РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Враца, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 25.04.2023
г. /двадесет и пети април две хиляди двадесет и трета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКа
ТАТЯНА КОЦЕВА
при
секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа
докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАН дело
№ 112 по описа на АдмС – Враца за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208
и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ)
- Враца, представлявана от директора Н.Й., против Решение № 6 от 12.01.2023 г.,
постановено по АНД 446/2021 г. по описа на Районен съд – Мездра. С оспореното
решение е отменено издаденото от касатора НП № 12-270-ДХ/13.09.2021 г., с което
на Г.Т.Г. ***, за нарушение на чл.
40 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и на основание чл.
162, ал. 1 от същия закон е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1000,00 лева.
В касационната жалба са релевирани
доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния
закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63в
от ЗАНН. Твърди се, че са допуснати и съществени нарушения на процесуалните
правила. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с
което да се потвърди НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответника, в случай, че надминава предвидения в закона
минимален размер.
В с. з., касаторът, редовно призован,
представител не се явява.
Ответникът – Г.Т.Г. ***, редовно
призован, не се явява и не се представлява. В депозирания по делото писмен
отговор, чрез процесуалният му представител – адв. С.Г., е ангажирано становище
за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на сторените по
делото разноски в размер на 300,00 лева адвокатско възнаграждение, във връзка с
което са представени доказателства.
Участващият по делото прокурор от ОП
- Враца дава мотивирано заключение за допустимост
и неоснователност на касационната жалба, а решението намира за правилно и отправя искане да остане в сила.
Административен
съд - Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по
делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е
подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок
по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното в настоящото производство решение
Районен съд - Мездра е отменил НП №
12-270-ДХ/13.09.2021 г., с което на Г.Т.Г. ***, за нарушение на чл.
40 от ЗООС и на основание чл.
162, ал. 1 от същия закон е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1000,00 лева.
За да постанови този резултат съдът е изследвал
допустимостта на жалбата и след обстоен анализ на събраните по делото
доказателства е счел, че НП е издадено от компетентен орган, при спазване на установената форма, но при издаването му са
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, изразяващи се в липса на
задължителни реквизити на НП и необоснованост на фактическите констатации.
Изложени са и мотиви, че в Наказателното
постановление липсва дата на извършване на нарушението, а посоченият период на
извършване на проверката не изпълнява изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН относно датата на извършване на нарушението.
Съдът
е констатирал, че не е установен по несъмнен начин извършителя на нарушението и
е достигнал до извода за липса на нарушение от страна на санкционираното лице.
Решението е правилно и следва да се остави в сила, като
на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към
мотивите на РС – Мездра.
Районният съд правилно и съответно на доказателствата
е установил фактическата страна на спора и въз основа на нея е формирал правни
изводи, които се споделят от настоящия състав в пълнота. Осъществил е цялостен
контрол за законосъобразност на оспореният административен акт, като е извел
правилни и обосновани изводи.
В случая няма спор по отношение на фактите,
установени в хода на административнонаказателното производство.
При събраните по делото доказателства
районният съд е стигнал до единствения логичен и обоснован извод, че нарушение
не е установено и доказано по безспорен начин, което опорочава обжалваното НП
до степен на незаконосъобразност. В административнонаказателното производство
тежестта на доказване лежи върху наказващия орган, който следва чрез главно и
пълно доказване да установи извършването на административното нарушение и
неговото авторство.
Правилно е становището на районния съд, че в
случая липсват каквито и да е доказателства, които да сочат на извършени от
страна на санкционираното лице конкретни неправомерни действия.
Поради изложеното съдът намира, че
установеното с наказателното постановление деяние не осъществява признаците на
състава на нарушението.
Действително, чл. 40
от ЗООС гласи, че юридическите и физическите лица, собственици и/или
ползватели на поземлени имоти, са длъжни да не предизвикват вредни изменения
върху почвата в собствените и в съседните поземлени имоти. Сочената норма е
обвързана с § 1, т. 16, от ДР на закона, която дава легално определение на понятието
„вредни изменения на почвата“.
За да се формира извод за наличие на
вредно изменение на почвата по смисъла на § 1, т. 16 от ЗООС, е необходимо същото да
е установено и да е довело до нарушаване на почвените функции, предизвикващо
значителни вреди и щети, т.е. да е предизвикало отклонение от нормалното
състояние на почвата, което в случая не е установено по надлежния за това ред.
Касационната инстанция приема, че от
събраните доказателства не се установява по безспорен начин извършването на
нарушението от обективна страна, за което е ангажирана административно
наказателната отговорност на лицето. Административно наказателното производство
въвежда изрични правила за осъществяването му както в ЗАНН, така и в
специализираните закони, които определят различните видове административни
нарушения и наказанията за тях. Административно наказателните разпоредби следва
да прилагат при стриктно спазване на законовите разпоредби, което е гаранция за
липса на произвол. В конкретния случай, когато се ангажира административно
наказателната отговорност на едно лице, извършител на административно
нарушение, съобразно чл. 6 от ЗАНН
следва да се опише това нарушение, както от обективна, така и от субективна
страна с неговите признаци, които сочат че е осъществено, както и с настъпилия
вредоносен резултат. Изпълнението на горепосочените изисквания е от значение не
само за защитата на наказаното лице, което има право да знае какво точно
нарушение е извършило, за да организира защитата си, но и с оглед спазването на
принципа на законосъобразност. Значимостта на обществените интереси в областта
на опазването на околната среда не следва да бъдат противопоставяни на общия
принцип за законосъобразност на административно наказателното производство.
Не са допуснати твърдените от касатора
нарушения, които да водят до отмяна на обжалваното решение.
Установената от районния съд фактическа
обстановка изцяло се подкрепя от събраните доказателства.
Решението на първоинстанционния съд е
мотивирано в достатъчна степен, съобразено със събраните по делото
доказателства.
Съдът е проявил процесуална активност и е
събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е
установил фактическата обстановка.
При служебна проверка на решението относно
неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон по
съображения извън посочените в касационната жалба, съдът не намира такива, които
да сочат на отмяната му. Същото е издадено от законен състав, в рамките на
неговата компетентност и на заявеното искане и при постановяването му не са
допуснати нарушения на материалния закон.
По изложените по-горе съображения
касационната инстанция намира жалбата за неоснователна, поради което същата
следва да бъде отхвърлена, а обжалваното решение следва да бъде оставено в
сила.
При този изход на спора, в полза на ответника
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00
лева. Претендираният
адвокатски хонорар представлява реално заплатено адвокатско възнаграждение,
което е съобразено с минималния размер на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, Административен съд–Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6 от 12.01.2023 г., постановено по
АНД 446/2021 г. по описа на Районен съд – Мездра.
ОСЪЖДА РИОСВ – Враца ДА ЗАПЛАТИ на Г.Т.Г. *** разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 300,00 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.