Решение по дело №6653/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4547
Дата: 20 юни 2019 г. (в сила от 20 юни 2019 г.)
Съдия: Владимир Григоров Вълков
Дело: 20191100506653
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№…….

гр. С., 20.06.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VI състав в закрито заседание на 20.06.2019 г. в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Костадинова

          ЧЛЕНОВЕ: Владимир Вълков

                              Радостина Данаилова

                               

като разгледа докладваното от съдия Вълков ч.гр.д. № 6653 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл. 435 ГПК.

            Образувано е по жалба от името на С.И. С.срещу постановление за възлагане на недвижим имот, издадено от М.М.– частен съдебен изпълнител, по изпълнително дело 20137860402392. В жалбата се твърди, че наддаването не е извършено надлежно и имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Застъпва се теза, че предложената от вещо лице начална цена е значително по-ниска от предходно трикратно дадените по-високи оценки и то въпреки покачващата се във времето цена на недвижимите имоти. Твърди се да е нарушено и изискването на чл. 483 ал. 3 ГПК за определяне на средно аритметична стойност от всички оценки, а и жалбоподателката не била уведомена за последната оценка, съответно не й е осигурено правото да поиска извършване на нова експертиза. Оспорва се и постигнатата цена да е по-висока от данъчната оценка. Излага се довод, че предвид нормативното ограничение за размера наддавателното предложение с чл. 489 ал. 6 ГПК, определената по-ниска начална цена препятства постигането на най-високата цена. Оспорва се, че наддавателните предложения отговарят на законовите изисквания, съответно да съдържат необходимите реквизити. Освен това се сочи, че в протокола липсва отбелязване съдебният изпълнител да е предоставил възможност на явилите се общо трима участници да предложат по-висока цена, както предвижда чл. 492 ал. 2 ГПК. Сочи се, че липсата на удостоверяване на този факт препятства възможността за извод, че наддаването не е осъществено надлежно.

            По жалбата е депозирано възражение от взискателя в изпълнителното производство – „Ю.Б.“ АД с довод за недопустимост на жалбата. Счита, че разгласяването на публичната продан не е сред основанията, обуславящи право на жалба. По същество застъпва теза, че възраженията не почиват на конкретно доказани факти като се поддържа, че имотът е възложен надлежно по най-високата предложена цена. Счита, че правото на длъжника да оспори оценката е неприложимо при извършване на нова продан, в която хипотеза е осъществена и процесната. Навежда и довод, че регламентираната от 492 ал. 2 ГПК процедура предполага устно отправено предложение при нормативно предписана стъпка след обявяване на писмените наддавателни преложения.

ЧСИ М.сочи, че наддавачите са внесли нормативно установения задатък в срок, спазени са условията на чл. 489 ГПК и имотът е възложен на най-високата предложена цена, която и е внесена своевременно.

 

 

 

По допустимостта на жалбата

Жалбата е подадена в предписания от закона срок, изхожда от лице, овластено да търси защита от принудително изпълнение за действие, изрично указано от закона като подлежащо на съдебен контрол, следващата се държавна такса е внесена. Това обуславя допустимостта на жалбата. Обхвата на оплакванията остава въпрос по съществото на жалбата.

 

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съдът споделя довода, че законът изрично указва пороци в действията на съдебния изпълнител, обуславящи съдебен контрол по реда на чл. 435 ГПК. Постановлението за възлагане, което е и обжалваното в случая действие, както правилно отчита и процесуалният представител на жалбоподателката, обосновава защитим за длъжника интерес – имуществото да бъде продадено за възможно най-висока цена. Законът обаче изрично дефинира гаранциите за реализация на този защитен интерес – 1) надлежно осъществено наддаване и 2) възлагане на имота на най-високата предложена цена.

Изпълнителното производство е призвано да съвмести интересите на длъжника и взискателя. Граница на правото на длъжника имуществото му да бъде продадено на възможно най-високата цена се явява интересът на кредитора да получи следващото му се изпълнение в разумен срок. Липсващото доброволно изпълнение както в рамките на договорно регламентираното правоотношение, така и в хода на изпълнителното производство налага съвместяването на тези интереси. От тази гледна точка законът предписва конкретни правила, регламентиращи ограничени във времето процедури. Тези правила по необходимост свеждат пазарните условия до проявения интерес към конкретния имот в определения от закона срок. Нормата на чл. 489 ГПК регламентира предпоставките за участие, а чл. 492 ГПК самата наддавателна процедура. Съдебният изпълнител дължи да гарантира съблюдаването на тези правила. Наддавателната процедура е призвана да достигне възможно най-високата цена посредством тайната при писмените наддавания (чл. 489 ал. 2 ГПК) и обезпечена възможност за формиране на решение за участие при узнаване на резултатите (чл. 492 ал. 2 ГПК)

От доказателствата по изпълнителното дело се установява, че участие в обявената публична продан писмено са заявили трима души с приложено доказателство за внесен задатък в указания срок – 17:00 ч. на 14.03.2019 г., с предложена цена, изписана с цифри и думи, както следва В.М.М., писмено предложил цена от 109125,50 лв., Н.Р.В.– 108801,00 лв. и „Б.-1“ ЕООД с предложена цена от 108000,00 лв. От протокол № 312/2019 г. се установява, че предложенията са депозирани на 14.03.2019 г. и приети от длъжностно лице при СРС..

От протокол за публична продан на недвижим имот се установява, че на 15.03.2019 г. след обявяване на предложените цени от тримата участници е постъпило устно наддавателно предложение при условията на чл. 492 ал. 2 ГПК – новата цена е по-висока с размер на един задатък от 119 925,50 лв. Наддавателното предложение е надлежно удостоверено и с подпис на наддавача.

Установява се и постъпило второ устно наддавателно предложение, по-високо от предходното с размера на един задатък или 130725,50 лв. Изрично е удостоверено, че други наддавателни предложения не са направени като за купувач е обявен участникът, дал най-високата цена – В.М.М., а на 21.03.2019 г. е издадено обжалваното постановление, с което имотът е възложен на В.М..

Не се установява обаче ЧСИ М.да е питал три пъти явилите се участниците в публичната продан дали имат желание да предложат по-висока цена. Тази процедура обективно осигурява време за осмисляне на цената, която участникът е готов да даде, за да придобие имота. Изрично отправеното предложение от съдебния изпълнител е и реален стимул за включване в процеса. Поради тази причина законът вменява в задължение на съдебния изпълнител да пита, а не да регистрира евентуално отправени последващи предложения. Освен, че протоколът не удостоверява подобни действия от страна на съдебния изпълнител и в мотивите си съдебният изпълнител не сочи да ги е извършил. Декларацията, че изпълнителното действие е извършено при стриктно спазване на законовите разпоредби не е достатъчна, за да обезпечи съблюдаването на тази гаранция за законосъобразно упражнена принуда.

Алтернативно посоченото основание, обуславящо зачетен от правния ред интерес за длъжника, касае ангажимента на съдебния изпълнител да зачете най-високата предложена цена. Макар и в случая да се установява, че това изискване е спазено, невъзможността за извод, че дължимите гаранции за постигане на най-висока цена са спазени, опорочава постановлението за възлагане.

 

По искането за разноски

Отговорността за разноски в съдебно производство почива на необосновано от правна гледна точка предизвикан съдебен спор. Нормата на чл. 78 ГПК регламентира разноските в исковото производство, а настоящото не се явява такова – предмет на разглеждане не е предявено за защита материално право, а законосъобразността на действията на орган, овластен да ръководи изпълнителното производство. Интересът на правоимащата страна е обезпечен чрез имуществената отговорност на съдебния изпълнител – чл. 74 ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители. Няма основание разноските да бъдат възлагани в тежест на насрещната страна в настоящото производство – взискателят по изпълнението.

Мотивиран от изложеното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ постановление за възлагане на недвижим имот от 21.03.2019 г. по изп.д. № 20137860402392 по описа на частен съдебен изпълнител М.М., рег. № 786.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.И.С. за присъждане на направените по делото разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

 

 

                                                                                                   2.