О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 46
гр. Попово, 27.01.2020 г.
ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в закрито
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
като
постави на разглеждане гр.д. № 482/18 г.
по описа на ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск от „О. М.“ АД – гр. С., представлявано от изпълнителния директор С. И.,
чрез пълномощник: адв. С.Г. И., със
съдебен адрес:***, против М.И.М. ***, за установяване съществуване на
вземане за сумата 356.86 лв. – за разпределение, снабдяване и доставка на
природен газ за периода 01.12.2016 г. – 12.12.2017 г. съгласно фактури, в т.ч.
328.23 лв. – главница за периода 01.12.2016 г. – 09.02.2017 г. и 28.63 лв. –
неустойка за периода 11.01.2017 г. – 12.12.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението до изплащане на
задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 1157/2017 г. на ПпРС. Претендират се и разноски.
Към исковата молба са приложени
писмени доказателства. Направени са доказателствени искания.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е
подаден писмен отговор от адв. Р.Р. ***, назначен за особен представител на
ответника М.М., в който е изразено становище за недопустимост и неоснователност
на предявените искове.
Съдът приема, че предявените искове са допустими, родово
подсъдни на районен съд и местно подсъдни на Поповски районен съд.
Съдът прецени,
че приложените към исковата молба писмени доказателства са относими, допустими
и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва
да бъдат допуснати.
Следва да бъде
приложено ч.гр.д. № 1157/2017 г. по описа на ПпРС.
Тъй като към
настоящия момент няма изрично оспорване на годността на измервателното
устройство – разходомер и преминалото
през него количество природен газ, по въпроса за допускането на СТЕ съдът ще се
произнесе в първото по делото съдебно заседание.
Следва да бъде
насрочено съдебно заседание, за което страните да бъдат призовани, както и да
им бъде указана възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или
друг способ за доброволно уреждане на спора.
Следва да бъде
изготвен и съобщен на страните проектът за доклад по делото.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 140 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА съдебно заседание на 19.02.2020 г. – 9.45
ч., за които дата и час да се призоват страните.
НАПЪТВА страните към възможността да постигнат
съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора.
ДОПУСКА приложените към исковата молба и подробно
описани в нея писмени доказателства, както следва: заверени копия
на: заявление за смяна на партида, вх. № АД-302/15.12.2006 г.; справка по лице
от Имотния регистър; Договор за присъединяване № 122/17.11.2005 г.; фактура №
**********/31.12.2016 г.; фактура № **********/31.01.2017 г.; дебитно известие
№ **********/09.02.2017 г.; справка за дължимите лихви на М.И.М. за закъснение
на плащанията по договор за доставка на природен газ към 12.12.2017 г.; Общи
условия за продажба на природен газ на потребители за битови нужди; лицензия за
осъществяване на дейността разпределение на природен газ, издадена от КЕВР и
лицензия за осъществяване на дейността снабдяване с природен газ от краен
снабдител, издадена от КЕВР.
ПРИЛАГА ч.гр.д. №
1157/2017г. по описа на ПпРС към настоящото дело.
СЪДЪТ СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ПО
ДЕЛОТО:
1. Обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и възражения.
Ищецът чрез
пълномощник твърди в исковата молба, че притежава лицензия за дейността
„разпределение на природен газ“ и „снабдяване с природен газ от краен
снабдител“ за територията на Община П. В това си качество „О. М.“ АД снабдява с
природен газ битови потребители на основание Общи условия за продажба на
природен газ на потребители за битови нужди, приети с Решение №
ОУ-092/29.11.2006 г. на ДКЕВР.
Твърди, че
като лицензирано дружество за извършване на горепосочената дейност, на
основание договор при Общи условия за продажба на природен газ на потребители
за битови нужди, доставчикът снабдява с природен газ ответника.
Твърди, че
ответникът е собственик на газоснабдения имот в гр***** и съгласно чл. 6 от ОУ
има качеството на потребител на природен газ за битови нужди. Същият е подписал
и заявление за смяна на партида.
Твърди, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 356.86 лв., представляваща
непогасено задължение за разпределение, снабдяване и доставка на природен газ
за периода 01.12.2016 г. – 12.12.2017 г., в т.ч. 328.23 лв. – главница за
периода 01.12.2016 г. – 09.02.2017 г. и 28.63 лв. – неустойка за периода
11.01.2017 г. – 12.12.2017 г., по следните фактури:
1. Фактура №
**********/31.12.2016 г. – с главница в размер 151.01 лв. за периода 01.12.2016
г. – 31.12.2016 г. и неустойка за забава в размер 14.09 лв. за периода
11.01.2017 г. – 12.12.2017 г.;
2. Фактура №
**********/31.01.2017 г. – с главница в размер 3.38 лв. за периода 01.01.2017
г. – 31.01.2017 г. и неустойка за забава в размер 0.29 лв. за периода
11.02.2017 г. – 12.12.2017 г.;
3. Дебитно
известие (корекция) № **********/09.02.2017 г. – с главница на стойност 173.84
лв. за периода 01.01.2017 г. – 31.01.2017 г. и неустойка за забава в размер
14.25 лв. за периода 21.02.2017 г. – 12.12.2017 г.
Твърди, че
задълженията по посочените фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно ОУ
абонатът разполага с 10-дневен срок за плащане на задълженията за консумирана
енергия, през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след
изтичането му, вземането става годно за принудително изпълнение по съдебен ред.
Твърди, че
общият размер на задължението на ответника е формиран по описаните неплатени
фактури за продажба на природен газ и съответно дължимите законни лихви за
забава в плащанията по тези фактури от деня на забавата до деня на завеждане на
исковата молба.Твърди, че неизпълнението на задълженията на потребителите на „О.
М.“ АД за заплащане на потребения от тях природен газ се обезпечават със
санкциите на чл. 72 от ОУ, съгласно който текст при неплащане на дължимите суми
в сроковете, посочени в издадените от продавача фактури за плащане, купувачът
дължи обезщетение (неустойка) в размер на законната лихва от деня на забавата
до деня на изпълнение на задължението за заплащане на консумирания газ.
Твърди, че
ищцовото дружество издава ежемесечно фактури за потребеното количество природен
газ, в които е описан срокът за заплащане на потребеното количество природен
газ в съответствие с чл. 55, ал. 1 и 2 от ОУ и чл. 183а от ЗЕ. Твърди, че
падежът за плащане на задълженията по фактурите е всяко 10-то число на месеца и
от следващия ден длъжникът е в забава.
Предвид
гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено съществуването на вземането на ищцовото дружество от ответника за
сумата 356.86 лв., представляваща непогасено задължение за разпределение,
снабдяване и доставка на природен газ за периода 01.12.2016 г. – 12.12.2017 г.
съгласно фактури, в т.ч. 328.23 лв. – главница за периода 01.12.2016 г. –
09.02.2017 г. и 28.63 лв. – неустойка за периода 11.01.2017 г. – 12.12.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
до изплащане на задължението. Претендира и разноски.
В едномесечния
срок по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от адв. Р.Р. ***,
назначен за особен представител на ответника М.М., в който същият изразява
становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове.
Счита, че в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1157/2017 г. по
описа на ПпРС липсва точна индивидуализация на вземането по основание и
размер. Твърди, че от фактура №
**********/31.01.2017 г. е видно, че за м. януари 2017 г. разходомер № 75000652 е отчел нулева консумация и има начислен само
коефициент за коригиране. В приложеното дебитно известие (корекция) №
**********/09.02.2017 г. за разпределение природен газ за периода 01.01.2017 г. – 31.01.2017 г.
обаче е посочено, че към 09.02.2017 г. има начислена корекция за доставка и
разпределение на природен газ на обща стойност 173.84 лв., като е посочено, че
разходомерът е имал старо показания 6907 и ново показание 7168, което
противоречи на отразеното във втората фактура. Счита, че не е ясно как в
дебитното известие показанията на разходомера се променят с 261 единици
консумация и се начислява като задължение сумата 173.84 лв. Поради посочената
причина счита, че заявлението не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 от ГПК и този му недостатък не може да бъде саниран, която нередовност на заявлението,
от своя страна, прави недопустим предявеният установителен иск.
Отделно от
горното, счита предявените искове и за неоснователни. Счита, че съгласно ОУ
издаваните фактури следва да отразяват действителната консумация на природен
газ, конкретните данни на номера на измервателния уред, отчетния период, ДДС и
разбивка на цената по ктомпоненти и др. В чл. 55, ал.1 от ОУ изрично е
посочено, че заплащането на потребените количества природен газ се извършва на
основание издадени от продавача фактури, изпратени на адреса на газоснабдения
имот. При това положение счита, че 10-дневният срок за плащане започва да тече
от получаване на фактурите, доказателства за което не са представени по делото,
във връзка с което и за ответника не е започнал да тече срок за плащане, т.е.
не е настъпила изискуемост на задълженията. Счита, че приемането на твърдение,
че дори да не е получил тези документи, купувачът дължи плащане, е
неравноправна клауза, а едно такова твърдение би противоречало и на едно от
основните задължения на продавача съгласно чл. 55, ал. 1 от ОУ.
Предвид
изложените съображения, моли предявените искове да бъдат отхвърлени като
недопустими, евентуално- като неоснователни и недоказани.
2. Правна квалификация на предявените
искове: по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 183а от ЗЕ, във вр. чл.
79 и чл. 92 от ЗЗД.
3. Права и обстоятелства, които се
признават:
няма изрично признати права и обстоятелства.
4. Обстоятелства, които не се нуждаят
от доказване:
няма такива.
5. Разпределение на доказателствената тежест за
подлежащите на доказване факти:
Всяка от
страните носи тежестта да докаже твърдените от нея факти и обстоятелства, от
които извлича изгодни за себе си правни последици.
Ищецът носи тежестта да докаже наличието на
съществуващо валидно правоотношение
между страните, породено от Договор при Общи условия за продажба на природен
газ на потребители за битови нужди, по който ищецът е продавач, а ответникът –
купувач; че ищецът е изправна страна по правоотношението, т.е. изпълнил е точно
задълженията си, като е доставил природен газ на ответника в конкретно
посочения обект на потребление за претендирания период и в посочените във
фактурите стойности. Ищецът следва да докаже и периода на забавата на главното
задължение, претендирано от ответника.
Ответникът
носи тежестта да докаже правопогасяващите и правоизключващите си възражения
против правата на ищеца, в т.ч. и в случай, че твърди това, носи тежестта да
докаже, че е заплатил претендираното задължение.
Препис от
определението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните, като на ищеца чрез пълномощника му да се
връчи препис от писмения отговор, подаден от особения представител на
ответника.
СЪДИЯ: