№ 7930
гр. Пловдив, 12.12.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
Сложи за разглеждане докладваното от Георги Р. Гетов Наказателно дело
частен характер № 20225330200511 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ И. М. Т. – редовно уведомен от предходното
съдебно заседание чрез повереника си, не се явява лично. Представлява се от
адв. Р. Д., с пълномощно по делото, редовно уведомена от предходното
съдебно заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ А. А. М. – редовно уведомен от предходното
съдебно заседание чрез защитника си, не се явява лично. Представлява се от
адв. В. К., с пълномощно по делото, редовно уведомен от предходното
съдебно заседание.
СВИДЕТЕЛЯТ М. С. Т. – не се явява.
АДВ. Д.: Не са налице процесуални пречки за даване ход на делото.
АДВ. К.: Също считам, че няма пречка за даване ход на делото.
Предоставям на съда по искането за съдебномедицинска експертиза.
СЪДЪТ, след съвещание и като съобрази становищата на страните,
намира, че макар от формална страна да липсват пречки за даване ход на
делото, то в случая ход не следва да бъде даван. В хода на провелото се
съдебно следствие пред първоинстанционния съд се констатира да е налице
хипотезата на чл. 287, ал. 7 от НПК. Съдът намира, че от събрания към
настоящия момент доказателствен материал се прави извод за това
1
фактическата обстановка да е правилно описана в тъжбата, макар и към
настоящия момент по пътя на експертно изследване да не е изяснен въпросът
за това какъв е медико-биологичният характер на причинено травматично
увреждане, но съдът намира, че от материалите по делото се прави обоснован
извод за това да има причинена телесна повреда и освен това да е налице
квалифициращият признак хулигански подбуди.
В този смисъл трайна е и съдебната практика, че няма изискване
хулиганските подбуди при всички случаи да бъдат проявени в действия,
различни от тези, в които се е изразило причиняването на самото телесно
увреждане. В този смисъл са Решение № 441 от 07.11.2011 г. по наказателно
дело № 2198/2011 г. на ВКС, както и т. 19 от ППВС № 2/1957 г., изменено с
ППВС № 7/1987 г.
На следващо място обстоятелството, че целта на подсъдимия може да е
била единствено нанасянето на телесна повреда, също не е годно да изключи
извода за възможно престъпление от общ характер, поради причиняване на
телесната повреда по хулигански подбуди. Отново в съдебната практика е
изяснено, че субективната страна на престъплението не се определя и
отъждествява единствено от мотива или целта на дееца, а от съдържанието на
неговия умисъл. В този смисъл е Решение № 475 от 08.04.2015 г. по нак. дело
№ 1791/2014 г. на II н.о. на ВКС, съгласно което установяването на личен
мотив може да е основание за оневиняване само в случаите, когато не са
налице останалите елементи от състава, тоест действията не са съпроводени с
грубо нарушаване на обществения ред и не изразяват явно неуважение към
обществото. В противен случай могат да се квалифицират като хулиганства
при евентуална умисъл, но не и да се приемат като основание за оневиняване.
Накрая съдът приема, че наличието на личен мотив също не изключва
възможността деянието да бъде извършено по хулигански подбуди като
отново трайна е съдебната практика за това, че личният мотив е съвместим с
хулиганските подбуди, например в случаите, когато деецът желае да отстои
правотата на своите възгледи, но в стремежа си да наложи правотата си над
несъгласния с него грубо нарушава обществения ред и проявява явно
неуважение към обществото, като демонстрира своето пренебрежително
отношение към установените в обществото правила.
Пренесено на плоскостта на настоящия казус, съдът намира, че от
събраните и проверени до момента по делото доказателства в хода на
2
съдебното следствие, както беше посочено, се установява фактическата
обстановка такава, каквато е описана тъжбата. Установява се преди самото
деяние да се липсвали каквито и да е предхождащи отношения между
подсъдимия и частния тъжител, включително и съществуващ някакъв
конфликт между тях. Същият е възникнал именно на инкриминираната дата и
според настоящия състав той е предизвикан от един незначителен спор във
връзка с връщането на ресто при осъществена покупка. Проявената от страна
на подсъдимия агресия се явява напълно нереципрочна и неоправдана
реакция, дори и в съзнанието на подсъдимия към този момент да е възникнал
някакъв конфликт. Подобно негово субективно отношение към ситуацията не
изключва факта, че реакцията му е неприемлива от гледна точка на
установените в обществото правила за общуване, включително за уреждане
на спорове, неоправдана, скандална и неприлична. Не е направен опит спорът
да бъде разрешен, а директно и публично подсъдимият е пристъпил към това
да наложи своите възгледи за справедливост така, както е намерил за
уместно, което е включвало отправянето на обиди, закани и нанасянето на
удар на пострадалия. Самото деяние е осъществено на публично място и е
възприето от други лица. Така изясненото поведение сочи на незачитане на
обществения ред и е груба демонстрация на съзнание за надмощие над
отделната личност и над установените в обществото правила.
По тези съображения съдът намира, че в хода на съдебното следствие се
констатират данни за възможно извършено престъпление от общ характер.
Преценката за това налице ли са достатъчно доказателства за това извършено
ли е такова престъпление и от кое лице е извършено е единствено от
компетентността на прокуратурата. Щом има данни за престъпление от общ
характер, независимо че вече има образувано наказателно производство от
частен характер, съдебното производство следва да бъде прекратено, а
материалите по делото следва да бъдат изпратени по компетентност на
Районна прокуратура – Пловдив, тъй като поддържането, обосноваването и
доказването на престъпление от общ характер и повдигането на обвинение е
дейност в защита на интереса на обществото като цяло и тя не може да бъде
поставена в зависимост от волята на частноправен субект.
Отделно от това съдът констатира, че по делото има данни за вече
образувано друго наказателно производство, но от общ характер, което се
води по обвинение за закана за убийство. Настоящият състав счита, че
3
прокурорът следва внимателно да прецени дали действията, които са
инкриминирани в настоящото производство, са част от изпълнителното
деяние на вече образуваното производство по обвинение за престъпление по
чл. 144, ал. 3 от НК, дали нанесеният удар не е бил част от обосноваването на
реалния характер на отправената закана. Налице ли е едно деяние или
няколко отделни и как те следва да се квалифицират са въпроси от
компетентността на Районна прокуратура – Пловдив, но при всяко положение
се констатира, че има общи факти между настоящото производство и
наказателното производство, което е висящо пред РП – Пловдив.
Свидетелят М. С. Т. следва да бъде заличен от списъка на лицата за
призоваване, след което по гореизложените съображения съдебното
производство следва да бъде прекратено, а материалите по делото изпратени
на РП – Пловдив за преценка с оглед евентуално извършено престъпление от
общ характер.
Определението, доколкото не прегражда развитието на наказателното
производство, не подлежи на обжалване и протестиране.
Така мотивиран, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДАВА ХОД на делото.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НЧХД № 511/2022 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, ХХI наказателен състав.
ЗАЛИЧАВА от списъка на лицата за призоваване по делото М. С. Т..
ИЗПРАЩА материалите по делото по компетентност на Районна
прокуратура – Пловдив за преценка с оглед евентуално извършено
престъпление от общ характер.
Определението е окончателно.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 13:48 часа.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
Секретар: _______________________
4