СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш Е Н И Е
06.03.18г.
Софийски
градски съд І-12 състав с:
Председател: Георги Иванов
Разгледа
в съдебно заседание на 08.02.18г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 5238/15г. и констатира следното:
Предявени
са искове от Е. Е. против „Т.С.“ ЕАД с правно основание чл. 137
от ЗЕ във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за сумите: 31 642,
89 лева, съответно 6 328, 58 лева – главници и 1 140 лева – мораторна
лихва; 1 800 лева – главница и 60 лева – мораторна лихва.
Съображенията
на страните са изложени по делото.
Представените
по делото доказателства удостоверяват, че:
На
основание предварителен договор от 16.09.10г. /сключен между страните в
хипотезата на чл. 137, ал. 2, изр. 1-во от ЗЕ/ ищецът е изградил /със свои
средства/ енергиен проект /абонатна станция и захранващ топлопровод/.
В
настоящото производство се претендира присъждане /в тежест на ответника/ на
паричната равностойност на изграденото съоръжение /сумите 31 642, 89 лева –
главница и 6 328, 58 лева – ДДС върху нея/, съответно и мораторна лихва върху
тези суми. Претендира се и обезщетение за ползване на съоръжението /от страна
на дружеството/ в размер на 1 800 лева и мораторна лихва върху същото в
размер на 60 лева.
Исковете
са неоснователни:
От
една страна:
Процесният
договор от 16.09.10г. не предвижда задължение на ответника да заплати на ищеца
вложените средства в изграждането на енергийния проект /стойността на проекта/.
С оглед това – процесните суми /главници и лихви/ не могат да бъдат присъдени
на основание на договора между страните /в хипотезата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД/.
От
друга страна:
Претендираните
вземания не могат да бъдат присъдени и при условията на чл. 137 от ЗЕ. Разпоредбите
на чл. 137, ал. 3 от ЗЕ и чл. 138, ал. 1 от ЗЕ предвиждат изрично, че
вещно-правните и финансовите отношения между страните /касаещи собствеността
върху изграденото съоръжение и цената на последното/ подлежат на изрично
договаряне /т.е. уреждането на тези отношения предполага сключване на изричен
договор с конкретни финансови параметри/. Едва при постигане на изрично
/писмено/ съгласие в тази връзка /и едва след прехвърляне на собствеността на
обекта в полза на дружеството/ – ищецът /като изпълнител на енергийното
съоръжение/ би могъл да претендира /в това число евентуално и в хипотезата на
чл. 55 от ЗЗД/ възстановяване на вложените средства за изграждане на обекта
/цената на последния/. Доказателства /и твърдения/ за подписване на такъв
договор – не са ангажирани /заявени/ по делото. С оглед това – горните искове
следва да бъдат отхвърлени.
Искът
по чл. 137, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ също е неоснователен:
Исковата
молба съдържа изрично изявление, че енергийният обект захранва само собственият
на ищеца имот. В такава хипотеза следва да се приеме, че процесното съоръжение
на практика е изградено единствено в интерес /в полза/ на самият ищец /т.е.
последният не разполага с правото да претендира обезщетение при условията на
чл. 137, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ, доколкото фирмата не се явява „неоснователно
обогатена“ по смисъла на чл. 55 от ЗЗД и чл. 59 от ЗЗД от ползването на изграденото
съоръжение/. С оглед това – исковете с посочената правна квалификация /главен и
акцесорен/ следва да бъдат отхвърлени.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
исковете с правно основание чл. 137 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД на Е.М.Е. ЕГН **********
против „Т.С.“ ЕАД.
ОСЪЖДА
Е.М.Е. да плати на „Т.С.“ ЕАД 100 лева - юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК
във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: