№ 272
гр. Пловдив, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно търговско
дело № 20235001000280 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба и
насрещна въззивна жалба срещу Решение №121/25.11.2022 г. по т.д.№73/2021 г. на ОС – П.,
постановено по иск по чл.432, ал.1 от КЗ, предявен от К. Д. Г. против „Д.“ЕАД за
присъждане на застрахователно обезщетение в размер на 180 000 лв., за претърпени от
ищеца неимуществени вреди от смъртта на неговата майка Р.Г. Г.а, настъпила в резултат на
ПТП на 22.12.2018 г., настъпило на път ** в посока от с. Б. към с. З., осъществило се, поради
заледен и непочистен пътен участък, стопанисван от изпълнителите, отговорни за
почистване на пътя в района на ПТП, както и по вина на Д.А. Г., като водач на лек
автомобил „Л.“ с рег.№***, в който пострадалата е пътувала като пътник на предната дясна
седалка. Претендира се и присъждане на законната лихва върху обезщетението, за периода
от 18.01.2019 г. /датата, на която ответникът е поискал представянето на всички документи
от досъдебното производство, с които ищецът не е разполагал/, до окончателното плащане.
С обжалваното решение ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение в размер на
160 000 лв., ведно със законната лихва от 18.01.2019 г. до окончателното плащане, като е
отхвърлен иска за главницата на обезщетението за размера над 160 000 лв. до претендирания
размер от 180 000 лв., като е осъден ответника да заплати разноски по делото – държавна
такса в полза на съда и адвокатско възнаграждение в полза на процесуалните
представители на ищеца по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.
С Въззивна жалба вх.№9296/30.12.2022 г. ответникът „Д.“ЕАД , чрез юрк. М. Я.,
обжалва решението ЧАСТИЧНО в осъдителната му част, с която е осъден да заплати на
1
ищеца застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговата майка,
за размера над 130 000 лв. до уважения размер от 160 000 лв. Релевирани са оплаквания за
неправилност на решението в обжалваната част, поради незаконосъобразност, съществено
нарушение на процесуалните правила, и необоснованост. Сочи се нарушение на принципа
на справедливостта по чл.52 от ЗЗД чрез завишаване на размера на обезщетението, и
несъобразяване със съдебната практика по сходни случаи, като не са доказани по делото
особени обстоятелства, обосноваващи по-висок от обичайния размер на обезщетението.
Настоява се за отмяна на решението в обжалваната част, и намаляване на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди от 160 000 в. на 130 000 лв., ведно със законните
последици от това. Заявява се претенция за присъждане на съдебните разноски за двете
съдебни инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, във вр. чл.60, ал.6 от
ГПК и чл.62, ал.2 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в
обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи
на разглеждане.
Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на ищеца, и в срока по чл.263,
ал.1 и ал.2 от ГПК е постъпил Писмен отговор и Насреща въззивна жалба,
инкорпорирани в общ документ, подаден с вх.№1729/20.02.2023 г. от К. Д. Г. , чрез
адвокат Л. Г.. В отговор на въззивната жалба на ответника се поддържа становище за
нейната неоснователност и се настоява същата да се остави без уважение. Поддържа се, че
възрастта на ищеца обосновава по-висок от определения размер на обезщетението, предвид
обстоятелството, че в целия съзнателен живот на ищеца той и неговата майка са живеели в
общо домакинство, в условията на взаимно уважение и обич, и са били силно привързани
един към друг. Наличието на собствено семейство на ищеца не накърнява силата на
връзката родител-дете. Налице е установена съдебна практика за присъждане на по-високи
обезщетения при сходни случаи. С инкорпорираната в документа Насрещна въззивна
жалба по изложените съображения ищецът обжалва решението в неговата отхвърлителна
част изцяло – за сумата над размера от 160 000 лв., до пълния предявен размер от 180 000 лв.
В тази част настоява решението на първостепенния съд да бъде отменено, и да бъде
присъдено на ищеца допълнително обезщетение в размер на 20 000 лв., ведно със законната
лихва върху тази сума, за периода от 18.01.2019 г. до окончателното плащане.
Насрещната въззивна жалба е депозирана в срока по чл.263, ал.2 от ГПК, от
процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител. С Определение №119/20.10.2021 г. по търг.д.
№73/2021 г. на ОС-П. ищецът К. Д. Г. е бил освободен на осн. чл.83, ал.2 от ГК от
задължението за внасяне на държавни такси и разноски. Насрещната въззивна жалба
отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима
и подлежи на разглеждане.
Препис от насрещната въззивна жалба е връчен на ответника, и в срока по чл.263,
2
ал.3 от ГПК във вр. чл.62, ал.2 от ГПК е постъпил Отговор на насрещна въззивна жалба вх.
№3945/26.04.2023 г., подаден от „Д.“ЕАД, чрез юрк. М. Я.. Поддържа се становище за
неоснователност на насрещната въззивна жалба. Ищецът е в работоспособна и социално
активна възраст, не е бил в материална или друга зависимост от своята майка, не е имал
нужда от постоянни грижи или чужда помощ, вредоносното събитие е настъпило през 2018
г. и икономическата конюнктура следа да бъде съобразявана към този момент. Настоява се
за оставяне на насрещната въззивна жалба без уважение, като неоснователна, а присъденото
обезщетение да бъде намалено до 130 000 лв., съобразно въззивната жалба на ответника.
Заявява се претенция за присъждане на разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции.
С въззивните жалби и отговорите страните не са представили нови доказателства и не са
направили доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция нови
доказателства не са събрани.
На основание чл.269 от ГПК съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от
компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма, и е подписан,
поради което е валиден. Същият е постановен по допустим иск, предявен от и срещу
процесуално легитимирани страни, и след депозирана извънсъдебна застрахователна
претенция пред застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ, поради което е допустим. По
правилността на обжалвания съдебен акт съдът се произнася по релевираните с въззивните
жалби оплаквания, като прилага служебно императивни правни норми.
Пред въззивната инстанция страните не спорят по факта на настъпване на
застрахователното събитие – ПТП на 22.12.2018 г., по наличието на вина на водача на
застрахования при ответника лек автомобил, в който пострадалата Р.Г. Г.а е пътувала като
пътник, по наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с покритие към датата на
настъпилото ПТП, по наличието на причинна връзка между настъпилото ПТП и смъртта на
пострадалата Р.Г. Г.а, както и че ищецът има качеството на увредено лице по смисъла на
чл.478, ал.2 от КЗ. Спорът между страните пред въззивната инстанция е концентриран върху
размера на справедливото обезщетение, дължимо от ответника за претърпените от ищеца
неимуществени вреди от смъртта на неговата майка, за размера над 130 000 лв. до
претендирания размер от 180 000 лв. Решението е влязло в сила, като необжалвано, в частта
му, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди до размера от 130 000 лв., както и в частта, в която е уважена
акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху главницата на обезщетението,
за периода от 18.01.2019 г. до окончателното плащане.
На основание чл.235, ал.2 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства във
връзка със спора пред въззивната инстанция, съдът намира следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, че на 22.12.2018 г., в ранните сутрешни часове, на надлез в с.
З., е настъпило тежко ПТП, между лек автомобил „Л.“ с рег.№***, управляван от водача
Д.А. Г. /баща на ищеца/, и насрещно движещ се товарен автомобил „М.“ с рег.№***. При
3
произшествието на място са починали както водача на лекия автомобил „Л.“, така и
съпругата му Р.Г. Г.а, на 60 години, пътуващата в същия автомобил като пътник на предната
дясна седалка. Пред въззивния съд не се спори, че произшествието е настъпило както поради
неопесъчена и обледена пътна настилка, така и поради виновното поведение на водача на
застрахования при ответника лек автомобил „Л.“ с рег.№***, който е управлявал
автомобила с несъобразена с пътните условия скорост.
От представеното по делото Удостоверение за наследници изх.№166/27.12.2018 г. /на л.66/
се установява, че ищецът К. Д. Г. е син на пострадалата Р.Г. Г.а, като към датата на смъртта
тя е била на 60 години, а ищецът е бил на 37 години, като постоянният му адрес е: обл. П.,
Община С., с. В., ул.“П.“ №86А.
За установяване на търпените от ищеца неимуществени вреди по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите З.Б. и С. Г.. От показанията на св. Б. се установява,
че същата живее на семейни начала с ищеца от около 8 г., като от съжителството им имат
едно дете /от приложената справка от НБДН на л.98 се установява, че синът на ищеца – Д., е
роден през 2016 г./. Ищецът, заедно със свидетелката Б. и тяхното дете, живеели в с. В., в
дома на родителите на ищеца, заедно с майка му Р.Г. Г.а и баща му Д. Г.. Ищецът К. винаги
е живеел с родителите си в едно домакинство. К. и родителите му били в много добри
отношения, помагали на младото семейство финансово, а починалата Р. Г.а много се
грижела за тяхното дете. Ищецът и тя научили за станалата катастрофа от майката на
свидетелката, която случайно пътувала в автобус, който се оказал на местопроизшествието.
Тя се обадила на свидетелката и съобщила, че родителите на ищеца са пострадали в
катастрофа, която е станала на моста. Свидетелката събудила ищеца и той веднага тръгнал
натам. Скоро след това се чули по телефона – той вече бил узнал какво се е случило, като ги
е видял в колата им. Бил много разстроен, неадекватен. Чудел се какво ще правят сега,
когато родителите му ги няма. След тяхната смърт животът на семейството много се
променил. К. преживял нервен срив, при който се затворил на първия етаж от къщата,
където живеели родителите му, изпочупил всичко, плачел, не знаел какво говори. Наложило
се да започне да приема успокоителни медикаменти, тъй като не можел да спи и да се храни.
Имало период, в който не искал да види нито свидетелката, нито детето си – искал си
родителите. Криел се, за да плаче, около 2 месеца не можел да ходи на работа, тъй като
работел като стругар, което изисква концентрация, и заради приеманите успокоителни
медикаменти, началникът му наредил да си вземе неплатена отпуска. Минало дълго време –
месеци наред, докато се стабилизира, но се променил коренно – затворил се, често говорил
за родителите си и си спомня какво е било, докато са били живи, искал от съпругата си да
готви и да се грижи за градината по начина, по който ги е правила майка му. По време на
коледните празници му е най-тежко, и семейството престанало да ги празнува. В началото
често се случвало, когато спомене майка си, да се разплаква. И сега продължава да има
периоди, в които се налага да взема успокоителни медикаменти, защото не може да спи и да
се храни.
От показанията на св. Г. се установява, че е братовчед на ищеца, и негов съсед. От деца
4
общуват ежедневно. Отношенията между ищеца и родителите му били много близки,
живеели заедно, не се карали и много си помагали. К. бил по-близък с майка си. Когато се
родило детето на К., радостта на родителите му била огромна. Свидетелят узнал за
катастрофата същия ден – сутринта тръгнал да кара произведени от него тикви на свой
клиент в С., и спрял на центъра на селото да си вземе кафе. Тогава научил от хората, че е
станала някаква катастрофа, но не се знаело точно кой е пострадал. Имало поледица, било
хлъзгаво. Свидетелят тръгнал към С., и по пътя му се обадил негов приятел, и му съобщил,
че родителите на ищеца били загинали в катастрофата. Веднага спрял буса, и започнал да
звъни по телефона на ищеца, но той не вдигал. Когато приел обаждането, ищецът плачейки,
казал, че е седнал до родителите си, които са мъртви, и не може да повярва какво се е
случило. Когато се върнал от С. същия ден, свидетелят най-напред спрял пред дома на К., за
да го види. К. приличал на „гном“ – унил, неадекватен. Прегърнали се и заедно плакали. По
някое време някой от полицията или от погребалната агенция му се обадил, че телата на
родителите му трябва да се преместят – да занесат дрехи и одеала. Той обаче не можел да
говори, и се наложило свидетелят да вземе телефона от него, за да се разбере с хората.
Казали, че трябва да отидат в П.. К. бил неадекватен, и не бил в състояние да шофира,
поради което свидетелят го качил в своята кола и тръгнали към П.. По това време К. работел
в завод в гр. С. – наложило се 2-3 месеца да не ходи на работа, тъй като не можел да дойде
на себе си. Свидетелят всеки ден идвал при него, и се опитвал да го разсейва. От тогава К.
много се променил. Свидетелят от съпругата му разбрал, че К. взема лекарства. Родителите
му липсват, тежко му е, често говори за тях и се разстройва. На рождения ден на сина му се
сетил за родителите си, и отново се разплакал. Животът му много се променил. Пак ходи на
работа, но не е същия човек. С родителите му гледали зеленчуци в градина, която сега е
запустяла и буренясала, защото у К. вече няма желание за нищо. К. има сестра, която е
семейна и живее в гр. С..
Съдът намира показанията на двамата свидетели за подробни, основани на личните
ежедневни впечатления от живота на ищеца преди и след смъртта на неговата майка. Съдът
преценява показанията на св.Б. при условията на чл.172 от ГПК, като взема предвид
съжителството й на семейни начала с ищеца, което обуславя интерес от изход на делото в
негова полза. Въпреки това, съдът кредитира показанията й, като ги намира за логични и
житейски обосновани, и кореспондиращи на показанията на св. Г.. По делото не са събрани
доказателства, които да разколебават достоверността им.
От показанията на св. С.В. /служител от КАТ, дежурен същия ден/ се установява, че около
7:10 ч. сутринта на 22.12.2018 г. от телефон 112 получили сигнал, че е настъпило
произшествие на надлеза с. З.. Отишли на местопроизшествието със служебния автомобил,
и там заварили екип на Пожарната служба. Оказало се, че са се блъснали общо 4 коли – във
всяка от двете пътни ленти по две коли, близо едни до други. В две от колите имало общо
петима загинали. Единият от автомобилите бил „Л. В.**, в който имало трима загинали –
водача, пътничка на предната седалка, и една пътничка на задната седалка. Когато
свидетелят отишъл на мястото, екипа на пожарната служба вече бил разрязал автомобила, за
5
да извади телата на загиналите. Телата на съпрузите - водача и пътничката до него, били
извадени и положени на пътното платно.
При така събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа
страна, че ищецът е живял със своите родители в едно домакинство, до смъртта им,
настъпила едновременно при ПТП на 22.12.2018 г. Към момента на смъртта , загиналата
Р.Г. Г.а, е била на 60 г., все още в трудоспособна възраст и добро здраве, /няма данни за
обратното/. Ищецът, тогава на 37 години, е живеел в едно домакинство с родителите си,
макар че вече е бил създал семейство и е имал едно родено дете, тогава на 2 години. Ищецът
и родителите му били в близки отношения, основани на взаимна обич и разбирателство, и
много си помагали. Ищецът бил по-близък със своята майка, отколкото с баща си. Майка му
Р.Г. Г.а помагала на младото семейство финансово, с грижи в домакинството, полагала
много грижи и за детето на ищеца. Настъпилата внезапна смърт на родителите му тежко се е
отразила на ищеца. Той отишъл на местопроизшествието скоро след настъпването на
катастрофата, когато телата на родителите му все още са били на мястото на катастрофата,
положени един до друг на пътното платно, с множество наранявания, несъвместими с
живота. Непосредствено след възприемането на телата на родителите си, ищецът преживял
тежък психически шок, и изпаднал в неадекватно състояние, като имал нужда от чужда
помощ, тъй като бил дезориентирал, не знаел какво да прави, не можел да действа разумно.
Впоследствие изпаднал в психологическа криза, изразяваща се в разрушаване на вещи в
дома, плач, отказ да общува с близките си, невъзможност да спи и да се храни. За овладяване
на психологическата реакция се е наложило да приема успокояващи медикаменти в
продължение на 2 месеца, през които бил неработоспособен да извършва обичайната си
трудова дейност като стругар. Преживяната психологическа травма предизвикала видима за
близките му личностна промяна – той станал затворен, няма желание и енергия да поддържа
градината, често споменава родителите си и плаче от скръб за тях, връща се към спомените
за тях. Психологическата травма на ищеца все още не е преодоляна – той продължава да
страда от липсата на неговата майка, все още периодично се налага да приема успокояващи
медикаменти, поради нарушение на съня и храненето. Ищецът трайно е свързал едни от най-
веселите и позитивни празници /коледните/ с травмиращото събитие на смъртта на двамата
му родители. Същевременно, съдът намира, че към момента на смъртта на своята майка
ищецът е бил на 37 години – в зряла възраст, трудоспособен, изградил свое семейство, има
едно дете, без данни да се нуждае от чужда помощ, трудово ангажиран, и способен да се
грижи за себе си и своето семейство, получава морална и емоционална подкрепа от своите
близки /съпруга, сестра, братовчед/. Посочените обстоятелства му осигуряват подкрепяща
среда и съставляват мощен ресурс, който да го подпомогне в преодоляване на последиците
от претърпяната загуба.
Съдът отчита, че преживяната тежка психологическа травма на ищеца е засилена
значително от обстоятелството, че ищецът едновременно е загубил и двамата си родители,
като е възприел изключително трудно поносимата гледка лично и непосредствено да
възприеме мъртвите им и силно наранени тела на пътното платно. Същевременно обаче, в
6
рамките на настоящото производство ищецът не може да получи обезщетение за
неимуществените вреди, претърпени от смъртта на неговия баща, тъй като такъв иск не е
предявен в настоящото производство.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че справедливото обезщетение
за претърпените от ищеца неимуществени вреди от смъртта на неговата майка, следва да се
определи в размер на 130 000 лева, който размер намира за справедлив по смисъла на чл.52
от ЗЗД, съобразно критериите, формулирани в ППВС №4/1968 г., тъй като съответства на
близките отношения между ищеца и неговата майка, преживения емоционален шок,
интензивността на преживените страдания, наложилото се медикаментозно лечение,
продължителността на възстановителния период, настъпилата тР. неблагоприятна промяна в
емоционалността на ищеца. От друга страна, този размер отчита обстоятелството, че
ищецът е претърпял невъзвратимата загуба на неговата майка, когато е вече на зряла
възраст, с изградени семейни отношения, финансово самостоятелен, трудоспособен, с
подкрепяща семейна и социална среда. Травматичните преживявания на ищеца са засилени
значително от факта, че по същото време и на същото място той е загубил и своя баща, но
тези вреди не са предмет на настоящото производство. Така определеният размер на
обезщетението е съобразен с икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането, както и на съдебната практика по сходни случаи.
При така приетото от фактическа и правна страна, постановеното от първостепенния съд
решение се явява неправилно в обжалваната осъдителна част, и следва да се отмени в частта
му, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от смъртта на неговата майка, за размера над 130 000 лв. до размера
от 160 000 лв. В отхвърлителната част, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над
размера от 160 000 лв. до пълния предявен размер от 180 000 лв., решението е правилно и
законосъобразно, и следва да се потвърди.
При този изход от спора, решението на първостепенния съд следва да се отмени частично и
в частта за разноските, които ответникът е осъден да заплати. Съобразно уважената част от
иска, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът дължи държавна такса за първоинстанционното
производство в размер на 5200 лв., поради което над този размер, до размера от 6400 лв.,
който е бил осъден да заплати, решението следва да се отмени. На основание чл.38, ал.2 от
ЗАдв. ответникът дължи на процесуалните представители на ищеца адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от иска – т.е. 130 000 / 180 000 части от
минималното адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изчислено в
размер на 5130 лв., а именно – сумата от 3 705 лв., поради което над този размер, до размера
от 5130 лв., който ответникът е бил осъден да заплати, решението следва да се отмени.
С оглед резултата от въззивното производство, на основние чл.78, а.1 и ал.3 от ГПК, в полза
на въззивника – ответник следва да бъдат присъдени направените разноски за въззивното
производство. Ответникът е претендирал със списък по чл.80 от ГПК разноски в размер на
600 лв. за държавна такса за въззивното производство, както и юрисконсултско
7
възнаграждение за двете съдебни инстанции. Съдът намира, че ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответното застрахователно дружество направените разноски за
държавна такса в размер на 600 лв., както и юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство в размер на 300 лв. на осн. чл.25, ал.1 от НЗПП, предвид липсата на
фактическа и правна сложност във въззивното производство.
По отношение на претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство, съдът намира искането за
неоснователно. Пред първостепенния съд ответникът не е релевирал искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение с депозирания по делото отговор на исковата молба. В
проведените пред първостепенния съд открити съдебни заседания не се е явявал негов
процесуален представител, и до края на производството пред първостепенния съд не е
представен списък с разноски и не е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Този процесуален пропуск на страната не може да бъде отстранен във
въззивното производство, поради което на ответника не следва да се присъжда
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №121 от 25.11.2022 г., постановено по т.д.№73 по описа за 2021 г.
на Окръжен съд – П., В ОБЖАЛВАНАТА МУ ОСЪДИТЕЛНА ЧАСТ, с която ответникът
„Д.“ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.“В.“№89Б, е осъден на
основание чл.432, ал.1 от КЗ, да заплати на ищеца К. Д. Г., с ЕГН **********, с адрес: село
В., област П., застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта
на неговата майка Р.Г. Г.а, настъпила в резултат от ПТП на 22.12.2018 г., за сумата над
размера от 130 000 лв. /сто и тридесет хиляди лева/ до размера от 160 000 лв. /сто и
шестдесет хиляди лева/, ВЕДНО със законната лихва върху главницата над размера от
130 000 лв., за периода от 18.01.2019 г. до окончателното плащане, КАКТО И В ЧАСТТА, в
която ответникът „Д.“ЕАД, с ЕИК ***, е осъден да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК
държавна такса над размера от 5200 лв. /пет хиляди и двеста лева/ до размера от 6400 лв.
/шест хиляди и четиристотин лева/, КАКТО И В ЧАСТТА, в която ответникът „Д.“ЕАД, с
ЕИК ***, е осъден да заплати на основание чл.38, ал.2 от ГПК на пълномощниците на ищеца
– адвокат Л. Г. и адвокат Р. П., двамата от САК, адвокатско възнаграждение за сумата над
размера от 3 705 лв. /три хиляди седемстотин и пет лева/ до размера от 5130 лв. /пет хиляди
сто и тридесет лева/, И ВМЕСТО ТОВА, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. Д. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес: Област
П., Община С., село В., улица „П.“ №86А, против „Д.“ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул.“В.“№89Б, иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, за
присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
смъртта на неговата майка Р.Г. Г.а, настъпила в резултат от ПТП на 22.12.2018 г., за сумата
8
над размера от 130 000 лв. /сто и тридесет хиляди лева/ до размера от 160 000 лв. /сто и
шестдесет хиляди лева/.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №121 от 25.11.2022 г., постановено по т.д.№73 по описа
за 2021 г. на Окръжен съд – П., В ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ, с която е отхвърлен
предявеният от К. Д. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес: Област П., Община С., село
В., улица „П.“ №86А, против „Д.“ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул.“В.“№89Б, иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, за присъждане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на неговата
майка Р.Г. Г.а, настъпила в резултат от ПТП на 22.12.2018 г., за сумата над размера от
160 000 лв. /сто и шестдесет хиляди лева/, до предявения размер от 180 000 лв. /сто и
осемдесет хиляди лева/.
ОСЪЖДА К. Д. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес: Област П., Община С., село
В., улица „П.“ №86А, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, да заплати на „Д.“ЕАД, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.“В.“№89Б, сумата от 600 лв.
/шестстотин лева/, представляваща направени разноски за държавна такса за въззивното
производство, КАКТО И сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК,
в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9