О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е № /
2022г. Административен съд-Варна,XXXIV състав, в
закрито съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав: АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА като разгледа адм.д.1158/2021г. по описа на ВАдС , за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.146 и сл. от АПК.
Образувано
е по подадена жалба от Н.А.Н. ЕГН ********** *** срещу Заповед № РД-0344/31.05.2021г., постановена
от председателя на Апелативен съд – Варна, с която е отказано да се образува
дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на съдиите М.
Д.и П. П., на основание чл.311 т.1 вр.чл.308 ал. т.1 вр.чл.312 ал.1 ЗСВ.
В
жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на обжалваната заповед.
Според жалбоподателя, описаните в този акт факти, са възпроизведени неправилно.
Релевират се доводи за необосновано забавяне в работата на съдията по в.ч.гр.д.№189/2021г.
по описа на Апелативен съд - Варна. Н.Н. счита, че се констатират достатъчно
данни за налагане на дисциплинарно наказание на съдиите М. Д.и П. П.. Въвежда
искане за отмяна на заповедта, респективно за връщане на преписката на
Председателя на Апелативен съд - Варна, за продължаване на производството по
налагане на дисциплинарно наказание.
В
указания срок, ответникът е представил административната преписка по заповедта,
като не е изразил становище по допустимостта и основателността на жалбата.
Предмет на
проверка за законосъобразност е Заповед № РД-0344/31.05.2021г., постановена
от председателя на Апелативен съд – Варна, с която е отказано
да се образува дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно
наказание на съдиите М. Д.и П. П., на основание чл.311 т.1 вр.чл.308 ал. т.1
вр.чл.312 ал.1 ЗСВ. След извършената
служебна проверка на административната преписка, съдът установи, че ответникът
бил сезиран с жалба, подадена от Н.А.Н., в която на осн.чл.312 ЗСВ е заявил
искане за образуване на дисциплинарно производство срещу съдиите М. Д.и П. П.
за това, че не изпълняват служебните си задължения. От приложената по
преписката жалба се установява, че според жалбоподателя посочените съдии са забавили
съдопроизводствените си действия по в.ч.гр.д.№ 189/21г., в.ч.гр.д.№190/21г. и в.ч.гр.д.
№191/21г. по описа на Апелативен съд – Варна, тъй като не изпратили преписи от
частните жалби на ответника, а изпратили делата направо във ВКС, от където същите
били върнати за изправяне на нередовността по жалбите му. Отправеното до
Председателя на Апелативен съд -Варна искане е по реда на чл.312 от ЗСВ да ги „
накаже дисциплинарно“. След провеждане на съответното проучване по делата,
ответникът е постановил оспорената тук Заповед, с която на осн.чл.311 т.1
вр.чл.308 ал.1 т.1 вр.чл.312 ал.1 от ЗСВ е отказал да образува дисциплинарно
производство. От фактическа страна е
приел, че произнасянето по цитираните дела от докладчиците се е забавило 2-3
дни, който период не обуславя основание за налагане на дисциплинарно наказание.
Като съобрази изложените в жалбата доводи, в аспекта на
установяванията по делото, дължими по административната преписка съдът приема,
че жалбата е недопустима на следните мотиви:
Оспорената тук Заповед №
РД-0344/31.05.2021г., с която е отказано да се образува дисциплинарно
производство за налагане на дисциплинарно наказание на съдиите М. Д.и П. П., на
основание чл.311 т.1 вр.чл.308 ал.1 т.1 вр.чл.312 ал.1 ЗСВ, не е индивидуален
административен акт по смисъла на чл.
21, ал. 1 от АПК. С нея не се създават права или задължения, не се засягат
непосредствено права, свободи или законни интереси на отделни граждани или
организации. Не е регламентирано и в специална норма, нейното обжалване по
съдебен ред.
В конкретния случай оправомощеният с инициатива
по смисъла на чл.312 ал.1 т.1 от ЗСВ орган е бил сезиран от Н.Н. с искане за
налагане на дисциплинарно наказание. Преценката да се произнесе със Заповед за
отказ е направена в условията на оперативната самостоятелност на
административния ръководител. Тя не е обусловена от разпоредба в ЗСВ, която да
регламентира със задължителен характер постановяването именно на заповед. Само
формата, възприета в акта за отказ не обуславя всички законови предпоставки,
индивидуализиращи административния акт по смисъла на чл.21 ал.1 АПК. Действително,
разпоредбата на чл.328 от ЗСВ препраща към правилата на АПК. Но, в дисциплинарното
производство, регламентирано в Глава шестнадесета в ЗСВ, са предвидени
конкретно хипотезите, при които е допустимо да се развие обжалване пред съд. Те
са специални и не допускат разширително тълкуване така, защото да се възприеме
извод, че поради постановения отказ се констатира хипотезата, регламентирана в
разпоредбата на чл.21 ал.1 предп.последно АПК.
Оспорената заповед в случая е
волеизявление на административния ръководител, като израз на оперативната му
самостоятелност по повод осъществяваната от него дейност в отговор на подадения
сигнал.
Жалбата на Н.Н. е недопустима и на друго,
отделно основание. Заповедта, с която е отказано да се образува дисциплинарно
производство не рефлектира пряко върху правната сфера на жалбоподателя. Съдът
приема, че не е на лице правен интерес от оспорването й, защото правата на Н.
не са пряко и непосредствено засегнати, чрез постановяването й, като
предпоставка за допустимостта на процесуалното право на жалба.
Задължително
конституционно условие е обжалваният акт да засяга лицето, което го атакува.
"Засягането" е условие за възникване на процесуалния правен интерес
от съдебно обжалване. Административният акт "засяга" по смисъла на
чл. 120, ал. 2 от Конституцията граждани или юридически лица, когато нарушава
или застрашава пряко и непосредствено техни права или законни интереси. Т.е.
"засегнати" са онези лица, които са носители на материалноправни
последици от решаването на спора, респ. в чиято правна сфера рефлектира
неблагоприятно порочния административен акт. В този смисъл неблагоприятно
засягане е всяка правна последица от акта, състояща се в: прекратяване или
ограничаване на съществуващи субективни права; създаване на нови или
разширяване на съществуващи правни задължения, както и хипотезите на
невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда
издаването на административния акт. Пряк интерес означава със самата отмяна на
оспорения административен акт да бъде отстранена щета или да се предотврати
настъпване на такива от изпълнението на административния акт. Той трябва да е
личен, т. е. защитата да е на усвоени от жалбоподателя субективни права,
свободи и законни интереси. Трябва да е и непосредствен - административният акт
трябва да засяга неблагоприятно правната сфера на оспорващия като пряко отнема,
изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения или създава
права на трето лице, с което се уврежда оспорващия.
В този
ред, съдът не констатира гореизложените положителни процесуални предпоставки,
които обуславят допустимостта на жалбата.
На
гореизложените доводи съдът приема, че
оспорването на Заповед №
РД-0344/31.05.2021г., постановена от председателя на Апелативен съд – Варна, с
която е отказано да се образува дисциплинарно производство за налагане на
дисциплинарно наказание на съдиите М. Д.и П. П., на основание чл.311 т.1
вр.чл.308 ал. т.1 вр.чл.312 ал.1 ЗСВ е недопустимо. Възприетият извод обуславя
предпоставките за оставяне на жалбата без разглеждане и за прекратяване на
производството.
Така мотивиран,
съдът :
О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, подадена
от Н.А.Н. ЕГН ********** *** срещу
Заповед № РД-0344/31.05.2021г., постановена от председателя на
Апелативен съд – Варна, с която е отказано да се образува дисциплинарно
производство за налагане на дисциплинарно наказание на съдиите М. Д.и П. П., на
основание чл.311 т.1 вр.чл.308 ал. т.1 вр.чл.312 ал.1 ЗСВ.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№ 1158/2021г., по описа на Административен съд-Варна,XXXIV състав. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в седемдневен срок от получаване на съобщението пред Върховен административен съд. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: