№ 19830
гр. София, 06.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В.Р.Д.
като разгледа докладваното от В.Р.Д. Гражданско дело № 20221110122725 по
описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от „ФИРМА“ ЕООД /понастоящем
„ФИРМА“ ЕООД/ срещу Д. Д. Б..
Ответникът – Д. Д. Б. не е подала писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК.
Исковата молба е редовна и предявените искове са допустими, поради което делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в о.с.з.
Ищецът с исковата молба е представил относими и необходими писмени
доказателства, чието приемане е допустимо.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА за послужване в настоящото производство ч.гр.д. № 58585/2021 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 145 състав.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 20.10.2022 г., 11:20 часа , за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба, като им разяснява, че по този
начин ще уредят по-бързо спора между тях, а при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса подлежи на връщане на ищеца съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 9 ГПК.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
1
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това
по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец
в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България,
като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът
може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е
достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно
основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад, както следва:
Производството е образувано е по искова молба с вх. на СРС № ./29.04.2022 г.,
подадена от „ФИРМА“ ЕООД срещу Д. Д. Б., ЕГН **********, с която са предявени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. вр. чл.
99 ЗЗД за признаване за установено, че Д. Д. Б. дължи на „ФИРМА“ ЕООД сумата от 41.59
лева по фактура № ./15.01.2019 г. , представляваща стойността на предоставени
далекосъобщителни услуги за отчетен период на потребление 15.01.2019 г. – 14.02.2019 г.
по договор за далекосъобщителни услуги с клиентски № . от 07.11.2016 г., сключен между
2
„Б..“ ЕАД и Д. Д. Б., вземанията по който са прехвърлени в полза на „ФИРМА“ ЕАД по
силата на Уведомление по т. 1.1.1 от 24.02.2020 г. към договор за цесия от 16.10.2018 г.,
сключен между „Б..“ ЕАД, в качеството на цедент, и „ФИРМА“ ЕАД, в качеството на
цесионер, като последното дружество от своя страна е прехвърлило вземанията в полза на
„ФИРМА“ ЕООД по силата на Анекс от 10.03.2020 г. по договор за цесия от 01.10.2019 г.,
сключен между „ФИРМА“ ЕАД, в качеството на цедент, и „ФИРМА“ ЕООД, в качеството
на цесионер, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 58585/2021 г. по описа на СРС, ГО, 145 състав.
В исковата молба и уточнителната молба от 25.05.2022 г. ищецът твърди, че между
„Б..“ ЕАД и Д. Д. Б. е сключен договор за далекосъобщителни услуги с клиентски № . от
07.11.2016 г., с който е уговорена за ползване интернет услуга при условията на тарифен
план ... . с месечна абонаментна такса 11.80 лв. /с ДДС/, както и телевизионна услуга при
условията на тарифен план ... .+ с месечна абонаментна такса от 11.99 лв. с ДДС. Посочва се,
че срокът на договора бил 24 месеца, т.е. до дата 07.11.2018 г., като датата на деактивация на
процесния абонамент била 08.02.2019 г. – същата била генерирана автоматично по
вградената електронна система на оператора при нерегистрирано плащане и наличието на
незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за
плащане и съобразно уговорения срок на действие на ползвания абонамент.
Поддържа се, че за периода 15.01.2019 г. – 14.02.2019 г. ответникът е потребил
услуги, за които от Б.. ЕАД била издадена фактура № ./15.01.2019 г. на обща стойност от
41.59 лева, от които: 18.17 лв. без ДДС за месечен абонамент ... .; 12.49 лв. без ДДС за
месечен абонамент ... .+; 4 лв. без ДДС за допълнителен . приемник и 6.93 лв. – 20% ДДС
ставка.
Твърди се, че по силата на Уведомление по т. 1.1.1 от 24.02.2020 г. към договор за
цесия от 16.10.2018 г., сключен между „Б..“ ЕАД, в качеството на цедент, и „ФИРМА“ ЕАД,
в качеството на цесионер, вземанията по процесната фактура № ./15.01.2019 г., издадена от
„Б..“ ЕАД за ползвани от ответника услуги по процесния договор за далекосъобщителни
услуги, са прехвърлени в полза на „ФИРМА“ ЕАД, което дружество от своя страна е
прехвърлило вземането в полза на ищеца „ФИРМА“ ЕООД по силата на Анекс от
10.03.2020 г. по договор за цесия от 01.10.2019 г., сключен между „ФИРМА“ ЕАД, в
качеството на цедент, и „ФИРМА“ ЕООД, в качеството на цесионер.
Предвид гореизложеното, ищецът моли за уважаване на предявените искове и
присъждане на сторените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е депозиран отговор на исковата
молба от ответника Д. Д. Б.. Във възражението по заповедното производство длъжникът е
релевирал възражение за давност, като освен това е посочил, че не дължи претендираната от
кредитора сума.
Разпределение на доказателствена тежест:
Ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че между
3
„Б..“ ЕАД и ответника Д. Д. Б. е възникнало валидно договорно правоотношение по
сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги срещу определена месечна
абонамента такса; предоставяне на твърдените в исковата молба далекосъобщителни услуги
в периода 15.01.2019 г. – 14.02.2019 г.; изискуемостта на вземанията; наличието на валидно
сключени договори за цесия с предмет – процесното вземане, както и уведомяване на
длъжника за цесиите.
Ответникът следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията му.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът, УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства,
че твърдените в исковата молба далекосъобщителни услуги са предоставени от „Б..“ ЕАД на
ответника Д. Д. Б., респективно, че същите са ползвани от ответника в периода 15.01.2019 г.
– 14.02.2019 г.
Съдът УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно
за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за мобилни услуги, като ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на страните в срок до първото открито заседание да изразят становище
относно наличието на неравноправни клаузи в договора.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4