РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1610
гр.
Пловдив, 10. 09. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ХIIІ състав,
в открито заседание на деветнадесети май през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря Станка Журналова
и участието на прокурора Петър Петров, като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 3230 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.195б ЗВ и чл.166 ДОПК.
Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Шести
септември“ №250, представлявано от управителя С.Л.Н.против Акт за установяване
на публично държавно вземане (АУПДВ) № 291/20.09.2019г., издаден от Директора на
Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район” (БДИБР), с който е установено публично държавно вземане по издаденото в
полза на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД Разрешително № 31510005/12.03.2007
г. за водовземане от подземни води за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г. в общ размер на главница 12
586,80 лева и лихва за забава за периода в размер на 3753,86 лева.
Според дружеството-жалбоподател оспореният акт е
издаден в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила, поради което счита
същият за незаконосъобразен и неправилен. Твърди се, че при издаване на акта са
допуснати неточности, представляващи съществени процесуални нарушения, касаещи
формата и съдържанието на АУПДВ. Възразява се срещу определения размер на
лихвите по главницата, както и се възразява, че не са посочени целта и мястото
на водоползване и вида на източника. Иска се отмяна
на оспорения АУПДВ. Алтернативно изменението му. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата- Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“, чрез процесуалния
си представител, гл. юриск. Г. в представени писмени
бележки по същество на спора, счита жалбата за неоснователна и моли за
потвърждаване на АУПДВ като правилен и законосъобразен. Не претендира разноски.
Контролиращата страна чрез участвалия по делото
представител- прокурор при Окръжна прокуратура Пловдив, дава становище за
неоснователност на жалбата, като счита, че следва да бъде отхвърлена.
Административен съд - Пловдив, като обсъди събраните
по делото доказателства, доводите на страните и след проверка на обжалвания
административен акт по реда на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен
интерес, непосредствен адресат на оспорения акт, с който се засягат
неблагоприятно негови права и законни интереси.
По делото е приложено писмо изх. № ПО-02-833(2) от 04.10.2019г.,
за съобщаване и предявяване на процесния АУПДВ на жалбоподателя, което е
заведено при жалбоподателя с вх. № 24-00-6980 от 04.10.2019г. (л. 13). Жалбата
до съда е подадена чрез органа с вх. № ПО-02-833(3) от 11.10.2019г., поради
което следва да се приеме, че е в преклузивния срок
по чл. 149, ал. 1 от АПК. Ето защо жалбата е допустима.
Между страните по делото няма спор, че с Разрешително
№ 31510005/12.03.2007 г. за водовземане от подземни
води на директора на БДИБР на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД –
Пловдив е предоставено правото на водовземане от
подземни води, чрез два броя шахтови кладенеца ШК1 и ШК2 „ПС Марково-2",
разположени на територията на имот №000097 в землището на с.Марково, с цел на водовземането - „Питейно - битови нужди", за водоснабдяването
на с.Марково, община Родопи, област Пловдив, за периода 01.01.2014г.–
31.12.2017г., със срок на действие на разрешителното –12.03.2032г. /л. 111-114/.
След извършена проверка по документи в БДИБР за
изчисляване на дължимите такси по разрешително за водовземане
от подземни води № 31510005/12.03.2007 г.. е констатирано, че дружеството
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Пловдив е представило в БДИБР справки и
декларации по чл.194б ЗВ за добитите количества вода, като в приложени таблици са описани разрешителните,
водоизточниците и съответно иззетото количество вода. Резултатите от проверката
са обективирани в Констативен протокол № ПВ1-097 от
16.05.2018г., Констативен протокол № ПВ1-224/10.08.2017г., и Констативен
протокол № ПВ1-124/23.05.2017г. Съгласно констатациите в първия протокол,
дължимата такса за периода от 01.01.2017
г.-31.12.2017 г. е определена съгласно
чл. 11, ал.1 и чл. 12, ал. 2 от Тарифа за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване (обн.,
ДВ, бр. 2 от 6.01.2017г., в сила от 01.01.2017г.) е в
размер на 3301,80лв. Протоколите са предоставени на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД гр. Пловдив
Таксата за периода 01.01.2014
г. до 31.12.2016г. е изчислена съгласно чл. 10, ал. 2 от Тарифата за таксите за
водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване (обн., ДВ. бр. 50 от 01.07.2011г., изм.
ДВ., бр. 3 от 10.01.2012г., в сила от 01.01.2012г.),
като единичният размер на таксата водовземане от
подземни води за питейно - битово водоснабдяване е 0,02лв. Изчислената дължима
сума за такса по разрешителното за водовземане на
подземни води е в общ размер на 9285,00лв., която не е платена по сметка на
БДИБР.
С покана за доброволно изпълнение изх. № ПО-02-833(2) от
04.10.2019 г. „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е поканено да плати
доброволно в четиринадесетдневен срок от получаването, задължението си по чл.
194, ал. 1, т. 1, б.“б“ от ЗВ като титуляр по разрешително за водовземане от подземни води № 31510005/12.03.2007 г. за
периода 01.01.2014г. – 31.12.2017г., в размер на 12586,80
лв., както и дължимата лихва за периода на забава.
С уведомление с вх. № 24-00-6480 от 16.09.2019 г., ВиК ЕООД е уведомено, че БДИБР на основание чл. 26 във
връзка с чл. 34 от АПК започва производство за установяване на публично държавно
вземане за дължимата от дружеството такса за водовземане
от подземни води, за дължими и неплатени такси за водовземане
за периода 01.01.2014г. – 31.12.2017г. по
разрешително за водовземане от подземни води № 31510005/12.03.2007
г. (л. 41).
На 20.09.2019г. е издаден процесния АУПДВ № 291 с
който е установено по основание и размер задължението на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД за такси за правото на водовземане
от подземни води по разрешително за водовземане от
подземни води № 31510005/12.03.2007г,. за периода 01.01.2014г.
– 31.12.2017г. в общ размер на 12 586,80 лв. и лихва за периода на забава в
размер на 3753,86лв.
По преписката са приложени платежни нареждания за
платени такси за водоползване за 2011г., 2012г. и
2013г.и 2018г.
В хода на съдебното производство по делото са приети Акт
за установяване на публично държавно вземане № 426 от 12.11.2019 година, писмо
с вх. № 4708/11.03.2020 г. с приложени заверени копия от Констативни протоколи
№ ПВ1-224/10.08.2017 г., ПВ1-097/16.05.2018г.
и Констативен протокол № ПВ1-124/23.05.2017г.
От така
приетото за установено съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес,
непосредствен адресат на оспорения акт, с който се засягат неблагоприятно
негови права и законни интереси. По делото няма данни на коя дата е връчен
оспореният акт на жалбоподателя, но по делото е приложено писмо изх. № ПО-02-833(2)
от 04.10.2019г., с което на жалбоподателя е изпратен за предявяване екземпляр
от процесния АУПДВ. Подадената до съда жалба е от 11.10.2019г. и е в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК, поради което се
явява допустима.
Разгледана по същество е неоснователна поради следните за това съображения:
Спорният АУПДВ е издаден въз основа на описаните
по-горе доказателства, а именно констативни протоколи, покана към лицето за
доброволно изпълнение и подадени справки и декларации за иззетото количество
вода, което съдът намира, че е в съответствие с нормата на чл.195б, ал.2 от ЗВ.
АУПДВ е издаден от компетентен орган, предвид разпоредбата на чл.195б, ал.1 във връзка с чл.152 от ЗВ и в
предвидената писмена форма, със съдържание отговарящо на изискванията по чл.
59, ал.2, т.1-8 от АПК и въз основа на писмени документи, съгласно чл.195б,ал.2
от ЗВ. Липсват основания за неговата нищожност и няма възражение в посочения
смисъл.
В хода на проведеното административното производство
по издаване на оспорения акт не са допуснати такива съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са
основание за неговата незаконосъобразност. За откриване на процедурата по
издаване на АУПДВ, жалбоподателят е бил редовно уведомен с писмо изх. № ПО-02-833(1)
от 13.09.2019г., получено с вх.№2400-6480/16.09.2019г. по опис на дружеството. Спазени
са правилата на чл.26 АПК и на дружеството-жалбоподател е било гарантирано
правото на защита в пълен обем, като е имало възможност да направи всичките си
искания и възражения и да представи всичките си писмени доказателства. Отразените
в констативни протоколи № ПВ1-224/10.08.2017г., ПВ1-097/16.05.2018г. и Констативен протокол № ПВ1-124/23.05.2017г.
проверки са направени във връзка с подадени от дружеството жалбоподател справки
и декларации по чл.194б от ЗВ. Безспорно е изяснено обстоятелството, че за
процесния период 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г.
задълженията не са заплатени, като не са налице доказателства, които да
опровергават този извод на административният орган. Приложените с жалбата
платежни нареждания за платени такси за водоползване
се отнасят за предходни и следващи на процесните
години, а именно 2011г., 2012г. и 2013г. и 2018 г., като същите не касаят
погасяване на задължения по процесния АУПДВ.
В достатъчна степен подробно и ясно са определени
както времевият период, за който дружеството не е погасило задълженията за
такси за водовземане, така и размерът на
задълженията, като са посочени фактическите и правните основания за издаване на
акта. Непосочването на целта на водовземане, мястото
на водоползване и вида на водоизточника, според
настоящия съдебен състав не съставлява такова съществено нарушение на
изискването за форма, което да води до незаконосъобразност на оспорения акт,
защото в акта е посочено разрешителното за водовземане,
въз основа на което са определени публичните задължения, самото
разрешително също е част от административната
преписка по издаване на оспорения акт, както и констативните протоколи от
извършения контрол за изпълнение на задължението по издаденото разрешително, в
което достатъчно ясно, конкретно и точно са определени всички елементи на
правото на водовземане, включително целта на водовземане, мястото на водоползване
и вида на водоизточника. В този смисъл не е налице непълнота или нарушение на
изискването за форма.
Неоснователни
са възраженията по отношение на определения размер на публичните задължения,
доколкото цената на правото на водовземане е
определена в съответните тарифи по чл. 194 от ЗВ, които за процесния период, за
който с оспорения акт са определени публичните задължения на дружеството към
БДИБР, са Тарифа за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване (отм., в сила от 01.01.2012 г. до 01.01.2017 г.) и
Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на
воден обект и за замърсяване, в сила от 01.01.2017 г.
И в двете тарифи (чл. 10, ал. 2, т. 1 от отменената тарифа и чл. 12, ал. 2, т.
1 от новата тарифа) единичният размер на таксата за водовземане
от подземни води за питейно-битови нужди е 0,02 лв./куб.м.
Размерът на задълженията отговаря на декларирания от
самото дружество размер на ползваното по години количество вода и не се доказа
да съществуват разминавания. При съпоставка на подадените от самото дружество
справки за използваните количества вода и посочените в самия АУПДВ количества,
съдът не констатира разлики.
Съгласно разпоредбата на чл.48, ал.1, т.6 ЗВ водоползвателите – титуляри на разрешителни имат задължение
да измерват и да водят отчет за изземваните и използваните води. В изпълнение
на това задължение дружеството-жалбоподател очевидно е извършвало измерване и
отчет, който е представял в БДИБР. По делото не са представени други данни за
ползваните води по процесното разрешително, освен
установените от служителя на БДИБР в констативните протоколи, въз основа на
подадената от самото дружество информация, която е намерила отражение и в
оспорения акт. В тази връзка и във връзка с възраженията, относно основанието
за издаване на АУПДВ, касаещи позоваване от страна на административният орган
на разпоредбата на чл.10 ал.2 т.1 от Тарифата
/отм., обн., ДВ, бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от
1.01.2012 г., изм., бр. 3 от 10.01.2012 г., в сила от 1.01.2012 г., отм., ДВ
бр.2/06.01.2017г., в сила от 01.01.2017 г./, то
същото не може да бъде споделено. Безспорно е посочено в разпоредбата, че
единичният размер на таксата за водовземане от
подземни води се определя съгласно следната таблица, в която на ред №1 е
посочена стойност от 0.03 лв на куб. м. В
действителност този размер е по – висок от определения от административният
орган размер от 0.02 лв /куб.м.. От това не следва
автоматично, че е налице съществен порок водещ до отмяна на акта. По- ниският
размер на дължимите суми от тези, които
действително е следвало да бъдат определени е в полза на жалбоподателят и не
води до нарушаване на неговото право на защита, нито съществено засяга
административно производствените правила.
Неоснователно е и възражението, че административният
орган не е определил правилно дължимостта на
паричното задължение, вкл. лихвите по него. В конкретният случай цената на
правото на водовземане е определена в съответните
тарифи по чл.194 ЗВ за процесния период, за който с оспорения акт са определени
публичните задължения на дружеството към БДИБР. И по двете цитирани тарифи във
формулата за определяне на таксата не се включва корекционния
коефициент, отчитащ действителната категория на водите във водния обект, така
както е било във формулата дадена в Тарифата Приета с ПМС № 154 от 28.07.2000
г., обн., ДВ, бр. 65 от 8.08.2000 г., в сила от
1.01.2001 г., изм. и доп., бр. 97 от 13.11.2001 г., в сила от 13.11.2001 г.,
бр. 11 от 10.02.2004 г., в сила от 10.02.2004 г., отм., бр. 50 от 1.07.2011 г.,
в сила от 1.01.2012 г., която не намира приложение за процесните
периоди. В случаят единичният размер на таксата за водовземане
от подземни води за питейно-битово водоснабдяване е еднаква – по 0,02
лв./куб.м, поради което дори да е посочено неправилно правното основание, то
самият размер на таксата е определен в полза на жалбоподателя. Съгласно нормата
на чл.194б, ал.1 от ЗВ ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите
на разрешителни представят информация за изчисляване на дължимата такса по
образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и съдържащ данните,
съгласно тарифата по чл.194, ал.6, въз основа на които се определят таксите. В
настоящия случай дружеството жалбоподател е подало към БДИБР справки през годините
във връзка с процесното разрешително. Съдът
констатира, че посочените количества в тези справки са идентични със
стойностите, установени като задължение с процесния АУПДВ. В този смисъл
неоснователно и недоказано е възражението на жалбоподателя за неправилно
определяне на дължимите суми и на периодите, за които се дължат такси за водовземане. В оспорения акт са посочени периодите по
години и размерите на главницата и лихвата за забава, както и общият период на
задължението – 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г.
Съдът счита за неоснователно и възражението във връзка
с начислените лихви за забава.
На първо място следва да бъде посочено, че съгласно
чл.15, ал.1 от отменената тарифа от 2012 г. и чл.21, ал.1 от действащата тарифа
от 2017 г. таксите за водоползване са годишни и се
заплащат не по-късно от 31 март на следващата година. Така уреденият краен срок
за заплащане на задължението обуславя изпадането в забава при неплащане и
началният момент, от който се дължи законната лихва върху установеното
задължение за периода 2014 г. – 2017 г., а именно от 01 април на съответната
следваща година. За да изпадне в забава носителят на правото на водовземане е достатъчно изтичането на определения в закона
срок и не е необходимо или задължително директорът на съответната Басейнова дирекция да издава нарочен акт. А що се отнася до
изчисляването на размера на законната лихва, съдът намира, че същият е правилно
определен съобразно чл.1 от Постановление № 426 от 18.12.2014 г. за определяне
размера на законната лихва по просрочени парични задължения, който установява,
че годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е в
размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1
януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10 процентни пункта.
Поради изложените съображения, съдът намира, че
обжалваният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в определената от закона
форма, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с целта на закона,
без противоречие с материалноправни разпоредби и при
отсъствието на съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се
явява законосъобразен, а жалбата против него е неоснователна и като такава ще
следва да се отхвърли.
От ответника не са претендирани
разноски, предвид което такива не следва да се присъждат.
По изложените мотиви и на осн. чл.172 ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Шести
септември“ №250, представлявано от управителя Спартак Николов против Акт за
установяване на публично държавно вземане № 291/20.09.2019г., издаден от
Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район”, с който е установено публично държавно вземане по издаденото в полза на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД Разрешително № 31510005/12.03.2007 г. за водовземане от подземни води за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г. в общ размер на главница 12
586,80 лева и лихва за забава за периода в размер на 3753,86 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването по реда на АПК.
СЪДИЯ: