Р Е Ш Е Н И Е
№ 4031
гр. Пловдив, 26.11.2018
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III граждански състав, в публично съдебно заседание на тридесети октомври две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 4628 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с
искова молба от „А1 България” ЕАД – гр. София (с предишно наименование
„Мобилтел” ЕАД), ЕИК ********* против К.Ф.А., ЕГН **********, с която са
предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищцовото дружество следните суми, а именно: сумата от общо 115,48 лв.,
представляваща сбор от стойността на незаплатени далекосъобщителни услуги,
дължими по договор за далекосъобщителни услуги № *******от 07.07.2009 г., по
който са издадени фактура № *********/10.10.2014 г. и фактура № *********/12.11.2014
г.; сумата от общо 149,22 лв., представляваща сбор от стойността на неустойки за
предсрочно прекратяване на договор далекосъобщителни услуги № *******от
07.07.2009 г., за която е издадена фактура № *********/16.03.2015 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
на изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
съда – 11.10.2017 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 9672/12.10.2017 г. по
ч.гр.д. № 16027 по описа за 2017 г. на Районен съд Пловдив, Х граждански състав.
Ищцовото
дружество твърди, че с ответника имали сключен договор № *******от 07.07.2009
г. и ИД на клиента № *******, последно новиран на 21.12.2013 г., с който на
ответника били предоставени далекосъобщителни услуги за мобилен номер ******* по
тарифен план LOOP
EXTREME с месечна абонаментна такса 19,90 лв. за срок от 2
години. Посочва, че за срока на действието на договора за мобилни услуги
ищцовото дружество издало на ответника фактурите, подробно описани в исковата
молба по номер, дата, стойност и основание, посочени и по-горе. Изтъква, че
длъжникът не е изпълнявал задълженията си по процесните договори, което
обусловило правото му да прекрати едностранно последните, като договорът за
далекосъобщителни услуги № *******от 07.07.2009 г. бил прекратен. Предвид
предсрочното прекратяване на договорите на ответника била начислена неустойка,
която е и една от претенциите по настоящата искова молба. Ищецът моли за
уважаване на предявените установителни искове и присъждане на сторените разноски,
както в заповедното, така и в исковото производство.
С определение №
4024/20.04.2018 г., постановено по настоящото дело, производството по
последното е прекратено частично по отношение на предявения иск за признаване
за установена дължимостта на сумата от 33,12 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане за периода от 28.11.2014 г. до 25.09.2017 г., поради отказ от
иска от ищеца на основание чл.233 ГПК. Затова предмет на разглеждане в
настоящото производство за предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД, подробно описани по-горе.
В срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна К.Ф.А., чрез назначения
по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. В.В., със становище за
неоснователност на предявените искове. Ответникът оспорва наличието на
облигационно правоотношение по посочения договор за мобилни услуги от
07.07.2009 г. Твърди, че не е обвързан от Общите условия към договора, не е
запознат с тях и не ги е подписвал; не е получавал, нито подписвал процесните
фактури, по които ищцовото дружество претендира заплащане на процесните суми.
Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От приетото
за послужване частно гр.д. № 16027 по описа за 2017 г. на Районен съд Пловдив,
X граждански състав, се установява, че за процесните суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 9672/12.10.2017 г. Последната
е връчена на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което съдът е
указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК да предяви иск
за установяване на вземанията си. В дадения от съда едномесечен срок е предявен
искът с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, който има за предмет вземания,
идентични на тези, предмет на издадената заповед за изпълнение. Поради
изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е допустим.
За основателността на исковите си претенции, ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване съгласно чл.154, ал.1 ГПК, наличието на
валидно облигационно правоотношение с ответника по договор за далекосъобщителни
услуги № *******от 07.07.2009 г., при общи условия, които са обвързали ответника, както
и че ищецът е бил изправна страна по договора; че договорът е прекратен на
посоченото основание, като докаже вземанията си и по размер.
При така разпределената доказателствена
тежест, съдът приема за неоснователни предявените исковe, поради следното:
От приетите по делото писмени доказателства
не се установи наличието на основанието, въз основа на което се претендират
дължимите суми за главница в размер на 115,48 лева – незаплатена
далекосъобщителна услуга и неустойки в размер на 149,22 лева. В случая, ищецът „А
1 България" ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД“), основава
претенцията си на сключен с ответника, в качеството му на потребител, договор за
далекосъобщителни услуги № М1376007 г. от 07.07.2009 г., по силата на който на
ответника били предоставени далекосъобщителни услуги за мобилен номер ******* по
тарифен план LOOP EXTREME с месечна абонаментна такса 19,90 лева за срок от 2 години. Именно
този договор е посочен и в заявлението по реда на чл. 410 ГПК като основание на
претендираното вземане. В настоящия случай обаче такъв договор по делото не бе
представен от страна на ищеца, в чиято тежест бе да установи основанието, на
което претендира вземането си срещу ответника. По делото е представен друг
договор, сключен с ответника като потребител, а именно договор с № ******* от 21.12.2013
г., ведно с Приложение № 1 към него. Доколкото в исковата молба се твърди, че сключеният
договор от дата 07.07.2009 г. е последно новиран на 21.12.2013 г., то съдът
намира, че видно от приетия по делото, като доказателство договор не може да се
направи категоричен и обоснован извод за това обстоятелство. Не се установява в
договор с № ******* от 21.12.2013 г. наличието на клауза, в която страните изрично
да са уговорили, че с него се подновява съществуващата облигационна обвързаност
между страните, произтичаща от договор с дата 07.07.2009 г. Единствените
документи, представени от страна на ищеца във връзка с договора, въз основа на
чието неизпълнение претендира присъждане на процесните суми са – сметка № *******
от 16.03.2015 г., с падеж на плащане 16.03.2015 за сумата от 149,22 лева, с
която е начислена неустойка и Общи условия. В настоящия случай горепосочените
доказателства не установяват обвързаността на страните по силата на соченото
облигационно правоотношение, тъй като от тях не могат да се извлекат
съществените елементи на процесния договор, а именно правата и задълженията на
страните, случаите на неизпълнение и уговорените за тях санкции и неустойки,
условията при които се дължат същите и техният размер, стойността на месечните
такси, падежът на задълженията и срокът на договора. Безспорно по делото следва
да са доказани всички тези обстоятелства, релевантни за присъждане на
претендираните суми за главница и неустойки, което не бе сторено от ищеца, при
разпределена с доклада на съда доказателствена тежест.
Предвид изложеното, съдът намира, че ищцовото
дружество не установи наличието на валидно възникнало облигационно
правоотношение между страните по договор от 07.07.2009 г., поради което следва
да се приема за недоказано възникването на задължения за заплащане на
потребените далекосъобщителни услуги. Следователно не би могло да има и
неизпълнение на същите от страна на ответника, което да обоснове присъждане на
дължимите по договора неустойки.
Ето защо исковете са неоснователни и следва
да се отхвърлят.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на
спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника следва да се
присъдят направените по делото разноски. Предвид обстоятелството, че разноските
на особения представител на ответника, които са внесени предварително от ищеца
и заплатени, съобразно определение на съда от 03.07.2018 г., други разноски не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А1 България” ЕАД
– гр. София (с предишно наименование „Мобилтел” ЕАД), ЕИК: *********, със адрес
и селище на управление: гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1 против К.Ф.А.,
ЕГН: **********, с адрес: *** обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че К.Ф.А. дължи на ищцовото дружество следните
суми, а именно: сумата от общо 115,48
лева (сто и петнадесет лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща сбор от
стойността на незаплатени далекосъобщителни услуги, дължими по договор за
далекосъобщителни услуги № ******* от 07.07.2009 г., по който са издадени
фактура № *********/10.10.2014 г. и фактура № *********/12.11.2014 г., както и сумата от общо 149,22 лева (сто четиридесет и девет лева и
двадесет и две стотинки), представляваща сбор от стойността на неустойки за предсрочно прекратяване
на договор за далекосъобщителни услуги № *******от 07.07.2009 г., за
която е издадена фактура № *********/16.03.2015 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед на изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в съда – 11.10.2017 г., до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 9672/12.10.2017 г. по ч.гр.д. № 16027 по описа за 2017 г.
на Районен съд Пловдив, Х граждански състав.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Окръжен
съд - Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./ В. К.
Вярно с оригинала.
К.К.