Мотиви
към присъда №331 по НЧХД №658/2018 г. по описа на РС – Видин
Производството пред
РС – Видин е образувано по депозирана частна тъжба от М.С.М. ***, против Л.Т.М., и Р.Т. ***, за
извършено престъпление по чл.130 от НК. НК.
В
образуваното наказателно производство бе приет за съвместно разглеждане
предявеният от тъжителя граждански иск против подсъдимите за сумата от 2 000
лв. за претърпени в резултат на деянието неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху посочената сума,
считано от 30.04.2018г. до окончателното издължаване.
В
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, тъжителят поддържа изцяло
въведеното обвинение и предявения граждански иск против подсъдимите и моли за
постановяване на осъдителен съдебен акт, като се претендират и направените по
делото разноски.
Подсъдимите
участват в съдебно заседание лично и чрез надлежно упълномощен защитник. В хода
на съдебното следствие същите дават обяснения по предявеното им обвинение, като
не се признават за виновни и отричат да са нанасяли побой на тъжителя. В
последната си дума молят съда да бъдат оправдани.
Защитникът
на подсъдимите Михайлови излага съображения за обективна и субективна
несъставомерност на предявеното обвинение от страна на частния тъжител, пледира
за постановяване на оправдателна присъда, респективно за отхвърляне на
предявеният граждански иск и за присъждане на направените по делото разноски.
След
преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На
29.04.2018г. при възникнал скандал пред питейно заведение в гр.Дунавци, чрез
нанасяне на удари по тялото на тъжителя, двамата подсъдими му причинили болки в
челната област и долната челюст, охлузвания по дясното стъпало и повърхностно
нараняване по палеца на левия крак
Видно
от заключението на вещото лице д-р. Р.А., във вр. изготвената от него съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни, на тъжителя е бил нанесен побой на 29.04.2018г.,
като побоят е продължил и на 30.04.2018г.
с удари в главата и тялото. В медицинската документация били отразени болки
над лявата вежда, нащърбване на горен зъб в дясно,в средната част на режещия
зъб, както и цепковидно повърхностно нараняване на палеца на левия крак. Освен
това били и отбелязани охлузвания с неправилна форма на горната повърхност на лявото стъпало Тъжителят
не е губил съзнание. Описаните травматични увреждания са довели до болка и
страдания, като данни за наличие на разстройство на здравето не са установени.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните в
производството гласни и писмени доказателства – изложеното в тъжбата от
фактическа страна, изложеното от разпитаните свидетели Л. Владимиров Любенов, Димитър
С.М., Гана Славчова Данчова, от
приложеното съдебно-медицинско свидетелство №22/2018г. издадено от МБАЛ- „Св.
Петка“ – Видин, от приобщеното писмено доказателство – съдебно-медицинско
свидетелство за №21/2018 г., издадено от д-р. Анка Петкова Иванова – началник
отделение „съдебна медицина“ в МБАЛ „Св. Петка” – Видин, както и от другите
приложени по делото писмени доказателства, имащи значение за изясняването на
фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване по делото и
изготвената съдебно - медицинска експертиза
Съдът даде вяра и
на заключението на вещото лице д-р. Р.М. по извършената от него съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни, тъй като го намери за последователно, логично
обосновано и безпротиворечиво. Анализът на заключението в съвкупност със
събраните по делото гласни доказателства в хода на съдебното следствие, не
налага различни изводи.
Съдът кредитира
изцяло показанията на свид. Л. Любенов, Димитър М. и Гана Данчова, тъй
като ги възприе като безпротиворечеви,
взаимно- подкрепящи и допълващи се и не на последно място относими към предмета
на доказване по делото. свидетелите Любенов и М. са преки очевидци по делото и
разкриват пред съда по един убедителен и категоричен начин обстоятелства и факти, от които безусловно се извлича
обоснования извод, че на инкриминираната дата двамата подсъдими са нанесли
побой на тъжителя М., в следствие на което са му причинили посоченото по- горе
телесно увреждане.
От своя страна свид. Данчова – съпруга на
тъжителя изнася в хода на съдебното следствие данни, описващи състоянието на
пострадалия в резултат на побоя, а именно, че го е видяла окървавен и
обезобразен в следствие на което е изпитвал срам и неудобство да излиза от дома
си известно време.
На следващо място
съдът не даде вяра на показанията на свидетелите Р. Цанков И. и Сергей Асенов
Рангелов, тъй като въпросните показания
бяха представени пред съда по един колеблив и неубедителен начин, като освен
това показанията на тези свидетели се явяват в пълно противоречие с останалите
приложени по делото писмени и гласни доказателства – анализирани по горе от
съда. Твърденията на свид. Р.И., че на инкриминираната дата не е бил бит от
двамата подсъдими се опровергава от приобщеното от съда писмено доказателство –
съдебно-медицинско свидетелство № 21/2018г. издадено от МБАЛ „Св. Петка“-Видин.
Видно е от същото, че 29.04.2018г. на същият е бил нанесен побой в следствие на
което са му били причинени кръвонасядане на клепачите на ляво око, кожата на
лява подмишница и двете хълбочни области.
Въпросното писмено доказателство опровергава тезата на свидетеля, че не
е бил бит от двамата подсъдими, обстоятелство, твърдяно междувпрочем от
тъжителя.
Освен
това, отликите между установената по делото фактическа обстановка, както и свидетелските
показания на Р. Цанков И. и Сергей Асенов Рангелов се дължат не на субективните
възприятия на горепосочените лица, а на обстоятелството, че към момента на
разглеждане на делото двамата се намират във влошени отношения с тъжителя,
което не се оспорва и от самите тях.
Тезата
на подсъдимите не кореспондира с доказателствата по делото и е израз на
формирана защитна теза.
При
така установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи, а именно, че деянието е довело до болка и страдания на тъжителя, което
изпълнява състава на чл.130, ал.2 НК, като същото е осъществено от обективна и
субективна страна от подсъдимия.
Съгласно
разпоредбите на чл.35, ал.1 и ал.2 НК, наказателната отговорност е лична и
наказание може да се наложи само на лице, извършило предвидено в закона
престъпление. В настоящия казус от всички писмени и гласни доказателства се
установи, че подсъдимите Л.М. и Р.М. са нанесли в съучастие като извършители
лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без
разстройство на здравето на тъжителя М.М..
Извършеното
престъпление от подсъдимите се доказва от показанията на свидетелите Л.
Владимиров Любенов, Димитър Славчов М., Гана Славчова Данчова, които са
последователни, вътрешно непротиворечиви и макар да налагат известни отлики с
подадената тъжба, съдът ги кредитира. От посочените гласни доказателства, се
налага извод относно извършеното деяние и неговото авторство. В същата насока е
и заключението на вещото лице д-р. Р.Н., което съдът приема като обективно,
компетентно и безпристрастно. Всички установени по делото релевантни факти
относно времето, начина и механизма на извършеното престъпно посегателство по
безспорен начин налагат извода, че именно подсъдимите са автори на
престъплението, осъществяващо състава на чл.130, ал.2 НК.
Ето защо съдът приема, че от обективна
страна на 29.04.2018г. в гр. Дунавци в съучастие като извършители помежду си,
подсъдимите са причинили на частния тъжител М.С.М. *** охлузвания на дясно
стъпало и повърхностно нараняване на палеца на левия крак, довели до
причиняването на болка и страдание
От
субективна страна, двамата подсъдими са съзнавал противообщественият характер
на деянието си, предвиждал е обществено-опасните последици и са искал
настъпването им. Деянието е извършено с пряк умисъл, който извод се налага и от
конкретното поведение на подсъдимия, като по отношение на подс. Р.М. следва да
се взе предвид и обстоятелството, че към момента на извършване на
престъплението същият е бил непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното от него и е могъл да ръководи постъпките си.
Причина
за извършеното деяние е ниската правна култура на подсъдимия, незачитането на
установения правов ред в страната, включващ забраната да се вреди другиму във
връзка с принципа на неприкосновеност на личността и слабите му морално-волеви
задръжки.
Приетото
от съда за извършено престъпление по чл.130, ал.2 НК от подсъдимите е наказуемо
по НК с „лишаване от свобода” до шест месеца или „пробация” или „глоба” от сто
до триста лева. В този случай, законът предвижда, че за наказания за срок
по-малък от три години или пробация, ако подсъдимият не е осъждан за
престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл.78а НК и с деянието не са причинени имуществени вреди, подлежащи на
възстановяване, следа да се приложи именно разпоредбата на чл. 78а от НК.
Съгласно разпоредбата на чл.54 НК, съдът определя наказанието в пределите,
предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от
разпоредбите на Общата част на НК и като взема предвид степента на обществената
опасност на деянието, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства, като смекчаващите обуславят налагането на
по-леко наказание, а отегчаващите – на по-тежко.
По отношение на
подсъдимия Р.М. е налице именно предпоставката на чл.78а, ал.6 от НК, като не
са налице забранителни предпоставки по реда на чл.78а, ал.7 НК. Именно поради
горното, Съдът го освобождава от наказателна отговорност
като му наложи административно наказание „Обществено порицание”, което да бъде
изпълнено чрез публикуване на присъдата в местния вестник „Ние”.
Така
определеното наказание за извършеното престъпление по чл.130, ал.2 НК според
съда, ще окаже превъзпитаващо и поправително въздействие върху подсъдимия към
спазване на законовите разпоредби и добрите нрави.
По отношение на
другия подсъдим – Л.М., то съдът намери за целесъобразно и му наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ месеца, което на основание чл.
66, ал. 1 Съдът отлага за срок от 3
/три/ години, считано от влизане на присъдата в сила. Видно е от приложеното
свидетелство за съдимост, че същият е осъждан многократно за извършени от него
престъпления от общ характер, като с присъда по НДОХ № 857/2016г. на РС-Видин
същият е признат за виновен по обвинение по чл. 129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, като му е наложено наказание „пробация“. Въпреки изтърпяването на това
наказание, подсъдимият не се е поправил и превъзпитал, поради и което е
извършил деянието – предмет на разглеждане по настоящето дело. Имайки предвид
изложеното и съобразявайки се с целите на наказанието, както и с целите на
специалната и генерална превенция, съдът намери за справедливо наложеното
наказание.
По предявения граждански иск:
Относно
предявения граждански иск за неимуществени вреди, представляващ обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от страна на тъжителя, същият се явява доказан
по своето основание.
Безспорно
се установи, че подсъдимите са нанесъл лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето на тъжителя.
Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Съдът намира, че сумата от 2000 лв. за
деяние по чл.130, ал.2 НК е едно справедливо обезщетение за претърпените от М.
неимуществени вреди, ведно със ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 30.04.2018г. до окончателното издължаване.
С оглед постановената осъдителна присъда, Съдът
осъди подсъдимите Л.Т.М.
И Р.Л.М., със снета по делото самоличност да заплатят солидарно СОЛИДАРНО
на частният тъжител М.С.М. *** сумата от 400 лв., представляваща направени
разноски за адвокат, съобразно представените пълномощни, сумата от 80 лв.,
разходвани за възнаграждение на вещо лице, както и сумата от 12 лв. ДТ за завеждане
на дело.
Съдът осъди подсъдимите Л.Т.М. И Р.Л.М.,
със снета по делото самоличност да заплатят солидарно СОЛИДАРНО в полза на
Държавата по сметка на РС - Видин държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск в размер на 80 лв., както и сумата от 156,66 лв.,
представляваща заплатени пътни разноски от страна на съда за явяване на вещо
лице.
Мотивиран
от горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: