Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 01.03.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на двадесет и
девети януари година
2019
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8978
по описа за 2018 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на производството са предявени
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл.
45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По изложените в искова молба обстоятелства и
увеличение на иска допуснато в о.з. на 07.08.2018г., ищцата А.Д.А. , ЕГН: **********, е предявила срещу ЗАД „Д.Б.:Ж.и З.“АД , с искове с правна
квалификация чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 86 ЗЗД, за осъждане
на ответника да заплати сумата от 26 000 лв., предявени частично от глобалната
сума 30 000 лв.- обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в
резултат на ПТП настъпило на 16.07.2017г., ведно със законна лихва върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди , считано от 22.10.2017г./
датата, на която е изтекъл срокът за произнасяне по чл. 496, ал.2 КЗ/ до
окончателното изплащане, както и осъждане на ответника да заплати сумата от
50лева, обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди от ПТП , ведно
със законна лихва върху имуществените вреди от датата на исковата молба до
окончателното им изплащане.
Ищцата твърди, че на 16.07.2017
около 18.00ч. МПС „Форд Фюжън“ с per. № ******,
управлявано от М.Р.Г., поради движение с несъобразена с пътните условия
скорост, изгубил контрол над автомобила и навлязъл в лентата за насрещно
движение, като ударил косо МПС“Рено Меган“ с per. №******,
управлявано от А.Д..За произшествието бил съставен Констативен протокол за ПТП
е пострадали лица по описа на РУП-ВеликоТърново, видно
от който било, че ищцата е пострадала от процесното
ПТП. На виновния водач на МПС „Форд Фюжън“ с peг. № ******,бил
съставен АУАН. Непосредствено след инцидента ищцата била транспортирана до
МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“АД-В. Търново, където била хоспитализирана,
впоследствие и освидетелствана от съдебен лекар. Ищцата твърди да е претърпяла
вследствие на ПТП мозъчно сътресение, протекло със зашеметяване, липса на
спомен за станалото, главоболие, световъртеж и гадене; контузия и кръвонасядане по дясна мишница; контузия и кръвонасядане по корема; контузия и кръвонасядане
по двете колена; контузия на гръдния кош.След
инцидента изпитвала болка в областта на получените травмени
увреждания, приемала обезболяващи и седативни
медикаменти. Страдала от ограничен обем на движенията на двата крака и дясната
ръка, главоболие, световъртеж, гадене, свръхсетивност
към светлина и шум.Не можела сама да се обслужва, тъй като губела
координация.Наложило се лечение при строг постален
режим и ползване помощ на близките и медицински персонал..Оплаквала се още от
безсъние, напрегнатост, липса на апетит, отчаяние, моменти на безпричинна
тревожност и уплаха при спомена за случилото се. Претендира да е извършила имуществени
вреди в размер на 50.00лева, за което й била издадена квитанция. Неимуществените
си вреди оценява на 30 000лева.
Исковата молба е депозирана на
03.11.2017г. в СРС, с първоначална частична претенция за сумата от 1000лева,
частично от глобална сума от 30000лв., като е образувано гражданско дело №
78929 по описа за 2017 г. на СРС, ГО,
145 състав, като след увеличение на размера на иска на 26 000лв. допуснато
от СРС в о.с.з. на 07.08.2018г., делото е изпратено, съобразно правилата на
родовата подсъдност на СГС.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника ЗАД „Д.Б. Ж.и З.“АД, в който се оспорват исковете
по основание и размер.Ответникът оспорва, че процесното
ПТП се е осъществило по вина на водача на лекия автомобил, оспорва механизма на
ПТП. Също така оспорва претендирания размер за
неимуществени вреди и тяхното основание, предвид направените възражения и
оспорвания, относно вината, механизма на ПТП и приноса на ищцата за неговото
настъпване.Твърди съпричиняване на вредоносния
резултат от ищцата, поради липсата на поставен обезопасителен
колан в автомобила. Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение с
водача на процесното МПС. Претендира разноски.
В съдебно
заседание ищецът, чрез
пълномощника адв.Св. С. поддържа предявените искове.
Представят списък на разноски по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание ответното дружество чрез
пълномощника адв. Л.оспорва предявените
искове.
Съдът, на основание чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК,
като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От приетия неоспорен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 566/ 16.07.2017г. на СДВР – В. Търново, се установява, че на
16.07.2017г. около 18ч. на път II-55 км
31+400м настъпило ПТП между л.а.„Форд
Фюжън““ с per. № ******, управлявано от М.Р.Г., поради движение с
несъобразена с пътните условия скорост, изгубил контрол над автомобила и
навлязъл в лентата за насрещно движение, като ударил косо л.а.“Рено Меган“ с per. №******,
управлявано от А.Д., при което пострадали А.Г.Д.с диагноза охлузвания по челото
и А.Д.А. с диагноза натъртване на ляв и
десен долен крайник, като е отразено съставяне на АУАН сер.Г
№980278 /л.6- л.7 от приложеното гр.д.78929/2019г. на СРС/
По делото е приет заверен препис от АУАН сер.Г
№980278 / 16.07.2017г. , съставен по отношение на М.Р.Г., за това, че на
16.07.2017г. около 18ч. на път II-55 км
31+400м при управление на л.а.„Форд Фюжън““ с per. №
******, при избиране на скоростта не се съобразил с пътните атмосферни условия
– мокро пътно платно и валеж от дъжд, с релефа на местността – дясна крива,
губи контрол и навлиза в лентата за насрещно движение и блъска косо л.а.“Рено Меган“ с peг. №******, с което
нарушил чл.20 , ал.2 от ЗДвП. Прието е и
Наказателно постановление №17-1275-001256/24.07.2017г., издадено от МВР
В. Търново, сектор „ПП“, с което на водача М.Р.Г. е наложено административно
наказание, като е отбелязано, че същото е влязло в сила на 22.08.2017г. /л. 55- л.56 от приложеното гр.д.78929/2019г. на СРС/
Видно от приетия лист за преглед на пациент в Спешно отделение
№ 2050/16.07.2017г., се установява, че ищцата А.Д.А. е постъпила в отделението след претърпяно ПТП
с диагноза: Контузия на гръдния кош, като са назначени изследвания./л. 12 от гр.д.78929/2019г. на СРС/
От приета по делото Епикриза
по И.З.№10913/17.07.2017г.
издадена от НХО на МОБАЛ "Д-р Ст. Черкезов" АД В. Търново, се
установява, че А.Д.А. на 47г. , е
постъпила след ПТП в неврохирургично отделение, с
диагноза: Мозъчно сътресение без открита
вътречерепна травма. Отразени са оплаквания се от главоболие, световъртеж и гадене без
повръщане, назначена терапия: медикаментозна.
На 20.07.2017г. ищцата е изписана : добро общо състояние, ясно съзнание
, адекватна, ориентирана. ГКС-15т.-без общомозъчна и огнищна неврологична симптоматика. Раната на главата
зараства първично; временна
нетрудоспособност -14 дни, препоръки за ХДР и наблюдение от ОПЛ. /л.10 гр.д.78929/2019г. на СРС/
Приет издаден от МОБАЛ "Д-р Ст. Черкезов" АД В.
Търново болничен лист с предписан на ищцата А.А.
отпуск поради временна нетрудоспособност в периода : 17.07.17г.-30.07.17г.
– общо 14 дни вр. нетр.,
с диагноза- Мозъчно сътресение , без открита вътречерепна
травма.
Видно от СМУ № А-131/18.07.17г.
издадено от съдебен лекар д-р Н. Г., същия при преглед на А.Д.А. на 47г., извършен на 18.07.2017г., е
установил: претърпяно мозъчно сътресение със зашеметяване, липса на спомен за
станалото главоболие, световъртеж и гадене, кръвонасядания
по дясна мишница, корема и двете колена, болки в
гръдния кош, представляващи телесни увреждания причинили временно разстройство
на З.то неопасно за живота. /л.14 гр.д.78929/2019г.
на СРС/
Видно от приетата неоспорена квитанция №а-131/ 18.07.2017г. ищцата А. е
заплатила сумата от 50.00лв. за СМУ №
А-131/18.07.17г. /л.16 гр.д.78929/2019г.
на СРС/
От заключението на приетата и неоспорена
от страните съдебно-автотехническа експертиза,
изготвена от вещо лице инж.Величко Динчев, се очертава следният най-вероятен
механизъм на произшествието: на 16.07.2017г около 18ч., на път II-55,
км31+400м в условията на
валеж от дъжд и мокър път, движещия се в посока Велико Търново лек автомобил
„Форд Фюжън“ рег.№ ****** губи странична устойчивост
и навлиза в насрещното движение на десен завой. Следва сблъсък челно и косо в
левия преден край на насрещно движещият се автомобил „Рено Меган“
с peг. №******.
От удара л.а.“Форд“ получава въртящ момент обратно на часовата стрелка и се
блъска повторно странично в л.а.“Рено“. Двата автомобила се установяват в
покой. В. л. инж.Динчев обосновава извода, че водачът на л. а. „Форд Фюжън“
се е поставил в невъзможност да избегне сблъсъка, чрез избора на неподходящо
висока скорост, която е станала причина за загуба на контрол над автомобила му,
както и че именно поведението на водача на МПС „Форд Фюжън“
е станало предпоставка за настъпване на ПТП. Пояснено е, че процесното
ПТП е настъпило на път II-55, км31+400м
в лентата за движение на л.а.“Рено Меган“, в който на
предна дясна седалка пътувала ищцата. Движението на л.а.“Рено Меган“ възможно най-вдясно на своята пътна лента не води до избягване на сблъсъка. Относно
скоростта ,в.л. сочи, че липсват данни от които по технически път да се определи
същата, но фактът, че л.а.“Форд“ е загубил странична устойчивост сочи скорост
превишаваща възможностите за безопасно преминаване през този завой. Вещото лице сочи, че л.а.“Рено Меган“ е оборудван с триточкови предпазни колани от
инерционен тип на всичките 4+1 места. В случай на сблъсък коланите блокират и
задържат торса на пасажера към облегалката на седалката. Въздушните възглавници
на автомобил „Рено Меган“ биха могли да се отворят
при положение, че пътника на предна седалка е бил без предпазен колан. Сочи се
в заключението на АТЕ, че предна дясна седалка има триточков обезопасителен колан. Двете му опорни точки са разположени
ниско долу и задържат тялото към седалката, като предотвратяват движението
напред. Третата опорна точка се намира високо горе отдясно на облегалката, като
предотвратява движенето на тялото надясно към стената на автомобила. Крайниците
и главите на пасажера и водача запазват известна свобода на движение. Ударът при
процесното ПТП е отпред и отляво. При тези
обстоятелства главата на пасажера и торса му могат да се отклонят наляво и да
срещнат собствените си и крайниците на водача. Вещото лице обосновава извод, че
предвид механизма на ПТП обезопасителният колан на
предна дясна седалка е частично ефективен.
В о.с.з. проведено на 07.06.2018г. вещото лице допълва, че седящия на предна дясна седалка, колана
минава пред дясно рамо, като най-важната функция е да предпази насочването на
тялото на дясно към металните части на купето, като въпреки това във вътрешната
част на купето, в случая на ляво, се запазва известна свобода на движение, т.е.
може да се килне.
Заключението
на САТЕ изготвено от инж.В . Динчев, съдът възприема, като обективно и
компетентно дадено.
За изясняване на механизма са допуснати двама свидетели - А.Г.Д.и М.Р.Г.
Свидетелката А.Г.Д., разпитана в о.с.з. от 19.04.2018г., сочи в
показанията си, че пострадала съм от същото ПТП, като управлявала л.а. „Рено Меган“.
Сочи, че пътувахме тя приятелката и А. и
трите деца на свидетелката. А. била на предна дясна седалка. Св. Д., сочи, че
били с колани. А. също била с колан. Свидетелката пояснява, че
шофьор от 1986г. и когато вози някого при мен предупреждава да се слагат колани. Пътували от гр. Търново към
Предела, в участък с опасни завои. Валяло дъжд, пътя бил хлъзгав, пред нея
имало Тир, караше със съобразена скорост, а свидетелката карала след него
с 30 км/ч. От дясно скала, пред мен Тир,
в един момент от завоя виждам как една кола взе да губи равновесие по пътя,
удари с в лявата страна над нас, завъртя се и със задницата удари вратата.
Първия удар беше в моята лява гума, после се завъртя неговата кола и ни удари със
задница. Сочи, че се отворили се въздушните възглавници. Радиатора се врязал в
гумата. Цялата лява страна на колата и била счупена.
Свидетелят М.Р.Г., сочи в показанията
си, че при процесното ПТП управлявал л.а.Форд Фюжън, времето било лошо, валяло дъжд и на остър завой
загубил управлението на своето МПС и
навлязъл в насрещното движение, като се ударил в л.а. Рено.С.Г., сочи, че с
дясната част на неговия автомобил ударил лявата страна на л.а. Рено. Пред
другата кола имало ТИР и тя се движела бавно. След удара въздушните възглавници
в л.а. Рено се отворили, но не е видял дали пътниците са били с колани.
Съдът дава вяра на показанията
на св. очевидец А.Г.Д., които са последователни, логични, непротиворечиви и
почиват на непосредствените и впечатления.
От заключението на приетата съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от вещо лице д-р Р.М.Д.-ортопед травматолог. От
заключение на СМЕ, се установява, че ищцата е получила следните травматични
увреждания, които са в причинна връзка с процесното
ПТП, а именно: Сътресение на мозъка протекло със зашеметяване, липса на спомен
за случилото се, главоболие световъртеж, гадене, кръвонасядания
по дясна мишница, корема и двете колена, болки в
гръдния кош и спонтанна и палпаторна болезненост в
мястото на травмата -челно.По съвкупност получените телесните увреди са
причинили на пострадалата временно разстройство на З.то неопасно за живота. В
заключението се сочи, че на ищцата е проведено комплексно лечение в болнични и
амбулаторно-домашни условия. По спешност била откарана и
хоспитализирана-НХО-МОБАЛ гр.В. Търново. Направени лабораторни изследвания,
ЕКГ, рентгенографии на двете коленни стави, КТ на
глава: без травм. увреди на мозъчния паренхим и костите на черепа. Назначена медикаментозна
терапия-вливания, болкоуспокояващи, противооточни.
Изписана с подобрение, адекватна , контактна, със несистемно главоболие,
препоръки за ХДР., 2 КП в рамките на 30 дни от дехоспитализацията..вр. нетрудоспособност -14 дни. Вещото лице травматолог е обосновало извод, че описаните увреждания
са в причинна връзка с процесното ПТП-вътреавтомобилна
травма-пасажер в МПС на предна дясна седалка , при удар от друго МПС-косо ляво
за процесния автомобил..
Сочи се в заключението, че възстановителният период е продължил около
месец в болнични и домашно-амбулаторни условия. Болките и страданията , никоито е търпяла ищцата са били най -интензивни
непосредствено след травмата, в първите 9-10 дни с постепенно затихващ характер
в рамките на 1 месец. За в бъдеще при психическо пренапрежение, интензивно
физическо натоварване ищцата може да се оплаква от периодично главоболие. Сочи
се, че извършения разход от 50лв. е във връзка с диагностиката
на травмата.
Заключението
на СМЕ, изготвено от д-р Р.Д., съдът възприема, като обективно и компетентно
дадено.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Т.К./
20г., дъщеря на ищцата/.
Разпитан в о.с.з. на 19.04.2018г. свидетелката К.сочи,
че майка и пострадала при пътен инцидент, при който получила синини,
натъртвания на гръдния кош и краката. Била приета в болница за лечение , където
престояла 4 дни. Св. К.в болницата помагала на майка си, която не можела да
стои на краката си, носела и храна, придружавала я до тоалетна. След
изписването от болницата предписали две седмици отпуск. Св. К.сочи, че майка и
е деен човек, а не можела да прави нищо, имала нужда да я обгрижват,
което я смазвало психически. Сочи, че майка и носела синини 2-3 месеца, както и
че още изпитва страх, когато се вози.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелката Т.К. включително и след
преценката им по реда на чл. 172 ГПК, тъй като възприятията на свидетеля са
лични, вътрешно непротиворечиви и не се опровергават от събраните по делото
доказателства.
По делото е
безспорно установено и ненуждаещо се от доказване наличието на застрахователно
правоотношение между водача на МПС „Форд Фюжън“ с per. № ******-М.Г.и ответника. възникнало
по застрахователна полица №BG/30/116003203196 / 2016г., със срок на валидност до
19.12.2017г.
Представена е и
претенция с вх. № 1276/.21.07.2017г., с която ищцата А.Д. е предявила пред
ответното „ЗАД ДаллБогг Ж.и З.“ АД, с искане за
изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претърпени от
нея в резултат на настъпилото ПТП. В дружеството е заведена щета с №
**********/2017-02. По искане на застрахователя, с Молба с вх. №
1998/18.10.2017 г., доверителката ми е представила допълнително документи
относно настъпилото ПТП. Ответникът не се е произнесъл по заведената претенция. /л.17 от делото на СРС/
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
По
допустимостта: Предявените обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ/ в сила от 01.01.2016 г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са допустими. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016
г./, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост
на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу
застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно
обезщетение, следва да отправи първо към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или
ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи се
по делото, че сочените предпоставки са налице – писмена претенция на от дата 21.07.2017
г. и липса на възражения и ангажирани
доказателства от страна на ответника, които да изключват допустимостта на процеса. Не е оспорена и
материално – правната легитимация на ответника.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на прекия иск
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/.настъпилото
ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното
поведение на виновния водач, 3./
претърпените неимуществени вреди и 4./ наличието на пряка причинна
връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на
гражданската отговорност на причинилия произшествието водач. Вината съгласно
установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се предполага.
Съдът след съвкупна преценка на събрания по
делото доказателствен материал намира, че е налице
кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на деликта.
Безспорно се установи по делото
настъпването на пътнотранспортно произшествие на 16.07 .2017г. Съвкупния
анализ на приетите неоспорени писмени доказателства, сочи че е
налице противоправно деяние от страна на деликвента, изразяващо се в нарушаване на конкретни норми
от ЗДвП, а именно: чл. 20, ал. 1 ЗДвП, според който „Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
“, чл. 20, ал. 2 ЗДвП, който гласи следното: „Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта ..”. Деянието му
е виновно, при форма на вината – съзнавана
непредпазливост. Това му нарушение е в пряка причинна връзка с
настъпилия удар и причинените увреждания на ищцата. Установи се, че водачът Г.на сочената
дата е управлявал лек автомобил „Форд Фюжън“ рег.№ ******,
при валеж от дъжд и мокра асфалтова настилка, навлезнал
в десен завой с несъобразена с пътните условия скорост, загубил контрол върху
управлявания от него автомобил и се блъснал челно и насрещно движещото се МПС
марка „Рено“, модел „Меган“, с per. № ******, като
причинил травматични увреди на ищцата А.А..
Предвид на горното, съдът приема за
безспорно установени в производството елементите от фактическия състав за
пораждане на деликтната отговорност по смисъла на чл.
45 от ЗЗД на прекия причинител на вредата. Поради изложеното, съдът приема, че е извършено противоправно деяние от водача на лек автомобил „Форд Фюжън“
рег.№ ****** М.Г..
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество: съдът е приел за безспорно и ненуждаещо
се от доказване по делото обстоятелството, че
ЗД „ЗАД
ДаллБогг Ж.и З.“ АД е
застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за процесния период на водача на автомобила, с който е
причинено ПТП, с оглед на което исковете с правно основание чл.432 , ал.1 от КЗ
за доказани по основание. Установени са поделото (СМЕ, медицински документи,
гласни доказателства,) и неимуществените вредите, както и пряката им причинна
връзка с процесното ПТП.
По размера на
обезщетението за неимуществените вреди: Претърпените от ищеца неимуществени
вреди от процесния деликт
се изразяват в изпитаните болки и страдания от получените травматични
увреждания от ПТП, посочени по - горе при излагане на фактическата страна по
казуса. Съдържанието на понятието "неимуществени
вреди", в което според последователната практика на ВКС, се включват
всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от
тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания
на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но създаващи социален дискомфорт за
определен период от време./в този см. Решение № 124 от 11.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 708/2009 г., II т. о.,
ТК / Така размерът на неимуществените вреди, определен
от съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от 23.
12. 1968 г. на Пленума на ВС, при съобразяване със силата, продължителността на
болките и страданията – интензивни около 10 дни, с постепенно затихващ характер
от около 1 /един/ месец; вида и броя увреждания увреждания
- Мозъчно сътресение, антерогетрогградна
амнезия, главоболие, световъртеж и гадене; Контузия и кръвонасядане
по дясна мишница; Контузия и кръвонасядане по корема;
Контузия и кръвонасядане по двете колена;
Контузия на гръдния кош; активната възраст на ищцата - 47 г., прогнозата за в бъдеще при психическо
напрежение и интензивно натоварване ищцата да има оплаквания от
главоболие, съществуващата към момента на увреждането - 2017г. обществено икономическа
обстановка,
както и
пълното възстановяване към
момента на приключване на устните състезания, възлиза на 6 000 лв. За разликата до целия предявен
размер от 26 000 лв. искът с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу застрахователя по "Гражданска
отговорност"следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Релевантните за
размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във
всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване
на указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта,
възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост
между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително
съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение
житейски отношения.
По възражението за съпричиняване
по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД.
За да
е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст
е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента,
до увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не
всяко поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на
предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване
на вреда по смисъла на закона. Само това поведение на пострадал, което се явява
пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод
за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.
Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал
предпоставки за възникване на вредите.
В
конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел
възражение за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото пострадалата е бил
без поставен обезопасителен колан.
Настоящият
съдебен състав намира същото за недоказано от ответната страна.
Анализа
на заключението на АТЕ и кредитираните показания на св.А.А.,
сочи на извод, че всички в автомобила са били с предпазни колани, вкл. ищцата А.,
водача А.Д. и трите деца пътуващи с
тях. Установи се, че при челния
сблъсък са се отворили и предпазните
въздушни възглавници, с които е оборудван лек автомобил „Рено Меган”, които са предпазили пътниците от по-тежки травми.
/вкл. показанията на св.Г./
Предвид изложеното решаващия съдебен състав
намира за неоснователно наведеното в отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.
Искът за обезщетение за имуществени вреди в размер на – 50.00лв. е основателен и следва да
се уважи. Разходите, които ищецът претендира, са във връзка с лечението на
уврежданията, получени от ПТП – за заплащане на осъществен медицински преглед.
В полза на ищеца трябва да се присъди и законната
лихва върху двете главници. Чл. 497 от КЗ свързва задължението на
застрахователя да заплати лихва с датата, на която изтича срокът за представяне
на всички необходими доказателства или с изтичане на тримесечния срок за
произнасяне на застрахователя (която от двете настъпи по-рано). По делото
липсват доказателства кога ищецът е представил на застрахователя всички
необходими доказателства за определяне на обезщетение. Поради това следва да се
приеме, че ответникът е изпаднал в забава с изтичане на 3 месечен срок по чл.
496, ал.1 от КЗ, т.е. на 22.10.2017г. Върху обезщетение за имуществени вреди,
следва да се присъди законна лихва от предявяване на иска - 03.11.2017г. до изплащането
По разноските:
При този изход на делото, право на разноски имат и
ищеца и ответника, съобразно уважената първия и съобразно отхвърлената част
втория.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъди сумата от 85 лева от
общо направените разноски в размер на 85 лева, съразмерно на уважената част от
исковете. На процесуалния представител на ищцата – „Адвокатско
дружество Г.и партньори”, представлявано от адв.С.Е.С.,
на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, се следва присъждане на възнаграждение в
размер на 756 лв. с ДДС, съразмерно на уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответната
страна се следват разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 345лв. (общо сторените разноски са 450 лв.– списък на
л.11 от делото )
При този изход на делото застрахователното дружество
следва да заплати по сметката на СГС държавна такса в размер на 190 лв., на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Водим от
горното, Софийски градски съд, I- 7 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД “Д.Б. Ж.и З.“, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.Д.А. , ЕГН: **********,
на основание чл. 432, ал.1 КЗ , сумата 6
000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
травматични увреди в резултат на ПТП, реализирано на 16.07.2017 г. по вина на
водача на л.а. „Форд Фюжън“ с
per. № ******, чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от 22.10.2017. до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществени вреди за разликата от
присъдения до предявения размер от 26000
лв., частично от глобална сума 30 000лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА
ЗАД “Д.Б. Ж.и З.“,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на А.Д.А., ЕГН: **********,
на основание чл. 432, ал.1 КЗ, сумата 50.00
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – медицински
разходи, поради ПТП настъпило на 16.07.2017 г. по вина на водача на л.а. „Форд Фюжън“ с per. №
*******, ведно със законната лихва от предявяване на иска -
03.11.2017г. до изплащането.
ОСЪЖДА ЗАД “Д.Б.Ж.и З.“, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.Д.А. , ЕГН: **********,
на основание, чл.78, ал.1 ГПК, сумата 85.00лв.
разноски, пред СГС.
ОСЪЖДА“Д.Б.
Ж.и З.“,
ЕИК *******, да заплати на „Адвокатско
дружество Г.и партньори”, представлявано от адв.С.Е.С.,
на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, сумата от
по 756 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА А.Д.А. , ЕГН: **********, да заплати на ЗАД “Д.Б. Ж.и З.“, ЕИК *******, разноски
по делото в размер на 345 лв., на
основание чл.78, ал3. ГПК
ОСЪЖДА“Д.Б. Ж.и З.“, ЕИК *******, да заплати по сметка на СГС, на
основание, чл.78, ал.6 ГПК, държавна такса в размер на 190лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: