РЕШЕНИЕ
Номер 845 30.04. 2019г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд
ХІV наказателен състав
На четвърти декември двехиляди и осемнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ
Секретар: Катя Чокоевска
като разгледа докладваното от съдията
АН дело номер 7092 по описа за
2018 година
намира и приема за установено следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 1294/27.09.2018г. на Зам. Кмет Транспорт при
Община-Пловдив, с което на К.Д.Г., с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 20 / двадесет / лв. за нарушение по чл.4а, вр. с чл.40, ал.3 от НРСППППС
на територията на Община Пловдив.
Жалбоподателят
Г. моли Съда да отмени наложената глоба по съображения, подробно изложени в
жалбата и съдебно заседание.
Въззиваемата
страна – Община Пловдив, намира жалбата за неоснователна.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното
оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА
Е ДОПУСТИМА за разглеждане, а по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На 14.08.2018
год. около 15.50ч било констатирано от свид.Й.П. като служител на Общинска
полиция-Пловдив, че л.а. Хонда с рег. № ****** е паркиран в гр.Пловдив на ул.”Цар
Георги Тертер ” до № 1. В този участък
обаче имало знак В27 забраняващ паркирането. Ето защо бил съставен фиш от
същата дата, с който била наложена глоба в размер на 20 лева и залепен на
моторното превозно средство. След като установил, че автомобилът е паркиран
неправилно, той съставила фиша за нарушение по чл.4а от Наредбата и го залепил
на страничното стъкло, тъй като го нямало водача наблизо. По този начин фишът бил
връчен надлежно. С оглед постъпила жалба срещу него срещу жалбоподателя за
горното бил съставен АУАН № 377721/22.08.18г. от свид.П., а въз основа на него
било издадено и атакуваното НП.
Горното
съдът намира за установено от показанията на актосъставителя Й.Г.П., както и от
писмените доказателства по делото. Частично горното се установява и от
показанията на свидетеля Г. С. С.
От една страна Съдът не кредитира възражението
на жалбоподателя, че била нарушена процедурата по съставяне на АУАН. На първо място дори част от съдържанието на акта да е
било попълнено предварително, то същия не е завършен докато няма положен в него
подпис на съставителя му. Това е било сторено вече в присъствието на жалб.Г.. На
следващо място последния неколкократно излизал от служебните помещения при
изготвяне на акта, но това не значи, че същия е съставен в негово отсъствие.
Жалбоподателя е имал свобода на избор дали да чака до актосъставителя докато
бъде готов документа за връчването или да чака пред сградата. Той е избрал
второто, но то не може да се приеме за нарушение при съставянето на АУАН.
Жалбоподателя не е длъжен да седи до актосъставителя, нито последния може да го
задържи, да не напуска помещението, още по-малко пък законът му вменява
задължение да гони нарушителя по улицата. Не на последно място с връчване на
екземпляр от акта на нарушителя дори да има допуснат порок при самото
съставяне, той бива саниран, защото жалбоподателя може да се запознае със
съдържанието на акта и да организира защитата си. На следващо място не е основателно
възражението, че липсвало описание на нарушението. Последното се състои в
паркиране в обхвата на знак забраняващ това. Посочена е улицата в гр.Пловдив,
на която е станало това. Без значение е в коя посока е паркирана колата, защото
при положение, че има знак забраняващ това, то е без значение дали е по посока
на движението или срещу него. Не бе оборено по никакъв начин твърдението на
актосъставителя, че в зоната на паркиране е имало надлежен знак забраняващ
това. Достатъчно ясно е описано в акта и НП, че се касае за нарушение свързано
с неспазване на пътен знак. Не е нарушена нормата на чл.40 ЗАНН, тъй като
достатъчен е един свидетел по акта да го подпише, па бил той и колега на
актосъставителя. Не на последно място неспазването на срока по чл.52 ЗАНН, не
води до незаконосъобразност на НП, защото месечния срок не е нито давностен,
нито преклузивен. От значение са само
сроковете по чл.34 ЗАНН. В процесния казус те са спазени.
Основателно
е обаче възражението, че нито актосъставителя, нито друго лице е възприело кое
е лицето извършило нарушението изобщо. След справка се установява кой е собственика
на МПС, но не и дали той реално е извършил нарушението, което му е вменено. Разбира
се чл.188 ЗДвП допуска на собственик да се наложи наказание за извършено с
неговото МПС нарушение, но би следвало това изрично да се посочи в
правораздавателния акт, докато в настоящия казус на акта, преповторен като
съдържание в НП /а преди това и на фиша/ е даден вид, че собственикът лично е
извършил нарушението. Нещо , което не бе доказано по делото.
При тази фактическа
обстановка, настоящата инстанция счита, че следва да се отмени процесното НП.
Мотивиран
от изложеното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1294/27.09.2018г.
на Зам. Кмет Транспорт при Община-Пловдив, с което на К.Д.Г., с ЕГН ********** ***
е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20 / двадесет / лв. за
нарушение по чл.4а, вр. с чл.40, ал.3 от НРСППППС на територията на Община Пловдив.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му пред ПАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
Секретар: К.Ч.