Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 08.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично съдебно
заседание на осми октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
Членове: РЕНИ Г.
ЕМИЛИЯ
КУНЧЕВА
при секретаря Жени
Стойчева…….…………. и в присъствието на
прокурора ……………………..……. като разгледа
докладваното от
съдията Емилия Кунчева в.гр.дело № 564 по описа за 2019 година, на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на постъпила
въззивна жалба от Ю.И.Г., чрез пълномощника й адв. К.Д. ***, срещу решение № 1017 на Плевенски районен съд от 03.06.2019
г., постановено по гр.д. № 831/2019 г., с
което същата е осъдена на основание чл.
220, ал. 1 от КТ да заплати в полза на „***“
ООД гр. П.сумата от 570 лв., представляваща обезщетение за неспазен срок на
предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.02.2019 г., до окончателното
й изплащане. С жалбата се поддържа довод, че първоинстанционното решение е
неправилно, тъй като е немотивирано и необосновано. Изложени са съображения, че
след като работодателят не е приел молбата на въззивницата за прекратяване на
трудовия договор по взаимно съгласие, за него е останала възможността да
упражни правото си прекратяване на трудовото правоотношение на някое от
основанията по чл. 328 от КТ или да ангажира дисциплинарната й отговорност при
неявяване на работа, но не и да приложи хипотезата на чл. 326, ал. 1 от КТ, за
която е необходимо изрично искане от страна на работника или служителя. Също
така, според въззивницата с издаването на заповедта за прекратяване на
трудовото й правоотношение работодателят я е поставил в обективна невъзможност да
отработи предизвестието. Претендира се
отмяната на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск.
В съдебно заседание въззивната жалба се
поддържа от процесуалания представител на страната.
Ответникът по въззивната жалба – „***“ ООД гр. П.изразява становище за нейната
неоснователност и пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение, чрез
пълномощника адв. Н.Н. ***.
Настоящият съдебен състав на въззивната
инстанция, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира
разглеждането на жалбата за процесуално допустимо, а по същество жалбата за
неоснователна, предвид следните съображения:
От събраните по делото писмени доказателства
се установява по безспорен начин, че между страните е съществувало валидно трудово
правоотношение, по силата трудов договор от 18.06.2018 г. Трудовото
правоотношение е безсрочно, но договорът е сключен със срок за изпитване шест
месеца, уговорен в полза на работодателя. Ответницата Ю.Г. е изпълнявал длъжността „***” при ищцовото
дружество, при условията на 8 часа работно време, с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 570 лв.
С писмена молба от 31.10.2018 г. Ю.Г.
е поискала трудовия договор да бъде прекратен на основание чл. 325, т. 1 от КТ
– по взаимно съгласие на страните. В молбата съществува бяло поле срещу фразата
„считано от“, но между страните няма спор, че ищцата е имала предвид датата
01.11.2018 г.
Работодателят е изпратил писмено уведомление до Ю.Г., получено от нея на
02.11.2018 г., в което е изразено несъгласие трудовото правоотношение да бъде
прекратено на поисканото основание – чл. 325, ал.1, т.1 от КТ, като е посочено
изрично, че ще бъде приложена разпоредбата на чл. 326, ал. 2 от КТ, както и че
поради изричното желание на работничката да бъде освободена от 01.11.2018 г. и
неспазване на едномесечно предизвестие за напускане, същата дължи едномесечно
брутно трудово възнаграждение на работодателя, което задължение ще бъде вписано
в заповедта за прекратяване на трудовия договор.
Трудовото
правоотношение е прекратено на основание чл. 326, ал.1 от КТ със заповед на работодателя
от 01.11.2018 г., връчена на служителката, при отказ от нейна страна да подпише
разписката за връчване на заповедта, удостоверен от самата служителка. В заповедта е предвидено на Ю.И.Г. да бъде изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск 3 дни по чл. 224, ал. 1 от КТ, в размер на 95 лв.,
както и че същата дължи обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за незспазено
предизвестие в размер на една брутна работна заплата от 570 лв.
По делото е безспорно установено, че с депозиране на молбата за
прекратяване на трудовото й
правоотношение ответницата е преустановила изпълняването на трудовите си
функции като *** при ищцовото дружество.
Безспорно е също така, че ответницата не е
оспорила уволнението си с издадената от работодателя заповед по реда и в
сроковете, предвидени в КТ, нито е изплатила на работодателя посоченото в
заповедта обезщетение за неспазено предизвестие.
Предвид гореизложените
фактически констатации, се налага извод, че при условията на пълно и главно доказване в
тежест на ищеца и правилно разпределена от първоинстанционния съд
доказателствена тежест, предявеният осъдителен иск се явяват доказан както по
своето основание, така и по размер и подлежи на уважаване.
Прекратяването на трудовото правоотношение с ответницата на посоченото в заповед № *** г.
основание е правопораждащ факт за възникване на вземане за обезщетение по чл.
220, ал. 1 от КТ в полза на работодателя. Заповедта е била връчена на служителката.
Същата е преустановила изпълнението на трудовите
си задължения още към момента на
депозиране на писменото й изявление за прекратяване на трудовия договор.
Съгласно чл. 344, ал. 1 от КТ
работникът има право да оспорва уволнението пред работодателя или пред съда,
като в чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ е предвиден двумесечен давностен срок за това
оспорване, каквото оспорване в настоящия случай не е проведено.
В този смисъл, заповедта за уволнението
на ответницата на приложеното от работодателя основание, дори и да се приеме,
че е неправилна, е породила правно действие. Отмяната на незаконното уволнение,
независимо от допуснатия порок, може да се извърши само по предвидения в закона
ред. В случая заповедта за уволнение не е обжалвана от засегнатата страна и е
влязла в законна сила.
При това положение се налага извод,
че фактически и правно страните са преустановили трудовоправните си
отношения по силата на влязлата в сила заповед
за уволнение. С оглед посоченото в заповедта основание, трудовото
правоотношение е прекратено едностранно от ответницата с предизвестие, срокът
на което не е спазен, поради което и на основание чл. 220, ал. 1 от КТ в полза
на работодателя е възникнало вземане за обезщетение в претендирания от ищцовото
дружество размер.
Като е достигнал до същите
фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно
решение, което подлежи на потвърждаване.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и при този изход на
процеса в настоящата инстанция следва да й бъдат присъдени сторените такива в
установения по делото размер от 225 лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.
271, ал. 1 от ГПК, Окръжният съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1017 от 03.06.2019
г. на Плевенски районен съд, постановено по гр.д. № 831/2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Ю.И.Г., ЕГН **********, от гр. П., да заплати в полза на „***“ ООД, със
седалище гр. П., ЕИК ***, сумата от 225 лв., представляваща деловодни разноски
за въззивното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: