№ 39
гр. Кюстендил, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско
дело № 20211500500511 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно
обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е образувано по въззивна жалба с вх.№5117/25.11.2021г. от
Потребителна кооперация „Напредък“, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: с.Ваксево, обл.Кюстендил, представлявана от председателя ***
насочена срещу Решение №442 от 09.11.2021г., постановено по гр.д.
№1483/2021г. по описа на Районен съд- Кюстендил.
Въззивникът обжалва първоинстанционния съдебен акт в частта, в
която РС – Кюстендил е осъдил Потребителна кооперация „Напредък“ да
заплати на ИСКР. Д. СТ. сума в размер на 3 831.12 лева, представляваща
дължимо обезщетение при прекратяване на продължилото повече от 10
години трудово правоотношение между страните, считано от 09.12.2019г., на
основание чл.325 ал.1 т.2 от КТ, към момент, в който С. е придобила право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, равняващо се на шест брутни работни
заплати, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 05.05.2021г. до
окончателното изплащане на сумата, както и да й заплати сума в размер на
956.25 лева, като релевира доводи за неговата неправилност и
незаконосъобразност.
Възразява срещу извода на съда, че към месец декември 2019г. ищцата
С. е отговаряла на условията на чл.68 ал.1 от КСО във вр. с чл.222 ал.3 от КТ,
като счита, че в случая не са налице предпоставките по чл.222 ал.3 от КТ за
1
получаване на претендираното обезщетение, а ищцата не успяла да докаже
прекратяване на трудовото си правоотношение след като е придобила право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Твърди, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение
28.11.2018г., ищцата не била придобила право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст съгл. чл.68 ал.1 и ал.2 от КСО, тъй като не била навършила
изискуемата от закона възраст за упражняване правото на пенсия. Акцентира
също върху обстоятелството, че след влизане в сила на 11.11.2019г. на
Решение №640/17.07.2019г. по гр.д.№395/2019г. по описа на КнРС, с което
уволнението на ищцата със заповед №3/28.11.2018г. е признато за
незаконосъобразно и С. е била възстановена на заеманата преди уволнението
длъжност, същата не е заела длъжността преди уволнението в
законоустановения срок до 11.12.2019г.
Подчертава, че право на пенсия за осигурителен стаж и възраст ищцата
била придобила на 30.12.2018г., като трудовото й правоотношение било
прекратено със заповед №3/28.11.2018г. преди да придобие право на пенсия, а
от друга страна С. била упражнила правото си на пенсия на 09.02.2019г., по
време, в което същата се намирала в трудово правоотношение с ПК
„Напредък“, като считано от 30.12.2018г. същата получавала лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му
част и отхвърляне на предявеният иск. Претендират се разноските във
въззивното производство.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от насрещната страна ИСКР. Д. СТ., чрез пълномощника адв.Л.С., в който се
излага становище за неоснователност на въззивната жалба.
Иска се потвърждение на първоинстанционното решение в обжалваната
му част. Претендират се разноските пред въззивната инстанция.
В хода на устните състезания пълномощникът на жалбоподателя прави
искане за обезсилване на съдебното решение, поради неговата
недопустимост, произтичаща от факта, че съдът се е произнесъл по
непредявен иск – осъдителен, наместо установителен такъв.
ОС-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото прие, че
въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в
първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу
съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.
Съдебният състав, след като взе предвид извършените от
първостепенния съд процесуални действия, съобрази оплакванията в жалбата,
прецени доводите и възраженията в депозирания отговор, намира следното от
фактическа страна:
РС-Кюстендил е бил сезиран с искова молба, подадена от ИСКР. Д. СТ.,
с ЕГН **********, с адрес в с.Ваксево общ.Невестино, обл.Кюстендил,
2
против Потребителна кооперация „Напредък“, ЕИК *** със седалище и адрес
на управление: с.Ваксево, обл.Кюстендил, с която по реда на чл.422 от ГПК,
на основание чл.222 ал.3 от КТ С. е предявила срещу Кооперацията
положителен установителен иск за признаване за установено, че ответника
ПК „Напредък“ й дължи сумата от 4 206.72 лева, представляваща
обезщетение в размер на 6 брутни работни заплати при прекратяване на
продължилото повече от 10 години трудово правоотношение между страните,
прекратено към момент, в който С. е придобила право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 05.05.2021г. до изплащане на вземането.
Ищцата е обосновала правния си интерес от предявяване на иска,
посочвайки, че за исковата сума е подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е било образувано гр.д.№863/2021г.
по описа на КнРС, по което срещу издадената заповед за изпълнение
ответникът е подал възражение.
При наличието на проведено заповедно производство, в исковата молба
ищцата е поискала присъждане както на сторените в исковото, така и в
заповедното производство по гр.д.№863/2021г. на КнРС разноски.
С обжалваното решение КнРС е осъдил Потребителна кооперация
„Напредък“ да заплати на ИСКР. Д. СТ. сума в размер на 3 831.12 лева,
представляваща дължимо обезщетение при прекратяване на продължилото
повече от 10 години трудово правоотношение между страните, считано от
09.12.2019г., на основание чл.325 ал.1 т.2 от КТ, към момент, в който С. е
придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, равняващо се на
шест брутни работни заплати, ведно със законна лихва върху тази сума,
считано от 05.05.2021г. до окончателното изплащане на сумата, както и да й
заплати сума в размер на 956.25 лева разноски за заповедното и за исковото
производство.
В горепосочените части решението е обжалвано.
Първоинстанционният съдебен акт не е обжалван и е влязъл в сила в
частта, в която исковата претенция е била отхвърлена като неоснователна за
разликата над присъдените 3 831.12 лева до претендираните 4 206.72 лева,
както и в частта, в която С. е била осъдена да заплати на ответника разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 53.57 лева.
Като съобрази гореизложеното, въззивният съд намира, че обсъждането
на установените по делото факти, относими към преценката за основателност
на предявения иск, респ. към тази за основателност на подадената жалба, е
безпредметно, тъй като решението в обжалваната му част представлява
недопустим съдебен акт, който подлежи на обезсилване, поради следното:
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК,
извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени
допустимостта му в обжалваната част, в резултат на която проверка намира,
че решението на РС-Кюстендил, е валидно, но е недопустимо в частта,
3
предмет на въззивно обжалване.
КнРС е бил сезиран с искова претенция, предявена по реда на чл.422 от
ГПК и намираща правното си основание в материалната норма на чл.222 ал.3
от КТ. Видно от подадената от С. искова молба срещу ответника, предмет на
предявения положителен установителен иск е установяване на вземането по
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№863/2021г. по описа на КнРС, срещу която е подадено възражение
от ответника, в качеството му на длъжник. Тези твърдения са ясно заявени в
исковата молба, чиито петитум съответства изцяло на същите.
С обжалваното решение, първоинстанционния съд, не се е произнесъл
по предмета на делото, очертан от обстоятелствената част и петитума на
подадената от С. исковата молба, а се е произнесъл по осъдителен иск с
правно основание чл.222 ал.3 от КТ, с който не е бил сезиран, вместо по
действително предявения установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, с
правно основание чл.222 ал.3 от КТ.
Последователна и непротиворечива е практиката на ВКС, че с исковата
молба, подадена в хипотезата на чл.422 от ГПК от кредитора – заявител в
заповедното производство се цели установяване със сила на пресъдено нещо
съществуването на оспореното вземане, предмет на издадената заповед за
изпълнение, спрямо длъжника – ответник по иска. Предвидените от
законодателя предпоставки за предявяване на специалния установителен иск
предопределят не само предмета на делото и пределите на търсената съдебна
защита, но и страните в исковото производство. В случая, в петитума на
исковата молба, с която е сезиран съда, ясно е посочено, че се иска
установяване съществуването на вземането по отношение на ответника по
делото, за което е издадена оспорената от него заповед за изпълнение на
парично задължение, като е налице съответствие между обстоятелствена част
и петитум.
Също така, формирана е задължителна практика на ВКС, отричаща
допустимостта на осъдителен иск за парично вземане, за което е проведено
успешно заповедно производство и е издадена заповед за изпълнение, която
не е обезсилена по надлежния процесуален ред на чл.415 ал.5 от ГПК или по
искане на заявителя - кредитор. В множество решения на ВКС (решение
№30/25.04.2013г. по т.д.№245/2012г., ІІ т.о., решение №78/06.06.2012г. по т.д.
№511/2011г., ІІ т.о., решение №168/01.10.2013г. по т.д.№1332/2013г., ІІ т.о. и
др.) е прието, че осъдителен иск за вземане, предмет на издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК е допустим само след обезсилване на заповедта
по предвидения в закона процесуален ред, тъй като при наличие на заповед за
изпълнение защитата на вземането е възможна единствено чрез уредения в
чл.422 ал.1 от ГПК специален установителен иск.
По делото не само, че няма данни, но и от приложеното ч.гр.д.
№863/2021г. на КнРС, е видно, че издадената в полза на ищеца заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК не е обезсилена по
4
искане на ищеца или при наличие на предпоставките на чл.415 ал.5 от ГПК, с
оглед на което осъдителен иск за вземането, предмет на заповедта, е
недопустим. Разглеждайки осъдителен иск при наличие на заповед за
изпълнение, която не е обезсилена по надлежния процесуален ред, КнРС по
същество е постановил недопустимо решение, което подлежи на обезсилване
с последиците по чл.270 ал.3 изр.3 от ГПК.
РС-Кюстендил се е произнесъл по непредявен иск, който, с оглед
горните доводи би бил и недопустим, с което е нарушил принципа на
диспозитивното начало в процеса, касателно предмета на търсената защита,
поради което решението му в тази част се явява недопустимо. Според чл.270
ал.3 от ГПК, когато решението е недопустимо, въззивният съд го обезсилва, а
когато основанието за обезсилване се изразява в разглеждането на непредявен
иск, делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по
предявения иск. Именно тази хипотеза следва да намери приложение в
случая, касателно исковата претенция на С..
С оглед на изложеното, обжалваното решение, като процесуално
недопустимо в обжалваните части следва да се обезсили досежно същите на
основание горепосочената разпоредба и делото да се върне на КнРС за ново
разглеждане от друг състав на същия съд и произнасяне по действително
предявения установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК с правно основание
чл.222 ал.3 от КТ и по предмета на делото.
С оглед извода за недопустимост на обжалваното решение, въззивният
съд не дължи излагане на доводи по съществото на спора, тъй като въпросът
за правилността на съдебния акт може да бъде повдиган само при положение,
че същият е валиден и допустим.
С оглед цената на предявения иск, настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване.
Предвид изхода по делото пред въззивната инстанция и липсата на
произнасяне по съществото на спора разноски в настоящето производство
при спазване на чл.78 от ГПК не следва да бъдат присъждани. Такива следва
да присъди КнРС при новото разглеждане на делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
О Б Е З С И Л В А решение №442 от 09.11.2021г., постановено по гр.д.
№1483/2021г. по описа на Районен съд- Кюстендил, в частта, в която РС –
Кюстендил е осъдил Потребителна кооперация „Напредък“, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление: с.Ваксево, обл.Кюстендил, да заплати на
ИСКР. Д. СТ. с ЕГН **********, с адрес в с.Васкево, общ.Невестино, сума в
размер на 3 831.12 лева, представляваща дължимо обезщетение при
прекратяване на продължилото повече от 10 години трудово правоотношение
между страните, считано от 09.12.2019г., на основание чл.325 ал.1 т.2 от КТ,
5
към момент, в който С. е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, равняващо се на шест брутни работни заплати, ведно със законна
лихва върху тази сума, считано от 05.05.2021г. до окончателното изплащане
на сумата, както и да й заплати сума в размер на 956.25 лева, представляваща
сторени разноски.
В Р Ъ Щ А делото на РС-Кюстендил за ново разглеждане от друг
състав на същия съд на действително предявения установителен иск с правно
основание чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.222 ал.3 от КТ, съгласно мотивите
на настоящото решение.
В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6