Решение по дело №753/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

 

Образувано е по жалба на А. А. А., [държава], против Решение № 2201/05.03.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

 

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административно производствените правила. Като основания за отказа в акта били изложени съображения, че не са налице необходимите материалноправни предпоставки за предоставяне в полза на оспорващия на бежански и хуманитарен статут. По-конкретно, Държавна агенция за бежанците считала, че не може да се направи обоснован извод, че в момента е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на [държава]. Въпреки, че административният орган оценявал положението в страната като несигурно и напрегнато, същият не определял насилието във всички части на [държава] като безогледно. Въз основа на това бил направен извод, че за жалбоподателя са налице предпоставките по чл. 8, ал. 8, респективно чл. 9, ал. 5 от ЗУБ – възможност да се ползва от ефективна закрила в част от държавата си на произход. Сочи се, че анализът на изложената в решението обстановка в [държава] бил формален и не кореспондирал с личната бежанска история на оспорващия. Административният орган разглеждал общо данните, съдържащи се в издадената от него справка относно състоянието на провинцията, от която произхождал кандидатът. Същевременно не изследвал обстоятелствата, свързани с последното местоживеене на лицето в [държава] и региона на страната, в който той евентуално щял да бъде върнат. Позовавайки се на алтернативата за вътрешно разселване, не отчитал законово заложеното условие за нейното прилагане – териториално обособената вътрешна закрила да е наистина практически достъпна за кандидата. При прилагане на чл. 8, ал. 8, респективно чл. 9, ал. 5 от ЗУБ, на административния орган било вменено да установи, че кандидатът може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до съответната обособена част на държавата. Следвало да извърши и обоснована преценка относно действителната възможност кандидатът да се установи в посочената обособена област. Липсвало изследване на възможността на лицето да пътува до конкретно посочения регион на [държава] в настоящия момент. Не бил извършен и анализ на риска от едно такова пътуване или законността на влизането в страната именно в конкретната, посочена от административния орган обособена част от държавата, счетена за сигурна. Не били анализирани и пречките за установяването на търсещия закрила в конкретната област на [държава] от финансов и битов характер, предвид материалните му затруднения на лице, напуснало държавата си на произход в търсене на международна закрила. Не били обсъдени и евентуални административни и правни препятствия за установяването в дадена област. Следователно, атакуваното решение било издадено в нарушение на изискванията на член 8, ал. 2 от Директива 2011/95/ЕС. Административният орган също така превратно тълкувал и не съобразявал предвижданията на Решение на Съда на ЕС от 17 февруари 2009 година по дело С-465/07. В оспорения акт липсвала обоснована връзка между твърдените факти и обстоятелства, характеризиращи конкретното местоживеене на кандидата в [държава], където ще бъде върнат. Информацията, на която се позовавал органът, не отговаряла на реалната ситуация в страната на произход. Причините молителят да напусне държавата си били свързани с твърдени актове на несигурност и насилие в конкретното му място на живот там, което не било изследвано от ДАБ. На следващо място, не било изследвано дали отклонението от военна служба съставлявало тежко престъпление, за което да се налагало лишаване от свобода в затвор, който да не отговаря на международните стандарти и това да доведе до нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ и МПГПП, респективно дали имало вероятност да му се наложи наказание, което по своето естество да представлява изтезание или нечовешко или унизително отношение, тъй като напускането му на [държава] можело да се изтълкува и като отклонение от военна служба. Счита, че като не обсъдил всички гореизложени факти и обстоятелства и не съобразил връзката между конкретното му местоживеене с общата обстановка в [държава], както и с възможностите за достигане и установяване в друга сигурна област на страната, председателят на ДАБ издал акта си при липса на мотиви и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В него бил изложен преразказ на известни факти, но направените въз основа на тях изводи били напълно формални. Това не можело да се възприеме като надлежно мотивиране на издадения административен акт. По така изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспореното решение, със законните последици от това.

 

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

 

Назначеният му процесуален представител моли жалбата да бъде уважена на основанията, посочени в нея. Административният орган допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като не изследвал в цялост бежанската история на жалбоподателя. Счита, че са налице основанията за предоставяне на хуманитарен статут, поради което за решение в този смисъл и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне.

 

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител в депозиран по делото писмен отговор, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Към отговора прилага справки на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ с вх.№ МД-02-200/08.04.2025 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в [държава] към 08.04.2025 г. и вх.№ МД-02-78/03.02.2025 г. относно [държава] и състояние на сигурността в районите на И., Р., Х., Х. и Д., след падането на режима на Б. А..

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково моли да бъде оставена без уважение депозираната жалба срещу решението на административния орган. Счита същото за правилно и законосъобразно.

 

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

 

С молби до Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет – подадени чрез С., Дирекция „Миграция“ - МВР с вх.№ 105450-6076/17.09.2024 г. и чрез РПЦ – [населено място] към ДАБ с вх. № УП 44430/25.09.2024 г., А. А. А. от [държава] е поискал закрила от Република България. Самоличността му е била установена с представен от чужденеца документ за самоличност – карта № 23858425, издадена от [държава] на 26.09.2022 г. Вписаните данни на лицето са следните: А. (собствено име) А. (бащино име) А. (фамилно име), [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място], обл. Д. А., със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – ***, религия – ***, ***, ***, ***. В приложение към регистрационния лист са посочени данни за родителите, братя и сестри на търсещото закрила лице, всички с местонахождение в [държава] с изключение на единия му брат – Г. А., който е отбелязан като пребиваващ в България.

Чужденецът първоначално е регистриран като непридружен непълнолетен. С решение на председателя на НБПП, на молителя е предоставена правна помощ, под формата на представителство от адвокат. В хода на производството чужденецът е навършил пълнолетие.

С писмо с рег.№ УП 44430/17.09.2024г. на ДАБ, Началник отдел ПМЗД при РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. В писмо с рег. № М-18563/01.11.2024 г. (рег. № УП-44430/01.11.2024 г. в ДАБ при МС) на Директор на Специализирана дирекция „Миграция“ – ДАНС е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

На 25.11.2024 г. с кандидата за закрила е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I – чл. 63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№ УП 44430/25.11.2024 г. В хода на интервюто чужденецът е потвърдил всичко, което заявил при попълване на регистрационния лист. Посочил, че не е използвал други имена, включително псевдоними или такива по фалшиви документи. Притежавал само сирийско гражданство и имал един брат – Г. А. А., който се намирал с него в България. Отбелязал, че напуснал [държава] на 1 август 2024 г. нелегално, заедно с брат си, и се отправили към [държава]. След престой там, тръгнали към България. Никога не му били издавани документи в [държава], нито на него, нито на членове на неговото семейство. Влязъл в Република България нелегално на 11 септември 2024 г. през зелена граница, заедно с брат си и още десет човека. След преминаване на българска територия били задържани от полицията. Като последен адрес в страната си на произход посочил [населено място], област Д. А., където живял до отпътуването си. Описал селото като малко населено място, в което хората се занимавали със земеделие. Чужденецът заявил, че не притежава разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на Европейския съюз. Посочил, че не бил подавал молба за международна закрила или друга форма на закрила в друга държава преди тази в България. Отрекъл да е бил арестуван или осъждан в [държава] или в друга държава. Посочил, че е арабин по етническа принадлежност и никога не бил имал проблеми поради това. Изповядвал ***, като не срещал трудности или заплахи заради религията си. На въпрос дали знае какво е политическа партия, отговорил, че не знае. Заявил, че всички негови близки роднини, с изключение на брат му, се намирали в [държава], в [населено място], област Д. А.. Отбелязал, че няма образование, а в [държава] работел в земеделието. Като причина за напускане на страната си чужденецът посочил войната и несигурността – в неговия район се водели сражения между редовната армия и кюрдски формирования, имало бомбардировки, икономическата ситуация била тежка, трудно изхранвали семейството си, често нямали ток, макар да имали вода. Изтъкнал, че като млад човек не виждал бъдеще в [държава] и поради това с брат си решили да търсят по-добри условия в Европа. Заявил, че не е имал проблеми с официалната власт в [държава]. Уточнил, че сраженията все още продължавали, но бомбардировките били по-редки. През 2016 г. бил свидетел на бомбардировки и убити хора, но до 2018 г. положението се успокоило. Посочил, че нито той, нито семейството му пострадали. Отрекъл да е бил подложен на преследване от някоя групировка от началото на военните действия до момента на напускане на страната. Заявил, че не е получавал заплахи лично към себе си, нито семейството му било заплашвано. Посочил, че върху него не било оказвано насилие, не е бил задържан или арестуван, нито било водено съдебно дело срещу него. Същото се отнасяло и за негови близки или роднини – срещу тях също не били предприемани подобни действия. Изложил всички причини, поради които напуснал [държава], и заявил, че би се върнал в страната си, ако войната приключи. Подал молба за закрила в Република България, тъй като желаел да получи по-добро бъдеще.

От младши експерт в РПЦ – Харманли до Председателя на ДАБ при МС е изготвено Становище рег. № УП 44430/25.02.2025г., с което се предлага да се откаже предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут на чужденеца.

С процесното решение Председателят на ДАБ, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца.

Решението е връчено лично на лицето на 14.03.2025 г., в присъствието на преводач. Жалбата срещу решението е подадена на 25.03.2025 г., видно от поставения входящ номер на ДАБ.

 

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

 

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл. 84, ал. 3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Обжалваното решение е в писмена форма, подписано е от издателя си и отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В него се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, което го прави надлежно мотивирано.

Административният акт е издаден от компетентен орган и при постановяването му не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяната му. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като то е провеждано в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила за разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.

В частта му относно отказа за предоставяне статут на бежанец административният орган е изложил съображенията, поради които счита, че на чужденеца не следва да се предостави такъв. Обсъдил е предоставените от жалбоподателя данни в бежанската му история и е приел за установено, че в същата няма доводи за релевантно преследване, нито се обосновава наличие на реална опасност от бъдещо такова. Посочил е, че не се установява молителят да е бил обект на преследване в държавата си по произход поради причини: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, поради което не са налице основанията по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, както и не се установява осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ.

Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Същите са подробно анализирани, като въз основа на тях административният орган възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ в страната му по произход.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на тази част от оспореното решение, съдът намира следното:

В нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че от изложеното при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение, или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал. 5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни, или се прилагат с цел дискриминация. Жалбоподателят в случая изрично е заявил, че не е имал проблеми с официалната власт в [държава], както и че не е бил арестуван, задържан или съден в страната си по какъвто и да било повод. Липсват твърдения за принадлежност към политическо движение или изразено политическо мнение, което да е било основание за репресивни действия спрямо него. Що се отнася до религиозната му принадлежност, същият е заявил, че е мюсюлманин, изповядващ сунитското направление на исляма, като категорично е посочил, че никога не е срещал проблеми или заплахи във връзка с религията си. Не е посочено да е бил обект на дискриминация, враждебност или преследване на това основание. Отрекъл е и да е бил подложен на каквото и да било насилие, заплахи, тормоз или други форми на враждебни действия, било то от страна на държавни органи, било от недържавни субекти. Жалбоподателят също така е отрекъл да е бил обект на преследване от групировки, действащи на територията на [държава] – включително терористични или въоръжени формирования, както и да е бил заплашван, преследван или малтретиран от тях. Нито срещу него, нито срещу членове на семейството му са били извършвани актове, които да могат да бъдат квалифицирани като действия на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ. Самият той е заявил, че никой от семейството му не е пострадал, както и че не е бил въвличан в конфликти или действия на омраза или репресия.

Макар да е посочил, че районът, в който е живял, е бил засегнат от военни действия между сирийската армия и кюрдски формирования, той е подчертал, че след 2018 г. положението се е нормализирало и в неговото населено място понастоящем не се водят интензивни сражения, като бомбардировките са редки. Дори при по-ранните военни действия през 2016 г. не е посочил да е бил лично засегнат, нито да е претърпял вреди или заплахи за живота и сигурността си. Изтъкнал е, че решението му за напускане е продиктувано от общата икономическа нестабилност и липса на перспектива, което само по себе си не съставлява основание за предоставяне на бежански статут.

При така изложените факти не е налице преследване под формата на физическо или психическо насилие, нито прилагане спрямо жалбоподателя на законови, административни, полицейски или съдебни мерки с дискриминационен характер или цел. Съгласно чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, за да бъде налице „преследване“ по смисъла на закона, следва да се установи тежко и систематично нарушаване на основните права на човека, каквито твърдения не се съдържат в казаното от жалбоподателя.

Следователно, въз основа на представените от самия чужденец факти, не може да се приеме, че са налице основанията по чл. 8 от ЗУБ, които биха обусловили необходимост от предоставяне на международна закрила под формата на бежански статут.

Съдържащите се в справките на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ данни и тези от представените в хода на съдебното производство, не дават основание да се приеме, че както към датата на издаване на оспорения акт, така и към настоящия момент, съществуват фактически основания, релевантни за предоставяне на закрила по смисъла на някоя от хипотезите по чл. 8 от ЗУБ.

По отношение на обстановката в [държава] към днешна дата съдът взе предвид и информацията от общодостъпни източници за актуалното положение в държавата след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Б. А.. В актуалния новинарски поток за тази страна е налице информация за възникнала в началото на март 2025 г. ситуация на конфликт, изразяващ се във въоръжени сблъсъци. Следва обаче да се има предвид, че тези обстоятелства са се случили в крайбрежната провинция Л., както и в Т. и Х., в Западна [държава], като има и данни за жертви сред цивилното население, повечето от които алевити. Според данните в някои медии (вж. DW, БТА, 24 часа, Dir.bg, ON AIR Bulgaria, Vesti.bg и др.) в [държава] са загинали стотици лица в сражения между сирийските сили за сигурност и привърженици на бившия президент А., като около 300 от тях са били участници в сраженията. Посочва се, че официалната сирийска власт е положила усилия за овладяване на положението. Данни в тази връзка се съдържат в представената по делото Справка вх.№ МД-02-200/08.04.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, съгласно които лидерът на [държава] А.  е обещал да потърси отговорност на всеки, замесен в нараняване на цивилни след дни на сблъсъци, при които се твърди, че сирийските сили за сигурност са убили стотици цивилни от алауитското религиозно малцинство, и обявява, че е била сформирана независима комисия, която да разследва нарушенията срещу цивилни и да идентифицира отговорните за тях.

Следва да се има предвид фактът, че изложеното е спорадичен проблем със сигурността и че конфликтът не е обхванал значителни територии от [държава]. За да се приеме, че е налице преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, изразяващо се в насилие, същото следва да е изключително и на цялата територия на съответната държава, което не се установява в случая. Ето защо, съдът приема, че настъпилите нови обстоятелства не водят до извод за съществена промяна в обществено-политическия живот в [държава], която да рефлектира пряко върху гражданите ѝ, касателно наличие на предпоставките по чл. 8 от ЗУБ. Към настоящия момент няма основания да се приеме, че в [държава] са налице преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Данните от различните информационни източници не сочат към датата на постановяване на настоящия съдебен акт в [държава] да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

Съдът счита и че липсват предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ с оглед факта, че установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че оспорващият е бил принуден да напусне страната си на произход поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция или поради тежки посегателства като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне; или наказание.

Съдът намира, че по отношение на жалбоподателя не са налице и предпоставките за предоставяне хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

В тази част на обжалваното решение, при позоваване на Справка вх.№ МД-02-60/29.01.2025г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ, след като е обсъдил обстановката в страната на произход на чужденеца, административният орган е извършил преценка на необходимостта от прилагане на разширенията, дадени с Решение от 17 февруари 2009г. на СЕС, по тълкуването на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, както и относно съдържанието на предоставената закрила във връзка с член 2, буква „д“ от същата директива и е приел, че по отношение на търсещия закрила не са налице предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Посочил е, че споделеното в справката насочва на реалистични очаквания за затихване на конфликта в [държава]. В конкретния случай нямало добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата. За да били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие следвало да е изключително, каквото всъщност не било. Не се установявало спрямо заявителя да били налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието му на територията на държавата си по произход, той щял да бъде изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут.

Съдът намира, че в тази му част решението е подробно мотивирано, като формираните от административния орган съображения, относими към датата на издаване на оспорения акт, се явяват правилни и обосновани. Същите са съобразени с изложената бежанска история, която е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в [държава] като цяло и с тази в провинцията, в която е живял жалбоподателят, както и с личното му положение.

Нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с член 15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011г. Със свое Решение от 17.02.2009г. по дело № C - 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на член 15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително, понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение.

Съдът намира, че посочените хипотези от решението на Съда на Европейския съюз не са налице в случая, тъй като споделената пред орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на [държава] е налице конфликт, който да достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в конкретен регион на тази страна, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си.

Видно от информацията в приложената по административната преписка справка и в представената в хода на съдебното производство справка от 08.04.2025 г., в периодите преди и около изготвянето им в [държава] са били налице проблеми, свързани със сигурността. Това обаче е било явно по-изразено само в отделни области (провинции), докато в други ситуацията в последните години е била сравнително спокойна на фона на общото положение в страната. Наред с тези обстоятелства съществува и възможност за вътрешно разселване. Налице са данни, според които новите управляващи са съсредоточени върху възстановяването на [държава] и нейните институции след отстраняването от власт на Б. А.. Президентството обявява сформирането на комисия от експерти, натоварена с изготвянето на конституционната декларация, регулираща преходната фаза в [държава]. Има и информация за проведената в Д. конференция за национален диалог, очертаваща пътя за новата [държава]. Към 3 април 2025 г. Върховният комисариат за бежанците на ООВ изчислява, че считано от 8.12.2024г., около 372 550 сирийци са преминали обратно в [държава] от съседни страни. По отношение на вътрешното разселване, според последни данни, към 27 март 2025 г. 1.05 милиона вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си, а в момента в [държава] остават още около 674 000 вътрешно разселени лица. Посочено е също, че по отношение на последните политически събития в [държава], на 29 март 2025г. временният президент А. обявява сформирането на ново правителство, поставяйки акцент върху единството за възстановяване на държавата.

Предвид информацията в справките и данните от други общодостъпни източници на информация, съдът приема, че като цяло е налице подобряване на общата обстановка в [държава]. Поемането на държавната власт в страната от нови субекти не променя положението в негативна насока, доколкото от данните става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в [държава] са по- скоро положителни и според данните от последните седмици от общодостъпни информационни канали, тенденциите за подобряване на общото положение в [държава] се запазват. Налице са и данни за милиони сирийци, намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Б. А..

На фона на гореизложеното, информациите в медийното пространство и данните за въоръжени сблъсъци в крайбрежни райони на [държава] в началото на март 2025 г., не могат да обосноват извод за наличие на цялата територия на тази държава на фактически обстоятелства, които да са основание за прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ в случая. Общото положение в [държава] е по-скоро обнадеждаващо, що се отнася до обстановката със сигурността в повечето области на страната и спазването на правата на човека на фона на положението в [държава] до 8 декември 2024 г., когато се стигна до смяната на властта там. От така установеното в справките на ДАБ и от общодостъпната информация от други източници, става ясно, че дори да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], то същият явно, на първо място, не е повсеместен и освен това – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Съответно, не може да се счита, че със самото си присъствие в населено място, различно от родното му, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт. Макар обстановката в части от страната по произход на оспорващия да остава сложна и опасна, то не са налице ситуации, в които конфликтът понастоящем да е достигнал нива, при които съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. Видно от изложеното по време на проведеното с жалбоподателя интервю, той е нямал взаимоотношения с армията и полицията, и не е извършвал политическа или друга особена дейност. Следователно не може да се направи извода, че личното и общественото му положение предполагат същият да е в рискова група, чиято дейност да го постави в неблагоприятна позиция на фона на общата обстановка в [държава] и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там. По смисъла на т.39 от горецитираното решение на съда в Люксембург, за да се предостави хуманитарен статут на молителя, следва безогледното насилие в [държава] да е изключително, каквото то не се установява да е от данните от приложените справки на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ и от другите източници на информация.

Въз основа на тези изложени съображения съдът приема, че за оспорващия не се установява наличие на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ нито към момента на издаване на оспореното решение, нито към настоящия момент. Не се установява и да е налице и реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, вследствие на събития, настъпили след напускане на държавата му по произход (чл. 9, ал. 3 ЗУБ).

Предвид наличната информация за актуалното положение в [държава] към датата на произнасяне на ответника, следва да се посочи, че тази информация е обсъдена и анализирана от административния орган. В тази връзка неоснователно в жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на процесното решение, поради липса на мотиви в него относно съществуваща възможност жалбоподателят да пътува в [държава] и да се установи в конкретен регион на страната. Тук трябва да се отбележи и че доводите в жалбата в насока евентуалната невъзможност за пътуване между населените места в [държава] и за невъзможност за установяване в дадено населено място там, не се подкрепят с доказателства, каквито съгласно член 4, параграф 2 вр. с параграф 1 във връзка с член 8, параграф 2 и параграф 1 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година, държавата-членка може да счита за необходими при преценяването на молбата за международна закрила. При това положение не може да се сподели твърдението, че решението е издадено в нарушение на член 8, параграф 2 от посочената директива, в това число и с оглед вземането под внимание на общите условия в достъпните сирийски провинции и личните обстоятелства на кандидата за закрила, по смисъла на посочената норма.

Съдът намира за правилен и извода на административния орган, че по отношение на жалбоподателя не са налице и основанията, визирани в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. Последният не е заявил член на семейството му да е с предоставена международна закрила, нито молбата му за закрила е обоснована с други причини от хуманитарен характер.

Предвид всичко изложено и с оглед актуално положение в [държава] към днешна дата, съдът прави заключение, че при издаване на решението си административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал нарушение на административно производствените правила с характер на съществено, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт. Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства на целта на закона, поради което подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

 

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. А. А., [държава], против Решение № 2201/05.03.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.