РЕШЕНИЕ
№ 368
гр. Кюстендил, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVI-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Цветанка В. Александрова
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20221520101858 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „************“ АД,
ЕИК ************, срещу Б. Л. И., ЕГН **********. В исковата молба е
изложено, че между страните са съществували облигационни отношения по
продажба на електроенергия, регулирани от Общи условия, които са
общоизвестни и публикувани в периодичния печат по см. на чл. 98а от ЗЕ.
Ищецът твърди, че в периода 14.11.2021 г. – 16.03.2022 г. е доставял
електрическа енергия, за имот – в гр. К., ул. „Р.“ № ** , с ИНТ
*************** за която ответникът не е плащал сумите по фактури на
обща стойност 1152.63 лв. и лихва за забава 36,96 лв. за периода 05.01.2022 –
30.05.2022 г. За горепосочените суми ищецът е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение, образувано е ч.гр.д. № 1030/2022 г. на КРС, като
заповедта е бил връчена чрез залепване.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да установи, че Б. Л.
И., ЕГН **********., с електроснабден имот в гр. К., ул. „Р.“ № ** , с ИНТ
**************, му дължи суми : 1152.63 лв. главница за използвана и
незаплатена електроенергия за периода от 14.11.2021 г. – 16.03.2022 г. и лихва
за забава 36,96 лв. за периода 05.01.2022 – 30.05.2022 г. , ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното плащане; както и разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 1030/2022 г. на КРС в размер на 100 лв.; разноски в
исковото производство в размер на 165 лв.
Отговора на искова молба е връчен по чл. 47, ал. 2 от ГПК, в
канцеларията на съда. Не е постъпил отговор на искова молба. в съдебно
1
заседание процесуалният представител на ответника – адв. И. прави
възражение, че ответникът не е нито ползвател, нито собственик на имота.
Оспорва основателността на исковата молба. Сочи, че ищецът не е представил
договор, а общите условия не са източник на облигационни отношения.
Излага, че ищецът не е посочил дали ответникът е собственик или ползвател
на имота. Твърди, че ответникът живее в чужбина от дълги години.
Претендира разноски. Прави възражение, че адвокатския хонорар не е
заплатен от ищеца на представляващия го адвокат.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал. 1, пр.1 ЗЗД ,в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба на електроенергия между него и ответника, притежаващ
качеството собствени или ползвател на имота; че е доставил електрическа
енергия в твърдените количества; че за ответника е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на
тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираното вземане. По иска с правно основание с чл.422 ГПК, вр. чл.86
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането
на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
1. С оглед задължителните указания по т. 10а от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът извърши и служебна проверка за наличието на
специалните предпоставки за допустимост на настоящото производство, като
видно от материалите по приложеното ч.гр. д. № 1030 от описа на КРС за
2022 г., е налице невъзможност процесната заповед по чл. 410 ГПК да влезе в
законна сила поради връчване на заповедта на длъжника по реда на чл. 47, ал.
5 от ГПК. Ето защо, за ищеца е възникнал интерес от установяване на
вземането си по исков път. Указанията на съда до дружеството са съответни
на предприетите действия, като е спазен и срокът по чл. 415 ГПК. Поради
изложеното претенцията се възприема за допустима.
2. По въпроса налице ли е облигационно отношение между страните по
продажба на електрическа енергия:
2.1. За да има едно лице качеството потребител на електрическа енергия
е необходимо наличието на две кумулативни предпоставки: 1) да е налице
валидно облигационно правоотношение по продажба на електрическа енергия
за имота по смисъла на Закона за енергетиката, при спазване на чл. 98а от ЗЕ;
2) лицето, от което се претендира заплащане на стойността на доставената и
ползвана електрическа енергия, да е собственик или вещен ползвател на
имота.
Страните не спорят, че процесния имот е електроснабден.
2.2. Въпреки горното, процесуалния представител на ответника е
оспорил, че последния клиент на електрическа енергия, че е ползвател или
2
собственик на имота.
Съдът следва да отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.133 от ГПК,
когато в установения срок по чл.131, ал.1 ГПК ответникът не подаде писмен
отговор, не вземе становище, не направи възражения, той губи възможността
да упражни тези права по-късно. Това, обаче, не изключва понатъшното
участие на ответника в производството и не го лишава изобщо от
процесуални права свързани с неговата защита. Разпоредбата на чл.133 от
ГПК въвежда строга преклузия по отношение на изрично упоменатите в тази
разпоредба процесуални действия на ответника относно разширяване
предмета на делото / предявяване от ответника на насрещен иск и инцидентен
установителен иск /, относно отклонения във връзка със страните/привличане
от ответника на трето лице-помагач/, както и относно несвоевременно
въвеждане чрез възражение на релевантни за спора факти и събиране на
доказателства за тях, а не на възможността му да се брани чрез посочване на
чисто правни съображения срещу наведените от ищеца в исковата молба
обстоятелства, на които се основава спорното право, без да сочи нови факти и
доказателства, които не фигурират в исковата молба, респ. в доклада по
чл.146 ГПК и които са извън хипотезите в чл.147 от ГПК – така Решение №
228/20.12.2010г., по т.д. № 530/2010 ВКС и Определение № 4391 от
19.12.2022 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 3953/2022 г.
Поради гореизложеното, възражението на ответника по съществото на
спора, че не е нито ползвател, нито собственик на процесния имот, следва да
бъде прието като направено в срок и разгледано по същество.
2.3. Съгласно нормата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент,
който купува електрическа енергия за собствени битови нужди, а съгласно
разпоредбата на чл. 98а ЗЕ крайният снабдител с електрическа енергия
продава същата при публично известни общи условия, които влизат в сила за
клиентите му без да е необходимо изричното им писмено приемане – арг. ал.
4 от законовия текст.
Клиента на електрическа енергия трябва да притежава качеството на
собственик или на носител на ограничено вещно право на ползване върху
електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е за собствени битови
нужди – по аналогия на приетото в Тълкувателно решение № 2/2017 г. от
17.05.2018 г., постановено по Тълкувателно дело № 2/2017 г. по отношение на
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Този извод следва
и от клаузите на Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на доставчика на електрическа енергия, като в чл. 4, ал. 2 от ОУ е
дадено определение на понятието "потребител на електрическа енергия за
битови нужди", а именно – физическо лице, което е собственик или ползвател
на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно
действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за
домакинството си – така Решение № 3 от 4.01.2023 г. на ОС - Кюстендил по в.
гр. д. № 594/2022 г.
В Разпореждане № 782/23.02.2023 г. по гр.д. № 1858/2022 г. настоящият
състав е разпределил в доказателствена тежест на ищеца да установи, че
3
между страните е налице твърдяното облигационно отношение, както и че
ответникът е собственик или ползвател на имота. Съдът е указал изрично на
ищеца да конкретизира какво е качество притежава ответникът – собственик
или ползвател на процесния имот. Въпреки разпределението на
доказателствената тежест и дадените указания, ищецът не е представил
каквито и да било доказателства за твърдяното от него обстоятелство, че
именно ответникът е бил собственик или ползвател на процесния
електроснабден имот в посочения период.
Ищецът е открил партида с титуляр ответника, той е записан в
счетоводството на „***********“ **при партидата на имота, находящ се в гр.
К., ул. „Р.“ № **, ИТН *****, дружеството е издало фактури, сочещи го за
получател. Горното не е достатъчно, за да обоснове качеството на ответника
на потребител на електрическа енергия и в исковия период. Това
обстоятелства, с оглед наведеното от ответната страна оспорване, следваше
да бъде установено при условията на пълно и главно доказване именно от
ищцовото дружество, съобразно разпределената от съда в проекто-доклада по
делото (последният обявен в последствие за окончателен) доказателствена
тежест.
Изложеното обосновава извод, че в случая не е доказано наличието на
валидно облигационно правоотношение между страните по делото, поради
което искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Неоснователността на главния иск обуславя неоснователност и на
акцесорните такива - лихва върху главницата.
3. По отговорността за разноски: Предвид изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат единствено на ответната
страна. В заповедното производство няма данни за сторени такива. В
исковото производство процесуалният й представител претендира заплащане
на адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв. В исковата молба е
направено възражение за прекомерност на възнаграждението, което според
съда с оглед на правната и фактическа сложност на делото и прилагайки чл. 7,
ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. следва да бъде присъдено такова е
размер на 420 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „************“ АД, ЕИК *****,
установителни искове – за признаване за установено в отношенията между
страните, че Б. Л. И., ЕГН **********, дължи на ищеца следните суми:
1152.63 лв. - представляваща главница за използвана и незаплатена
електрическа енергия за имот, намиращ се в гр. К., ул. „Р.“ № **, с ИНТ
*********, за периода от 14.11.2021 г. до 16.03.2022 г. и 36,96 лв. -
представляваща лихва за забава за периода 05.01.2022 – 30.05.2022 г., ведно
със законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
4
плащане на главницата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 1030/2022 г. на КРС.
ОСЪЖДА „*************“ АД, ЕИК **********, ДА ЗАПЛАТИ на Б.
Л. И., ЕГН **********, сумата в размер на 420 лв. (четиристотин и двадесет
лева), представляващи разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването му, пред Окръжен съд - Кюстендил.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
5