Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 21.12.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори
административен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети декември
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря Антоанета Александрова и в присъствието
на прокурора .............................., като разгледа докладваното от
съдия Христова а.х.д. № 466/2020г. по описа на Административен съд Ловеч, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.62, ал.3 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Административното дело е
образувано по жалба на П.К.П. с ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ
наказание лишаване от свобода в Затвора ***, против мълчалив отказ на Главния
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) гр. София за
произнасяне по молбата му за преместване от Затвора *** в Затвора ***за
доизтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода”. След образуване
на настоящото дело административният орган се е произнесъл с изричен писмен акт
– Заповед № Л-5047/03.12.2020г. на Зам.-главния директор на ГДИН, с която е отхвърлена молбата на П. за преместване в Затвора
***за доизтърпяване на наложеното наказание. В с.з. от 08.12.2020г. оспорващият
изрично е заявил, че жалбата му следва да се счита за насочена и срещу изричния
отказ.
В жалбата си оспорващият
излага доводи за незаконосъобразност на оспорения отказ, свързани с неизпълнение
на задължението на органа да събере необходимите доказателства преди
произнасянето си. Позовава се и на приложените молби от лица, с които твърди,
че поддържа връзка, води кореспонденция и получава парични записи. Моли съдът
да уважи жалбата му и да отмени отказа за преместване.
В съдебно заседание
оспорващият поддържа жалбата си, като моли да се отмени заповедта, тъй като в Затвора
***ще може да поддържа социални контакти с двамата си близки познати, от които
контакти в момента е лишен поради отдалечеността им от Затвора ***.
В съдебно заседание и писмено
становище ответникът чрез упълномощен юрисконсулт моли жалбата да се остави без
уважение, тъй като при издаване на заповедта са отчетени постоянния адрес на
лицето към настаняването му в Затвора *** и социалните му контакти с
родителите, които той поддържа.
Съдът, като обсъди събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
П.К.П. *** на 15.04.2013г.
за изтърпяване на наложеното му наказание в размер на 27 години лишаване от
свобода, определено по НОХД № 76/2013г. на ОС Габрово. Началото на наказанието
е 30.11.2011г.
Жалбоподателят е подал молба
вх.№ М-3663/09.09.2020г. до Главния директор на ГДИН с искане да бъде преместен
от Затвора *** в Затвора ***с мотиви, че постоянният му адрес е в с. С., общ. А.,
обл. В. и в област В. живеят лицата, с които поддържа контакти – И.В.С. от
същото населено място и Ж.Н.Б. от гр. В.. Сочи, че голямото разстояние от В. до
Л. възпрепятства тези лица да го посещават. Към молбата си е приложил
удостоверение за постоянен адрес от 09.07.2020г.
Аналогични молби до Главния
директор на ГДИН са подали и И.В.С. и Ж.Н.Б. с искане П. да бъде преместен в
Затвора *, за да могат да го посещават и поддържат социални контакти с него.
Като доказателства за поддържаните до момента контакти двете лица са приложили
към молбите си копия от пликове за кореспонденция с лишения от свобода и от
бележките за парични записи, които са му изпращали.
В съответствие с
разпоредбата на чл.40а от ППЗИНЗС, административният орган е извършил проверка
за лицата, с които л.св. поддържа контакти, като е изискал становище от
администрацията на затвора. От събраните доказателства се установява, че за
последните две години П. е бил посещаван единствено от родителите си, но
последните две посещения са само от баща му – съответно на 15.04.2020г. и
07.05.2020г., и от тази дата той не е имал посетители. От родителите си е
получавал и регулярни парични записи, но последният запис е от 06.08.2020г., и
след тази дата той е получавал парични преводи само от двете лица, с които е
посочил в молбите си, че поддържа контакти – И.С. и Ж.Б..
От ИСДВР на Х група в Затвора
*** на 16.09.2020г. е било изготвено становище по молбата на П. за преместване.
В последното след подробен анализ на личността и поведението му в затвора,
участието му в културно-масови и спортни мероприятия и заеманата длъжност, на
която работи, личностния и поведенческия му капацитет и оценката на риска от
рецидив и вреди е направен извод, че в случая всички средства и възможности на
администрацията са изчерпани и по изключение молбата на П. за преместване в Затвора
***е удачно да бъде уважена. Този си извод ИСДВР е основал на факта, че
повратен момент за л.св. е този, в който е разбрал, че родителите му са
прехвърлили недвижимото си имущество на трето лице (най-вероятно срещу
гледане), изживял е емоционална криза и е настъпило регресивно развитие в
поведенческото му поведение, като евентуална смяна на средата би се отразила
положително върху личния конфликт на П., който явно не е преживял обидата, нанесена
от родителите му.
След извършената проверка,
на 24.09.2020г. Началникът на Затвора *** е изпратил до Главния директор на
ГДИН предложение за преместване нае л.св. П. в Затвора ***с оглед съхраняване
на взаимоотношенията му с посоченото от него лице И.В.С.. В предложението също
е направен анализ на поведението на П., отчетено е, че същият има 12 награди и
само едно наложено дисциплинарно наказание, което е заличено.
Със Заповед № Л-5047/03.12.2020г.,
Зам.-главният директор на ГДИН София е отхвърлил молбата на П. за преместване
от Затвора *** в Затвора ***за доизтърпяване на наложеното му наказание. Мотивите на органа са, че М. е променил
постоянния си адрес след постъпването в Затвора *** и това не е сред основанията
за преместване, предвидени в закона. Прието е още, че всъщност осъдения е
регистриран на постоянния адрес на г-н И.С., изтърпял наказание лишаване от
свобода и с множество криминални регистрации, който факт не благоприятства
постигане целите на наложеното наказание. На последно място е изложено, че
освен банковите извлечения не са налице други данни за контакти между Б. и П.,
докато последният е посещаван регулярно от родителите си. Административният
орган е стигнал до извод, че не са налице в пълнота кумулативните изисквания на
чл.62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
Въз основа на така приетото
от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно трайно установената
и непротиворечива практика на ВАС и административните съдилища, ако е оспорен
мълчалив отказ по искане за издаване на административен акт и последва изрично
произнасяне на органа, както е в случая, жалбата следва да се приеме и да й се
даде ход като жалба и срещу направения по-късно изричен отказ – виж т.8 от Постановление
№ 4 от 22.09.1976г. по гр.д. № 3/76г. на ВС и по арг. от чл.58, ал.3 и чл.172, ал.3 от АПК. В същия смисъл – Определение
№ 1072 от 22.01.2020г. на ВАС по адм. д. № 11821/2019г., Определение № 12322 от
12.10.2018г. на ВАС по адм. д. № 8398/2018г., Определение № 12133 от 10.10.2018г.
на ВАС по адм. д. № 8402/2018г., Решение № 5647 от 30.04.2018г. на ВАС по адм.
д. № 14739/2017г., Определение № 994 от 1.02.2016г. на ВАС по адм. д. №
637/2016г., Определение № 8450 от 8.07.2015г. на ВАС по адм. д. № 5524/2015г. и
др. Поради горното е неоснователно възражението на пълномощника на ответника за
недопустимост на оспорването на мълчалив отказ поради наличието на изрично
произнасяне.
Оспорената заповед съдържа
волеизявление на издателя на акта, с което се засягат права и законни интереси
на жалбоподателя като адресат на този акт. Жалбата е подадена в срок и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, пред местно
компетентния административен съд по местоизпълнение на наказанието, поради което
е процесуално допустима.
Разгледана по същество в
съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните,
Ловешки административен съд, втори административен състав намира жалбата за
основателна по следните съображения:
Съгласно изискванията на
чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за
законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен
акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът.
Съгласно чл.62, ал.1 от ЗИНЗС, преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със
заповед на Главния директор на ГДИН. Обжалваната заповед е издадена от
териториално и материално компетентен орган – Зам.-главния директор на ГДИН ст.
комисар Ц.Ц. при условията на делегиране на правомощия (чл.13, ал.6 от ЗИНЗС).
Представена е Заповед № Л-1069/27.02.2020г. на Главния директор на ГДИН, с
която на ст. комисар Ц. е възложено да премества лишени от свобода от един
затвор в друг в случаите по чл.62, ал.1, т.1-3 и т.5 от ЗИНЗС, както и да прави
отказ за преместването.
Оспорената заповед е
постановена в надлежна писмена форма и съдържа мотиви, доколкото са изложени
фактически и правни основания за непревеждането на лишения от свобода от Затвора
*** в Затвора ***. При издаването й са спазени специалните
административнопроизводствени правила – извършена е изискуемата проверка по
чл.40а от ППЗИНЗС, поради което оплакването в жалбата в тази връзка е
неоснователно.
Заповедта обаче е издадена в
несъответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона.
Редът и условията за
преместване на лишените от свобода от един затвор в друг са уредени в раздел ІV
на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Съгласно чл.62,
ал.1 от ЗИНЗС преместването се извършва със заповед на главния директор на ГДИН
при едно от следните условия: 1. при включване в обучения, в курсове за
придобиване на специалност или за повишаване на квалификацията – при изявено
желание от лишения от свобода; 2. при настаняване на лечение в болнично
заведение по лекарско предписание; 3. по молба на близките или на лишения от
свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които
осъденият поддържа контакти; 4. по предложение на началника на затвора при
възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени
от свобода – пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление,
или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с
безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода.
В настоящия случай
производството е инициирано по молба на лишения от свобода П. и молби на две
лица, с които той поддържа контакти, т.е. в хипотезата на чл.62, ал.1, т.3 ЗИНЗС. В този случай преди произнасяне по съществото на същата ответникът е бил
длъжен на основание чл.40а от ППЗИНЗС да извърши вмененото му от подзаконовия
нормативен акт задължение за проверка наличието на данни за поддържане на
социални контакти с близките му или с посочените от него лица. В конкретния
случай органът е извършил дължимата проверка, но неправилно е интерпретирал
събраните в същата доказателства и е игнорирал становището на ИСДВР и
предложението на Началника на Затвора ***, като не ги е обсъдил.
Правото на личен и семеен
живот (чл.32, ал.1 от Конституцията) е основно право на човека, което не следва
да бъде ограничавано от изтърпяване на наказанието в по-голяма степен,
отколкото налага самото наказание. Една от целите на изпълнение на наказанието
е осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве на
осъдените и зачитане на правата и достойнството им (чл.2, т.3 от ЗИНЗС).
Съгласно чл.40, ал.1 и ал.2, т.3 и т.4 от ЗИНЗС, наказанието „лишаване от свобода”
се изпълнява чрез настаняване на осъдените в определени места за лишаване от
свобода и подлагането им на поправително въздействие. Поправителното
въздействие се осъществява и чрез ограничаване на отрицателните последици от
действието на присъдата и вредното влияние на средата на осъдените, както и
чрез осигуряване на условия за упражняване правата на осъдените, за да се
осигури в максимална степен реализирането на правото им на семеен живот въпреки
изтърпяване на наказанието с оглед тяхната ресоциализация. Подкрепата на
роднини и близки по време на изтърпяване на наказанието, също има положителен
ефект за съхраняване на личността на лицето, изтърпяващо наказанието, за
по-лесното му понасяне като цяло и за по-пълноценното постигане на целите на
самото наказание.
В случая по делото са представени
безспорни писмени доказателства (молби на две лица с адреси в област В.), че
личните контакти на жалбоподателя с близките му са съществено нарушени и/или
затруднени поради отдалечеността и лошите транспортни връзки на гр. .и с. С. от
гр. Л.. Доказано е, че П. поддържа контакти с тези свои близки – получава писма
от тях, както и парични записи. Налице е и категорично изявено желание както от
оспорващия, така и от двамата негови близки да поддържат контакти чрез
осъществяване на свиждания, които в момента са затруднени.
От друга страна от справката
за получени записи и проведени свиждания е видно, че от м. май 2020г.
оспорващият не поддържа никакви социални контакти с родителите си, а от м.
август и не получава парични средства от тях, което води до извод за прекъснати
контакти с най-близките му. От становището на ИСДВР става ясна и причината за
това – повратен момент за л.св. е бил, когато е разбрал, че родителите му са
прехвърлили недвижимото си имущество на трето лице, изживял е емоционална криза
и е настъпило регресивно развитие в поведенческото му поведение. Игнориран от
АО е извода на ИСДВР (в чиито професионални компетенции е да извърши такава
преценка), че евентуална смяна на средата би се отразила положително върху
личния конфликт на П., който явно не е преживял обидата, нанесена от родителите
му, като се препоръчва удовлетворяване на молбата му за преместване. Такова
предложение е отправил и Началникът на Затвора ***. Тези служители са почти в
ежедневен контакт с л.св. и неправилно административният орган е игнорирал
преценката им, без да изложи никакви мотиви защо не я споделя и без изобщо да
обсъди предложението.
В съответствие с горното
съдът намира, че са налице безспорни данни за наличие на основанието по чл.62,
ал.1, т.3 от ЗИНЗС – от една страна депозирани писмени молби на лишения от
свобода и на близките му, с които поддържа контакти, и доказателства за тези
контакти (писма и парични записи), а от друга страна прекъснати социални и
финансови контакти и взаимоотношения с родителите му и в тази връзка влошаване
на поведението му. Следователно исканото преместване ще улесни контактите с
близките му, които е посочил в молбата си, и ще допринесе за по-пълноценното
постигане на целите на самото наказание и за ресоциализацията на осъдения,
включително ще се отрази положително на личностното развитие и поведението му –
какъвто извод е направил и ИСДВР. В тази връзка следва да се има предвид и
разпоредбата на чл.72 от ППЗИНЗС, с която законодателят е възложил на
администрацията на затвора да съдейства активно на лишените от свобода за
поддържане и съхраняване на семейните връзки и контакти с външния свят –
свиждания, кореспонденция и телефонни разговори, като осигурява подходящи
условия за това.
Неоснователно е позоваването
в оспорената заповед на предходното осъждане на едното лице, с което П. желае
да поддържа контакти. При положение, че л.св. има възможност да поддържа с И.С.
контакти както чрез писмена кореспонденция, така и по телефон, тези два начина
на общуване имат същата тежест спрямо постигане на целите на наложеното
наказание, каквато и провеждането на свиждания.
Констатираните от съда
пороци при издаването на оспорената заповед обуславят нейната
незаконосъобразност и са основание за отмяната й от съда, като преписката
следва да се изпрати на компетентния административен орган за ново произнасяне
по молбата на П.П. при спазване на задължителните указания по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в настоящото решение.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. второ
и чл.173, ал.2 от АПК, Ловешки административен съд, втори административен
състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № Л-5047/03.12.2020г. на Зам.-главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София,
с която е отхвърлена молбата на П.К.П. с ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ
наказание лишаване от свобода в Затвора ***,
за преместване в Затвора ***за доизтърпяване на наложеното му наказание.
ИЗПРАЩА преписката на Главния директор на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София за ново произнасяне по подадената
от П.К.П. молба с вх.№ М-3663/09.09.2020г., съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на
закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.174 от АПК двуседмичен срок
за произнасяне на Главния директор на ГДИН, считано от получаване на
преписката.
Решението е окончателно и не подлежи на оспорване на
основание чл.62, ал.3, изр. второ от ЗИНЗС.
Препис от решението да се изпрати на страните по
делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: