З.
МОТИВИ : Срещу подсъдимият М.И.М. ***
предявено обвинение за престъпление по чл.131, ал.1, т.7, във връзка с чл.129,
ал.1 и чл.28, ал.1 от НК, за това, че на 24.05.2012 г., около 05.30 часа, в гр.Ловеч,
при условията на повторност, при средна телесна
повреда, нанесъл удар с ръка и удари с крака в лицето на П.Г.И. ***, с което
умишлено му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в травматично
счупване на долната челюст на две места – двустранно – повреда трайно
затрудняваща отхапването, дъвченето и говора за около два месеца.
Представителят на Районна прокуратура гр.Ловеч поддържа предявеното
обвинение срещу подсъдимия по текста посочен в обвинителния акт, като счита, че
фактическата обстановка по делото е изяснена и, че посоченото престъпление е
извършено по начина описан в обвинителния акт. Подробно обсъжда събраните
доказателства и развива аргументи в подкрепа на обвинителната теза. Предлага подсъдимият да бъде признат за
виновен в извършване на престъплението, като му се наложи наказание 3 години
лишаване от свобода, при първоначален строг режим, като се приведе в изпълнение
и наказанието от една година лишаване от свобода, наложено му с присъда по НОХД
№ 374/2009 г. по описа на РС – Тетевен.
Подсъдимият М.М., редовно призован се явява лично в съдебно заседание и
с адвокат Ф. от ЛАК. Ползва се от правото си да не дава обяснения. В защита
изтъква, че по никакъв начин не е удрял свидетеля П.И. и че не е виждал
свидетелката Банева. В дадената му последна дума моли съда да бъде оправдан и
категорично отрича да е удрял когото и да било във въпросната вечер. Защитникът
му – адвокат Ф. пледира за оправдателна присъда, като счита, че обвинението не
е доказано по безспорен начин и развива подробни аргументи в подкрепа на
защитната си теза. Оспорва показанията на свидетелите П.И. и Б. Банева, като
изтъква, че в тях има съществени противоречия, взаимно изключващи се показания,
които по никакъв начин не потвърждават приетата от прокурора фактическа
обстановка.
От
събраните по време на досъдебното производство и съдебно следствие
доказателства, от свидетелските показания, от заключението на вещото лице по назначената
съдебно-медицинска експертиза, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка :
Обвиняемият М.И.М. ***. Учел в НСА „Васил Левски” гр.София. Бил състезател по бокс. Бил осъждан с присъда по НОХД № 374/2009 г. по описа на Районен съд гр.Тетевен, в сила от 28.05.2010 г., за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.4, пр.З и т.12, във връзка с чл.129, ал.1 от НК, на 1 година лишаване от
свобода, изпълнението на което
наказание, на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено за срок от З години от
влизане на присъдата в сила.
Свидетелят П.Г.И. ***.
На 23.05.2012 г. вечерта, свидетелят П.И. отишъл в дискотека „Илит" в гр.Ловеч. Там пил водка, танцувал и се забавлявал. В същото време в дискотеката бил и подсъдимия М.М.,
заедно с компания, между които били и свидетелите В.П. З. и Р.М.У.. В течение
на вечерта свидетелят И. се запознал с подсъдимия М.. Последният в един момент
започнал да се държи агресивно спрямо други посетители в заведението, бил се
съблякъл гол до кръста, но до инциденти не се стигнало.
Около 04.00 часа на 24.05.2012 г., свидетелят П.И. се преместил на друга маса в заведението, където били негови
познати – свидетелите
Б. Банева и П.П. ***. Тъй като по това време повечето от посетителите в
дискотеката вече си тръгнали, то след известно време при тях на
масата дошли подсъдимия М., заедно с неговите приятели.
Около 05:30 часа на 24.05.2012 г., свидетелите П.И., Б.
Банева и П.П. решили да си тръгват.
Излезли заедно пред входа на дискотеката, като имали намерение първоначално да ходят да пият кафе в друго заведение, но в последствие
решили да се прибират по домовете си. Заедно с тях от заведението излезли, за да си ходят и
подсъдимия с мъжете от неговата
компания. Излизайки от заведението подсъдимия М. продължил да
се държи агресивно спрямо други посетители, но до пререкания не се стигнало, тъй
като мъж от неговата компания го възпрял. През това време, свидетелката Б. Банева извикала по мобилния си телефон такси. В този момент до нея се приближил подсъдимия
М.М., хванал я за ръката и започнал да я дърпа и да я кани да иде с него. Свидетелят П.И. му направил забележка
да я остави. В този момент
подсъдимият бил обърнат с гръб към него. Обърнал се и го ударил с юмрук в лицето. Вследствие на силния
удар, свидетелят И. паднал на земята. Свидетелката Банева се опитала да го вдигне, но не успяла и отишла
при стоящия на няколко метра от нея П.П.. Стигайки до него се обърнала и видяла как подсъдимия М.М. нанася на П.И. удар с крак в областта на лицето.
Уплашени от случилото се, Б. Банева и П.П. се качили
в дошлото такси и потеглили към домовете си. Подсъдимият и приятелите му
също напуснали мястото с лек автомобил.
След известно време дошли полицаи и
линейка, с която свидетелят И. бил
закаран в Спешна
помощ. Там констатирали, че му е счупена челюстта и му
препоръчали да потърси специализирана болнична помощ за тази травма. От 25.05.
до 28.05.2012 г. свидетелят И. постъпил за лечение в МБАЛ „Св.Панталеймон” – гр.Плевен, където му била извършена
оперативна интервенция, изразяваща се в свързване на фрагментите на долната
челюст с помощта на метални шини и еластична фиксация.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинската експертиза се установява, че на свидетеля П.Г.И. *** е било причинено травматично счупване на долната челюст на две места – двустранно, с последващо оперативно лечение - свързване на фрагментите с помощта на метални шини и еластична фиксация - повреда затрудняваща процеса на отхапването, говора и дъвченето за около два месеца /л.76-77/. Установено увреждане
се характеризира като средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК.
В последствие, в хода на започналото досъдебно
производство е било извършено разпознаване, като разпознаващият свидетел П.И. е посочил именно подсъдимия М.И.М., като лицето което му е
нанесъл удари с юмрук и крак в лицето
/л.61/.
Със свидетелката Б. Банева също било извършено
разпознаване и в качеството си на разпознаващата тя също е посочила подсъдимия М.М., като лицето, което е нанесло удари на П.Г.И. /л.52/.
От така
установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият М.И.М.
е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на
престъпление по чл.131, ал.1, т.7, във връзка с чл.129, ал.1 и чл.28, ал.1 от НК, за това, че на 24.05.2012 г., около 05.30 часа, в град Ловеч, при условията на повторност, нанесъл удар с ръка и удар с
крак в лицето на П.Г.И. ***, с което му причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в травматично счупване на долната челюст на две места –
двустранно – повреда, трайно затрудняваща отхапването, дъвченето и говора за
около два месеца.
Съдът намира, че подсъдимият М.
е извършител на посоченото деяние. Осъществил е изпълнителното деяние чрез
действие, като е нанесъл удар с юмрук, а след падането му на земята и с крак в
лицето на пострадалия П.И.. Видно от заключението на съдебно-медицинската
експертиза по писмени данни /л.76-77/, защитено от експерта и в хода на
съдебното следствие, установеното увреждане върху челюстта на пострадалия И. се
дължи на силни и внезапни удари с твърд, тъп предмет в областта на долната
половина на лицето, като вещото лице е категорично, че това счупване не може да
се дължи на падане. Безспорно е, че за да бъде получена описаната травма, на И.
е бил нанесен силен удар в главата. Данните от експертизата са във взаимна
връзка и пряко се подкрепят от показанията на свидетелите очевидци на случая – самия
пострадал П.И. и свидетелката Б. Банева. В тази връзка, освен показанията им в
хода на съдебното следствие, съдът съобрази и тези дадени на досъдебното
производство и прочетени по реда на чл.281, ал.4, във връзка с ал.1, т.1 и т.2
от НПК, като счита вторите за по-достоверни, непротиворечащи си и
кореспондиращи, както помежду си, така и с останалите по делото доказателства. В
хода на съдебното следствие свидетелите П.И. и Б. Банева заявяват обратното на
това, което са казали при разпита им на досъдебното производство, а именно, че
не са виждали подсъдимия М. да удря пострадалия И., като последния не си спомня
да е получавал удар от него. Докато на досъдебното производство и двамата са
били категорични, че именно подсъдимия М. е ударил с юмрук в лицето И.,
последния е паднал на земята, след което М. го е ритнал с крак отново в лицето,
като явно единия от двата удара е причинил счупването на челюстта. Съдът изцяло
кредитира показанията на свидетелите И. и Банева от досъдебното производство,
които са приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им по реда на чл.281, ал.4, във връзка с ал.1, т.1 и т.2 от НПК по
редица причини. На първо място – непосредствените впечатления при разпита на пострадалия
И. и свидетелката Банева в хода на съдебното следствие дадоха основание на съда
да приеме, че двамата са явно притеснени и върху тях е оказван натиск да
променят показанията си. Не звучат убедително и сериозно обясненията им, че на
досъдебното производство са посочили подсъдимия М. като лицето нанесло удари
върху И., тъй като само него са запомнили от въпросната вечер и в разговор
помежду си са решили да посочат него. И двамата свидетели, както на досъдебното
производство, така и в хода на съдебното следствие са били предупредени за
отговорността за лъжесвидетелстване по чл.290 от НК, запознати са били със
задълженията им които произтичат от качеството им на свидетели в наказателното
производство, също така са и с нормално физическо и интелектуално развитие, за
да не са разбрали добре това. Данни, които навеждат на съмнения, че им е било въздействано се съдържат и в самите показания на
пострадалия И. на досъдебното производство /л.64-65/, където той е заявил :
„…Няколко дни след това М. ми се обади и започна да ми се извинява. Каза, че ще
дойде да се видим, да не пускам жалба и че ще дойде да се оправим. След това ми
се обади друг мъж по телефона, който се представи, че е от федерацията, каза ми
и имената си, но не мога да си ги спомня. Разпитва ме какво е станало, каза, че
щял да звънне на Алчо. Аз му казах, че не ме
интересува и му затворих телефона.”.
На следващо място – приобщените
по реда на чл.281, ал.4 от НПК показания на свидетелите И. и Банева от
досъдебното производство са много по-последователни и логични в описанието на
случилото се, съвпадат помежду си и в детайлите. В тях и двамата сочат, че
излизайки пред дискотеката подсъдимият започнал да дърпа свидетелката Банева да
ходи с него, при което пострадалия И. му направил забележка да я остави и в
следствие на което М. се обърнал и го ударил. И двамата също така сочат, че
след като паднал на земята вследствие на юмручния удар в лицето, И. бил изритан
от подсъдимия в главата. И двамата дават и сходни описания на другите лица от
компанията на подсъдимия М.. Не без значение е и обстоятелството, че времево показанията
на двамата свидетели от досъдебното производство са много по-близко до деня на
случилото се, отколкото тези дадени в хода на съдебното следствие. Освен това,
същите се подкрепят и от проведените разпознавания на лица и фотоалбумите към
тях /л.52-53 и л.61-63/. И при двете свидетелите И. и Банева категорично са
разпознали подсъдимия М., като лицето ударило И. пред дискотеката. Дори и в протокола
/л.52/ свидетелката Банева е посочила, че това е човекът, който е ударил
няколко пъти П.И. пред дискотеката. Прави впечатление, че и двамата са го
разпознали по едни и същи белези – къса коса, пъстри (светли) очи и са го
разпознали измежду лица със сходно на подсъдимия телосложение и дължина на
косата. Не може да бъде споделено възражението на защитата, че протоколите от
разпознаванията не следва да бъдат ценени като доказателства по делото, тъй
като не е било осигурено при това следствено действие участието на защитника на
подсъдимия. Действително, разпоредбите на чл.55, ал.1, изр.2-ро и чл.99, ал.1,
изр.2-ро от НПК дават право на обвиняемия да има защитник при провеждането на
всяко процесуално-следствено действие, респективно защитника има право да
участва във всички действия по разследването с участието на обвиняемия, но в
случая, когато са били извършени действията по разпознаването, М.М. все още не
е имал качеството на обвиняем. Разпознаванията са били проведени на 12.11.2012
г. и на 12.12.2012 г., докато М. е бил привлечен като обвиняем на 20.12.2012
година /л.84/.
Що се отнася до показанията на
свидетелите В. З. и Р.У., то същите не следва да бъдат приемани безкритично,
тъй като са приятели на подсъдимия, били са с него въпросната вечер и явно
целят да го подпомогнат в защитната му теза. Показанията на свидетелите Г.Б., М.Б.
и Б.А., които са работели като охрана в дискотеката също не могат да се ценят
като оневиняващи подсъдимия, тъй като касаят по-скоро времето до преди
затваряне на дискотеката и до входа й и нямат трайни и преки впечатления от
случилото се отвън, пред стъпалата на дискотеката. Освен това свидетелят Г.Б.
заявява, че не е бил на работа до затварянето на дискотеката, тъй като му се
наложило да си тръгне по-рано.
Обстоятелството, че преди
разглеждания случай, подсъдимият М.М. е бил осъждан с влязла на 28.05.2010 г. в
сила присъда по НОХД № 374/2009 г. по описа на РС – Тетевен /л.81/ за друго
такова престъпление – причиняване на средна телесна повреда, обуславя
квалифициращия признак повторност на деянието по
чл.131, ал.1, т.7, във връзка с чл.28, ал.1 от НК.
От
субективна страна подсъдимият е действал виновно, при пряк умисъл по смисъла на
чл.11, ал.2 от НК – съзнавал е общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване.
Предвид
така изложените съображения съдът квалифицира деянието, призна подсъдимият за
виновен и го осъди.
Причините за извършване на престъплението следва да се търсят в ниската
степен на морално-волеви задръжки у подсъдимия М. и стремежа за себеизтъкване.
Приетата
за установена фактическа обстановка се доказва от писмените доказателства по
делото, свидетелските показания и заключението по назначената съдебно-медицинска
експертиза.
При
определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия М.И.М. съдът прие като смекчаващи
вината обстоятелства младата му възраст и обстоятелството, че е талантлив
спортист, видно от данните за успехите му като състезател по бокс от служебна
бележка изх.№ 128/19.04.2013 г. на Българска федерация по бокс /л.40 съд.сл./.
Като отегчаващо вината обстоятелство съдът прие предишното му осъждане. С оглед
на това и тъй като липсват данни за наличието на многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът на основание чл.131, ал.1, т.7,
във връзка с чл.129, ал.1, чл.29, ал.1 и чл.54 от НК, при превес на
смекчаващите обстоятелства, наложи на подсъдимия М. наказание в предвидения от
закона минимум от две години лишаване от свобода.
Тъй като
подсъдимият М. е извършил настоящето деяние в тригодишния изпитателен срок на
присъдата по НОХД № 374/2009 г. по описа на РС – Тетевен, на основание чл.68,
ал.1 от НК съдът приведе в изпълнение и наказанието лишаване от свобода по тази
присъда в размер на една година.
На
основание чл.61, т.2, във връзка с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, така наложеното му с
настоящата присъда наказание лишаване от свобода, както и приведеното в
изпълнение наказание по присъдата на РС – Тетевен, подсъдимият М. следва да
изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.
На
основание чл.59, ал.1 от НК съдът приспадна времето, през което подсъдимия М. е
бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 22.05.2013 г. до
влизане на присъдата в сила.
Съдът намира така наложеното
наказание на подсъдимия М.И.М. за справедливо и, че съответства на обществената
опасност на деянието и на автора му, като чрез него ще се постигнат целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК.
При този
изход на процеса съдът осъди подсъдимият М.И.М. да заплати на Районен съд -
Ловеч сумата 286,00 лв., представляваща разноски по делото, а на ОД на МВР –
Ловеч сумата 60,00 лв., също разноски по досъдебното производство.
Водим
от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :