№ 1116
гр. Варна, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Златина Ив. Кавърджикова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Елица Н. Ж.а
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Елица Н. Ж.а Въззивно гражданско дело
№ 20243100501320 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 44802/04.06.20234 г. от М. В. А.–
Х., германска гражданка, чрез процесуалния й представител адв. А. Г. от ВАК,
срещу Решение № 1788 от 20.05.2024 г., постановено по гр. дело № 173/2024 г.
на Варненския районен съд, 49 състав, с което е отхвърлен предявеният от А.
Д. А., заместен в хода на производството на осн. чл. 227 ГПК от своята майка
М. В. А.–Х., срещу Община Аксаково, иск с правно основание чл. 124 ГПК за
установяване, че ищецът е собственик на ПИ с идентификатор *** по КК и КР
на с. Долище, общ Аксаково, обл. Варна с площ 987 кв.м., представляващ
УПИ ІХ-194, кв.8 по плана на ********** с площ от 973 кв.м. при граници:
УПИ X-194, УПИ XXІХ-455, 456, УПИ ХХХ-456, УПИ V-192, УПИ VІІІ-193 и
улица, въз основа на упражнявано давностно владение през периода от
10.07.1990 г. до датата на завеждане на иска - 29.06.2022 г.
Въззивницата, действаща като правоприемник на ищеца А. А., намира
обжалваното решение за неправилно, като моли същото да бъде отменено, а
предявеният иск уважен. Излага, че обжалваното решение недопустимо
преповтаря мотивите на вече обезсиленото решение, постановено в предходно
воденото между страните производство по гр. д. № 8298/2022 г. по описа на
ВРС. Първоинстанционният съд следва да изгради свои собствени мотиви въз
основа на установените по делото факти. Освен това съдът не се е произнесъл
по част от наведените с исковата молба твърдения, както и че разпределението
на доказателствената тежест е неправилно. Приема за необоснован извода на
съда за липсата на анимус у ищеца, че държи имота за себе си, както и че с
трите молби до ответника е признал правото му на собственост по отношение
на процесния имот. Твърди, че с исковата молба ищецът се позовава на свое
1
оригинерно придобивно основание, а именно упражнявана от самия него
фактическа власт върху имота в периода от 10.07.1990 г. до датата на исковата
молба, като позоваването, че имотът е бил винаги в патримониума на
семейството му е с оглед твърдението за неговото своене. Прави оплакване за
липса на обсъждане от страна на първоинстанционния съд на показанията на
свидетеля С., според която единствено ищецът А. А. е осъществявал
фактическа власт върху имота за процесния период. Поддържа, че ответникът
не е успял да обори презумпцията на чл. 69 ЗС, установена в полза на
владеещия несобственик. Сочи, че трите молби до Община Аксаково са
отправени от ищеца към Общината в качеството й на орган на власт, а не като
равнопоставен субект, поради което същите не представляват действия по
смисъла на чл. 116 ЗЗД, годни да прекъснат придобивната давност. В жалбата
се сочи, че с молбата от 2008 г. ищецът А. е поискал от Общината уреждане
границите на имотите му, граничещи с процесния, като е заявил, че по
документи последният е собственост на Община Аксаково, но по силата на
давностно владение е негов. Третата молба до ответника от 2018 г. не може да
породи действие, доколкото към този момент давността вече е била изтекла
считано от 01.06.1996 г. до 31.05.2006 г., както и за периода 31.12.2017 г. до
19.01.2018 г. Излага, че доколкото мораториумът за придобиване по давност на
имоти частна общинска собственост е отменен с решение на КС, то следва да
се приеме, че давността е изтекла в полза на първоначалния ищец А. още на
01.06.2006 г., като се позовава на владение в периода 01.06.1996 г. – 01.06.2006
г. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и за уважаване на
предявения иск.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна -
Община Аксаково, в който се изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно, като
първоинстанционният съд в съответствие с всички доказателства по делото
надлежно е установил липсата на анимус у ищеца за своене на имота.
Позовава се на подадените от ищеца до Община Аксаково молби, в които са
отправени искания за закупуване на процесния имот, като счита, че тези
именно изявления оборват презумпцията на чл. 69 ЗС. Процесният имот е
частна общинска собственост и като такъв не може да се придобива по
давност. Моли за оставяне на жалбата без уважение и за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител,
поддържа жалбата си.
Въззиваемата страна, чрез юрк. Ю., оспорва жалбата, като поддържа
депозирания писмен отговор.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за
установено в отношенията между ищеца А. А., заместен в хода на процеса от
своята майка М. А.-Х., и Община Аксаково, че ищецът е собственик на УПИ
№ IX-194, кв. 8 по плана на с. Долище, общ. Аксаково, област Варна, с площ
от 985 кв. м, въз основа на давностно владение, упражнявано в периода от
10.07.1990 г. до датата на исковата молба – 29.06.22 г.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на УПИ № X-194,
кв. 8, по плана на с. Долище, общ. Аксаково, който е придобил чрез дарение от
баба си С.Ж. и дядо си В. Ж. на 10.07.1990 г. От тази дата владее дарения му
имот лично и чрез своите баба и дядо, които са държали имота за него. Баба
2
му С.Ж. e упражнявала фактическа власт с намерението, че е собственик по
отношение на съседния УПИ № IX-194 от 1957 г. до 10.07.1990 г., когато
предала владението на първоначалния ищец. УПИ № IX-194 и съседните му
парцели са оградени от една обща ограда, съществуваща от 1957 г. С нот. акт.
№144, том X, дело №4106/18.09.1967 г. на нотариус при Варненски народен
съд, С.Ж. е призната за собственик по давностно владение и наследяване на
няколко имота, сред които е и процесният парцел – IX-194. На 17.02.1988 г. с
решение по гр.д. № 3049/1987 г. на ВРС от 17.02.1988 г. със съдебна делба
между С.Ж. и Държавата, горепосоченият парцел е поставен в дял и
собственост на Държавата, като последната никога не е установявала владение
върху него. За парцел № IX-194 е съществувал АДС №1100/30.03.1988 г. на
ОНС-Аксаково, като със заповед №АО-1-7703/436/11.08.2003г. на Областен
управител на област Варна имотът, като незастроен и отреден за жилищно
строителство, е отписан от актовите книги за държавна собственост и по
силата на закона е преминал в собственост на Община Аксаково. В периода от
01.06.1996 г. до 31.05.2006 г. е текла придобивна давност в негова полза,
докато със законодателно изменение - ЗДЗС с ДВ бр. 46/2006г., считано от
31.05.2006 г., е било въведено спиране на давността, а впоследствие с
обявяване на §1 и §2 от ЗР на ЗИЗС за противоконституционни, изтичането на
давност за придобиване на имоти общинска собственост е било възстановено.
В постъпилия писмен отговор ответникът оспорва иска. Посочва, че
Държавата е придобила правото на собственост върху процесния имот
съгласно съдебно решение от 17.02.1988 г., постановено по гр.д. № 3049/1987
г. по описа на ВРС, с което е извършена делба между праводателя на
първоначалния ищец – С.Ж. и Държавата, като в дял на последната е поставен
процесният парцел. Излага, че решението е задължително и за
правоприемника на С.Ж. – първоначалния и заместилия го ищец в настоящото
производство, съобразно императивната разпоредба на чл. 298, ал. 2 ГПК. В
отговора се сочи още, че съгл. §42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС, застроените и
незастроените парцели и имоти, представляващи частна държавна или
общинска собственост, отредени за жилищно строителство и
благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на
действащите към датата на влизането в сила на горепосочения закон ПУП,
преминават в собственост на общините, като настъпва трансформация на
частната държавна собственост в частна общинска собственост. Предвид
факта, че процесният парцел отговаря на горепосочените изисквания на закона
същият е преминал в собственост на Общината по реда §42 от ПЗР към ЗИД
на ЗОС, тъй като към момента на влизане в сила на горецитираните
разпоредби процесният УПИ IX-194 е бил държавна собственост с
предназначение за жилищно строителство. С оглед на това, ищецът не би
могъл да придобие по давност имота, тъй като давност в негова полза е
възможно да е текла единствено в периода 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г.
Приема, че ищецът не е представил доказателства относно това да е
противопоставял на Държавата или общината владение, което да го прави
собственик, а самият факт на съставяне на Акт за частна общинска
собственост като титул за собственост, сам по себе си смущава
осъществяваното от ищеца владение. Изтъква, че първоначалният ищец е
признал правото на собственост на Община Аксаково, подавайки молби за
закупуване на процесния парцел през 2008 г., 2010 г. и през 2018 г., като с тези
свои действия не е противопоставил свои права, а напротив е изразил желание
за закупуване на процесния имот. Възразява, че по отношение на имота,
3
ищецът не е осъществявал владение, а само държане и то не за себе си, а за
Община Аксаково, тъй като липсват действия от негова страна, които да
навеждат за осъществявано владение. Междувременно Общината е
манифестирала правото си на собственост върху парцел № IX-194, като в
изминалите години е извършвала проверка на място, искала е отписването на
имота, като държавна собственост, а от Общинския съвет са вземани различни
решения, свързани с него - откриване на процедура за провеждане на търг с
тайно наддаване за продажба на процесния имот, което е инициирано във
връзка с подадената от първоначалния ищец молба от 17.10.2010 г. за
закупуване на имота.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид становищата и доводите на страните, прие за установено
следното от фактическа страна:
От представения по делото нот. акт за собственост № 144/18.09.1967 г.,
том X, дело № 4106/1967 г. на варненски нотариус се установява, че С.Ж. е
призната за собственик въз основа на извършена обстоятелствена проверка, по
давностно владение и наследство на дворно място пл. № 76, в квартал 21,
състоящо се от парцел III-76 от 3 370 кв.м., както и парцел II-76 от 2 780 кв.м.,
находящо се в **********.
С решение от 17.02.1988 г., постановено по гр.д. № 3049/1987 г. по описа
на ВРС, е извършена делба между С.Ж. и държавата на парцел № III-76 в кв.
21, по стария план на село Долище, идентичен с парцел X-194 и IX-194 по
новия регулационен план, одобрен със Заповед № 6327/17.11.1977 г. В дял на
С.Ж. е поставено дворно място с площ от 1120 кв.м., съставляващо парцел X-
194, кв. 8 по плана на с. Долище, а в дял на държавата е поставено дворно
място с площ от 985 кв.м., съставляващо парцел IX-194, кв. 8 по плана на с.
Долище, Област Варна.
По делото е представен Акт за държавна собственост № 1100/30.03.1988
г., въз основа на влязлото в сила решение за делба по гр.д. № 3049/1987 г. по
описа на ВРС, за недвижим имот – дворно място с площ от 985 кв.м.,
съставляващо парцел IX-194, кв. 8 по плана на с. Долище, Област Варна.
С договор № 55/28.04.1989 г. Държавата е отстъпила право на строеж в
полза на В.Й. върху държавен парцел № IX – 194, кв. 8 по плана на с. Долище,
Област Варна /л. 105 ВРС/.
С договор за дарение, обективиран в НА № 128, т. XII, дело №
3661/1990 г. С.Ж. и В. Ж. даряват на внука си А. А. дворно място с площ от
1120 кв.м., съставляващо парцел X-194, кв. 8 по плана на с. Долище, обл.
Варна, ведно с построените в него жилищна сграда и постройки, както и
всички подобрения и насаждения, като дарителите са си запазили пожизнено
право на ползване.
С нотариален акт за покупко-продажба № 110/22.12.1997 г., том XCIII,
дело № 24459/1997 г. А. А. придобива от своята майка М. А.-Х. и от своята
сестра М.Р., следните недвижими имоти: дворно място с площ от 1145 кв.м.,
представляващо парцел IV-195, както и дворно място с площ от 1180 кв.м.,
съставляващо парцел III-195 и двете в с. Долище, Област Варна.
С нот. акт. № 39, том I, рег. № 365, дело № 33 от 04.02.2009 г. А. А. е
признат за собственик на следните недвижими имоти: УПИ № XXVIII-455, в
кв. 8 по плана на с. Долище обл. Варна, с площ от 982 кв.м.; УПИ № XXIX-
455,456 в кв. 8 по плана на с. Долище обл. Варна, с площ от 646 кв.м., както и
4
УПИ № XXX-456, в кв. 8 по плана на с. Долище обл. Варна, с площ от 787
кв.м.
Със Заповед № АО-1-7703/436 от 11.08.2003 г. на Областния управител
на гр. Варна е отписан от актовите книги за недвижими имоти -имот частна
държавна собственост, включен в АДС № 1100/30.03.1988 г., представляващ
дворно място с площ от 985 кв.м., съставляващо парцел IX-194, кв. 8 по плана
на с. Долище, Област Варна.
На 01.10.2003 г. е издадена Акт за общинска собственост № 659 за
дворно място с площ от 985 кв.м., съставляващо парцел IX-194, кв. 8 по плана
на с. Долище, Област Варна, на осн. пар. 42 от ПЗР на ЗОС и чл. 56 ЗОС, с
предишен собственик държавата.
По делото са представени 3 броя молби от 14.05.2008 г., 28.06.2010 г.,
както и молба от 17.10.2018 г., изходящи от ищеца А. А. до Община Аксакова,
с искане за закупуване на процесния имот – частна общинска собственост, а
именно парцел IX-194, кв. 8 по плана на с. Долище, Област Варна.
Представен е протокол № 040 от 16.02.2011 г. от проведено събрание на
Общинския съвет на Община Аксаково, относно вземане на решение за
разпореждане с имот частна общинска собственост – УПИ № IX-194, кв. 8 по
плана на с. Долище. Взето е решение за откриване на процедура за
провеждане на публичен търг с явно наддаване за продажбата му.
В съдебно заседание, проведено на 09.03.2023 г., е разпитана
свидетелката Т. С., без родство и дела със страните. Св. С. – геодезист по
професия, твърди, че познава ищеца А. именно във връзка с имотите му в с.
Долище, тъй като се е занимавала с всичко, което му е било необходимо във
връзка с кадастъра. Твърди, че бабата на А. – С. Ж.а е владяла целия голям
имот с площ от 6150 кв. м. още от 1957 г., но чак през 1967 г. се е сдобила с
документ за собственост по давност. Свидетелката С. си е служила с
изработена от нея скица, по която е давала показанията си /л. 85 от делото на
ВРС/ и която съдът е приел, като неразделна част от протокола от откритото
съдебно заседание. Според свидетелката целият голям имот, който е бил
собственост на баба С. и за който има издаден КНА от 1967 г. е обхващал и
границите на процесния парцел IX-194, като парцелите в обхвата му никога не
са били разделяни с отделна ограда, а са обградени с една обща. В големия
двор, част от който е и процесният парцел, е виждала единствено баба С. и
внука й А.. Твърди, че за първи път е посетила имота през 1989 г., като винаги
същият е бил поддържан и окосен. Сочи, че баба С. е обработвала както своя
парцел УПИ-X-194, така и съседния на него УПИ-IX-194, защото се намирали
в общ двор, като дори къщата на С. навлизала в процесния имот. Според св.
С., баба С. каквото е сеела в нейния парцел, такова е сеела и в парцела на
Общината, като през цялото време е била подпомагана от внука си А.. След
като баба му С. починала през 2005 г. само А. обработвал имотите. Твърди, че
В.Й., на когото е било преотстъпено право на строеж върху процесния имот –
IX -194 никога не се е появявал там. Според св. С. всички имоти, вкл. и
процесният са обградени с една обща ограда, с две врати, за които имал ключ
само А.. Свидетелят твърди, че А. много пъти е искал да се яви на търг, дори с
цената на това да купи процесния имот, но нищо не се е случвало.
По делото е представена актуална скица на имота /л. 81 от делото ВРС/,
видно от която поземлен имот IX – 194, кв. 8 по плана на с. Долище по
предходен план от 1977 г. е идентичен с поземлен имот с идентификатор №
*** по КККР – гр. Варна, одобрени със Заповед РД-18-146/17.08.2022 г. на
5
изпълнителния директор на АГКК.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови
правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има
интерес от това.
По делото е предявен иск с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за
установено в отношенията между ищеца и ответника, че ищецът А. А.,
заместен в хода на процеса от майка си М. А. – Х., е собственик на дворно
място, представляващо парцел № IX – 194, находящо се в с. Долище, обл.
Варна, на основание осъществено от него давностно владение в периода от
10.07.1990 г. до датата на предявяване на иска – 29.06.2022 г.
Не е спорно между страните, а и от представените по делото
доказателства се установява, че към момента, от който се твърди да е започнал
да тече давностния срок за процесния имот, същият е бил собственост на
държавата. От представеното решение за делба по гр.д. № 3049/1987 г. по
описа на ВРС се установява, че процесният имот IX – 194, с площ от 985 кв.м.,
находящ се в село Долище, е предоставен в дял на държавата, като в дял на
С.Ж. е поставен съседния парцел № X-194, който впоследствие тя и съпругът
й В. Ж. даряват на внука си – ищец по делото А. А., видно от представения по
делото нот. акт № 128, т. XII, дело № 3661/1990 г. за дарение.
По-късно процесният имот IX-194 е преминал в собственост на Община
Аксаково на осн. пар. 42 от ПЗР към ЗИДЗОС, съгласно който текст
застроените и незастроените парцели и имоти-частна държавна собственост,
отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени
мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към
датата на влизането в сила на закона подробни градоустройствени планове,
преминават в собственост на общините. Именно поради това е бил издаден и
Акт за общинска собственост № 659 от 01.10.2003 г., с който е удостоверено,
че имотът е преминал в собственост на Общината.
По така предявения иск с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът следва
да установи, че е осъществявал владение върху процесния имот по смисъла на
чл. 68 ЗС, като е налице обективния елемент на упражнявана фактическа
власт върху имота, както и субективният елемент, че го е държал като свой, за
период от 10 г., считано от 10.07.1990 г. и до датата на исковата молба.
Съдът намира, че от показанията на св. С., разпитана пред първата
инстанция, следва извод, че в действителност, след като държавата е
придобила собствеността върху парцел IX-194 през 1988 г. по силата на
допуснатата делба никога не е осъществявала фактическа власт върху него. От
показанията на разпитания свидетел се установява, че С. е осъществявала
фактическа власт върху всички имоти, за които е призната за собственик с НА
от 1967 г., вкл. и процесния – IX 194 г. не само до постановяване на решението
за делба, с което имотът е предоставен в дял на държавата, но и след това.
Установява се, че всички имоти, за които С. е била призната за собственик още
през 1967 г., вкл. процесният парцел IX-194, са оградени с една обща ограда, и
са се обработвали от нея и внука й А. А.. В действителност от представения по
делото договор за учредяване право на строеж № 55/28.04.1989 г. се
установява, че държавата е отстъпила право на строеж в полза на В.Й. върху
6
процесния парцел № IX – 194, кв. 8 по плана на с. Долище, Област Варна /л.
105 ВРС/, но от показанията на св. С. се установява, че това лице никога не се
е появявало в имота, и към момента в него няма изградено нищо. Съдът
намира, че от показанията на разпитания свидетел се установява, че след като
С. и В. Ж.и са дарили на внука си парцел X-194, последният е започнал да
осъществява фактическа власт не само над този парцел, но и над процесния
IX-194, който е обработвал и стопанисвал заедно с праводателя си С.. Всички
имоти, които са били собственост на баба С. по силата на НА от 1967 г., наред
с процесния, винаги са били оградени с една обща ограда, като достъп до тях е
имал само А., защото единствено той е държал ключовете за двете врати на
оградата. От представените по делото нотариални актове от 1990 г., 1997 г. и
2009 г., се установява, че всички имоти, които е притежавала баба С., са
преминали в собственост на внука й А. с изкл. на процесния парцел, но се
установи, че той винаги е бил част от общия двор с имотите на ищеца, като е
бил ограден, както беше посочено вече по-горе с една обща ограда заедно с
тях.
Съдът намира, че в периода от 10.07.1990 г. до 31.05.1996 г. в полза на
ищеца не е могла да тече давност за придобиване на процесния имот на това
основание, доколкото действалата през този период разпоредба на чл. 86 ЗС в
редакцията от ДВ бр. 31/17.04.1990 г. не е допускала придобиване по давност
на имоти държавна и общинска собственост.
С ДВ. бр. 33 от 1996 г. /в сила от 01.06.1996 г./ е въведено разграничение
в чл. 6 ЗС на държавната, съответно общинската собственост на публична и
частна, като със същия брой е допуснато изменение на чл. 86 ЗС, като е
предвидено, че отпада забраната за придобиване по давност на вещи частна
държавна и общинска собственост. Няма спор, че процесният имот към този
момент е бил частна общинска собственост.
С пар. 1, ал. 1 от ЗДЗС, обн., ДВ, бр. 46 от 6.06.2006 г., в сила от 1 юни
2006 г. е въведен мораториум за придобиване по давност на държавни и
общински имоти, който мораториумът е отменен с Решение № 3/24.02.2022 г.
по конституционно дело № 16/2021 г. на Конституционния съд на РБ, влязло в
сила на 08.03.2022 г. В мотивите на решението е прието, че с обявяването на
разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗДЗС за противоконституционна не се засяга
нейният досегашен ефект, като съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията
последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят от момента на
влизане на решението в сила, а именно от 08.03.2022 г. С цитираното решение
е обявена и за противоконституционна разпоредбата на параграф 2 от
заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за
собствеността (обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г.), с който е
предвидено ретроактивно действие на спирането на давността считано от 31
декември 2017 г. до 19.01.2018 г.
От изложеното по-горе следва, че давност в полза на ищеца по
отношение на процесния имот е текла считано от 01.06.1996 г., когато е
отпаднала забраната за придобиване по давност на имоти частна държавна и
общинска собственост до 31.05.2006 г., като от 01.06.2006 г. е действал
въведения с § 1, ал. 1 ЗДЗС мораториум за придобиване по давност на
държавни и общински имоти. Давност в полза на ищеца е могла да тече и в
периода от 31 декември 2017 г. до 19.01.2018 г., доколкото с цитираното
Решение на КС е отменено ретроактивното действие на параграф 2 от ЗР на
ЗИЗС, който е предвиждал, че в този период давност също не тече. С влизане в
7
сила на решението на КС на 08.03.2022 г. давност в полза на ищеца също е
могла да тече. Следва да бъде отбелязано, че настоящият състав не споделя
изложеното във въззивната жалба, че отмяната на мораториума има обратно
действие, като не може да се приеме, че ищецът е придобил имота по давност
още на 01.06.2006 г. Както бе цитирано по-горе, обявяването на разпоредбата
на § 1, ал. 1 ЗДЗС за противоконституционна не се засяга нейният досегашен
ефект, като последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят от
момента на влизане на решението в сила, а именно от 08.03.2022 г. нататък.
Поради изложеното на установяване в настоящото производство
подлежи фактът дали в периода от 01.06.1996 г. до датата на исковата молба -
29.06.22 г. е изтекъл давностния срок за придобиване по давност на процесния
имот.
Фактическият състав на придобивната давност за недвижими имоти,
съгласно чл. 79 ЗС включва владение и изтичане на десетгодишен или
петгодишен период от време. В случая и доколкото ищецът не твърди, че е
установил фактическа власт върху имота на основание, годно да го направи
собственик, то последният се явява недобросъвестен владелец, респ. следва да
установи, че е осъществявал владение върху имота за период от 10 г.
Следва да бъде отбелязано, че издаденият акт за общинска собственост
от 01.10.2003 г., с който е установено, че процесният имот е преминал в
собственост на Община Аксаково на осн. пар. 42 от ПЗР на ЗОС има
единствено констативно действие, като с него не е била отнета фактическата
власт на владелеца и не е прекъсната придобивната давност на ищеца.
Съдът намира, че от показанията на св. С. следва извод за осъществявана
в процесния имот фактическа власт от ищеца още от 10.07.1990 г. до датата на
исковата молба. Владението е било явно, постоянно, непрекъснато и
спокойно, но съдът намира, че не се доказва същото да е било несъмнено, а
именно по безспорен начин да следва, че ищецът е държал вещта за себе си
като своя.
От представените три броя молби, депозирани от ищеца до Община
Аксаково се установява, че той е искал закупуването на процесния имот. С
първата молба от 14.05.2008 г. А. е поискал Общината да се разпореди с
процесния имот в негова полза, с твърдения, че го владее повече от 17 г. С
молбата от 28.06.2010 г. А. А. е поискал от кмета на Община Аксаково да
закупи УПИ № IX-194, кв. 8 по плана на с. Долище, поради необходимост от
разширяване и промяна на границите на притежаваните от него УПИ № X-194
и XXX-456. С молбата от 17.10.2018 г. отново е поискал разрешение за
„закупуване на имота“. Цитираните молби, наред с показанията на св. С.,
която заявява, че е била наясно и знаела, че ищецът е искал да се яви на търг и
да закупи имота от Общината, свидетелстват за липсата на един от двата
основани елемента на владението, а именно намерението вещта да се държи
като своя.
Съгласно чл. 116, б. „а“ ЗЗД давността се прекъсва с признание на
вземането от длъжника. В случая цитираните молби недвусмислено разкриват,
че ищецът не счита себе си за собственик на процесният имот, а счита за
собственик Общината, от която желае да закупи имота. Именно във връзка с
тези молби е било взето и решение за провеждане на търг с явно наддаване за
конкретния имот, видно от протокол на Общинския съвет на Община
Аксаково на л. 56 по делото на ВРС.
8
От 01.06.1996 г., когато в полза на ищеца съобразно промените в чл. 86
ЗС е могъл да започне да тече давностен срок до 31.05.2006 г. са изтекли
почти 10 г., но не е достигал един ден на ищеца за придобиване на процесния
имот по давност с оглед въведения мораториум за придобиване по давност на
имоти държавна и общинска собственост. Но с изявленията в молбата си от
14.05.2008 г. ищецът е признал правото на Община Аксаково. Липсвало е
следователно намерение за своене на вещта от негова страна. Същата стойност
съдът придава и на молба от 28.06.2010 г., макар че тогава е действал
мораториумът. По аналогичен начин в периода от втората молба до третата
молба на 17.10.2018 г. давност не е могла да тече поради съществуващия
мораториум /с изключение на периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г./, но А.
отново е показал с отправената молба, че не счита себе си за собственик,
искайки да закупи имота от Общината. След като и към 17.10.2018 г. е искал
да закупува имота, няма как да бъде прието от съда, че той вече е придобил
собствеността по давност, изтекла за него на 01.01.2018 г. Лишени от правна
логика са обясненията на процесуалния представител на въззивницата, дадени
пред въззивния съд за предприетите от А. А. действия по подаване на молби с
такова съдържание до Общината, при положение, че смята себе си за
собственик. В мотивите на ТР 4/2012 г. по тълк. дело № 4/2012 на ОСГК на
ВКС е прието, че за да се трансформира фактическото състояние на
упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено
вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието
на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната
давност. В случая ищецът противно на твърденията си, че давността за него е
изтекла дори още през 2006 г. с молбите от 2008г., 2010 г. и 2018 г. не само не
се е позовавал на последиците от придобивната давност, но категорично е
заявил, че желае да откупи от Общината процесния имот, явно зачитайки
правата й на собственик. Не следва да бъдат споделени изложените
твърдения, че молбите били адресирани до Община Аксаково в качеството й
на орган на власт. Имотът е частна общинска собственост и като такъв по
повод на правоотношенията, възникнали с него Общината се явява
частноправен субект, поради което и молбите, адресирани до нея за
закупуване на имота са именно в качеството й на равнопоставен субект. Едва
от 08.03.2022 г. в полза на ищеца е могло да тече придобивна давност, но към
датата на исковата молба – 29.06.2022 г. не е изтекъл необходимият 10-
годишен давностен срок.
Поради изложените съображения, настоящият състав намира, че в полза
на ищеца не се е осъществил фактическия състав по чл. 79 ЗС, доколкото не се
доказа ищецът да е държал вещта като своя. Исковата претенция е
неоснователна.
Поради съвпадане на изводите на ВОС с тези в обжалваното решение,
последното следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се следват единствено на въззиваемата
страна, за което е отправено нарочно искане с отговора на въззивната жалба,
както и е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК за сумата от 360
лева – юрисконсултско възнаграждение. Община Аксаково е представлявана
от юрисконсулт, поради което и дължимото възнаграждение следва да се
определи по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правна помощ в размер на 360 лева.
9
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1788/20.05.2024 г., постановено по гр.
дело № 173/2024 г. на Варненския районен съд, 49 състав, с което е отхвърлен
предявеният от А. Д. А., ЕГН **********, заместен в хода на производството
на осн. чл. 227 ГПК от своята майка М. В. А.-Х., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. Варна, ж.к. „Т.“ ***, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да
бъде прието за установено по отношение на Община Аксаково, ЕИК
*********, ул. „Г.П.“ 58б, че ищецът е собственик на ПИ с идентификатор №
*** по КККР на с. Долище, общ Аксаково, обл. Варна с площ по скица 987
кв.м., а по документ за собственост-АОС-985 кв.м., с номер по предходен план
– IX-194, при съседи: ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ
с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор *** и
ПИ с идентификатор ***, въз основа на придобито право на собственост чрез
упражнявано давностно владение през периода от 10.07.1990 г. до датата на
завеждане на иска - 29.06.2022 г.
ОСЪЖДА М. В. А.-Х., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Варна,
ж.к. „Т.“ *** ДА ЗАПЛАТИ на Община Аксаково, ЕИК *********, ул. „Г.П.“
58б сумата от 360 /триста и шестдесет/ лева, представляваща разноски през
въззивната инстанция на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването на препис на страните,
при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10