Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 125 03.07.2019г. гр. Несебър
НЕСЕБЪРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ на двадесет и
седми март през две хиляди и деветнадесета година
в закрито
заседание в следния състав:
Председател: Й.ка Майска-И.
Секретар Диана Каравасилева
като
разгледа докладваното от с. Майска
гр.д.№ 797
по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по повод постъпила искова молба, подадена от А.В.П. с ЕГН-********** и А.Л.П. с ЕГН-**********,***,
заявена чрез пълномощника адв.Т. Л. И. ***, с посочен
съдебен адрес *** против „У.о.и с.“ ЕАД с ЕИК-*******, седалище и адрес на
управление ***, представлявано от изпълнителния директор Е.Р.и „П.Д.“ ООД с
ЕИК-*****, седалище и адрес на управление ***-28-30, представлявано от Н.П.К..
Видно от обстоятелствената част твърди
се, че ищците са придобили в режим на СИО по силата на покупко-продажба обективирана в нот.акт № **, том
1, рег.№ ***, дело № **/25.01.2005г. по описа на нотариус, рег.№ *** по описа
на Нотариалната камара с район на действие РС-Несебър, недвижим имот описан
като УПИ ****, в кв.***по плана на с.Р., общ.Несебър, целият урегулиран от
734кв.м., при граници: от две страни улица, УПИ *** и УПИ ***, понастоящем ПИ с идентификатор *******по КК и КР на
с.Р., общ.Несебър на площ от 735кв.м.. Навежда се, че преди закупуването ищците
са проследили собствеността на продавачите, установили са, че имота е
възстановен с Решение № 27-Р/15.12.1992г. на Поземлена комисия при Община
Несебър на наследници на Н.Х.Я., като след извършена доброволна делба, дарение
и обстоятелствена проверка продавачите са се легитимирали като собственици на процесния имот. След закупуването на имота ищците
добросъвестно са го декларирали пред отдел МДП при Община-Несебър и до
настоящият момент твърдят, че заплащат дължимите данъци. Сочи се, че със
Заповед № РД-18-58/16.04.2008г. са били одобрени КК и КР на с.Р., общ.Несебър,
като се твърди че от тогава и до настоящият момент ищецът А.П. е вписан като
собственик на имота, като през този период не им е известно някой да е
претендирал права върху този имот, нито да е възниквал спор за правото на
собственост върху него. Така, през 2013г. ищците са се снабдили с Виза за
проектиране № 013/24.01.2013г. на гл.архитект на общ.Несебър, изготвили са и е
бил одобрен инвестиционен проект и било
издадено Разрешение за строеж № 25/23.01.2015г. за изграждане на жилищна сграда
с басейн и ограда със ЗП 227,63кв.м. и РЗП от 555,93кв.м. и басейн от **,21кв.м..
По финансови причини не могли да реализират инвестиционните си намерения и на
21.05.2018г. сключили предварителен договор за продажбата му с „Р.Ф.“ ООД,
снабдили се и представили всички необходими документи на купувача и нотариуса и
била насрочена дата за изповядване на сделката на 30.05.2018г., като купувача
превел авансово по банков път договорената продажна цена. В деня на сделката
нотариусът отказал да я изповяда с аргумент, че от Служба вписвания при
РС-Несебър е издадено ново удостоверение за тежести, със същите номер, дата и
час на старото такова, в което обаче като собственик на имота е вписан „У.о.и с.“
ЕАД. Така установили, че с констативен протокол от 30.05.2018г., съставен от
съответното длъжностно лице при СВ е било допуснато извършване на корекция във
вече издаденото удостоверение за тежести, като е издадено ново със старите №,
дата и час, но с посочен друг собственик. Така купувачът се отказал от
сделката, а ищците му възстановили преведената по-рано продажна цена и
извършили проверка в СВ, където установили, че с влезли в сила Решение №
55/27.03.2013г. по гр.д. №437/2007г. на РС-Несебър, изм. с Решение №
V-34/27.05.2014г. по описа на ОС-Бургас, вписани в СВ-Несебър вх. №
2578/25.05.2015г., акт № ***, том * е прието за установено по отношение на „П.Д.“
ООД, че „У.о.и с.“ ЕАД е собственик на множество недвижими имоти сред които и процесният ПИ с идентификатор *******. Така ищците твърдят,
че до този момент не са узнавали за съдебните производства, по които са
постановени посочените по-горе влезли в законна сила съдебни решения, от
закупуването на имота до 30.05.2018г. никой о по никакъв начин не е оспорвал
правото им на собственост и са владяли имота
необезпокоявано, заплащали са данъци, считат себе си за изключителни собственици
на ПИ с идентификатор *******по КК и КР на с.Р. по силата на покупко-продажба и
придобивна давност.
С оглед горното, молят да бъде прието за установено по
отношение двамата ответници, че ищците на основание
покупко-продажба, обективирана в нот.акт № **, том *,
рег.№ ***, дело № **/25.01.2005г. по описа на нотариус, рег.№ *** по описа на
Нотариалната камара с район на действие РС-Несебър и изтекла в тяхна полза придобивна давност са изключителни собственици на ПИ с идентификатор *******по КК и КР на
с.Р., общ.Несебър. Представят писмени доказателства. Сторени са искания по
чл.192 ГПК с трето лице Община – Несебър и ОСЗГ-Несебър, които са съобразени с
разпоредбата на посочената норма. Отправено е искане за гласни доказателства за
установяване на владението за периода от 2005г. до 2018г., и за допущане на съдебно-икономическа експертиза за установяване
начислените данъци и такса битови отпадъци за имота, плащани ли са и от кого.
В месечния срок е постъпил писмен отговор от първия ответник
„У.о.и с.“ ЕАД, с който се моли предявената претенция да бъде отхвърлена като
неоснователна. Така този ответник излага насрещно твърдение, че е собственик на
процесния ПИ *******по КК и КР на с.Р.,
общ.Несебър-част от почивна база „Национален детски комплекс“-Р., общ.Несебър,
включващ земя с обща площ от 117дка, ведно с построените върху неу 32сгради и 9
паянтови постройки. В отговора е просредена следната
хронология: Твърди се, че почивна база „НДК“ - Р. представлява
бивш пионерски лагер на ОНС Бургас,
формиран след отчуждаване за държавни нужди на терени - частна
собственост и вземане на Решение за
отреждане на терен от 46 дка
за пионерски лагери. Така са
изградени „Н.Д.К.„М.П.“ - с.Р. и пионерски лагер „Л. Д.“.
Идентификацията на процесния имот, като част от апортирания в капитала на „У.о.и с." ЕАД имот под №***
следва от проследяването на измененият в регулационните и кадастралните карти
за с.Р., общ. Бургас. В плана от 1963г. теренът от 43 дка е бил записан в
разписния лист като ниви на ТКЗС, без образувани квартали и працели.
Имоти с пл. номера ***, ***, ***, ***, ***, *** и *** попадат в територията на
този терен, който с действащия план от 1988г. е отреден за пионерски лагери,
като имотите попадат в оградената територия на лагера. Въпросните имоти са
отразени в плана за оземляване на бежанците от 1931г., като са записани в
разписните листове на физически лица. Те не са отразени в двата регулационни
плана, защото не е съществувал в границите си на място. Застъпва се становище,
че с оглед на това, че
земята е била в режим на публична държавна собственост до 2004г. всякаква
реституция с нея е изключена, тъй като терените са изключени от гражданския
оборот, съгласно Закона за държавната собственост, а имотите,
на които са разположени пионерските лагери и в частност терените на „НДК“ - Р.
са били публична държавна собственост преди обявяването им за имоти частна
държавна собственост с РМС №1005/2004г.. С т.4 от цитираното Решение
№1005/20.12.2004г„ неразделна част
от което представляват и Приложения №1 и
№2, Министерският съвет е възложил на Министъра
на образованието и науката да образува
еднолично търговско дружество с ограничена отговорност с едноличен собственик държавата, в чийто капитал да апортира
държавни имоти описани в Приложение №2. Под №*** е посочен недвижим имот -
почивна база „НДК“ - Р., с площ на терена 220 дка, състояща се от 32 масивни и
9 паянтови постройки. Със същото решение МС е обявил, че имотите, предмет на апортната вноска, от публична държавна собственост, стават
частна държавна собственост. Ответното дружество е учредено първоначално като
ЕООД, с изцяло държавно имущество, с учредителен акт от 24.01.2005г., подписан
от Министъра на образованието и науката, в изпълнение на Решение №
1005/20.12.2004г. на МС. Капиталът му е образуван от общо 165 имота,
представляващи почивни бази. „Ученически отдих и спорт“ ЕООД е вписано в
Търговския регистър с Решение №1/27.01.2005 по ф.д. №14268/2004г. на СГС с
капитал, изцяло формиран от апортната вноска.
Понастоящем дружеството е преобразувано в ЕАД при условията на универсално правоприемство и вписано в Търговския регистър на Агенция
по вписванията, в това число и извършеният апорт на
недвижими имоти, между които под №*** е посочена почивна база „НДК-Р.“, находяща се в с. Р., общ. Несебър с 32 масивни и 9 паянтови
сгради и земя с обща площ на имота 117 дка.. Освен, че статута на земята като
публична държавна изключва реституцията, ответникът се позовава и на
разпоредбата на чл.10б от ЗСПЗЗ, считайки, че извършената реституция за праводателите на ищците е сторена в нарушение и на
посочената разпоредба, както и на разпоредбата на чл.2, т.3, чл.10б, ал.1 и
ал.5 и чл.24 от ЗСПЗЗ. В този смисъл също е отправено искане за представяне на
преписката по възстановяване на земята от ОСЗГ-Несебър. На следващо место
ответникът се позовава на влезлите в сила Решение № 55/27.03.2013г. по гр.д.
№437/2007г. на РС-Несебър и Решение № V-34/27.05.2014г. по описа на ОС-Бургас,
вписани в СВ-Несебър вх. № 2578/25.05.2015г., акт № ***, том І е прието за
установено, че „У.о.и с.“ ЕАД е собственик на множество недвижими имоти сред
които и процесният ПИ с идентификатор *******. По-
нататък с оглед позоваването в исковата молба на изтекла в полза на ищците придобивна давност,
ответникът сочи, че упражнява всички правомощия, включени в правото на
собственост, в това число владее имота явно и необезпокоявано, включително и
към датата на която ищците са закупили имота, като към днешна дата почивната
база се охранява от пазач, на трудово правоотношение с ответника, а докато
базите са били все още функциониращи, там е работел и служител, който е
ръководел счетоводната им дейност. За установяване на обстоятелството, че
ответника владее непрекъснато процесния имот от претендираната от ищците начална дата се сочат гласни
доказателства-двама свидетели, които да бъдат допуснати при условията на
довеждане. Изложени са мотиви и че сделката на която основават претенцията си
ищците, макар и действителна не е
породила транслативен ефект, тъй като техните праводатели не са могли да прехвърлят право, което не
притежават. Към писмения отговор липсват приложени писмени доказателства.
В месечния срок не
е постъпил писмен отговор от втория ответник „П.Д.“ ЕООД.
След поотделна и съвокупва преценка на събраните по
делото писмени доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са при условията на кумулативно субективно
съединяване на положителни установителни искове за
собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК срещу всеки един от двамата ответници, целящи установяване, че ищците са собственици на
процесния имот на основание покупко
продажба и изтекла в тяхна полза придобивна давност,
с твърдение, че и към днешна дата имотът е в тяхно владение.
Така видно от представените писмени доказателства ищците са
придобили в режим на СИО по силата на покупко-продажба обективирана
в нот.акт № **, том *, рег.№ ***, дело № **/25.01.2005г.
по описа на нотариус, рег.№ *** по описа на Нотариалната камара с район на
действие РС-Несебър, недвижим имот описан като УПИ ****, в кв.***по плана на с.Р.,
общ.Несебър, целият урегулиран от 734кв.м., при граници: от две страни улица,
УПИ *** и УПИ ***, понастоящем ПИ с идентификатор *******по КК и КР на с.Р., общ.Несебър на площ от 735кв.м..
При
закупуването на имота от ищеца, същият е придобит в режим на семейна
имуществена общност, тъй като сделката е реализирана по време на гражданския
брак/сключен на 22.03.2000г./ между ищеца А.П. и ищцата А.П. , с което се
обуславя и активната легитимация на последната.
Имота, предмет
на горепосочената сделка е представлявал
и е обособен от нива, цялата с площ от 4200кв.м., с пл.№ *** по плана на с.Р.,
общ.Несебър, която е била възстановена с
Решение № 27-Р/15.12.1992г. на Поземлена комисия при Община Несебър на
наследници на Н.Х.Я., като след извършена доброволна делба, дарение и обстоятелствена
проверка продавачите са се легитимирали като собственици на процесния
имот пред настоящите ищци по делото.
Така от изследването и заключението по допуснатата СТЕ се
установява, че за
землището на с. Р. е налице план за оземляване на бежанците от 1931г.. За с. Р. са одобрени два
кадастрални и регулационни плана: от 1963г. и от 1988г., като през 2008 г. е одобрена
кадастралната карта на землището на с. Р.. В кадастралния план от 1963
г. в терена, където сега попада процесният имот, са
заснети земеделски имоти на ТКЗС. Имотите по плана за оземляване от 1931 г. не
са отразени в този план, защото границите им не са съществували на място към момента на
заснемането. Предвидена е улична регулация. По план теренът е бил отреден за
ЦСПС. Планът от
1963г. е действал до 1988г., като през този период е извършено попълване на
кадастралния план, като са нанесени новопостроени сгради. През 1988 г. е изработен нов
кадастрален и ЗРП /ПУП-ПРЗ/ на с. Р.. В кадастралния план са заснети вече
изградени сгради в имот пл. № 1 в парцел /УПИ/1 в кв. 22 по плана за регулация,
отреден за пионерски лагери.
Във връзка със ЗСПЗЗ, с решения на бивша Поземлена комисия-Несебър /ПК/
е възстановено правото на собственост на бившите собственици върху земеделски
имоти в землището на с. Р., поради което върху действащия план на селото от
1988г. Община Несебър е пренесла бившите имоти от плана за оземляване на
бежанците от 1931 година, като в разписния списък имотите са записани на
физически лица.
С решение на ПК-Несебър № 27-Р от 15.12.1992 г. е възстановено правото
на собственост на наследниците на Н.Х.Я.върху нива от 4.2 дка в м. „Б.“
представляващ имот № ***, във възстановими стари реални граници, като вещото лице посочва, че имотът попада в терена
отреден за пионерски лагери. Част от имота е застроен, в него попадат части от
две двуетажни масивни сгради. Експертизата посочва, че Община Несебър е
изчислила, че застроената площ е 800 кв.м.,съгласно приложената на стр. 110 от
делото скица. На това основание в решението на ПК-Несебър № 27-Р от 1992 г. е
отразено, че се отказва възстановяването на 800 кв.м. от имота във възстановими
стари реални граници.
Със Заповед № 124 от 16.12.1996 г. на кмета на община Несебър е одобрена
частична промяна на застроителния и регулационен план
и попълване то на кадастралния план на с. Р. с имоти: 438, 439, ***,
446, ***, ***, 453, 454, 554, 5** и 560, попадащи в кв. 22, от които се
образуват квартали 47, 50 и ***с парцели за жилищно строителство.
Новообразуваните квартали са част от оградения терен на пионерските лагери към
1988 г., в който не попадат сгради. Съобразно одобреният
ЧПРЗ процесният имот с идентификатор *******не попада в терена на пионерския лагери
към настоящия момент.
От възстановената незастроена част на имот пл. № *** с плана за
регулация са образувани 4 урегулирани поземлени имота : ****-***, ***,
**-***
и ***-*** в кв. 50А. УПИ **-*** е предмет на
спора.
Със заповед № РД-18-58 от 16.04.2008 г. на изпълнителния директор на
АПСК-София е одобрена кадастралната карта /КК/ на с. Р., в която процесния УПИ **-*** в
кв. ***по ПР, е обозначен с идентификатор *******с площ 735 кв. метра, който
към момента на огледа от експертизата е незастроен, ограден с оградна
мрежа на бетонови колове, до него няма ограничен
или контролиран достъп. В съседни на процесния поземлени имоти, в кв. ***и
в съседните квартали, са реализирани масивни три и четириетажни сгради.
По възражението за недопустимост на ответника по чл.299 ГПК във връзка с приключилото с влязло в законна сила решение по гр.д. №
437/2007г. по описа на РС-Несебър: Видно от приложеното гр.д. № 437/2007г. по
описа на РС-Несебър, същото е образувано по повод постъпила искова молба от
“У.о.и с.” ЕАД със седалище и адрес
на управление:*** против „П.Д.” ООД, с искане да се приеме за установено по
отношение на ответника, че ищцовото дружество е
собственик на имоти с пл. номера ***, ***, ***, ***, ***,
446, ***, *** в кв.22 по плана на с. Р., общ.
Несебър, ведно с построените в тях сгради, както и да бъде осъден ответникът да
предаде на ищеца владението на тези имоти. По делото е установено, че тези
имоти са били придобити от ответника по силата на покупко-продажби от различни реститути, сред които и наследници
на Н.Х.Я., по възстановени земеделски земи в землището на с.Р.
с Решение № 27-Р/15.12.1992г. на Поземлена комисия при Община Несебър като по
силата на нот.акт № 85/06.12.2006г., том ХХ****, рег.№ ***65, дело № ****/2006г. по описа на нотариус вписан под № 208 на
НК с район на действие РС-Несебър/вж.л.392, том 2 от приложеното гр.д. № посочените множество
наследници на Н.Я. са продали на „П.Д.“ ООД : „Бивша нива
на площ от 800кв.м., четвърта категория, в местността
„Б.“, представляваща част от имот № *** по
кадастралния план от
1931г., сега попадаща в строителните граници на с.Р.,
възстановена с влязло в сила решение № 27-Р/15.12.1992г. на Поземлена комисия
гр.Несебър“. Установено е също така по
това производство, че закупеният от ответника имот от
наследници на Н.Я. е
идентичен с понастоящем ПИ с идентификатор *******по КК
и КР на с.Р., общ.Несебър.
С влезлите в законна сила решения Решение № 55/27.03.2013г. по гр.д.
№437/2007г. на РС-Несебър и Решение № V-34/27.05.2014г. по описа на ОС-Бургас,
вписани в СВ-Несебър вх. № 2578/25.05.2015г., акт № ***,
том І е прието за установено,
че „У.о.и с.“ ЕАД е
собственик на множество недвижими имоти сред които и процесният
ПИ с идентификатор *******. Ищците по настоящото гр.д. № 797/2018г. са закупили ПИ с идентификатор *******на
25.01.2005г., следователно преди образуване на гр.д. № 437/2007г. на НРС и не
са били конституирани, респ.не са участвали и не са могли да упражнят правото
си на защита в това производство,
следователно и съобразно чл.298 ГПК не са обвързани от посочените решения. Тук
е уместно да се посочи, че не се споделя от настоящият съдебен състав и
възражението на процесуалния представител на ищците, тъй като реститутите –наследници на Н.Я. са продали на „П.Д.“ ООД друга част от възстановената
нива. Както по –горе е цитирано описанието на предмета на сделката в нот.акт за продажба на неопределена „част от имот № ***“ на „П.Д.“ ООД, то де юре е извършена продажба на
идеални части от същия този имот.
По отношение
твърденията на ответника и тяхното установяване по делото, се взеха предвид и
представените писмени доказателства по приложеното гр.д. № 437/07г. на НРС:
Така ответникът твърди, че е собственик на процесните недвижими имоти, тъй като те са апортирани в капитала му
като непарична вноска от едноличния собственик на капитала на
дружеството-държавата по силата на решение № 1005/20.12.2004г. на Министерският
съвет, който е възложил на министъра на образованието и науката да образува
търговско дружество, в чийто капитал да се апортират
като непарична вноска недвижими имоти, между които и Национален детски
комплекс/НДК/-Р., част от който представляват процесните
имоти. Апортираните имоти са описани и в учредителния
акт на дружеството /тогава ЕООД/ от 24.01.2005 г. По отношение на правата на праводателя си-Българската държава, се сочи, че тя е
придобила собствеността върху почивна база „НДК-Р.” по силата на Закона за
имуществото на БКП, БЗНС, ОФ, ДКМС, САБФК и БПС, като се позовава на
разпоредбата на чл.1 ал.1 от този закон, съгласно която имуществото на ДКМС и
БПС се отнема в полза на Държавата. Така държавата е придобила на
горепосоченото основание правото на собственост върху земята и сградите,
представляващи бившия пионерски лагер на
ДКМС, идентичен с „НДК-Р.”, който е разположен върху процесните
имоти.
Законодателят е предоставил по силата на чл.57 ал.2 от Закона за държавната
собственост /ЗДС/ държавата учредява търговски дружества с държавно имущество –
ограничено отговорни и акционерни, по решение на Министерския съвет /МС/, като апортът в капитала на дружеството на недвижими имоти и вещи
–частна държавна собственост е регламентирано, че се извършва също с решение на
МС по предложение на съответния министър. Редът за учредяване на еднолични
търговски дружества с държавно имущество е регламентиран с Правилник за реда за
упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в
капитала /ПРУПДТДДУК/, според чл.3 на който тези дружества се образуват по реда
на Търговския закон, с решение на МС, с изключение на оценяването на
непаричната вноска на държавата, което за тези дружества се извършва по реда на
глава VІІ от Правилника за прилагане на ЗДС/ППЗДС/ и представлява завишена с 40% данъчна оценка
на имота. Що се отнася до правата на държавата, те съгласно чл.8 ал.1 от
ПРУПДТДДУК се упражняват от Министерския съвет или от министрите, в рамките на
отрасловата им компетентност.
С решение №1005/20.12.2004г.,
чиято неразделна част представляват и приложения под номера 1 и 2,
Министерският съвет /в т.4 от решението/ е възложил на Министъра на
образованието и науката да образува еднолично търговско дружество с ограничена
отговорност, в чийто капитал да апортира държавни
имоти, описани в приложение № 2. Под № *** в приложението е посочен недвижим
имот- почивна база „НДК-Р.”, с площ на терена 220 дка състояща се от 32 масивни
и 9 паянтови сгради. Със същото решение МС е обявил, че имотите, предмет на апортната вноска, от публична държавна собственост стават
частна държавна собственост. Така ответникът е бил първоначално учреден като
ЕООД с изцяло държавно имущество с учредителен акт от 24.01.2005г., подписан от
Министъра на образованието и науката, в изпълнение на решение №
1005/20.12.2004г.на МС. Капиталът му е образуван от непарична вноска на общо 165 имота, представляващи почивни
бази на обща стойност 22 497 700 лева, описани в т.8 на учредителния
акт, като под № *** е описана почивна база „НДК-Р.”, находяща
се в село Р. и представляваща 32 сгради, девет паянтови постройки и земя, с
обща площ на имота 117 дка, с обща балансова стойност на имота
1 396 889 лева. Така „УОС”ЕООД е вписано в търговския регистър с
решение № 1/27.01.2005 г. по ф.д.№14268/2004 г.на СГС с капитал
22 957 900 лева, формиран от апортната
вноска. Понастоящем дружеството е преобразувано в ЕАД и вписано в Търговския
регистър на Агенцията по вписванията, в това число и извършеният апорт на недвижими имоти, между които под №*** е посочена
почивна база „НДК-Р.”, находяща се в с.Р., община
Несебър и състояща се от 32 сгради, девет паянтови постройки и земя, с обща
площ на имота 117 дка, с обща балансова стойност на имота
1 396 889 лева. Следователно решението за
образуване на едноличното търговско дружество с държавно имущество е взето от
надлежен орган-Министерският съвет, който с т.4 от решение
№1005/20.12.2004г. е възложил на
съответния министър по смисъла на чл.8 ал.1 от ПРУПДТДДУК да извърши
необходимите действия за учредяване и вписване на дружеството в Търговския
регистър, като е взел решение относно формирането на капитала на бъдещото
дружество чрез непарична вноска-апорт на недвижими имоти,
представляващи почивни бази, индивидуалиризани в
приложение №2 към решението. От Протокол № 7 от
26.02.19** г.на ИК на ОНС- гр.Бургас се установява, че е било взето решение за
отреждане на терен от 46 дка за
устройство на пионерски лагери на ЦК на Профсъюза на работниците от селското и
горското стопанство /РСГС/, обособен като комплекс №7. ЦСПС се е снабдил с
нотариален акт №147 т.І дело №260/1963г., като основание за придобиване на
собствеността в нотариалния акт е посочен протокол №20/26.09.19**г.на ОНС-Бургас,
протокол за оценка и платежно нареждане за заплащане на земята. Впоследствие с
решение № 486/26.11.1984 г. на секретариата на ЦС на БПС е прехвърлен
безвъзмездно на ЦК на ДКМС теренът на изградения лагер в с.Р., наименуван „М.П.”.
С протокол от 30.06.1990 г., в изпълнение на ПМС №43/1990г. и заповед на
Министъра на народната просвета, БДМ като правоприемник на ДКМС е предал на
Министерството на народната просвета „Н.Д.К.М.П.”-село Р.. Изграждането на
пионерски лагер наименуван „Л. Д.” в същата зона и включването му като част от
имуществото на ДКМС се установява безспорно от протокола за предаване на
имуществото на лагер-школите при БДМ /правоприемник на ДКМС/ на Министерство на
народната просвета, съставен на 14.08.1991 г. От съдържанието на този протокол
е видно, че лагер-школите, в това число и л.ш.„Л. Д.”*** е била предадена за
стопанисване на предаващата организация
по силата на заповед №6848/25.12.1968 г. на МНП. МНП е приело от БДМ
имуществото на л.ш.”Л. Д.”***, включващо и основни средства по сметка 104 в
размер на 573 429 лева. Следователно към датата на влизане в сила на Закона за
имуществото на БКП, БЗНС, ОФ, ДКМС, САБФК и БПС /ДВ бр.105 от 19.12.1991г./
имуществото /в това число и дълготрайните материални активи/ на двата лагера
вече е било предадено от БДМ на МНП. По силата на чл.1 от същия закон е обявено
за незаконно придобитото имущество на БПС и ДКМС и е регламентирано, че то се
отнема в полза на държавата от правоприемниците на тези организации, в това
число и БДМ като правоприемник на ДКМС. По силата на горецитираната
правна норма предаденото от БДМ на МНП имущество на лагер-школа „Л. Д.” и „Н.Д.К.М.П.”-с.Р., в това число и всички ДМА,
са станали държавна собственост и са управлявани от Министерство на народната
просвета, а сега- Министерство на образованието и науката. След поредица
преобразувания в периода от 1991 г. до 2005г. терените на двата лагера са били
включени в общ комплекс, наименуван „Национален детски комплекс”- село Р.,
предоставен за управление на учредения от МОН Национален център за отдих,
възстановяване и спорт, който фактически на основание заповед
№РД-09-376/16.03.2005г. на Министъра на образованието и науката е предал на
учреденото дружество „УОС”ЕООД фактическата власт върху имуществото, апортирано в капитала му. Видно от справка в ТР по
партидата на УОС ЕАД/сега/ едноличен собственик на капитала на ответното дружество
е Министерство на образованието и културата.
Съгласно
цитираното по-горе заключение на допуснатата в настоящото производство СТЕ при
проследяване движението на процесния имот по всички
кадастрални и регулационни планове до изготвяне на заключението се установява, идентификацията
и идентичността на сега ПИ *******по КК
на с.Р. от 2008г., възстановения от ПК-Несебър имот пл.№ *** в м.Б.“ с.Р. на
наследници на Н.Я., който по плана от 1988г. е попадал в терена, отреден за
пионерски лагери.
С оглед на това, че процесните имоти са реституирани по реда
на ЗСПЗЗ на праводателите на ищците, а ответникът оспорва и законосъобразността на
така извършената реституция поради противоречие с разпоредбата на чл.10б ЗСПЗЗ,
то следва да се даде отговор на това
оспорване като се извърши косвен съдебен контрол за законосъобразност на
решенията на ПК-Несебър. Това е от значение, защото ищцовата
страна твърди че е придобила
собствеността върху процесните имоти на деривативно основание - сключена сделка за покупко-продажби
с първоначални праводатели по тях- физически лица,
легитимиращи се като собственици на основание решения на ПК/сега-ОСЗ/ град
Несебър за възстановяване право на собственост в реални граници по реда на
ЗСПЗЗ. Тъй като в този случай ищците обаче биха могли да придобият от своите праводатели само
такива права, каквито те самите притежават, то релевантен за разрешаването на
спора е въпросът дали физическите лица, които черпят права от решения на
ПК-Несебър за възстановяване правото им на собственост върху процесните имоти в реални граници действително са придобили
това право при законосъобразно провеждане на реституционното производство по
реда на ЗСПЗЗ.
От приетата като доказателство по делото преписка по възстановяване на
собствеността по заявления на наследниците на Н.Я., се установява, че
ПК-Несебър е възстановила с Решение № 27-Р/15.12.1992г. правото на собственост
на наследниците в съществуващи
/възстановими/ реални граници, макар да е разполагала с информация и скици,
издадени от община Несебър, че имотите попадат в парцел І кв.22 по плана на с.Р.,
отреден за пионерски лагери. Съгласно чл.2 ЗСПЗЗ, в действащата му към 1993 г.
редакция /изм.бр.28/1992г. на ДВ/ земеделски земи по смисъла на този закон са
тези, предназначени за земеделско производство, не се намират в строителните
граници на населените места, не са застроени с почивни заведения и не
представляват дворове или складови помещения към такива сгради. Според чл.10б
ЗСПЗЗ в същата редакция собствениците на земи, включени в ТКЗС, които са
застроени или върху тях са проведени мероприятия, непозволяващи възстановяване
на собствеността, се обезщетяват с равностойни земи от ДПФ или ОПФ.
Следователно процесният имот не е бил земеделска земя към датата на
влизане на ЗСПЗЗ в сила, тъй като са представлявали част от имот №1 в кв.22 по
плана на с.Р. от 1988г., отреден за пионерски лагери, които също представляват
почивни заведения по смисъла на чл.2 ЗСПЗЗ. Целият имот е бил ограден и върху
него е било изпълнено комплексно застрояване на пионерски лагери, наименувани „М.П.”
и „Л. Д.”, а впоследствие - „НДК”- с.Р., включващи построени масивни и паянтови
сгради, в това число и столова за
хранене, игрища, алейна мрежа, осветление и
др. Така осъщественото мероприятие на терена е било пречка за възстановяване на
собствеността в съществуващи/ възстановими /реални граници. Това се потвърждава
и от показанията на свидетелите Й. Й. служител в УОС ЕАД на длъжност специалист
„Отдих“ в НДК-Р. и св.Ю. Д., служител в УОС ЕАД на длъжност
гл.счетоводител-касиер за звено Бургас и Добрич, която за периода от
28.07.2004г. до 08.12.2006г. е била с място на работа НДК-Р., а след това е
изместена в офис в гр.Бургас, чиято дейност е осигуряване на пансионата.
Двамата свидетели сочат, че лагера е финкциониращ и
приема ученици всяка година без прекъсвания във времето от 01.06. до 10.09,
като за 2008г. са реализирани 8000 пансионата-реализирани
нощувки на деца, като легловата база към момента е от
220легла и 6 функциониращи вили за настаняване. Свидетелите сочат, че част от
общата територия на лагера към момента е нефункционираща, в която са останали
един от трафопостовете и полуразрушени вили за настаняване на лагера, считано
от 24.12.2006г., тъй като на тази дата около 01,30ч. сутринта е имало
нерегламентирано влизане на външни лица с багери, които разрушили комплекса в
тази му част и са реализирали хотел до който е направен и път.
По гореизложените съображения при извършения косвен съдебен контрол за законосъобразност
на решенията за възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ се
установява, че Решението на ПК-Несебър, с които първоначалните праводатели по сключената сделка са се легитимирали като собственици на процесния имот е незаконосъобразен административен акт,
защото с тях е възстановено право на собственост върху имоти, който
отдавна /преди влизане в сила на ЗСПЗЗ/
са изгубили предназначението си на земеделска земя, върху тях има реализирано
комплексно строително мероприятие, с предназначение- почивно заведение, което
съобразно нормата на чл.2 и чл.10б ЗСПЗЗ е абсолютна пречка за възстановяване
на собствеността в реални граници. Без правно значение за спора е
обстоятелството дали имотите са застроени законно или не, дали има одобрен генерален
план за осъществяване на това мероприятие или не. Съобразно константната и
еднопосочна съдебна практика, в това число и тази по чл.290 ГПК се приема становището, че законна пречка за възстановяване на
собствеността при условията на чл.10б ЗСПЗЗ е всяко застрояване на терена,
представляващо комплекс от строителни дейности, без значение дали се касае за
земя в строителни граници или извън тях. В хипотезата на чл.10 б, ал.1 ЗСПЗЗ
законодателят не е поставил изискване за законност на строителството, а е
посочил,че от значение е само завареното фактическо състояние към момента на
влизане в сила на ЗСПЗЗ, в това число и няма въведено изискване за проведено
отреждане на терена за конкретен вид строителство. /вж. Решение
№ 219 от 20.05.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 807/2010
г., I г. о., ГК Решение
№ 85 от 4.03.2009 г. на ВКС
по гр. д. № 3133/2008 г., I
г. о., ГК, Решение № 89 от 11.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № **40/2007 г., I г.
о., ГК и др./.
С оглед, гореизложеното
претенцията на ищците да бъде установено, че са собственици на ПИ с
идентификатор *******по КК на с.Р., общ.Несебър на основание покупко-продажба се
явява недоказана по своето основание, поради което следва да бъде отхвърлена.
По отношение
на претенцията че ищците са собственици на ПИ с идентификатор 123 на основание
изтекла в тяхна полза придобивна давност.
При следване на практиката на ВКС по
чл.290 ГПК, - вж.Р.№245/19.03.2010г. по гр.д. № **6/09г. по описа на ВКС,
където е посочено, че „… тъй като забрана за придобиване
по давност на държавни имоти
е била установена както със ЗС от
1951 г. така и с действалите
преди това закони, които са
съдържали забрана за придобиване и на общински имоти
по давност. Съгласно чл. 9 от Закона за
давността (ЗД) от 1898 г., отм. със ЗС в сила
от 17.12.1951 г. – Давността
не се прилага
за вещи извън
гражданско обръщение (res
extra commercium). Имотите публична собственост на държавата и общините са били
извадени от обръщение с нормата на чл. 24 и 26 от ЗИСС в сила от 1904 г., действал до отмяната на
закона с § 1 от ПЗР на ЗС от 1951 г. Имотите частна собственост на държавата и общините са били обявени
за вещи извън
гражданския оборот с нормите на чл.
222 и 223 Закон за бюджета, отчетността и предприятията (ЗБОП) в сила от 15.04.1934 г. Този ограничителен режим е възприет и в ЗС от 1951 г. по отношение на
държавните имоти. Института на общинска
собственост е мълчаливо отменен с приемането на Конституцията на България от
1947 г. и тази от 1971 г.,
а имотите, принадлежали на общините, се
третират като държавни.“ Следователно при липса на доказателства, че праводателите на ищците да са с установено право на
собственост по надлежния ред на процесния имот, то
същият е бил държавен и Държавата го е третирала и към момента го като такъв/към
момента със статут на частна държавна собственост, съгласно Решение №
1005/20.12.2004г. на Министерски съвет на л.174 по дело/.
Разпоредбата на
чл.86 ЗС,в редакцията му от ДВ бр.31 от 17.04.1990 г.,изключва придобиването по давност на вещ,
която е държавна или общинска собственост.
С изменението на чл.86 от ДВ бр.33 от 1996 г., в сила от 01.06.1996 г., давността е изключена като придобивен способ само за
вещите, които са публична държавна
или общинска собственост. Следователно за вещите частна
държавна или общинска собственост, които са завладени
преди влизане в сила на изменението
на чл.86 ЗС от ДВ бр.33 от 1996 г., давностният срок започва да
тече от 01.06.1996 г. Десетгодишният срок на недобросъвестното владение изтича на 31.05.2006 г. На тази дата обаче
течението на давностния срок е спряно с § 1 ДР ЗС за срок от седем
месеца, като с последващите изменения на правната норма
спирането течението на давностния срок
е продължено до 31.12.2014
г. Оттук следва, че вещно право
върху имот частна държавна или общинска собственост
не може да
се придобие чрез десетгодишно давностно владение от трето лице,
тъй като течението на давностния
срок е започнало на 01.06.1996г., но е спряно в последния ден от срока
–31.05.2006 г. с § 1 ДР ЗС за определен
период от време, удължен до 31.12.2014г.. Следва да
се има предвид
обаче, че в съдебната практика се счита, че
когато срокът се брои по
месеци, а следователно и по години, той
изтича на съответното число и месец от последната
година /петата или десетата/, съответстващ на деня, в който владението
е започнало. Оттук следва да се
приеме, чедесетгодишният срок, започнал да тече от
01.06.1996г., изтича на
01.06.2006г., откогато е в сила
мораториумът, установен с
§1 ЗР на ЗД на ЗС /ДВ,
бр.46/2006г./, с който е постановено
спиране на давността за определен
период от време, удължен впоследствие до 31.12.2017г.. При тези обективни
данни и предвид датата на придобиването на имота от ищците – 25.01.2005г., то не
се установява основателност на положителната установителня
претенция, че ищците са собственици на ПИ с идентификатор 65056.502.123 по КК
на с.Р., общ.Несебър на основание изтекла в тяхна полза придобивна
давност.
С оглед
изхода по делото и сторено искане от процесуалният представител на първия
ответник, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на УОС ЕАД сторените в
производството съдебни разноски в общ размер от 370лв., от които 220лв. за СТЕ
и 150лв. за юк.възнаграждение.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от А.В.П. с ЕГН-********** и А.Л.П. с ЕГН-**********,***,
заявена чрез пълномощника адв.Т. Л. И. ***, с посочен
съдебен адрес *** иск да бъде прието за установено по отношение „У.о.и с.“ ЕАД
с ЕИК-*******, седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителния директор Е.Р.и „П.Д.“ ООД с ЕИК-*****, седалище и адрес на
управление ***-28-30, представлявано от Н.П.К., че ищците са собственици на недвижим
имот, представляващ описан като УПИ ****, в кв.***по плана на с.Р., общ.Несебър,
целият урегулиран от 734кв.м., при граници: от две страни улица, УПИ *** и УПИ ***,
понастоящем ПИ с идентификатор *******по
КК и КР на с.Р., общ.Несебър на площ от 735кв.м. на основание покупко-продажба,
обективирана в нот.акт № **,
том *, рег.№ ***, дело № **/25.01.2005г. по описа на нотариус, рег.№ 110 по
описа на Нотариалната камара с район на действие РС-Несебър, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.В.П. с ЕГН-********** и А.Л.П.
с ЕГН-**********,***, заявена чрез пълномощника адв.Т.
Л. И. ***, с посочен съдебен адрес *** иск да бъде прието за установено по
отношение „У.о.и с.“ ЕАД с ЕИК-*******, седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор Е.Р.и „П.Д.“ ООД с ЕИК-*****, седалище
и адрес на управление ***-28-30, представлявано от Н.П.К., че ищците са
собственици на недвижим имот, представляващ описан като УПИ ****, в кв.***по
плана на с.Р., общ.Несебър, целият урегулиран от 734кв.м., при граници: от две
страни улица, УПИ *** и УПИ ***, понастоящем ПИ с идентификатор *******по КК и КР на с.Р., общ.Несебър на площ
от 735кв.м. на основание изтекла в полза на ищците придобивна
давност с начален момент-25.01.2005г., като неоснователен.
ОСЪЖДА А.В.П. с ЕГН-********** и А.Л.П. с ЕГН-**********,***, да заплатят на „У.о.и с.“ ЕАД с ЕИК-******* сторените в производството съдебни разноски в общ размер от 370лв./триста
и седемдесет/лева.
Решението може
да бъде обжалвано с въззивна жалба в 2-седмичен срок
от съобщаването му на страните пред Окръжен съд –Бургас.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: