№ 125 /
11.06.2021г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар:
И.Въжарска
Прокурор:
А.Стоянов
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №340 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН
във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Д.С. ***
– чрез упълномощения представител адв.К., против Решение №260027 от 22.02.2021г.,
постановено по анд №796/2020г. по описа на Районен съд Свиленград. Твърди се,
че решението е неправилно като постановено в нарушение на закона, при
противоречие с материалноправни разпоредби и нарушение на
административнопроизводствените правила. Съдържанието на актовете по ЗАНН
трябвало да бъде ясно и пълно и поради това нямало възможност за поправка на
очевидни фактически грешки, а в случая имало посочен различен час в АУАН и НП.
В НП било посочено като час 00,30ч., а в АУАН 00,33ч., докато пък в издадения
талон за медицинско изследване №0051265 – 00,28ч. Нарушението следвало да бъде
характеризирано с време на извършване, трябвало да бъде посочен определен час,
а в случая в АУАН и НП посоченото не било идентично, имало противоречиво
описание. Налице било противоречие при описанието и на мястото, като в АУАН
било посочено, че е извършено в гр.Свиленград, а в наказателното постановление
– Община Свиленград. Описанието не отговаряло на изискванията на чл.42, т.3 от ЗАНН, а жалбоподателят не можел да индивидуализира посредством така извършеното
описание. Оставала неясна и волята на административонаказващия орган коя от
двете установени стойности на измерено алкохолно съдържание приема за меродавна
при установяване на анарушението. Наред с това нарушителят се индивидуализирал
в АУАН с имена С.Д.С., докато в НП били посочени действителните му имена – Д.С..
Всяка от посочените промени била в противоречие със строго формалните правила
на административнонаказателното производство и това водело до нарушаване
правата на защита. Жалбоподателят бил чужд гражданин и при съставянето на АУАН
не присъствал преводач. Липсвал и отказ на жалбоподателя да бъде назначен преводач.
Липсвали и данни на какъв език бил запознат нарушителя с акта, както и надлежен
превод на акта, което било съществено процесуално нарушение. Иска се да бъде
отменено обжалваното решение на РС Свиленград, като бъде постановено, че
Наказателно постановление №20-0351-001019/18.11.2020г. на Началник Група ОД МВР
Хасково, РУ Свиленград, е неправилно и бъде отменено от касационната инстанция.
Ответникът Група ОД МВР Хасково, РУ Свиленград, не взема становище по касационната
жалба.
Окръжна прокуратура счита, че касационната жалба е
неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да
обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата е неоснователна.
С
обжалваното решение Районен съд Свиленград е
потвърдил
Наказателно постановление №20-0351-001019/18.11.2020г. на Началник Група ОД МВР
Хасково, РУ Свиленград, с което на Д.С. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП
са наложени административни наказания глоба в размер на 1 000,00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, както и са отнети 10
контролни точки на основание Наредба №Із-2539 на МВР. Районният съд е приел за
установено от фактическа страна, че на 08.11.2020г. по първокласен път №8
/граница Югославия – Калотина – София - Пловдив – Хасково – Свиленград –
Капитан Андреево – граница Република Турция/, при км.365, на територията на
община Свиленград Д.С. е управлявал т.а.М. В., рег.№Х …..52 СК, когато е бил спрян за
проверка и изпробван за алкохол в 00,28ч. с техническо средство Дрегер 7410
№ARSM 0098, при което бил отчетен резултат 0,88 промила алкохол. Издаден бил и
Талон за медицинско изследване №005126, като в определения срок С. се явил в
ЦСМП Свиленград, за да му бъде взета кръвна проба, като видно от Протокол №703
от 13.11.2020г. наличието на етилов алкохол в кръвта на жалбоподателя е 1,07
промила. Подробно са обсъдени възраженията на жалбоподателя, като съдът е
извършил и справка в официалната страница на Агенция Пътна инфраструктура, от
която установил, че посоченият километър от първокласния път се намира на
територията на община – Свиленград, област Хасково, а не в град Свиленград,
като и двамата случая мястото на нарушението попадало в района на РС Свиленград.
Възприети са изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, като е обсъдено
и възражението относно часа на извършване на нарушението, резултата от кръвната
проба, а също и правната квалификация, дадена от контролния орган. При така извършената
служебна проверка районният съд не е констатирал нарушения на процесуалните
правила или на материалния закон, които да са допуснати в хода на
административнонаказателното производство, каквито били оплакванията на жалбоподателя.
Съдът е приел, че е доказано и извършеното от жалбоподателя нарушение, а именно
- управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда, като установяването на употребата на алкохол е извършено при
спазване на надлежния ред на Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Подробно е
обсъдено и възражението относно процесуално нарушение поради липса на преводач
в административнонаказателното производство, като не е прието за достоверно, че
жалбоподателят не владее български език, тъй като е придобил след съответна
процедура българско гражданство, а също и дори да не е владеел български език и
да било допуснато нарушение във връзка с превода, то това нарушение не можело
да бъде счетено за съществено. Доколкото в НП било посочено, че нарушението е
извършено около 0,33ч., то въззивната инстанция счела, че часът на нарушение е
посочен коректно в АУАН. Коректно било посочването и на имената, като дори
известната неточност при изписването в АУАН с оглед на посочения ЕГН не сочела
на съществено процесуално нарушение, тъй като нарушителят бил индивидуализиран.
Събраните
гласни доказателства съдът обсъдил и във взаимовръзка с писмените
доказателства, като направил обоснован извод, че спрямо жалбоподателя е
правилно ангажирана административнонаказателната отговорност и установеното
деяние кореспондирало с приложената санкционна норма, както и не се накърнявало
правото на защита на наказаното лице.
Така
постановеното решение е правилно.
При провеждане на
административнонаказателната процедура не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП,
съдържат всички необходими реквизити, визирани в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Датата
и мястото на нарушението са посочени, както и е посочено в какво се изразява
нарушението, нарушените разпоредби и обстоятелствата по извършването му.
Административнонаказателната
отговорност на касатора Д.С. е ангажирана на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, като за да бъде наложено наказание на посоченото
основание, то следва да е установено, че водачът е управлявал моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда
включително. В настоящия случай, в производството пред районния съд безспорно е
установено, че жалбоподателят е управлявал посочения автомобил с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда,
която е отчетена на 0,88 промила чрез техническо средство Дрегер и 1,07 промила
чрез медицинско изследване, видно от цитирания протокол за химическо или
химико-токсикологично изследване. Съдържащите се в касационната жалба
оплаквания преповтарят изцяло възраженията за нарушения, релевирани и в жалбата
пред въззивната инстанция. Същите са били предмет на обсъждане в мотивите на
оспореното съдебно решение, като решаващият състав подробно е аргументирал
изводите си за тяхната неоснователност. Настоящата инстанция намира изложените
в тази връзка доводи и съображения на съда за съответни на приложимата
нормативна уредба и изяснените по делото факти, поради което като правилни
следва да бъдат изцяло споделени без да се налага преповтарянето им в
касационното съдебно решение. Правилни и обосновани са изводите на съда относно
липса на допуснато нарушение при изписването на часа на извършване на нарушението,
тъй като часът е посочен като ориентировъчен в наказателното постановление.
Такива са и изводите на въззивната инстанция относно липса на съществено процесуално
нарушение при посочване на мястото на нарушението /в града или в извън града,
вече на територията на общината/, както и поради липса на превод, доколкото
жалбоподателят реализира правото на си на съдебна защита в настоящия процес.
Правилно обстоятелството, че име на жалбоподателя е приповторено при
изписването двете имена в АУАН, е било оценено от въззивния съд като
несъществено нарушение, което по никакъв начин не е довело до накърняване
правото на защита с оглед и на липсата на спор относно индивидуализацията на
нарушителя.
С оглед на
изложеното, съдът намира, че решението, с което Районен съд Свиленград е
потвърдил наказателното постановление, е валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260027 от 22.02.2021г.,
постановено по анд №796/2020г. по описа на Районен съд Свиленград.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.