Р Е Ш Е Н И Е №318/25.6.2020г.
25.06.2020 година град Ямбол
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ямболският районен съд, ХVІ граждански състав
На деветнадесети юни две хиляди и двадесета година
В публично заседание в състав
Председател: Георги Георгиев
при секретаря И.Г.
като разгледа докладваното от съдията Георгиев
гражданско дело № 3182 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от «ЗАД ОЗК-Застраховане» АД с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника Х.Г.Д., че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.
В исковата молба се твърди,че на 25.07.2017 г. около 15.00 ч.,в с.Ч. ,общ.Т. по ул.“Б. се движило МПС марка „Тойота“,модел „Рав 4“ с рег.номер У 8800 АН,управлявано от Х.Г.Д.. Поради движение с несъобразена с пътните условия и релефа на местността скорост от страна на водача,автомобила се отклонява вляво спрямо посоката си на движение и блъска насрещно движещо се МПС марка „Форд“,модел „Транзит“,с рег.номер У 3504 АМ,управлявано от М.В.К. ,вследствие на което настъпило ПТП с материални щети, за което бил съставен Протокол за ПТП № *** г. на СПП при ОД на МВР – Я. Спрямо виновния водач било взето административно отношение с АУАН серия „***“ № *** по описа на РУ на МВР-Т. Към датата на пътния инцидент собственикът на МПС марка „Тойота“,модел „Рав 4“ с рег.номер У 8800 АН имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ищцовото дружество с полица № ***,валидна от 17.01.2017 г. до 16.01.2018 г.
На 28.07.2017 г. собственика на МПС марка „Форд“,модел „Транзит“,с рег.номер У 3504 АМ подал Уведомление за щета в представителството на«ЗАД ОЗК-Застраховане» АД и претендирал заплащане на застрахователно обезщетение. В тази връзка била образувана щета № *** и била образувана ликвидационна преписка. На 28.07.2017 г. експерти на дружеството провели оглед на увредения автомобил,за който бил съставен опис-техническа експертиза по щета,отразяваща увредените детайли. От доклада по щетата определеното за изплащане застрахователно обезщетение възлизало на сумата от 537,90 лв.,която сума била приведена на собственика на увреденото МПС,по аргумент от платежно нареждане с бордеро № *** г. До длъжника била изпратена покана за доброволно изпълнение,като същата била получена лично от адресата на 27.04.2018 г.
Ищецът счита, че има право да встъпи в правата на удовлетворения кредитор и на осн.чл.500, ал.1, т.1 КЗ да получи обратно от делинквента платеното на увреденото лице. За тази цел, ищецът подал заявление за дължимите от ответника суми и по същото било образувано ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за изпълнение срещу длъжника, но с оглед на това,че издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника по реда и условията на чл.47,ал.5 ГПК,на ищеца е укзано,че в едномесечен срок следва да предяви иск за установяване на вземането, с оглед на което настоящото производство е образувано по реда на чл. 422 от ГПК вр.чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника,чрез назначения му особен представител.Иска се оспорва,като се счита,че е недопустим и изцяло неоснователен,както по основание,така и по размер и като такъв следвало да бъде оставен без уважение и отхвърлен. Счита се,че липсва регресно основание за предявяване на иска по чл.500,ал.1,т.1 КЗ. Твърди се,че не е причинил виновно настъпването на описания в исковата молба пътен инцидент,както и че е управлявал превозното средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества. Счита се,че не е доказана и липсва основанието-юридическия факт „причината“ за настъпването на вредоносния резултат-материалните щети по МПС„Форд“,модел „Транзит“,с рег.номер У 3504 АМ. ЮФ „причината“ бил недоказан,както по отношение на неговото поведение по време на твърдения в исковата молба пътен инцидент,така и по отношение на останалите условия на времето на възникване на ПТП,на конкретното място на пътния инцидент,на пътните условия и фактическата обстановка към момента на ПТП,включително и по отношение на поведението на другия водач. Не била доказана пряката причинна връзка между неговото поведение при описаното ПТП и настъпването на материални щети по другото МПС. Счита се,че предявения иск е неоснователен и по размер и като недоказан бил завишен,като ищцовото дружество използвало методика за оценка на щетите по увреденото МПС,която не давала резултат съответстващ на реалната им стойност и действителния размер,като претенцията била изцяло неоснователна. От представения протокол за ПТП не се доказвала нито вината му за настъпването на процесното ПТП, нито концентрацията на алкохол в кръвта му към момента на възникване на пътния инцидент,като не се доказвало същата да е над допустимата законова норма,като оспорва протокола за химическа експертиза № *** г. Твърди се,че ищцовото дружество не е ангажирало доказателства за влязъл в сила административен или съдебен акт доказващ по несъмнен начин вината му за причиняването на пътния инцидент от 25.07.2017 г. Приложените към И.М. документи-доклад по щетата и експертна оценка били неотносими към предмета на спора,като се оспорват заключенията им. Иска се отхвърляне на иска като недопустим и неосноватален.
В с.з. ищецът не изпраща представител. С писмено становище заявява, че поддържа иска и се иска неговото уважаване и присъждане на съдебно-деловодни разноски както в заповедното,така и в настоящото производство.
Ответникът се представлява от особен представител, чрез когото оспорва иска.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а и е видно от представената Застрахователна полица № *** от ***г., че е сключена между „*** и ищеца относно лек автомобил „Тойота“,модел „Рав 4“ с рег.номер У 8800 АН със срок на действие 17.01.2017 г.- 16.01.2018 г., отнасяща се до застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.
По делото е представен още Протокол за ПТП от 25.07.2017 г. на ПП при ОД на МВР-Ямбол, съгласно който на същата дата в с.Ч. на ул. „Б.“, в 17,15 ч., автомобил участник № 1 управляван от ответника е причинил ПТП, като водачът несъобразява скоростта си на движение с характера на местността и релефа на пътя в следствие на което излиза в ляво по пътя и се удря в уч. 2 в лек автомобил с рег.номер У 3504 АМ,собственост на В. М. К., управлявано от М.В.К. Изброени са вредите на автомобилите : на МПС № 1-деформация на предна лява част-броня,фар,капак и др. и на МПС № 2-деформация на странична лява част. Също така е установено,че ответника е управлявал посоченото по-горе МПС след употреба на алкохол,като му е издаден талон за кръвна проба.
Не се спори, че е образувана представената по делото застрахователна преписка по щета № *** във връзка с оценка на вредите. В Опис-заключение по щета на МПС от 28.07.2017 г. са описани щетите на автомобил марка „Форд“,модел „Транзит“ с рег.номер У 3504 АМ. В Заключителна калкулация от 28.07.2017 г. щетите са оценени в размер на 506, 32 лв.,като видно от изготвения доклад по щета № 1 № *** г. е определено да бъде изплатено на В. М. К. сумата от 537,90 лв.
По делото е представено от ищеца платежно нареждане с бордеро № *** г. за обстоятелството, че е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 537,90 лв. на В. М. К.
За доказване на обстоятелството,че към момента на настъпването на ПТП ответника управлявал посочения по-горе автомобил след употреба на алкохол от страна на ищцовото дружество е представен протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № *** г. от който се установява,че в изпратената за изследване проба кръв на лицето Х.Г.Д. се доказало наличие на етилов алкохол с концентрация 0,22 грам/литър /на хиляда,като към момента на управление на МПС в 15ч. и 37 мин. на 25.07.2017 г.,концентрацията на етилов алкохол на лицето Х.Г.Д. била 0,61 грам/литър /на хиляда/.
От РУ-Т. гр.Я. по поискване на ищцовото дружество е предоставена информация,че на лицето Х.Г.Д. му е съставен АУАН № ***,като същия е обжалван пред ЯРС.
От предоставената информация от ЯРС се установява,че е образувано АНД № *** г. за проверка законосъобразността на НП № *** г. на Началника на РУ-Т. при ОД на МВР-Я. С атакуваното НП на основание чл.174,ал.1,т.1 ог ЗДвП на Х.Г.Д. са наложени административни наказания глоба в размер на 500,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца,и по силата на Наредба № ***г. на МВР е постановено отнемане на 10 контролни точки,за нарушение на чл.5,ал.3,т.1 ЗДвП.Жалбоподателя Д. бил санкциониран затова,че на 25.07.2017 г. около 15.37 ч. по ,ул.“Б.“ в с.Ч. е управлявал л.а. „Тойота Рав4“ с рег.№ 8800 АН,с концентрация на алкохол над 0.5 до 0.8 на хиляда,включително. По посоченото АНД било постановено Решение № *** г.,с което НП е потвърдено,като към него момент съдебния акт не е влязъл в сила.
Настоящия съдебен състав извърши проверка в деловодната система на ЯРС и установи,че посоченото Решение на ЯРС е потвърдено от касационната инстанция,в случая АС-Ямбол.
До длъжника била изпратена покана за доброволно изпълнение с изх.№ *** г.,като видно от известие за доставяне същата била получена лично от адресата на 27.04.2018 г.
По делото е прието заключение на СИЕ, според което по процесната застрахователна полица е извършено плащане от ищеца на 15.03.2018 год. в размер на 537, 90 лв. на собственика на увредения автомобил В. М. К. като посоченото основание за превода било „застрахователно обезщетение номер ***“.
Заключението на вещото лице по авто- техническата експертиза, изготвено на база материалите по делото, възприема напълно описания в протокола за ПТП механизъм на същото, като сочи,че преди сблъсъка,лек автомобил „Тойота“ управляван от ответника е следвало да преодолее попътен десен завой,като водачът Д. е изгубил контрол над управлението на автомобила,изразяващо се в навлизане в насрещната пътна лента,където се е движил автомобил Форд Транзит. На практика автомобила управляван от ответника е продължил движението си по допирателната на кривата на завоя,като по този начин е пресякъл осовата разделителна линия и е атакувал косо,левите странични състави на автомобил Форд Транзит. Предвид описания механизъм на настъпването на произшествието,загубата на контрол над управлението на л.а.Тойота от страна на водача Х.Д. са причина за настъпване на произшествието. В протокола за ПТП,както и в Опис по щетата били отразени уврежданията на автомобил Форд Транзит,по левите му странични състави. При описания механизъм на сблъсъка,било видно,че челните /преобладаващо леви/ състави на л.а.Тойота са контактували с ляво-страничните състави на автомобил Форд,т.е. налице била причинно-следствена връзка между ПТП и уврежданията по съставите на Форд Транзит. Стойността на причинената щета на товарен автомобил Форд Транзит ,рег.№ У 3504 АМ,последица от настъпилото ПТП били на стойност 913,00 лв.,като вещото лице отчитайки пресмятанията приема,че изплатеното обезщетение било по-ниско от средните пазарни цени. От таблицата ,поместена в Протокола за ПТП било видно,че атмосферните пътни условия били оптимални-дневна светлина,суха,запазена пътна настилка. От начертаната схема на ПТП се виждало,че преди настъпване на сблъсъка,и двата автомобила били разположение в собствените си ленти за движение. В материалите по делото липсвало информация,касаещо характеристики на пътя и скорости на движение. Липсата на протокол за оглед на местопроизшествие,както и присъщо необходимата допълнителна информация,касаещо обстоятелството при които е възникнало ПТП,не давала възможност да се отговори на въпроса дали процесното ПТП е било предотвратимо от страна на водача на МПС Форд Транзит,при така установено пътна обстановка. Също така вещото лице отговорило какви средства са необходими за ремонтирането на увреденото МПС Форд Транзит по пазарни цени към датата на пътния инцидент.
Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д.№ *** г. на ЯРС и която заповед е връчена на ответника по реда и условията на чл.47,ал.5 ГПК.
Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно осн. чл.422 от ГПК, във вр. с чл. чл. 500 ал.1 т.1 от КЗ. Същият съда намира за допустим а по същество - основателен.
Съгласно чл. 500 ал.1 т.1 от КЗ, освен в случаите по чл. 433, т. 1, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски,когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по ЗДвП, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.Фактическият състав, от който възниква това право на застрахователя, включва деликтна отговорност на водача на автомобила по отношение на пострадалия поради причиняване на застрахователното събитие,да е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма ; плащане на дължимото застрахователно обезщетение от застрахователя.
В процесния случай и в следствие съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира че фактическият състав на нормата е налице. Настъпило е увреждане на автомобила „Форд Транзит”, причинено от застрахования автомобил, за който е сключена валидна застраховка „ГО”. Разпоредбата на чл. 493 ал.2 т.1 б.”а” от КЗ урежда отговорността на застрахователя пред увреденото лице и за вреди, причинени във връзка с притежаването или използването на моторно превозно средство от лице, което не е изрично или мълчаливо упълномощено за това, при условие че не е придобило владението върху моторното превозно средство чрез кражба, грабеж или престъпление по чл. 346 от Наказателния кодекс./предвид факта, че л.а.“Тойота Рав4“ към датата на ПТП е собственост на трето лице/
Деянието на ответника е противоправно и виновно. Неоснователни са възраженията на особения представител на ответника, че протоколът за ПТП не установява фактите, удостоверени в него. Касае се за официален документ по смисъла на чл. 179 ал.1 от ГПК, който се ползва с материална доказателствена сила. Освен това е подписан лично от ответника без възражения. Т.е. налице е своеобразно извънсъдебно признание на извършеното от него деяние. Освен изложеното , механизмът на ПТП е потвърден и от вещото лице по авто- техническата експертиза, разполагащо със съответните специални знания.
Също така безспорно е установено,че ответника към момента на настъпването на ПТП е управлявал посочения по-горе автомобил под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма,като това обстоятелство безспорно е установено от представения по ч.гр.дело протокол за химическа експертиза за определяне на концентрация на алкохол в кръвта № *** г. където безспорно е установено,че към момента на управление на МПС в 15ч. и 37 мин. на 25.07.2017 г.,концентрацията на етилов алкохол на лицето Х.Г.Д. била 0,61 грам/литър /на хиляда/. Отделно от това безспорно е установено,че на ответника като водач на посоченото МПС е съставен акт за установяване на административно нарушение № *** ,издадена е наказателно постановление № *** г. което е обжалвано пред ЯРС,като било образувано АНД № *** г. на ЯРС като с Решение №*** г. НП е било потвърдено,като посоченото решение е потвърдено и от касационната инстация АС-Я. ,за което обстоятелство ЯРС извърши служебна проверка и съответно тези актове са влезли в сила и са доказани посочените по-горе обстоятелства.
Неоснователно е и възражението на особения представител на ответника,че ищцовото дружество не е използвало адекватна методика за оценка стойността на действително причинените щети по увреденото МПС.
По отношение видът и размерът на вредите, които се намират в пряка причинно – следствена връзка с ПТП , съдът кредитира изцяло заключението на приетата САТЕ като обективно и обосновано. Претенцията на ищеца касае сумата от 537, 90 лв. – заплатено обезщетение и т.к. съдът не може да присъди нещо повече от поисканото, иска следва да бъде уважен в пълния си предявен размер.
Предвид основателността на главния иск,следва да се уважи и претенцията за заплащане обезщетение за забава.Тя има акцесорен хорактер по отношение на главното задължение и присъждането й зависи от неговото уважаване. С оглед установеното съществуване на главното парично задължение,настъпилата му изискуемост и неговото неизпълнение на падежа,на ищеца се дължи обезщетение по чл.86,ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва,считано от изпадането на ответника в забава,предшестваща подаването на заявлението по чл.410 ГПК. Следва да се има предвид,че вземането на застрахователя по регресния иск срещу деликвента произтича от закона и възниква от момента,когато застрахователя плати обезщетението на третото увредено лице,но не е предвидена конкретна дата затова,т.е. не е срочно. Ето защо да настъпят последиците на забава,не е достатъчно да се извърши плащане,а трябва длъжника да бъде поканен да изпълни. В случая не се спори,а и от представеното известие за доставяне е видно,че ответника е получил поканата на ищеца за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение на 27.04.2018 г./лист 28 от заповедното производство/,поради което и с оглед дадения му седемдневен срок за доброволно изпълнение ответника е изпаднал в забава след изтичането му-05.05.2018 г. Размерът на акцесорната претенция съдът определя съгласно разпоредбата на чл.162 ГПК и същия възлиза на претендирания такъв в размер на 55,14 лв.,като иска се явява основателен и следва да бъде уважен в пълния му претендиран размер.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство следва да постанови осъдителен дипозитив за разноските по заповедното производство в размер на 385,00 лв.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК в размер на 885,00 лв. , съобразно представения списък.
Водим от горното, ЯРС
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х.Г.Д., ЕГН **********, дължи на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК-застраховане“ АД -гр. София, , ЕИК ***, сумата от 537,90 лв., представляваща заплатеното от застрахователя обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена с Застрахователна полица № *** г, сумата от 55,14 лв.-мораторна лихва върху сумата от 537,90 лв. начислена за периода от 05.05.2018 г.-датата след изтичане на седемдневния срок за доброволно изпълнение до 08.05.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.05.2019 г. до окончателното изплащане, за което е издадена Заповед за изпълнение по по ч.гр.д.№ *** г. на ЯРС.
ОСЪЖДА Х.Г.Д., ЕГН ********** да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК-застраховане“ АД -гр. София, , ЕИК ***, направените по делото разноски в размер на 885,00 лв. и направените по заповедното производство разноски в размер на385,00 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: