Р Е Ш Е Н И Е № 280
гр.Пловдив, 03.07.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
Търговско отделение, 12-ти състав, в открито заседание на първи юни две хиляди
и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
при секретаря Мая Крушева, като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 377 по описа за 2019 година, намери за установено
следното:
Искове с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
ПАЛАС-27
ЕООД /н/, ЕИК *********, представлявано от синдика С. М. Ж., съдебен адрес************,
твърди, че е построило изцяло за своя сметка офис **** с площ от 55,42 кв.м. и
офис ****** със застроена площ от 56.27 кв.м., двата собствени на ответника С.Й.М.,
находящи се в тяло „*“ на обществено –жилищен комплекс с административен адрес:
град *******, ул. **********. Твърди също, че ответникът не е заплатил
стойността на изпълненото строителство, с което се е обогатил за сметка на
дружеството-ищец общо със сумата 173 785.27 лева, представляващи левовата
равностойност на 88855 евро, от които 86231.57 лева, представляващи левовата
равностойност на 44089.50 евро – стойността на извършени СМР, изпълнени за
изграждане на офис ****, подробно описани в приложение № 1, неразделна част от
исковата молба /л.23 от делото/, както и 87553.70 лв., представляващи левовата
равностойност на 44765.50 евро – претендирана стойност на извършени СМР за
изграждане на офис ****, описани подробно в приложение № 2, неразделна част от
исковата молба /л.25 и 26 от делото/. Претендира ответникът да бъде осъден да
заплати посочените суми, ведно с мораторна лихва върху сумата 86231.57 лева
/претендирана стойност на извършените СМР относно офис ****/ в размер на 26253.91 лв. за периода
12.05.2016 г. – 12.05.2019 г., както и 26 656.48 лева – мораторна лихва
върху главницата от 87553.70 лв. /претендирана стойност на извършените СМР
относно офис ****/, дължими за периода 12.05.2016 – 12.05.2019 г.
Ответникът С.Й.М.
***, съдебен адрес:***, *******, не оспорва, че е придобил от ищеца правото на
строеж върху описаните два обекта в посочената сграда. Твърди, че
дружеството-ищец не е единственият инвеститор в процесния строеж, както и че
грубият строеж е бил изпълнен от подизпълнители. Оспорва също, че ищецът е
изпълнил довършителните работи в обектите. В случай, че се установи, че ищецът
е възложил някои от описаните СМР, както и че те са извършени за негова сметка
твърди, че те не са съобразени с реалностите – двата описа били в обема на тяло
„*“, в което е извършена реконструкция и частично надстрояване на
съществуващата в имота триетажна сграда. Според ответника в двата офиса
новоизградени са само вътрешните преградни стени, както и инсталациите, част „В
и К“, електрическа и климатична инсталация и част от настилките. Посочените СМР
обаче били извършени от специалисти по възлагане на ответника и изцяло за
негова сметка. Ето защо твърди, че описаните в исковата молба работи не се
отнасят до двата процесни офиса. Оспорва всички посочени от ищеца стойности и
количества. При условията на евентуалност, твърди че исковете са погасени по
давност, която според ответника започва да тече от момента на извършване на
работата, а не от датата на въвеждане в експлоатация на обекта.
Пловдивският
окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, както и
доводите на страните, намира за установено следното:
Не се спори между страните, че с договор за
покупко-продажба на право на строеж, обективиран в нотариален акт от 02.10.2009
г., акт 69, том 65, дело № 11969/2009 г. на СВ при РС – Пловдив, дружеството-ищец
„ПАЛАС – 27“ ЕООД – Пловдив е продало на ответника С.Й.М. правото на строеж на множество
обекти, подробно посочени в акта, между които и офис № **** с площ от 55.42
кв.м., ведно с 1.210%/идеални части от общите части на сградата, равняващи се
на 12.41 кв.м., както и на офис № ****, със застроена площ от 56.27 кв.м.,
заедно с 1.229%/идеални части от общите части на сградата, равняващи се на
12.60 кв.м., двата офиса находящи се на четвърти етаж в тяло „*“ в
обществено-жилищен комплекс, предвиден да се построи, съгласно одобрени проекти
за реконструкция, пристрояване, надстрояване и ново застрояване от 17.08.2009 г.
и издадено Разрешение за строеж № 260/17.08.2009 г. на Община *******, с
административен адрес на комплекса: град ******, улица ***********.
Продажната
цена на правото на строеж на всички обекти, сред които и процесните два офиса,
е 2245 лв.
Видно от
текста на самия нотариален акт, относно процесното тяло „*“ се предвижда
„реконструкция и частично надстрояване на съществуващата в имота триетажна
масивна железобетонна сграда, състояща се от общо пет етажа: първи и втори етаж
– съществуващи помещения на Министерство на правосъдието /не са предмет на
проектната разработка/, трети, четвърти и пети етаж – кабинети, офиси и жилища
на две нива – тип мезонети, разположени на ул. „************“ в източната част
на гореописания имот.“
С
удостоверение № 86/10.06.2014 година е въведено в експлоатация тяло „*“ на
описания комплекс, който е с възложители: дружеството-ищец и „Тивамекс и Ко“
АД, ЕИК ********* – град Стара Загора. Посочените две дружества са цитирани
като „Възложители“ и „Строители“ и в приложения и неоспорен от страните акт за
установяване годността за приемане на строежа, издаден от комисия на 28.02.2012
г.
По
делото е допусната и изслушано съдебно-техническа експертиза, заключението по
която е изготвено от в.л. инж.В.Х., не бе оспорено от страните, което се
кредитира изцяло от съда като компетентно изготвено и непротиворечащо на
останалите събрани по делото доказателства. Експертизата е изготвена след
запознаване от страна на вещото лице с цялата налична строителна документация
относно процесния строеж, както и конкретно изготвените проекти относно тяло „*“
на изградения комплекс, както и издадените актове, обр.7, обр.10, обр.11,
обр.12 и 14. Съгласно заключението, тяло „*“ по проект представлява
„реконструкция и частично надстрояване на съществуващата в имота триетажна
масивна железобетонна сграда и след реализирането на проекта в тази му част, е
резултат от преустройството на съществуващата и запазена сграда с допълнителна
надстройка, съставляваща етаж 5. Конкретно етаж 4-ти, в който се намират двата
офиса, е проектиран и оформен в обема на съществуващата сграда и по-точно на
таванския етаж от триетажната с таван заварена сграда.
Според
експерта, грубият строеж на тяло „*“ е приключен на 22.04.2011 г.; инсталациите
са завършени през периода м.09.2012 – м.11.2012 г., а довършителните работи са
изпълнени след 30.11.2012 г. За да направи извод за всяка от посочените дати и
периоди, вещото лице подробно е посочило в Таблица № 1, неразделна част от
заключението, хронология на актовете, издадени във връзка с изпълнението на
строителството.
Същевременно,
експертът е посочил, че в съставените актове по време на строителството, за
строители са посочени освен ищеца, така и „Тивамекс и Ко“ АД – Стара Загора и
„Ва и Ми“ ООД – с. Брани поле.
Според
вещото лице, стойността на конкретно изпълнените строително-монтажни работи в
офиса № **** е 20 377 лв., а в офис **** – 20 692 лв. или общо
41 068 лв. Конкретните видове СМР, които вещото лице е взело предвид, за
да направи извод за посочените общи стойности, са посочени в Таблица 2 от
заключението.
В
открито съдебно заседание, проведено на 16.12.2019 г., е изслушан свидетеля А.
С. Т.Същият заявява, че заедно с ответника в края на 2012 г. са изпълнили в
двата негови офиса/апартаменти мазилки по стените, циментова замазка на пода.
Изслушан е и свидетеля Г. И. П.. Същият заявява, че е изпълнил В и К –
инсталациите в обектите, собственост на ответника, които се намират на 4-тия
етаж в описаната сграда, като всички материали са били закупени от ответника. В
съдебно заседания, проведено на 17.02.2020 г., е изслушан свидетеля Б. Б. Д. ,
който заявява, че в края на 2012 г., по молба на ответника, е изпълнил
електроинсталациите в обектите, които са негова собственост. И този свидетел
сочи, че ответникът сам е закупувал необходимите материали.
При така
събраните по делото доказателства, съдът намира, че се налагат следните изводи
от фактическа и правна страна:
На първо
място, безспорно се установи по делото, че независимо, че с процесния акт е
закупено правото на строеж, то двата обекта на ответника се намират на
четвъртия етаж в тяло „*“, който реално не е новоизграден, а представлява
преустройство на съществуващ досега тавански етаж. Така естествено се налага
извод, че относно тези обекти са извършвани СМР, свързани с такова
преустройство, а СМР, свързани с надстрояването над тях или други преустройства
и укрепване, не могат да бъдат отнесени към тяхната стойност.
Съдът
намира, че не могат да бъдат отнесени към стойността на двата обекта и
заплатени от страна на ищеца разходи /напр. за проучване, проектиране и други/,
не защото те не се отнасят и до тях, а защото ответникът е закупил правото на
строеж на 02.10.2009 г. и заплатената от него цена е на основание съставената
до момента документация сред която и изготвения инвестиционен и архитектурен проект.
От друга страна, ищецът твърди, че е построил изцяло за своя сметка офис № **** с площ
от 55,42 кв.м. и офис № **** със застроена площ от 56.27 кв.м., двата собствени
на ответника С.Й.М..
Съдът намира, това твърдение за недоказано в няколко
аспекта.
Няма спор, че в издадената и подробно посочена по-горе
документация, дружеството-ищец е цитирано като строител на описания
обществено-жилищен комплекс. Наред с него обаче, като строител, а и като
възложител на строително-монтажните работи, е посочено дружеството „Тивамекс и Ко“ АД – Стара Загора. По
делото не е представено нито едно доказателство, от което да може да се направи
извод строително-монтажните работи, изпълнени конкретно в тяло „*“ на комплекса
и още по-точно в цитираните два офиса, преустроени в хода на строителството после
в апартаменти /вж Таблица 1/, от кое от посочените две дружества са изпълнени.
Ищецът твърди, че със стойността на
извършените строително-монтажни работи в двата обекта, се е обеднил той. За да
е налице този факт следва безспорно да се установи по делото това дружество кои
СМР е изпълнило, на каква стойност, кога и как е заплатена тя. Затова обаче по
делото не е представен нито един счетоводен или друг документ, от който да може
да се установи конкретна покупка, на конкретен строителен материал, неговото
количество и единична или обща стойност. Така, дори съдът да приеме, че
единствено ищецът е изпълнявал СМР в тяло „*“, и конкретно в двата процесни
обекта, за което няма никакви доказателства, не би могъл да направи какъвто и
да е извод за обедняване без наличие на разходни документи.
Нещо повече. Ищецът е конкретизирал,
че претендира за изпълнени от него, но незаплатени от ответника
строително-монтажни работи, описани конкретно в Приложение № 1 /относно офис ****
– л.23 и л.24/ и Приложение № 2 /относно офис **** – л.25 - л.27/. Това са
именно отделните претенции на ищеца, посочени по вид, количество и стойност,
които формират предмета на спора, и по всяка от които, съдът следва да установи
налице ли са доказателства да е изпълнена от ищеца, каква е стойността, реално
заплатена за този вид работа от строителя и не на последно място – заплатил ли
е ответника тази стойност. Съдът не би могъл да се произнесе по други СМР,
защото би излезнал извън предмета на делото и спора, за който е сезиран. От
заключението по изслушаната и неоспорена от страните експертиза категорично се
установява, че „Тези СМР /посочените в двете приложения/ са за изпълнение на
ново строителство. Не се отнасят за тяло „*“, в което се предвижда и е
изпълнено реконструкция и надстрояване.“
Не на последно място, експертът е
посочил по искане на ищеца ориентировъчна стойност на изпълнените в двата
процесни обекта работи по груб строеж, довършителни работи и инсталации. Тази
част от заключението би била относима и със значение към настоящото дело, ако
тези работи бяха част от цитираните две Приложения към исковата молба, които
представляват същинската претенция на ищеца, както и при наличие на останалите
предпоставки, изложени по-горе. Установи се обаче от изслушаните свидетелски
показания, неопровергани от ищеца, че съществена част от довършителните работи,
а именно – мазилки и шпакловки и подови замазки, както и от изпълнените
инсталации - електрическа и водопроводна, са изпълнени по възлагане и със
средства на самия ответник. Ето защо, същите не биха могли да бъдат част и тази
ориентировъчна цена.
Единственото представено от ищеца
писмено доказателство /освен представения нотариален акт и акт за въвеждане в
експлоатация/ е ревизионен доклад № 16001617001091-092-001/28.01.2019 г.,
издаден от ТД на НАП. Същият обаче е изцяло неотносим към настоящия спор,
никаква част от констатациите в него не обвързват съда и не установяват
основателност на претенциите на ищеца.
Предвид изложеното, съдът намира, че
исковете са изцяло неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат
отхвърлени.
Неоснователни са, следователно, и
предявените акцесорни искове за заплащане на мораторни лихви.
С оглед направения извод за
неоснователност и недоказаност на исковите претенции, съдът не следва да
разглежда по същество възражението на ответника, че исковете са погасени по
давност. Това е така, защото при направено от ответника възражение за изтекла
погасителна давност, погасява се само правото на иск, а не се погасява субективното
право, съответно задължение, което остава да съществува и може да бъде
изпълнено доброволно. Затова, съдът се произнася първо по основателността на
предявения иск (съществува ли или не процесното субективно право, респ.
задължение) съобразно събраните по делото доказателства, след което се
произнася по заявеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност.
Предвид изхода от спора, на ответника
следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 220 лева.
Ето защо, съдът на основание чл. 59 и
чл. 86 от ЗЗД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете
на ПАЛАС-27 ЕООД /н/, ЕИК *********, представлявано от синдика С. М. Ж.,
съдебен адрес:***. *******, ет.*, офис *, предявени против С.Й.М. ***, съдебен
адрес:***, офис ** – адв. Г. К., за заплащане на сумата 173 785.27 лева,
представляващи левовата равностойност на 88855 евро, с която сума ищецът
твърди, че ответникът се е обогатил за негова сметка като не му я е заплатил,
от която 86231.57 лева, представляващи левовата равностойност на 44089.50 евро
– стойността на извършени строително-монтажни работи, изпълнени за изграждане
на офис № ****, както и 87553.70 лв., представляващи левовата равностойност на
44765.50 евро – стойност на извършени строително-монтажни работи, за изграждане на офис ****, двата обекта,
находящи се на четвърти етаж в тяло „*“ в обществено-жилищен комплекс с
административен адрес: град *******, улица **********, както и за заплащане на
сумата 26253.91 лв. – обезщетение за мораторна лихва върху главницата от 86231.57
лева за периода 12.05.2016 г. – 12.05.2019 г., както и 26 656.48 лева –
мораторна лихва върху главницата от 87553.70 лв., ведно със законната лихва
върху посочените суми, считано от завеждане на исковата молба на 13.05.2019 г.
до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА ПАЛАС-27 ЕООД /н/, ЕИК
*********, представлявано от синдика С. М. Ж., съдебен адрес:***. ********* ет.*,
офис *, да заплати на С.Й.М. ***, съдебен адрес:***, офис **– адв. Г. К.,
направените по делото разноски в размер на 220 лева.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия: