№ 20536
гр. С. 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110136936 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Предмет на делото са предявените от Т. Х. М. срещу „П.К.Б. ЕООД установителни
искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр.
3 ЗЗД и чл. 146 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузите „Фаст“ и „Флекси“ от
Договор за паричен заем № от 15.08.2018 г., сключен между страните, поради противоречие
със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и неравноправност на
клаузите, обективно съединени с иск с пр. осн чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати сумата от 180,53 лева (след допуснато изменение по реда на чл. 214
ГПК), представляваща недължимо платена сума по Договор за паричен заем № от
15.08.2018 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното плащане на сумата.
В исковата молба се твърди че между страните на 15.08.2018 г. е сключен договор за
паричен заем № за сумата от 1200 лева. Сочи се, че в договора било посочено, че ищецът ще
ползва две допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, за които следвало да заплати
допълнителна такса, равняваща се на над 100 % от отпуснатата главница, за първата услуга
– 400 лв., а за втората 2 714 лв. или общо 1114 лв. Излага, че договорът е нищожен поради
неспазена форма, както и поради непредоставени ОУ и СЕФ. Сочи се, че договорът не е
написан по ясен и разбираем начин, че не е подписан от кредитополучателя на всяка
страница и че размерът на шрифта е под 12. Твърди, че липсва ясно разписана методика на
формиране на ГПР. Счита, че действителният размер на ГПР е над максимално допустимия
такъв. Аргументира, че клаузите предвиждащи заплащане на допълнителни услуги
заобикалят закона, като сочи и още, че същите са нищожни поради противоречие със закона,
добрите нрави, както и поради неравноправност. Твърди, че услугите не са предоставени.
1
Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл.131. ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва, че между
страните е сключен договор със соченото от ищеца съдържание. Развива подробни
съображения в насока, че сключеният между страните договор е действителен, в това число
и оспорваните от ищеца клаузи, както и че са спазени всички законови изисквания. Моли
съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо
се от доказване обстоятелството, а и това се установява от приетите писмени доказателства,
че между страните е сключен Договор за паричен заем № от 15.08.2018 г., част от
съдържанието на който са оспорваните клаузи.
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, чл.26,
ал.1, пр. 3 ЗЗД и чл. 146 ЗЗП, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно
по делото, че между страните е сключен Договор за паричен заем № от 15.08.2018 г., част от
съдържанието на който са оспорваните клаузи, в който случай ответникът следва да докаже,
че не са налице визираните пороци.
В тежест на ищеца по иска с пр. осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД при условията на пълно и
главно доказване е да докаже наличие на следните предпоставки: обедняване на ищеца със
заплащането на сумата в размер на 216 лева по договор за паричен заем № от 15.08.2018 г.;
обогатяване на ответника с получаването на сумата в размер на 216,00 лв.; поради това, че
договор за паричен заем № № от 15.08.2018 г. е нищожен.
В тежест на ответника е да докаже съществуването на основание да получи
плащането, а именно – че оспореният договор не противоречи на изискванията на ЗЗП.
Безспорно е между страните, а и от представените по делото писмени доказателства
се установява, че ищецът и ответникът били обвързани от договор за кредит, който
несъмнено е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП
(ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова
финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната
дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски
кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума.
Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем
да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя,
то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит), са
използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а
2
представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се
подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това
число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
Настоящият съдебен състав приема, че клаузите в договора за кредит,
регламентиращи възнаграждение в полза на кредиторателя за закупен пакет в общ размер от
11....32 лева от допълнителни услуги - 400 лв. за услуга "Фаст" и 7....32 лв. за услуга
"Флекси", са нищожни поради прякото им противоречие със закона и по-конкретно със ЗПК.
Несъмнено допълнителната услуга "Фаст", дефинирана в договора като приоритетно
разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит, като начален етап от
сключването на договора представлява дейност по усвояването на кредита и не би могла да
се подведе под дефиницията за "допълнителни услуги" по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК,
за която дейност е предоставена законова възможност кредитодателят да събира
допълнителни такси/възнаграждения. Същото се отнася и по отношение на допълнителната
услуга "Флекси", уговорена в раздел VI във връзка с раздел V от договора. Съгласно
цитираната разпоредба процесната услуга представлява осигуряване на право на
кредитополучателя да променя погасителния си план при изпълнение на съответните
специфични изисквания, описани в чл. 15.2., чл. 15.2.1., чл. 15.2.2. и 15.2.3. от общите
условия. Освен, че така уговореното възнаграждение е свързано пряко с дейността на
кредитодателя с управлението на кредита, съдът приема, че независимо дали
кредитополучателят се е възползвал или не от предоставената допълнителна услуга, същата
на практика представлява предварително уговорено и заплащано заедно с погасителната
вноска възнаграждение с обезщетителен характер за продължаването на срока на договора,
на което кредитодателят няма право поради изричната забрана на чл. 33, ал. 2 от ЗПК. От
друга страна, така уговорените възнаграждения (за приоритетно разглеждане на искането за
кредит и за правото да се промени погасителния план) по съществото си представляват
разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент
на разходите – индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този
извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя",
съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички
други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора, и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариални такси. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република Б.
3
(основен лихвен процент – 0.1 %, плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по
кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, са нищожни по аргумент от чл. 19, ал. 5 ЗПК. Съпоставянето с общия
размер на процесното възнаграждение за допълнителна услуга за приоритенто разглеждане
на заявка за отпускане на кредит и документи и начислената договорна лихва, с размера на
главницата по договора за кредит обуславят извода, че 3 горепосоченото ограничение е
превишено, поради което клаузите, с които то е уговорено са нищожни на основание чл. 26,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД (в този смисъл и Решение № 2364 от 10.05.2023 г. на СГС по в. гр. д. №
6968/2022 г. и др.).
Предвид гореизложеното, не следва да се разглеждат останалите наведени от ищеца
евентуални основания за нищожност на цитираните клаузи.
С иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД ищцата претендира връщането на нещо, което е дала на
ответника и в нейна тежест е да докаже единствено факта на плащане на процесната сума, а
в тежест на ответника – че е налице валидно правно основание за получаването, съответно
задържане на полученото. Доколкото твърденията на ищцата са относно недължимо платена
сума, то претенцията е с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. От изгответното
заключение на ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и всестрано изготвено се
установява, че цялата дължима сума по договора за паричен заем е заплатена от ищеца,
включително и сумата в общ размер от 180,53 лева – такса допълнителни услуги, надвнесена
сума и такса предсрочно погасяне.
Предвид доказване на факта на плащане на сумата от 180,53 лв., в тежест на
ответника е да докаже основание за задържане на сумата. Тъй като посочените клаузи съдът
прие за нищожни поради противоречие със закона, то липсва основание за задържане на
сумата от ответника. Искът е основателен в пълния си размер (след изменението в открито
съдебно заседание на 06.12.2023 г.) за сумата от 180,53 лева и следва да бъде уважен изцяло.
Едва с увеличението на иска цялото вземане става предмет на спора и от момента на
молбата по чл. 214, ал. 1, изр. 3, пр. 1 ГПК е налице искане за присъждане на законната
лихва върху увеличената част – виж решение № 60141 от 25.11.2021 г. по т. д. № 2022/2020
г. по описа на ВКС, I т. о. Ето защо законната лихва върху първоначално предявения размер
от 20 лв. следва да бъде присъдена считано от 03.07.2023 г. – датата на депозиране на
исковата молба (съобразно диспозитивното начало) до окончателното плащане, а върху
разликата над 20 лв. до пълния размер от 180,53 лв. (или за сумата от 160,53 лв.) – от
подаването на молбата по чл. 214 ГПК – 06.12.2023 г. до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат единствено на ищеца, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, в размер на 150 лв. – държавна такса и 350 лева депозит за ССЧЕ.
Претендира се и адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2, т. 1 ЗАдв. В
размер на 1440 лева съгласно договор за правна защита и съдействие. Своевременно
релевираното от процесуалния представител на ответника възражение по чл. 78, ал. 5
4
ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е
основателно. Съдът приема, че когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу
определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът,
върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е
сборът от цената на всички искове – в този смисъл е определение № 29 от 20.01.2020 г. по ч.
т. д. № 2982/2019 г. по описа на ВКС, II т. о., поради което минималното адвокатско
възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 480 лв. с ДДС. В този
смисъл и при съобразяване цената на предявените искове (под 1000 лева), свързания им
предмет, липсата на фактическа и правна сложност на делото, срочното му разглеждане
пред първоинстанционния съд без участие на процесуални представители на страните,
настоящият съдебен състав приема, че в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“
следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. Съдът приема, че този
вид съдебни производства не следва да се превръщат в източник на генериране на съдебни
разноски, надхвърлящи многократно материалния интерес по делата, като следва да се
съблюдава разпоредбата на чл. 3 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ клаузите за допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“, регламентирани в раздел VI във връзка с раздел V от Договор за потребителски
кредит „П.К.С.“ № ....9, сключен между Т. Х. М. и „П.К.Б. ЕООД, по предявените от Т. Х.
М., ЕГН **********, с адрес: гр. С. ул. „П.п“ 15, вхет ..., срещу „П.К.Б. ЕООД, ЕИК: .... със
седалище и адрес на управление: гр. С. бул. „Б.“ № бл.... вх. „В“, искове с правно основание
чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „П.К.Б. ЕООД, ЕИК: .... със седалище и адрес на управление: гр. С. бул.
„Б.“ № бл.... вх. „В“ да заплати на Т. Х. М. , ЕГН **********, с адрес: гр. С. ул. „П.п“ 15,
вхет ..., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 180,53 лв., представляваща
недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит „П.К.С.“ № ....9, ведно със
законната лихва върху сумата от 20 лв. считано от 03.07.2023 г. – датата на депозиране на
исковата молба до окончателното плащане, както и ведно със законната лихва върху
разликата над 20 лв. до пълния размер от 180,53 лв. (или за сумата от 160,53 лв.) – от
подаването на молбата по чл. 214 ГПК – 06.12.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „П.К.Б. ЕООД, ЕИК: .... със седалище и адрес на управление: гр. С. бул.
„Б.“ № бл.... вх. „В“ да заплати на Т. Х. М. , ЕГН **********, с адрес: гр. С. ул. „П.п“ 15,
вхет ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 500,00 лв. – разноски за държавна такса и
ССчЕ.
5
ОСЪЖДА „П.К.Б. ЕООД, ЕИК: .... със седалище и адрес на управление: гр. С. бул.
„Б.“ № бл.... вх. „В“, да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ
.... с адрес: гр. С. кв. „М.л“, бл. ... вх. ет, оф, на основание чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв. сумата от 480 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена
на Т. Х. М. безплатна правна помощ в производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6