М О Т И В И
НОХД № 534/ 2019 г. по описа на
П.ски Окръжен съд
П.ската окръжна прокуратура е повдигнала обвинения спрямо подсъдимия И.Б.Е., ЕГН
**********, роден на
***г***, обл.П., ул.“****, българин,
българско гражданство, осъждан ,
женен, основно образование, управител на търговско дружество
„****“ ЕООД, за престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1
т.2, т.6 и т.7 вр.чл.26 ал.1 от НК за това, че през периода месец юни 2009 г. до 13.05.2011г. в гр.П., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на
управляващ и представляващ търговското дружество „****“ ЕООД с.Т., е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 1
083 009,46лв. за „****“ ЕООД с.Т., представляващи дължим данък върху добавената
стойност, като при водене на счетоводството е съставил документи с невярно
съдържание отчетни регистри –дневници за покупките на „****“ ЕООД с.Т.,
съгласно чл.124 ал.1 т.1 от ЗДДС и чл.113 ал.1 т.3 от ППЗДДС, в които е отразил
данъчни фактури по неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, като е потвърдил неистина в
подадени декларации, които се изискват по силата на закон и правилник за
приложението му чл.125 ал.1 от ЗДДС и чл.116 ал.1 от ППЗДДС пред ТД на НАП
гр.П. и е приспаднал неследващ се данъчен кредит както следва:
1. През месец юни 2009г. при водене на счетоводството е съставил документ с
невярно съдържание – дневник за покупките на „****“ ЕООД с.Т., в който е
отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по фактури с номер,
начислен размер на ДДС и посочен доставчик както следва:
- №491/01.06.2009г. с ДДС в размер на 2 574,00 лв. от ****ЕООД гр.Б., а на
12.07.2009г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер
– 2 574,00лв. като в СД по ЗДДС вх.№16001316160 от 12.07.2009г. за данъчен
период месец юни 2009г. подадена в ТД на НАП гр.П. е потвърдил неистина в
раздел “Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС
по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 3374,00лв., а
действително установения е 800,00лв. и е променил резултата за периода като в
раздел „В“ е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 6,27лв., а
действително установения ДДС за внасяне е в размер на 2567,73лв. като е
приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 2 574,00лв.
2. През месец юли 2009г. при водене на счетоводството е съставил документ с
невярно съдържание – дневник за покупките на „****“ ЕООД с.Т. в който е отразил
неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по фактури с номера,
начислен размер на ДДС и посочен доставчик както следва:
- №1015/23.07.09г. с ДДС в размер на 2354,70лв. от ****ООД- гр.С.;
- №1018/24.07.09г. с ДДС в размер на 2 842,05лв. от ****ООД- гр.С.
- №1024/28.07.09г. с ДДС в размер на 1 240,05лв. от ****ООД гр.С., а на
12.08.2009г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
големи размери – 6 436,80 лв. като в СД по ЗДДС вх.№16001334767 от 12.08.2009г.
за данъчен период месец юли 2009г. подадена в ТД на НАП гр.П. е потвърдил
неистина в раздел “Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и
начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 8 836,80
лв., а действително установения е 2 400 лв. и е променил резултата за периода
като в раздел „В“ е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 3,70лв., а
действително установения ДДС за внасяне е в размер на 6433,10лв като е
приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 6436,80 лв.
3. През месец август 2009г. при водене на счетоводството е съставил
документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „****“ ЕООД с.Т. в
който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по фактури
с номера, начислен размер на ДДС и посочен доставчик както следва:
- №14698/01.08.09г. с ДДС в размер на 1971,20лв. от ****ООД гр.С.;
- №1365/04.08.09г. с ДДС в размер на 2512,00лв. от ****ЕООД гр.С.;
- №1369/07.08.09г. с ДДС в размер на 2051,20лв от ****ЕООД гр.С.;
- №1375/19.08.09г. с ДДС в размер на 6955,37лв.от ****ЕООД гр.С., а на
10.09.2009г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери – 13489,77лв. като в СД по ЗДДС вх.№16001350094 от
10.09.2009г. за данъчен период месец август 2009г. подадена в ТД на НАП гр.П. е
потвърдил неистина в раздел “Б“ от декларацията относно размера на получени
доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на
13 830,49 лв., а действително установения е 340,72лв. и е променил резултата за
периода като в раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 50,00лв., а
действително установения ДДС за внасяне е в размер на 13539,77лв. като е
приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 13 489,77лв.
4.През месец септември 2009г. при водене на счетоводството е съставил
документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „****“ ЕООД с.Т. в
който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по фактури
с номера, начислен размер на ДДС и посочен доставчик както следва:
- №171/30.09.09г. с ДДС в размер на 3400,00лв. от ****ЕООД гр.П., а на
14.10.2009г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
големи размери – 3 400,00лв. като в СД по ЗДДС вх.№16001376769 от 14.10.2009г.
за данъчен период месец септември 2009г. подадена в ТД на НАП гр.П. е потвърдил
неистина в раздел “Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и
начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 3643,17
лв., а действително установения е 243,17 лв. и е променил резултата за периода
като в раздел „В“ е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 8,05лв., а
действително установения ДДС за внасяне е в размер на 3391,95лв. като е
приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 3400,00 лв.
5. През октомври 2009г. при водене на счетоводството е съставил документ с
невярно съдържание – дневник за покупките на „****“ ЕООД с.Т. в който е отразил
неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по фактури с номера,
начислен размер на ДДС и посочен доставчик както следва:
- №924/20.10.09г. с ДДС в размер на 3580лв. от ****ЕООД гр.П.;
- №925/30.10.09г. с ДДС в размер на 8 512,00лв. от ****ЕООД гр.П., а на
12.11.2009г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери – 12092,00лв. като в СД по ЗДДС вх.№16001387575 от
12.11.2009г. за данъчен период месец октомври 2009г. подадена в ТД на НАП гр.П.
е потвърдил неистина в раздел “Б“ от декларацията относно размера на получени
доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на
12230,37лв. а действително установения е 138,37 лв. и е променил резултата за
периода като в раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 0,80 лв., а
действително установения ДДС за внасяне е в размер на 12092,80лв. като е
приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 12092,00 лв.
6. През месец ноември 2009г. при водене на счетоводството е съставил
документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „****“ ЕООД с.Т. в
който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по фактури
с номера, начислен размер на ДДС и посочен доставчик както следва:
- №932/27.11.09г. с ДДС в размер на 7712,00лв.от **** ЕООД гр.П.;
- №933/30.11.09г. с ДДС в размер на 5652,80лв. от **** ЕООД гр.П., а на
11.12.2009г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери – 13364,80лв. като в СД по ЗДДС вх.№16001406752 от
11.12.2009г. за данъчен период месец ноември 2009г. подадена в ТД на НАП гр.П.
е потвърдил неистина в раздел “Б“ от декларацията относно размера на получени
доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на
13 573,82лв. а действително установения е 209,02лв. и е променил резултата за
периода като в раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 25,11лв., а
действително установения ДДС за внасяне е в размер на 13389,90лв. като е
приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 13364,80лв.
7. През месец декември 2009г. при водене на счетоводството е съставил
документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „****“ ЕООД с.Т. в
който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по фактури
с номера, начислен размер на ДДС и посочен доставчик както следва:
- № 948/22.12.09г. с ДДС в размер на 4119,40лв., на ****ЕООД гр.П.
- № 949/29.12.09г. с ДДС в размер на 4557,99лв., на ****ЕООД гр.П.
- № 950/30.12.09г. с ДДС в размер на 5149,65лв. на **** ЕООД гр.П., а на
13.01.2010г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери – 13827,04лв. като в СД по ЗДДС вх.№16001423129 от
13.01.2010г. за данъчен период месец декември 2009г. подадена в ТД на НАП гр.П.
е потвърдил неистина в раздел “Б“ от декларацията относно размера на получени
доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на
14250,38лв. а действително установения е 423,34 лв. и е променил резултата за
периода като в раздел „В“ е декларирал ДДС за възстановяване в размер на
209,76лв., а действително установения ДДС за внасяне е в размер на 13617,28лв.
като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 13827,04лв.
8.През месец януари 2010г. при водене на счетоводството е съставил документ
с невярно съдържание – дневник за покупките на „****“ ЕООД с.Т. в който е
отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по фактури с
номера, начислен размер на ДДС и посочен доставчик както следва:
- № 274/28.01.2010г. с ДДС в размер на 11121,60лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 273/30.01.2010г. с ДДС в размер на 9348,00лв. на **** ЕООД гр.П., а на
12.02.2010г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено
големи размери – 20469,60лв. като в СД по ЗДДС вх.№16001444429 от 12.02.2010г.
за данъчен период месец януари 2010г. подадена в ТД на НАП гр.П. е потвърдил
неистина в раздел “Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и
начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на
20469,60лв., а действително установения е 0 лв. и е променил резултата за
периода като в раздел „В“ е декларирал ДДС за възстановяване в размер на
51,68лв., а действително установения ДДС за внасяне е в размер на 20417,92лв.
като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 20469,60 лв.
9. През месец февруари 2010г. при водене на счетоводството е съставил
документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „****“ ЕООД с.Т. в
който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по фактури
с номера, начислен размер на ДДС и посочен доставчик както следва:
- № 968/27.02.2010г. с ДДС в размер на 7 739,35лв. на **** ЕООД гр.П.;
- № 969/26.02.2010г. с ДДС в размер на 8 575,12лв. на **** ЕООД гр.П.;
- № 972/27.02.2010г. с ДДС в размер на 7200,20лв. на **** ЕООД гр.П., а на
11.03.2010г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери – 23514,67лв. като в СД по ЗДДС вх.№16001458296 от
11.03.2010г. за данъчен период месец февруари 2010г. подадена в ТД на НАП гр.П.
е потвърдил неистина в раздел “Б“ от декларацията относно размера на получени
доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на
25579,92лв., а действително установения е 2065,25лв. и е променил резултата за
периода като в раздел „В“ е декларирал ДДС за възстановяване в размер на
58,42лв., а действително установения ДДС за внасяне е в размер на 23456,25лв.
като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 23514,67лв.
10. През месец март 2010г. при водене на счетоводството е съставил документ
с невярно съдържание - дневник за покупките на „****“ ЕООД с.Т. в който е
отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по фактури с
номера, начислен размер на ДДС и посочен доставчик както следва:
- № 977/23.03.2010г. с ДДС в размер на 6650,00лв. на **** ЕООД гр.П.;
- № 978/24.03.2010г. с ДДС в размер на 6566,40лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 979/25.03.2010г. с ДДС в размер на 22800,00лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 981/26.03.2010г. с ДДС в размер на 11200,00лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 982/29.03.2010г. с ДДС в размер на 8603,20лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 983/30.03.2010г. с ДДС в размер на 12297,00лв. на **** ЕООД гр.П., а на
10.04.2010г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери – 68 116,60 лв. като в СД по ЗДДС вх.№16001470927 от
10.04.2010г. за данъчен период месец март 2010г. подадена в ТД на НАП гр.П. е
потвърдил неистина в раздел “Б“ от декларацията относно размера на получени
доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на
69303,93лв., а действително установения е 1087,33лв. и е променил резултата за
периода като в раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 104,73лв., а
действително установения ДДС за внасяне е в размер на 68221,33лв. като е
приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 68116,60лв.
11.През месец април 2010г. при водене на счетоводството е съставил документ
с невярно съдържание – дневник за покупките на „****“ ЕООД с.Т. в който е
отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по фактури с
номера, начислен размер на ДДС и посочен доставчик както следва:
- № 1050/15.04.2010г. с ДДС в размер на 9000, 00лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1058/20.04.2010г. с ДДС в размер на 7040,00лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1059/22.04.2010г. с ДДС- в размер на 11629,40лв. на ****ЕООД – гр.П.;
- № 1060/23.04.2010г. с ДДС в размер на 11248,20лв. на ****ЕООД – гр.П.;
- № 1062/26.04.2010г. с ДДС в размер на 13968,40лв. на ****ЕООД – гр.П.;
- № 1063/27.04.2010г. с ДДС в размер на 9112,40лв. на ****ЕООД – гр.П., а
на 12.05.2010г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери – 61998,40 лв. като в СД по ЗДДС вх.№16001492138 от
12.05.2010г. за данъчен период месец април 2010г. подадена в ТД на НАП гр.П. е
потвърдил неистина в раздел “Б“ от декларацията относно размера на получени
доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на
62599,33лв., а действително установения е 600,93лв. и е променил резултата за
периода като в раздел „В“ е декларирал ДДС за възстановяване в размер на
27,51лв., а действително установения ДДС за внасяне е в размер на 61970,88 лв.
като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 61998,40 лв.
12.През месец май 2010г. при водене на счетоводството е съставил документ с
невярно съдържание – дневник за покупките на „****“ ЕООД с.Т. в който е отразил
неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по фактури с номера,
начислен размер на ДДС и посочен доставчик както следва:
- № 1067/21.05.2010г. с ДДС в размер на 42144, 69 лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1069/21.05.2010г. с ДДС в размер на 36585, 00 лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1070/31.05.2010г. с ДДС в размер на 4913,18 лв. на ****ЕООД гр.П., а на
10.06.2010г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери – 83642,87 лв. като в СД по ЗДДС вх.№16001511311 от
10.06.2010г. за данъчен период месец май 2010г. подадена в ТД на НАП гр.П. е
потвърдил неистина в раздел “Б“ от декларацията относно размера на получени
доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на
83 915,41лв., а действително установения е 272,54лв. и е променил резултата за
периода като в раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 99,35лв., а
действително установения ДДС за внасяне е в размер на 83742,22лв. като е
приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 83642,87лв.
13. През месец юни 2010г. при водене на счетоводството е съставил документ
с невярно съдържание – дневник за покупките на „****“ ЕООД с.Т. в който е
отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по фактури с
номера, начислен размер на ДДС и посочен доставчик както следва:
- № 1085/10.06.2010г. с ДДС в размер на 6367,68лв. на ****ЕООД гр.П.
- № 1085/10.06.2010г. с ДДС в размер на 6367,68лв. на ****ЕООД-гр.П.;
- № 1093/10.06.2010г. с ДДС в размер на 2689,98лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1086/12.06.2010г. с ДДС в размер на 6462,72лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1089/15.06.2010г. с ДДС в размер на 7543,80лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1090/16.06.2010г. с ДДС в размер на 7479,00лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1091/17.06.2010г. с ДДС в размер на 6201,36лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1094/18.06.2010г. с ДДС в размер на 5516,80лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1096/24.06.2010г. с ДДС в размер на 5541,74лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1097/25.06.2010г. с ДДС в размер на 6866,64лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1098/26.06.2010г. с ДДС в размер на 7448,76лв. на ****ЕООД-гр.П.;
- № 1100/28.06.2010г. с ДДС в размер на 6999,94лв. на ****ЕООД гр.П., а на
12.07.2010г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери – 75486,10лв. като в СД по ЗДДС
вх.№16001530015/12.07.2010г. за данъчен период месец юни 2010г. подадена в ТД
на НАП гр.П. е потвърдил неистина в раздел “Б“ от декларацията относно размера
на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит
в размер на 79596,51лв., а действително установения е 4110,41лв. и е променил
резултата за периода като в раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на
187,41лв., а действително установения ДДС за внасяне е в размер на 75 673,51лв.
като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 75 486,10 лв.
14. През месец юли 2010г. при водене на счетоводството е съставил документ
с невярно съдържание – дневник за покупките на „****“ ЕООД с.Т. в който е
отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по фактури с
номера, начислен размер на ДДС и посочен доставчик както следва:
- № 1108/13.07.2010г. с ДДС в размер на 4644,07лв. на **** ЕООД гр.П.;
- № 1101/19.07.2010г. с ДДС в размер на 4522,71лв. на **** ЕООД гр.П.;
- № 4953/12.07.2010г. с ДДС в размер на 2589,00лв. на **** ЕООД гр.П.;
- № 4954/14.07.2010г. с ДДС в размер на 2842,85лв. на **** ЕООД гр.П.;
- № 4957/18.07.2010г. с ДДС в размер на 3645,04лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 4960/20.07.2010г. с ДДС в размер на 3813,07лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 4961/26.07.2010г. с ДДС в размер на 2892,64лв. на **** ЕООД гр.П., а на
10.08.2010г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери – 24949,38лв. като в СД по ЗДДС вх.№16001546412 от
10.08.2010г. за данъчен период месец юли 2010г. подадена в ТД на НАП гр.П. е
потвърдил неистина в раздел “Б“ от декларацията относно размера на получени
доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на
25507,28лв., а действително установения е 557,90лв. и е променил резултата за
периода като в раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 57,46лв., а
действително установения ДДС за внасяне е в размер на 25006,85лв., като е
приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 24949,38лв.
15. През месец август 2010г. при водене на счетоводството е съставил
документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „****“ ЕООД с.Т. в
който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по фактури
с номера, начислен размер на ДДС и посочен доставчик както следва:
- № 1102/20.07.2010г. с ДДС в размер на 3970,37лв. ****ЕООД гр.П.;
- № 1110/10.08.2010г. с ДДС в размер на 4358,20лв. ****ЕООД гр.П.;
- № 1113/11.08.2010г. с ДДС в размер на 4083,20лв. ****ЕООД гр.П.;
- № 1114/16.08.2010г. с ДДС в размер на 4400,00лв. ****ЕООД гр.П.;
- № 1116/17.08.2010г. с ДДС в размер на 3520,00лв. ****ЕООД гр.П.;
- № 1119/19.08.2010г. с ДДС в размер на 4400,00лв. ****ЕООД гр.П.;
- № 1120/20.08.2010г. с ДДС в размер на 4070,00лв. ****ЕООД гр.П.;
- № 1121/21.08.2010г. с ДДС в размер на 7490,00лв. ****ЕООД гр.П.;
- № 1122/23.08.2010г. с ДДС в размер на 4400,00лв. ****ЕООД гр.П.;
- № 4974/04.08.2010г. с ДДС в размер на 3840,00лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 4975/06.08.2010г. с ДДС в размер на 6700,00лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 4976/12.08.2010г. с ДДС в размер на 3560,00лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 4977/13.08.2010г. с ДДС в размер на 8360,00лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 4978/14.08.2010г. с ДДС в размер на 10296,00лв.на ****ЕООД гр.П.;
- № 4979/16.08.2010г. с ДДС в размер на 10400,00лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 4980/17.08.2010г. с ДДС в размер на 10192,00лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 4981/18.08.2010г. с ДДС в размер на 7673,64лв. на ****ЕООД гр.П., а на
11.09.2010г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери – 101713,41 лв. като в СД по ЗДДС
вх.№16001567086/11.09.2010г. за данъчен период месец август 2010г. подадена в
ТД на НАП гр.П. е потвърдил неистина в раздел “Б“ от декларацията относно
размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 102898,84лв., а действително установения е
1185,43лв. и е променил резултата за периода като в раздел „В“ е декларирал ДДС
за внасяне в размер на 55,97лв., а действително установения ДДС за внасяне е в
размер на 101769,38лв. като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на
101713,41 лв.
16. През месец септември 2010г. при водене на счетоводството е съставил
документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „****“ ЕООД с.Т. в
който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по фактури
с номера, начислен размер на ДДС и посочен доставчик както следва:
- № 1124/15.09.2010г. с ДДС в размер на 6090 лв. ****ЕООД гр.П.;
- № 1125/17.09.2010г. с ДДС в размер на 4747,68лв. **** ЕООД гр.П.;
- № 1126/20.09.2010г. с ДДС в размер на 6538,44лв. **** ЕООД гр.П.;
- № 1127/21.09.2010г. с ДДС в размер на 4661,28лв. **** ЕООД гр.П.;
- № 1128/23.09.2010г. с ДДС в размер на 4327,30лв. ****ЕООД гр.П.;
- № 1129/25.09.2010г. с ДДС в размер на 4644,00лв. ****ЕООД гр.П.;
- № 1130/27.09.2010г. с ДДС в размер на 3700,00лв. ****ЕООД гр.П.;
- № 1131/28.09.2010г. с ДДС в размер на 8420,00лв. ****ЕООД гр.П., а на
11.10.2010г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери – 43128,70 лв. като в СД по ЗДДС
вх.№16001584480/11.10.2010г. за данъчен период месец септември 2010г. подадена
в ТД на НАП гр.П. е потвърдил неистина в раздел “Б“ от декларацията относно
размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 43538,70лв., а действително установения е 410,00лв.
и е променил резултата за периода като в раздел „В“ е декларирал ДДС за
възстановяване в размер на 17,62 лв., а действително установения ДДС за внасяне
е в размер на 43111,08лв. като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в
размер на 43128,70лв.
17. През месец октомври 2010г. при водене на счетоводството е съставил
документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „****“ ЕООД с.Т. в
който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по фактури
с номера, начислен размер на ДДС и посочен доставчик както следва:
- № 1133/22.10.2010г. с ДДС в размер на 3313,60лв. ****ЕООД гр.П.;
- № 1134/25.10.2010г. с ДДС в размер на 3915,00лв. ****ЕООД гр.П.;
- № 1135/26.10.2010г. с ДДС в размер на 4381,80лв. ****ЕООД гр.П.;
- № 1136/27.10.2010г. с ДДС в размер на 4524,00лв. ****ЕООД гр.П.;
- № 1137/28.10.2010г. с ДДС в размер на 4447,20лв. ****ЕООД гр.П.;
- № 1138/29.10.2010г. с ДДС в размер на 3800,18лв. ****ЕООД гр.П., а на 11.11.2010г. е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери – 24381,78 лв. като в СД по ЗДДС
вх.№16001605845 от 11.11.2010г. за данъчен период
месец октомври 2010г. подадена в ТД на НАП гр.П. е потвърдил неистина в раздел
“Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по
доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 24825,05лв., а
действително установения е 443,27лв. и е променил резултата за периода като в
раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 67,95лв., а действително
установения ДДС за внасяне е в размер на 24449,73лв. като е приспаднал
неследващ се данъчен кредит в размер на 24381,78лв.
18. През месец ноември 2010г. при водене на счетоводството е съставил
документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „****“ ЕООД с.Т. в
който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по фактури
с номера, начислен размер на ДДС и посочен доставчик както следва:
- № 1139/08.11.2010г. с ДДС в размер на 7949,00лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1142/13.11.2010г. с ДДС в размер на 4620,00лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1141/15.11.2010г. с ДДС в размер на 8390,00лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1143/16.11.2010г. с ДДС в размер на 8270,00лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1144/17.11.2010г. с ДДС в размер на 10820,00лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1145/26.11.2010г. с ДДС в размер на 12000,00лв. на ****ЕООД гр.П., а на
13.12.2010г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери – 52049,00лв. като в СД по ЗДДС вх.№16001629182 от
13.12.2010г. за данъчен период месец ноември 2010г. подадена в ТД на НАП гр.П.
е потвърдил неистина в раздел “Б“ от декларацията относно размера на получени
доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на
52204,94 лв., а действително установения е 155,94лв. и е променил резултата за
периода като в раздел „В“ е декларирал ДДС за възстановяване в размер на
914,64лв., а действително установения ДДС за внасяне е в размер на 51134,36лв
като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 52049,00лв.
19. През месец декември 2010г. при водене на счетоводството е съставил
документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „****“ ЕООД с.Т. в
който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по фактури
с номера, начислен размер на ДДС и посочен доставчик както следва:
- № 1140/13.12.2010г. с ДДС в размер на 11932,00лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1166/16.12.2010г. с ДДС в размер на 9988,00лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1168/17.12.2010г. с ДДС в размер на 11802,00лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1170/20.12.2010г. с ДДС в размер на 12000,00лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1173/22.12.2010г. с ДДС в размер на 2340,00лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 987/08.12.2010г. с ДДС в размер на 9819,60лв. на ****“ЕООД с.Ю.;
- № 988/10.12.2010г. с ДДС в размер на 10320,00лв. на ****“ЕООД с.Ю.;
- № 995/21.12.2010г. с ДДС в размер на 13766,40лв. на ****“ ЕООД с.Ю., а на
11.01.2011г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери – 81968,00лв. като в СД по ЗДДС вх.№16001640174 от
11.01.2011г. за данъчен период месец декември 2010г. подадена в ТД на НАП гр.П.
е потвърдил неистина в раздел “Б“ от декларацията относно размера на получени
доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на
83613,62 лв., а действително установения е 1 645,62 лв. и е променил резултата
за периода като в раздел „В“ е декларирал ДДС за възстановяване в размер на
132,95лв., а действително установения ДДС за внасяне е в размер на 81835,04лв.
като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 81968,00 лв.
20. През месец януари 2011г. при водене на счетоводството е съставил
документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „****“ ЕООД с.Т. в
който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по фактури
с номера, начислен размер на ДДС и посочен доставчик както следва:
- № 1176/05.01.2011г. с ДДС в размер на 4687,00лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1177/06.01.2011г. с ДДС в размер на 4578,00лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1178/07.01.2011г. с ДДС в размер на 4680,00лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1179/10.01.2011г. с ДДС в размер на 4578,00лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1180/10.01.2011г. с ДДС в размер на 4578,00лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1181/11.01.2011г. с ДДС в размер на 4599,80лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1182/11.01.2011г. с ДДС в размер на 4599,80лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1183/11.01.2011г. с ДДС в размер на 4599,80лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1185/13.01.2011г. с ДДС в размер на 4800,00лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1186/14.01.2011г. с ДДС в размер на 4687,00лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1187/17.01.2011г. с ДДС в размер на 4665,20лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1188/18.01.2011г. с ДДС в размер на 4796,00лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1189/21.01.2011г. с ДДС в размер на 4687,00лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1191/27.01.2011г. с ДДС в размер на 2703,20лв. на ****ЕООД гр.П., а на
12.02.2011г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери – 63238,80 лв. като в СД по ЗДДС
вх.№16001666710/12.02.2011г. за данъчен период месец януари 2011г. подадена в
ТД на НАП гр.П. е потвърдил неистина в раздел “Б“ от декларацията относно
размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 64000 ,69лв , а действително установения е 761,89
лв. и е променил резултата за периода като в раздел „В“ е декларирал ДДС за
възстановяване в размер на 76,29 лв., а действително установения ДДС за внасяне
е в размер на 63162,51лв. като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в
размер на 63238,80 лв.
21. През месец февруари 2011 г. при водене на счетоводството е съставил
документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „****“ ЕООД с.Т. в
който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по фактури
с номера, начислен размер на ДДС и посочен доставчик както следва:
- № 1192/01.02.2011г. с ДДС в размер на 2499,37лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1193/02.02.2011г. с ДДС в размер на
2485,20лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1194/03.02.2011г. с ДДС в размер на 4104,00лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1195/04.02.2011г. с ДДС в размер на 3648,00лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1196/07.02.2011г. с ДДС в размер на 2398,00лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1197/08.02.2011г. с ДДС в размер на 3744,00лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1198/10.02.2011г. с ДДС в размер на 4469,00лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1199/14.02.2011г. с ДДС в размер на 4367,00лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1200/15.02.2011г. с ДДС в размер на 4665,20лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1201/16.02.2011г. с ДДС в размер на 2441,60лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1202/17.02.2011г. с ДДС в размер на 4578,00лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1203/17.02.2011г. с ДДС в размер на 4578,00лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1204/21.02.2011г. с ДДС в размер на 2441,60лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1205/22.02.2011г. с ДДС в размер на 2409,77лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1206/23.02.2011г. с ДДС в размер на 2419,80лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1207/24.02.2011г. с ДДС в размер на 4469,00лв. на **** ЕООД гр.П., а на
12.03.2011г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери – 55717,54лв. като в СД по ЗДДС вх.№16001685897 от
12.03.2011г. за данъчен период месец февруари 2011г. подадена в ТД на НАП гр.П.
е потвърдил неистина в раздел “Б“ от декларацията относно размера на получени
доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на
56321,71лв., а действително установения е 604,17лв. и е променил резултата за
периода като в раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 78,51лв., а
действително установения ДДС за внасяне е в размер на 55796,05лв лв. като е
приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 55717,54 лв.
22. През месец март 2011г. при водене на счетоводството е съставил документ
с невярно съдържание – дневник за покупките на „****“ ЕООД с.Т. в който е
отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по фактури с
номера, начислен размер на ДДС и посочен доставчик както следва:
- № 1266/08.03.2011г. с ДДС в размер на 5362,50лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1267/09.03.2011г. с ДДС в размер на 5250,00лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1268/10.03.2011г. с ДДС в размер на 5375,00лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1269/14.03.2011г. с ДДС в размер на 5350,00лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1270/15.03.2011г. с ДДС в размер на 5350,00лв. на „*****“ЕООД гр.П.;
- № 1271/16.03.2011г. с
ДДС в размер на 5325,00лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1273/25.03.2011г. с ДДС в размер на 5590,00лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1274/25.03.2011г. с ДДС в размер на 5512,00лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1275/25.03.2011г. с ДДС в размер на 5750,00лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1276/25.03.2011г. с ДДС в размер на 5460,00лв. на **** ЕООД гр.П.;
- № 1277/25.03.2011г. с ДДС в размер на 6250,00лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1278/25.03.2011г. с ДДС в размер на 6000,00лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 5136/01.03.2011г. с ДДС в размер на 5166,00лв. на ****ЕООД гр.П.
- № 5137/03.03.2011г. с ДДС в размер на
5412,00лв. на ****ЕООД гр.П.
- № 5138/07.03.2011г. с ДДС в размер на 5324,00лв. на ****ЕООД гр.П.
- № 5139/08.03.2011г. с ДДС в размер на 5289,00лв. на ****ЕООД гр.П.
- № 5140/09.03.2011г. с ДДС в размер на 6420,00лв. на ****ЕООД гр.П.
- № 5141/10.03.2011г. с ДДС в размер на 5880,00лв. на ****ЕООД гр.П.
- № 5142/21.03.2011г. с ДДС в размер на 5632,00лв. на ****ЕООД гр.П.
- № 5143/22.03.2011г. с ДДС в размер на 6160,00лв. на ****ЕООД гр.П.
- № 5144/23.03.2011г. с ДДС в размер на 5935,60лв. на ****ЕООД гр.П.
- № 5145/25.03.2011г. с ДДС в размер на 7780,00лв. на ****ООД гр.П.
- № 5146/26.03.2011 с ДДС в размер на 5590,00лв. на ****ЕООД гр.П.
- № 5147/28.03.2011 с ДДС в размер на 6075,00лв. на ****ЕООД гр.П.
- № 5148/29.03.2011 с ДДС в размер на 5824,00лв. на ****ЕООД гр.П.
- № 5149/30.03.2011 с ДДС в размер на 8100,00лв. на **** ЕООД гр.П., а на
13.04.2011г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери – 151162,10лв. като в СД по ЗДДС
вх.№16001704617/13.04.2011г. за данъчен период месец март 2011г. подадена в ТД
на НАП гр.П. е потвърдил неистина в раздел “Б“ от декларацията относно размера
на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит
в размер на 154520,78 лв., а действително установения е 3 358,68 лв. и е
променил резултата за периода като в раздел „В“ е декларирал ДДС за
възстановяване в размер на 4644,18лв., а действително установения ДДС за
внасяне е в размер на 146517,92лв лв. като е приспаднал неследващ се данъчен
кредит в размер на 151162,10лв.
23. През месец април 2011г. при водене на счетоводството е съставил
документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „****“ ЕООД с.Т., в
който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по фактури
с номера, начислен размер на ДДС и посочен доставчик както следва:
- № 1280/06.04.2011г. с ДДС в размер на 5992,00лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1281/11.04.2011г. с ДДС в размер на 5936,00лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1282/12.04.2011г. с ДДС в размер на 6160,00лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1283/14.04.2011г. с ДДС в размер на 5880,00лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1284/15.04.2011г. с ДДС в размер на 6188,00лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1285/18.04.2011г. с ДДС в размер на 6160,00лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1286/19.04.2011г. с ДДС в размер на 5460,00лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1287/20.04.2011г. с ДДС в размер на 10320,00лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1288/21.04.2011г. с ДДС в размер на 4340,00лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1289/22.04.2011г. с ДДС в размер на 6160,00лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1290/22.04.2011г. с ДДС в размер на 5964,00лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1291/23.04.2011г. с ДДС в размер на 6848,00лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1292/25.04.2011г. с ДДС в размер на 6880,00лв. на ****ЕООД гр.П.;
- № 1293/27.04.2011г. с ДДС в размер на 4000,10лв. на ****ЕООД гр.П., а на 13.05.2011г.
е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи
размери – 86288,10лв. като в СД по ЗДДС вх.№16001726398 /13.05.2011г. за
данъчен период месец април 2011г. подадена в ТД на НАП гр.П. е потвърдил
неистина в раздел “Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и
начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на
86642,71лв., а действително установения е 354,61 лв. и е променил резултата за
периода като в раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 4015,85лв., а
действително установения ДДС за внасяне е в размер на 90303,95лв. като е
приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 86288,10лв.
Представителят
на прокуратурата поддържа изцяло така повдигнатото обвинение и фактическата обстановка описана в обвинителния акт. Счита, че те се
потвърждават и от събраните в съдебното производство доказателства.
Сочи, че в инкриминирания период подсъдимият И.Е. бил едноличен собственик
и управител на търговско дружество „****“ ЕООД, със седалище с. Т., ръководел цялата търговска дейност – сделки с клиенти, работата на фабриката,
отношения с доставчици и купувачи, разплащане с контрагентите и цялата политика и дейност на своето дружество,
което безспорно в изследвания период е извършвало реална търговска дейност, изразяваща се в рециклиране на отпадъци, производство на полиетиленови материали, производството на полиетиленов гранулат. **** на подсъдимия,
свидетелката Е. извършвала само оперативна работа по контрол
на работниците, техническо приемане на документи и камиони, предаване на документи на
счетоводството. Свидетелката З.Ч. била упълномощена
от подсъдимия да води счетоводството
на представляваното от него дружество
и да изготвя на база предадени
първични счетоводни документи, съответните дневници, декларации по ЗДДС, годишни данъчни декларации, посредством притежавания от нея електронен
подпис. Получавала първичните счетоводни документи от подсъдимия
Е. и от свидетелката Е. на място в офиса
на „****“ ЕООД или донесени ѝ в нейния офис, като след
обобщаването на тези първични счетоводни
документи, изготвяла месечните дневници за покупки и продажби,
обобщавала е информацията, отразявала я е за съответните данъчни периоди в справка-декларация, която
подавала чрез електронния си подпис до ТД на
НАП П. в срока и във съответствие с изискванията на закона, ведно
с дневниците за покупки и продажби, за което е уведомявала
подсъдимия, като съдържанието на тези документи било определяно само от подсъдимия
Е..
Представителят на държавното обвинение
твърди, че безспорно се е установило систематично и съзнателно включване от
подсъдимия, в тези документи, на фиктивни данъчни фактури, без реални доставки,
за да увеличи осчетоводения данък от покупки, така че разликата между данък за
внасяне и данък за възстановяване да бъде за възстановяване или намаляване на
размера за внасяне. Това било установено и от данъчните органи с данъчна
ревизия за данъчния период 01.06.2009 г. до 30.04.2011 г., приключила с
издаването на ревизионен акт, който влязъл в сила. Е. не представил първични
счетоводни документи, с твърдение че липсват поради унищожаване от пожар, нито
след дадена възможност да ги събере от своите контрагенти. Така и по време на
данъчната ревизия и в наказателното производство от събраните гласни и писмени
доказателства и заключение на счетоводна експертиза, се установявало, че през
инкриминирания период фирма „****“ ЕООД била извършила множество търговски
сделки, по които надлежно са били подадени справки декларации, сред които,
обаче, били заявени пред данъчните органи и нереални сделки – в двадесет и три
справки, за двадесет и трите данъчни периоди на обвинителния акт, подадени пред
ТД на НАП П., посредством упълномощения **** свидетелката З.Ч., били
декларирани неистини относно размера на получените доставки с право на пълен
данъчен кредит, в посочени в обвинителния акт размери при действително друг
установен размер и така всъщност бил променен резултатът за периода, като в
раздел Б подсъдимият декларирал ДДС за възстановяване в съответния размер, а
действително било установено ДДС за внасяне в посочения в обвинителния акт за
всеки данъчен период размер и приспаднал неследващ се данъчен кредит или пък
декларирал ДДС за внасяне, но в размер, който е много по-малък от действително
установения в хода на делото. По този начин подсъдимият е избегнал плащането на
данъчни задължения, посочени в обвинителния акт за всеки един от
инкриминираните периоди. Моли съда да признае подсъдимия И.Е. за виновен в
извършване на престъплението по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7 вр.
чл.26, ал.1 от НК.
По отношение наказуемостта му, представителят
на държавното обвинение твърди висока степен на обществена опасност на
деянието, поради обществените отношения, които се засягат и последиците от това
- избягване на установяване и плащане на данъчни задължения в размер на над 1
млн. лева. Относно обществената опасност на извършителя – представителят на
държавното обвинение се позовава на справката за съдимост на подсъдимия Е.,
който бил осъждан през инкриминирания период за престъпления, свързани с
управление на МПС и без връзка със засегнатите в процесния
случай обществени отношения, а това говорело за незачитане на обществения ред.
Сочи, като лоша характеристика осъждане на подсъдимия, също за престъпление
против данъчната система извършено след настоящото. Като смекчаващо вината
обстоятелство прокуратурата сочи трудовата ангажираност на подсъдимия и
процесуалното му поведение, както и изминалия период от време – десет години от
извършване на престъплението. Пледира за признаване на подсъдимия за виновен и
за налагане на наказание „лишаване от свобода“ при условията на чл.54 от НК при
баланс на отегчаващи и смекчаващи обстоятелства, ориентирано към средния
размер, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим; конфискация на част
от имуществото – имотите, които притежава. Пледира за уважаване на гражданският
иск и осъждане за направените по делото разноски.
Срещу подсъдимия се предяви граждански иск от
Държавата за причинените от вмененото му като обвинение престъпление.
Представляващият юрисконсулт претендира уважаването му в размер на
1083009.46лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди от
извършеното противоправно деяние, описано в
обвинителния акт, и дължимата лихва за съответните периоди до датата на съдебното
решение, ведно със законната лихва и присъждане на разноски. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Подсъдимият не признава вината си. Лично и чрез защитника
си твърди, че държавното обвинение не било доказало, че осчетоводените от
свидетелката З.Ч. фактури са представени от подсъдимия – тя обслужвала счетоводно издателите на фактурите, приети от обвинението за отразяващи нереални
сделки и според защитата било невъзможно да не знае, например, че **** ЕООД е била дерегистрирана по ДДС. Изключително само тя контактувала с тези свидетелки, които чрез нея са
си уредили работата в **** ЕООД. Срещу нея било образувано
досъдебно производство и тя е привлечена като обвиняем, но било разделено
производството. Тъй като З.Ч. подавала справките-декларации за инкриминирания период, нейна била отговорността за
това, което отразява, защото била наясно със
състоянието на фирмите. А подсъдимият нямало как да бъде наясно
с това дали те са добросъвестни, нито имал задължение за това. Въз основа на
горното защитата твърди, че обвинението почива на предположения, защото
не е намерен нито един документ
от първичната документация и защото описването и подписването на данъчната декларация е извършено от друго
физическо лице, а не от подсъдимия.
СЪДЪТ, като анализира доказателствата по делото и
изразеното от страните в съдебно заседание, намира и приема за установено
следното:
Подсъдимият е :
И.Б.Е. – роден на ***г***, обл.П.,
българин, българско гражданство, осъждан, женен, с основно образование, ЕГН
**********, управител на търговско дружество „****“ ЕООД.
Относно
фактическата обстановка:
Търговско дружество „****“ ЕООД било
регистрирано на 12.07.2007г. с Решение №5948 на Окръжен съд гр.П. , а на
18.02.2008г. било регистрирано и по Закона за ДДС.
В периода от 12.07.2007г. до
20.09.2011г. едноличен собственик на капитала и управител на юридическото лице
бил подсъдимият И.Б.Е.. Седалището и адресът на управление на „****“ЕООД бил в
с. Т., обл. П.. Дружеството стопанисвало фабрика *******. „****“ ЕООД имало
база и в с. Н. с., обл.П..
На 07.10.2011г. дружествените дялове на
„****“ЕООД били прехвърлени на „****“ ЕООД, с управител Д.Т.Т..
От 17.11.2011г. подсъдимият Е. отново
станал управител на „****“ ЕООД, заедно с Д.Т.Т..
В периода, в който Е. бил едноличен
собственик на капитала и управител на „****“ЕООД единствено той движел
търговските дела на фирмата, договарял покупките и продажбите, сключвал
договори, издавал документи и извършвал разплащания във връзка с дейността на
дружеството. В работата си бил оперативно подпомаган от своята ****,
свидетелката Е.Б.Е., която се занимавала с организацията на труда и трудовата
дисциплина при работниците, а понякога с посрещане на доставки и подписване на
документи по приемане на стоката. Наред с това свидетелката Е.Б.Е. често носела първични счетоводни документи на ****ката на дружеството – свидетелката
З.М.-Ч..
В периода м.07. 2007г.-м. 09. 2011г. счетоводното обслужване на търговско дружество
„****“ ЕООД се извършвало от свидетелката З.М.-Ч., която имала кантора в гр.
П.. Тя представлявала фирмата пред Агенцията по вписвания – търговски регистър,
във връзка с публикуване на годишните финансови отчети; имала право да
представя в ТД на НАП гр. П. декларации и документи по ДОПК, да подава
справки-декларации по ЗДДС, дневници за покупки и продажби и информация на
магнитен носител, включително и по електронен път; да я представлява при
данъчни ревизии, да подава, подписва и получава в ТД на НАП П., в това число и
с електронен подпис, какъвто притезавала; извършвала
съответните изчисления, счетоводни записвания, попълване на справки-декларации
по ЗДДС, дневници за покупки и продажби, годишни данъчни декларации – въз
основа на първични счетоводни документи предоставени ѝ от подсъдимия Е.
или от неговата ****, като преди това ****ката уведомявала подсъдимия И.Е.,
който се подписвал на съответните документи. Технически, чрез свидетелката
З.М.-Ч., Е. съставял месечните дневници за покупки и за продажби и подавал пред
ТД на НАП гр. П. месечните справки-декларации по ЗДДС, ведно с дневниците за
покупки и продажби.
През периода юни 2009г. до месец май
2011г. подсъдимият имал сериозен, стабилен и със значителни приходи бизнес,
които подсъдимият искал да увеличи, като избегне установяване и плащане на част
от дължимия данък върху добавената стойност. Това можело да стане като отрази
неверни обстоятелства в дневниците за покупки – че е получил доставки на стоки
или услуги по фактури, които в действителност не са осъществени, и да декларира
тези неверни обстоятелства в справките-декларации по ЗДДС. С такива
(процесните) фактури, в които били отразени недействителни сделки/доставки,
подсъдимият се снабдил по неустановен по делото начин, и те самите не са представени
и до момента, с твордение на подсъдимия, че са
изгорели в пожар в офиса и базата на „****“ ЕООД. Така в инкриминирания период
пред Териториална дирекция на НАП П. били представяни по електронен път от
подсъдимия Е., посредством упълномощения от него **** свидетелката З.М.- Ч.,
справки-декларации, които се изисквали по силата на чл.125, ал.1 от ЗДДС и
чл.116, ал.1 от ППЗДДС, в които подсъдимият потвърждавал неистина и затаявал
истина относно размера на получени доставки и начисления ДДС по доставките с
право на пълен данъчен кредит, с цел да избегне установяването и плащането на
данъчни задължения и така да увеличи финансовата печалба в търговската си
дейност. В следствие на това за периода м. юни 2009г. - 13.05.2011г. подсъдимият Е. избегнал плащането на данъчни
задължения в общ размер 1 083 009.46лв по Закона за данъка върху добавената
стойност.
За постигането на горното подсъдимият на
неустановена дата през месец юни 2009г. и от неустановено лице, подсъдимият И.Б.Е. се снабдил с данъчна
фактура: №491/01.06.2009г. с данъчна основа 12 870 лв. и с ДДС в размер на 2
574,00 лв., с посочен издател ****ЕООД-гр.Б. и получател „****“ЕООД, като целта
му била фактурата да бъде включена в дневника за покупки на фирма „****“ ЕООД
за месец юни 2009г., и съответно да се декларира данъчен кредит за
приспадане/възстановяване в справката-декларация за същия месец, като по този
начин се избегне установяването и внасянето на данък добавена стойност, въпреки
че подсъдимият Е. знаел и бил наясно, че
реална сделка по тази фактура не била извършвана. Предал горепосочената данъчна
фактура, с издател ****ЕООД-гр.Б. на ****я си свидетелката З.М.-Ч., която я
отразила в дневника за покупки за месец юни 2009г. на „****“ЕООД. Така И.Е. в
периода месец юни 2009г. за да осуети установяването и плащането на данъчни
задължения – данък добавена стойност в размер на 2 574лв., съставил чрез
****ката на фирмата – свидетелката З.М.-Ч., при водене на счетоводството на
„****“ЕООД документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „****“ЕООД
за месец юни 2009г, в който била отразена неполучена доставка с право на пълен
данъчен кредит по описаната по- горе данъчна фактура, с посочена доставчик
„„****“ЕООД гр.Б., с цел да осуети установяването и плащането на данъчни
задължения- данък добавена стойност в размер на 2 574лв.
В действителност „****“ЕООД гр.Б. било
регистрирано на 20.09.2002г. със собственик и управител Р. В.Г., а на
25.08.2004г. бил вписан нов собственик и управител, свидетелят Б.В.А., който
обаче, реално не извършвал никаква търговска дейност с това дружество, а се
водел само фиктивно като собственик на капитала и представител, не бил издавал
никакви фактури, нито бил извършвал доставки с получател „****“ ЕООД. **** на
свидетеля Б.И.свидетелката В.И., посочена за пред данъчните органи като лице за
контакт, също не била издавала и подписвала счетоводни документи на фирмата.
Самата тя, разпитана в хода на съдебното следствие (л.124 от съдебното
производство) твърди, че не поддържа отношения със съпруга си, тъй като от 7
години живее в П., а той – в П.. Не знае какво работи съпругът ѝ, не знае
дали той има фирма, твърди, че не е имала нищо общо с негова фирма и че не е
развивала търговска дейност през 2007г., че не е подписвала счетоводни и
фирмени книжа. Името „****“ ЕООД не ѝ говори нищо – не е работила, нито е
била пълномощник на такова дружество.
И.Е. бил наясно, че фактурата, която дал
на ****ката си отразявала нереална сделка, но въпреки това подал
справка-декларация с вх.№ №16001316160 от 12.07.2009г. в ТД на НАП П. за данъчен
период месец юни 2009г. на фирма „****“ЕООД с.Т., по електронен път с
електронен подпис, посредством упълномощения от него **** свидетелката З.М.-Ч.,
като декларирал в нея неистина относно размера на получени доставки и начислен
ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 3374лв. в раздел
„Б“ от декларацията, а действително установеният е 800лв. и е променил
резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за възстановяване в
размер на 6.27 лв., като действително установеният ДДС за внасяне е в размер на
2567.73лв, и е приспаднал неследващ се данъчен кредит, в размер на 2574лв.,
видно от заключението на приетата (л.93 от съдебното производство) по делото
съдебно-счетоводна експертиза (том 14, л. 20 от досъдебното производство). По този
начин подсъдимият Е. избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 2574лв.
На неустановени дати през месец юли
2009г. и от неустановени лица, подсъдимият И.Е. се снабдил с данъчни фактури с
номера: №1015/23.07.2009г., с данъчна основа 11773.50лв. и ДДС 2354.70лв.,
№1018/24.07.2009г., с данъчна основа 14210.25лв. и ДДС 2842.05лв.,
№1024/28.07.2009г. с данъчна основа 6200лв. и ДДС 1240.80лв., с посочен
издател/доставчик „******“ООД гр.С., за да бъдат включени в дневника за покупки
на „****“ЕООД за месец юли 2009г., и съответно да се декларира в
справката-декларация по ЗДДС за същия месец, данъчен кредит за приспадане,
така, че да промени разликата между ДДС за внасяне и ДДС за приспадане и по
този начин се избегне установяването и внасянето на данък добавена стойност. Е.
знаел и бил наясно, че реални сделки по тези фактури не били извършвани. Той
представил на ****я си свидетелката М.-Ч. тези данъчни фактури за да ги включи
в дневника за покупки на „****“ЕООД за месец юли 2009г. Свидетелката З.М.-Ч. ги
отразила в дневника за покупки на „****“ЕООД за месец юли 2009г. Така за да
осуети установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери –
6436.80лв., съставил чрез ****ката си свидетелката Ч., при водене на
счетоводството на „****“ЕООД документ с невярно съдържание – дневник за
покупките на „****“ ЕООД за месец юли 2009г, в който били отразени нереални
доставки с право на пълен данъчен кредит по фактури, с посочен доставчик
„*****“ООД гр.С..
В действителност „*****“ООД било учредено
през 2006г. и регистрирано при Софийски градски съд със съдружници
А.Г.С.и Н.П.Н.. Дружеството било дерегистрирано по
ЗДДС на 23.07.2009г. За месец юли 2009г. била подадена справка-декларация по ЗДДС, като в
дневника за продажби на дружеството нямало отразени фактури с получател „****“
ЕООД. Свидетелят Н.Н. никога не бил развивал
търговска дейност с дружеството „****“ООД и не знаел някой друг да е
осъществявал от негово име такава. Показанията на свидетеля Н.П.Н. от
досъдебното производство (л.86 т.8 от досъдебното производство) се прочетоха по
реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.4 от НПК (л.208-гръб от съдебното производство).
Според тези показания Н. не знае нищо за търговската дейност на ****ЕООД, за
счетоводство – дал пълномощно на лице, което не познава. Не знае дали фирмата
му е търгувала с „****“ ЕООД и дали е извършила реални сделки по процесните
фактури.
И.Е. бил наясно, че тези три фактури които дал на ****ката си отразяват
неверни обстоятелства, относно реалността на сделките, но въпреки това подал по
електронен път с електронен подпис, справка-декларация с вх.№16001334767 от
12.08.2009г. в ТД на НАП П. за данъчен период месец юли 2009г. на фирма „****“
ЕООД с. Т., чрез упълномощения от него ****, свидетелката З.М.-Ч.. В тази
справка декларация въз основа на представените от него първични счетоводни
документи била отразена неистина относно доставки и начислен ДДС по доставки с
право на пълен данъчен кредит в размер на 8836.80лв. в раздел „Б“ от
декларацията, а действително установеният е 2400лв. и е променил резултата за
периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за възстановяване в размер на
3.70лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 6433.10лв, и
приспаднал неследващ се данъчен кредит, в размер на 6 436.80лв., видно от
заключението на приетата (л.93 от съдебното производство) по делото
съдебно-счетоводна експертиза (том 14, л. 20 от досъдебното производство). По
този начин подсъдимият Е. избегнал установяването
и плащането на данъчни задължения в големи размер - 6436.80лв.
През месец август 2009г. на неустановени дати
и от неустановени лица подсъдимият И.Е. се снабдил с данъчни фактури с номера:
№14698/01.08.09г. с ДДС в размер на 1971,20лв., с посочен доставчик
„****“ООД-гр.С.; №1365/04.08.09г. с ДДС в размер на 2512,00лв., с посочен
доставчик „****“ЕООД гр.С.; №1369/07.08.09г. с ДДС в размер на 2051,20лв, с
посочен доставчик „****“ЕООД-гр.С.; №1375/19.08.09г. с ДДС в размер на 6
955,37лв., с посочен доставчик „****“ЕООД-гр.С., за да бъдат включени в
дневника за покупки на „****“ ЕООД за месец август 2009г., и да се декларира в
справката-декларация за същия месец ДДС за приспадане, като по този начин се
избегне установяването и внасянето на реално дължимия ДДС. Подсъдимият Е.
знаел, че реални сделки по тези фактури не били извършвани. Представил ги на
****ката си свидетелката З.М.-Ч., за да ги включи в дневника за покупки на
„****“ ЕООД за месец август 2009г. И.Е. знаел, че дружеството му не е получавало
описаните във фактурите доставки. В изпълнение на функциите си, свидетелката
З.М.-Ч. отразила посочените четири фактури в дневника за покупки за месец
август 2009г. на „****“ЕООД. Така в периода месец август 2009г. с цел да осуети
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери –
13489.77лв., подсъдимият съставил посредством ****ката си - Зая М.-Ч., при
водене на счетоводството на „****“ ЕООД дневник за покупките на „****“ ЕООД за
месец август 2009г, в който били отразени нереални сделки за доставки с право
на пълен данъчен кредит по фактурите, с посочени доставчици „****“ООД гр.С. и
„****“ЕООД гр.С..
В
действителност „****“ООД било учредено през 2006г. и регистрирано при Софийски
градски съд със съдружници А.Г.С.и Н.П.Н..
Дружеството било дерегистрирано по ЗДДС на
23.07.2009г. За месец юли 2009г. била подадена справка-декларация по ЗДДС, като
в дневника за продажби на дружеството нямало отразени фактури с получател
„****“ ЕООД. Свидетелят Н.Н. никога не бил развивал
търговска дейност с дружеството „****“ООД и не знаел някой друг да е
осъществявал от негово име такава. Показанията на свидетеля Н.П.Н. от
досъдебното производство (л.86 т.8 от досъдебното производство) се прочетоха по
реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.4 от НПК (л.208-гръб от съдебното производство).
Според тези показания Н. не знае нищо за търговската дейност на ****ЕООД, за
счетоводство – дал пълномощно на лице, което не познава. Не знае дали фирмата
му е търгувала с „****“ ЕООД и дали е извършила реални сделки по процесните фактури.
А „****“ЕООД гр.С. било регистрирано
през 2005г., със собственик и управител свидетелят П.С.М.. Фирмата се
занимавала с изработка и монтаж на ПВЦ и алуминиева дограма и полагане на
настилки. От началото на 2009г. фирмата не развивала търговска дейност и
собственикът ѝ нямал търговски отношения с фирма „****“ ЕООД, нито бил
издавал никакви фактури за доставка и нямало включени такива в дневниците за
продажба. Свидетелят П.С.М. (л.232 от съдебното производство) регистрирал
****ЕООД през 1997г. и я закрил в началото на 2009г. дейността била изработка
на подови настилки, дограма, ПВЦ и професионално почистване. През 2005г. след
кражба на личния му автомобил, в който имало документи на фирмата, разбрал, че
от името на фирмата се издават фактури. Затова спрял работа с тази фирма. Не
познава подсъдимия и не е чувал за „****“ЕООД.
И.Е. бил наясно, че тези фактури които
дал на ****ката си отразяват неверни обстоятелства, относно реалността на
сделките, но въпреки това подал по електронен път с електронен подпис,
справка-декларация с вх. .№16001350094 от 10.09.2009г. в ТД на НАП П. за
данъчен период месец август 2009г. на фирма „****“ЕООД с.Т., чрез упълномощения
от него ****, свидетелката З.М.-Ч.. В тази справка декларация въз основа на
представените от него първични счетоводни документи била отразена неистина
относно доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 13 830.49лв. в раздел „Б“ от декларацията, а действително
установеният е 340.72лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В“
декларирал ДДС за внасяне в размер на 50.00лв., а действително установеният е
ДДС за внасяне в размер на 13 539.77лв, и е приспаднал неследващ се данъчен
кредит, в размер на 13 489.77лв., видно от заключението на приетата (л.93 от
съдебното производство) по делото съдебно-счетоводна експертиза (том 14, л. 20
от досъдебното производство). По този начин
подсъдимият Е. избегнал установяването и плащането на данъчни задължения
в големи размери, а именно в размер на 13489.77лв.
На неустановени дати и от неустановени
лица, през месец септември 2009г., подсъдимият И.Е. се снабдил с данъчна
фактура № 171/30.09.2009г., с данъчна основа 17 000лв. и ДДС 3 400лв., с
посочен доставчик „***“ЕООД гр.П., за да бъде включена тя в дневника за покупки
на „****“ ЕООД за месец септември 2009г. и да се декларира в
справката-декларация за същия месец ДДС за приспадане, като по този начин се
избегне установяването и внасянето на данък добавена стойност и я представил на
****ката си свидетелката З.М.-Ч., за да я включи в дневника за покупки на
„****“ ЕООД за месец септември 2009г. Е. знаел, че дружеството му не е
извършвало реална сделка по тази фактура. В изпълнение на функциите си З.М.-Ч.
отразила фактурата в дневника за покупки на „****“ЕООД за месец септември 2009г.
Така подсъдимият в периода месец септември 2009г. за да осуети установяването и
плащането на данъчни задължения в големи размери – 3 400лв., съставил
посредством ****ката си, при водене на счетоводството на „****“ЕООД, документ с
невярно съдържание – дневник за покупките на „****“ЕООД за месец септември
2009г, в който била отразена нереална сделка за доставка с право на пълен
данъчен кредит по описаната по-горе данъчна фактура, с посочен доставчик
„*****“ ЕООД гр.П..
В действителност **** ЕООД било регистрирано
на 13.11.2003г. при ОС П., първоначално със съдружници
М. Н. У. и И. Л. Й. На 12.02.2009г. И. Й.продал дружествените си дялове от
фирмата на свидетеля С. С. У., който на 25.02.2009г. бил вписан като съдружник
със свидетелката М.Н.У., която била вписана като представител и управител на
юридическото лице. В периода, в който свидетелят С.У.бил съдружник в **** ООД,
заедно с майка си М.У., дружеството се занимавало с цялостно изграждане,
оборудване и ремонт на бензиностанции, както и с търговия с горива. Търговската
дейност се движела от свидетеля С.У., въпреки, че управител на фирмата била
М.У.. Офисът на дружеството се намирал в гр. П., ул. „****. На 08. 10. 2009 г.
свидетелите М.У. и С.У.продали дяловете си на свидетеля С.А.А.,
който станал едноличен собственик на дружеството и негов управител. На
20.01.2010г. С. А. продал дружествените си дялове в **** ЕООД на свидетеля В.Р.
Т., който бил вписан и като управител на фирмата.
Свидетелят С.С.У.(л.57,
59, 60 и 61 от т.7 от досъдебното производство) собственик на „****“ ЕООД през
2009г. **** им бил свидетелката З.М. – тя изготвяла фактурите за клиентите им –
дружеството търгувало с всичко производно на петрола. Фактурите за покупки също
предавали на ****ката М.. Относно „****“ ЕООД свидетелят твърди, че името му е
познато, но не знае дали е работил с него. При изготвяне на документи по ДДС
свидетелят твърди, че се е подписвал, но не помни М. да му е разяснявала за
какво са.
Свидетелката М.Н.У. (т.7 л.62 от
досъдебното производство) само формално била съдружник в „****“ ЕООД, но освен,
че помагала на ***** с движение на документи, твърди, че не е извършвала реално
бизнес с тази фирма, а само формално се водела на работа в нея, като името
„****“ЕООД нищо не й говори. Не знае кой е извършвал реално дейност от името на
„****“ ЕООД.
**** ООД било регистрирано и по ЗДДС,
като счетоводството се водело от свидетелката З.М.-Ч., която изготвяла
дневниците за покупки и дневниците за продажби, годишните данъчни декларации и
подавала съответните документи пред данъчните органи въз основа на
предоставените й първични документи. В периода, в който свидетелят У.
оперативно управлявал ***ООД, последното нямало търговски сделки с фирма
„****“ЕООД и не били извършвани доставки на материали към „****“ЕООД.
В последствие, след придобиване
собствеността на дружествените дялове в **** ООД последователно и еднолично от
свидетелите С.А.А. и В.Р.Т., нито един от двамата не
бил осъществявал с фирмата никаква търговска дейност, нито търговски отношения
с „****“ЕООД и не били издавали никакви фактури.
Свидетелят Т.упълномощил с нотариално заверени
пълномощни свидетеля С.У.и С. У. да го представляват и да извършват правни
действия от името и за сметка на „****“ ЕООД и да я представляват пред лица,
фирми, ведомства в страната, включително и да извършват разпоредителни и
изброените в пълномощните и всички възможни други действия. В качеството си на пълномощници, нито С.У., нито С.У. имали направени доставки
към „****“ЕООД, нито били издавали фактури на посочената фирма в периода до
април 2011г.
И.Е. бил наясно, че тези фактури които дал на ****ката си отразяват неверни
обстоятелства, относно реалността на сделките, но въпреки това подал по
електронен път с електронен подпис, справка-декларация с вх. №16001376769 от
14.10.2009г. в ТД на НАП П. за данъчен период месец септември 2009г. на фирма
„****“ ЕООД с.Т., посредством упълномощеното от него лице – ****ката З.М.-Ч.,
като декларирал в нея неистина относно размера на получени доставки и начислен
ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 3643.17лв. в раздел
„Б“ от декларацията, като действителният бил 243.17лв., и променил резултата за
периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за възстановяване в размер на
8.05лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 3 391.95лв, и
е приспаднал неследващ се данъчен кредит, в размер на 3400лв., видно от заключението на приетата (л.93 от съдебното производство) по
делото съдебно-счетоводна експертиза (том 14, л. 20 от досъдебното
производство). По този начин подсъдимият
Е. избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери,
а именно в размер на 3 400лв.
На неустановени дати през месец октомври 2009г. и от неустановени
лица, подсъдимият И.Е. се снабдил със
следните данъчни фактури номера: № 924/20.10.2009г. , с данъчна основа 17 900лв
и 3 580лв., с посочен издател „****“ЕООД гр.П.; № 925/30.10.2009г., с данъчна
основа 42 560 и ДДС 8 512лв., с посочен издател „****“ЕООД гр.П., за да се
включат в дневника за покупки на „****“ ЕООД за месец октомври 2009г. и да се
декларира ДДС за приспадане в справката-декларация за този месец, като се
избегне установяването и внасянето на данък добавена стойност. Подсъдимият Е.
знаел, че реални сделки по тези фактури не били извършвани. Представил ги на
****кат си – свидетелката З.М.-Ч., за да ги включи в дневника за покупки на
„****“ ЕООД за месец октомври 2009г. В изпълнение на функциите си, свидетелката
З.М.-Ч. ги отразила в дневника за покупки на „****“ЕООД за месец октомври
2009г. Така в периода месец октомври 2009г. с цел да осуети установяването и
плащането на данъчни задължения в големи размери – 12 092.00лв., И.Е. съставил
при водене на счетоводството на „****“ЕООД, посредством ****ката си, дневник за
покупките на „****“ЕООД за месец октомври 2009г, в който били отразени фактури
с посочен доставчик „****“ЕООД гр.П. за нереални сделки с право на пълен
данъчен кредит.
Бидейки наясно с факта, че дадените от него на
****я фактури отразяват неверни обстоятелства, относно реалността на сделките,
подсъдимият подал по електронен път с електронен подпис, справка-декларация с
вх. № 16001387575 от 12.11.2009г. в ТД на НАП П. за данъчен период месец
октомври 2009г. на фирма „****“ ЕООД с.Т., посредством упълномощеното от него
лице – ****ката З.М.-Ч., като декларирал в нея неистина относно размера на
получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 12 230.37лв. в раздел „Б“ от декларацията, а действителният бил
138.37лв., и е променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС
за внасяне в размер на 0.80лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в
размер на 12 092.80лв, и е приспаднал неследващ се данъчен кредит, в размер на
12 092.00лв., (л.93 от съдебното производство) по делото съдебно-счетоводна
експертиза (том 14, л. 20 от досъдебното производство). По този начин подсъдимият Е. избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в големи размери, а именно в размер на
12092.00лв.
На неустановени дати през месец ноември
2009г. и от неустановени лица, подсъдимият
И.Е. се снабдил с данъчни фактури номера: № 932/27.11.2009г., с данъчна основа
38 560лв. и ДДС 7712лв. с посочен издател „****“ЕООД; № 933/30.11.2009г., с
данъчна основа 28 264лв. и ДДС 5652.80лв., с посочен издател „****“ЕООД, за да
се включат в дневника за покупки на „****“ ЕООД за месец ноември 2009г., и
съответно да се декларира ДДС за приспадане в справката-декларация за същия
месец, като по този начин да се избегне установяването и внасянето на данък
добавена стойност представил ги на ****ката си – свидетелката М.-Ч., за да ги
включи в дневника за покупки на „****“ЕООД за месец ноември 2009г.. В
изпълнение на функциите си, свидетелката З.М.-Ч. отразила същите в дневника за
покупки за месец ноември 2009г. на „****“ЕООД. Така И.Е., в периода месец ноември
2009г., за да осуети установяването и плащането на данъчни задължения в големи
размери – 13364.80лв., съставил посредством ****ката си – З.М.-Ч., при водене
на счетоводството на „****“ЕООД дневник за покупките на „****“ЕООД за месец
ноември 2009г, в който били отразени неполучени доставки с право на пълен
данъчен кредит по описаните по-горе две данъчни фактури, с посочен доставчик
„****“ЕООД гр.П..
Подсъдимият бил наясно с факта, че
дадените от него фактури на ****я отразяват неверни обстоятелства, относно
реалността на сделките отразени в изброените фактури, подал справка декларация
с вх.№ 16001406752 от 11.12.2009г. на фирма „****“ЕООД с.Т. в ТД на НАП П. за
данъчен период месец ноември 2009г., посредством упълномощеното от него лице –
****ката З.М.-Ч. по електронен път, с електронен подпис, като ги декларирал в
нея като получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 13 573.82лв. в раздел „Б“ от декларацията, а действително
установеният е 209.02лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В“
декларирал ДДС за внасяне в размер на 25.11лв., а действително установеният е
ДДС за внасяне в размер на 13 389.90лв, и е приспаднал неследващ се данъчен
кредит, в размер на 13 364.80лв., (л.93 от съдебното производство) по делото
съдебно-счетоводна експертиза (том 14, л. 20 от досъдебното производство). По
този начин подсъдимият Е. избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери, а именно в
размер на 13364.80лв.
През месец декември 2009г. на
неустановени дати и от неустановени лица, И.Е. се снабдил с данъчни фактури: №
№ 948/22.12.2009г., с данъчна основа 20 597лв. и ДДС- 4 119.40лв., с посочен
издател „****“ЕООД; № 949/29.12.2009г., с данъчна основа 22789.93лв. и ДДС
4557.99лв. с посочен издател ****ЕООД; и №950/30.12.2009г., с данъчна основа
25748.25лв.и ДДС 5 149.65лв., с посочен издател ****ЕООД. Целта му била
фактурите да се включат в дневника за покупки на „****“ ЕООД за месец декември
2009г. и да се декларира ДДС за приспадане/респ. възстановяване/ в
справката-декларация за месеца, като по този начин се избегне установяването и
внасянето на данък добавена стойност, въпреки че знаел, че реални сделки по
тези фактури не били извършвани и че дружеството му не е получавало описаните във
фактурите доставки. След това същия месец Е. дал тези фактури на ****ката си
свидетелката З.М.-Ч., за да ги включи в дневника за покупки на „****“ ЕООД за
месец декември 2009г. посочените три фактури. В изпълнение на функциите си, Ч.
отразила тези фактури в дневника за покупки на „****“ ЕООД за месец декември
2009г. И така подсъдимият за данъчния период месец декември 2009г. с цел да
осуети установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери –
13827,04лв., при водене на счетоводството на „****“ ЕООД съставил посредством
****ката си – З.М.-Ч., дневник за покупките на „****“ ЕООД за месец декември
2009г, в който били отразени неполучени доставки с право на пълен данъчен
кредит по описаните по- горе три данъчни фактури, с посочен доставчик ****ЕООД
гр.П.. След което и по посочения начин Е. подал справка-декларация за данъчен
период месец декември 2009г. на фирма „****“ЕООД с.Т., в ТД на НАП П. с
вх..№16001423129 от 13.01.2010г., по електронен път, с електронен подпис
посредством ****ката на дружеството З.М.-Ч., като декларирал в нея неистина
относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на
пълен данъчен кредит в размер на 14 250.38лв. в раздел „Б“ от декларацията,
като действителният бил 423.34лв. и променил резултата за периода, като в
раздел „В“ декларирал ДДС за възстановяване в размер на 209.76лв., а
действително установеният ДДС за внасяне бил в размер на 13 617.28лв, и
приспаднал неследващ се данъчен кредит, в размер на 13827.04лв., видно от
изслушаната (л.93 от съдебното производство) по делото съдебно-счетоводна
експертиза (том 14, л. 20 от досъдебното производство). По този начин подсъдимият Е. избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в големи размери, а именно в размер на
13827.04лв.
През месец януари 2010г. на неустановени
дати и от неустановени лица, И.Е. се снабдил със следните данъчни фактури: №
274/28.01.2010г., с данъчна основа 55 608лв. и ДДС- 11 121.60лв. с посочен
издател „****“ЕООД гр.П.; №273/30.01.2010г., с данъчна основа 46 740лв. и ДДС -
9 348лв., с посочен издател „****“ЕООД гр.П., за да се включат в дневника за
покупки на „****“ ЕООД за месец януари 2010г., и съответно да се декларира
данъчен кредит за приспадане /респ. възстановяване/ в справката-декларация за
същия месец, като по този начин се да избегне установяването и внасянето на
данък добавена стойност. Е. знаел, че реални сделки по тези фактури не били
извършвани и че дружеството не е получавало описаните във фактурите доставки,
но въпреки това ги предоставил на ****ката си – свидетелката М.-Ч., за да ги
включи в дневника за покупки на „****“ ЕООД за месец януари 2010г. В изпълнение
на функциите си, З.М.-Ч. отразила дадените й от подсъдимия фактури в дневника
за покупки на „****“ ЕООД за месец януари 2010г. Така подсъдимият с цел да
осуети установяването и плащането на данъчни задължения за данъчен период месец
януари 2010г. в големи размери – 20 469.60лв., съставил посредством ****ката си
– З.М.-Ч., при водене на счетоводството на „****“ ЕООД дневник за покупките на
„****“ЕООД за месец януари 2010г, в който били отразени неполучени доставки с
право на пълен данъчен кредит по описаните по-горе три данъчни фактури.
В действителност търговско дружество
„****“ ЕООД гр.П. било регистрирано на 12.01.2007г. със съдружници
Б.С.И.и С. С. У. С договор за възлагане от 20.01.2007г. управлението било
възложено на свидетеля В.Р.Т.. С договор от 20.01.2010г. С.У.и Б. И.
прехвърлили дружествените си дялове в „****“ ООД на свидетеля В. Т., който
станал едноличен собственик на капитала и управител на фирмата. С пълномощно от
24.02.2010г. В. Т.упълномощил свидетелката З.М.-Ч. да го представлява пред
данъчните власти, както и да подготвя и подава съответните справки-декларации
по ЗДДС и годишни данъчни декларации, както и да води дневниците за покупки и
продажби и финансовите отчети. С пълномощно от същата дата Т., отново в
качеството на управител на „****“ ЕООД упълномощил свидетелката М.У. да
извършва всякакви правни и разпоредителни действия от името на представляваната
от него фирма, изрично изброени и такива, които не ограничават извършването на
други правни действия. Т.твърди (в показанията му на л.50 т.7 от досъдебното
производство, прочетени от съда по реда на чл.371 т.1 вр. чл.283 от НПК), че не
е работил с „****“ ЕООД, нито е издавал
фактури. Не знае у кого е бил касовия апарат. Не помни да е упълномощавал
другиго да работи с фирмата. Нищо не знае за издавани фактури от името на
„****“ на „****“ЕООД. В периода, в който „****“ ЕООД било собственост на У. и
И., дружеството се занимавало с проектиране и монтаж на сглобяеми сгради с
метална конструкция. След продажбата на дружествените дялове на Т., последният
не развивал никаква търговска дейност с фирмата, нито имал търговски отношения
с фирма „****“ЕООД. Свидетелят Т., като управител на фирмата, не бил извършвал
никакви доставки на стока или услуги към такъв клиент и нямал издавани никакви
фактури. Такива търговски отношения нямала и свидетелката М.У., която само по
документи се водела пълномощник на свидетеля Т.без реално да осъществява търговска
дейност с фирма „****“ЕООД.
И макар подсъдимият да бил наясно, че фактурите отразяват неверни
обстоятелства и нереални сделки, подал справка-декларация на фирма „****“ ЕООД
с.Т. за данъчен период месец януари 2010г.с вх.№16001444429 от 12.02.2010г. в
ТД на НАП П., посредством упълномощеното от него лице – ****ката З.М.-Ч. по
електронен път, с електронен подпис, като декларирал в нея неистина относно
размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 20 469.60лв. в раздел „Б“ от декларацията, а
действително установеният е 0 лв. и е променил резултата за периода, като в
раздел „В“ декларирал ДДС за възстановяване в размер на 51.68лв., а
действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 20 417.92лв, и е
приспаднал неследващ се данъчен кредит, в размер на 20 469.60лв., видно от
изслушаната (л.93 от съдебното производство) по делото съдебно-счетоводна
експертиза (том 14, л. 20 от досъдебното производство). По този начин подсъдимият избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в големи размери, а именно в размер на 20
469.60лв.
През месец февруари 2010г. на неустановени дати и от неустановени лица,
И.Е. се снабдил с данъчни фактури: № 968/27.02.2010г. с данъчна основа
38696.73лв и ДДС 7739.35лв.; № 969/26.02.2010г., с данъчна основа 42875.60лв. и
ДДС 8575.12лв.; № 972/27.02.2010г. с данъчна основа 36001лв. и ДДС 7200,20лв. –
и трите с посочен издател ****ЕООД, за да бъдат включени в дневника за покупки
на „****“ЕООД за месец февруари 2010г., и съответно да се декларира данъчен
кредит за приспадане /респ. възстановяване/ в справката-декларация за същия
месец, като по този начин се избегне установяването и внасянето на данък
добавена стойност. Подсъдимият Е. знаел, че реални сделки по тези фактури не
били извършвани. След това Е. предал посочените фактури на ****ката си, за да
ги включи в дневника за покупки на „****“ЕООД за месец февруари 2010г. Ч.
отразила същите в дневника за покупки за месец февруари 2010г. на „****“ЕООД.
Така подсъдимият в периода месец февруари 2010г., за да осуети установяването и
плащането на данъчни задължения в големи размери – 23514.67лв., съставил
посредством ****ката си – З.М.-Ч., при водене на счетоводството на „****“ЕООД
документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „****“ЕООД за месец
февруари 2010г., в който били отразени неполучени доставки с право на пълен
данъчен кредит по описаните по- горе три данъчни фактури, с посочен доставчик
****ЕООД гр.П.. И въз основа на тях подал справка-декларация на фирма
„****“ЕООД с.Т. с вх.№16001458296 от 11.03.2010г. в ТД на НАП П. за данъчен
период месец февруари 2010г., по електронен път, с електронен подпис,
посредством упълномощеното от него лице – ****ката З.М.-Ч. като декларирал
неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с
право на пълен данъчен кредит в размер на 25 579.92лв. в раздел „Б“ от
декларацията, а действително установеният е 2 065.25лв. и е променил резултата
за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за възстановяване в размер на
58.42лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 23456.25лв,
и е приспаднал неследващ се данъчен кредит, в размер на 23514.67лв., видно от
изслушаната (л.93 от съдебното производство) по делото съдебно-счетоводна експертиза
(том 14, л. 20 от досъдебното производство). По този начин подсъдимият избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в големи размери, а именно в размер на 23
514.67лв.
През месец март 2010г. на
неустановени дати и от неустановени лица, подсъдимият се снабдил с данъчни
фактури: № 977/23.03.2010г., с данъчна основа 33 250лв. и ДДС- 6 650лв., №
978/24.03.2010г., с данъчна основа 32832лв. и ДДС- 6 566.40лв., №
979/25.03.2010г., с данъчна основа 114000лв. и ДДС 22800лв., №
981/26.03.2010г., с данъчна основа 56 000лв. и ДДС 11200лв., №
982/29.03.2010г., с данъчна основа 43016лв. и ДДС 8603.20лв., №
983/30.03.2010г., с данъчна основа 61485лв. и ДДС 12297лв., всички с посочен
издател **** ЕООД, като целта му била фактурите да се включат в дневника за
покупки на „****“ЕООД за месец март 2010г., и да се декларира данъчен кредит за
приспадане /респ. възстановяване/ в справката-декларация за същия месец, като
по този начин се избегне установяването и внасянето на данък добавена стойност.
Е. представил тези фактури на ****ката си – свидетелката М.- Ч. , за да ги
включи в дневника за покупки на „****“ЕООД за месец март 2010г. В изпълнение на
функциите си, З.М.-Ч. отразила същите в дневника за покупки за месец март
2010г. на „****“ ЕООД. Така подсъдимият в периода месец март 2010г. за да
осуети установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери –
68116.60лв., съставил посредством ****ката си З.М.-Ч., при водене на
счетоводството на „****“ЕООД дневник за покупките на „****“ЕООД за месец март 2010г.,
в който били отразени неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по
описаните по-горе шест данъчни фактури, с посочен доставчик ****ЕООД гр.П.. Въз
основа на тях подсъдимият подал по електронен път, с електронен подпис справка-
декларация на фирма „****“ЕООД с.Т. за данъчен период месец март 2010г.с
вх..№16001470927 от 10.04.2010г. в ТД на НАП П. посредством упълномощеното от
него лице – ****ката му З.М.-Ч., като декларирал неистина относно размера на
получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 69 303.93лв. в раздел „Б“ от декларацията, а действително
установеният е 1 087.33лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В“
декларирал ДДС за внасяне в размер на 104.73лв., а действително установеният е
ДДС за внасяне в размер на 68 221.33лв, и е приспаднал неследващ се данъчен
кредит, в размер на 68 116.60лв видно от изслушаната (л.93 от съдебното производство) по делото
съдебно-счетоводна експертиза (том 14, л. 20 от досъдебното производство). По
този начин Е. избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
големи размери, а именно в размер на 68116.60лв.
През месец април 2010г. на неустановени дати и от неустановени лица, И.Е.
се снабдил с данъчни фактури: № 1050/15.04.2010г., с данъчна основа 45000лв. и
ДДС 9000лв., № 1058/20.04.2010г., с данъчна основа 35200лв. и ДДС 7040лв., №
1059/22.04.2010г., с данъчна основа 58147лв. и ДДС- 11629.40лв.,
№1060/23.04.2010г., с данъчна основа 56241лв. и ДДС 11248.20лв.,
№1062/26.04.2010г., с данъчна основа 69 842лв. и ДДС 13968.40лв.,
№1063/27.04.2010г. с данъчна основа 45 562лв. и ДДС 9112.40лв. – всички с
посочен издател ****ЕООД. Целта му била фактурите да се включат в дневника за
покупки на „****“ЕООД за месец април 2010г. и да се декларира данъчен кредит за
приспадане /респ. възстановяване/ в справката- декларация за същия месец, като
по този начин се избегне установяването и внасянето на данък добавена стойност.
Подсъдимият знаел, че реални сделки по тези фактури не били извършвани и дружеството
му не било получило доставка по тях. Представил ги на ****ката си –
свидетелката М.-Ч. за да ги включи в дневника за покупки на „****“ЕООД за месец
април 2010г. Ч. отразила същите в дневника за покупки за месец април 2010г. на
„****“ЕООД. Така подсъдимият в периода
месец април 2010г. с цел да осуети установяването и плащането на данъчни
задължения в големи размери – 61998.40лв., съставил посредством ****ката си –
З.М.-Ч., при водене на счетоводството на „****“ЕООД документ с невярно
съдържание – дневник за покупките на „****“ЕООД за месец април 2010г., в който
били отразени неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по описаните
по-горе шест данъчни фактури, с посочен доставчик „****“ЕООД гр.П., а след това
и подал справка-декларация на фирма „****“ЕООД с.Т. за данъчен период месец
април 2010г. с вх.№16001492138 от 12.05.2010г. в ТД на НАП П., по електронен
път, с електронен подпис, посредством упълномощеното от него лице – ****ката
З.М.-Ч., като декларирал в нея неистина относно размера на получени доставки и
начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 62
599.33лв. в раздел „Б“ от декларацията, а действително установеният е 600.93лв.
и е променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за
възстановяване в размер на 27.51лв., а действително установеният е ДДС за
внасяне в размер на 61 970.88лв, и е приспаднал неследващ се данъчен кредит, в
размер на 61 998.40лв., видно от изслушаната (л.93 от съдебното производство)
по делото съдебно-счетоводна експертиза (том 14, л. 20 от досъдебното
производство). По този начин Е. избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в големи размери, а именно в размер на 61 998.40лв.
През месец май 2010г. на неустановени дати и от неустановени лица,
подсъдимият се снабдил с данъчни фактури: № 1067/21.05.2010г., с данъчна основа
210723.45лв. и ДДС 42144.69лв., №
1069/21.05.2010г. с данъчна основа 182925лв. и ДДС 36 585лв., №
1070/31.05.2010г. с данъчна основа 24565.90лв. и ДДС 4913.18лв., всички с
посочен издател ****ЕООД, за да се включат в дневника за покупки на „****“ ЕООД
за месец май 2010г., и да се декларира данъчен кредит за приспадане /респ.
възстановяване/ в справката- декларация за същия месец, като по този начин да
се избегне установяването и внасянето на данък добавена стойност, след което ги
представил на ****ката си – свидетелката М.-Ч., за да ги включи в дневника за
покупки на „****“ ЕООД за месец май 2010г. Е. знаел, че реални сделки по тези
фактури не били извършвани и доставки дружеството му не било получавало.
Свидетелката З.М.-Ч. отразила същите в дневника за покупки за месец май 2010г.
на „****“ЕООД. Така подсъдимият в периода месец май 2010г. с цел да осуети
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 83
642.87лв., съставил посредством ****ката си при водене на счетоводството на
„****“ЕООД, документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „****“ЕООД
за месец май 2010г., в който били отразени неполучени доставки с право на пълен
данъчен кредит по описаните по- горе три данъчни фактури, с посочен доставчик
****ЕООД гр.П., а въз основа на тях подал справка-декларация на фирма
„****“ЕООД- с.Т. за данъчен период месец май 2010г.с вх.№16001511311 от
10.06.2010г. в ТД на НАП П., по електронен път, с електронен подпис, посредством
упълномощеното от него лице – ****ката З.М.-Ч., като декларирал в нея неистина
относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на
пълен данъчен кредит в размер на 83 915.41лв. в раздел „Б“ от декларацията, а
действително установеният е 272.54лв. и е променил резултата за периода, като в
раздел „В“ декларирал ДДС за внасяне в размер на 99.35лв., а действително
установеният е ДДС за внасяне в размер на 83 742.22лв, и е приспаднал неследващ
се данъчен кредит, в размер на 83 642.87лв., видно от изслушаната (л.93 от
съдебното производство) по делото съдебно-счетоводна експертиза (том 14, л. 20
от досъдебното производство). По този начин
подсъдимият Е. избегнал установяването и плащането на данъчни задължения
в големи размери, а именно в размер на 83 642.87лв.
Свидетелят Р.Г.Т. (л.79 от съдебното
производство) бил собственик на капитала и управител на търговско дружество
„****“ЕООД. Фирмата се занимавала с внос и дистрибуция на консумативи за
промишлеността - лагери, ремъци, електроди. Във връзка с осъществяване на
търговската си дейност дружеството стопанисвало магазини на територията на гр.
П. и гр.С.. През месец юни 2010г. от магазин на „****“ЕООД била издадена
фактура № ********** от 11.06.2010г. за продажбата на ремъци на стойност 61лв.
с купувач „****“ЕООД. Фактурата съответно била осчетоводена от ****ЕООД и
отразена в дневника за продажби за месец юни 2010г. Друга фактура и друга
доставка за „****“ЕООД не била извършвана от посоченото юридическо лице. Тази
данъчна фактура, обаче, подсъдимият не предоставил на ****ката си за
осчетоводяване и отразяване в дневника за покупки на „****“ЕООД. Вместо нея Е.
се снабдил по неустановен начин и от неустановено лице с данъчна фактура №
00000001085 от 10.06.2010г. с данъчна основа в размер на 31 838.40лв. и ДДС 6
367.68лв., с посочен издател „****“ЕООД, в която била вписана данъчна основа и
ДДС с по-висок размер, за какъвто подсъдимият знаел, че няма реална сделка с
посочения доставчик.
Наред с горната фактура на неустановени дати
през месец юни 2010г. и от неустановени лица, И.Е. се снабдил и със следните
данъчни фактури: №1085/10.06.2010г., с данъчна основа 31838.40лв. и ДДС
6367.68лв., №1093/10.06.2010г., с данъчна основа 13449.90лв. и ДДС 2689.98лв.,
№1086/12.06.2010г., с данъчна основа 32313.60лв. и ДДС 6462.72лв.,
№1089/15.06.2010г., с данъчна основа 37719лв. и ДДС 7543.80лв.,
№1090/16.06.2010г., с данъчна основа 37395лв. и ДДС 7479лв.,
№1091/17.06.2010г., с данъчна основа 31006.80лв. и ДДС 6201.36лв.,
№1094/18.06.2010г. с данъчна основа 27584лв. и ДДС 5516.80лв.,
№1096/24.06.2010г. с данъчна основа 27708.72лв. и ДДС 5541.74лв.,
№1097/25.06.2010г., с данъчна основа 34333.20лв. и ДДС 6866.64лв.,
№1098/26.06.2010г., с данъчна основа 37243.80лв. и ДДС 7448.76лв.,
№100/28.06.2010г., с данъчна основа 34999.70лв. и ДДС 6999.94лв. – всички с
посочен издател **** ЕООД гр.П.. Целта му била тези фактури да се включат в
дневника за покупки на „****“ЕООД за месец юни 2010г., и да се декларира
данъчен кредит за приспадане /респ. възстановяване/ в справката-декларация за
същия месец, като по този начин се избегне установяването и внасянето на данък
добавена стойност. След това Е. представил на ****ката си изброените фактури,
за да ги отрази тя в дневника за покупки на „****“ЕООД за месец юни 2010г. Е.
знаел и бил наясно, че реални сделки по тези фактури не били извършвани и че
дружеството му не е получавало доставки по описаните фактури. Ч. отразила изброените фактури в дневника за покупки за месец юни 2010г. на
„****“ ЕООД. Така подсъдимият, в периода месец юни 2010г. за да осуети
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери –
75486.10лв., съставил посредством ****ката си – З.М.-Ч., при водене на
счетоводството на „****“ЕООД дневник за покупките на „****“ЕООД за месец юни
2010г., в който били отразени неполучени доставки с право на пълен данъчен
кредит по описаните по-горе единадесет данъчни фактури, с посочен доставчик
****ЕООД гр.П. и една фактура с издател „****“ЕООД гр.П.. Въз основа на това
подсъдимият подал справка-декларация на фирма „****“ЕООД с.Т., за данъчен
период месец юни 2010г. с вх.№16001530015/12.07.2010г. в ТД на НАП П., по
електронен път, с електронен подпис, посредством упълномощеното от него лице –
****ката З.М.-Ч., като декларирал в нея неистина относно размера на получени
доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на
79596.51лв. в раздел „Б“ от декларацията, а действително установеният е
4110.41лв. и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за
внасяне в размер на 187.41лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в
размер на 75673.51лв, и е приспаднал неследващ се данъчен кредит, в размер на
75486.10лв., видно от изслушаната (л.93 от съдебното производство) по делото
съдебно-счетоводна експертиза (том 14, л. 20 от досъдебното производство). По
този начин подсъдимият Е. избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери, а именно в
размер на 75486.10лв.
През месец юли 2010г. на неустановени дати и от неустановени лица, И.Е. се
снабдил с данъчни фактури: № 1108/13.07.2010г., с данъчна основа 23220.37лв. и
ДДС 4644.07лв. и № 1101/19.07.2010г. с
данъчна основа 22613.56лв. и ДДС
4522.71лв., двете с посочен издател ****ЕООД гр.П.; и №
4953/12.07.2010г., с данъчна основа 12945лв. и ДДС 2589лв., №4954/14.07.2010г.,
с данъчна основа 14214.27лв. и ДДС 2842.85лв., №4957/18.07.2010г. с данъчна
основа 18225.18лв. и ДДС 3645.04лв., №4960/20.07.2010г. с данъчна основа
19065.36лв. и ДДС 3813.07лв., №4961/26.07.2010г. с данъчна основа 14463.18лв. и
ДДС 2892.64лв., последните пет – с посочен в тях издател „****“ЕООД гр.П..
Целта му била фактурите да се включат в дневника за покупки на „****“ЕООД за
месец юли 2010г., и да се декларира данъчен кредит за приспадане /респ.
възстановяване/ в справката-декларация за същия месец, като по този начин се
избегне установяването и внасянето на данък добавена стойност, като за целта ги
дал на ****ката си – свидетелката М.-Ч., за да ги включи в дневника за покупки
на „****“ ЕООД за месец юли 2010г. Подсъдимият знаел, че реални сделки по тези
фактури не са били извършвани и че дружеството му не е получавало доставки по
тях. Ч. отразила дадените й от подсъдимия фактури в дневника за покупки за
месец юли 2010г. на „****“ ЕООД. Така И.Е. в периода месец юли 2010г. с цел да
осуети установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 24
949.38лв., при водене на счетоводството на „****“ ЕООД, съставил посредством
****ката си дневник за покупките на „****“ ЕООД с.Т. за месец юли 2010г., в
който били отразени неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по
описаните по-горе седем данъчни фактури, с посочени доставчици „****“ЕООД гр.П.
и „****“ЕООД гр.П.. А въз основа на тях Е. подал справка-декларация на фирма
„****“ЕООД- с.Т. за данъчен период месец юли 2010г.с вх.№16001546412 от
10.08.2010г. в ТД на НАП П., по електронен път, с електронен подпис,
посредством упълномощеното от него лице – ****ката З.М.- Ч., като декларирал в
нея неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с
право на пълен данъчен кредит в размер на 25 507.28лв. в раздел „Б“ от
декларацията, а действително установеният е 557.90лв. и е променил резултата за
периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за внасяне в размер на 57.46лв., а
действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 25 006.85лв, и е
приспаднал неследващ се данъчен кредит, в размер на 24 949.38лв., видно от
изслушаната (л.93 от съдебното производство) по делото съдебно-счетоводна
експертиза (том 14, л. 20 от досъдебното производство). По този начин подсъдимият Е. избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в големи размери, а именно в размер на 24
949.38лв.
През месец август 2010г. на неустановени
дати и от неустановени лица, подсъдимият се снабдил с данъчни фактури:
№1102/20.07.2010г. с данъчна основа 19851.84лв. и ДДС 3970.37лв.,
№1110/10.08.2010г. с данъчна основа 21791лв. и ДДС 4358.20лв.,
№1113/11.08.2010г. с данъчна основа 20416лв. и ДДС 4083.20лв.,
№1114/16.08.2010г. с данъчна основа 22000лв. и ДДС 4400лв., №116/17.08.2010г. с
данъчна основа 17600лв. и ДДС 3520лв., № 1119/19.08.2010г. с данъчна основа
22000лв. и ДДС 4400лв., № 1120/20.08.2010г. с данъчна основа 20350лв. и ДДС
4070лв., № 1121/21.08.2010г. с данъчна основа 37450лв. и ДДС 7490лв.,
№1122/23.08.2010г. с данъчна основа 22000лв. и ДДС 4400лв. – всички с посочен
издател ****ЕООД гр.П.; и № 4974/04.08.2010г. с данъчна основа 19200лв. и ДДС
3840лв., № 4975/06.08.2010г. с данъчна основа 33500лв. и ДДС 6700лв., №
4976/12.08.2010г. с данъчна основа 17800лв. и ДДС 3560лв., №4977/13.08.2010г. с
данъчна основа 41800лв. и ДДС 8360лв., №4978/14.08.2010г. с данъчна основа
51480лв. и ДДС 10296лв., №4979/16.08.2010г. с данъчна основа 52000лв. и ДДС
10400лв., №4980/17.08.2010г. с данъчна основа 50960лв. и ДДС 10192лв.,
№4981/18.08.2010г. с данъчна основа 38 368.20лв. и ДДС 7 673.64лв., последните
осем – с посочен издател „****“ЕООД гр.П.. Целта му била тези фактури да се
включат в дневника за покупки на „****“ ЕООД за месец август 2010г., и да се
декларира данъчен кредит за приспадане /респ. възстановяване/ в
справката-декларация за същия месец, като по този начин се избегне
установяването и внасянето на данък добавена стойност, въпреки че Е. знаел, че
реални сделки по тези фактури не били извършвани. След това подсъдимият
представил на ****ката си – свидетелката М.-Ч. тези данъчни фактури, за да ги
включи тя в дневника за покупки на „****“ ЕООД за месец август 2010г. Ч.
отразила дадените й фактури в дневника за покупки на „****“ ЕООД за месец
август 2010г. Така Е. в периода месец август 2010г. с цел да осуети
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 101
713.41лв., съставил при водене на счетоводството на „****“ЕООД, посредством
****ката си - З.М.-Ч., дневник за покупките на „****“ ЕООД с.Т. за месец август
2010г., в който били отразени неполучени реално доставки с право на пълен
данъчен кредит по описаните по-горе данъчни фактури, с посочени доставчици
„****“ЕООД гр.П. и „****“ЕООД гр.П.. Въз основа на тях И.Е. подал
справка-декларация на фирма „****“ЕООД- с.Т. за данъчен период месец август
2010г.с вх. № 16001567086 /11.09.2010г. в ТД на НАП П., по електронен път, с
електронен подпис, посредством упълномощеното от него лице – ****ката З.М.- Ч.,
като декларирал в нея неистина относно размера на получени доставки и начислен
ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 102 898.84лв. в
раздел „Б“ от декларацията, а действително установеният е 1 185.43лв. и е
променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за внасяне в
размер на 55.97лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на
101 769.38лв, и е приспаднал неследващ се данъчен кредит, в размер на 101
713.41лв., видно от изслушаната (л.93 от съдебното производство) по делото
съдебно-счетоводна експертиза (том 14, л. 20 от досъдебното производство). По
този начин подсъдимият Е. избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери, а именно в
размер на 101713.41лв.
През месец септември 2010г. на неустановени дати и от неустановени лица,
И.Е. се снабдил с данъчни фактури: № 1124/15.09.2010г. с данъчна основа
30450лв. и ДДС 6090 лв., № 1125/17.09.2010г. с данъчна основа 23738.40лв и ДДС
4747,68лв., № 1126/20.09.2010г. с данъчна основа 32692.20лв. и ДДС 6538,44лв.,
№1127/21.09.2010г. с данъчна основа 23306.40лв. и ДДС 4661,28лв.,
№1128/23.09.2010г. с данъчна основа 21636.50лв. и ДДС 4327,30лв.,
№1129/25.09.2010г., с данъчна основа 23220лв. и ДДС 4644,00лв.,
№1130/27.09.2010г., с данъчна основа 18500лв. и ДДС 3700,00лв.,
№1131/28.09.2010г., с данъчна основа 42100лв. и ДДС 8420,00лв., всички с
посочен издател ****ЕООД гр.П., като целта му била фактурите да се включат в
дневника за покупки на „****“ ЕООД за месец септември 2010г., и съответно да се
декларира данъчен кредит за приспадане /респ. възстановяване/ в справката-декларация
за същия месец, като по този начин да се избегне установяването и внасянето на
данък добавена стойност. Подсъдимият знаел, че реални сделки по тези фактури не
били извършвани и че не е получавал доставки по тях. Е. представил тези фактури
на ****ката си свидетелката М.-Ч., за да ги включи тя в дневника за покупки на
„****“ ЕООД за месец септември 2010г. Ч. отразила тези фактури в дневника за
покупки на „****“ ЕООД за месец септември 2010г. Така подсъдимият в периода
месец септември 2010г. за да осуети установяването и плащането на данъчни
задължения в големи размери – 43128.70лв., съставил при водене на
счетоводството на „****“ ЕООД, посредством ****ката си, дневник за покупките на
„****“ЕООД с.Т. за месец септември 2010г., в който били отразени неполучени
доставки с право на пълен данъчен кредит по описаните по- горе осем данъчни
фактури, с посочен доставчик „****“ЕООД гр.П.. И макар подсъдимият И.Е. да бил
наясно с факта, че изброените фактури отразяват неверни обстоятелства, относно
реалността на сделките, подал справка-декларация на фирма „****“ ЕООД с.Т., за
данъчен период месец септември 2010г., с вх.№ 16001584480 /11.10.2010г. в ТД на
НАП П., по електронен път, с електронен подпис, посредством упълномощеното от
него лице – ****ката му З.М.-Ч., като декларирал в нея неистина относно размера
на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит
в размер на 43538.70лв. в раздел „Б“ от декларацията, а действително
установеният е 410лв. и променил резултата за периода, като в раздел „В“
декларирал ДДС за възстановяване в размер на 17.62лв., а действително
установеният е ДДС за внасяне в размер на 43111.08лв, и е приспаднал неследващ
се данъчен кредит, в размер на 43128.70лв., видно от изслушаната (л.93 от
съдебното производство) по делото съдебно-счетоводна експертиза (том 14, л. 20
от досъдебното производство). По този начин
подсъдимият Е. избегнал установяването и плащането на данъчни задължения
в големи размери, а именно в размер на 43128.70лв.
През месец октомври 2010г. на неустановени дати и от неустановени лица,
И.Е. се снабдил с данъчни фактури: № 1133/22.10.2010г. с данъчна основа
16568лв. и ДДС 3313,60лв., №1134/25.10.2010г. с данъчна основа 19575лв. и ДДС
3915,00лв., №1135/26.10.2010г., с данъчна основа 21909лв. и ДДС 4381,80лв.,
№1136/27.10.2010г. с данъчна основа 22620лв. и ДДС 4524,00лв,
№1137/28.10.2010г. с данъчна основа 22236лв. и ДДС 4447,20лв.,
№1138/29.10.2010г. с данъчна основа 19000лв. и ДДС 3800,18лв. – всички с
посочен издател ****ЕООД гр.П., като целта му била фактурите да се включат в
дневника за покупки на „****“ ЕООД за месец октомври 2010г., и да се декларира
данъчен кредит за приспадане /респ. възстановяване/ в справката-декларация за
същия месец, като по този начин се избегне установяването и внасянето на данък
добавена стойност. След това Е. представил на ****ката си – свидетелката М.-Ч.
тези данъчни фактури, за да ги включи тя в дневника за покупки на „****“ ЕООД
за месец октомври 2010г. Е. знаел, че реални сделки по тези фактури не били
извършвани и че дружеството не е получавало доставки по тези фактури. М.-Ч.
отразила предоставените й фактури в дневника за покупки на „****“ ЕООД за месец
октомври 2010г. Така, в периода месец октомври 2010г., с цел да осуети
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 24
381.78лв., И.Е. съставил, при водене на счетоводството на „****“ ЕООД,
посредством ****ката си, дневник за покупките на „****“ ЕООД с.Т. за месец
октомври 2010г., в който били отразени неполучени доставки с право на пълен
данъчен кредит по описаните по-горе данъчни фактури, с посочен доставчик „****“
ЕООД гр.П.. Въз основа на това И.Е. подал справка-декларация на фирма
„****“ЕООД- с.Т. за данъчен период месец октомври 2010г с вх. №16001605845 от
11.11.2010г. в ТД на НАП П., по електронен път, с
електронен подпис, посредством упълномощеното от него лице – ****ката З.М.-Ч.,
като декларирал в нея неистина относно размера на получени доставки и начислен
ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 24825.05лв. в
раздел „Б“ от декларацията, а действително установеният е 443.27лв. и е
променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за внасяне в
размер на 67.95лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на
24449.73лв, и е приспаднал неследващ се данъчен кредит, в размер на
24381.78лв., видно от изслушаната (л.93 от съдебното производство) по делото
съдебно-счетоводна експертиза (том 14, л. 20 от досъдебното производство). По
този начин подсъдимият Е. избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери, а именно в
размер на 24381.78лв.
През месец ноември 2010г. на неустановени дати и от неустановени лица,
подсъдимият И.Е. се снабдил с данъчни фактури: № 1139/08.11.2010г. с данъчна
основа 39745 и ДДС 7949,00лв., №1142/13.11.2010г. с данъчна основа 23100лв. и
ДДС 4620,00лв., №1141/15.11.2010г. с данъчна основа 41950лв. и ДДС 8390,00лв.,
№1143/16.11.2010г. с данъчна основа 41350лв. и ДДС 8270,00лв.,
№1144/17.11.2010г. с данъчна основа 54100лв. и ДДС 10820,00лв.,
№1145/26.11.2010г. с данъчна основа 60000лв. и ДДС 12000,00лв. – всички с
посочен издател ****ЕООД гр.П., като целта му била фактурите да се включат в
дневника за покупки на „****“ЕООД за месец ноември 2010г., и да се декларира
данъчен кредит за приспадане /респ. възстановяване/ в справката-декларация за
същия месец, като по този начин се избегне установяването и внасянето на данък
добавена стойност. След това Е. ги представил на ****ката си М.-Ч. , за да ги
отрази тя в дневника за покупки на „****“ ЕООД за месец ноември 2010г.. Е.
знаел, че реални сделки по тези фактури не са извършвани и че дружеството не е
получавало описаните във фактурите доставки. Ч. отразила фактурите в дневника
за покупки на „****“ ЕООД за месец ноември 2010г. Така подсъдимият, в периода
месец ноември 2010г. съставил при водене на счетоводството на „****“ЕООД,
посредством ****ката си, дневник за покупките на „****“ ЕООД с.Т. за месец
ноември 2010г., в който били отразени неполучени доставки с право на пълен
данъчен кредит по описаните по- горе шест данъчни фактури, с посочен доставчик
****ЕООД гр.П.. И.Е. бил наясно, че тези фактури отразяват неверни
обстоятелства и реално несъществуващи сделки, но въпреки това подал
справка-декларация на фирма „****“ ЕООД с.Т. за данъчен период месец ноември
2010г. с вх..№16001629182 от 13.12.2010г. в ТД на НАП П., по електронен път, с
електронен подпис, посредством упълномощената от него ****ка
З.М.-Ч., като декларирал в нея неистина относно размера на получени доставки и
начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на
52204.94лв. в раздел „Б“ от декларацията, а действително установеният е
155.94лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС
за възстановяване в размер на 914.64лв., а действително установеният е ДДС за
внасяне в размер на 51134.36лв, и е приспаднал неследващ се данъчен кредит, в
размер на 52049.00лв., видно от изслушаната (л.93 от съдебното производство) по
делото съдебно-счетоводна експертиза (том 14, л. 20 от досъдебното
производство). По този начин подсъдимият избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в големи размери, а именно в размер на
52049.00лв.
Търговско дружество ****“ ЕООД с.Ю. било учредено на 31.10.2007г. от И.Д.Д., който на 08.10.2008г. прехвърлил дела си на свидетеля
А.С.Д.. Д. управлявал и представлявал дружеството до 22.12.2009г., когато
прехвърлил дяловото си участие в ****“ ЕООД на свидетеля С.К. Ч..
В периода на управление на свидетеля А.
Д. фирмата се занимавала единствено и само с международен транспорт на стоки в
чужбина. В България Д. имал сключена само една сделка – по закупуване на МПС и
нямал никакви търговски отношения с фирма „****“ ЕООД, нито бил издавал фактури
в полза на „****“ ЕООД. Търговски отношения с „****“ЕООД нямал и свидетелят С.
Ч., който придобил еднолично капитала на „****“ЕООД, но реално не извършвал
никаква търговска дейност с това дружество.
През месец декември 2010г. на неустановени
дати и от неустановени лица, И.Е. се снабдил с данъчни фактури: №
1140/13.12.2010г. с данъчна основа 59660лв. и ДДС 11932,00лв., №
1166/16.12.2010г. с данъчна основа 49940лв. и ДДС 9 988,00лв., №
1168/17.12.2010г. с данъчна основа 59010лв. и ДДС 11802,00лв., №
1170/20.12.2010г. с данъчна основа 60000лв. и ДДС 12000,00лв.,
№1173/22.12.2010г. с данъчна основа 11 700лв. и ДДС 2 340,00лв. – петте с
посочен в тях издател ****ЕООД гр.П.; и №987/08.12.2010г. с данъчна основа
49098лв. и ДДС 9819,60лв, № 988/10.12.2010г. с данъчна основа 51 600лв. и ДДС
10320,00лв., № 995/21.12.2010г. с данъчна основа 68 832лв. и ДДС 13766,40лв.,
последните три с посочен в тях издател ****“ ЕООД с.Ю.. Целта му била фактурите
да се включат в дневника за покупки на „****“ ЕООД за месец декември 2010г. и
да се декларира данъчен кредит за приспадане /респ. възстановяване/ в справката-декларация
за същия месец, като по този начин се избегне установяването и внасянето на
данък добавена стойност. След това И.Е. представил на ****ката си- свидетелката
М.-Ч. тези данъчни фактури, за да ги включи тя в дневника за покупки на „****“
ЕООД за месец декември 2010г. Е. знаел, че реални сделки по тези фактури не
били извършвани и че дружеството му не е получавало доставки по тези фактури.
Ч. отразила фактурите в дневника за покупки на „****“ ЕООД за месец декември
2010г. Така подсъдимият в периода месец декември 2010г. за да осуети
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери –
81968.00лв., при водене на счетоводството на „****“ЕООД съставил посредством
****ката си – З.М.-Ч., дневник за покупките на „****“ ЕООД с.Т. за месец декември
2010г., в който били отразени неполучени доставки с право на пълен данъчен
кредит по описаните по-горе осем данъчни фактури, с посочен доставчик
„****“ЕООД гр.П. и ****“ЕООД с.Ю.. Въз основа на горното И.Е. подал справка
декларация на фирма „****“ЕООД- с.Т. за данъчен период месец декември 2010г., с
вх..№ 16001640174 от 11.01.2011г. в ТД на НАП П. по електронен път, с
електронен подпис, посредством упълномощеното от него лице – ****ката З.М.-Ч.,
като декларирал в нея неистина относно размера на получени доставки и начислен
ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 83613.62лв. в
раздел „Б“ от декларацията, а действително установеният е 1645.62лв. и е
променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за
възстановяване в размер на 132.95лв., а действително установеният е ДДС за
внасяне в размер на 81835.04лв, и е приспаднал неследващ се данъчен кредит, в
размер на 81968лв., видно от изслушаната (л.93 от съдебното производство) по
делото съдебно-счетоводна експертиза (том 14, л. 20 от досъдебното
производство). По този начин подсъдимият
Е. избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери,
а именно в размер на 81968лв.
През месец януари 2011г. на неустановени
дати и от неустановени лица, И.Е. се снабдил с данъчни фактури: №
1176/05.01.2011г. с данъчна основа 23435лв. и ДДС 4687,00лв., №
1177/06.01.2011г. с данъчна основа 22890лв. и ДДС 4578,00лв., №
1178/07.01.2011г. с данъчна основа 23400лв. и ДДС 4680,00лв., №
1179/10.01.2011г. с данъчна основа 22890лв. и ДДС 4578,00лв.,
№1180/10.01.2011г. с данъчна основа 22890лв. и ДДС 4578,00лв.,
№1181/11.01.2011г. с данъчна основа 22999лв. и ДДС 4599,80лв.,
№1182/11.01.2011г. с данъчна основа 22999лв. и ДДС 4599,80лв.,
№1183/11.01.2011г. с данъчна основа 22999лв. и ДДС 4599,80лв.,
№1185/13.01.2011г. с данъчна основа 24000лв. и ДДС 4800,00лв.,
№1186/14.01.2011г. с данъчна основа 23435лв. и ДДС 4687,00лв.,
№1187/17.01.2011г. с данъчна основа 23326лв. и ДДС 4665,20лв.,
№1188/18.01.2011г. с данъчна основа 23980лв. и ДДС 4796,00лв.,
№1189/21.01.2011г. с данъчна основа 23435лв. и ДДС 4687,00лв.,
№1191/27.01.2011г. с данъчна основа 13516лв. и ДДС 2703,20лв. – с посочен
издател ****ЕООД гр.П.. Целта му била фактурите да се включат в дневника за
покупки на „****“ ЕООД за месец януари 2011г., и да се декларира данъчен кредит
за приспадане /респ. възстановяване/ в справката-декларация за същия месец,
като по този начин да се избегне установяването и внасянето на данък добавена
стойност. Е. знаел и бил наясно, че реални сделки по тези фактури не били
извършвани, но въпреки това дал на
****ката си – свидетелката М.-Ч. тези данъчни фактури, за да ги включи в
дневника за покупки на „****“ ЕООД за месец януари 2011г. Ч. ги отразила в
дневника за покупки на „****“ЕООД за месец януари 2011г. И така подсъдимият в
периода месец януари 2011г. за да осуети установяването и плащането на данъчни
задължения в големи размери – 63238.80лв., съставил при водене на
счетоводството на „****“ЕООД, посредством ****ката си дневник за покупките на „****“ЕООД
с.Т. за месец януари 2011г., в който били отразени неполучени доставки с право
на пълен данъчен кредит по описаните по-горе четиринадесет данъчни фактури, с
посочен доставчик „****“ЕООД гр.П.. След това на тази основа И.Е. подал
справка-декларация на фирма „****“ЕООД- с.Т. за данъчен период месец януари
2011г. с вх..№16001666710/12.02.2011г. в ТД на НАП П., по електронен път, с
електронен подпис, посредством упълномощеното от него лице – ****ката З.М.-Ч.,
като декларирал в нея неистина относно размера на получени доставки и начислен
ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 64000.69лв. в
раздел „Б“ от декларацията, а действително установеният е 761.89лв. и е
променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за възстановяване
в размер на 76.29лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на
63162.51лв, и е приспаднал неследващ се данъчен кредит, в размер на
63238.80лв., видно от изслушаната (л.93 от съдебното производство) по делото
съдебно-счетоводна експертиза (том 14, л. 20 от досъдебното производство). По
този начин подсъдимият Е. избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери, а именно в
размер на 63238.80лв.
През месец февруари 2011г. на
неустановени дати и от неустановени лица, И.Е. се снабдил с данъчни фактури: №
1192/01.02.2011г. с данъчна основа 12496.85лв. и ДДС 2499,37лв., № 1193/02.02.2011г. с данъчна основа 12426лв. и ДДС 2485,20лв., №
1194/03.02.2011г. с данъчна основа 20520лв. и ДДС 4104,00лв., №
1195/04.02.2011г с данъчна основа 18240лв. и ДДС 3648,00лв., №1196/07.02.2011г
с данъчна основа 11990лв. и ДДС 2398,00лв., №1197/08.02.2011г. с данъчна основа
18720лв. и ДДС 3744,00лв., №1198/10.02.2011г. с данъчна основа 22345лв. и ДДС
4469,00лв., №1199/14.02.2011г с данъчна основа 21835лв. и ДДС 4367,00лв.,
№1200/15.02.2011г. с данъчна основа 23326лв. и ДДС 4665,20лв.,
№1201/16.02.2011г. с данъчна основа 1208лв. и ДДС 2441,60лв.,
№1202/17.02.2011г. с данъчна основа 22890лв и ДДС 4578,00лв.,
№1203/17.02.2011г. с данъчна основа 22890лв. и ДДС 4578,00лв.,
№1204/21.02.2011г. с данъчна основа 12208лв. и ДДС 2441,60лв.,
№1205/22.02.2011г. с данъчна основа 12048.86лв. и ДДС 2409,77лв.,
№1206/23.02.2011г. с данъчна основа 12099лв. и ДДС 2419,80лв.,
№1207/24.02.2011г. с данъчна основа 22345лв. и ДДС 4469,00лв. – всички с
посочен издател „****“ЕООД гр.П., като целта му била фактурите да се включат в
дневника за покупки на „**** “ЕООД за месец февруари 2011г., и съответно да се
декларира данъчен кредит за приспадане /респ. възстановяване/ в
справката-декларация за същия месец, като по този начин се избегне
установяването и внасянето на данък добавена стойност. В изпълнение на това
намерение Е. представил на ****ката си Ч. тези данъчни фактури, за да ги включи
в дневника за покупки на „****“ЕООД за месец февруари 2011г. Е. знаел, че
реални сделки по тези фактури не били извършвани и че дружеството му не е
получавало описаните във фактурите доставки. Ч. отразила същите в дневника за
покупки за месец февруари 2011г. на „****“ ЕООД. Така подсъдимият в периода
месец февруари 2011г., за да осуети установяването и плащането на данъчни
задължения в големи размери 55 717.54лв., при водене на счетоводството на
„****“ЕООД, съставил дневник за покупките на „****“ ЕООД с.Т. за месец февруари
2011г., в който били отразени неполучени доставки с право на пълен данъчен
кредит по описаните по-горе шестнадесет данъчни фактури, с посочен доставчик
„****“ЕООД гр.П. и подал справка-декларация на фирма „****“ЕООД- с.Т. за
данъчен период месец февруари 2011г., с вх..№16001685897 от 12.03.2011г. в ТД
на НАП П., по електронен път, с електронен подпис, посредством упълномощеното
от него лице – ****ката З.М.-Ч., като декларирал в нея неистина относно размера
на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит
в размер на 56321.71лв. в раздел „Б“ от декларацията, а действително
установеният е 604.17лв. и променил резултата за периода, като в раздел „В“
декларирал ДДС за внасяне в размер на 78.51лв., а действително установеният е
ДДС за внасяне в размер на 55796.05лв, и е приспаднал неследващ се данъчен
кредит, в размер на 55717.54лв., видно от изслушаната (л.93 от съдебното
производство) по делото съдебно-счетоводна експертиза (том 14, л. 20 от
досъдебното производство). По този начин
подсъдимият Е. избегнал установяването и плащането на данъчни задължения
в големи размери, а именно в размер на 55717.54лв.
През месец март 2011г. на неустановени дати и от неустановени лица,
подсъдимият се снабдил с данъчни фактури: № 1266/08.03.2011г. с данъчна основа
26812.50лв. и ДДС 5362,50лв., № 1267/09.03.2011г. с данъчна основа 26250лв. и
ДДС 5250,00лв., № 1268/10.03.2011г. с данъчна основа 26875лв и ДДС 5375,00лв.,
№ 1269/14.03.2011г. с данъчна основа 26750лв. и ДДС 5350,00лв.,
№1270/15.03.2011г. с данъчна основа 26750лв. и ДДС 5350,00лв.,
№1271/16.03.2011г. с данъчна основа 26625лв. и ДДС 5325,00лв.,
№1273/25.03.2011г. с данъчна основа 27950лв. и ДДС 5590,00лв.,
№1274/25.03.2011г. с данъчна основа 27560лв. и ДДС 5512,00лв.,
№1275/25.03.2011г. с данъчна основа 28750лв. и ДДС 5750,00лв.,
№1276/25.03.2011г. с данъчна основа 27300лв. и ДДС 5460,00лв.,
№1277/25.03.2011г. с данъчна основа 31250лв. и ДДС 6250,00лв.,
№1278/25.03.2011г. с данъчна основа 30000лв. и ДДС 6000,00лв. – с посочен
издател ****ЕООД-гр.П.; а също и № 5136/01.03.2011г. с данъчна основа 25830лв.
и ДДС 5166,00лв., № 5137/03.03.2011г. с данъчна
основа 27060лв. и ДДС 5412,00лв., № 5138/07.03.2011г. с данъчна основа 26620лв.
и ДДС 5324,00лв., № 5139/08.03.2011г с данъчна основа 26445лв. и ДДС 5289,00лв.,
№5140/09.03.2011г. с данъчна основа 32100лв. и ДДС 6420,00лв.,
№5141/10.03.2011г. с данъчна основа 29400лв. и ДДС 5880,00лв.,
№5142/21.03.2011г. с данъчна основа 28160лв. и ДДС 5632,00лв.,
№5143/22.03.2011г. с данъчна основа 30800лв. и ДДС 6160,00лв.,
№5144/23.03.2011г. с данъчна основа 29678лв. и ДДС 5935,60лв.,
№5145/25.03.2011г. с данъчна основа 38900лв. и ДДС 7780,00лв.,
№5146/26.03.2011г. с данъчна основа 27950лв. и ДДС 5590,00лв.,
№5147/28.03.2011г. с данъчна основа 30375лв. и ДДС 6075,00лв.,
№5148/29.03.2011г. с данъчна основа 29120лв. и ДДС 5824,00лв.,
№5149/30.03.2011Г. с данъчна основа 40500лв. и ДДС 8100,00лв – с посочен
издател „****“ ЕООД-гр.П.. Целта му била фактурите да се включат в дневника за
покупки на „****“ ЕООД за месец март 2011г., и да се декларира данъчен кредит
за приспадане / възстановяване/ в справката-декларация за същия месец, като по
този начин се избегне установяването и внасянето на данък добавена стойност. За целта И.Е. представил на ****ката си
– свидетелката М.-Ч. тези данъчни фактури, за да ги включи в дневника за
покупки на „****“ ЕООД за месец март 2011г. Е. знаел, че реални сделки по тези
фактури не са извършвани и че дружеството му не е получавало описаните във
фактурите доставки. Ч. ги отразила в дневника на „****“ЕООД за покупки за месец
март 2011г. Така подсъдимият в периода месец март 2011г. за да осуети
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери 151162.10лв.,
при водене на счетоводството на „****“ЕООД съставил посредством ****ката си –
З.М.-Ч., документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „****“ЕООД
с.Т. за месец март 2011г., в който били отразени неполучени доставки с право на
пълен данъчен кредит по описаните по-горе данъчни фактури, с посочени
доставчици **** ЕООД гр.П. и „****“ ЕООД гр.П., и подал справка-декларация на
фирма „****“ЕООД- с.Т. за данъчен период месец март 2011г. с вх..№16001704617
/13.04.2011г. в ТД на НАП П., по електронен път, с електронен подпис,
посредством упълномощеното от него лице – ****ката З.М.-Ч., като декларирал в
нея неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с
право на пълен данъчен кредит в размер на 154520.78лв. в раздел „Б“ от
декларацията, а действително установеният е 3358.68лв. и е променил резултата
за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за възстановяване в размер на
4644.18лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на
146517.92лв, и е приспаднал неследващ се данъчен кредит, в размер на
151162.10лв., видно от изслушаната (л.93 от съдебното производство) по делото
съдебно-счетоводна експертиза (том 14, л. 20 от досъдебното производство). По
този начин подсъдимият избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери, а именно в размер
на 151162.10лв.
През месец април 2011г. на неустановени дати и от неустановени лица И.Е. се
снабдил с данъчни фактури: № 1280/06.04.2011г. с данъчна основа 29960лв. и ДДС
5992,00лв., № 1281/11.04.2011г. с данъчна основа 29680лв. и ДДС 5936,00лв., №
1282/12.04.2011г. с данъчна основа 30800лв. и ДДС 6160,00лв.,
№1283/14.04.2011г. с данъчна основа 29400лв. и ДДС 5880,00лв.,
№1284/15.04.2011г. с данъчна основа 30940лв. и ДДС 6188,00лв.,
№1285/18.04.2011г., № 1286/19.04.2011г. с данъчна основа 27300лв. и ДДС
5460,00лв., № 1287/20.04.2011г. с данъчна основа 51600лв. и ДДС 10320,00лв.,
№1288/21.04.2011г. с данъчна основа 21700лв. и ДДС 4340,00лв.,
№1289/22.04.2011г. с данъчна основа 30800лв. и ДДС 6160,00лв.,
№1290/22.04.2011г. с данъчна основа 29820лв. и ДДС 5964,00лв.,
№1291/23.04.2011г. с данъчна основа 34240лв. и ДДС 6848,00лв.,
№1292/25.04.2011г. с данъчна основа 34400лв. и ДДС 6880,00лв.,
№1293/27.04.2011г. с данъчна основа 20000лв. и ДДС 4000,10лв. – всички с
посочен издател **** ЕООД-гр.П., като целта му била фактурите да се включат в
дневника за покупки на „****“ ЕООД за м. април 2011г., и да се декларира
данъчен кредит за приспадане /възстановяване/ в справката-декларация за същия
месец, като по този начин се избегне установяването и внасянето на данък
добавена стойност, като за целта Е. представил на ****ката си – свидетелката
М.-Ч. тези данъчни фактури, за да ги включи в дневника за покупки на „****“
ЕООД за м. април 2011г. Е. знаел, че реални сделки по тези фактури не били
извършвани и че дружеството не е получавало описаните във фактурите доставки.
Свидетелката З.М.-Ч. отразила същите в дневника за покупки за месец април
2011г. на „****“ ЕООД. Така подсъдимият в периода месец април 2011г. с цел да
осуети установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери 86
288.10лв., при водене на счетоводството на „****“ЕООД съставил посредством
****ката си Зая М.-Ч., дневник за покупките на „****“ ЕООД с.Т. за месец април
2011г., в който били отразени неполучени доставки с право на пълен данъчен
кредит по описаните по-горе четиринадесет данъчни фактури, с посочен доставчик
„****“ЕООД гр.П., както и подал справка-декларация на фирма „****“ЕООД- с.Т. за
данъчен период месец април 2011г., с вх..№16001726398 /13.05.2011г. в ТД на НАП
П. по електронен път, с електронен подпис, посредством упълномощеното от него
лице – ****ката З.М.-Ч., като декларирал в нея неистина относно размера на
получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 86 642.71лв. в раздел „Б“ от декларацията, а действително
установеният е 354.61лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В“
декларирал ДДС за внасяне в размер на 4 015.85лв., а действително установеният
е ДДС за внасяне в размер на 90 303.95лв, и е приспаднал неследващ се данъчен
кредит, в размер на 86 288.10лв., видно от изслушаната (л.93 от съдебното
производство) по делото съдебно-счетоводна експертиза (том 14, л. 20 от
досъдебното производство). По този начин
подсъдимият Е. избегнал установяването и плащането на данъчни задължения
в големи размери, а именно в размер на 86 288.10лв.
Със Заповед за възлагане на ревизия №
1102804 от 08.06.2011г. и заповед № 1103648 от 18.07.2011г. било възложено
извършването на ревизия по ЗДДС на търговско дружество „****“ ЕООД за период
01.06.2009 г. – 30.04.2011 г. Подсъдимият Е. бил уведомен на 02.08.2011г. за
възложената ревизия, като му било връчено искане за представяне на документи и
за представяне на писмени обяснения. На 08.08.2011г.
от него било депозирано обяснение, че на 21.03.2011г. в цеха за производство
възникнал пожар, който унищожил машини и счетоводни документи на фирмата, за
което в РУП С. било образувано ДП № 97/21.03.2011г., поради което не можело да
се представят исканите документи. Във тази връзка ревизираното лице било
уведомено, че основата за облагане с ДДС за ревизирания период ще бъде
определена по реда на чл.122 от ДОПК и бил даден срок до 10.11.2011г.
ревизираното лице да представи доказателства и да вземе становище. На
13.09.2011г. от „****“ЕООД било представено писмено искане за удължаване на
този срок и се прилагали декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК. Ревизиращият екип
извършил насрещни проверки на декларираните от „****“ЕООД контрагенти, по реда
на чл.45 от ДОПК при което се установило, че:
За данъчен период от 01.06.2009г. до
30.06.2009г. била подадена справка- декларация с вх.№ 16001316160/12.07.2009г.,
с резултат ДДС за възстановяване в размер на 6,27лв. За получените доставки и
начисления данък ревизията не установила основания за корекция на данъчната
основа на извършените доставки и на начисления данък. Но за получените доставки
и данъчния кредит ревизиращите констатирали, че за периода не са представени
данъчни документи за покупки на стоки и услуги с общ размер на данъчната основа
16870лв. и ДДС 3374лв. Освен това в дневника за покупки с право на пълен
данъчен кредит била включена фактура № 491/01.06.2009г. с данъчна основа
12870лв. и ДДС 2574лв., издадена от фирма ****ЕООД гр.Б., която, обаче, била с
прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 07.05.2009г., поради което данъкът
бил начислен неправомерно. За данъчен период 01.07.2009г. до 31.07.2009г.
„****“ЕООД е подало справка- декларация по ЗДДС с вх.№16001334767/12.08.2009г.
с резултат ДДС за възстановяване в размер на 3,70лв. За получените доставки и
начисления данък ревизията не установила основания за корекция на данъчната
основа на извършените доставки и на начисления данък. За получените доставки и
данъчен кредит ревизиращите констатирали основания за промяна на данъчната
основа и данъчния кредит. Не били представени документи за покупка на стоки и
услуги с размер на данъчната основа общо 44184лв. и ДДС 8836.80лв.; в дневника
за покупки, с право на пълен данъчен кредит били включени и декларирани фактури
с номера: №1015/23.07.2009г., с данъчна основа 11773.50лв. и ДДС 2354.70лв., №
1018/24.07.2009г., с данъчна основа 14210.25лв. и ДДС 2842.05лв., №
1024/28.07.2009г. с данъчна основа 6200лв. и ДДС 1240.80лв., с издател
„****“ООД гр.С., който бил с прекратена регистрация към датата на издаване на
фактурите, поради което данъкът бил начислен неправомерно. За данъчен период от
01.08.2009г до 31.08.2009г. била подадена справка-декларация по ЗДДС с вх.№
16001350094/10.09.2009г. с резултат ДДС за внасяне в размер на 50лв. За
получените доставки и данъчен кредит с общ размер на данъчните основи 69152.45лв.
и ДДС 13830.49лв., ревизията установила основания за корекция, тъй като
ревизираното лице не представило счетоводни документи за покупки на стоки и
услуги, а в дневника за покупки с право на пълен данъчен кредит били включени
фактури с право на пълен данъчен кредит: № 14698/01.08.2009г., с данъчна основа
9856лв. и ДДС 1971.20лв., с посочен издател „****“ООД гр.С.; №
1365/04.08.20009г., с данъчна основа 12560лв. и ДДС 2512лв., с посочен издател
„****“ЕООД гр.С.; № 1369/07.08.2009г., с данъчна основа 10256лв. и ДДС
2051.20лв., с посочен издател ****ЕООД гр.С.; № 1375/19.08.2009г., с данъчна
основа 34776.85лв. и ДДС 6955.37лв., с посочен издател „****“ЕООД гр.С., за
които фактури било констатирано, че: фактурата от ****ООД гр.С. е издадена след
дерегистрацията на фирмата, а фактурите от ****ЕООД
не били декларирани от посочения доставчик и нямало документи, удостоверяващи
реална доставка. Поради това ревизиращият екип приел, че данъчната основа и
ДДС-то на получените доставки с право на пълен данъчен кредит следва да бъдат
намалени. За данъчен период от 01.09.2009г. до 30.09.2009г. била подадена
справка-декларация по ЗДДС с вх.№16001376769/14.10.2009г., с резултат ДДС за
възстановяване в размер на 8,05лв. При ревизията не били констатирани основания
за промяна на данъчната основа на извършените доставки и на начисления данък,
но за получените доставки и начисления данъчен кредит, ревизиращите установили
основания за промяна, тъй като ревизираното лице не представило документи за
покупки на стоки или услуги с общ размер на данъчната основа 18215.86лв. и ДДС
3643.17лв., както и поради това, че в дневника за покупки с право на пълен
данъчен кредит била включена фактура № 171/30.09.2009г., с данъчна основа
17000лв. и ДДС 3400лв., с издател ****ЕООД гр.П., за когото в хода на ревизията
се установило, че е дерегистриран по инициатива на
данъчен орган, считано от 16.08.20011г. тъй като има задължения по ЗДДС в
особено големи размери, както и че фактурата не е декларирана от ****ЕООД, а и
основните доставчици на ****ЕООД или не са декларирали доставки към
дружеството, или ако има такива, те са със стойност и ДДС, значително по-малки
от отразените. Поради всичко това ревизиращият екип приел, че данъчната основа
и ДДС-то на получените доставки с право на пълен данъчен кредит следва да бъдат
намалени. За данъчен период от 01.10.2009г. до 31.10.2009г. била подадена
справка-декларация по ЗДДС с вх.№16001387575/12.11.2009г., с резултат ДДС за
внасяне в размер на 0,80лв. За извършените доставки и начислен данък
ревизиращите не установили основания за корекция на данъчната основа, но за
получените доставки и начислен данъчен кредит имало основания за промяна, тъй
като за посочения период не били представени счетоводни документи за покупка на
стоки или услуги с общ размер на данъчната основа 61151.88лв. и ДДС
12230.37лв.; в дневника за покупки с право на пълен данъчен кредит били
включени фактури с номера: № 924/20.10.2009г., с данъчна основа 17900лв и
3580лв., и №925/30.10.2009г., с данъчна основа 42560 и ДДС 8512лв., с издател
****ЕООД гр.П., който бил дерегистриран по инициатива
на данъчен орган, считано от 16.08.20011г.; имал задължения по ЗДДС в особено
големи размери; фактурите не били декларирани от ****ЕООД, а основните му
доставчици или не били декларирали доставки към него, или ако имало такива, те
били със стойност и ДДС, значително по-малки от отразените в регистрите. Освен
това не са представени и други документи за доказване реалността на доставките.
Така ревизиращият екип приел, че данъчната основа и ДДС-то на получените
доставки с право на пълен данъчен кредит следва да бъдат намалени. За данъчен
период от 01.11.2009г. до 30.11.2009г. била подадена справка-декларация по ЗДДС
с вх.№16001406752/11.12.2009г., с резултат ДДС за внасяне в размер на 25,11лв.
При ревизията било установено, че за извършените доставки и начислен данък няма
основания за коригиране на данъчната основа и начисления данък. Промяна била
извършена на данъчната основа на получените доставки и начислен данъчен кредит,
тъй като ревизираното лице не представило документи за покупки на стоки и
услуги с общ размер на данъчната основа 67869.26лв. и ДДС 13573.82лв. и поради
това, че в дневника за покупки с право на пълен данъчен кредит били включени
фактури с номера: № 932/27.11.2009г., с данъчна основа 38560лв. и ДДС 7712лв. с
издател ****ЕООД и №933/30.11.2009г., с данъчна основа 28264лв. и ДДС
5652.80лв., с издател ****ЕООД, който бил дерегистриран
по инициатива на данъчен орган, считано от 16.08.20011г.; имал задължения по
ЗДДС в особено големи размери; фактурите не са декларирани от ****ЕООД и
основните му доставчици не били декларирали доставки към дружеството, или ако
имало такива, те били със стойност и ДДС, значително по-малки от отразените. Не
били представени от доставчика и документи за доказване реалността на неговата
доставка. Поради това ревизиращият екип приел, че данъчната основа и ДДС-то на
получените доставки с право на пълен данъчен кредит на „****“ЕООД следва да се
намалят с 67869.26лв. и 13573.82лв. За данъчен период от 01.12.2009г. до 31.12.2009г.
била подадена справка-декларация с вх.№16001423129/13.01.2010г., с резултат за
възстановяване в размер на 209,76лв. За извършените доставки и начислен данък
ревизиращият екип не констатирал основания за коригиране на данъчната основа на
извършените доставки и начислен данък. Корекция била направена по отношение
получените доставки и данъчен кредит, като било установено, че ревизираното
лице не е представило счетоводни документи за получени стоки и услуги в общ
размер на данъчната основа 71252лв. и ДДС 14250.38лв.; в дневника за покупки за
този период били включени фактури с номера № 948/22.12.2009г., с данъчна основа
20597лв. и ДДС 4119.40лв., № 949/29.12.2009г., с данъчна основа 22789.93лв. и
ДДС 4557.99лв.; и № 950/30.12.2009г., с данъчна основа 25748.25лв.и ДДС
5149.65лв., всичките с посочен издател ****ЕООД, за когото ревизията
установила, че е дерегистриран по ЗДДС по инициатива на данъчен орган, считано от
16.08.20011г.; че има задължения по ЗДДС в особено големи размери; че фактурите
не са декларирани от „****“ЕООД и че основните му доставчици или не са
декларирали доставки към него, или ако има такива, те са със стойност и ДДС,
значително по-малки от отразените; не били представени от ****ЕООД и документи
доказващи реалността на доставката. Въз основа на така установеното,
ревизиращият екип приел, че данъчната основа и ДДС-то на получените доставки с
право на пълен данъчен кредит следва да се намалят с 71252лв. и 14250.38лв. За
данъчен период от 01.01.2010г. до 31.01.2010г. била
подадена справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 16001444429/12.02.2010г., с резултат
ДДС за възстановяване в размер на 51,68лв. За извършените доставки и начислен
данък ревизията не констатирала основания за коригиране на данъчната основа на
данък, но за получените доставки и данъчен кредит била извършена промяна. На
ревизиращия екип не били представени счетоводни документи за покупки на стоки и
услуги с общ размер на данъчната основа 102348лв и ДДС 20469.60лв., като в
дневника за покупки, с право на пълен данъчен кредит били включени фактури с
номера: № 274/28.01.2010г., с данъчна основа 55608лв. и ДДС 11121.60лв. и
№273/30.01.2010г., с данъчна основа 46740лв. и ДДС- 9 348лв., с посочен издател
„****“ЕООД гр.П., за когото в хода на ревизията било установено, че не е
намерен представител на доставчика и не са били представени документи,
удостоверяващи реално извършени доставки по посочените сделки. Въз основа на
така установеното, ревизиращият екип приел, че данъчната основа и ДДС-то на
получените доставки с право на пълен данъчен кредит следва да се намалят с
102348лв. и 20469.60лв. За данъчен период от 01.02.2010г. до 28.02.2010г. била
подадена от „****“ЕООД справка-декларация по ЗДДС с вх.№
16001458296/11.03.2010г., с резултат ДДС за възстановяване в размер на 58,42лв.
При ревизията било установено, че не са представени данъчни документи за
покупки на стоки и услуги с общ размер на данъчна основа 127899.66лв. и ДДС
25579.92лв., като в дневника за покупки с право на пълен данъчен кредит са
включени фактури с номера № 968/27.02.2010г. с данъчна основа 38696.73лв и ДДС
7739.35лв.; № 969/26.02.2010г., с данъчна основа 42875.60лв. и ДДС 8575.12лв.;
№ 972/27.02.2010г. с данъчна основа 36001лв. и ДДС 7200.20лв., с посочен
издател ****ЕООД гр.П., за когото ревизията установила, че е дерегистриран по ЗДДС по инициатива на данъчен орган,
считано от 16.08.20011г.; че има задължения по ЗДДС в особено големи размери;
че фактурите не са декларирани от ****ЕООД и основните му доставчици или не са
декларирали доставки към дружеството, или ако има такива, те са със стойност и
ДДС, значително по-малки от отразените. Не били представени от доставчика и
документи за доказване реалността на неговата доставка. Въз основа на така
установеното, ревизиращият екип приел, че данъчната основа и ДДС-то на получените
доставки с право на пълен данъчен кредит следва да се намалят с 127899.66лв. и
25579.92лв. За данъчен период от 01.03.2010г. до 31.03.2010г. ревизията
установила, че „****“ ЕООД е подало справка-декларация по ЗДДС с вх.№
16001470927/10.04.2010г., с резултат ДДС за внасяне в размер на 104,73лв. За
получените доставки и данъчен кредит ревизиращият екип констатирал основания за
корекция на данъчната основа на получените доставки и на данъчния кредит, тъй
като не били представени от ревизираното лице счетоводни документи за получени
стоки и услуги в общ размер на данъчна основа 346519.67лв. и ДДС 69303.93лв.,
като в дневника му за покупки били включени фактури, с посочен издател ****ЕООД
гр.П.: № 977/23.03.2010г., с данъчна основа 33250лв. и ДДС 6650лв.; №
978/24.03.2010г., с данъчна основа 32832лв. и ДДС 6566.40лв.; №
979/25.03.2010г., с данъчна основа 114000лв. и ДДС 22800лв.; №
981/26.03.2010г., с данъчна основа 56000лв. и ДДС 11200лв.; № 982/29.03.2010г.,
с данъчна основа 43016лв. и ДДС 8603.20лв.; № 983/30.03.2010г., с данъчна
основа 61485лв. и ДДС 12297лв. За този доставчик ревизията установила, че е дерегистриран по ЗДДС по инициатива на данъчен орган,
считано от 16.08.20011г.; че има задължения по ЗДДС в особено големи размери;
че фактурите не са декларирани от ****ЕООД и че основните му доставчици или не
са декларирали доставки към дружеството, или ако има такива, те са със стойност
и ДДС, значително по-малки от отразените. Освен това не били представени от
доставчика и документи за доказване реалността на неговата доставка. Въз основа
на така установеното, ревизиращият екип приел, че данъчната основа и ДДС-то на
получените доставки с право на пълен данъчен кредит следва да се намалят с
346519.67лв. и 69303.93лв. За данъчен период от 01.04.2010г. до 30.04.2010г. от
„****“ ЕООД била подадена справка-декларация с вх.№ 16001492138/12.05.2010г., с
резултат ДДС за възстановяване в размер на 27,51лв. За периода ревизията
констатирала основания за коригиране на данъчната основа на получените доставки
и на данъчния кредит, тъй като за периода не били представени данъчни документи
за покупки на стоки и услуги с общ размер на данъчни основи 312996.62лв. и ДДС
62599.33лв.; в дневника за покупки за този период били включени и декларирани
следните фактури, с посочен издател ****ЕООД гр. П. с № 1050/15.04.2010г., с
данъчна основа 45000лв. и ДДС 9000лв.; № 1058/20.04.2010г., с данъчна основа
35200лв. и ДДС 7040лв.; № 1059/22.04.2010г., с данъчна основа 58147лв. и ДДС
11629.40лв.; № 1060/23.04.2010г., с данъчна основа 56241лв. и ДДС 11248.20лв.;
№ 1062/26.04.2010г., с данъчна основа 69842лв. и ДДС 13968.40лв.; №
1063/27.04.2010г. с данъчна основа 45562лв. и ДДС 9112.40лв. За този доставчик
ревизията установила, че е дерегистриран по ЗДДС по
инициатива на данъчен орган, считано от 16.08.20011г.; че има задължения по
ЗДДС в особено големи размери; че фактурите не са декларирани от ****ЕООД и че
основните му доставчици или не са декларирали доставки към дружеството, или ако
има такива, те са със стойност и ДДС, значително по-малки от отразените. Освен
това не били представени от доставчика и документи за доказване реалността на
неговата доставка. Въз основа на така установеното, ревизиращият екип приел, че
данъчната основа и ДДС-то на получените доставки с право на пълен данъчен
кредит следва да се намалят с 312996.62лв. и 62599.33лв. За данъчен период от
01.05.2010г. до 31.05.2010г. била подадена справка декларация по ЗДДС с вх.№
16001511311/10.06.2010г., с резултат ДДС за внасяне в размер на 99,35лв. В хода
на ревизията за получените доставки и данъчен кредит ревизията установила, че
не са представени данъчни документи за покупка на стоки и услуги с общ размер
на данъчните основи 419576.95лв. и ДДС 83915.41лв., както и че в дневника за
покупки с право на пълен данъчен кредит били включени фактури с посочен издател
****ЕООД гр.П. с: № 1067/21.05.2010г., с данъчна основа 210723.45лв. и ДДС
42144.69лв.; № 1069/21.05.2010г. с данъчна основа 182925лв. и ДДС 36585лв.; №
1070/31.05.2010г. с данъчна основа 24565.90лв. и ДДС 4913.18лв. За този
доставчик ревизията установила, че е дерегистриран по
инициатива на данъчен орган, считано от 16.08.20011г.; че има задължения по
ЗДДС в особено големи размери; че фактурите не са декларирани от него и че
основните му доставчици или не са декларирали доставки към дружеството, или ако
има такива, те са със стойност и ДДС, значително по-малки от отразените. Освен
това не били представени от доставчика и документи за доказване реалността на
неговата доставка. Въз основа на така установеното, ревизиращият екип приел, че
данъчната основа и ДДС-то на получените доставки с право на пълен данъчен
кредит следва да се намалят с 419576.95лв. и 83915.41лв. За данъчен период от
01.06.2010г. до 30.06.2010г. била подадена справка-декларация по ЗДДС с вх.№
16001530015/12.07.2010г., с резултат ДДС за внасяне в размер на 187,41лв.
Ревизиращият екип установил, че за получените доставки и данъчен кредит са
налице основания за коригиране на данъчната основа и начисления данък, тъй като
ревизираното лице не е представило счетоводни документи за доставки на стоки и
услуги с общ размер на данъчни основи 397982.61лв. и ДДС 79596.51лв. Освен
липсата на счетоводни документи било констатирано, че в дневника за покупки са
включени фактури: № 1085/10.06.2010г., с данъчна основа 31838.40лв. и ДДС
6367.68лв.; № 1093/10.06.2010г., с данъчна основа 13449.90лв. и ДДС 2689.98лв.;
№ 1086/12.06.2010г., с данъчна основа 32313.60лв. и ДДС 6462.72лв.; №
1089/15.06.2010г., с данъчна основа 37719лв. и ДДС 7543.80лв.; №
1090/16.06.2010г., с данъчна основа 37395лв. и ДДС 7479лв.; №
1091/17.06.2010г., с данъчна основа 31006.80лв. и ДДС 6201.36лв.; №
1094/18.06.2010г. с данъчна основа 27584лв. и ДДС 5516.80лв.; №
1096/24.06.2010г. с данъчна основа 27708.72лв. и ДДС 5541.74лв.; №
1097/25.06.2010г., с данъчна основа 34333.20лв. и ДДС 6866.64лв.; №
1098/26.06.2010г., с данъчна основа 37243.80лв. и ДДС 7448.76лв.; №
1100/28.06.2010г., с данъчна основа 34999.70лв. и ДДС 6999.94лв. – всичките с
посочен издател **** ЕООД гр.П.; и № 1058/10.06.2010г., с ДДС 6367.68лв., с
посочен издател „****“ЕООД. По отношение на описаните фактури ревизията
установила, че посоченият доставчик ****“ ЕООД гр.П. е дерегистриран
по инициатива на данъчен орган, считано от 16.08.20011г.; че има задължения по
ЗДДС в особено големи размери; че фактурите не са декларирани от **** ЕООД и че
основните му доставчици или не са декларирали доставки към него, или ако има
такива, те са със стойност и ДДС, значително по-малки от отразените. Освен това
от доставчика не били представени и документи за доказване реалността на
неговата доставка. По отношение доставчика ****ЕООД гр.П. ревизиращият екип
констатирал, че това дружество е регистрирано по ЗДДС, но фирмата е заявила, че
няма издавана такава фактура към „****“ЕООД и няма такава доставка. Въз основа
на така установеното, ревизиращият екип приел, че данъчната основа и ДДС-то на
получените доставки с право на пълен данъчен кредит следва да се намалят с
397982.61лв. и 79596.51лв. За данъчен период от 01.07.2010г. до 31.07.2010г.
била подадена справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 16001546412/10.08.2010г., с
резултат ДДС за внасяне в размер на 57,46лв. За получените доставки и данъчен
кредит ревизията установила основания за коригиране на данъчната основа и
данък, тъй като ревизираното лице не представило счетоводни документи за
покупка на стоки и услуги с общ размер на данъчните основи 127536.28лв. и ДДС
25507.28. В дневника за покупки били включени фактури с: № 1108/13.07.2010г., с
данъчна основа 23220.37лв. и ДДС 4644.07лв.; № 1101/19.07.2010г. с данъчна
основа 22613.56лв. и ДДС 4522.71лв. – двете с посочен издател „****“ЕООД гр.П.;
№ 4953/12.07.2010г., с данъчна основа 12945лв. и ДДС 2589лв.; №
4954/14.07.2010г., с данъчна основа 14214.27лв. и ДДС 2842.85лв.; №
4957/18.07.2010г. с данъчна основа 18225.18лв. и ДДС 3645.04лв.; №
4960/20.07.2010г. с данъчна основа 19065.36лв. и ДДС 3813.07лв.; №
4961/26.07.2010г. с данъчна основа 14463.18лв. и ДДС 2892.64лв. – последните с
посочен издател „****“ ЕООД гр.П.. За **** ЕООД гр.П. ревизията установила, че е
дерегистриран по инициатива на данъчен орган, считано
от 16.08.20011г.; че има задължения по ЗДДС в особено големи размери; че
фактурите не са декларирани от ****ЕООД и че основните му доставчици или не са
декларирали доставки към дружеството, или ако има такива, те са със стойност и
ДДС, значително по-малки от отразените. Не били представени от доставчика и
документи доказващи реалност на доставките. По отношение на „****“ЕООД гр.П. не
бил намерен представител на доставчика и не били представени никакви документи,
удостоверяващи реалност на доставките. Въз основа на така установеното,
ревизиращият екип приел, че данъчната основа и ДДС-то на получените доставки с
право на пълен данъчен кредит следва да се намалят с 127536.28лв. и 25507.28лв.
За данъчен период от 01.08.2010г. до 31.08.2010г. била подадена
справка-декларация по ЗДДС с вх.№16001567086/11.09.2010г., с резултат ДДС за
внасяне в размер на 55.97лв. За получените доставки и данъчен кредит на
ревизията не били представени счетоводни документи за получени стоки и услуги с
общ размер на данъчните основи 514494.30лв. и ДДС 102898.84лв. В дневника за
покупки били включени фактури с посочен издател ****ЕООД гр.П.: №
1102/20.07.2010г. с данъчна основа 19851.84лв. и ДДС 3970.37лв.;
№1110/10.08.2010г. с данъчна основа 21791лв. и ДДС 4358.20лв.;
№1113/11.08.2010г. с данъчна основа 20416лв. и ДДС 4083.20лв.;
№1114/16.08.2010г. с данъчна основа 22000лв. и ДДС 4400лв.; №1116/17.08.2010г.
с данъчна основа 17600лв. и ДДС 3520лв.; № 1119/19.08.2010г. с данъчна основа
22000лв. и ДДС 4400лв.; № 1120/20.08.2010г. с данъчна основа 20350лв. и ДДС
4070лв.; № 1121/21.08.2010г. с данъчна основа 37450лв. и ДДС 7490лв.;
№1122/23.08.2010г. с данъчна основа 22000лв. и ДДС 4400лв. ****ЕООД гр.П. бил дерегистриран по ЗДДС по инициатива на данъчен орган,
считано от 16.08.20011г.; имал задължения по ЗДДС в особено големи размери;
фактурите не били декларирани от ****ЕООД и основните му доставчици или не били
декларирали доставки към дружеството, или ако имало такива, те били със стойност
и ДДС, значително по-малки от отразените. Освен това не били представени от
доставчика и документи за доказване реалността на неговите доставки. За същия
данъчен период в дневника за покупки на „****“ ЕООД били включени и фактури, с
посочен издател „****“ЕООД гр.П.: № 4974/04.08.2010г. с данъчна основа 19200лв.
и ДДС 3840лв.; № 4975/06.08.2010г. с данъчна основа 33500лв. и ДДС 6700лв.; №
4976/12.08.2010г. с данъчна основа 17800лв. и ДДС 3560лв.; № 4977/13.08.2010г.
с данъчна основа 41800лв. и ДДС 8360лв.; № 4978/14.08.2010г. с данъчна основа
51480лв. и ДДС 10296лв.; № 4979/16.08.2010г. с данъчна основа 52000лв. и ДДС
10400лв.; № 4980/17.08.2010г. с данъчна основа 50960лв. и ДДС 10192лв.; №
4981/18.08.2010г. с данъчна основа 38368.20лв. и ДДС 7673.64лв., за който
доставчик в хода на ревизията не бил установен представител на дружеството и не
били представени документи, удостоверяващи реални доставки. Въз основа на така
установеното, ревизиращият екип приел, че данъчната основа и ДДС-то на
получените доставки с право на пълен данъчен кредит следва да се намалят с
514494.30лв. и 102898.84лв. За данъчен период от 01.09.2010г. до 30.09.2010г.
била подадена справка-декларация по ЗДДС с вх.№16001584480/11.10.2010г. с
резултат ДДС за възстановяване в размер на 17,62 лв. За получените доставки и
данъчен кредит при ревизията се констатирали основания за корекция на данъчната
основа на получените доставки и данъчен кредит, тъй като за периода не били
представени данъчни документи за покупки с общ размер на данъчните основи
217693.50лв. и ДДС 43538.70лв., както поради факта, че в дневника за покупки
били включени следните фактури, с посочен издател ****ЕООД гр.П.: №
1124/15.09.2010г. с данъчна основа 30450лв. и ДДС 6090 лв.; № 1125/17.09.2010г.
с данъчна основа 23738.40лв и ДДС 4747,68лв.; № 1126/20.09.2010г. с данъчна
основа 32692.20лв. и ДДС 6538,44лв.; № 1127/21.09.2010г. с данъчна основа
23306.40лв. и ДДС 4661,28лв.; № 1128/23.09.2010г. с данъчна основа 21636.50лв.
и ДДС 4327,30лв.; № 1129/25.09.2010г., с данъчна основа 23220лв. и ДДС
4644,00лв.; № 1130/27.09.2010г., с данъчна основа 18500лв. и ДДС 3700,00лв.; №
1131/28.09.2010г., с данъчна основа 42100лв. и ДДС 8420,00лв., за който
доставчик ревизията установила, че е дерегистриран по
инициатива на данъчен орган, считано от 16.08.20011г.; че има задължения по
ЗДДС в особено големи размери; че фактурите не са декларирани от ****ЕООД и
основните му доставчици или не са декларирали доставки към дружеството, или ако
има такива, те са със стойност и ДДС, значително по-малки от отразените. Освен
това от доставчика не били представени документи за доказване реалността на
неговите доставки. Въз основа на така установеното, ревизиращият екип приел, че
данъчната основа и ДДС-то на получените доставки с право на пълен данъчен кредит
следва да се намалят съответно с 217693.50лв. и 43538.70лв. За данъчен период
от 01.10.2010г. до 31.10.2010г. била подадена справка-декларация по ЗДДС с вх.№
16001605845/11.11.2010г., с резултат ДДС за внасяне в
размер на 67,95лв. За получените доставки и данъчен кредит при ревизията се
констатирали основания за корекция на данъчната основа на получените доставки и
данъчен кредит, тъй като за периода не били представени данъчни документи за
покупки с общ размер на данъчните основи 124125.22 и ДДС 24825.05лв., както и
поради факта, че в дневника за покупки били включени фактури, с посочен издател
**** ЕООД гр.П.: № 1133/22.10.2010г. с данъчна основа 16568лв. и ДДС
3313,60лв.; №1134/25.10.2010г. с данъчна основа 19575лв. и ДДС 3915,00лв.;
№1135/26.10.2010г., с данъчна основа 21909лв. и ДДС 4381,80лв.;
№1136/27.10.2010г. с данъчна основа 22620лв. и ДДС 4524,00лв.;
№1137/28.10.2010г. с данъчна основа 22236лв. и ДДС 4447,20лв.;
№1138/29.10.2010г. с данъчна основа 19000лв. и ДДС 3800,18лв., за когото
ревизията установила, че е дерегистриран по
инициатива на данъчен орган, считано от 16.08.2001г.; че има задължения по ЗДДС
в особено големи размери; че фактурите не са декларирани от ****ЕООД и че
основните му доставчици или не са декларирали доставки към дружеството, или ако
има такива, те са със стойност и ДДС, значително по-малки от отразените. Освен
това не били представени от доставчика и документи за доказване реалността на
неговите доставки. Въз основа на така установеното, ревизиращият екип приел, че
данъчната основа и ДДС-то на получените доставки с право на пълен данъчен
кредит следва да се намалят съответно с 124125.22лв. и 24825.05лв. За данъчен
период от 01.11.2010г. до 30.11.2010г. била подадена справка-декларация по ЗДДС
с вх.№ 16001629182/13.12.2010г. с резултат ДДС за възстановяване в размер на
914.64лв. За получените доставки и данъчен кредит при ревизията се констатирали
основания за корекция на данъчната основа на получените доставки и данъчен
кредит, тъй като за периода не били представени данъчни документи за покупки с
общ размер на данъчните основи 261024.79лв и и ДДС 52204.94лв., както и поради
факта, че в дневника за покупки били включени фактури, с посочен издател
****“ЕООД гр.П.: № 1139/08.11.2010г. с данъчна основа 39745 и ДДС 7949,00лв.; №1142/13.11.2010г.
с данъчна основа 23100лв. и ДДС 4620,00лв.; №1141/15.11.2010г. с данъчна основа
41950лв. и ДДС 8390,00лв.; №1143/16.11.2010г. с данъчна основа 41350лв. и ДДС
8270,00лв.; №1144/17.11.2010г. с данъчна основа 54100лв. и ДДС 10820,00лв.; №1145/26.11.2010г.
с данъчна основа 60000лв. и ДДС 12000,00лв., за който доставчик ревизията
установила, че е дерегистриран по инициатива на
данъчен орган, считано от 16.08.20011г.; че има задължения по ЗДДС в особено
големи размери; че фактурите не са декларирани от ****ЕООД и че основните му
доставчици по дневника за покупки или не са декларирали доставки към
дружеството, или ако има такива, те са със стойност и ДДС, значително по- малки
от отразените. Освен това не били представени от доставчика и документи за
доказване реалността на неговите доставки. Въз основа на така установеното,
ревизиращият екип приел, че данъчната основа и ДДС-то на получените доставки с
право на пълен данъчен кредит следва да се намалят съответно с 261024.79лв. и
52204.94лв. За данъчен период от 01.12.2010г. до 31.12.2010г. била подадена
справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 16001640174/11.01.2011г., с резултат ДДС за
възстановяване в размер на 132.95лв. За получените доставки и данъчен кредит
при ревизията се констатирали основания за корекция на данъчната основа на
получените доставки и данъчен кредит, тъй като за периода не били представени
данъчни документи за покупки с общ размер на данъчните основи 418068.12лв. и
ДДС 83613.62лв. Така също в дневника за покупки били включени следните фактури,
с посочен издател ****ЕООД гр.П.: №1140/13.12.2010г. с данъчна основа 59660лв.
и ДДС 11932,00лв.; №1166/16.12.2010г. с данъчна основа 49940лв. и ДДС
9988,00лв.; №1168/17.12.2010г. с данъчна основа 59010лв. и ДДС 11802,00лв.;
№1170/20.12.2010г. с данъчна основа 60000лв. и ДДС 12000,00лв.;
№1173/22.12.2010г. с данъчна основа 11700лв. и ДДС 2340,00лв., за който
доставчик ревизията установила, че е дерегистриран по
инициатива на данъчен орган, считано от 16.08.2001г.; че има задължения по ЗДДС
в особено големи размери; че фактурите не са декларирани от ****ЕООД и че
основните доставчици на доставчика или не са декларирали доставки към него, или
ако има такива, те са със стойност и ДДС, значително по-малки от отразените.
Освен това не били представени от доставчика и документи за доказване
реалността на неговите доставки. Наред с фактурите с посочен издател ****ЕООД,
в дневника за покупки на „****“ЕООД за месец ноември 2010г. били включени и
фактури с посочен издател ****“ЕООД с.Ю. с: № 987/08.12.2010г. с данъчна основа
49098лв. и ДДС 9819,60лв.; №988/10.12.2010г. с данъчна основа 51600лв. и ДДС
10320,00лв.; №995/21.12.2010г. с данъчна основа 68832лв. и ДДС 13766,40лв., за
който доставчик ревизията установила, че за всички периоди на 2010г. били
подавани нулеви справки-декларации по ЗДДС, с изключение на месец декември
2010г., когато били декларирани доставки към „****“ ЕООД и три покупки от
„****“ ЕООД, което дружество обаче не било декларирало доставки към ****“ ЕООД.
Така също в декларирания период в ****“ ЕООД имало назначено едно лице на
длъжност „ръководител отдел в транспорта“, като това лице за същия период имало
уведомления и за работа в други фирми. Наред с това не били представени и
никакви документи доказващи реално извършени доставки. Въз основа на така
установеното, ревизиращият екип приел, че данъчната основа и ДДС на получените
доставки с право на пълен данъчен кредит следва да се намалят с 418068.12лв. и
83613.62лв. За данъчен период от 01.01.2011г. до
31.01.2011г. била подадена справка-декларация по ЗДДС с
вх.№16001666710/12.02.2011г., с резултат ДДС за възстановяване в размер на
76.29лв. В хода на ревизията били установени основания за корекция на данъчната
основа на получените доставки, тъй като не били представени счетоводни
документи за получени стоки и услуги с общ размер на данъчните основи
320003.50лв. и ДДС 64000.69лв. Така също в дневника за покупки били включени
следните фактури с право на данъчен кредит, с посочен издател/ доставчик ****
ЕООД гр.П. с: №1176/05.01.2011г. с данъчна основа 23435лв. и ДДС 4687,00лв.;
№1177/06.01.2011г. с данъчна основа 22890лв. и ДДС 4578,00лв.;
№1178/07.01.2011г. с данъчна основа 23400лв. и ДДС 4680,00лв.;
№1179/10.01.2011г. с данъчна основа 22890лв. и ДДС 4578,00лв.;
№1180/10.01.2011г. с данъчна основа 22890лв. и ДДС 4578,00лв.;
№1181/11.01.2011г. с данъчна основа 22999лв. и ДДС 4599,80лв.;
№1182/11.01.2011г. с данъчна основа 22999лв. и ДДС 4599,80лв.;
№1183/11.01.2011г. с данъчна основа 22999лв. и ДДС 4599,80лв.;
№1185/13.01.2011г. с данъчна основа 24000лв. и ДДС 4800,00лв.;
№1186/14.01.2011г. с данъчна основа 23435лв. и ДДС 4687,00лв.;
№1187/17.01.2011г. с данъчна основа 23326лв. и ДДС 4665,20лв.;
№1188/18.01.2011г. с данъчна основа 23980лв. и ДДС 4796,00лв.;
№1189/21.01.2011г. с данъчна основа 23435лв. и ДДС 4687,00лв.;
№1191/27.01.2011г. с данъчна основа 13516лв. и ДДС 2703,20лв., за който
доставчик ревизията установила, че е дерегистриран по
инициатива на данъчен орган, считано от 16.08.20011г.; че има задължения по
ЗДДС в особено големи размери; че фактурите не са декларирани от ****ЕООД и
основните доставчици на последното по дневника за покупки или не са декларирали
доставки към дружеството, или ако има такива, те са със стойност и ДДС,
значително по-малки от отразените. Освен това не били представени от доставчика
и документи за доказване реалността на неговите доставки. Въз основа на така
установеното, ревизиращият екип приел, че данъчната основа и ДДС-то на
получените доставки с право на пълен данъчен кредит следва да се намалят
съответно с 320003.50лв. и 64000.69лв. За данъчен период от 01.02.2011г. до
28.02.2011г. била подадена справка-декларация с вх.№ 16001685897/12.03.2011г.,
с резултат ДДС за внасяне в размер на 78,51лв. В хода на ревизията не били
представени данъчни документи за получени покупки и услуги с общ размер на
данъчните основи 281608.17лв. и ДДС 56321.71лв. Освен липсата на документи,
ревизиращите констатирали, че в дневника за покупки с право на пълен данъчен
кредит били включени фактури, с посочен издател ****ЕООД гр.П.: №1192/01.02.2011г.
с данъчна основа 12496.85лв. и ДДС 2499,37лв.; №1193/02.02.2011г
с данъчна основа 12426лв. и ДДС 2485,20лв.; №1194/03.02.2011г с данъчна основа
20520лв. и ДДС 4104,00лв.; №1195/04.02.2011г с данъчна основа 18240лв. и ДДС
3648,00лв.; №1196/07.02.2011г с данъчна основа 11990лв. и ДДС 2398,00лв.;
№1197/08.02.2011г. с данъчна основа 18720лв. и ДДС 3744,00лв.;
№1198/10.02.2011г. с данъчна основа 22345лв. и ДДС 4469,00лв.;
№1199/14.02.2011г с данъчна основа 21835лв. и ДДС 4367,00лв.; №1200/15.02.2011г.
с данъчна основа 23326лв. и ДДС 4665,20лв.; №1201/16.02.2011г. с данъчна основа
12208лв. и ДДС 2441,60лв.; №1202/17.02.2011г. с данъчна основа 22890лв и ДДС
4578,00лв.; №1203/17.02.2011г. с данъчна основа 22890лв. и ДДС 4578,00лв.;
№1204/21.02.2011г. с данъчна основа 12208лв. и ДДС 2441,60лв.;
№1205/22.02.2011г. с данъчна основа 12048.86лв. и ДДС 2409,77лв.;
№1206/23.02.2011г. с данъчна основа 12099лв и ДДС 2419,80лв.;
№1207/24.02.2011г. с данъчна основа 22345лв. и ДДС 4469,00лв. За този доставчик
ревизията установила, че е дерегистриран по
инициатива на данъчен орган, считано от 16.08.20011г.; че има задължения по
ЗДДС в особено големи размери; че фактурите не са декларирани от него и че
основните му доставчици или не са декларирали доставки към дружеството, или ако
има такива, те са със стойност и ДДС, значително по-малки от отразените.
****ЕООД гр.П., освен това не бил представил и документи за доказване
реалността на доставките. Въз основа на така установеното, ревизиращият екип
приел, че данъчната основа и ДДС-то на получените доставки с право на пълен
данъчен кредит следва да се намалят съответно с 281608.17лв. и 56321.71лв. За
данъчен период от 01.03.2011г. до 31.03.2011г. била подадена справка-декларация
с вх.№16001704617/13.04.2011г., с резултат ДДС за възстановяване в размер на
4644.18лв. В хода на ревизията било установено, че не са представени данъчни
документи за получените доставки (покупки на стоки и услуги) с общ размер на
данъчните основи 772603.82 и ДДС 32588.40лв. Освен това в дневника за покупки
били включени фактури, с посочени издатели/доставчици „****“ЕООД гр.П.:
№1266/08.03.2011г. с данъчна основа 26812.50лв. и ДДС 5362,50лв.;
№1267/09.03.2011г. с данъчна основа 26250лв. и ДДС 5250,00лв.;
№1268/10.03.2011г. с данъчна основа 26875лв и ДДС 5375,00лв.;
№1269/14.03.2011г. с данъчна основа 26750лв. и ДДС 5350,00лв.;
№1270/15.03.2011г. с данъчна основа 26750лв. и ДДС 5350,00лв.;
№1271/16.03.2011г. с данъчна основа 26625лв. и ДДС 5325,00лв.;
№1273/25.03.2011г. с данъчна основа 27950лв. и ДДС 5590,00лв.;
№1274/25.03.2011г. с данъчна основа 27560лв. и ДДС 5512,00лв.;
№1275/25.03.2011г. с данъчна основа 28750лв. и ДДС 5750,00лв.;
№1276/25.03.2011г. с данъчна основа 27300лв. и ДДС 5460,00лв.;
№1277/25.03.2011г. с данъчна основа 31250лв. и ДДС 6250,00лв.;
№1278/25.03.2011г. с данъчна основа 30000лв. и ДДС 6000,00лв.;
№5136/01.03.2011г. с данъчна основа 25830лв. и ДДС 5166,00лв.; и „****“ЕООД
гр.П., с: № 5137/03.03.2011г. с данъчна основа
27060лв. и ДДС 5412,00лв.; № 5138/07.03.2011г. с данъчна основа 26620лв. и ДДС-
5324,00лв.; №5139/08.03.2011г с данъчна основа 26445лв. и ДДС 5289,00лв.;
№5140/09.03.2011г. с данъчна основа 32100лв. и ДДС 6420,00лв.;
№5141/10.03.2011г. с данъчна основа 29400лв. и ДДС 5880,00лв.;
№5142/21.03.2011г. с данъчна основа 28160лв. и ДДС 5632,00лв.;
№5143/22.03.2011г. с данъчна основа 30800лв. и ДДС 6160,00лв.;
№5144/23.03.2011г. с данъчна основа 29678лв. и ДДС 5935,60лв.;
№5145/25.03.2011г. с данъчна основа 38900лв. и ДДС 7780,00лв.;
№146/26.03.2011г. с данъчна основа 27950лв. и ДДС 5590,00лв.;
№5147/28.03.2011г. с данъчна основа 30375лв. и ДДС 6075,00лв;
№5148/29.03.2011г. с данъчна основа 29120лв. и ДДС 5824,00лв.;
№5149/30.03.2011Г. с данъчна основа 40500лв. и ДДС 8100,00лв. След извършени
насрещни проверки на посочените в дневника за покупки за месец март 2011г.
доставчици и наличната информация в масивите на НАП, ревизиращите установили,
че: ****ЕООД е дерегистриран по инициатива на данъчен
орган, считано от 16.08.20011г.; има задължения по ЗДДС в особено големи
размери; фактурите не са декларирани от „****“ЕООД и основните доставчици на
последното по дневника за покупки или не са декларирали доставки към
дружеството, или ако има такива, те са със стойност и ДДС значително по-малки
от отразените. Освен това не били представени от доставчика и документи за
доказване реалността на неговите доставки. По отношение на „****“ЕООД не е бил
намерен представител на фирмата и не са били представени никакви документи,
удостоверяващи реалност на сделките. Въз основа на така установеното, ревизиращият
екип приел, че данъчната основа и ДДС-то на получените доставки с право на
пълен данъчен кредит следва да се намалят съотватно с
772603.82лв. и ДДС 154520.78лв. За данъчен период от 01.04.2001г. до
30.04.2011г. била подадена справка-декларация по ЗДДС с вх.№
16001726398/13.05.2011г., с резултат ДДС за внасяне в размер на 4015.85лв. При
ревизията били констатирани основания за корекция на данъчната основа на
получените доставки и на данъчния кредит, тъй като не били представени
счетоводни документи за покупки на стоки и услуги с общ размер на данъчните
основи 433213.47лв. и ДДС 86642.71лв. Освен това в дневника за покупки били
включени фактури, с право на пълен данъчен кредит, с посочен издател „****“ЕООД
гр.П.: №1280/06.04.2011г. с данъчна основа 29960лв. и ДДС 5992,00лв.;
№1281/11.04.2011г. с данъчна основа 29680лв. и ДДС 5936,00лв.; №
1282/12.04.2011г. с данъчна основа 30800лв. и ДДС 6160,00лв.;
№1283/14.04.2011г. с данъчна основа 29400лв. и ДДС 5880,00лв.;
№1284/15.04.2011г. с данъчна основа 30940лв. и ДДС 6188,00лв.;
№1285/18.04.2011г. с данъчна основа 30800лв. и ДДС 6160,00лв.;
№1286/19.04.2011г. с данъчна основа 27300лв. и ДДС 5460,00лв.;
№1287/20.04.2011г. с данъчна основа 51600лв. и ДДС 10320,00лв.;
№1288/21.04.2011г. с данъчна основа 21700лв. и ДДС 4340,00лв.;
№1289/22.04.2011г. с данъчна основа 30800лв. и ДДС 6160,00лв.;
№1290/22.04.2011г. с данъчна основа 29820лв. и ДДС 5964,00лв.;
№1291/23.04.2011г. с данъчна основа 34240лв. и ДДС 6848,00лв.;
№1292/25.04.2011г. с данъчна основа 34400лв. и ДДС 6880,00лв.; №
1293/27.04.2011г. с данъчна основа 20000лв. и ДДС 4000,10лв.
Съставен би Ревизионен доклад и бил издаден
Ревизионен акт №*********/08.02.2012г., който бил връчен лично на подсъдимия И.Е. на 19.03.2012г. Е. го
обжалвал пред Началника на ТД на НАП П.. С Решение № 636/05.06.2012г. на
Директора на дирекция ОУИ при ТД на НАП гр.П., актът бил потвърден в
обжалваната част и изцяло влязъл в сила от 25.06.2012г.
Тази фактическа обстановка настоящият
съдебен състав установи при проведено съкратено съдебно следствие по реда на
чл.371 т.1 от НПК и прие за установена въз основа частично на обясненията на
подсъдимия, показанията на свидетелите Н.А.А.,
З.П.М.-Ч., Е.Б.Е., В.Ц.И., С.А.А., Н.Н.Н., М.С.К., Г.А.Я., Р.Г.Т., П.С.М., Н.П.Н., Г.А.Л.,
С.Н.П., П.Р.Т., К.Р. Д., С.К.Д., Й.Г.Г., С.Л.И., П.Н.Л., И.И.П. –
дадени непосредствено в хода на съдебното следствие и прочетените по реда на чл.281 ал. 5 т.1 и т.2 от НПК; писмените
доказателствени средства – протоколи за разпит от ДП на свидетелите: И.Г. П.
А.М. М., С. С. У., В.Р.Т., С.А.А., М.Н.У., Б. С. И.,
А.С.Д., С.К. Ч., Б.В.А. И А.С. А. – прочетени по реда на чл.373 ал.1 вр. чл.283
от НПК със съгласието на
страните; писмените доказателствени средства – протоколи, удостоверения за
актуално състояние, фактури, ревизионен доклад и ревизионен акт с
приложения, насрещни проверки на
доставчици, счетоводни регистри по ЗДДС, справки-декларации, фактури,
характеристична справка и справка за съдимост, съдебно-счетоводна експертиза.
По доказателствата:
От показанията на разпитаните непосредствено в хода на
съдебното следствие, и от прочетените по реда на чл.371 т.1 вр. чл.283 от НПК,
свидетели, се установява следното:
Свидетелката Н.А.А.
(л.74-77 от съдебното производство) е член от екипа, извършил данъчната ревизия
на „****“ЕООД за инкриминирания период. Тя в показанията си твърди, че при
извършването на ревизията екипът е контактувал лично с подсъдимия, включително
и при връчването на готовия ревизионен доклад. Сочи, че ревизираното лице не е
представило документи, с обяснение, че те са изгорели при пожар в базата на
фирмата в с. Н. с., която информация им е била предоставена от подсъдимия, а
въз основа на извършените насрещни проверки екипът не признал данъчен кредит по
покупни за „****“ ЕООД фактури, за които нямало доказателства, че сделките,
отразени в тях, са реални.
Свидетелят И.Г. П. (л.38 т.7 от
досъдебното производство) е също член от екипа данъчни инспектори извършил
коментираната по-горе ревизия за инкриминирания период. Същият потвърждава
показанията на свидетелката Н.А., че при извършване на ревизията не са им били
представени първични счетоводни документи от ревизираното дружество.
Свидетелката З.П.М.-Ч. (л.87-90 от
съдебното производство) обслужвала като **** „****“ ЕООД в периода 2009-2011г. като
за това си контактувала в подсъдимия. Кантората ѝ била в гр. П.. Твърди,
че поради обема на работата и съответно на документацията на „****“ ЕООД тя
обработвала документите им на място в офиса на цеха в с.Н.с., където имало два
компютъра, на единия от които била инсталирала счетоводната си програма, и не
носела нищо в кантората си, която била твърде малка. С НАП контактувала по
интернет от офиса на И.Е.. Само в извънредни случаи ѝ носели документи в
кантората, но не ги оставяли. Тези й показания противоречат на показанията на
свидетелката А. М. М. (л.46 т.7 от досъдебното производство), като съдът не ги
кредитира, като намира, че са дадени с оглед потвърждаване защитната теза на
подсъдимия, че коментираните инкриминирани сделки са реални, но документи за
тях няма, тъй като са изгорели при пожар в цеха. Свидетелката А. М. М. (л.46
т.7 от досъдебното производство) твърди обратното – че Ч. е работила само в
кантората си и не е правила това в офиса на „****“ЕООД в цеха му. Съдът не дава
вяра и на показанията на Ч., че случайно понякога забелязвала при
осчетоводяването, че някои фактури са на нейни клиенти, но не се интересувала –
работела само по документи. Показанията и в тази им част противоречат на
показанията на свидетелката М., според която самата Ч. предлагала на клиентите
си да намали ДДС за внасяне за данъчен период като се възползват от фактури за
нереални сделки с доставчици **** и „****“, които били клиенти на Ч. и
оперативно счетоводно обслужвани от М.. Съдът намира, че показанията на М. няма
основание да се считат недостоверни, като липсват данни за заинтересованост. Не
така стоят нещата с показанията на Ч., за която по делото има данни, че се
разследва за дейността й като ****. Твърдението на Ч., че по повод извършвана
данъчна ревизия на „****“ ЕООД не могли да занесат документи, защото цехът бил
изгорял, а копия не успяли да съберат тъй като
данъчните не ги изчакали, също не се кредитира от съда, по посочените по-горе
основания и поради това, че такива документи не са представени не само при
данъчната ревизия, коментирана по-горе, но и в последващите
близо осем години, до приключване на първоинстанционното
наказателно съдебно производство.
Свидетелката А.М.М.(л.46
т.7 от досъдебното производство) през инкриминирания период работила като ****
в „****“ ЕООД, а в последствие в „****“ ООД, в „****“ ЕООД и ****“ ООД – била
младши **** и работела лично за З.М. като оперативен ****. От М. разбрала, че
фирмите били строителни фирми, които първоначално имали дейност, но след
данъчни ревизии били прехвърлени на безимотни лица, а М. била упълномощена от
тях да подава декларации по ЗДДС. Свидетелка не била виждала собствениците,
нито пък знае да са носили документи – фактурите си ги набавяла М., като дори
предлагала на клиенти на кантората, за да не внасят ДДС – М. да пусне фактура
от някои от тези фирми, чийто оперативен **** била свидетелката. Няма преки
впечатления от такива разговори между Е. и М.. За „****“ ЕООД знае, че е
работеща фирма, на която М. води счетоводството, и има преки впечатления от това, че И.Е. или
**** му носели в кантората на М. фактурите за покупки, а фактурите за продажби
се издавали от М. след съгласуване с Е.. На свидетелката не й е известно М. да
е имала практика да ходи в базата на Е., за да обработва счетоводството му.
Свидетелката Е.Б.Е. (л.77-79 от
съдебното производство) е **** на подсъдимия, работила непосредствено във
фирмата на подсъдимия, като контрол и организация на работниците, заети с
производствения процес. Имала офис в приспособена стая към производствения цех,
където се събирали документите – товарителници, фактури, тахо-шайби.
****я на фирмата З.М. идвала на място в цеха, Е. ѝ давала папката със
събраните документи и М. ги обработвала на място в офиса на Е., където имало
компютър. Цехът горял на два пъти – всичко изгоряло и накрая ***се отказал от
бизнеса. Прочетени поради противоречие по въпроса Е. ли е носила документи в
офиса на М. или последната е работила в офиса на Е., за верността на
прочетените показания от досъдебното производство в тази част свидетелката Е.Е. заявява, че „З. е
идвала неведнъж в офиса да работи“ а прочетените показания че в офиса към
цеха нямало компютър и че Е. й е носила документите в П., свидетелката твърди,
че не знае защо така е записано в протокола от досъдебното производство, като
към оня момент имала лични проблеми и не й било до свидетелстване. Потвърждава
прочетените поради липса на спомен показания от досъдебното производство, че
брат ѝ се е занимавал с договарянето на полиетилена.
В частта, в която се прочетоха показания ѝ от досъдебното производство,
Съдът приема за достоверни показанията на свидетелката в прочетените части от
досъдебното производство и им дава вяра, като близки по време и поради
впечатлението на съдебния състав за заинтересованост, предвид близката
родствена връзка с подсъдимия и личното й участие в контактите с М.. Те, ведно
с показанията на свидетелката М., опровергават защитната теза на подсъдимия,
прокарана и в обясненията му пред съда, че не се е занимавал нито с фактури,
нито с счетоводни регистри и данъчни декларации, поради ангажираност с пряката
дейност на дружеството и счетоводна некомпетентност и водят до извода, че
подсъдимият е бил приносител пряко или опосредено от
**** си на първичните счетоводни документи в кантората на М.-Ч. и наясно с
формираните от тях месечни резултати за отчетни регистри и деклариране по ЗДДС.
Реалната дейност развивана от подсъдимия
и обема й се установява от: Показанията на свидетеля С.А.А.
от досъдебното производство (л.94/95 т.7 от досъдебното производство) се
прочетоха по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.4 от НПК (л.208-гръб от съдебното
производство). Според тези показания А. през 2009г-2010г. работил като общ
работник при подсъдимия в цеха му в с. Н. с. Пряко с производството се
занимавала **** му Е. и също с документите и парите – имало стая, където се
държали документите. Не знае дали е идвал ****. В офиса имало един компютър. Но
там не влизали работници. Когато станал пожара в цеха, А. вече не работел там.
Свидетелката Н.Н.Н. (л.79-80 от съдебното
производство) в периода 2009-2011г. работила във фирмата на подсъдимия като
работничка, сортирала найлон. Камионите посрещал подсъдимия, а **** му им
помагала, плащала им, имала офис, но свидетелката не била влизала в него.
Свидетелката твърди, че цехът бил горял два пъти. Свидетелят М.С.К. (л.126 от съдебното производство) работил в цеха на
подсъдимия в с. Н.с.до пожара, като общ работник за около една година преди
повече от 8-9 години (спрямо датата на разпита). Фирмата била на И.Е., с
работниците се занимавала **** му. Имали машини, камиони, в цеха имало офис, в
който работниците не влизали. Не знае дали фирмата е имала ****. Свидетелят
Г.А.Я. (л.80 от съдебното производство) в периода 2009-2010г. работил в „****“
ЕООД на машина – ****а, а в последствие и на ***.
**** на подсъдимия им казвала какво да правят за деня. Работа винаги имало.
Твърди, че е влизал в офиса, но не е сигурен дали в него е имало компютър, а
докато той работел във фирмата пожар в цеха не е имало. Периодът в който
свидетелят е работил в „****“ ЕООД, поради противоречие е установен, чрез
прочитане показанията на този свидетел от досъдебното производство, като съдът
възприема за достоверни прочетените показания, които се потвърдиха от
свидетеля. Показанията на тези свидетели
не могат да способстват за установяване дали инкриминираните сделки са реални.
Свидетелят Р.Г.Т. (л.79 от съдебното
производство) е управител на ****ЕООД – фирма занимаваща се с доставка и
продажба на индустриални компоненти, като лагери за индустрията, ремъци и пр.
Фирмата „****“ЕООД и подсъдимия не са му познати, но е открил името на фирмата
в регистрите си за покупки за м.юни 2010г. в една фактура за 61лв. с
№**********/11.06.2010г., различна от процесната с
№1085/10.06.2010г. Твърди, че номерата на фактурите, които издава ****ЕООД са
различни от процесната.
Свидетелят П.С.М. (л.232 от съдебното
производство) регистрирал ****ЕООД през 1997г. и я закрил в началото на 2009г.
дейността била изработка на подови настилки, дограма, ПВЦ и професионално
почистване. През 2005г. след кражба на личния му автомобил, в който имало
документи на фирмата започнали да го викат в полицията и разбрал, че от името
на фирмата се издават фактури. Затова спрял работа с тази фирма. Не познава
подсъдимия и не е чувал за „****“ЕООД.
Показанията на свидетеля Н.П.Н. от досъдебното
производство (л.86 т.8 от досъдебното производство) се прочетоха по реда на
чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.4 от НПК (л.208-гръб от съдебното производство). Според
тези показания Н. не знае нищо за търговската дейност на ****ЕООД, за
счетоводство – дал пълномощно на лице, което не познава. Не знае дали фирмата
му е търгувала с „****“ ЕООД и дали е извършила реални сделки по процесните
фактури. Свидетелят А.С.А.(т.8 л.94 от досъдебното производство) не познава
фирма „****“ ЕООД, нито фирма „****“ЕООД С., нито сделки между тях. Същият е
със 100% инвалидност след инсулт, с придружител, тъй като не може да се
придвижва сам.
Свидетелката Г.А.Л. (л.90-91 от
съдебното производство) била близка със свидетелката З.М.-Ч. – семейни
приятели, поради което я помолила, ако има възможност да й вървят осигуровките
към някоя фирма, без да работи в нея. З. се съгласила и и занесла договор,
който Л. подписала пред нея, а носела осигуровките на някаква жена в центъра на
П.. З. й казала каква сума, кога и къде на носи. Трудовата й книжка била в
офиса на З. и Л. не била чела какво пише в нея. Помни, че е подписвала договор
само с „***“. Офисът където носела парите имал надпис „****“, но не знае дали
жената, на която ги носела работи в „****“. Прочетени проради
противоречие, показанията от досъдебното производство
се потвърдиха от свидетелката и в прочетената част съдът пъзприема
дадените в досъдебното производство като близки по време на събитията за които
се отнасят. Свидетелката С.Н.П. (л.208 от съдебното производство) около 2010г.
се водела на работа в „****“ ЕООД П., но не била работила там. Не познава
подсъдимия. Свидетелката П.Р.Т. се водела на работа в „****“ ЕООД но не
работила реално там, а само си плащала осигуровките в периода 2008-2010г. даже
не знаела как се казва фирмата – документите й уредили в счетоводна кантора –
казали й, че от фирмата им били приятели. Свидетелката К.Р. Д. (л.231-гръб от
съдебното производство) 2010г.-2011г. работила в „****“ЕООД за кратко –
приемала поща. Не знае каква е дейността на фирмата, нито познава управителя –
контактувала единствено със „З.“ – работата открила по обяви. Не познава
подсъдимия. Свидетелката Й.Г.Г. (л.91 от съдебното
производство) работила в „****“ ЕООД през м.05-06.2008г. като секретар –
оправяла документи и ги носила „долу в счетоводството“, където работели „едно
момиченце и З.“ в периода м.06.2009г. – до началото на
2011г. Прочетени частично показанията й от
досъдебното производство съдът намира за достоверни. Свидетелят С.Л.И. (л.125 от съдебното производство) твърди, че в периода
2009г.-2010г. имал свой собствен бизнес, не познава подсъдимия, не познава
фирма „****“ ЕООД и не бил работил в нея, познава З.М. само по физиономия –
била близка на жена му, но нямал служебни отношения с нея. Показанията на
свидетеля С.К.Д. от досъдебното производство (л.8 т.14 от досъдебното
производство) се прочетоха по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.4 пр.2 от НПК
(л.128 от съдебното производство). Според тези показания Д. работил в „****“
ЕООД в продължение на 4-5 години. Познава „****“ и „***“ – работил за тях и те
му плащали заплатата. Не знаел че са две отделни фирми. Не познава В. Т..
Свидетелят П.Н.Л. в периода 2009г-2011г. се водел на работа в ****“ и „****“ –
работел в автосервиз с управител И. В., който го бил наел и му дал договора,
който свидетелят подписал. Свидетелят И.И.П. (л.92 от
съдебното производство)през 2011г. работел на ксерокс в центъра на П. през
2011г. - прочетени показанията от досъдебното производство относно името на
фирмата и човека работодател – свидетелят потвърждава, че това е „****“.
Показанията на тези свидетели не осветляват пряко инкриминираните сделки, но
дават представа, относно боравенето с неистински документи формално изхождащи
от дружества, от които е придаден вид, че са издатели и на процесните фактури.
Свидетелят С.С.У.(л.57,
59, 60 и 61 от т.7 от досъдебното производство) собственик на „****“ ЕООД през 2009г. **** им бил
свидетелката З.М. – тя изготвяла фактурите за клиентите им – дружеството
търгувало с всичко производно на петрола. Фактурите за покупки също предавали
на ****ката М.. Относно „****“ ЕООД свидетелят твърди, че името му е познато,
но не знае дали е работил с него. При изготвяне на документи по ДДС свидетелят
твърди, че се е подписвал, но не помни М. да му е разяснявала за какво са.
Свидетелката М.Н.У. (т.7 л.62 от
досъдебното производство) само формално била съдружник в „****“ ЕООД, но освен,
че помагала на ****ката с движение на документи, твърди, че не е извършвала
реално бизнес с тази фирма, формално се водела на работа в нея, името
„****“ЕООД нищо не й говори. Не знае кой е извършвал реално дейност от името на
„****“ ЕООД.
Свидетелят Б.С.И.(т.7 л.64 от
досъдебното производство) е брат на С.У.и съдружник с него в „****“ – фирмата
се занимавала с метални конструкции. Той намирал работници, а в офиса работел
брат му. Няма спомен от сделки.
Свидетелката В.Ц.И. (л.124 от съдебното
производство) е съпруга на Б.И., с когото твърди, че не поддържа отношения, тъй
като от 7 години живее в П., а той – в П.. Не знае какво работи съпругът ѝ,
не знае дали той има фирма, твърди, че не е имала нищо общо с негова фирма и че
не е развивала търговска дейност през 2007г., че не е подписвала счетоводни и
фирмени книжа. Името „****“ ЕООД не ѝ говори нищо – не е работила, нито е
била пълномощник на такова дружество.
Свидетелят С.А.А.
(т.7 л.55 и 56 от досъдебното производство) купил фирма „****“ ЕООД от С.У.през
м.10.2009г. всички документи на фирмата били у ****ката му З. и А. решил тя да
си остане ****. Печата и документите били у нея, тя се занимавала с издаването
на фактури. Не познаванито подсъдимия, нито фирмата
му „****“ЕООД, нито се е занимавал с търговия с гранулат, найлон или отпадъци.
Свидетелят продал фирмата на В. Т., като видял, че нищо не става от бизнеса му
– завел го при ****ката и всички документи останали при нея.
Свидетелят В.Р.Т. (л.50 т.7 от
досъдебното производство) купил „****“ ЕООД от С. А. на 01.02.2010г. за да
изкара пари. Не бил уговарял сделки от името на „****“ нито подписвал фактури.
Не е търгувал с „****“ЕООД, не е му издавал фактури. На 15.02.2010г. Т.придобил
от Б.И. „****“ ЕООД, но няма спомен как е станало това. Твърди, че не е работил
с тази фирма, нито е издавал фактури. Не знае у кого е бил касовия апарат. Не
помни да е упълномощавал другиго да работи с фирмата. Нищо не знае за издавани
фактури от името на „****“ на „****“ЕООД. Със счетоводството и на двете фирми
се занимавала М..
Свидетелят А.С.Д. (т.7 л.65 от
досъдебното производство) купил фирмата ****“ ЕООД от И.Д.Д.
(***) заради лиценза за транспорт. Започнал да извършва международен транспорт
в чужбина. Не бил правил нито една сделка в България, освен закупуване на
камион. Наел З.М. да му води счетоводството, като той ѝ носел фактурите в
кантората. Неговите фактури ги съставяла М.. При нея бил виждал подсъдимия, но
не бил работил с него. Д. продал фирмата на С. Ч. на 22.12.2009г.
Свидетелят С.К. Ч. (т.7 л.78 от
досъдебното производство) купил ****“ ЕООД за да му се платят 200лв. Имал 6-7
фирми на свое име, купени така, за да се водят на него. Не им знае имената,
няма техни документи. Не знае нищо за тях, нито е правил сделки с тях. Самият
той работел като общ работник по полето. След като продал ****“ ЕООД на Ч.
А.С.продължил да работи с нея. Ч. не познава „****“ЕООД. Единствените документи
за ****“ които бил подписал били тези при прехвърлянето на фирмата на негово
име.
Свидетелят Б.В.А. (т.7 л.86 от
досъдебното производство) бил само фиктивно управител на „****“ ЕООД не бил
издавал или подписвал фактури на фирмата, „****“ЕООД не му била позната нито
знае дали „****“ ЕООД има сделки с нея.
По делото се изслуша непосредствено
(л.93 от съдебното производство) вещото лице М.А. изготвила заключение по
съдебно-счетоводна експертиза, назначена в досъдебното производство, което се
прие от съда без възражения от страните. Според това заключение се потвърждават
констатациите от ревизионния акт за инкриминирания период. Експертът в съдебно заседание поясни, че получателят на фактурата няма
възможност да проследи дали номерът на фактурата е последователен при издателя.
На въпрос на защитата поясни, че след като **** изготви дневниците за покупки и
продажби ги предоставя на ръководителя на фирмата, за да се запознае с
резултатите и едва след това се пристъпва към подаване на документите в НАП,
което слез 2009г. ставало само с електронен подпис. Като отразеното в тези
документи не било достъпно за останалите дружества.
Съдът кредитира заключението на
съдебно-счетоводната експертиза като изготвено от лице с необходимите специални
знания, компетентно и обосновано.
От правна страна:
Установяването
на данъчните задължения е нормативно уредено в Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. Според чл. 108, ал.1 от ДОПК данъчните задължения се
установяват с ревизионен акт, а в чл. 118, ал.1 от ДОПК е пояснено, че с
ревизионният акт се установяват, изменят и/или прихващат задължения за данъци и
за задължителни осигурителни вноски; възстановяват резултати за данъчен период,
подлежащи на възстановяване, когато това е предвидено в закон; възстановяват
недължимо платени или събрани суми. На представляваната от подсъдимия И.Е.
фирма „****“ ЕООД е била извършена проверка от органа по приходите при ТД на
НАП гр.П. и констатациите са намерили отражение в ревизионен доклад и
ревизионен акт. Съгласно
чл.124, ал.1 от ЗДДС, като регистрирано лице по този закон, Е. в качеството му
на управляващ и представляващ дружеството, задължително е трябвало да води
регистри – дневник за покупките, дневник за продажбите, а съгласно чл. 125 от ЗДДС за всеки данъчен период да подава справка-декларация, съставена въз основа
на тези регистри, които се подават заедно със справката-декларацията за
съответния данъчен период. И.Е. е бил данъчно задължено лице и той е трябвало
да подава лично или чрез упълномощено лице декларации пред органа по приходите.
Удостоверяването на истината във всяка една писмена декларация произтича от
данъчен закон – ДОПК и в конкретните данъчни отношения – ЗДДС и това е от
основно значение за правилното, пълно и достоверно установяване на данъчните
задължения. Всяка една писмена декларация се подава пред органа по приходите –
процесните са подведомствени на ТД на НАП гр. П.. Подсъдимият е сторил това
като е съзнавал наличието на констатираните от данъчната ревизия фактури за
покупки и липсата на реални сделки, стоящи зад тях, и е подавал данъчни
декларации по изискването на данъчни закони и така пред органа по приходите
удостоверявайки неистини, което е довело до противоправен
резултат и довършване на престъпните състави по чл.255, ал.1, т.2, пр.първо от НК. Отразяването на неверни обстоятелства в дневници за продажби и дневници за
покупки е било с цел избягване на установяването и плащането на данъчни
задължения – което осъществява състава на чл.255, ал.1, т.6, np.
първо от НК.
Данъчен кредит по ЗДДС е сумата на данъка, която регистрираното лице има право
да приспадне от данъчните си задължения по ЗДДС за получени стоки или услуги по
облагаема доставка. Чрез приспадане на неследващ се данъчен кредит подсъдимият
е съставил документи с невярно съдържание – отчетни регистри дневници за
покупки и с това е реализирал състава на чл.255, ал.1, т.7 от НК в 23
последователни данъчни периода от м.06.2009г. до 13.05.2011г.
Въз основа на изложеното, СЪДЪТ намира за
безспорно установено, че подсъдимият И.Б.Е. е осъществил от обективна и
субективна страна съставомерните белези на
престъплението по чл. 255, ал.3, вр.
ал.1 т.2 предл.1 т.6 предл.1
и т.7 вр. чл.26 ал.1 от НК
В съответствие с приетия в чл.93 т.14 от НК критерий,
укритото данъчно задължение с тези декларации се определя като “големи размери”
и „особено големи размери”. Според чл. 93, т.14 от НК (ДВ бр. 21/2000г. „данъци
в големи размери” са такива, които надхвърлят 3000 лева, а „особено големи
размери” – надхвърлящи 12 000 лева. Съгласно Тълкувателно решение № 1/1998 г. при
определяне на квалифициращите признаци „големи размери“ и „особено големи
размери “за различните престъпления, ако друго не е посочено в закона,
критерият е паричната равностойност на предмета на престъплението, която
надхвърля седемдесет, съответно сто и четиридесет пъти установената в страната
минимална работна заплата. Безспорно се установява от обсъдения
по-горе доказателствен материал, че избягването на плащането на данъчни
задължения от ДДС, съгласно посочения критерий е в особено големи размери –
общо в размер на 1083009,46лв. за
периода м.06.2009г. – 13.05.2011г.
Престъплението е извършено в условията
на продължавано престъпление, е осъществено чрез деяния, които осъществяват поотделно състави на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка
и еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
От обективна страна събраните и приобщени в хода на
съдебното следствие доказателства, изброени по-горе доказват еднопосочно и
еднозначно и безпротиворечиво осъществяването на
инкриминираните деяния. От
субективна страна подсъдимият И.Б.Е. е осъществил престъплението
при форма на вината – пряк
умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянията,
предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им. Безспорно е, че подсъдимият е знаел какво е съдържанието на СД по ЗДДС и
какъв е резултата от така декларираните и осчетоводени данни и го е целял, т.е.
налице е субективна съставомерност на извършените
деяния. Подсъдимият е знаел противоправността на
деянията си, съзнавал е общественоопасния им характер
и е целял противоправния резултат от тях – избягване
плащането на данъчни задължения. Нарушени са правни норми уреждащи задълженията
за данъци, с което е увреден фиска. Изразената в
обясненията на подсъдимия теза, че личното му участие е единствено в реални и
законни сделки, всичко останало е било неизвестна и извън неговия контрол и
ниво на знания, манипулация от някого с интерес към възходящия му бизнес –
съдът намира за изцяло защитна позиция, ненамираща потвърждение в
доказателствата по делото.
Относно вида и размера на наказанието:
Като обстоятелства, смекчаващи отговорността на
подсъдимия, могат да се вземат предвид изтеклото време след извършване на
престъплението, продължителността на наказателното производство, трудовата
ангажираност, семейната му ангажираност. По същите данни, съдът прецени и че
подсъдимият не представлява лице с висока степен на обществена опасност.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства по делото са големия размер на вредните последици,
относителната продължителност на престъпната дейност, за което е повдигнато
обвинението, наличието на предходно осъждание. То е
за деяние без кореспонденция с инкриминираното. Осъждането за друго данъчно
престъпление, видно от справката за съдимост на подсъдимия е за деяние,
извършено след инкриминираното, поради което и не може да се обсъжда като
отегчаващо обстоятелство спрямо процесното.
Наказанието за продължаваното престъпление съдът определи
съобразно нормата на чл.26 ал.2 от НК съобразно включените в продължаваното престъпление деяния, взети в тяхната съвкупност, и с причинения от тях
общ престъпен резултат, по реда на чл.54 от НК при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства – на минимума, предвиден в закона от
ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съдът не наложи кумулативното наказание
конфискация, тъй като по делото се установи, че подсъдимият няма имущество
върху което да се изпълни. Представените по делото данни от Агенцията по
вписвания показва, че същият е участвал в ипотеки на имоти, собственост на
родителите му, но няма данни за собствени имоти.
Съдът констатира, че са налице предпоставки по чл.25 ал.1
вр. чл.23 ал.1 от НК за определяне на едно общо най-тежко наказание измежду
наложеното с настоящата присъда наказание лишаване от свобода в размер на ТРИ
ГОДИНИ и наложеното по н.о.х.д. №1217/2017г. по описа на ОС П. наказание
лишаване от свобода в размер на две години и осем месеца, а именно – наказание
лишаване от свобода в размер на три години.
Съдът намери, че са налице формалните условия на чл. 66
ал.1 от НК както по отношение на наложеното наказание по настоящото дело, така
и по отношение на общото най-тежко наказание измежду наложеното по настоящото
дело наказание и това, определено по н.о.х.д. №1217/2017г. по описа на ОС П., а
от гледна точка общите цели на наказанието по чл.36 от НК и специалния
възпитателен и поправителен ефект на наказанието уреден в нормата на чл.66 и
следващите от НК, не се налага наказанието „лишаване от свобода” да бъде
изтърпяно реално, поради което отложи изтърпяването му за срок от пет години в
рамките предвидени в чл.66 ал.2 от НК. Според съда, това ще способства преди
всичко за поправянето на
осъдения и от там за постигането целите по чл.36
от НК. Предвид характеристичните данни на подсъдимия, съдът намери, че реалното
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” няма да доведе до желания
превъзпитателен ефект.
По отношение предявения граждански иск:
Съдът прецени, че предявеният граждански иск от
Държавата, чрез Министъра на финансите, представляван от юрисконсулт при ТД на
НАП-П. за сумата от 1083009,46 (един милион осемдесет и три хиляди и девет лв.
и 46 ст.)лв., представляваща имуществени вреди от престъплението по чл.255,
ал.3 вр. ал.1, т.2 пр.1, т.6 и т.7, от НК, ведно със законните лихви считано от
13.05.2011г. до окончателното й изплащане, срещу подсъдимия И.Б.Е. – е
неоснователен. От една страна, видно от формулировката на гражданския иск –
макар съдържащ обстоятелствена част, съответна на инкриминираните деяния и
обвинението за тях, петитумът на исковата молба е
насочен срещу лице, различно от подсъдимия и без отношение към инкриминираните
събития. Наред с това, видно от установената по делото фактическа обстановка, в
полза на гражданския ищец има влязъл в сила ревизионен акт за същите данъчни
задължения и период – предмет на изследване в наказателното производство –
който е самостоятелен изпълнителен способ за събиране на процесните задължения,
който съгласно чл.19 от ДОПК взискателят може да насочи и към едноличния
собственик на дружеството „****“ ЕООД – подсъдимия И.Б.Е.. Уважаването на
граждански иск за вреди идентични с възникналите от престъплението данъчни
задължения би довело до възникване на отделно и ново второ различно
изпълнително основание за едно и също вземане в полза на гражданския ищец и би
поставило подсъдимия в положение на правна несигурност от двойно събиране на
едно и също задължение. Поради това и съдът счете, че няма основание да уважи
предявения в наказателното производство иск за вреди от престъпление,
представляващи данъчни задължения.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът възложи на
подсъдимия репариране на направените разноски за счетоводна експертиза в хода
на досъдебното производство и на направените разноски в хода на съдебното
производство за свидетели и вещи лица.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
Председател: