СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
28.04.21г.
Софийски градски съд І-12 състав с:
Председател: Георги
Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 25.03.21г. /с участието на секретаря Д.
Цветкова/ гражданско дело № 11349/18г. и констатира следното:
Предявени са искове от „К.И.И.Б.“ ЕАД против И. Т. с правно основание
чл. 79 от ЗЗД за сумата общо 41 446, 45 лева.
Съображенията на страните са изложени по делото.
Представените по делото доказателства удостоверяват, че:
В качеството си на цесионер /по договор за цесия от 27.06.16г./ ищецът е
придобил от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД /цедент/ вземане на последното
дружество срещу ответника /по договор за потребителски кредит от 03.04.15г./.
Към момента – размерът на това вземане /след приспадане на сторените от
И. Т. плащания по договора/ възлиза на сума в размер на общо 41 446, 45
лева.
Искът е основателен:
Горните обстоятелства /които на практика не са спорни по делото/
удостоверяват пряко /еднозначно – категорично/ предпоставките на чл. 79 от ЗЗД /изправността на кредитора и
неизправността на длъжника – в рамките на процесното правоотношение/. С оглед
това: искът следва да бъде уважен изцяло /в полза на ищеца следва да бъде
присъдена процесната главница – непогасената част от договора за потребителски
кредит/.
Възраженията на ответника са неоснователни:
Представените по делото споразумения от 15.08.17г. и от 31.07.18г. /подписани
между страните по делото – след сключване на договора за цесия/ потвърждават /с
изричното си съдържание/, че: ответникът е бил уведомен за сторената цесия; на
практика двете споразумения са били сключени – именно във връзка с договора за
кредит и следващият го договор за цесия /второто споразумение фиксира точно и
размера на непогасената част от дълга, а именно: общо 41 446, 45 лева –
колкото се претендират по делото; в същата връзка: уговорените в това
споразумение падежи за погасяване на посочената сума към момента се явяват настъпили,
изтекли/. Отделно от това – в случая /и във всяка подобна хипотеза/ следва да
се приеме, че: самата искова молба има последиците по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.
Изпращането /преди завеждане на делото/ на покана до длъжника /за плащане
на дълга/ не е предпоставка /необходимо условие/ за дължимостта и изискуемостта
на заявеното вземане /процесната главница/.
Размерът на дълга /след отчитане на сторените до момента плащани от страна
на ответника/ е удостоверен надлежно – със съдържанието на всички представени
по делото писмени доказателства /конкретно и с последното споразумение от
31.07.18г./.
С оглед изложеното /и доколкото: ответникът не заяви други възражения,
извън обсъдените по-горе, както и с оглед това, че: липсват доказателства и
твърдения – процесната сума да е погасена към момента/, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА И.К.Т. ЕГН ********** да плати на „К.И.И.Б.“
ЕАД сумата общо 41 446, 45 лева /непогасено вземане – главница по:
споразумение от 31.07.18г. във връзка със споразумение от 15.08.17г. във връзка
с договор за цесия от 27.06.16г. във връзка с договор за потребителски кредит
от 03.04.15г./; 1 678 лева - съдебни разноски /на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК/ и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение /на основание чл.
78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него/.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Председател: