МОТИВИ по нчд№1681/19г.
по описа на СГС, НО, 16 състав
От Полицейски
президиум Райнпфалц ФР Германия е внесено предложение съдът да упражни
правомощията си по Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции ( обн. в ДВ
бр. 15/2010г., изм. ДВ бр. 55 от 19 юли 2011г. – ЗПИИРКОРНФС) по отношение на
българския гражданин Р.П.М. във връзка с постановено срещу него Решение
№500049486556 от 21.06.2018г. на Полицейски президиум Райнпфалц ФР Германия,
влязло в сила на 08.08.2018г.
В производството пред съда прокурорът изразява
становище, че съдът следва да се произнесе с решение, с което да се признае решението,
издадено от страна на ФРГ за
налагане на финансова санкция в наказателното производство.
Засегнатото
лице М., се явява в съдебно заседание и изразява становище, че съдът следва да
признае чуждото решение и е готов да си плати наложената му глоба.
СЪДЪТ, след
като се съобрази със становището на страните и доказателствата по делото и
разпоредбата на чл.10 от ЗПИИРКОРНФС /по по-нататък съкратено Закона/, по чл.30
от Закона относно условията за признаване и изпълнение по чл. 31 относно
подсъдността и чл. 35 относно основанията за отказ на признаване и изпълнение,
намира за установено следното:
Срещу
българския гражданин Р.П.М. – български гражданин, с ЕГН **********, е
постановено Решение №500049486556 от 21.06.2018г. на Полицейски президиум
Райнпфалц ФР Германия, влязло в сила на 08.08.2018г., с което той е бил признат
за виновен по обвинение за административно нарушение по чл.41, ал.1, във връзка
с Приложение 2, чл.49 от Правилника за движението по пътищата, чл.24 от Закона
за движение по пътищата, 11.3.6 от Федерален каталог за финансовите санкции на
ФР Германия, за това че на 18.03.2018г., в 00:09 часа, като водач на лек
автомобил Ауди с регистрационен номер WI-VL 56, движейки се в землище
Найщад/Вид по федерална автомагистрала 3 при 48,050 км. по посока гр.Кьолн,
превишил максимално допустимата скорост извън населени места със 38 км/ч.като
му е наложена финансовата санкция
(дължими съдебни разходи) в размер общо на 148,50 евро с левова
равностойност в размер на 290,44 лв. (двеста деветдесет лева и
четиридесет и четири стотинки).
В настоящия случай,
това е решение на чуждестранните власти за налагане на финансови санкции по
смисъла на чл. 3, ал.1 от Закона, тъй като е издадено от административен орган
на страна-членка на ЕС и финансовата санкция е постановена по повод извършено административно
нарушение. Този административен акт е влязъл в сила, засегнатото лице, видно от
представеното удостоверение по чл.4 от Закона, е било уведомено за воденото
срещу него административнонаказателно производство, знаело е, че може да
обжалва решението пред съдебен орган, но само е избрало да не присъства по
време на административнонаказателното производство и е знаело какви са
възможностите за обжалване решението. В този смисъл липсват основанията на чл.
35, т.9 от Закона за отказ от признаване изпълнение на решение, с което се
налага финансова санкция. Съдебнният акт по чл. 3, ал.1 от Закона е придружен с
удостоверението, което се изисква по чл.4, ал.1 от същия закон, както и по
силата на чл.4 от Рамково решение 2006/783/ПВР, относно прилагането на принципа
за взаимно признаване на решенията за финансова санкция и конфискации.
От
приложените доказателства се установява, че наказателното преследване във
връзка, с което е постановен съдебният акт срещу засегнатото лице, попада в
едно от алтернативно предвидените в чл. 30, ал.1 и ал.2 от Закона условия за
признаване и изпълнение на решения за налагане на финансова санкция.
С оглед
разпоредбата на чл.14, ал.8 от Закона левовата равностойност на глоби и
разноски в размер на 148,50 евро, следва да се изчисли по курса на БНБ към деня
на постановяване на решението за налагане на финансова санкция и тя е в размер
на 290,44 лв. (двеста деветдесет лева и четиридесет и четири стотинки).
В настоящия
случай не са налице основанията на чл. 33 от Закона за приспадане, тъй като
засегнатото лице, български гражданин, не е представил доказателства за пълно
или частично изпълнение.
Според
настоящия съдебен състав не са налице и основанията на чл.35 от Закона за отказ
от признаване и изпълнение на решението по чл.3 от същия закон, тъй като
представеното удостоверение по чл.4 от Закона отговаря на решението срещу
осъденото лице за същото деяние, не е постановено друго решение в Република
България или в друга държава, различна от издаващата и изпълняващата държава.
Не е изтекла давността за изпълнение на решението и деянието не е подсъдно на
български съд.
Мотивиран от
горното, съдът постанови своето решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….. ЧЛЕНОВЕ:1…………….. 2………………….