсъдимият С.Б. е причинил на И.Т.С. *** тежка телесна повреда изразяваща се в
постоянна слепота с дясното око. В хода на делото се надлежно установи че чрез
нанесени удари с чадър който е носил Б., в областта на главата на И.С. е била
причинена Контузия на клепача и
околоочната област; Контузия на дясната очна ябълка; Травматичен кръвоизлив в
предната очна камера на същото око. Записано било и наличие на линеарна
разкъсна рана на горния клепач на дясното око, представляваща постоянна слепота на дясното око,
т.е. същият извършва изпълнителното деяние от състава на престъплението.
Авторството на
деянието се доказва по несъмнен начин от показанията на разпитаните свидетели,
в най-пълна степен от показанията на пострадалия И.Т.С.. Така тези показания добиват характеристиката
на преки доказателства относно авторството, като в своята съвкупност, с оглед
на конкретната фактическа обстановка, налагат единствено възможния извод, че
именно Б. със своите действия е причинил констатираните по-късно от лекар
телесни увреждания. Показанията на свидетел И.С. се подкрепят изцяло от
приетите по делото писмени и гласни доказателства.
Увреждането е в
пряка причинно-следствена връзка с ударите, които С.Б. е нанесъл на И.С. с
чадър в областта на главата и дясното око на И.С., като това се доказа освен от
показанията на пострадалия свидетел, така и от заключението на изготвената съдебно – медицинска експертиза. Видно е от
заключението на СМЕ описаните увреждания
са причинили на И.С. Контузия на клепача и околоочната област; Контузия на
дясната очна ябълка; Травматичен кръвоизлив в предната очна камера на същото
око. Записано било и наличие на линеарна разкъсна рана на горния клепач на
дясното око, представляваща постоянна
слепота на дясното око, поради което и следва да бъде квалифицирано като тежка
телесна повреда по смисъла чл.128, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Няма как да се
приеме тезата, че се касае за телесна повреда, нанесена при самоотбрана, респ.
силно раздразнение. По делото липсват сведения за каквито и да било предхождащи
действия, размяна на реплики и други взаимоотношения между свидетел И.С. и
подсъдимия С.Б.. Освен огорчението което свидетел И. С. е изпитал от
премахването на дръвчето от подсъдимия,
то не е имал никакви други помисли или настроения по отношение на Б.. Бил му е
обиден и не е разговарял с него, но не е търсил нищо друго от подсъдимия Б.. Не е имало каквото и да е нападение от страна
на И.С., от което подсъдимият Б. е следвало
да се отбранява. Нищо от поведението на свидетел С. не е било заплаха за
подсъдимия Б.. Поради това и съдът приема, че се касае именно за посочената
правна квалификация и единствено тя е правилната и точна.
От субективна
страна деянието е извършено от С.Б. при форма на вината пряк умисъл. Така той е
съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал именно тяхното настъпване. Подсъдимият е
нанесъл съвсем целенасочено удари по главата на пострадалия С. с чадъра който е
носил, като при това е осъзнавал, че тази агресия не е оправдана и е
недопустима от закона, като е целял именно да нарани пострадалия. Следва да
бъде отбелязано, че за установяване на съставомерността на деянието от
субективна страна не е необходимо подсъдимият да е имал съзнание за точната
телесна повреда, която ще причини на лицето, което удря, а да е имал само една
неопределена представа за това, че с активните си действия ще причини увреждане
на И.С.. В конкретният случай е вън от
съмнение, че С.Б. като нормално психо-физично развит индивид, с завършено висше
образование е разбирал, че нанасяйки удари с чадър върху главата на пострадалия,
ще наруши неговия физически интегритет и точно това е целял. Не без значение е
и чисто физическото надмощие, което подсъдимият е имал над пострадалия И.С. предвид
по-младата му възраст и физическо състояние. По тези съображения съдът намира, че събраните
по делото доказателства установяват по един несъмнен начин всички елементи от
обективна и субективна страна на престъплението по чл.128, ал.2, вр. ал.1 от НК, поради което и С.Б. беше
признат за виновен в извършването му.
При определяне на наказанието
съдът съобрази, че за престъплението по
чл.128, ал.2, вр. ал.1 от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода
от три до десет години, поради което и съдът следва да отмери същото в
посочените рамки. При определяне вида и размера на наказанието, съдът взе
предвид следните основни принципи на действащото законодателство: принципът на
законност, хуманизъм, индивидуализация на наказанието, както и разпоредбите на
общата и особената част на НК, които имат отношение към извършеното
престъпление. Съдът намира, че не са
налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.1 от НК за
определяне на наказанието под законоустановения размер, тъй като липсват
изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да
характеризират предвиденото в закона минимално наказание несъразмерно тежко на
инкриминираното деяние. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът намира
чистото съдебно минало на подсъдимия, както и неговата възраст – навършени 77
годинит. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът преценява механизма
на извършеното деяние – в светлата част на денонощието, извършена е изключително
безпричинна агресия спрямо лице, което видимо би се затруднило да се защити
адекватно от действията на подсъдимия Б.. С оглед установените данни за
обществената опасност на деянието и тази на дееца съдът намира, че на основание
чл.54 от НК следва да бъде определено наказание при баланс на смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства. Съдът, като взе предвид общественоопасния характер
на извършеното деяние и неговата тежест, постанови с присъдата си наказание
лишаване от свобода за срок от три
години.
По отношение
изпълнението на така определеното наказание съдът намира че са налице материално
правните предпоставки за приложение на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК
предвид определения размер на санкцията, както и с оглед факта, че
поправителната функция на наказанието би могла да бъде изпълнена в цялост при
евентуалното му отлагане по реда на чл.66 от НК. Поради това и оглед адекватно
постигане на целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК съдът намира, че е изпълнението
на определената санкция следва да бъде отложено с определяне на изпитателен
срок от 5 години, който размер е
максимално определения от законодателя и с оглед неговия размер би
изпълнил целите на наказанието.
С оглед изхода на
делото, подсъдимият С.Б. съгласно разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК следва да
заплати направените по делото разноски в размер на 117 / сто и седемнадесет /
лева по сметка на ОДМВР Пловдив и разноски в размер на 350 / триста и петдесет
/ лева по сметка на РС Пловдив в полза на бюджета на съдебната власт.
По изложените
мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.