Решение по дело №3126/2023 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка чл.63в ЗАНН.

Заместник директор на ТД на НАП, гр.Пловдив с процесуален представител юрисконсулт И.К. обжалва Решение № 1767 от 24.10.2023г., постановено по АНД № 1967/2023г. на РС – Пловдив, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 688822-F602594/27.01.2023г. на Заместник директор на ТД на НАП, гр.Пловдив, за наложена глоба на К.Б.Б.,***, ЕГН ********** – в размер на 200лв. за нарушение на чл.38 ал.1 т.1 вр. чл.16 ал.1 т.4 от Закона за счетоводството /ЗСч./ вр. с § 33 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците, на основание чл.74 ал.1 пр.1-во ЗСч.

Касаторът счита решението за незаконосъобразно с искане за отмяната му и потвърждаване на НП, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции – по 150лв. за всяка. По отношение претендирани от ответната страна разноски /адвокатско възнаграждение/ е направено възражение за прекомерност в случай, че са над законоустановения минимум. Оспорен е извода на ПРС за незаконосъобразно спиране на административно-наказателното производство от наказващия орган. Счита се, че наказващият орган е овластен да спира производството с арг. от чл.52 и чл.54 ЗАНН. Касаторът не е съгласен и с довода на ПРС за отсъствие в случая на щателно издирване на търсеното лице – поддържа, че всички действия, осъществени от момента на съставяне на АУАН до издаване на НП, вкл. действията по издирване на нарушителя, е необходимо да бъдат съобразявани с давностния срок, установен от чл.34 ал.3 ЗАНН. Твърди се, че не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, ограничило правото на защита на наказаното лице или при недопускане на което би се достигнало до друг извод, различен от обективирания в АУАН и в НП. Отбелязано е, че лицето не отрича нарушението и не оспорва фактическата обстановка. Спазени са изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН.

Ответникът К.Б.Б.,***, с пълномощник адв. Е.В. оспорва касационната жалба в писмен отговор и в писмено становище. Решението на ПРС се счита за законосъобразно и основано на доказателствата по делото. Поддържат се всички правни изводи на съда – спирането на производството е извършено от некомпетентен орган и при отсъствие на предпоставките по чл.43 ал.6 ЗАНН, поради което предвидените в чл.34 ЗАНН срокове не са спрели да текат и преклузивният 6 – месечен срок по чл.34 ал.3 ЗАНН е изтекъл към дата на издаване на НП. Поддържа се и допуснато нарушение на чл.40 ал.2 ЗАНН – двете покани за съставяне на АУАН не може да се приеме, че са надлежно връчени. Поискано е решението на ПРС да бъде оставено в сила с присъждане на съдебни разноски в съответствие с приложен договор за оказана безплатна правна помощ /л.16/.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив счита жалбата за неоснователна.

Касационната жалба е допустима - подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от страна с право и интерес от оспорване. По същество е неоснователна.

1. НП № 688822-F602594/27.01.2023г. е издадено от надлежно упълномощено длъжностно лице /Заповед № ЗМФ-644 от 28.08.2020г. на Министъра на финансите – т.2, б.“а“, е приложена в адм.нак.преписка и цитирана в НП/, а АУАН № F602594/11.03.2021г. е съставен от гл. инспектор по приходите в НАП. Според обстоятелствената част на НП е установено, че Кр.Б. в качеството на управител на Стилбо ЗК ЕООД – предприятие по см. на ЗСч. и търговец по см. на ТЗ, като е бил задължен, не е публикувал годишния финансов отчет /ГФО/ на дружеството за 2019г. в Търговския регистър при Агенцията по вписвания, като го заяви за вписване и представи за обявяване в законоустановения срок – до 30 септември на следващата година, тоест до 30.09.2020г. /съгл. § 33 от ПРЗ на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците/. В НП е посочено, че търговското предприятие е осъществявало дейност през отчетния период 2019г., видно от подадена в ТД на НАП – ГДД по чл.92 ЗКПО с вх. номер от 21.02.2020г. и от приложен към нея годишен отчет за дейността. Към дата на съставяне на АУАН – 11.03.2021г., ГФО за 2019г. не е заявен за вписване и не е представен за обявяване в ТР към АВп. Отразено е, че нарушението е извършено на 01.10.2020г. в гр. Пловдив и установено на 14.12.2020г. – дата, на която НАП е уведомена от АВп. С проверка в ТР при АВп. е констатирано, че ГФО за 2019г. е публикуван на 16.07.2021г.

Фактическата установеност е квалифицирана от правна страна за административно нарушение на чл.16 ал.1 т.4 вр. с чл.38 ал.1 т.1 ЗСч., вр. с § 33 от ПЗР на Закона за мерките и е прието да е осъществен състава на чл.74 ал.1 пр.1-во ЗСч. Вписано е в НП, че нарушението е извършено за първи път, но е налице отегчаващо обстоятелство – ГФО за 2019г. е подаден със значително закъснение.

2. ПРС правилно е възприел фактите по случая относно административното нарушение и административно-наказателното производство. РС - Пловдив отменил НП с извод за допуснати съществени нарушения в административно-наказателното производство. Описани са в хронология извършените от контролните органи действия и са последвали верни правни изводи.

В решението е посочено, че до Кр.Б. са изпратени две покани за явяване за съставяне на АУАН – първата от 15.02.2021г. е останала непотърсена, а втората от 17.02.2021г. е адресирана лично до лицето и получена на 05.03.2021г. В получената лично покана Б. е поканен за явяване в ТД на НАП в 7 дн.срок от получаване на поканата, за съставяне на АУАН. Последният ден от срока изтича на 12.03.2021г., а АУАН е съставен на 11.03.2021г. в отсъствие на нарушителя и му е връчен на 18.03.2023г.

