Р Е Ш Е Н И Е
№
,гр.Пазарджик, 13.01.2021 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, в открито заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
при секретаря Мария Кузева,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №5046
по описа на съда за 2019г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е установителен
иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Подадена е
искова молба от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.„Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв.В.Н.,
съдебен адрес:*** против М.С.Г., с адрес: ***, в която ищецът, чрез
пълномощника си, твърди, че на
18.08.2015г. и по повод Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*********
от същата дата, мобилният оператор, като лизингодател, сключил с М.С.Г. - лизингополучател, Договор за лизинг, с
който лизингодателят предоставил за временно и възмездно
ползване устройство марка TELENOR Smart Plus White за обща лизингова цена в
размер на 160,77 лв., платима чрез внасяне на 23 лизингови
вноски, всяка от които в размер на 6,99 лв. Твърди, че по договора за лизинг Г. дължи заплащане на сума в общ размер на 48,93
лв., представляваща сбор от 7 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане
на предходните такива, съгласно чл.12 от Общите условия към Договора за лизинг
за отчетен период 18.01.2017г. - 17.02.2017г., начислени във фактура
№**********/18.02.2017г.
Твърди, че на 27.05.2016г. и по повод Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от същата дата, мобилният
оператор, като лизингодател, сключил с М.С.Г.
- лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка
TELENOR Smart Plus II White за обща лизингова цена в размер на 128,57 лв.,
платима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 5,59
лв. Твърди, че по договора за лизинг Г. дължи заплащане на
сума в общ размер на 89,44 лв., представляваща сбор от 16 лизингови вноски,
начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл.12 от
Общите условия към Договора за лизинг за отчетен период 18.01.2017г. -
17.02.2017г., начислени във фактура №**********/18.02.2017г.
Твърди, че по отношение на горепосочените задължения за
лизингови вноски е налице и обща изискуемост, поради изтичане срока на договора
за лизинг, посочен в чл.2 от същия. Сочи, че към
настоящия момент и въпреки неизплатената обща лизингова цена, предоставеното
устройство не е върнато на мобилния оператор.
Посочва, че горепосочените задължения са
индивидуализирани в следната Фактура:
Фактура №**********/18.02.2017г. за отчетен период 18.01.2017г. - 17.02.2017г., срок за плащане - 05.03.2017г., издадена за сумата от 1137,35 лв., представляваща
неплатени неустойки и лизингови вноски, както следва: 998,98 лв. - неустойки; 48,93 лв. - лизингова вноска за предпочетен номер +359*********; 89,44 лв. - лизингова вноска за предпочетен
номер +359*********.
Заявява, че фактурата претендира за сумата от 138,37
лв., представляваща начислени накуп лизингови вноски за горепосочените
предпочетени номера.
Сочи, че на
18.06.2019г. „Теленор България“ ЕАД подало
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до Районен съд
- гр.Велики Преслав срещу М.С.Г., в което се претендират: главница в размер на
138,38 лв. (сто и тридесет и осем лева и тридесет и осем стотинки) и законна
лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Твърди, че след направена служебна проверка за
постоянния адрес на посочения в заявлението длъжник е установено, че същият е с
постоянен адрес ***, поради което делото е изпратено на PC Пазарджик по
подсъдност. Образувано е ч.гр.д. № 2913/2019г. по описа на Районен съд -
Пазарджик. Издадена е заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията
на чл.47 ал.5 от ГПК. Предвид това, на основание чл.415 ал.1, т.2 от ГПК за
„Теленор България“ ЕАД възникнал правен интерес от завеждането на установителен иск за
вземанията на дружеството срещу нея.
Моли съда да постанови съдебно решение, с което да
признае за установено, че „Теленор България” ЕАД има следните вземания срещу М.С.Г.,
а именно: суми в общ размер на
138,38 лв. (сто тридесет и осем лева и тридесет и осем стотинки),
представляващи неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +359*********; неплатени лизингови вноски по
Договор за лизинг към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*********, законна лихва, от подаване на заявлението по чл.410
от ГПК до окончателно изплащане на вземането
Моли да бъде осъдена М.С.Г. да заплати
сторените съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. №2913/2019г. и по настоящото
производство.
В случай, че съда присъди горепосочените суми в полза на ищеца, моли да укаже на ответната страна да ги изплати на
„Теленор България“ ЕАД по следната банкова сметка: *** ***, В1С: CITIBGSF при
"Ситибанк Европа" АД.
Представя писмени доказателства,
подробно описани.
В срока по чл.131 от ГПК по
делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от особения представител на
ответницата, с който взема становище, че исковата молба, подадена от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
********* от гр.София е неоснователна. Оспорва
предявения иск и счита, че същият е недопустим и неоснователен. Възразява, че по делото не са приложени покани за
доброволно изпълнение (писмено предизвестие), т.е. ответницата не е уведомена
надлежно за търсените суми, съгласно чл.10 ал.2 от ОУ и по двата договора. Не
се посочва на коя дата е настъпила предсрочната изискуемост на неплатените
лизингови вноски. Възразява,
че ищецът не доказва
основанието на вземанията си, дали са ликвидни и изискуеми, както и
получаването на фактурата, в която са начислени остатъчните лизингови вноски,
от ответницата. Липсват
приемо-предавателни протоколи за предаване на телефонните апарати. Приложените
два договора са бланкови, като ответницата не е могла да влияе върху
съдържанието им и се е подписала във вида, в който са й предоставени. Не може
да не се декларира и потвърди нещо, което предварително е заложено в договора.
Счита, че предсрочната изискуемост на
лизинговите вноски не е настъпила, поради което претенцията се явява
неоснователна. По тази причина ответницата не дължи заплащане на предсрочно
изискуеми лизингови вноски и исковата молба трябва да бъде отхвърлена.
В проведеното по
делото съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител и с
депозираното писмено становище поддържа предявения иск и моли съда да го уважи.
Излага доводи по същество. Претендира разноските. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Особеният представител на
ответницата взема становище, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и
моли съда да го отхвърли. Излага съображения по същество.
Съдът като взе предвид твърденията
на ищеца и възраженията на особения представител на ответницата и като обсъди и
анализира събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Ищцовото дружество е подало Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответницата, в
качеството й на длъжник, въз основа на което е образувано ч.гр.дело №2913/2019г.
по описа на Пазарджишкия районен съд. Същото е било уважено и съдът е издал Заповед
№1653 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 17.07.2019 год.,
с която е разпоредил ответницата-длъжник да заплати на ищеца-заявител и
кредитор следните суми: сумата
в размер на 138,37 лв. - главница, формирана от неплатени лизингови вноски по
фактура №*********/18.02.2017г., издадена за отчетен период от 18.01.2017г. до
17.02.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението – 20.06.2019г. до окончателното
заплащане на дължимата сума, както и сумата в размер на 25,00 лв. – ДТ и
адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лв. с ДДС. Посочено е, че вземането произтича от следните
обстоятелства: Неизпълнение по Договор за лизинг на устройство марка TELENOR
Smart Plus White към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*********;
Договор за лизинг на устройство марка TELENOR Smart Plus II White към Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +359*********.
Заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на
чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на кредитора са дадени указания и срок за
предявяване на установителен иск за съществуване на вземането му. В законния
едномесечен срок, дружеството-ищец е предявило настоящия установителен иск с
правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Предвид
горното съдът приема, че предявеният иск е процесуално допустим и подлежи на
разглеждане. По съществото му, съдът счита следното:
От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че между ищеца „Теленор България“
ЕАД и ответницата М.С.Г. са били сключени следните договори:
На 18.08.2015г., във връзка с Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +359********* от същата дата, ищцовото дружество като лизингодател е сключило с ответницата М.С.Г. като лизингополучател, Договор за лизинг, с който
лизингодателят се е
задължил да предостави на
лизингополучателя за временно и възмездно
ползване устройство марка TELENOR модел Smart
Plus White, а
лизингополучателят се е задължил да заплати обща лизингова цена в размер на 160,77 лв., платима на 23 броя месечни лизингови вноски, всяка една
в размер на 6,99 лв.
Видно от чл.2 от договора е, че
същият е сключен за срок от 23 месеца и влиза в сила от датата на подписването
му от страните.
Съгласно чл.4 от договора за
лизинг, с подписването на договора лизингополучателят е декларирал и потвърдил,
че лизингодателят му предава устройството във вид, годен за употреба,
функционира и съответства напълно на договорените технически характеристики и е
комплектован с цялата документация, включително гаранционнна карта.
Договорът за лизинг е подписан от
страните по него, съответно ищеца и ответницата, видно от същия. Подписването
му от страна на ответницата, както и собственоръчното изписване на трите й
имена, не е оспорено.
На 27.05.2016г., във връзка със сключен помежду им Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +359********* от същата дата, ищецът като
лизингодател и
ответницата М.С.Г. като лизингополучател са сключили и Договор за лизинг, с който лизингодателят се е задължил да предостави на лизингополучателя за временно и възмездно ползване устройство марка
TELENOR модел Smart Plus II White, а лизингополучателят се е
задължил да заплати обща
лизингова цена в размер на 128,57 лв., платима на 23 броя месечни лизингови вноски, всяка една в размер на 5,59 лв.
Видно от чл.2 от договора е, че
същият е сключен за срок от 23 месеца и влиза в сила от датата на подписването
му от страните.
Съгласно чл.4 от договора за
лизинг, с подписването на договора лизингополучателят е декларирал и потвърдил,
че лизингодателят му предава устройството във вид, годен за употреба,
функционира изрядно и съответства напълно на договорените технически
характеристики и е комплектован с цялата документация, включително гаранционнна
карта.
Договорът за лизинг е подписан от
страните по него, съответно ищеца и ответницата. Подписването му от страна на
ответницата и собственоръчното изписване на трите й имена не са оспорени.
На
основание така сключените договори, ищецът е издал на ответницата Фактура №**********/18.02.2017г.
за отчетен период 18.01.2017г.- 17.02.2017г., със срок за плащане - 05.03.2017г., за сумата от общо 1137,35 лв., включваща неплатени неустойки и
лизингови вноски, както следва: 998,98
лв. – неустойки
предсрочно прекратяване на договори за услуги и 138,37 лв. – лизингови вноски,
от които: 48,93 лв. – 7 броя лизингови вноски по договора
за лизинг от 18.08.2015г. и 89,44
лв. – 16 броя лизингови вноски по договора за лизинг от 27.05.2016г.
Процесната фактура съдържа
нужните реквизити, като подписването й от страна на потребителя /получателя/ не
е задължителен елемент за нейната действителност.
В исковата молба ищецът твърди,
че лизинговите вноски са
начислени накуп в
посочената фактура, поради
неплащане от страна
на ответницата на предходните
такива и съгласно чл.12 от Общите условия към двата процесни договора за лизинг за отчетен период
18.01.2017г.-17.02.2017г.
По отношение на горепосочените задължения за лизингови
вноски ищецът се
позовава и на обща изискуемост, поради изтичане срока на договорите за лизинг.
В конкретния случай срокът и на
двата процесни договора за лизинг,
посочен в чл.2 от същите, е бил вече изтекъл към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК /20.06.2019г./.
Ищецът твърди в исковата си
молба, че към настоящия момент
и въпреки неизплатената обща лизингова цена, предоставените устройства не са му върнати от ответницата.
Ответната страна не представи
доказателства за плащане на дължимите лизингови вноски по процесните договори
за лизинг.
Не се установи по делото
ответницата да е върнала на ищеца получените по договорите за лизинг устройства.
Въз основа
на така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск с правно
основание чл.415 ал.1 от ГПК – за заплащане на лизинговите вноски по процесните
договори за лизинг към договори за мобилни услуги е основателен и доказан, по
следните съображения:
Настоящият съдебен състав приема,
че в конкретния случай са налице валидно възникнали и съществували облигационни
правоотношения между ищеца – мобилен оператор и ответницата – потребител и
лизингополучател по сключените помежду им договори за лизинг, свързани с договори
за мобилни услуги. Договорите за лизинг са подписани от страните по тях – ищеца
и ответницата. Същите съдържат необходимите реквизити и договорените условия,
посочени по-горе, като лизингова вещ, лизингова цена на устройствата,
размер и брой на дължимите лизингови вноски, срокът на договорите, правата и
задълженията на страните.
Приема
за установено, че ответницата
е получила лизинговите устройства, предмет на процесните договори за лизинг,
въз основа на изрично отразеното в чл.4 от същите - деклариране и потвърждаване
от нейна страна, с полагането на подпис и собственоръчното изписване на трите
си имена, че е получила лизинговите вещи в добро техническо състояние и годни
за употреба, ведно с цялата документация за тях. В тези им части договорите за
лизинг имат характер на приемо-предавателни разписки.
С оглед на горното, съдът намира
за неоснователни възраженията на особения представител на ответницата, че по
делото не са налице данни за предаването на устройствата по договорите за
лизинг на ответницата.
Ответницата не е заплатила на
ищеца дължимите месечни лизингови вноски, не е върнала и устройствата.
Предвиденият в чл.2 от двата
договора за лизинг 23-месечен срок, е изтекъл както към датата на подаване на
исковата молба в съда, така и към момента на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК. Следователно е настъпил падежът на всички месечни лизингови вноски по
тях. На настъпването на падежите – на крайния срок на двата договора се
позовава и ищецът в исковата си молба.
Предвид гореизложеното съдът
намира за неоснователни и недоказани направените от особения представител на
ответницата в писмения отговор възражения.
Приема, че процесното претендирано
вземане е съществуващо и изискуемо и длъжникът-ответницата дължи заплащането на
ищеца на сумата от 138,37 лева, представляваща неплатени лизингови вноски по
двата процесни договора за лизинг, тъй
като не е сторила доброволно това до настоящия момент.
Върху главницата,
ответницата дължи и законната лихва, считано от датата на подаването на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 20.06.2019г. до окончателното й
изплащане.
Предвид изхода на делото, ответницата
дължи на ищеца сторените от него разноски, както в заповедното, така и в
настоящето исково производство в размер общо на 920 лева, съгласно представения
Списък на разноските по чл.80 от ГПК и приложените платежни документи.
По
изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
По иска на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.„Младост 4“, Бизнес Парк София,
сграда 6, чрез адв.В.Н., съдебен адрес:*** против М.С.Г., с ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес: ***, с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК: ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че „Теленор
България” ЕАД има следните вземания срещу М.С.Г., с ЕГН **********: сума в общ размер на 138,37 лв., представляваща неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 18.08.2015г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +359*********
и по Договор за лизинг от 27.05.2016г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +359*********,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК – 20.06.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за които
е издадена Заповед №1653 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
от 17.07.2019г. по ч.гр.д. №2913/2019г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА М.С.Г., с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.„Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, съдебен
адрес:*** разноски в заповедното и в исковото производство в размер общо на 920
лева.
Банковата сметка на „Теленор България“ ЕАД, по която могат да се изплатят сумите е: IBAN ***, В1С: CITIBGSF при "Ситибанк
Европа" АД.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: