Решение по дело №597/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260710
Дата: 27 май 2021 г.
Съдия: Стефка Тодорова Михова
Дело: 20215300500597
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 март 2021 г.

Съдържание на акта

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е  № 260710

 

27.05.2021г., град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД  -  VII  граждански състав

На 20.04.2021г.

В публично заседание в следния състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

    МИРЕЛА ЧИПОВА

 

Секретар: Ангелина Костадинова

 

като разгледа докладваното от съдия  Ст.Михова в.гр.дело № 597 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба , подадена от  М.Я.С., ЕГН: **********,чрез процесуалния й представител адв.М. К.,  против решение № 261885/29.12.2020г., постановено по гр.д.№ 8085/2016г. по описа на РС-Пловдив, с което е отхвърлен предявения от  жалбоподателката против В.Г.П., ЕГН: **********, и Е.В.П., ЕГН: **********, иск за делба на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.503.400.2.6, находящ се в гр. Пловдив, община Пловдив, област Пловдив, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР, адрес на имота: гр. Пловдив, бул. ***, самостоятелният обект се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.503.400, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, посочена в документа площ 81,50 кв.м., прилежащи части: избено помещение № 6 – 13,68 кв.м., таванско помещение № 6 – 11,40 кв.м., и 6,641 % ид. части от общите части на сградата, ниво:1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 56784.503.400.2.5, под обекта – 56784.503.400.2.4, и над обекта – 56784.503.400.2.8. , и  жалбоподателката е  осъдена да заплати на насрещната страна   сторените по делото разноски в размер от 1082 лева, а по сметка на Пловдивския районен съд държавна такса в размер от 50 лева.

Във въззивната жалба са развити   оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като се оспорват изводите на първоинстанционния съд за липса на съсобственост между страните и за унищожаемост на извършеното в нейна полза от В. П. завещателно разпореждане,  във формата на саморъчно завещание от 04.02.2016г. Отправено е искане до въззивния съд за  отмяната на първоинстанционното решение и уважаване на предявения иск за делба с присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемите В.Г.П., ЕГН: ********** и Е.В.П., ЕГН: **********, чрез процесуалния си представител адв. А.,  оспорва жалбата като неоснователна и молят обжалваното  решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно с присъждане на направените по делото разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:

  Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна с правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.

 Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност съдът констатира следното:

Производството е за делба във фазата по допускането.

Ищцата  М.Я.С., ЕГН: ********** е предявила срещу В.Г.П., ЕГН: ********** и Е.В.П., ЕГН: **********, иск за съдебна делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.503.400.2.6, находящ се в гр. Пловдив, община Пловдив, област Пловдив, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР, адрес на имота: гр. Пловдив, бул. ***, самостоятелният обект се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.503.400, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, посочена в документа площ 81,50 кв.м., прилежащи части: избено помещение № 6 – 13,68 кв.м., таванско помещение № 6 – 11,40 кв.м., и 6,641 % ид. части от общите части на сградата, ниво:1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 56784.503.400.2.5, под обекта – 56784.503.400.2.4, и над обекта – 56784.503.400.2.8.

Исковата претенция е обосновала с твърдението си, че е собственик на ½ ид.ч. от процесния недвижим имот въз основа на извършеното в нейна полза от В.П., починал на 10.02.2016г.,  завещателно разпореждане,  във формата на саморъчно завещание от 04.02.2016г.

От своя страна  ответниците оспорва правото на собственост на ищцата върху имота. Инвокират възражения  , за нищожност на процесното завещание, тъй като е не е написано и подписано от лицето, посочено като негов автор, а именно  В. П. и за неговата унищожаемост, поради  неспособността на завещателя да действа разумно към момента на извършването на завещателния акт.

Направеното е от ответниците под условие и възражението за възстановяване на запазена част на основание чл. 30, ал.1 ЗН.

От фактическа страна e безспорно между страните и документално установено по делото, че ответниците са наследници по закон на В. Д. П. , починал на 10.02.2016 г. , като В.П. е преживяла съпруга,а Е.П. – дъщеря.

На 25.11.2002 г. съпрузите В. П. и В.П. са придобили  при режим на СИО , собствеността върху апартамент № 6, вх. Б на трети етаж, блок № 1, в Ж.К. „Захарна Фабрика”, бул. „***, съставлаващ до одобрените  КККР на гр. Пловдив  имот с  идентификатор 56784.503.400.2.6.

С влязло в законна сила на 30.01.2009г. Решение № 68/14.01.2009 г. по гр.д. №2582/2008г. по описа  на ОС-Пловдив , В. П. е бил поставен под пълно запрещение, което е било отменено по молба на настойника му с влязло в законна сила  на 09.08.2013г. решение №1193/01.07.2013г. по гр.д.№3775/2012г. по описа на ОС-Пловдив.

Със Саморъчно завещание от 04.02.2016 г., обявено от нотариус с протокол от 24.02.2016 г. , В. П.  е завещал на ищцата ½ ид.ч. от процесния недвижим имот.

Ответниците оспорва издаденото от покойния им наследодател  саморъчно завещание в полза на ищцата, като неистинско, т. к. не е написано и подписано от завещателя.

В тази връзка от приетото без резеври и възражения от страните заключение по допуснатата от съда тройна СГЕ,  се установява,че завещателното разпореждане, обективирано в саморъчно завещание и подписът , чрез  саморъчното изписване на имената са изпълнени от лицето, посочено като негов автор, а именно  В. П.. Следователно  оспорената автентичност на завещателното разпореждане  е неуспешно проведена от ответниците , а документът отговаря на изискванията за форма и съдържа задължителните реквизити по чл. 25, ал. 1 от ЗН.

Ответниците оспорват  и като унищожаемо  саморъчното завещание, поради неспособността на завещателя да действа разумно към момента на извършването на завещателния акт.

Доводите в тази връзка следва да се разгледат като възражение за унищожаемост на саморъчното завещание като извършено от лице, неспособно да завещава.

Разпоредбата на чл. 13 от ЗН урежда, кое лице е дееспособно и може да прави завещание. Това е всяко лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно. Такова лице може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание. Общото правило на чл. 13 от ЗН сочи, че за наличност на завещателна дееспособност е необходимо лицето да е способно да действа разумно, т.е. да съзнава и ръководи постъпките си. Затова, за основателността  на възражението по чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН е необходимо и достатъчно да се установи, че към момента на извършване на завещателното разпореждане, лицето не е било способно да действа разумно.

Завещателната дееспособност трябва да съществува към момента на изразяване на волята на завещателя, в случая със саморъчното завещание – към момента на изготвянето на завещанието в писмен вид и неговото подписване. Недееспособността, която предхожда или следва съставянето и подписването на завещанието, е ирелевантна. В тази връзка от заключението на вещото лице  Д. К.  по приетата в първоинстанционното производство съдебнопсихиатрична експертиза , са установява, че  В. Д. П. е страдал от  разстройство на личността и поведението, дължащи се на болест и увреждания и дисфузия на главния мозък, състояние след тежка черепно-мозъчна травма, с изразен психоорганичен синдром и тежки паметови нарушения, дискова херния до ниво С5-С6, симпомна епилепсия – гранд мал, карцином на бял дроб, метастази в мозъка лява хемисфера, поведенчески отклонения с агресивни прояви, хемипареза, десностранна, дискоординационен синдром. Според експерта към датата на изготвяне на завещанието- 04.02.2016 г. у В.  П. е била налице нарушена психична годност да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си.

За проверка констатациите на вещото лице и поради оспорване на заключението от ищцата, по делото  е изготвена и приетна коплексна съдебно неврологична и съдебно психиатрична експертиза , изготвена от вещи лица– психиатър и невролог. Според заключението на експертите, В. Д. П. е боледувал от травмена болест на мозъка, следствие на понесена черепно-мозъчна травма. Разстройство на личността и поведението, дължащи се на болест и увреждания и дисфункция на главен мозък. Дискова херния до ниво С5 – С6. Неуточнен карцином на бял дроб. Множествени метастази в главовия мозък. Симптомна епилепсия с генерализирани моторни пристъпи. Десностранна латентна хемипареца. Дискоординационен синдром.Според експертите към датата на изготвяне на завещанието – 04.02.2016 г., В. П. не е могъл да защитава правата си и да се грижи за интересите си. Не е могъл да осмисля свойството и значението на постъпките си и последиците от тях, както и поведението на околните за него.

Съдът кредитира двете експертни заключения, които в генералния извод за неспособността на лицето да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си към 04.02.2016г. са взаимно подкрепящи и допълващи се, професионално обосновани и категорични. Заключенията им не са оборени от останалите доказателства по делото – писмени и гласни, нито е налице разминаване или противоречие в заключенията на вещите лица по двете експертизи. По релевантния въпрос за способността на лицето да действа разумно към конкретния момент, съдът не кредитира показанията на свидетеля П. К., приемайки същите като инцидентни, изолирани, плод на субективно възприятие и интерпретация на свидетеля и непочиващи на обективни факти и обстоятелства. В тази част свидетелските показания са оборени, както от показанията на свидетеля С. Т., така и от писмените доказателства, както и от експертните заключения

Поради това, окръжният съд приема за унищожаемо завещателното разпореждане  на покойния В. П., който макар и дееспособен към датата на изготвяне– 04.02.2016 г. , не е могъл да действа разумно, да разбира и да ръководи действията си по смисъла на чл. 43, ал.1, б. „а” ЗН, вр. чл. 13 ЗН . Като такова същото  не е породило  правни последици, поради което притежаваната от В.П. ½ ид. част от процесния  недвижим имот след  неговата смърт не е преминала към бенефициера по завещание – ищцата М.С., а към неговите наследници по закон – двете ответници.

Поради липса на съсобственост по отношение на процесния недвижим имот, предявеният от ищцата иск за делба следва да бъде отхвърлен, като съдът не дължи произнасяне и по направеното от ответниците под условие  възражението за възстановяване на запазена част на основание чл. 30, ал.1 ЗН.

Предвид гореизложеното доколкото крайният извод на настоящата съдебна инстанция съвпада с извода, до който е достигнал първоинстанционният съд, то следва обжалваният съдебен акт да се потвърди като правилен и законосъобразен.

При този изход на делото пред настоящата инстанция жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 600 лева.

Мотивиран от изложеното,  съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  Решение № 261885/29.12.2020г., постановено по гр.д.№ 8085/2016г. по описа на РС-Пловдив.

ОСЪЖДА М.Я.С., ЕГН: **********, да заплати на В.Г.П., ЕГН: ********** и Е.В.П., ЕГН: **********, сумата в размер на 600  лева-разноски за адвокатска защита в производството пред ОС-Пловдив.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:1.        

 

 

 

 

 

 

                                                                                                     2.