МОТИВИ към Присъда №260001 от 20.01.2021г. по НОХД
№ 498/2020г. по описа на РС- Харманли
гр.Харманли, 20.01.2021г.
Производството е бразувано е по обвинителен
акт на РП-Харманли, с който е повдигнато обвинение на М.Ю.Г., ЕГН:**********, роден на *** г. в гр.Крумовград, турчин,
български гражданин, живущ ***, с начално образование, безработен, женен,
неосъждан /реабилитиран/, за това, че на 09.11.2020 г. в с.Шишманово,
общ.Харманли не изпълнил Заповед за незабавна защита № 260000 от 13.10.2020 г.,
издадена на основание чл. 18, ал.1 от Закона за защита срещу домашното насилие
по гражданско дело №1071/2020г. по описа на Районен съд - Харманли, с която се
задължава да се въздържа от извършване на домашно насилие над С.М.Г. *** и с
която му се забранява да приближава жилището, находящо се в с.Шишманово,
общ.Харманли на пострадалото лице С.М.Г. ***, местоработата, местата за
социални контакти и отдих на пострадалото лице за срок до приключване на
производството по гр. дело № 1071/2020 г. по описа на Районен съд - Харманли - престъпление по чл.296 ал.1 от НК.
В
съдебно производство РП-Харманли, редовно призована, поддържа така повдигантото обвинение и моли за
налагане на предвиденото по закон наказание.
Защитникът на
подсъдимия – адв.Й.Х. моли за налагане на минимално наказание.
Подсъдимият
М.Г., редвоно призован, се явява, като потвърждава изложеното от
РП-Харманли и моли за налагане на минимално наказание.
Съдът, след като
се запозна със събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият М.Ю.Г.,
ЕГН:**********, е роден на ***г. в
гр.Крумовград, турчин, български гражданин, живущ ***, с начално образование,
безработен, женен, неосъждан /реабилитиран/.
Не е
спорно по делото, че св.С.М.Г. и подс.М.Ю.Г. са съпрузи,
като живеели в къщата на св.С.Г.,***. Предвид системното упражняване на
домашно насилие над св.С.Г. от страна
на подс.М.Г. същата депозирала искова молба в Районен съд - Харманли срещу подс.М.Ю.Г. по реда на
Закона за защита от домашното насилие по повод, по която било
образувано гр.дело № 1071/2020 г. по описа на
РС-Харманли. С Определение № 260090/13.10.2020 г. по
горепосоченото гражданско дело била издадена Заповед за незабавна защита №260000 от 13.10.2020г., с която по
отношение на подс.М.Ю.Г. били наложени мерки за незабавна
защита от домашно насилие, като същият бил задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие над св.С.М.Г. и му се забранява на основание чл. 18, ал. 1, вр. чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН да приближава жилището, находящо се в с.Шишманово, общ.Харманли на
пострадалото лице С.М.Г. ***, местоработата, местата за социални контакти и
отдих на пострадалото лице за срок до приключване на производството по делото. Видно от съобщение до подс.М.Г. по гр.д.
№1071/2020г. по описа на РС-Хармани, процесната Заповед за незабавна защита е била връчена лично
на подс.М.Ю.Г. на 29.10.2020 г. от свид. С.К.И., заемащ длъжността кмет на с.Шишманово,
общ.Харманли, обл. Хасково.
На 03.11.2020г. подс.М.Ю.Г. изчакал св.С.М.Г. да се върне
от работа, като, когато това се случило, започнал да вика,
да обижда и да кълне св. С.Г.. Тя много се изплашила
и подала сигнал на ЕЕН 112, като съобщила за извършеното нарушение на заповедта
за незабавна защита, издадена от
Районен съд - Харманли спрямо него. За неизпълнението
на заповедта за незабавна защита от 03.11.2020 г. е образувано бързо
производство № 484/2020 г. по описа на Районно Управление - Харманли, пр.пр. №
808/2020 г. по описа на Районна прокуратура -Харманли за престъпление по чл.296 ал.1 от НК. С Постановление за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл. 78а НК от 12.11.2020 г. на Районна прокуратура -
Харманли делото е било внесено в Районен съд - Харманли за
реализиране на адмнинистративнонаказателната отговорност на обвиняемия за
извършеното престъпление по чл. 296, ал. 1 НК, като е
образувано АНД №481/2020г. по описа на РС-Харманли съгл. писмо с вх.№263330 от
09.12.2020г. на РС-Харманли.
Въпреки че бил
запознат със задълженията и забраните, визирани в процесната заповед за незабавна защита, подс.М.Г. продължил да не
изпълнява заповедта за защита от домашно насилие, като на 09.11.2020 г. св.С.Г. се прибрала в
дома си след 18:00 часа, при
което видяла подсъдимия Г. в двора на къщата. Св.С.Г.
се насочила към вътрешността на къщата, но подс.М.Г.
тръгнал
към нея, като държал в ръката си дървена дръжка на брадва /без металната част/.
Той се приближил много близо до пострадалата и я хванал за
якето, с което била облечена. Започнал да я дърпа
силно, в резултат на което якето й се скъсало. След
това подсъдимият замахнал към нея с дървената дръжка от
брадва /сап/, която държал, и успял да я удари
по левия крак в областта под коляното, след което я ударил и по десния крак в
областта под и над коляното. Св.С.Г. успяла да избяга и се обадила на ЕЕН
112, като дежурният оператор и казал да отиде на центъра на
селото, където да изчака пристигането на полицейски служители. Пострадалата
успяла да се обади и на големия си син, за да го помоли за помощ, както и
на баща си - св.Слиме Х.Я.. След това влезнала в къщата и включила мобилния
си телефон към зарядното устройство. Подс. Г. също влезнал в
къщата и дръпнал силно зарядното устройство, с което се зареждал мобилният телефон на пострадалата.
Свид.Я. веднага след обаждането отишъл до къщата
на пострадалата и влезнал вътре, като видял дъщеря си, подс. М.Ю.Г. и голямото
им дете. След това постр.Г. се качила в автомобила си и
отишла на центъра на селото, за да изчака пристигането на полицейските
служители. Подс.М.Г. разбрал, че съпругата му се обадила на ЕЕН 112 и
избягал, за да не бъде установен на място от служителите на Районно Управление
- Харманли.
След като се
върнала в къщата си заедно с полицейските служители - свид. К.П.Р. и колегата
му Милен Манолов, същите установили, че подс.Г. го няма, като не
успели да установят местонахождението му.
Видно от
изготвената справка за съдимост на БС
към РС-Крумовград, подс.Г. е неосъждан (реабилитиран).
Видно от
приложената характеристика за подс.Г., няма данни същият да се движи с лица от
криминалния контингент, системно злоупотребява с алкохол и са налице данни за
нарушения на обществения ред.
Съгласно
приетата декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, подс.Г.
не притежава недвижимо имущество и МПС, както и не реализира месечни доходи. Същият
има две непълнолетни деца.
Видно
от писмо с вх.№263275 от 08.12.2020г. на НАП, ТД-Пловдив, офис Хасково, ведно с
Разпореждане от 14.09.2011г., наложеното наказание глоба в размер на 600 лв. по
НАХД №215/2009г. по описа на РС-Харманли е изплатено на 02.09.2011г. и
изпълнителното дело е било прекратено. Съгл. същото писмо няма данни изпълнителен
лист по НОХД №25/2000г. по описа на РС-Крумовград да е получен в ТД на
НАП-Пловдив, офис Хасково за събиране по реда на ДОПК.
Съгласно писмо с вх.№263162/04.12.2020г. на РС-Крумовград няма данни за
заплащане на глоба в размер на 60 лв., наложена по НОХД №25/2000г. по описа на
РС-Крумовград.
Гореописаните факти се признават от подсъдимия
и се установяват по несъмнен и категоричен начин от целия събран доказателствен
материал: Определение №260090/13.10.2020г. и Заповед за незабавна защита
№260000 от 13.10.2020г. по гр.д.№1071/2020г. по описа на РС-Харманли, съобщение
до подс.М.Г. по гр.д. №1071/2020г. по описа на РС-Хармани за връчване на
заповед за незабавна защита, докладни записки
от пол.служители К.Канев и К.Р., протокол за предупреждение от
13.11.2020г., показанията на свидетелите С.Г., С. Я., А.А., К.Р., С.И., които
съдът кредитира с доверие като непротиворечиви помежду си и с останалите
материали по делото, логични и вътрешно убедителни. Не бяха ангажирани
доказателства в обратна насока, които да разколебаят тяхната доказателствената
стойност и да наведат до противоположни изводи.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
От
събраните и описани по-горе доказателства, съдът намира за доказано по несъмнен
начин, че от обективна и
субективна страна, подс.М.Г. е осъществил състава на престъплениието по
чл.296 ал.1 от НК, като от обективна страна на 09.11.2020 г. в
с.Шишманово, общ.Харманли не изпълнил Заповед за незабавна защита № 260000 от
13.10.2020 г., издадена на основание чл. 18, ал.1 от Закона за защита срещу
домашното насилие по гражданско дело №1071/2020г. по описа на Районен съд -
Харманли, с която се задължава да се въздържа от извършване на домашно насилие
над С.М.Г. *** и с която му се забранява да приближава жилището, находящо се в
с.Шишманово, общ.Харманли на пострадалото лице С.М.Г. ***, местоработата, местата
за социални контакти и отдих на пострадалото лице за срок до приключване на
производството по гр. дело № 1071/2020 г. по описа на Районен съд - Харманли.
Престъплението по чл.296 ал.1 НК е против
правосъдието и съответно обект на това престъпление са обществените отношения,
осигуряващи правилното развитие на правосъдната дейност, чиято цел е да
обезпечи реализиране на правосъдието в отношенията между страните.
Съставомерността на престъпния състав по чл.296 НК се изразява под формата на обективирано
действие или бездействие с цел да се препятства реалното осъществяване на
очакваните последици, към които е насочено влязло в сила и общозадължително
съдебно решение или,
както в случая, осуетяване и неспазване на мерките за защита, взети по реда на
ЗЗДН с издадена заповед за защита от домашно насилие. Резултатът следва да е целен, а престъпните действия
или бездействия следва да бъдат противоправни.
В разпоредбата на чл.296 ал.1
от НК е предвидена наказателна отговорност за този, който не изпълни
заповед за защита от домашното насилие, с която заповед се
налагат
ограничителни мерки, предвидени в разпоредбата на чл.5 от ЗЗДН. В нормата на чл.296 ал.1
от НК законодателят използва термина „заповед за защита от домашно насилие” по
общо,
като няма предвид единствено съдебния акт и реда по чл.15 от ЗЗДН. Под
заповед за защита от домашно насилие следва да се разбира всеки акт на съда, вкл. и
заповед за незабавна защита по реда на чл.18 от ЗЗДН, издаден на
основание определена разпоредба на ЗЗДН, с който на дадено
лице се налагат някой от предвидените в този закон мерки за защита независимо
от правното основание, реда за издаването, възможност
за обжалване и др.
От приетите по делото доказателства
съдът намира за установено, че подсъдимият М.Г. е знаел за издадената
срещу него Заповед за
незабавна защита № 260000 от 13.10.2020 г. по гражданско дело №1071/2020г. по
описа на Районен съд - Харманли и свързаните с нея обстоятелства,
доколкото от приложеното по делото съобщение до подс.М.Г. по гр.д. №1071/2020г. по описа на
РС-Хармани за връчване на заповед за незабавна защита доказателства се
установява, че същият е получил лично процесната заповед на
29.10.2020г., връчена му от кмета на с.Шишманово – св.С.И., който дори е разяснил
задълженията, произтичащи от нея по отношение на подсъдимия съгл. показанията
му в качеството му на свидетел.
Безспорно в обхвата на забраната попадат физическото посегателство спрямо свидетелката С.Г., осъществено
чрез силно дърпане на пострадалата, късане на якето й и удрянето й с дървена
дръжка от брадва по краката, както и влизането в дома й, които обстоятелства се
доказаха по несъмнен и категоричен начин от кредитираните с доверие
непротиворечиви показания на свидетелите С.Г., Слиме Я., А.А., К.Р., С.И.. Съгласно
приетата по делото заповед за незабавна защита приближаването до жилището на
свидетелката С.Г., както и извършването на актове на физическо насилие спрямо същата
са част от задължителното поведение по отношение на подсъдимия, вменено му с
посочената заповед. Неизпълнението им води нарушение на така постановената
забрана и води до налагане на съответните санкции за това поведение. Всичко
това е достатъчно за съставомерността на деянието, като не е нужно за довършването
му и настъпването на някакъв вредоносен престъпен резултат, доколкото
престъплението по чл.296 ал.1 от НК е формално претсъпление, на просто
извършване.
Що се отнася до субективната страна, следва да се отбележи, че подс.М.Г. е действал умишлено, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал. 2, хип. 1-ва от НК - деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. От доказателствата по делото съдът не установи наличието на такива,
които да сочат че подсъдимият не е разбирал свойството и значението на
извършеното и да не е могъл да ръководи постъпките
си. Следоватевлно подсъдимият Г. е съзнавал всички елементи от състава на престъплението, целял е настъпването им и не е искал да ги предотврати, видно от поведението му
на процесната дата.
Предвид
така изложеното изпълнителното
деяние, осъществено от подс.Г., съставлява
престъпление по
чл.296 ал.1 от НК както от
обективна, така и от субективна страна.
По наказанието:
След
като прецени тежестта на деянието и данните за подсъдимия М.Г., съдът
счита, че са налице всички материалноправни предпоставки за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, визирани
в императивната разпоредба на
чл.78а, ал.1 от НК, а именно за извършеното от него умишлено престъпление по чл.296 ал.1 от НК законът предвижда наказание „Лишаване от свобода” до 3 години
или „глоба” до 5000 лв. Подсъдимият Г. не е осъждан за престъпление от общ характер съгласно справката за
съдимост и съгл. писмо с вх.№263275 от 08.12.2020г. на НАП, ТД-Пловдив, офис
Хасково, ведно с Разпореждане от 14.09.2011г., видно от които същият е
реабилитиран по право по отношение на осъждането му НОХД №25/2000г. по описа на
РС-Крумовград, считано от 05.06.2003г., съгл. чл.86 ал.1, т.3, вр. чл.82 ал.2,
вр. ал.1, т.5 от НК, доколкото по отношение на
наложеното му по това дело наказание глоба не са били предприети никакви
изпълнителни действия. Това следва и от т.3 от ТР №2/26.02.2018г.
на ВКС. Освен това за подс.Г. няма пречка за повторно приложение на института
на чл.78а от НК съгл. т.4 от ППВС
No7/85г. на Пленума
на ВС и съгласно горепосоченото ТР №2/26.02.2018г. на ВКС. Според посоченото
ППВС по отношение на лицата,
които са освободени от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, разпоредбите на чл. 85 и сл. НК, предвиждащи
реабилитация, не се прилагат, защото те не се считат за осъждани. Тези лица
обаче не могат да бъдат поставени в по-тежко положение от лицата, които са
осъдени на глоба по НК. Затова и лицето, което е освободено от наказателна
отговорност, може повторно да бъде освободено от наказателна отговорност по чл.78а НК, ако е изтекла
една година от наложената мярка за обществено въздействие или глоба. Според ППВС No7/85г. на Пленума на ВС и тук трябва да се приложи срокът по чл. 86, т. 3 НК. Доколкото в случая подс.Г. е
изплатил на 02.09.2011г. наложената по този ред глоба по НАХД №215/2009г. по
описа на РС-Харманли, то след изтичане на една година от заплащането й, т.е.
считано от 02.09.2012г. спрямо подс.Г. е допустимо повторно освобождаване от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК. Не са налице и причинени от деянието
имуществени вреди, които да подлежат
на възстановяване. В този смисъл съдът
счита, че на подсъдимия Г. следва да бъде наложено административно наказание
глоба по реда на
чл.78а от НК предвид наличието на предпоставките за това.
При
индивидуализация на наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистотото му съдебно минало, направените признания, вкл. още на
досъдебното производство, положителното му процесуално поведение и недоброто му
материално състояние. Съгл. т.7 от ТР №1/06.04.2009г. по т.д.
№1/2008г. на ОСНК на ВКС признанието по чл. 371, т.
2 НПК следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността
обстоятелство, само ако съставлява елемент на цялостно,
обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение,
спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител, което в случая е налице с оглед
направените от подсъдимия признания още на ДП.
Съдът
установи като отегчаващи отговорността обстоятелства лошите характеристични
данни на подсъдимия.
Имайки предвид така изложеното, тежестта на извършеното и личността на дееца, съдът определи административното наказание, отчитайки превеса
на смекчаващите отгворността обстоятелства, като за подходящо намери да се
определи наказание в минимален размер. Поради това съдът освободи подс.Г. от
наказателна отговорност, като му наложи административно наказание „Глоба” в
размер на 1000 лв.
Не се
констатираха направени по делото разноски, които да се възложат в тежест на
подс.Г..
Водим от изложеното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: