РЕШЕНИЕ
№ 39 25.03.2011 година Град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд................................................... наказателна колегия
На...................... осми март............................ две хиляди и единадесета година
в публично съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна Петкова
ЧЛЕНОВЕ: Кольо Д.
Филип Филипов
Секретар............. Д.Х.
Прокурор............ Г. Гешев
като разгледа докладваното от..................................... Председателя................
въззивно наказателно общ характер дело №.... 84..... по описа за 2011 година,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 313 и сл. от НПК.
С Присъда № 122/13.12.2010 година, постановена по НОХд № 674/2010 година по описа на РС-Хасково, подсъдимият Г.В.М. *** е признат за виновен в това, че на 08.01.2010г., от полигон на военно поделение ***** с.К., обл.Хасково, в землището на с.Любеново, обл.Хасково, при условията на опасен рецидив, в съучастие като извършител с лицата П.Д.Т. и Т.С.Д. ***, чрез използване на технически средства /металотърсач, кирка и две лопати / и чрез използване на МПС /л.а."Форд Ескорт" с рег. № ****ВК/, отнел заровени в земята чужди движими вещи, а именно 60 метра команден кабел марка ТПП 200x2x0,4 на обща стойност 562,77 лева от владението на С.К.К. - заместник-началник и МОЛ на поделение ***** с. К., обл.Хасково, собственост на Министерство на отбраната, без съгласието на органите му на управление, с намерение противозаконно да го присвои. Поради това и на основание чл. 196 ал. 1 т. 2 предлЛ-во, вр.чл.195 ал.1 т.4 предл.1-во и предл.2-ро вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.29 б."а" и б."б" от НК и чл. 54 от НК на подсъдимия М. е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от З години и 6 месеца, при първоначален „строг" режим в затвор. Едновременно с това, подсъдимият Г.В.М. е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 195 ал. 1 т. З предл. З от НК - а именно затова, че престъплението е извършено чрез подкопаване на прегради, здраво направени за защита на имот.
Със същата присъда подсъдимият Г.В.М. е признат за невиновен, в това, че на 08.01.2010г., на полигон на военно поделение ***** с.К., обл.Хасково, в землището на с. Любеново, обл. Хасково в съучастие
като съизвършител с лицата П.Д.Т. и Т.С.Д.,***, чрез използване на кирка и лопати, противозаконно е унищожил заровени в земята чужди движими вещи /800 метра команден кабел марка ТПП 200x2x0.4 на стойност 7 503,60 лева и 510 метра силов кабел модел САВТ 3x150+70 на стойност 3610,04 лева/ на обща стойност 11 113,64 лева, собственост на Министерство на отбраната, като причинените вреди са значителни и деянието не представлява маловажен случай. Поради това подсъдимият е оправдан по повдигнатото му от РП-Хасково обвинение за престъпление по чл.216 ал. 5 предл. 1-во вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК.
Със същата присъда подсъдимият П.Д.Т. *** е признат за виновен в това, че на 08.01.2010г., от полигон на военно поделение ***** с.К., обл.Хасково, в землището на с.Любеново, обл.Хасково, при условията на повторност, в съучастие като извършител с лицата Т.С.Д. и Г.В.М.,***, чрез използване на технически средства /металотърсач, кирка и две лопати/ и чрез използване на МПС /л.а."Форд Ескорт" с рег.№ Х ****ВК/, отнел заровени в земята чужди движими вещи, а именно 60 метра команден кабел марка ТПП 200x2x0.4 на обща стойност 562,77 лева от владението на С.К.К. -заместник началник и МОЛ на поделение ----- с. К., обл. Хасково, собственост на Министерство на отбраната, без съгласието на органите му на управление, с намерение противозаконно да го присвои, като деянието не представлява маловажен случай. Поради това и на основание чл.195 ал.1 т.4 предл. 1-во и предл.2-ро и т.7, вр.чл. 194 ал.1 вр.чл.28 ал. 1 вр.чл.20 ал.2 от НК и чл.54 от НК на подсъдимия П.Д.Т. е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 2 години. На осн.чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на така наложеното наказание е отложено с изпитателен срок от З години. Едновременно с това, подсъдимият П.Д.Т. е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение за извършване на описаното престъпление чрез подкопаване на прегради, здраво направени за защита на имот.
Със същата присъда подсъдимият П.Д.Т. е признат за невиновен в това, че на 08.01.2010г., от полигон на военно поделение ***** с.К., обл.Хасково, в землището на с.Любеново, обл.Хасково, в съучастие като съизвършител с лицата Т.С.Д. и Г.В.М.,***, чрез използване на кирка и лопати, противозаконно е унищожил заровени в земята чужди движими вещи /800 метра команден кабел марка ТПП 200x2x0.4 на стойност 7 503,60 лева и 510 метра силов кабел модел САВТ 3x150+70 на стойност 3 610,04 лева/ всичко на обща стойност 11 113,64 лева, собственост на Министерство на отбраната, като причинените вреди са значителни и деянието не представлява маловажен случай.Поради това същият е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.216 ал.5 предл. 1-во вр.ал. 1 вр.чл. 20 ал. 2 от НК.
Със същата присъда подсъдимият Т.С.Д. *** е признат за виновен в това, че на 08.01.2010г., от полигон на военно поделение ***** с.К., обл.Хасково, в землището на с.Любеново,
обл.Хасково, в съучастие като извършител с лицата Г.В.М. и П.Д.Т. ***, чрез използване на технически средства/металотърсач, кирка и две лопати/ чрез използване на МПС/л.а."Форд Ескорт/ с рег.№ Х ****ВК/, отнел заровени в земята чужди движими вещи - а именно 60 метра команден кабел марка ТГШ 200x2x0,4 на обща стойност 562,77 лева от владението на С.К.К.-заместник-началник и МОЛ на поделение ***** с.К., обл. Хасково, собственост на Министерство на отбраната, без съгласието на органите му на управление, с намерени противозаконно да го присвои - престъпление по чл.195 ал.1 т.4 преддЛ-во и предл.2-ро вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК. Поради това и на основание чл. 54 от НК на същия е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 1 година и 6 месеца. На основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено с изпитателен срок от 3 години. Едновременно с това, подсъдимият Т.Д. е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение за извършване на престъплението чрез подкопаване на прегради, здраво направени за защита на имот.
Със същата присъда подсъдимият Т.С.Д. е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.216 ал.5 предл. 1-во, вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК, а именно за това, че на 08.01.20 Юг., от полигон на военно поделение ***** с.К., обл.Хасково, в землището на с.Любеново, обл.Хасково, в съучастие като извършител с лицата Г.В.М. и П.Д.Т. ***, чрез използване на кирка и лопати, противозаконно унищожил заровени в земята чужди движими вещи /800 метра команден кабел марка ТГШ 200x2x0,4 на стойност 7503,60 лева и 510 метра силов кабел модел САВТ 3x150+70 на стойност 3 610,04 лева/ на обща стойност 11 113,64 лева, собственост на Министерство на отбраната, като деянието не представлява маловажен случай.
Тримата подсъдими са осъдени да заплатят солидарно на Министерство на Отбраната -гр.София сумата в размер на 987,48 лв., представляваща обезщетение по чл. 45 от ЗЗД, за причинени с престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на увреждането - 08.01.20Юг. - до окончателното изплащане на сумата. В останалата част - за разликата над 987,48 лв. - до пълния предявен размер от 11 676,41 лв., гражданският иск е отхвърлен като неоснователен. Подсъдимите са осъдени и за разноски по делото, както и за държавна такса върху уважената част от гражданския иск.
На осн.чл. 53 ал.1 б."а" от НК, в полза на Държавата са отнети иззетите като веществени доказателства и послужили за извършване на престъпленията - 2 бр.лопати, 1 бр.кирка, 1 бр.металотърсач, 1 бр.чувал от зебло, съдържащ обгорени медни проводници, 1 бр.ножовка. Постановено е връщането на иззетия като веществено доказателство лек автомобил „Форд Ескорт" с рег.№ Х **** ВК, на собственика му - И.П.Ж. от гр.Симеоновград.
Недоволни от така постановената присъда са останали и тримата подсъдими - Г.М., П.Т. и Т.Д., които атакуват присъдата с обща въззивна жалба. Внасят оплаквания за нарушения на материалния и процесуалния закон, непълнота на събраните по делото доказателства, необоснованост и несправедливост на наложеното наказание. В с.з. защитникът на подсъдимите - адв. С. ***, поддържа жалбата. Твърди, че районният съд не се е съобразил със събраните по делото доказателства и най-вече с твърденията на подсъдимите. Счита, че участието на тримата подсъдими в изпълнителното деяние не е доказано по изискуем от закона начин. На следващо място излага съображения за несправедливост -завишаване на наложеното наказание. Прави искане за уважаване на въззивната
жалба.
Присъдата е обжалвана и от повереника на гражданския ищец -Министерство на отбраната на Р България. Атакува се размерът на присъденото обезщетение за непозволено увреждане, причинено в резултата на извършената кражба. Гражданският ищец счита, че подсъдимите следва да репарират всички вреди - както стойността на реално отнетото, така и стойността на повредените кабели в тяхната цялост. Прави искане за изменени на присъдата в гражданско-правната й част и уважаване на гражданския иск в пълен размер. Оспорва въззивната жалба на тримата подсъдими и становището на защитата им.
Становището на Окръжна прокуратура Хасково е за правилност, обоснованост и законосъобразност на постановената присъда. Деянието и авторството били доказани по безспорен и категоричен начин, а наложените наказания - съобразени с тежестта на извършеното от подсъдимите престъпление. Представителят на ХОП предлага въззивния съд да постанови решение, с което да потвърди обжалваната присъда.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по посочените в жалбата оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, констатира следното:
Районният съд е постановил обжалваната присъда при напълно изяснена фактическа обстановка. Събрани са всички доказателства, съотносими към извършеното престъпление. Тези доказателства са обсъдени и преценени в тяхната пълнота и въз основа на прецизен анализ първоинстанционният съд е достигнал до обосновани фактически положения, които правилно е привел към материалния закон, а от тук е достигнал и до правилни изводи за установена по несъмнен начин съставомерност на инкриминираното деяние от обективна и субективна страна. В този смисъл не е допусната нито твърдяната от защитата непълнота на доказателства, нито необоснованост на изводите на РС. По делото се установява следната фактическа обстановка: Тримата подсъдими се познавали помежду си. С цел да реализират за себе си доходи, решили да съберат метални отпадъци и да продадат същите в пункт за вторични суровини. С тази обща цел и въз основа на обща договорка, на 08.01.2010г. сутринта, тръгнали заедно от град Симеоновград и пристигнали на територията на военно поделение *****. Пътуването извършили с лек автомобил марка "Форд", модел "Ескорт" с рег. № Х **** ВК, като натоварили в
багажника му 1 бр.металотърсач, 1 бр. кирка, 2 бр. лопати, 1 бр. ножовка, и 1 бр, чувал от зебло. Територията на полигона на поделение ***** - с. К. била следната - дължина 22 километра и ширина от 1 до 2 километра и обхващала землищата на с. К., с. Динево, с. Любеново, с. Брягово, с. Остър Камък, с. Елена, с. Момино и с. Криво поле, обл. Хасково. По посочения по-горе начин тримата подсъдими пристигнали на територията на полигона на поделението в землището на с, Любеново, общ.Хасково, в района на местността "Бухлава чука", преди обяд на 08.01.2010г. Паркирали автомобила в този район и излезли с металотърсача, лопатите и кирката за да търсят желязо. На едно място подсъдимите забелязали, че стърчи кабел и решили да го изкопаят и да го вземат. Когато изкопали една дупка, видели, че кабела продължава. Това била кабелната линия на полигона, с дължина 860 метра, като вкопаният в нея кабел бил команден, многожилен, марка ТПП 200x2x0.4, а под него имало поставен и захранващ силов кабел САВТ 3x150+70, с дължина 510 метра. Тези кабели служели за свързване на бункера, управляващ мишените на полигона с отделните електрически табла за наблюдение.
Подсъдимите започнали да изкопават дупки по кабелната линия, през които изваждали и отсичали парчета от поставения многожилен кабел марка ТПП 200x2x0.4. Така тримата подсъдими успели да извадят и да отсекат 60 метра многожилен кабел марка ТПП 200x2x0.4. При изкопаването на дупките за изваждане и отсичане на многожилния кабел марка ТПП 200x2x0.4, подсъдимите наранили и обшивката на намиращия се отдолу, под него захранващ силов кабел САВТ 3x150+70. Участъкът с наранявания на обшивката на захранващия силов кабел отдолу също бил 60 метра.
След отсичане на парчетата от многожилния кабел, тримата подсъдими изгорили обвивката му и събрали останалата от него медна сърцевина в чувала, който носели. След това подсъдимите се отправили към лекия автомобил и прибрали в автомобила чувала с обгорените медни проводници, както и 1 бр. кирка, 2 бр. лопати и 1 бр. металотьрсач. Подсъдимите се качили в колата и се отправили към с.Любеново.
Действията на тримата подсъдими - от момента на пристигането им на местопрестъплението, в това число по изкопаване на дупките и изваждането на части от кабел, били забелязани и наблюдавани от св. Митко С. -пастир. Свидетелят по това време пасял животните си в непосредствена близост до мястото, където М., Т. и Д. спрели колата. Св. С., виждайки действията на подсъдимите, знаейки, че в този район има положени подземни кабели и преценявайки, че се извършва престъпление, сигнализирал по телефон органите на реда. Съобщил както за извършваните на полигона противозаконни действия, така и за броя на извършителите, както и за вида, цвета - червен и номерата на използваното от тях превозно средство.
За реагиране на сигнала и с цел полицейска проверка били изпратени св.Д.Т. и св.Я. Д. - мл.полицейски инспектори при РУ на МВР-Хасково. Те незабавно тръгнали в посока с.Любеново, общ.Хасково, като предварително се обадили на кметския наместник на селото - св. Б.Б., когото взели заедно със себе си. Пристигайки на место, в края на с.
Любеново, полицейските служители и кметският наместник забелязали движещия им се насреща лек автомобил- „Форд Ескорт" с рег. № Х **** ВК, червен на цвят. Тъй като белезите на този автомобил съвпадали с описанието, дадено от пастира С., те препречили с патрулния автомобил пътя, спрели „Форд Ескорт", извършили проверка на самоличността на лицата вътре и установили, че това били подсъдимите М., Т. и Д.. Освен това, полицейските служители открили вътре в лекия автомобил „Форд Ескорт" - чувала с обгорените медни проводници, както и 1 бр. кирка, 2 бр. лопати и 1 бр. металотьрсач. На место пристигнал разследващ полицай, компетентен да извърши действия по разследване, който извършил оглед на местопроизшествие и съставил протокол (л. 3-5), ведно със снимков материал към него (л.5-13). С протокол от 08.01.2010 година (л. 14) подсъдимият Т.Д. предал на разследващия полицай процесния лек автомобил, ведно с намерените в него предмети и обгорените медни проводници.
Районният
съд е обсъдил в съвкупност всички събрани по делото
доказателства
и е достигнал до обоснован и законосъобразен извод досежно
авторството на
деянието. Липсват каквито и да било основания или съмнения
относно факта, че подсъдимите Г.М., П.Т. и Т.Д. са извършители на процесната кражба, В подкрепа на този извод са показанията на св. С., които са убедителни и липсват основания да се приеме тяхна недостоверност или заинтересованост. Св. С. е очевидец, наблюдавал действията на подсъдимите от самото им начало - от пристигането им на местопрестъплението. Свидетелят категорично и подробно описва действията на тримата наблюдавани от него мъже - пълни по телосложение. Съобщава за факта на използването на металотьрсач, кирка и лопати - все вещи, намерени в колата на подсъдимите при задържането им. И най-важното - св. С. съобщава по телефон на органите отличителните белези на използвания от крадците лек автомобил, което дава възможност на полицаите да спрат именно колата на подсъдимите. Разпитан в първоинстанционното съдебно производство, свидетелят е категоричен, че подсъдимите са именно тези трима мъже, които е видял на полигона да извършват престъпление и за които е сигнализирал в полицейското управление. По този начин, показанията на св. С., взети в съвкупност с данните от протокола за оглед на местопроизшествието и протокола за доброволно предаване, както и съпоставени с показанията на полицейските служители свидетелите Д.Т. и Я. Д., както и кметския наместник св. Б.Б., доказват по несъмнен и категоричен начин, че тримата извършители на процесната кражба са подсъдимите по делото.
Въззивният съд не дава вяра на обясненията на подсъдимите М., Т. и Д.. Тезата им е крайно неубедителна и противоречи както на обичайната житейска логика, така и на събраните по делото доказателства. Те твърдят, че са отишли на полигона да съберат метални отпадъци, там намерили лопатите, кирката и чувала с вече обгорените медни проводници. Взели ги тези неща, но нито копали дупките, нито вадели кабелите от земята. Така дадените обяснения се опровергават от показанията на свидетеля С., които
доказват употребата на кирката и лопатите за извършване на престъплението и то именно по начин, разкриващ действия по достигане до кабелите - чрез намирането им с помощта на металотърсача и чрез изкопаване на дупки с помощта на кирка и лопати. На следващо място, ценни са показанията на св. Тенчев и Д. относно първоначалните обяснения на тримата извършители, дадени в момента на задържането им. Доколкото по този начин полицейските служители възпроизвеждат фактите, свързани със задържането на лицата, няма никаква пречка да бъдат ценени показанията им в тази част. А от тези показания става ясно, че в момента на задържането подсъдимите са признали, че са намерили и изкопали кабелите, но не били знаели, че там не трябва да се копае. На следващо място, защитната теза на подсъдимите се оборва от показанията на св. З. - служител в поделението. От тях става ясно, че предния ден преди инкриминираната дата, мястото, от което са били откраднати процесиите кабели е било обходено от патрул. Св. З. твърди, че преди това там не е имало изкопани дупки и съдът не вижда причини да не се довери на показанията на този свидетел. Освен това, свидетелят е възприел на местопрестъплението още прясно огнище, обелки от кабелите, които с оглед вида им е преценил като прясно отрязани. Съпоставени помежду си: показанията на св. С., показанията на полицейските служители и кметския наместник, показанията на свидетеля З., както и намерените в колата на подсъдимите веществени доказателства и предмета на престъплението - обгорените кабели, още миришещи на пушек (св. С.К.), съставят една убедителна съвкупност от преки и косвени доказателства, които оборват защитната теза на подсъдимите и изключват възможността престъплението да е извършено от други, неустановени по делото лица, както те твърдят. Стъпвайки на показанията на св. С. за това, че е наблюдавал три лица да копаят дупки, съдът приема участието и на тримата подсъдими, като игнорира обясненията на Г.М. и П.Т. за това, че подсъдимият Д. единствено се е занимавал с колата и не е присъствал на местопрестъплението въобще.
Възприетата от съда фактическа обстановка се подкрепя и от останалите гласни и писмени доказателства, подробно и правилно обсъдени от първоинстанционния съд.
По тези съображения, въззивният съд споделя изводите на РС-Хасково за това, че извършването на престъплението кражба - описано в обвинителният акт, участието на тримата подсъдими в него - като извършители, както и квалифициращите признаци, са доказани по безспорен и категоричен начин. Деянието е извършено от подсъдимия Г.М. при условията на опасен рецидив по чл. 29 б."а" и „б" от НК. Особеното при квалификацията на извършеното от подсъдимия П.Т. престъпление е наличието на повторност по смисъла на чл.28 от НК. Случаят не е маловажен, защото не са налице признаците, посочени в нормата на чл. 93 т. 9 от НК. Ето защо съдът приема, че се касае за квалифицирана кражба по чл.195 ал.1 т.7 от НК. В тази насока районният съд е изложил подробни и убедителни съображения, към
8
които настоящият състав се присъединява, без да е необходимо същите да се преповтарят.
Освен това, инкриминираното престъпление е извършено при използване на МПС - л.а."Форд Ескорт" с рег.№ Х **** ВК и при използване на технически средства - металотърсач, кирка и две лопати, което обуславя квалификацията на деянието по чл.195 ал.1 т.4 предл.1 и 2 от НК.
Деянието е извършено при условията на съучастие във формата на съизвършителство на тримата подсъдими помежду си, защото всеки от подсъдимите е участвал в изпълнителното деяние - съгласувано и за осъществяване на обща престъпна цел. От субективна страна е налице и общия умисъл за съучастие, който е свързан с представи за дейността на останалите участници в престъплението - още изначално, преди тръгването от гр.Сименовград, тримата подсъдими са се уговорили, че ще търсят желязо, заради което са взели и кирка, лопати и металотърсач. Когато са отишли на место и са намерили кабела, всеки е знаел и разбирал, че извършва съвместна престъпна дейност, с представи за участието на останалите.
Правилно съдът приема, че по делото не може да се приеме извършването на престъплението чрез подкопаване на прегради, здраво направени за защита на имот, което обуславя оправдаването им по обвинение във вр. с т. З предл. 3-то от чл. 195 ал. 1 от НК. Освен това и тримата подсъдими са признати за невиновни и оправдани по повдигнатото им обвинение за престъпление по чл. 216 ал. 5 предл. 1-во вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, също извършено в съучастие. В тези части присъдата не е протестирана от Районна прокуратура - Хасково. Поради това настоящият състав на въззивния съд само принципно отбелязва, че е съгласен с правните аргументи на РС-Хасково, без да е необходимо да се излагат повече съображения.
От субективна страна квалифицираната кражба е извършена от подсъдимите Г.М., П.Т. и Т.Д. при условията на пряк умисъл - подсъдимите са съзнавали обществено-опасния характер на деянието, предвиждали са настъпването на обществено опасните последици и са целяли именно престъпния резултат. Съдът намира, че в случая подсъдимите са съзнавали, че отнемат владението на чужда вещ - кабели, намиращи се на територията на полигона на военно поделение. От показанията на св. С. става ясно, че този факт - а именно, че процесията територия представлява военен полигон, охраняван и действащ, е общризвестнен. Общоизвестно е и това, че на тази територия са положени множество кабели, обслужващи дейността на военното поделение, поради което именно е предприето постоянно патрулиране. Знанието на подсъдимите за тези обстоятелства се извежда от собствените им обяснения, макар и само в частта, годна да бъде кредитирана - а именно, че те са дошли на полигона за да търсят метални предмети. Освен това, несъмнено подсъдимите са разбирали, че намереният от тях с помощта на металотърсача кабел не е случаен или изоставен, а представлява част от трасе -собственост на държавата в лицето на военното й министерство и съответното поделение. Приетите от съда за установени и доказани действия на подсъдимите
9
сочат, че те са искали да прекъснат фактическата власт на собственика и да установят своя такава.
От субективна страна е налице и специфичното за кражбата присвоително намерение, защото подсъдимите са възнамерявали да се разпоредят с отнетия кабел в свой интерес, за което свидетелстват и последващите действия по премахване на обшивката на кабела, чрез обелването и изгарянето й - несъмнено за да може в последствие получената медна сърцевина да бъде продадена в пункт за изкупуване на цветни метали.
От субективна страна е налице и общият умисъл за съучастие, който е свързан с представи за престъпната дейност на тримата подсъдими помежду
си.
Обосновано и законосъобразно, отчитайки изцяло обществената опасност на конкретното деяние и на подсъдимия Г.М., първоинстанционният съд е приел, че не са налице условията и предпоставките за определяне на наказанието под минималния предел. Съдът счита, че определеният от РС срок е изцяло съобразен с извършеното и личността на дееца, което прави наказанието напълно справедливо. Оплакването на защитата за завишаване на наказанието на подсъдимия М. се явява неоснователно. Санкцията на чл.196 ал.1 т.2 от НК предвижда наказание „лишаване от свобода" за срок от 3 до 15 години. Съдът е обсъдил съотношението на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършването му. Като отегчаващи вината обстоятелства са приети лошите характеристични данни на подсъдимия, миналата съдимост. В пълен обем са отчетени смекчаващи вината обстоятелства - тежкото социално и финансово състояние на подсъдимия, ниската правна култура и правосъзнание, нуждата от средства за задоволяване на основни потребности. Правилно, законосъобразно и справедливо е приет превес на смекчаващите вината обстоятелства. Следва да се отбележи, че наказанието е определено много близко към минимума и далече под средния размер на установения в санкцията. В по-голяма степен от това не би могло да бъдат взети предвид наличните по делото смекчаващи вината обстоятелства, а за други такива, които да бъдат преценени като изключителни, доказателства по делото липсват. При това положение спадането под минималния предел на санкцията е недопустимо. Районният съд е изследвал и възможността за приложение на института на условното осъждане и правилно е отговорил, че същото не е възможно с оглед съдебното минало на Г.М.. Законосъобразен и обоснован е изводът на пъвоинстанционния съд за това, че така наложеното наказание ще следва да се изтърпи ефективно при първоначален "строг" режим на изтърпяване в затвор, което съответства на правилото по чл. 60 и 61 от ЗИНС.
На следващо място: Обосновано и законосъобразно, отчитайки изцяло обществената опасност на конкретното деяние и на подсъдимия П.Т., първоинстанционният съд е приел, че не са налице условията и предпоставките за определяне на наказанието под минималния предел. И в този случай въззивният съд приема, че определеният от РС срок е изцяло съобразен с извършеното и личността на дееца, което прави наказанието напълно
10
справедливо. Оплакването на защитата за завишаване на наказанието на подсъдимия Т. се явява неоснователно. Санкцията на чл. 195 ал. 1 т. З от НК предвижда наказание „лишаване от свобода" за срок от 1 до 10 години. Като отегчаващи вината обстоятелства РС е приел недобрите характеристични данни на подсъдимия, миналата съдимост. Като смекчаващи вината обстоятелства -тежкото социално и финансово състояние на подсъдимия, ниската правна култура и правосъзнание, нуждата от средства за задоволяване на основни потребности, както и лошото здравословно състояние на този подсъдим, който има сърдечно заболяване. Поради това законосъобразно и справедливо наказанието е определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства. И в този случай то е близко към минимума - 2 години „лишаване от свобода", като при преценка на размера му съвсем основателно са отчетени миналите осъждания на лицето. За едно от тях подсъдимият действително е реабилитиран, но то следва да се цени като отрицателна характеристична данна, тъй като в крайна сметка показва слаб превъзпитателен ефект от наложеното наказание. В тази насока са и данните за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК. Въззивният съд счита, че са отчетени всички смекчаващи вината обстоятелства и то по начин, който в никакъв случай не позволява да се приеме, че наказанието е завишено. Законосъобразно РС е приложил разпоредбата на чл. 66 ал. 1 от НК, както и изпитателният срок е съобразен със закона и конкретните данни за личността на подсъдимия и по делото.
Подсъдимият Т.Д. също е осъждан - веднъж и е с недобри характеристични данни. Същият е осъден за престъпление по чл. 195 ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание от 1 до 10 години „лишаване от свобода". И в този случай съдът приема, че не са налице многобройни или изключителни вината обстоятелства, поради което правилно наказанието е определено при условията на чл. 54 от НК - 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода". РС е отчел в пълна степен обществената опасност на деянието и дееца, мотиви и подбуди за извършване на престъплението, всички отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства. Като отегчаващи такива са приети недобрите характеристични данни на подсъдимия, миналата съдимост. Като смекчаващи вината обстоятелства - тежкото социално състояние на подсъдимия, ниската правна култура, нуждата от средства за задоволяване на основни потребности. Ето защо правилно, законосъобразно и справедливо е приет превес на смекчаващите вината обстоятелства и наказанието е определено много близко към минимума - а именно „лишаване от свобода" за срок от 1 година и 6 месеца. Т.Д. е осъждан само веднъж - по НОХД №1/2002г. на РС-Харманли, като му е било наложено наказание „глоба" в размер на 200 лв. Това означава, че подсъдимият не е бил осъждан на наказание „лишаване от свобода" за престъпление от общ характер. Ето защо правилно РС е приел, че са налице предпоставките за условно осъждане по чл.66 от НК и е отложил изпълнението на наказанието с изпитателен срок от З години.
По гражданския иск:
10
11
В първоинстанционното производство е приет за съвместно разглеждане граждански иск от Министерството на отбраната на РБ против тримата подсъдими. Иска се те солидарно да заплатят обезщетение за причинени в резултат на престъплението имуществени вреди в размер на сумата 11 676,41 лв., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата. Тази сума включва съответно стойността на двата кабела - изцяло: за 510 метра силов кабел САВТ 3x150+70 и на 860 метра команден кабел ТПП 200x2x0.4.
Гражданският ищец се позовава на извършената в хода на досъдебното производство оценъчна експертиза, според заключението на която стойността на 510 метра силов кабел САВТ 3x150+70 е З 610,04 лева, а съответно на 860 метра команден кабел ТПП 200x2x0.4. - 8 066,37 лв. Твърди, че в резултат на деянието на подсъдимите и двата кабела са унищожени изцяло и се налага подмяната на
цялото трасе.
Безспорно е налице първия елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, каквото е основанието на гражданския иск, -противоправното поведение на тримата подсъдими, които са изкопавали, издърпвали и отсичали части от команден кабел ТПП 200x2x0.4, намиращ се на територията на полигона на военно поделение ***** с.К., обл.Хасково. Безспорно е била причинена и вреда - тримата подсъдими са изкопали, издърпали и отсекли 60 метра команден кабел ТПП 200x2x0.4. В резултат на това цялото трасе на командния кабел е било повредено и не е могло да се използва предназначение. Причинена е и още една вреда - при извършване на изкопните работи в участъка от 60 метра е била наранена и обшивката на намиращия се отдолу, под командния кабел - силов кабел САВТ 3x150+70.
Следващият елемент е причинната връзка между противоправното поведение и причинената вреда. Безспорно е налице пряка причинна връзка между поведението на тримата подсъдими и унищожаването на 60 метра команден кабел ТПП 200x2x0.4 и повреждането на участък от 60 метра от силов кабел САВТ 3x150+70, намиращ се под командния кабел.
Доводите на представителя на Министерството на отбраната и като цяло въззивната жалба са неоснователни. Претендира се пълната стойност на целия 510 метра силов кабел САВТ 3x150+70 и целия 860 метра команден кабел ТПП 200x2x0.4. Твърди се, че тези кабели след кражбата станали напълно негодни изцяло, т.е целите кабелни трасета са били повредени и трябвало да се подменят изцяло.
В хода на съдебното производство е назначена техническа експертиза, извършена от в.л. - електроинженер, чието заключение въззивният съд също възприема. Според вещото лице, поради особеностите на терена и вида на кабелите, при нарушаване на защитния ПВС слой, проникналата влага се разпространявала много бързо през вътрешността на кабела и това можело да доведе до неговата повреда. При разпита си в съдебно заседание, обаче, вещото лице съобщава много важно обстоятелство, което дава решаващо отражение върху изводите - за каква част от настъпилите имуществени вреди следва да отговарят подсъдимите. Така, според вещото лице, а съдът изцяло кредитира и
11
12
този му извод, ако в момента на откриване на повредите, а в случая той съвпада с момента на извършване на кражбата, се било пристъпило към ремонт на кабелите, чрез подмяна на наранения участък - при силовия кабел и добавяне на кабел - при командния, нямало да се стигне до пълното повреждане и на двете трасета. Повредата на долния кабел - силовия, можело да се открие като се види повредата на горния - командния кабел. Ако горния - команден кабел бил допълнен веднага /участъка от 60 метра/ нямало да се повреди цялото трасе, щели да се добавят около 70 метра кабел, но нямало да се налага да се подменя целя кабел. Това се отнасяло и за силовия кабел.
При така даденото заключение и с оглед събраните по делото доказателства, въззивният съд се присъединява към становището на РС, че пълното унищожаване на кабелите по двете трасета са настъпили, защото кабелите не са били отремонтирани веднага. От тук е изводът, че претендираните от гражданския ищец вреди (над присъдените), не са в пряка причинна връзка с поведението на подсъдимите. Вредите, които са в пряка причинна връзка с престъплението са - унищожаването на 60 метра команден кабел ТПП 200x2x0.4, който според заключението на експертизата е на стойност от 562,77 лв. Също така в пряка причинна връзка с поведението на подсъдимите е и повреждането на 60 метра силов кабел САВТ 3x150+70, чрез нараняване на обшивката му, в участъка от 60 метра. Експертизата сочи, че 510 метра силов кабел струва 3 610,04 лева, следователно 60 метра силов кабел струват 424,71 лв. От тук е изводът, че общата стойност на вредите - пряка причинна връзка от поведението на тримата подсъдими - унищожаването на 60 метра команден кабел и съответно повреждането на 60 метра силов кабел е общо в размер на 987,48 лв. Поради това правилно и законосъобразно гражданско-правната претенция е уважена само до този размер, а в останалата част искът се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
И в останалата част постановената присъда се явява правилна и законосъобразна. Подсъдимите само формално въвеждат оплаквания за процесуални нарушения, без да конкретизират същите. Съдът извърши проверка в тази насока и не констатира съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на съдебния акт на самостоятелно основание.
Предвид гореизложеното Хасковския окръжен съд счита, че не са налице основания за изменение или отменяване на обжалваната присъда, поради което същата следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание 338 вр. чл 334 т.6 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 122/13.12.2010 година, постановена по НОХд № 674/2010 година на РС-Хасково.
|
ПРЕДСЕДАТЕ ЧЛЕНОВЕ: 1. |
Решението не подлежи на касационно обжалване.
2.
12