№ 36
гр. гр.Несебър, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Петър Сл. Петров
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело №
20222150100001 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на предявен иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК, във връзка с чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът З. Ц. Ц. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: град ***, твърди в
исковата молба, че между нея и „М.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
град ***, представлявано от изпълнителния директор В.Г.С., е сключен Договор за
потребителски кредит № 119246, по силата на който ищцата се е задължила да върне на
ответника сумата по отпуснатия й кредит в размер на 1 000 лева, ведно с договорната лихва
в размер на 86,85 лева, както и неустойка в размер на 360 лева. Ищецът счита, че не дължи
заплащане на неустойката в размер на 360 лева, тъй като клаузата от договора, с която тя е
уговорена, е нищожна, първо като противоречаща на добрите нрави по съображения, че
ищецът счита, че тя била над два пъти от сумата по отпуснатия кредит, и с довода, че тя е
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, уговорена е
отделно от възнаградителната лихва, по който начин се стига до допълнително увеличение
на задължението, преди отпускане на кредита кредиторът не е извършил оценка на
кредитоспособността и платежоспособността на потребителя, и второ, като неравноправна,
тъй като не е индивидуално уговорена. Ищецът моли да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че не му дължи сумата в размер на 360 лева, представляваща
неустойка, уговорена с процесния договор за кредит, поради нищожност на клаузата, с която
неустойката е уговорена.
В отговора на исковата молба ответникът изразява становище за недопустимост на
1
иска с довода, че за ищеца липсвал правен интерес от неговото предявяване, но в тази
връзка излага съображения, касаещи основателността на иска, а именно, че ответникът не е
дал повод за завеждане на иска, а ищецът не сочи доказателства относно това дали
въпросната клауза е произвела действие, респ. такава не се е претендирала от ответника
според погасителния план. По същество на спора заявява, че оспорва иска като отрича
нищожността на уговорената неустойка предвид, че тя не излиза извън присъщата си
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, както и предвид, че не противоречи
на добрите нрави. Същата не е в прекомерен размер, като тя се дължи от ищеца-
кредитополучател за неизпълнение на поетото от него задължение да осигури поръчител по
договора за кредит. Моли за отхвърляне на иска. При условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецат не се явявя и не изпраща представител. С отделно
писмено становище, подадено от упълномощен от ищеца адвокат, се поддържа исковата
претенция, като развива съображенията си за нищожност на наустоечната клауза на
сочените основания, доколкото същата нарушава принципите на добросъвестност и
справедливост. Моли за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1,
т.2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът не се представлява в съдебно заседание нито от законен нито от
процесуален представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 29.12.2020г. между „М.“ АД, от една страна в качеството му на кредитор, и З.
Ц. Ц., от друга страна в качеството й на кредитополучател, е сключен Договор за
потребителски кредит № 119246, съгласно който кредиторът отпуска на кредитополучателя
потребителски кредит за текущо потребление в размер на 1 000 лева, като за последния
възниква задължението за връщане на кредита от момента на заверяване на разплащателната
сметка със сумата по отпуснатия кредит, или от усвояване на сумата на каса на „Изипей“
АД. Погасяването на кредита е предвидено да се извърши чрез заплащане на четири месечни
анюитетни погасителни вноски, всяка от които в размер на 271,71 лева, включващи
главница, лихви, такси и други разноски, по който начин дължимата сума по кредита
възлиза на 1 086,85 лева. Уговореният годишен лихвен процент е в размер на 41%, а
годишният процент на разходите е определен на 49,65%. В чл.20 от договора е предвидено
вземането на сумите по него да бъде обезпечено с поръчителство, като кредиторът се е
задължил в срок от 3 работни дни от сключването на договора да обезпечи кредита с
поръчителство на едно физическо лице, одобрено и от кредитора. Поръчителят е
предвидено да бъде дееспособно физическо лице, което поема задължението да отговаря
солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички заължения на кредитополучателя,
произтичащи от договора, и следва да отговаря на следните изисквания: физическо лице с
брутен осигурителен доход над 1 400 лева; работещо по трудов договор с най-малко 6
месеца трудов стаж при последния работодател; да няма активни експозиции в Централен
2
регистър с просрочие над 30 дни; да не е страна по договор, сключен с „М.“ АД. В ал.4 на
чл.20 от договора е отбелязано, че вземането по договора се счита за обезпечено от датата на
подписване на договор за поръчителство. Съгласно чл.10 от договора, в случай че
кредитополучателят не представи обезпечение съгласно реда и условията в чл.20 от
договора, той дължи неустойка с обезщетителен характер. Неустойката е в размер на 9 лева
плюс 0,300% от усвоения размер на кредита за първия ден забава и 0,300% от усвоения
размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен. В приложения
към договора погасителен план, съставен към датата на подписването му, на ищеца-
кредитополучател е начислена неустойка в размер на 360 лева, която е предвидено да бъде
заплатена на 4 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 90 лева, по който начин
дължимата сума по кредита от 1 086,85 лева е увеличена на 1 446,85 лева, а месечните
погасителни вноски от 271,71 лева са увеличени на 361,71 лева.
Въз основа на тези факти съдът направи следните правни изводи:
Съдът намира, че предвидената в договора неустойка за неизпълнение на
задължение за осигуряване на обезпечение на кредита чрез поръчител, се явява нищожна.
Съгласно т.3 от ТР № 1/15.06.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСТК на ВКС, нищожна
поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В случая неустойката е предвидена за
неизпълнение на задължение на кредитополучателя за осигуряване на обезпечение на заема
чрез поръчител. Въведени са редица условия, на които да отговаря поръчителя, в голямата
си част несъобразени с конкретния размер на предоставения заем. При съобразяване на тези
характеристики следва, че неустойката не съответства на въведените й функции да служи за
обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на договорните задължения.
На първо място горното следва от това, че на кредитополучателя е отпуснат
потребителски кредит в размер на 1 000 лева, по който му е начислена уговорената
неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, и че същата е в
значителен размер от 360 лева, т.е. повече от 1/3 от кредита. Освен това неустойката се
начислява еднократно и за неизпълнение на непарично задължение (компенсаторна
неустойка), т.е. неустойката не е уговорена за забава на неизпълнение на вноските по
кредита за периода на неизпълнението. Основното задължение на длъжника по договора за
кредит е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати уговореното
възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи по събирането на
задължението, но с процесната неустойка възстановяване на тези вреди не се гарантира,
поради което с неустойката не се осъществява обезпечителната й функция.
Липсва и обезщетителният елемент, тъй като не е ясно какви вреди на кредитора
би покрила неустойката. В интерес на кредитора е да подсигури длъжник, който да бъде
надлежен, и от когото да се очаква точно изпълнение на договорните задължения, като
проверката за кредитоспособността на потребителя следва да предхожда времето на
решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени редица
правомощия да изиска и събира информация (чл.16 и сл. от ЗПК) и едва след анализа й да
3
прецени да предостави заемната сума. С така въведеното задължение за представяне на
обезпечение следва, че кредиторът не е извършил предварителна проверка за
възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцало в
тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое задължение.
Не може да се приеме, че неустойката изпълнява и санкционната функция, тъй като
задължението на кредитополучателя, отнасящо се до осигуряване на поръчител, не е
определено като предварително условие за сключване на договора, а регламентираните
изисквания към поръчителя съдът преценява като утежнени и затрудняващи получаването
на информация за тях, чието реално изпълнение е невъзможно в предвидения 3-дневен срок
от подписване на договора за заем, като по този начин се нарушава и принципът на
добросъвестност и равнопоставеност на страните. Това цели да създаде предпоставки за
начисляване на неустойката и води до оскъпяване на кредита. Неустойката не е обоснована
от вредите на кредитора при неизпълнение на задължението за връщане на дълга, от размера
на насрещната престация, от която кредиторът би бил лишен при неизпълнение, а произтича
от неприсъщо за договора за кредит задължение на длъжника, което не е свързано с
изпълнение на основното му задължение по договора, а възниква впоследствие от липса на
обезпечение чрез поръчителство.
Неустойката противоречи на чл.143, т.5 от ЗЗПт, който предвижда забрана за
уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение за неустойка. Цитираната разпоредба не прави
разграничение относно вида на неустойката, а се акцентира върху нейния необосновано
висок размер, какъвто категорично е в настоящия случай.
Като договорен подход неустойката цели да заобиколи и забраната на чл.143, т.3
от ЗЗПТ, защото със задължението за представяне на обезпечение следва, че кредиторът не е
извършил предварителна проверка на възможностите за изпълнение от потенциалния си
клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от
неизпълнението на това свое задължение.
Посоченото обуславя извод, че неустойката излиза извън присъщите й по закон
функции, както и е сключена в условията на неравноправност по смисъла на ЗЗПт, което я
прави нищожна поради противоречие на повелителните норми на закона – чл.146, ал.1 от
ЗЗПт и на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Нищожността на клаузата за неустойка има за последица недължимост на самата
неустойка, с която тя е уговорена, поради което искът за установяване на нейната
недължимост не явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото в полза на адвокат Д. В. М. – АК-Пловдив следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2, във връзка с ал.1, т.1
от Закона за адвокатурата предвид, че са налице изисуемите предпоставки за това. Размерът
следва да бъде определен в минималният такъв, предвиден в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, а именно сумата в
4
размер на 400 лева, с оглед степента на сложност на делото, броя на съдебните заседания и
извършените от адвоката процесуални действия, и която сума ответникът следва да бъде
осъден да му заплати.
На ответника не се следват разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК, поради
което претенцията му за заплащане на юристконсултско възнаграждение следва да бъде
оставена без уважение.
Така мотивиран, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „М.“ АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: град ***, представлявано от изпълнителния директор В.Г.С., че З. Ц.
Ц. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: град ***, НЕ МУ ДЪЛЖИ сумата в
размер на 360 лв. (триста и шестдесет лева), представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение на кредит с поръчителство,
уговорена с чл.20 от Договор за потребителски кредит № 119246 от 29.12.2020г.
ОСЪЖДА „М.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град ***,
представлявано от изпълнителния директор В.Г.С., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. В. М. – АК-
Пловдив, сумата в размер на 400 лв. (четиристотин лева), представляваща адвокатско
възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на „М.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: град ***, представлявано от изпълнителния директор В.Г.С., за осъждане на З.
Ц. Ц. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: град ***, да му заплати сумата в
размер на 300 лв. (триста лева), представляваща юристконсултско възнаграждение, като
неоснователна.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5