За връчване на АУАН Б. бил търсен два пъти на адресите в гр.Пловдив /******/ посредством куриерска услуга – върху върнатите в цялост разписки не са попълнени констатации на куриера за причини, поради което връчване на пратките до адресата не е осъществено. Извършени са и посещения на двата адреса, документирани с протоколи от 27.05.2021г. и от 05.07.2021г., в които е отразено, че адресът на *** представлява 5-етажен блок със заключена входна врата и домофонна система, на която отсъства фамилия Б., а адресът на ул.Бук е къща с двор без звънец и не е открито лицето.

При тези данни актосъставителят изготвил доклад до зам.директора на ТД на НАП-Пловдив с предложение за спиране на производството на основание чл.43 ал.6 ЗАНН и с разпореждане от 18.08.2021г. производството е спряно от зам.директора на ТД на НАП-Пловдив.

Правилно ПРС приел, че макар от обективна и субективна страна да се установява осъществяване състава на конкретното административно нарушение, коректно квалифицирано от правна страна, в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. АС – Пловдив препраща към изложените аргументирани мотиви от ПРС – чл.221 ал.2 АПК.

В случая АУАН е съставен без да са били налице предпоставките на чл.40 ал.2 ЗАНН, тъй като към дата на съставянето на акта не е изтекъл 7 дн.срок за явяване на поканеното лице в ТД на НАП – Пловдив. В нарушение изискването на чл.40 ал.2 ЗАНН в частта „..или след покана не се яви за съставяне на акта“, АУАН е съставен преди изтичане срокът за явяване на лицето. Правилно ПРС е посочил с позоваване на трайната съдебна практика, че в тежест на административно-наказващият орган е да докаже спазване на правилата по ЗАНН и в случая хипотезата на чл. 40 ал. 2 ЗАНН е приложена без основание. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като нарушава правото на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана, да участва в производството в най – ранния му етап. Личното присъствие при съставяне на АУАН е гаранция и за действителното му съставяне на датата, която се сочи в него, което е от значение за преценката за спазване на сроковете по чл. 34 ЗАНН.

Съответен на доказателствата от преписката е и изводът на ПРС за прилагане нормата на чл.43 ал.6 ЗАНН без наличие на обективни предпоставки за спиране на административно-наказателното производство. Правилно е възприето от РС -Пловдив, че не е осъществено „щателно издирване“ – както бе посочено, двете разписки за връчване на АУАН са върнати без отбелязване на причината за невръчване, при което следва извод за нередовна процедура за потърсване на лицето, последица от което е липса на потърсване ; в протоколите за потърсване не е вписана констатация за напускане на адреса от лицето, като именно на адреса на *** в гр.Пловдив е връчена лично покана до Б. за явяване за съставяне на АУАН. Отсъстват действия за установяване актуален настоящ и постоянен адрес на лицето, както и за ангажиране на общинската администрация и органите на МВР за целите на предписаното щателно издирване. В случая не е съобразена нормата на чл.43 ал.4 ЗАНН – „Когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Актът се предявява и подписва не по-късно от седем дни от получаването и се връща незабавно.“. Следователно, не е осъществен предписания в закона ред, като съответната служба е съответното поделение на МВР и както правилно е отбелязал ПРС – служителите на съответната служба имат задължение по чл.43 ал.4 ЗАНН. Съгласно чл. 43 ал. 6 ЗАНН, когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира. Дори да бъде възприета тезата на касатора по отношение правомощие на административно - наказващия орган да спира производството на основание чл.43 ал.6 ЗАНН, тъй като този орган има право да налага санкция, да прекратява производството, да издава предупреждение, следователно и да спира производството, се съобрази, че при липса на дефинирано понятие за "щателно издирване", следва да бъде търсено значението на думата самостоятелно /подробен, цял, пълен/ и в контекста на процедурата по ЗАНН. Спиране на производството е допустимо когато са извършени всички възможни действия по издирване на нарушителя и са налице еднозначни данни, че въпреки положени необходими за целта усилия, същият не е намерен. Правилото не е спазено с оглед документацията от преписката. В тази вр. от значение е тълкуването, дадено от Върховния съд, а впоследствие и Върховния касационен съд на Република България в редица решения във връзка с чл. 268 ал. 3 т. 2 НПК /отм./, което определя, че "щателното издирване представлява издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини, както и че тази активност следва да се осъществява продължителен период от време. Издирвателните мероприятия не следва да се ограничават в определен часови интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива откривано там. В издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са общинските администрации и органите на МВР. ". Данните за търсене на лицето са преценени правилно от ПРС като недостатъчни, за да обосноват извод за осъществено в конкретния случай щателно издирване. Следователно, не са възникнали правните последици от спиране на производството и срокът по чл.34 ал.3 ЗАНН е изтекъл на 11.09.2021г. и към 27.01.2023г. не е налице правомощие за налагане на санкция.

Във вр. с Решение на СЕС по дело С-438/22г. и чл.18 ал.2 вр. с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл.38 ал.1 т.3 се съобрази, че с оглед характера на спора на адв.В. следва да бъдат присъдени разноски в размер на отменената глоба.

Мотивиран с изложеното и на основание чл.221 ал.2 АПК, Административен съд-Пловдив, XXIV състав,

Р Е Ш И:

Оставя в сила Решение № 1767 от 24.10.2023г., постановено по АНД № 1967/2023г. на РС – Пловдив.

Осъжда НАП да заплати на адв. Е.М.В.,***, служебен адрес – *** – 200лв. адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: