Р
Е Ш Е
Н И Е №418
гр.Хасково, 12.07.2018год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание
на пети юли
през две хиляди
и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 2652 по описа за 2017г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от „А 1 България“ ЕАД
/с предишно наименование „Мобилтел ЕАД“/, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Илинден“,
ул.“Кукуш“ № 1, ЕИК *********, против Т.Т.М.,***, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК - за
установяване на вземане, за което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2077/2017г. по описа на Районен
съд-Хасково.
В исковата молба ищецът твърди, че между ищеца и ответницата съществувал и валидно действал
Договор с индивидуален потребителски номер М4149472 от 30.06.2014г., към който
било подписано и Приложение 1, по силата на който на ответницата били
предоставяни далекосъобщителни услуги за мобилен номер **********, за срок от
24 месеца по избран тарифен план - Мтел Мобилен интернет S. Между ищеца и ответницата съществувал и валидно действал
и Договор с индивидуален потребителски номер М4139129 от 21.06.2014г., с който
на ответницата били предоставяни далекосъобщителни услуги за мобилен номер
**********, за срок от 24 месеца. Съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния оператор „Заплащането
на услугите се извършва възоснова на месечна фактура, която се издава на името
на абоната. При сключване на договора „Мобилтел“ уведомява всеки абонат за
таксуващия период, за който ще му бъде издавана фактура. Промяната на този
период може да бъде извършвана едностранно от „Мобилтел“ след предварително
уведомление до абоната.
Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за
плащане на дължимите суми“. В срока на действието на договора за мобилни
услуги ищецът издал на абоната /ответницата/ следните фактури по договор за
предоставяне на далекосъобщителна услуга: 1.Договор за предоставяне на
далекосъобщителна услуга с номер М4139129 от
21.06.2014 г., по който били издадени следните фактури: фактура №
*********/18.07.2014г., с падеж на плащане 02.08.2014г., за отчетен период от
16.06.2014 г. до 15.07.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 3.24 лева; фактура № *********/19.08.2014г., с падеж на плащане
03.09.2014г., за отчетен период от 16.07.2014г. до 15.08.2014г., за ползване на
далекосъобщителни услуги за сумата от 146.63 лева; фактура №
*********/19.09.2014г., с падеж на плащане 04.10.2014 г., за отчетен период от
16.08.2014г.до 15.09.2014г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата
от 38.14 лева; фактура № *********/22.01.2015г., с падеж на плащане
22.01.2015г., за отчетен период от 16.12.2014г. до 15.01.2015г., в която била
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни
услуги в размер на 610.69 лева. Длъжникът не бил изпълнил задълженията си по
посочените договори, като не бил заплатил в срок всички дължими към оператора
суми за потребени договорни услуги, което обусловило правото на мобилния
оператор да прекрати едностранно сключените с ответницата договори за далекосъобщителни
услуги и да начисли неустойка за това. Вземането по договора с длъжника не било
погасено към подаването на заявлението, поради което и на основание чл.86 от ЗЗД ищецът претендира и мораторна лиха за забава, начислена върху главницата в размер
на 53.52 лева за периода от 05.10.2014г. до 24.07.2017г. 2. Договор за
предоставяне на далекосъобщителна услуга с номер М4149472 от 30.06.2014г., по
който били издадени следните фактури: фактура № *********/25.07.2014г., с падеж
на плащане 09.08.2014г., за отчетен период от 23.06.2014г. до 22.07.2014г., за
ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 15.80 лева.; фактура №
*********/26.08.2014г., с падеж на плащане 10.09.2014г., за отчетен период от
23.07.2014г. до 22.08.2014г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата
от 5.90 лева; фактура № *********/29.12.2014г., с падеж на плащане 29.12.2014
г., за отчетен период от 23.11.2014г. до 22.12.2014г., в която била начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в
размер на 88.56 лева. Длъжникът не бил изпълнил задълженията си по посочените
договори, като не заплатил в срок всички дължими към оператора суми за
потребени договорни услуги, което обусловило правото на мобилния оператор да
прекрати едностранно сключените договори за далекосъобщителни услуги и да
начисли неустойка за предсрочно прекратяване на договорите. Вземането по
договора с длъжника не било погасено и към подаването на заявлението, поради
което и на основание чл.86 от ЗЗД ищецът претендира и мораторна лиха за забава,
начислена върху главницата в размер на 6.36 лева за периода от 11.09.2014г. до
24.07.2017г. Посочва се още в исковата молба, че ответницата не изпълнила
задълженията си по посочените договори, като не заплатила в срок всички дължими
към ищеца суми за потребени договорни услуги, което обусловило правото на
мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с абоната-длъжник договори
за далекосъобщителни услуги и да му начисли неустойка за това. Претендираната
от ответницата сума в размер на 908.96 лева, посочена като главница, представлявала сбор от
предоставени на абоната от оператора далекосъобщителни услуги по сключените
между тях договори за далекосъобщителни услуги и начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги, а именно
главницата била формирана като сбор от потребените и незаплатени
далекосъобщителни услуги по договор М4139129 от
21.06.2014г. и договор М4149472 от 30.06.2014г., както следва: 209.71
лева - незаплатена далекосъобщителна услуга /в т.ч.
разговори, данни, съобщения, абонаментни такси, лизингови вноски, пакетни
минути, и други такси и услуги/ и
начислена неустойка в размер на 699.25 лева. Сумата в размер на 209.71 лева за
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги била формулирана като сбор от
предоставените и незаплатени далекосъобщителни услуги по двата договора или,
както следва: 188.01 лева -
незаплателни далекосъобщителни услуги по договор М4139129 от 21.06.2014г. и
21.70 лева незаплателни далекосъобщителни услуги по договор М4149472 от
30.06.2014г. Сумата в размер на 699.25 лева била формирана като сбор от начислените
на абоната 2 бр. неустойки по Договор М4139129 от 21.06.2014г. и Договор
М4149472 от 30.06.2014г. /610.69 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на
Договор М4139129 от 21.06.2014г. и 88.56 лева - неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор М4149472 от 30.06.2014г. Ищецът имал право да получава
в срок всички дължими от абоната суми за ползването на предоставените услуги,
както и имал право да получава в срок всички суми по т. 34.а-34.в от Общите
условия. Незаплатената стойност на далекосъобщителните услуги, предоставяни на
абоната, била отразена във фактурите. Доколкото последните не били погасени от
абоната-ответник, ищецът прекратил едностранно сключения с него договор за
мобилни услуги, поради което била начислена неустойка. В случая клаузата за
неустойка била регламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата
на подписването му и в Общите условия на оператора, неразделна част от
индивидуалния договор и имали задължителна сила за страните, освен ако не е
уговорено друго. Настоящият случай не попадал в тази хипотеза, защото такава
допълнителна уговорка нямало. Клаузата за неустойка фигурирала в представените
с исковата молба Приложения към договорите в Раздел „Отговорност“. Основанието
за прекратяване на договора следвало и от 27.2 и чл. 54 от ОУ на мобилния
оператор, в които било записано, че „Мобилтел“ има право да ограничи достъпа до
част от услугите или да прекрати индивидуалния договор, ако абонатът има
неизплатени дължими вземания към „Мобилтел“. А съгласно чл.54 от ОУ „Мобилтел има право
едностранно да прекрати Договора за услуги или временно да спре достъпа на
абоната до мрежата в следните случаи: 54.1 При неплащане на дължими суми след
изтичане срока за плащане. „За самото прекратяване на договора законът
не изисква форма нито за валидност, нито за доказване, тъй като то настъпва по
силата на договора, поради неизпълнението на абоната да заплати цената на
предоставените му мобилни услуги. Клаузата за неустойка била регламентирана и
уредена в договора за мобилни услуги към датата на подписването му и Общите
условия на оператора. Видно било от представените договори, че ответницата се е
съгласила и приела Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл.37.а от Общите Условия,
(Доп. съгласувано с Решение № 639/13.04.2006 г. на КРС) ищецът имал право да
получава в срок всички дължими от абоната суми за ползването на предоставените
услуги. 37.б. Мобилтел има право да получава в срок всички суми по т.34.а-34.в
от Общите условия. Съгласно чл. 26.5.
ищецът предоставял на абоната 15-дневен срок след издаване на фактурата за
плащането на посочената в нея сума. Дължимите, съгласно сключените договори, и
незаплатени от абоната суми за ползвани от същия услуги по договорите с
оператора, обусловило правото на ищеца /чл.54 от ОУ/ да прекрати едностранно
индивидуалния договор на ответницата. Твърди се също в исковата молба, че по силата на чл. 26.4 от Общите условия на „Мобилтел“ ЕАД, неполучаването
на фактура не освобождава потребителя от задължението му за плащане на
дължимата сума. Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и
на всякакви допълнителни /извънредни/
разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен
ред. Съгласно чл.27 от Общите условия, плащането на посочената във фактурата
сума се извършвало в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след
датата на издаването й. При неспазване на срока потребителят дължал неустойка
за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение. В конкретния
случай ответницата била подписала договор за мобилни услуги, ползвала
предоствените й мобилни услуги, не била изпълнила задължението си по договор да
заплаща стойността на услугата, като с това си поведение изпаднала в забава.
Издадени й били фактури, които не били заплатени в срок. Изпълнен бил
фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което
ответницата следвало да понесе отговорността си. Предвид изложеното, моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответницата, че дължи на ищеца сумата в размер на 968.84
лева, от които 908.96 лева – главница за потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги и неустойка за предсрочно прекратяване на договори за
далекосъобщителни услуги и 59.88 лева - мораторна лихва за периода от
05.10.2014г. до 24.07.2017г., по Договор М4139129 от 21.06.2014г. и Договор М4149472 от
30.06.2014г. и издадени възоснова на тях фактури, ведно със законната лихва
върху главницата от 17.08.2017г. до окончателното й изплащане. Претендира
разноски в настоящото и в заповедното производство.
В срока по чл.131 от
ГПК ответницата подава отговор на исковата молба, в който оспорва иска
по основание и размер. Твърди, че никога не е сключвала и съответно подписвала
договори за мобилни услуги с ищеца, нито е ползвала услугите му. След
получаване на първото писмо от ищеца, подала жалба в РП-Хасково, че подписите
под договорите не са нейни и че не е ползвала услугите на този мобилен
оператор. В постановлението на РП-Хасково било вписано, че при извършената
проверка е установено, че подписите, положени под договорите, не са на
ответницата. Това производство било прекратено и изпратено по подсъдност на
РП-Димитровград, където бил спряно до издирване на лицето Л. Н. И.. Извън
посоченото, ответницата не била получавала и фактури за услугите, които се
твърдяло, че е ползвала, а следвало да има такива. Според договора следвало
ищецът да прекрати същия още след първата неплатена сума, вместо да й бъдат
начислявани още суми, лихви и неустойки. Ответницата оспорва подписите под
договорите и твърди, че не са нейни. Не било ясно и как е формирана
неустойката, описана във фактурите и защо е включена в главницата, която се
претендира. Претендира разноски. В съдебно заседание поддържа подадения
отговор.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
Възоснова на заявление по Ч.гр.д.№
2077/2017г. по описа на Районен съд-Хасково е издадена Заповед №
№ 1083/22.08.2017г., с която е разпоредено длъжницата Т.Т.М. да заплати на
заявителя „Мобилтел“ ЕАД / с настоящо наименование „А 1 България“ ЕАД/ сумата 908.96 лева, общо
дължима главница, включваща незаплатена далекосъобщителна услуга по Договор №
4139129 от 21.06.2014г. и Договор № 419472 от 30.06.2014г. и издадени възоснова
на тях фактури за периода от 18.07.2014г. до 22.01.2015г. в размер на 209.71
лева и 699.25 лева – дължима неустойка за предсрочно прекратяване на Договор №
4139129 от 21.06.2014г. за далекосъобщителна услуга и Договор № 419472 от
30.06.2014г. за далекосъобщителна услуга; сумата в размер на 59.88 лева – мораторна
лихва, начислена за периода от 05.10.2014г. до 24.07.2017г. , ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 17.08.2017г. до окончателното й изплащане, както и направените по
делото разноски, от които 25 лева – платена държавна такса и 180 лева –
възнаграждение за упълномощен по делото адвокат.
Представиха се по делото Договор № 419472/30.06.2014г. и Приложения
към него,както и Договор без дата и приложения към същия, на
които ищецът позовава своя иск. Представени са и Общите
условия на дружеството ищец за взаимоотношенията между него и абонатите и
потребителите на обществени мобилни услуги. Като писмени доказателства по
делото бяха приети и издадените през процесния период фактури за
стойността на ползваните услуги, предоставени от ищеца на ответницата. В
така приетите писмени доказателства подробно са уредени отношенията между
потребител на този вид услуга, както и правата и задълженията
на всяка от страните. Основното задължение на
потребителя - в случая ответницата, е било да
заплаща в срок използваните услуги.
По делото ответницата заема
позиция, че между нея и ищеца не са били сключени договори, по
силата на които тя да е поемала задължението да заплаща доставени й услуги от
мобилния оператор. Във връзка с така
направеното оспорване на иска и откритото производство по оспорване подписа на
ответницата в процесните договори и приложенията към тях в
качеството на абонат, на основание чл.193 от ГПК бе открито производство
по оспорване подписа на ответницата. За правилното и
всестранно изясняване на спорния въпрос съдът назначи и изслуша заключение на вещо
лице
графолог - В.М.. Видно
от заключението, което не бе оспорено от страните, е, че подписите върху Договор № М
4149472/30.06.2014г., Приложение №1/30.06.2014г., Приложеине
№ 3 с дата на подписване 30.06.2014г., Договор без номер
и дата, сключен между страните, Приложение № 1
към договор /без посочен номер и дата/ с дата 21.06.2014г., Допълнение
към Приложение № 1 към Договор без посочен номер и дата, Приложение № 3
към Договор
/без посочен номер и дата/ с дата на подписване 21.06.2014г. и данни за
потребител към договор /без номер/ с дата 23.06.2014г., не са изпълнени
от лицето Т.Т.М., т.е. от ответницата.
При така възприетата фактическа
обстановка се налага обоснован извод, че между страните
не е възникнало валидно облигационно отношение, по което
ответницата да е неизправна страна и да дължи на ищеца исковата сума. Не
се установи същата да е сключила договори за мобилни
услуги с ищеца, нито да е подписвала допълнителни приложения
и допълнения към тях, поради което няма основание да бъде ангажирана
отговорността й. В подкрепа на този извод на съда следва да се посочи, че
е и представеното доказателство за образувано Досъдебно производство №
656/2015г. по описа на РУ на МВР-Димитровград, което
на този етап се води срещу неизвестен извършител, но се съдържат
неоспорими данни, че ответницата е
разпитана като свидетел по това производство, пострадала от
престъпление по чл. 309 ал.1 от НК.
Предвид всичко изложено по-горе, съдът намира
предявения установителен иск за неоснователен и недоказан, поради
което ще следва да го отхвърли, като ищецът бъде осъден да
заплати на ответницата направените деловодни разноски с оглед
изхода на делото, в размер на 400 лева, представляващи възнаграждение за
адвокат, а по сметка на Районен съд-Хасково разноски за вещо лице в размер на
152.50 лева, платени от бюджетните средства на съда.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А1 България“
ЕАД /с предишно
наименование „Мобилтел“ ЕАД/, със седалище и
адрес на управление: гр.София, Район „Илинден“, ул.“Кукуш“ № 1,
ЕИК *********, против Т.Т.М., ЕГН **********,***, иск с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на
ответницата, че дължи на ищеца сумата 968.84 лева, от
които 908.96 лева - главница и 59.88 лева –
мораторна лихва за периода от 05.10.2014г. до 24.07.2017г., за
която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № 1083/22.08.2017г. по Ч. гр.д.№ 2077/2017г. по описа на на Районен
съд-Хасково, като
– неоснователен.
ОСЪЖДА „А1 България“
ЕАД /с предишно
наименование „Мобилтел“ ЕАД/, със седалище и
адрес на управление: гр.София, Район „Илинден“, ул.“Кукуш“ № 1,
ЕИК *********, да заплати на Т.Т.М., ЕГН **********,***, направените
по делото разноски в размер на 400 лева - адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „А1 България“
ЕАД /с предишно
наименование „Мобилтел“ ЕАД/, със седалище и
адрес на управление: гр.София, Район „Илинден“, ул.“Кукуш“ № 1,
ЕИК *********, да заплати по сметка на Районен
съд-Хасково
сумата от 152.50 лева - разноски за вещо
лице.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.