РЕШЕНИЕ
№ 201
гр. Пловдив, 17.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 14846 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.
Образувано е по
предявени от „ЕОС Матрикс“ ЕООД против Н.Р.Н. кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД., вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед №
3189/04.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
по ч.гр.д. № 5559/2018 г. на Районен съд – Пловдив, както следва: сумата от 2 387, 28 лв.- главница, дължима
по договор за потребителски кредит ***г., сключен между Н. Н. и „Юробанк и Еф
Джи България“ АД – с ново наименование „Юробанк България“ АД, ведно със законна
лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното й изплащане, и сумата от 460, 34 лв. – договорна
лихва за периода от 11.07.2010 г. до 11.04.2017 г., които са прехвърлени на
ищеца по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.01.2016
г., сключен между „ЕОС Матрикс“ ЕООД и „Юробанк България“ АД – с предишно
наименование „Юробанк и Еф Джи България“ АД.
Ищецът твърди, че по
силата на договор за потребителски кредит ***г. „Юробанк и Еф Джи България“ АД
– с ново наименование „Юробанк България“ АД в качеството му на кредитор е
предоставил на Н. Н. сумата от 2 520 лв. за покриване на текущи нужди,
която е била преведена по сметка в банката на името на кредитополучателя. Била
уговорена фиксирана годишна лихва от 12 % през първата година от договора, а за
всяка следваща – лихва в размер на сбора от базовия лихвен процент и договорна
надбавка от 4, 250 пункта. Към момента на сключване на договора базоовият
лихвен процент на БПБ Ад е бил в размер на 12, 750 %. Годишният процент на
разходите бил 16, 76 %. Уговорено било заетата сума да бъде изплатена на 95
анюитетни вноски, съгласно погасителен план, с краен срок до 11.04.2017 г.
Кредитополучателят погасил част от вноските по кредита, след което преустановил
плащанията, като останало незаплатено задължение в общ размер от 2847, 62 лв.,
от които 2 387, 28 лв. – главница
и 460, 34 лв. - договорна лихва за периода от 11.07.2010 г. до
11.04.2017 г. Вземането на кредитодателя било прехвърлено на ищеца по силата на
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г., сключен между
„ЕОС Матрикс“ ЕООД и „Юробанк България“ АД – с предишно наименование „Юробанк и
Еф Джи България“ АД. За прехвърляне на вземането длъжникът бил надлежно
уведомен на 16.02.2018 г. Видно от представената по делото обратна разписка на
тази дата длъжникът лично получил уведомлението на постоянния му адрес, който
съвпадал с този, посочен в договора за кредит. Счита, че на основание чл. 235,
ал. 3 ГПК следвало да се приеме, че длъжникът е уведомен за втори път за
прехвърлянето на вземането с получаването на преписа от исковата молба, към която
е приложено уведомлението, изходящо от цедента. По така изложените съображения
се моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът Н.Р.Н. не е
депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на
исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните
писмени доказателства намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение по отношение на ответника.
Ответникът е получил
препис от исковата молба на адреса, регистриран като постоянен и настоящ по
служебната справка, направена на основание Наредба № 14/18.11.2009 г. от съда в
хода на заповедното производство – а именно с. М.К, ул. ****. Исковата молба,
ведно с приложенията са били редовно връчени лично на ответника на основание
чл. 45 ГПК, видно от върнатия по делото отрязък от призовка, приложен на л. 109
по делото. В съобщението ответникът изрично е бил уведомен възможността против
него да бъде постановено неприсъствено решение.
Ответникът е бил редовно
призован за съдебното заседание, проведено на 11.09.2019 г., тъй като е получил
лично призовката за насроченото съдебно заседание. За съдебното заседание, в
което съдът е обявил делото за решаване, ответникът е бил редовно уведомен на
основание чл. 56, ал. 2 ГПК.
Следователно налице са
предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно –
ответникът да не е подал отговор на исковата молба, да е бил редовно призован
за първото по делото съдебно заседание, на което не се е явил и не е депозирал
молба за разглеждането му в негово отсъствие.
Налице е и третата
кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на неприсъствено решение, а
именно от събраните по делото писмени доказателства, да се установява, че
исковата претенция е вероятно основателна. Представени са договорът, от който
произтича вземането на ищеца - цесионер, както и договора за цесия и
уведомление за прехвърляне на вземането, получено лично от длъжника, и
изпратено от цесионера, за което последният е бил изрично упълномощен от
цедента, видно от приложеното по делото пълномощно. За установяване размера на вземането е приета и
съдебно-счетоводна експертиза.
По
така изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени, като в
полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от
последния разноски в исковото производство, както и в заповедното по ч.гр.д. № 5559/2018
г. по описа на Районен съд – Пловдив – арг. т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че
с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и
уважената част от иска.
Следователно
в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските в заповедното
производство в размер на сумата от общо 56, 95 лв. – за заплатена държавна
такса, както и разноските в исковото производство в общ размер от 238, 54 лв.,
от които 88, 54 лв. за заплатена държавна такса и 150 лв. – депозит за
съдебно-счетоводна експертиза.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по исковете с
правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД., вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД по отношение на Н.Р.Н., ЕГН **********,
с адрес.***, че „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4
– 6, е носител на притезанията, за които е издадена Заповед № 3189/04.04.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5559/2018
г. на Районен съд – Пловдив, както следва: сумата от 2 387, 28 лв.- главница, дължима по договор за
потребителски кредит ***г., сключен между Н. Н. и „Юробанк и Еф Джи България“
АД – с ново наименование „Юробанк България“ АД, ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 03.04.2018 г., до окончателното й
изплащане, и сумата от 460, 34 лв. –
договорна лихва за периода от 11.07.2010 г. до 11.04.2017 г., които са прехвърлени
на ищеца по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
18.01.2016 г., сключен между „ЕОС Матрикс“ ЕООД и „Юробанк България“ АД – с
предишно наименование „Юробанк и Еф Джи България“ АД.
ОСЪЖДА Н.Р.Н. да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата от 56,
95 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 5559/2018 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, IV брачен състав, и сумата от 238, 54 лв. – разноски в исковото
производство по гр.д. № 14846/2018 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване. Решението подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в
едномесечен срок от връчването му от страната, срещу която е постановено.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК