РЕШЕНИЕ
гр. София11.05. 2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, XVII-ти
въззивен състав в публично заседание на двадесет и
шести февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СНЕЖИНА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
ПЕТЪР
МИНЧЕВ
при участието на секретаря Мария Абаджиева разгледа
докладваното от съдия КОЛЕВА ВНЧХД №
4962/2017 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на гл.XXI от НПК.
С
присъда № 122659 от 17.05.2017 г. по
н.ч.х.д. № 19885 по описа за 2015 г. СРС, 121-ви състав признал подсъдимия К.И.П.,
роден на *** г. в гр. Пловдив, за невиновен в това, че за времето от 10.07.2015
г. до 28.07.2015 г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление,
чрез изпращане на кратки текстови съобщения /SMS/, отправил обидни квалификации
към тъжителката Е.Я.Д., както следва:
- на 10.07.2015 г. в 20.18 часа -
„Курвите си остават курви за цял живот. С Н. сте такива непоправими курви до
гроб”
- на 28.07.2015 г. в 17.06 часа и 17.07
часа — „******** сте и ти и Н., даже и Ц.” и „Ти си била такава ********, така
си научила и дъщерите си”, поради което на основание чл.304 НПК го оправдал по
повдигнатото с тъжбата обвинение по чл. 148 ал. 1 т. 2 пр. 2 вр. чл. 146 НК вр.
чл. 26 ал. 1 НК.
ПРИЗНАЛ
подсъдимия К.И.П., с ЕГН **********, за виновен в това, че за времето от
15.08.2015 г. до 22.08.2015 г. в гр. София, при условията на продължавано
престъпление използвал обидни квалификации към тъжителката Е.Я.Д., в интервюта
за вестници „Телеграф и „Уикенд”, както следва:
- на 15.08.2015 г. в интервю на л. 11
на в-к „Телеграф със заглавие „Е. Н. се разведе с измама” - „Една стара крадлива
вещица на име Е.Я.Д.“
- на 22.08.2015 г. в интервю на
стр.4-5 във в-к „Уикенд” бр.33 /614/ - стари
чанти, които се опитват с измама да прилапат от мен каквото могат като за
последно"', „.. много е коварна тая дърта вещица”, поради което на
основание чл.148 ал.1 т.2 пр.1 вр. чл.146 НК вр. чл.26 ал.1 НК, му наложил
наказание глоба в размер 3 000 лв. и наказание обществено порицание чрез
поставяне на препис от присъдата на таблото в общината по местоживеене ***.
ПРИЗНАЛ
подсъдимия К.И.П., с ЕГН **********, за виновен в ТОВА, че за времето от
15.08.2015 г. до 25.08.2015 г. в гр.София, при условията на продължавано
престъпление, в интервюта за печатни произведения вестници „Телеграф”, „Шоу”и
„Уикенд”, използвал клеветнически твърдения за тъжителката Е.Я.Д., като й
приписал престъпления, както следва:
- на 15.08.2015 г. във в-к „Телеграф”,
л.11 - „майка крадеше от дъщеря си”;
- на 22.08.2015 г. във в-к „Уикенд”
бр.33 /614/, стр.4-5 - „Майка й Е. работеше
като касиерка и всеки месец е източвала между 2 000 и 4 000 лв парите ги е
крала за да ги дава на сина си Я.”:
- на 25.08.2015 г. във в-к „Шоу” бр.34
/818/ на стр.23-33 - „... тези две лачени чанти се опитват да ми вземат колата
с измама”, поради което на основание чл. 148 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 пр.1 НК вр.
чл. 147 НК вр. чл. 26 ал. 1 НК му наложил наказание ГЛОБА в размер 5 000 лв. и
наказание обществено порицание чрез поставяне на препис от присъдата на таблото
в общината по местоживеене ***.
На
основание чл.23 ал.1 НК определил на
подсъдимия К.И.П. със снета по-горе самоличност едно общо най-тежко наказание
измежду наложените по-горе, а именна глоба в размер на 5 000 /пет хиляди/ лв.,
платима в полза на Държавата, по сметка на СРС, като на основание чл. 23 ал. 2 НК присъединил и наказанието обществено
порицание, което да се изпълни чрез поставяне на препис от присъдата на таблото
в общината по местоживеене ***.
Съдът
отхвърлил изцяло предявения от тъжителката Е.Я.Д. ***, граждански иск с правно
основание чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД в размер на 1 000 лв. против подсъдимия К.И.П.,
представляващ обезщетение за причинени от деянието по чл. 148 ал. 1 т. 2, пр. 2
вр. чл. 146 НК вр. чл. 26 ал. 1 НК неимуществени вреди.
Съдът
осъдил подсъдимия К.И.П. да заплати на основание
чл.45 ЗЗД на тъжителката Е.Я.Д. сумата
от 1 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от
престъпление по чл.148 ал.1 т.2 пр.1 вр. чл.146 НК вр. чл.26 ал.1 НК, ведно със законната лихва, считано
от 15.08.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.
Съдът
осъдил подсъдимия К.И.П. да заплати на
основание чл. 45 ЗЗД на
тъжителката Е.Я.Д. сумата от 2 000 лв. представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от престъпление по чл.148 ал. 2 вр. ал.1 т.2 пр.1 НК вр. чл.147 НК вр. чл.26
ал.1 НК, ведно със законната лихва, считано от 15.08.2015 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и разноски по делото в размер на общо 1 712 лв.
/адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса/, като отхвърлил иска над този размер до предявения от 3 000
лв.
Подсъдимият
К.И.П. е осъден, на основание чл.189 ал.3 НПК, да заплати по сметка на СРС
сумата от общо 130 лв. - държавна такса върху уважените размери на двата
граждански иска, както и 5 лв. - държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист за тази сума.
Срещу
осъдителната част на присъда, е постъпила въззивна жалба от подсъдимия П. чрез
неговия защитник, в която се изтъква незаконосъобразност на осъждането, като се
иска отмяната му и признаване на подсъдимия П. за невиновен и оправдаването му.
В допълнително писмено изложение са конкретизирани доводи за допуснати за
съществени нарушения на процесуалните правила – необсъждане от първия съд на
доводите на защитата; постановяване на присъдата въз основа на предположения, а
не на събрани доказателства; отсъствие на доказателства за субективната страна
на престъплението, при което се изтъква, че подсъдимият не е осъществил нито от
обективна, нито от субективна страна, престъпленията, за които е осъден.
В
разпоредително заседание на 05.01.2018 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че атакуваното решение е от категорията актове, подлежащи на
контрол пред въззивната инстанция по съответния ред.
В
съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия – адв. М.,
поддържа въззивната жалба. Прави искане да бъде допуснат един свидетел, чието присъствие подсъдимият не е
успял да осигури в първоинстанционното производство и да представи
бракоразводното дело между подсъдимия и бившата му съпруга. За изясняване на
обстоятелствата по делото въззивният съд е преценил, че не се налага събирането
на нови доказателства, поради което е оставил искането без уважение. В
пледоарията си защитникът моли присъдата да бъде отменена по съображенията,
изложени във въззивната жалба.
Процесуалният
представител на частния тъжител и граждански ищец Е.Д. – адв. Петрова намира
жалбата за неоснователна. Моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена
като правилна и законосъобразна.
Пред
съда частният тъжител и граждански ищец Е.Д., редовно призована, не се явява.
Подсъдимият
К.П., редовно призован, не се явява пред въззивната инстанция и не взема
становище по делото.
Съдът,
като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
като провери законността и обосноваността на обжалваната присъда, при
съобразяване с разпоредбите на чл. 314, ал. 1 от НПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в законния срок по чл. 319, ал. 1 НПК и е допустима. Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
Въз
основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
способи за събиране и техния анализ, първоинстанционният съд е приел следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият
К.И.П. е роден на *** г. в гр. Пловдив. Живее в същия град, работещ, с висше
образование. Не е осъждан.
П.
е бивш зет на тъжителката, като бракът му с нейната дъщеря Н. Д.П., с
артистичен псевдоним „Е. Н.”, бил прекратен с решение по гр. дело № 14460/2014
г. на РС-Варна в законна сила от 08.05.2015 г. В резултат това, отношенията
между подсъдимия и роднините на бившата му съпруга, и в частност бившата му
тъща Е.Д., рязко се влошили. Въпреки желанието на Д. да стои встрани от
отношенията между дъщеря си и П., последният не се примирявал с раздялата и
косвено упреквал за нея тъжителката. Н. П. прекратила контактите си с
подсъдимия след развода, а той, огорчен от поведението ѝ, решил да
потърси гласност на станалото помежду им чрез интервюта в няколко вестника.
Така,
той се свързал по мобилния телефон със свидетеля Л.Н.Б., /с псевдоним Л. Б./, репортер
във вестник „Телеграф”. Същия познавал лично чрез съпругата си. Интервюто дал
по телефона, а снимките, публикувани във вестника, изпратил на Б. по имейла. Свидетелят
не променил нищо от интервюто, като единственото, което предложил било
заглавието на статията: „Е. Н. се разведе с измама”, което гл. редактор на
вестника одобрил, но не нанесъл каквито и да било корекции по материала. Преди
публикуването, свидетелят Б. коректно потърсил за коментар чрез „WhatsApp” Е. Н.,
която заявила, че се намира в Република Турция и всичко казано от бившия ѝ
съпруг, са глупости. Правото си на отговор тя изпратила по имейла на Б., а той
го публикувал в отделно каре на същата страница. Въпросното интервю, допълнено
със снимки от личния архив на подсъдимия, било публикувано на страница 11 във
вестник „Телеграф”, брой от 15 август 2015 г. В него, подсъдимият използвал
квалификации за бившата си тъща: „Една стара крадлива вещица на име Е.Я.Д.”
и „майка крадеше от дъщеря си”.
След
публикацията във в-к „Телеграф”, свидетелката С.К.К.-Д.- репортер във вестник
„Уикенд” потърсила колегата си свидетеля Б. и го помолила за координати на
подсъдимия, тъй като искала да вземе интервю от него. Звъннала на предоставения
ѝ мобилен телефон, представила се и попитала дали разговаря с К.П.. След
утвърдителния отговор, помолила за интервю и попитала подсъдимия как ще е
удобно да бъде взето. П. обяснил, че в момента е в гр. Пловдив и няма проблем
да стане по телефона. Снимки на него и бившата му съпруга, подсъдимият отново
изпратил по имейла на репортера. Даденото на К. интервю било по-подробно от това
във в-к „Телеграф”, като акцентът в него вече бил върху многобройните любовници
на Е. Н.. Анонсът на заглавната страница на вестника бил следния: „Хванах жена
си Е. Н. с куп любовници”, а интервюто заемало 4-та и 5-та страница от вестника
в неговия 33 брой. Освен мнението на подсъдимия за съвместния семеен живот с Е.
Н., той изказал мнение и за нейните брат, сестра и майка, като за последната
използвал следните изрази: „.... стари чанти, които се опитват с измама да
прилапат от мен каквото могат - като за последно”, „.. много е коварна тая
дърта вещица”, „Майка ѝ Е. работеше като касиерка и всеки месец е
източвала между 2 000 и 4 000 лв. … парите ги е крала за да ги дава на
сина си Я.”.
Свидетелката
К. не редактирала интервюто, същото било oт типа „въпрос-отговор” и дадено от
първо лице. Корекции върху него не били нанесени нито от нея, нито от главния
редактор на вестника, който го одобрил в цялост под заглавие: „Ето ги
любовниците на жена ми Е. Н.!”. За разлика от Б., К. не потърсила преди
публикуването бившата съпруга на подсъдимия за отговор, но заявява в с.з., че
вестникът има практика винаги да публикува правото на отговор на засегната
страна, ако постъпи такъв в редакцията. Интервюто излязло в брой 33/614/22.08.2015
г., на 4 и 5 страница на в-к „Уикенд”.
Подсъдимият
П. потърсил свидетеля К. П.К.- репортер към онзи момент, а понастоящем редактор
във вестник „Шоу”. Заявил му, че желае да „разкрие интриги за бившата му
съпруга Е. Н.”. К. проверил и установил, че вече в други вестници са излезли
подобни материали, и след разрешение от гл. редактор, се обадил на оставения от
подсъдимия мобилен телефон в редакцията. Отново интервюто било взето по
телефона, като свидетелят К. е категоричен, че не е нанасял каквито и да било корекции
по него, като думите и изразните средства в него са изцяло на подсъдимия.
Анонсът на първа страница „Е. Н. ми изневери с 31 години по-млад от нея”, тип
„въпрос-отговор”, от първо лице, като снимките били предоставени от личния
архив на П.. Изпратените по имейла снимки били доста и свидетелят признава, че
част от тях макар и провокативни - не са публикувани, поради липса на място.
Акцентът на интервюто бил многобройните извънбрачни връзки на бившата съпруга
на П. със значително по-млади от нея мъже, но в него той отново споменавал
частната тъжителка Д..
Свидетелят
се свързал с пиар-а на Е. Н., като съобщил, че е взел интервю от подсъдимия и
дали тя има коментар по неговото съдържание. Получил отговор, че ако интервюто
излезе „ще ги съди наред”. Въпреки това, интервюто било публикувано на
25.08.2015 г. във в-к „Шоу” бр. 34/818/ на стр. 23-33,
като изразът: „... тези две лачени чанти се опитват да ми вземат колата с измама“
се отнасял както до Н. П., така и до нейната майка - частна тъжителка в
настоящото производство. Всъщност върху този израз бил поставен акцент от
редактора на вестника, като същият бил в каре, с удебелен шрифт.
Тъжителката
узнала за публикациите от свои близки почти веднага след излизането на тиражите
на съответните вестници. Прочела същите и останала дълбоко огорчена от думите,
изречени от подсъдимия по неин адрес. И докато дъщеря ѝ Н. не желаела да
се занимава повече с бившия си съпруг, то Д. на 04.09.2015 г. депозирала тъжба
с вх. № 25521 в РС-Варна, в резултат на което било образувано НЧХД № 4454/2015
г. по описа на същия съд, 4 с-в.
Гореизложената
фактическа обстановка районният съд е приел след анализ на доказателствения
материал, събран по делото: показанията на свидетелите Л.Н.Б.,
С.К.К.-Д.и К. П. К., частично показанията на Ц. Г. Д., материалите от вестници
„Уикенд”, „Шоу” и „Телеграф” със съдържащите се в тях интервюта с подсъдимия,
справка за съдимост на подсъдимия и тъжителката.
Според
въззивният съд така изложената фактология на събитията в цялост може да бъде
приета за изяснена от първоинстанционния съдебен състав в необходимата степен и
достатъчно пълнота. Установени са по безспорен начин обстоятелствата, значими
за правилното решаване на делото – времето, мястото и начинът на извършване на
инкриминираните деяния и техния автор, като основните фактически констатации на
СРС са правилно установени, изведени без допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Не са допуснати и логически грешки при оценката на
наличния доказателствен материал, в съответствие с изискванията на чл. 305, ал.
3 от НПК.
Правилно
в основата на доказателствените си изводи, първоинстанционният съд е поставил
показанията на разпитаните свидетели – журналисти, пред които подсъдимият е дал
интервю. В случая те са непротиворечиви, логични и дадени от лица, за които
липсва съмнение за възможна заинтересованост. Независимо от липсата на
аудиозаписи на оптичен носител, и тримата свидетели правят изключително
детайлно описание на изразите, използвани от подсъдимия, които са публикували в
статиите си. И тримата потвърждават, че не са правили корекции по интервюто, а
особено показателно за осъществяване на едно от деянията е и обстоятелството,
че готовият материал, публикуван от свидетеля Б., е бил изпратен за одобрение
на подсъдимия. Настоящият състав, също като първоинстанционния, намира, че от
показанията им безпротиворечиво се установяват основни факти, включени в
предмета на доказване, а именно използваните обидни и опозоряващи думи и
изрази. Не може да бъде споделено становището на защитата, че показанията на
свидетелите са негодни доказателства поради липсата на оптичен носител, тъй
като свидетелските показания са годни доказателствени средства по НПК. Наред с
това законът не поставя изискване, за доказването на определено обстоятелство
да бъдат използвани абсолютно всички видове доказателства и доказателствени
средства, изброени в НПК.
Въззивният
съд намира за неоснователно и възражението на защитата, че от събрания и
проверен доказателствен материал не се доказва обстоятелството, че подсъдимият
е говорил лично с журналистите. В показанията на свидетеля Б. се съдържат
данни, че е познавал подсъдимия от преди интервюто, именно покрай бившата му
съпруга Е. Н.. Свидетелката К. заявява, че е взела телефонния номер на
подсъдимия от Б. след публикацията на първото интервю, като е сигурна, че е
разговаряла с него. От показанията на свидетеля К. се установява, че
подсъдимият му е изпратил имейл, в който е оставил телефон за контакт. По
отношение авторство на деянието първостепенният съд е направил детайлен анализ,
който настоящата инстанция изцяло споделя, като след извършената собствена
преценка на доказателствената съвкупност, достигна до същите логически изводи,
обсъдени подробно в мотивите на първоинстанционния акт, поради което не намира
за необходимо да ги преповтаря или допълва.
Неоснователни
са доводите в жалбата за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
постановената осъдителна присъда поради допуснати съществени процесуални
нарушения при оценката и анализа на доказателствените източници. След извършената
самостоятелна преценка, въззивният съд не откри допуснати нарушения от
първостепенния в тази насока. Доказателствените материали еднопосочно водят до
извод за осъществен от подсъдимия състав на престъпленията, за които са му
повдигнати обвинения. Противно на твърденията на защитата, не са събрани
доказателства, които да опровергават обвинителната теза. Първоинстанционният
съд многократно е дал възможност на подсъдимия да даде обяснения и да представи
доказателства в подкрепа на изложените от него твърдения, като единствено поведението
на П. в процеса е станало пречка за събирането им. Това провокира настоящия
състав да приеме позицията му за убеденост в заявените в интервюто
обстоятелства единствено като негова защитна версия. Правилно районният съд е
приел, че бракоразводното дело е неотносимо към предмета на доказване по
настоящото дело, доколкото в случая се касае до обидните и клеветническите
изрази, отнасящи се не до бившата съпруга, а до бившата тъща на подсъдимия.
Настоящият
състав намира доводите на защитата за липса на конкретни адресати на
инкриминираните изрази за неоснователни. От контекста на трите статии,
публикувани във вестниците „Телеграф“, „Уикенд“ и „Шоу“, несъмнено става ясно,
че става въпрос за лицата Н. П., известна с артистичния си псевдоним „Е. Н.“, и
майка ѝ – тъжителката Е.Д.. Правилно първоинстанционният съд е приел, че
в достатъчна степен са конкретизирани адресатите на обидните изрази и
клеветническите твърдения в публикуваните статии. Според въззивния съд
обстоятелството, че към момента на интервюто тъжителката е била бивша тъща на
подсъдимия, а не настояща, тъй като П. вече е бил разведен с певицата не пречи
на правилната индивидуализация на лицето, за което се отнасят. И трите
публикации еднопосочно се отнасят до лицето „Е. Н.“ и нейната майка.
Посочването единствено на псевдонима, с който певицата е известна в обществото,
е достатъчно, за да се индивидуализира лицето, до което се отнасят използваните
изрази. Наред с това, от приложените писмени доказателства правилно
първоинстанционният съд е отчел обстоятелството, че тъжителката, освен като
майка на певицата, е индивидуализирана и с имената си. По този начин не остава
никакво съмнение за личността на лицето, за което се отнасят публикуваните
изрази, а именно тъжителката Д..
Правилно
и в пълнота първоинстанционният съд е обсъдил наличието на субективния елемент
на двете деяния, за които подсъдимият е признат за виновен. Настоящият състав
споделя изводите на първостепенния, че използваните изрази „Една стара крадлива
вещица на име Е.Я.Д.” и „...стари чанти, които се опитват с измама да прилапат
от мен каквото могат - като за последно”, „.. много е коварна тая дърта вещица”,
са обидни и изразяват негативната оценка за личността на тъжителката. Неоснователни
са твърденията на защитата, че подсъдимият не е съзнавал изразите за обидни,
тъй като дадените от подсъдимия определения на тъжителката са унизителни за
честта и достойнството на личността ѝ. Определенията „крадлива вещица“ и
„стара чанта“ са неприемливи в контекста на общоприетите морални норми и в този
смисъл са обективно годни да засегнат честта и достойнството на всяко човешко
същество. Наред с това същите са разпространени чрез печатни издания, като
освен до знанието на тъжителката, са обективно годни да достигнат до знанието
на значително по-широк кръг хора.
По
отношение на деянията, отнасящи се до обвинението в клевета, въззивният съд,
също като първоинстанционния, намира, че изразите „майка крадеше от дъщеря си”;
„Майка й Е. работеше като касиерка и всеки месец е източвала между 2 000 и 4
000 лв. парите ги е крала за да ги дава на сина си Я.” и „... тези две лачени
чанти се опитват да ми вземат колата с измама” приписват престъпления на
тъжителката, а именно кражба и измама. От приложената справка за съдимост на
тъжителката Е.Д. се установява, че приписаните ѝ престъпни действия са
неистински, тъй като същата е неосъждана. Поради това въззивната инстанция
намира, че у него е било формирано съзнание, че твърденията му в публикуваните
интервюта не отговарят на действителността, доколкото липсва повдигнато
обвинение или влязла в сила присъда за което и да е от тях. Показателно за
умисъла на подсъдимия в тази насока е и обстоятелството, че срещу тъжителката
не са подавани сигнали за извършено престъпление от подсъдимия, а напротив,
налице са данни за подавани жалби от нея срещу подсъдимия по две прокурорски
преписки на РП-Варна. Това мотивира настоящия състав да приеме, че с
разгласяването на тези обстоятелства подсъдимият е целял именно накърняване на
доброто име на тъжителката в обществото и създаване на отрицателна обществена
оценка за личността ѝ, тъй като при наличие на данни за престъпление, е
следвало същият да се обърне към компетентните за разследването му органи.
При
горните съображения, въззивният съд стигна до аналогични на изведените от
първата инстанция правни изводи, а именно, че подсъдимият К.П. е осъществил от
обективна и субективна страна съставите на престъпленията по чл. 148 ал. 1 т. 2
пр. 1 вр. чл. 146 НК вр. чл. 26 ал. 1 НК и чл. 148 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 пр. 1 НК вр. чл. 147 НК вр. чл. 26 ал. 1 НК (обида и клевета, разпространени чрез
печатно издание), като на инкриминираните дати при условията на продължавано
престъпление в интервюта за печатни произведения вестници, отправил обидни
квалификации и използвал клеветнически твърдения за тъжителката Е.Я.Д., като ѝ
приписал престъпления.
Въззивният
съд възприема изцяло и правните изводи на районния, тъй като несъмнено от
доказателствата по делото, анализирани прецизно от решаващия съд е установено,
че от обективна и
субективна страна подсъдимият П. е
осъществил фактическия състав на престъпленията, за които е признат за виновен.
От обективна страна подсъдимият П. за времето от 15.08.2015 г. до 22.08.2015 г.
в гр. София, при условията на продължавано престъпление използвал обидни
квалификации към тъжителката Д. в интервюта за вестници „Телеграф” и „Уикенд”,
които след публикуването си, достигнали до знанието на тъжителката и накърнили
достойнството ѝ. Също така се установи, че за времето от 15.08.2015 г. до
25.08.2015 г. в гр. София, при условията на продължавано престъпление, в
интервюта за печатни произведения вестници „Телеграф”, „Шоу” и „Уикенд”,
подсъдимият П. използвал клеветнически твърдения за тъжителката Д., като ѝ
приписал престъпления кражба и измама, за които съзнавал, че не са истина. От
субективна страна подсъдимият е извършил деянията при пряк умисъл, като е целял
именно опозоряването на тъжителката.
Първоинстанционният
съд е спазил принципите при индивидуализиране на наказанията, съдържанието на
които са в съблюдаване на мярата за използваната наказателна принуда, предвид
изискването наказанието да бъде справедливо, необходимо и достатъчно за
постигане целите си, обявени в чл. 36 от НК, както е взел предвид, както
конкретната фактическа обстановка, така и данните за личността на подсъдимия.
Правилно
първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи обстоятелства чистото съдебно
минало, трудовата заетост на подсъдимия и наличието на обтегнати личностни
отношения между него и тъжителката, а като отегчаващи вината обстоятелства -
упоритостта на умисъла при осъществяване на деянието, което е реализирано при
условията на продължавано престъпление.
Законосъобразно
районният съд е приел, че не са налице предпоставките за приложението на
института по чл. 78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, тъй като се касае за множество
престъпления по смисъла на ал. 7 от същата разпоредба. Правилно и при
индивидуализацията на наказанието Софийски районен съд е преценил обществената
опасност на деянието и дееца и е наложил наказания в минималния предвиден
размер на санкцията, а именно глоба от 3 000 лв. за престъплението по чл. 148,
ал. 1, т. 2, пр. 1 вр. чл. 146 НК вр. чл. 26 ал. 1 НК, както и кумулативно
предвиденото наказание обществено порицание, което да се изпълни чрез поставяне
на препис от присъдата на таблото в общината по местоживеене *** и глоба от
5 000 лв., заедно с кумулативно предвиденото наказание обществено
порицание, което да се изпълни чрез поставяне на препис от присъдата на таблото
в общината по местоживеене *** за престъплението по чл. 148 ал. 2 вр. ал. 1 т.
2 пр. 1 НК вр. чл. 147 НК вр. чл. 26 ал. 1 НК.
С
оглед наличието на предпоставките на чл. 23, ал. 1 НК съдът законосъобразно е
наложил на подсъдимия едно общо наказание в размер на най-тежкото от тях, а
именно глоба в размер на 5000 лв., към което е присъединил към определеното най
- тежко наказание и наказанието обществено порицание, което да се изпълни чрез
поставяне на препис от присъдата на таблото в общината по местоживеене ***.
Законосъобразно
е разрешението на първоинстанционния съд по въпроса, свързан с гражданската
отговорност, като правилно е прието, че на основание чл. 45 от ЗЗД подлежат на поправяне
причинените от подсъдимия П. на пострадалата Д. неимуществени вреди, изразяващи
се в тежко психологическо разстройство, дискомфорт и липса на желание да се
храни. Присъдените обезщетения за двете престъпления са в обем, съответстващ на
тежестта на причинените психически увреждания, както и до невъзможност на преодоляване
на ефекта на травмата и до настоящия момент, предвид напредналата възраст на
тъжителката. Според въззивния съд обезщетения в посочените размери – 1000 лв.
за престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 2, пр. 1 вр. чл. 146 НК вр. чл. 26 ал.
1 НК и 2000 лв. за престъплението по чл. 148 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 пр. 1 НК вр.
чл. 147 НК вр. чл. 26 ал. 1 НК, ще способства в пълна степен да репарира
душевните страдания на частната тъжителка.
Не
се следва промяна на акта на СРС и в частта на разноските.
С
оглед изложените съображения въззивната жалба е неоснователна, като атакуваната
присъдата следва да се потвърди като правилна и законосъобразна.
Така
мотивиран и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда
от 17.05.2017 г. по НЧХД № 19885/2015 г., Софийски районен съд, НО, 121-и
състав
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: