О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
гр.П.,22.03.2019
г.
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря …………….като разгледа докладваното от районния съдия Ани
Харизанова гр.д.№2412 описа на съда за 2018г.и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Образувано
е по молба от ищцата по делото, чрез пълномощника и за изменение на решението в
частта за разноските . Твърди се, че искът по чл.109 от ЗС е оттеглен в съдебно
заседание , тъй като ответникът след като е бил известен от съда за
образуваното срещу него дело , е извършил ремонтни дейности и е отстранил повредите , в резултат на които
е било смущавано правото на собственост на ищцата. Това обстоятелство е
потвърдено и от свидетелските показания на свидетелката Б. , която е посочила ,
че баба и е отправяла молби към ответниците да поправят банята си, но същите са
останали без уважение и едва след завеждане на делото, те са се заели да
отстранят повредата. При това положение макар и делото да е прекратено по молба
на ищеца, то това прекратяване е било необходимо с оглед новонастъпило
обстоятелство, погасяващо заявеното от защита право и това новонастъпило
обстоятелство е по независещи от ищеца причини, а поради поведението на
ответниците.Действително в чл.78, ал.4 от ГПК е предвидено право на ответника
на разноски и при прекратяване на делото. В случая обаче оттеглянето от иска ,
което процесуално действие е предприето
от ищеца поради новонастъпили сред
предявяването му по независещи от него , а от ответника, обстоятелства,
погасяващи заявеното за защита спорно право , отговорен за разноски е
ответника. Този извод се налага по аргумент , изведен от чл.78, ал.2 от ГПК с
оглед на обстоятелството, че и в такъв случай извънпроцесуалното поведение на
ответника е повод за завеждане на делото, необходимостта от съдебна намеса, по
което отпада с погасяване от него на задължението, предмет на търсената с иска
защита. Преценката в тази насока следва да се основава само на предприетото от
ответника действие , индициращо отпадане на задължението.Според ищцата
ситуацията е аналогична и досежно приетото
от съда , че след като се е десезирал по отношение на част от размера на иска
по чл.45 от ЗЗД за горницата над 160 лв. до първоначално предявените 1000лв.,
то разноските , припадащи се за тази част от горницата следва да се присъдят в
тежест на ищеца . Ищецът нямало как да знае точната цена на ремонтните работи ,
поради което именно е ангажирал като доказателство съдебна експертиза за
установяване на точния размер на вредите, а самите вреди са възникнали именно
поради виновно поведение на ответника. Следователно разноските поделото отново
следва да бъдат понесени от него, съразмерно уважената част от иска и тъй като
искът е уважен в цялост и не съдържа отхвърлителен диспозитив , то разноските
следва да бъдат възстановени на ищцата в цялост. Моли се съда да измени
решението в частта за разноските като се осъдят ответниците да заплатят на
ищцата сторените в цялост разноски
съгласно представения списък.
В срока по чл.248, ал.2 от ГПК от ответниците е подаден писмен отговор, с който оспорват молбата с довод,
че ако законодателят поставяше прилагането на чл.78, ал.4 от ГПК в зависимост
от процесуалното и/ или извънпроцесуалното поведение на ответника , то това щеше да е изрично
посочено , така както е направено в чл.78, ал.2 от ГПК. В отговора се сочи,че ако поведението на
ответника има процесуално значение за извършване и съответно за допускане на
извършено от ищеца оттегляне на иска , а оттам и за прекратяване на делото и
съответно за присъждане на разноски на основание чл.78, ал.4 от ГПК то тогава
процесуалният закон/ ГПК/ щеше да изисква ищецът да посочва конкретната причина
за извършеното от него оттегляне от иска и в частност дали това се дължи на
последващото поведени ето ответника.Според ответниците твърдението на ищцата, че за изменяването / намаляването на размера на иска/
не носи отговорност за разноски, защото не е могла да знае за точната цена на
ремонтните работи докато не бъде извършена поисканата експертиза , и на това
основание има право на пълния размер на разноските е неоснователно. В това
производство ответниците претендират разноски в размер на 400 лв.
Съдът след като се запозна с молбата и данните
по делото намира следното:
Молбата е процесуално допустима. Подадена от
легитимирана страна, в преклузивния срок по чл.248, ал.1 от ГПК/ в срока на
обжалване на съдебния акт/.Налице е и другата процесуално предпоставка за
допустимост на молбата- представен по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Разгледана по същество
молбата е частично основателна като
съображенията за това са както следва:
От приложения на лист 41
от делото списък на разноски е видно, че
същите възлизат в общ размер на 1 532лв.В този размер се претендират и с
настоящата молба.Тук е момента да се посочи,
че така претендираните разноски са действително сторени. От тях 952
лв. са за адвокатско възнаграждение по
двата предявени иска и тъй като изрично в договора за правна помощ няма упоменаване за размера на възнаграждението по
всеки иск съдът приема, че е по равно и така по 476 лв. за всеки иск. При това
положение по иска по чл.109 от ЗС ищцата е сторила разноски в общ размер
на 726лв./ от които ДТ-50 лв., за вещо
лице -200 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 476лв. По иска по чл.45
от ЗЗД ищцата е сторила разноски в общ размер на 806лв./ от които ДТ-80лв.,
вещо лице -250 лв. и адвокатско възнаграждение -476лв./ Всеки от ответниците е
сторил разноски в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение като изрично
не е посочено по всеки от двата предявени срещу тях иска какъв е конкретния
размер на разноските. Ето защо съдът приема, че по всеки иск всеки от
ответниците е направил разноски по 200 лв./ адвокатско възнаграждение/.
В константната практика на
ВКС – определение №843/17.11.2014г по гр.д.№6176/2014г на ВКС , IV ГО се застъпва принципното разбиране, че при прекратяване на
производството поради отказ или оттегляне на иска ответникът има право на
разноски съгласно чл.78, ал.4 от ГПК. Прави се обаче уточнението, че когато
отказът/ оттеглянето/от иска е породен от факти, настъпили след предявяването
на иска като ищецът веднага след това се
е отказал от иска си, отговорността за разноски ще следва да се понесе от
ответника, тоест на него не се дължат разноски от ищеца, ако ответникът с
поведението си е станал причина за предявяване на иска . В тези случаи съдът дължи
изследване на въпроса дали с поведението си ответникът станал
причина за предявяване на иска. Противното разбиране би довело до неоснователно
обогатяване от страна на ответника по делото , станал причина за предявяване на
иска.В определение №626/20.08.2012г по ч.гр.д.№275/2010г на ВКС се приема, че
ответникът има право на разноски при прекратяване на делото поради отказ от иска,
когато този отказ е направен по неизяснена причина.Когато обаче отказът от иска
е предприет поради настъпили след предявяването му и независещи от ищеца, а от
ответника обстоятелства, погасяващи заявеното спорно право , отговорността за
разноски се понася от ответника. В други определения на ВКС/ Определение
№767/05.09.2012г по ч.т.д.№251/2012г на ВКС, Определение №98/20.02.2009г по
гр.д.№91/2009г на ВКС е прието , че
ищецът има право на разноски тогава, когато е оттеглил предявения иск поради
погасяване на задължението от ответника след депозиране на исковата молба,
както и че ответникът няма право на разноски в тази хипотеза/определение
№1176/28.12.2012г по ч.т.д.№560/2012г. на ВКС/.
В контекста на
гореизложеното и предвид обстоятелството, че ищцата оттегли исковата си претенция по чл.109 от ЗС не
поради неизяснени причини, а поради извършени от ответниците след завеждане на
исковата молба действия, с които са отстранили процесния теч, съдът намира, че
ответниците са дали повод за завеждане на делото и нямат право на разноски при
прекратяването му / в т.см. определение №277/21.05.2010г по ч.гр.д.№205/2012г
на ВКС/ . В случая процесуалното действие – оттегляне на неготорния иск по чл.109 от ЗС- е предприето
от ищцата поради новонастъпили след
предявяването му и независещи от нея , а от ответниците обстоятелства,
погасяващи заявеното за защита спорно право, поради което направените от
ответниците разноски за този иск остават в тяхна тежест като същите дължат на
ищцата направените от нея по този иск
разноски в размер на 726лв.
По отношение на предявения
иск по чл.45 от ЗЗД чрез изменението/ намаляването му/ е налице десезиране на
съда за разликата от 160 лв. до претендираните 1000 лв. По този иск на
основание чл.78, ал.4 от ГПК ответниците имат право на разноски. Тъй като по
този иск всеки е направил разноски по 200 лв. ищцата следва да бъде осъдена да заплати
на всеки от ответниците по 168 лв.
В това производство всеки
от ответниците е направил разноски в размер на по 200 лв.Предвид частичното
уважаване на молбата по чл.248 от ГПК за това производство молителката следва
да заплати на ответниците по молбата разноски в размер на 200 лв.
Така мотивиран и на основание чл.248, ал.1, предл.2-ро от ГПК Пазарджишкият районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯВА
решение №153/06.02.2019г, постановено по гр.д.№2412/2018г по описа
на РС-П. частта ЗА РАЗНОСКИТЕ като :
ОСЪЖДА И.Л.К. и Д.Г.К. *** да заплатят на Р.П.С. с ЕГН ********** *** сумата от
726 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Р.П.С. с ЕГН ********** *** да заплати на И.Л.К. ***
сумата от 168 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Р.П.С. с ЕГН ********** *** да заплати на Д.Г.К. ***
сумата от 168 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Р.П.С. с ЕГН ********** *** да заплати на И.Л.К. и Д.Г.К. *** сумата от 200 лв.
разноски по производството по чл.248 от ГПК.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред
ПОС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: