№ 41
гр. Шумен, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Азадухи Ов. Карагьозян
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20213600500497 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №310/14.07.2021г. по гр.д.№691/2021г. по описа на ШРС, съдът е
признал за установено в отношенията между страните по делото, че Ж. А.М. с ЕГН
********** с адрес гр.Ш., ул. №, действаща чрез адв.С.Т. от ШАК НЕ ДЪЛЖИ на
Национално бюро за правна помощ с адрес гр.София , ул.“Развигор“ № 1, представлявано
от Н.В.И. сума в размер общо на 708.50 лв. , от която 320 лв. за възнаграждение за правна
помощ по НОХД № 511/2014г. по описа на ШОС, 5 лв. за присъдени разноски, 150 лв.
адвокатски хонорар по изпълнителното дело, 233.50 лв. такси по Тарифата на ЧСИ към
19.11.2020г. по изпълнително дело № 2020*0400818 по описа на ЧСИ Д.З., образувано по
издаден Изпълнителен лист № 65 от 22.04.2015г. по НОХД № 511/2014 г. по описа на ШОС
и е осъдил Национално бюро за правна помощ на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати
на Ж. А.М. сума в размер на 350 лв., представляваща разноски по делото.
Решението е обжалвано от ответника Национално бюро за правна помощ, в частта му с
която съдът е уважил иска по чл.439 от ГПК за сумата от 150 лв. адвокатски хонорар по
изпълнителното дело и 233.50 лв. такси по Тарифата на ЧСИ към 19.11.2020г. като
недопустимо , а в условията на евентуалност като неправилно и незаконосъобразно по
изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено в
тази му част и вместо това съдът да постанови ново с което да приеме иска за тези суми за
недопустим и да прекрати производството по делото по отношение на тях или да отхвърли
искът за тези суми като неоснователен.
1
Въззиваемата страна Ж. А.М. не е депозирала отговор на въззивната жалба . В
съдебно заседание , чрез пълномошника си адв.С.Т. от ШАК оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана и моли съдът да я остави без уважение и да потвърди
решението в обжалванА.М. част.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК , от надлежна страна и при
наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по
делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Ж. А.М. с ЕГН
********** с адрес гр.Ш., ул. №, действаща чрез адв. С.Т. от ШАК със съдебен адрес гр.Ш.,
ул.№, ет., кантора срещу Национално бюро за правна помощ с адрес гр.София,
ул.“Развигор“ № 1, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание
чл.439 от ГПК като се иска признаване за установено в отношенията между страните, че
ищцата не дължи на ответника сума в размер на общо 708.50 лева по изпълнително дело №
2020*0400818 на ЧСИ Д.З. , като погасена по давност , от която 320 лв. за възнаграждение за
правна помощ по НОХД № 511/2014г. по описа на ШОС, 5 лв. за присъдени разноски, 150
лв. адвокатски хонорар по изпълнителното дело и 233.50 лв. такси по Тарифата на ЧСИ.
Предмет на настоящото въззивно производство е само сумата от 150 лв. адвокатски
хонорар по изпълнителното дело и 233.50 лв. такси по Тарифата на ЧСИ.
Между страните не съществува спор, че изпълнително дело № 2020*0400818 по описа
на ЧСИ Д.З. е образувано по молба от Националната Агенция по приходите, чрез Началника
отдел „Частни държавни вземания“ от 02.07.2020г., по изпълнителен лист № 65 от
22.04.2015г. издаден срещу ищцата в полза на Национално бюро за правна помощ за сумата
от 320 лв. за възнаграждение за правна помощ по НОХД № 511/2014г. по описа на ШОС и за
сумата от 5 лв. за държавна такса за издаване на изпълнителният лист.
Жалбоподателят твърди във въззивната си жалба ,че сумите от 150 лв. адвокатски
хонорар по изпълнителното дело и 233.50 лв. такси по Тарифата на ЧСИ не били предмет
на издаденият изпълнителен лист ,въз основа на който било образувано изпълнителното
дело , поради което и по отношение на тях искът бил недопустим ,поради липсата на правен
интерес , респективно същият бил неоснователен.
Съдът счита това възражение за неоснователно ,тъй като тези разноски се
претендират за събиране по изпълнителното дело и са предмет на вземането посочено в
призовката за доброволно изпълнение до длъжника изпратена му по изпълнителното дело и
за него съществува интерес наред с главното вземане да установи тяхната недължимост,
като същите нямат самостоятелен характер.
Жалбоподателят твърди в жалбата си , че Национално бюро за правна помощ не било
2
титуляр на вземанията за 150 лв. адвокатски хонорар по изпълнителното дело и 233.50 лв.
такси по Тарифата на ЧСИ и същите не били направени от бюрото ,нито се претендирали от
него и на това основание искът бил недопустим ,поради липсата на правен интерес ,
респективно същият бил неоснователен .
Съдът счита ,че е налице правен интерес от предявяване на иска именно срещу
носителя на материалното право по издаденият изпълнителен лист, а именно Национално
бюро за правна помощ, което е надлежният ответник по иска и по отношение на разноските
, доколкото те са пряко обвързани с дължимостта на главното задължение и нямат
самостоятелен характер. Участник в материалното правоотношение и поради това
легитимиран надлежен ответник в настоящото производство е кредиторът и взискател
НБПП, в чиято полза е издаден изпълнителния лист. В този смисъл е и Определение № 513
от 06.07.2010г. на ВКС по ч.т.д. № 465/2010г., II т.о.
Поради това искът е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
С влязло в сила съдебно решение по настоящото дело е отречено съществуването на
главното вземане на НБПП по издаденият в негова полза изпълнителен лист , поради което
и вземането за направените в изпълнителното производство разноски също не съществува.
На осн.чл.433 ал.1 т.7 изпълнителното производство се прекратява ,когато е налице влязло в
сила съдебно решение по чл.439 от ГПК, като последиците от това прекратяване настъпват
по силата на закона и за това не е необходим акт на съдебният изпълнител. На осн.чл.79
ал.1 т.1 от ГПК в този случай разноските по настоящото изпълнително дело са за сметка на
взискателя , който е НБПП.
Предвид гореизложеното длъжникът не дължи сумата от 150 лв. адвокатски хонорар
по изпълнителното дело и сумата от 233.50 лв. такси по Тарифата на ЧСИ по
изпълнително дело № 2020*0400818 по описа на ЧСИ Д.З. и предявеният отрицателен
установителен иск по отношение на тях е основателен и следва да се уважи.
В съотвествие с изложените фактически и правни доводи, настоящата инстанция
приема, че решението в обжалванА.М. част е правилно и следва да се потвърди.
Решението в останалА.М. част не е било обжалвано и е влязло в сила.
Предвид изхода от спора на ищцата се следват направените от нея разноски за
първата инстанция за които са представени доказателства, че са реално платени. В
настоящия случай ищцата е внесла държавна такса за образуване на делото в размер на 50
лв., като се представя и договор за правна помощ и съдействие и списък за разноски по чл.80
от ГПК за платения от нея адвокатски хонорар в размер на 300 лв. По отношение на
направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, то съдът намира
същото за неоснователно. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.(изм. и доп.
с ДВ, бр.68 от 31.07.2020г.), то предвиденото минимално адвокатско възнаграждение за
суми до 1000 лв.(какъвто е настоящия случай) е 300 лв., колкото страните са договорили и
помежду си. Съдът не би могъл да намали договорено между страните възнаграждение,
предвид, че същото е в минимума, определен в нормативния акт.
3
За въззивната инстанция предвид неоснователността на жалбата на жалбоподателя не
му се следват разноски по делото , а искане за присъждане на разноски от въззиваемата
страна не е направено.
Водим от горното , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №310/14.07.2021г. по гр.д.№691/2021г. по описа на ШРС
в обжалваната част.
Разноски не се присъждат.
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4