Р Е Ш Е Н И Е
№ 14 24.01.2020
г. град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 1432 по описа на Районен съд - Хасково за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от „Хюс Германия” ООД, с адрес за призоваване: град Х., ул. „Д. М.“ № **, представлявано от управителя А. Х. Х. срещу Наказателно постановление № 461500-F475068 от 04.09.2019 г., издадено от Директора на офис Хасково при ТД на НАП - Пловдив, с което на основание чл. 179, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева за нарушение на състава на чл. 125, ал. 5, вр. 125, ал. 3 от ЗДДС. В подадената жалба, първоначално подадена като „възражение“ до наказващия орган се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, като се сочат конкретни доводи за липсата на умисъл за извършването му, както и за липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства в контекста на искането за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление на Директора на офис Хасково при ТД на НАП, град Пловдив.
В съдебно заседание, проведено пред Районен съд – Хасково, дружеството
- жалбоподател, редовно призовано, се представлява от от управителя А. Х. Х.,
която заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество счита, че били налице предпоставките
за квалифициране на случая като маловажен и приложение на разпоредбата на чл.
28 ЗАНН.
Административнонаказващият орган – Директорът на ТД на НАП - Пловдив, офис Хасково, чрез упълномощения по делото представител – юриск. Р. Б. – Х., оспорва жалбата и в хода по същество развива конкретни съображения за неоснователност на същата. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в законоустановения срок от връчване на санкционния акт, срещу подлежащ на обжалване акт, след уточнението, направено пред наказващия орган на вина на оплакването и органа, до който се отправя искането, депозирана е от правен субект, надлежно легитимиран да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
При извършена към 15.02.2019 г. от свид. Е.Г.М. на длъжност към този момент „инспектор“ по приходите в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково проверка, въз основа на приложена разпечатка на данъчно – осигурителна сметка в частта на данъчни вземания и задължения по ЗДДС на „Хюс Германия” ООД, с адрес за призоваване: град Х., ул. „Д. М.“ № **, представлявано от управителя А. Х. Х. било установено, че към същата дата, дружеството – жалбоподател, в качеството на регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност лице, не е подало, чрез съответните физически лица за данъчен период от 01.01.2019 г. до 31.01.2019 г., справка - декларация по чл. 125, ал. 1 и отчетни регистри по чл. 124 от Закона за данък върху добавената стойност. Това обстоятелство било констатирано на 15.02.2019 г., като впоследствие било установено, че отчетните регистри, заедно със справката – декларация за процесния данъчен период са депозирана в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково на същата дата – 01.03.2019 г. В резултат на така установените обстоятелства и след достигнат извод за осъществено нарушение по ЗДДС, срешу дружеството - жалбоподател - „Хюс Германия” ООД, град Х. е съставен на 05.03.2019 г. Акт за установяване на административно нарушение F475068/05.03.2019 г. за нарушение на състава на чл. 125, ал. 5, вр. 125, ал. 3 от ЗДДС.
Актът за установяване на
административно нарушение е съставен от свид. Е.Г.М. в присъствие на свид. М.К. И. на длъжност инспектор по
приходите в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково и законния представител на „Хюс
Германия” ООД, град Х., като след изпратената
до дружеството Покана изх. № 023-2841/10.09.2019 г., управителят на дружеството
– А. Х. Х. се явила лично, като след предявяване на акта, подписала същия без
да впише обяснения и възражения при самото му съставяне.
Екземпляр от съставения АУАН е връчен на 05.03.2019 г. чрез представляващия
по закон дружеството – жалбоподател лице – А. Ю. Х., а фактът на връчване на
свой ред е удостоверен с подписа на това лице в приложената към процесния АУАН
разписка.
Срещу така съставения акт за установяване на административно нарушение не е постъпило възражение от страна на дружеството – жалбоподател в установения срок за това, след връчване на екземпляр от него.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение, като на основание чл. 179 от Закона за данък върху добавената стойност е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева за нарушение на състава на чл. 125, ал. 5, вр. 125, ал. 3 от ЗДДС по отношение „Хюс Германия“ ООД, град Х., след като приел, че не е налице хипотеза по чл. 28 от ЗАНН.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по
– горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът
кредитира с доверие показанията на свидетеля Е.Г.М. относно обстоятелствата,
изложени в АУАН, свързани с извършената проверка и констатациите, до които е
достигнала и фактите около неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран
доказателствен материал. Поради това, съдът ги възприема като достоверни при
обосноваване на фактическите си изводи. Следва да се даде вяра и на показанията
на свидетеля М.П.К. за изнесените от него обстоятелства около съставяне н АУАН,
чиито показания са вътрешно безпротиворечиви и последователни, поради което се
кредитират с доверие.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност регистрирано лице, подава за всеки данъчен период справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 157, а в ал. 3 е вписано, че заедно със справка-декларацията по ал. 1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период. В ал. 5 на същата разпоредба е предвидено, че декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. По силата на чл. 179 ЗДДС, в редакцията й относима към датата на извършване на деянието, регистрирано по този закон лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124, декларацията по чл. 157, ал. 2 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв. Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на дружеството – жалбоподател е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето му в присъствие на законния представител на юридическото лице, сочено като нарушител, която след като е била запозната е подписала същия, а екземпляр е бил надлежно връчен, с което правото на защита на този етап при образуване и развитие на административнонаказателното производство е обезпечено в пълна степен, включително и в аспекта на възможността да бъдат подадени възражения. В случая не би могло да се приеме, че има противоречие в твърденията относно съставомерните признаци на деянието, след като ясно е вписан данъчният период, за който дружеството – жалбоподател е следвало да изпълни задължението си по чл. 125, ал. 5, вр. ал. 3 ЗДДС и срокът в който това е следвало да стане – до 14 – то число на месеца, следващ данъчния период, както и на коя дата все пак е изпълнено това задължение – 01.03.2019 г., за да се прецени дали е в срок, като посочването на крайна дата за това „в случая“ – 14.01.2019 г., а не 14.02.2019 г. е въпрос на преценка на актосъставителя. Тя подлежи на контрол по същество и не влияе на извода за наличие в необходимия обем на твърдения относно фактите, за да бъде изпълнено изискването за реквизити по чл. 42 ЗАНН при описание на деянието, нито води до фактическо противоречие в тези твърдения, след като се касае за преценка на актосъствителя до коя да в случая най – късно е следвало да бъде изпълнено задължението при положение, че ясно е очертано твърдението му на коя дата всъщност е извършено нарушението, за да се обезпечи и правото на защита в пълен предоставен от закона обем. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазени са формата и редът за издаването му, а по съдържанието си формално отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, като възпроизвеждането на изцяло описанието на фактическата обстановка в процесния АУАН налага да бъде отбелязано допуснатото несъответствие маркирано по – горе, но със същата преценка за неговия характер и последици от гледна точка осъществявания контрол за законосъобразност от съда.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е че „Хюс Германия” ООД, град Х., в качеството на регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност лице, не е подало, чрез съответните, ангажиращи го с действията си физически лица, за данъчния период от 01.01.2019 г. до 31.01.2019 г. отчетни регистри по чл. 124 от ЗДДС, заедно със справката – декларация по чл. 125 ЗДДС към 14.02.2019 г. /четвъртък/ – присъствен ден, на която дата именно изтича законоустановения срок за предприемане на това действие, като са налице данни, че е сторено по – късно – на 01.03.2019 г.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл. 179, вр. чл. 125, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗДДС, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Вмененото нарушение е формално, на просто извършване чрез неизпълнение на задължение за предприемане на определено действие, в хипотези като настоящата, когато регистрирано по ЗДДС лице е необходимо да подаде заедно справка-декларацията по чл. 125, ал. 1 ЗДДС за съответния данъчен период – м. януари 2019 г. и отчетните регистри, съответно това да стане до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася, т.е. до 14.02.2019 г. в конкретната хипотеза, която дата е присъствен ден. Без значение в случая, от гледна точка съставомерността на деянието, е финансовият резултат на дружеството за съответния период и обстоятелството дали е налице данък върху добавената стойност за внасяне или не. Горният извод не се променя и от твърдението на пълномощника на законния представител на „Хюс Германия” ЕООД, град Х. във вписаното възражение в жалбата, за пропуск при фактическото подаване на справката – декларация и отчетните регистри от страна на упълномощеното лице при смяна на счетоводството и краткия срок на закъснение. Това твърдение, освен, че не бе доказано по делото, то само по себе си не обосновава извод за наличие на извинителна причина за неизпълнение на законовото задължение. Освен това, отговорността на физическите лица в качеството им на еднолични търговци и на юридическите лица за неизпълнение на законоустановени задължения, обявени за административни нарушения е обективна и безвиновна, съгласно чл. 83 от ЗАНН, като делегиране изпълнението на тези задължения и оправомощаване на други лица, чрез упълномощаването им, както в случая, не води до прехвърляне на отговорността или до освобождаването от такава, а реализирането на отговорността е обстоятелство от значение единствено за уреждане на вътрешните им отношения. Отделно установеният факт на смяната на лицата по Закона за счетоводството, обслужващи дружеството – жалбоподател и овластяването им да го представлява пред органите на НАП сам по себе си, а и преценен във взаимовръзка и в съвкупност с останалите изброени обстоятелства, също не изключва отговорността, доколкото е въпрос на организация при изпълнение на задължението, а не на изключване на отговорността за процесното нарушение в хипотезата по чл. 28 ЗАНН. Поради тези доводи, не са налице и предпоставките по отношение на описаното нарушение за приложение на чл. 28 ЗАНН, доколкото характеристиките, начина на извършване, обстоятелствата, определящи степента на отговорността не разкриват хипотеза в която визираното деяние да се отличава с липса на обществена опасност или обществената му опасност да е явно незначителна в сравнение с други случаи на нарушения от същия вид. Оттук липсва юридически обоснована възможност, изложеното да доведе до извод за маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, респ. до наличие на основание за отмяна на наказателното постановление, като преценката на наказващия орган в рамките на проведения съдебен контрол за законосъобразноист на санкционния акт се явява обоснована.
Деянието, обявено от чл. 179 ЗДДС за наказуемо е неподаване на отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС заедно със справката декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС в срока по чл. 125, ал. 5 от същия закон. Същото от обективна страна се осъществява чрез бездействие. Неизпълнението на задължение, вменено като такова по силата на закона води до ангажиране на отговорността на нарушителя, като законодателят е предвидил изключително широк диапазон на възможната санкция, даващ възможност за индивидуализация на конкретното наказание в зависимост от конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. При тази индивидуализация наказващият орган е отчел всички релевантни обстоятелства – че нарушението е извършено за първи път и с него няма данни да са причинени щети за бюджета в контекста на краткия срок на забавяне и е определил размера на санкцията в минимален размер в съответствие с материалния закон и при възможно най – благоприятен за жалбоподателя режим.
С оглед тези съображения, настоящият съдебен състав намира подадената жалба за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея наказателно постановление - потвърдено.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 461500-F475068 от 04.09.2019 г., издадено от Директора на офис Хасково при ТД на НАП - Пловдив, с което на основание чл. 179, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност на „Хюс Германия” ООД, град Х. е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева за нарушение на състава на чл. 125, ал. 5, вр. 125, ал. 3 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.Д.