О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……...........10.01.2020 г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 46-ти състав,
в закрито заседание, проведено на десети януари през две хиляди и двадесета в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
като разгледа гр. д. № 2300 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 130 от ГПК.
Производството е
образувано по предявен от К.Г.В., ЕГН ********** и Р.Х.В.,
ЕГН **********,***, Булстат ********* с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
приемане за установено между страните, че Община Аксаково не е собственик на
УПИ XXXIV в кв. 3 по плана на с. Долище, общ. Аксаково, обл.
Варна.
В исковата молба ищците
се позовават, че са собственици в режим на СИО на процесния имот по сила на
трансформирано в право на собственост право на ползване, предоставено им съгл.
Постановление № 26/1987г. на МС и Решение № 31/12.07.1990г. на ИК на ОбНС-с. Аксаково. Ищците са се снабдили и с констативен
нотариален акт № 69, том 2, рег. № 558 на варненски нотариус за собственост
върху недвижим имот, придобит на основание §4 на ПЗР на ЗСПЗЗ. Позовават се на
отказ на кмета на Община Аксаково да издаде скица за имота, който отказ е
потвърден с влязло в сила решение на ВАС. Твърди се, че в хода на
административното производство ответникът е ангажирал Заповед №6327/17.11.1977
на председателя на ОНС-гр.Варна за одобрен РЗП на с. Долище и Заповед на кмета
№ 145/28.04.2000г. на Кмета на Община Аксаково за частично изменение на РП на
част от кв.3, с което е отпаднало отреждането за профилакториум,
а парцел XXXIV е отреден за „резервен“ и като собственик в разписния лист към плана е
записана Община Аксаково. Поддържа се, че дори да се са изпълнени
предпоставките по пар.4а от ПРЗ на ЗСПЗЗ
за трансформация на правото на ползване в право на собственост, ищците са
придобили процесния имот по силата на давностно владение, упражнявано в периода
от 1990г. до настоящия момент явно и трайно. Позовава се, че имотът не е
актуван като държавна или общинска собственост, но въпреки това е записан в разписния лист към плана като собствен на
ответника. Оспорва ответната община да може да придоби имота по реда на чл. 19
от ЗСПЗЗ.
В постъпилия
в срока по чл. 131 ГПК отговор ответникът, Община Аксаково, оспорва допустимостта на иска, като твърди
липса на правен интерес от така формулирания
отрицателен установителен иск. Счита, че ищците не
са могли да придобият имота
по давност, тъй като до
одобряването и влизане в сила на ПНИ имотът
бе може да
бъде индивидуализиран и да представлява част от гражданския
оборот. Поддържа, че имотът е държавен,
доколкото няма друг собственик и не може да
се придобие по давност съгл.
чл. 86 ЗС. Въз основа на изложеното
се настоява за отхвърляне на
иска.
Съдът, за да
се произнесе по допустимостта на спора, приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от
приложеното по делото удостоверение за сключен граждански брак от 27.08.1978г.
ищците Касимир В. и Р.В. са съпрузи.
Видно от
удостоверение 1383, издадено от председателя на изпълнителния комитет на
Общински народен съвет- гр. Аксаково на К.В. е предоставена земя за земеделско
ползване в размер на 600 кв.м. в землището на с. Долище, кв.2, парцел 32.
От
приложеното по делото удостоверение 1581/20.09.1994г. , издадено от кмета на
Община Аксаково се установява, че К.В. е придобил право и е закупил
предоставения му по ПМС недвижим имот в землището на с. Долище. В удостоверението
е посочено, че имотът попада в зона за земеделско ползване.
С НА 69,
том2, рег. 558/24.02.1999г.по описа на нотариус Орлин Стефанов ищецът К.В. е признат за собственик на
осн.пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на недвижим имот: земеделска земя с площ 600 кв.м.,
находящ се в землището на с. Долище, представляваща парцел 32 в кв.2 по плана
на местността.
Видно от
приложен на л.24 разписен лист към проекта за дворищна регулация на кв.3 в с.
Долище парцел XXXIV e записан като собствен на Община Аксаково.
От
обяснителна записка за изработване на ЧИЗРП на част от кв.3 с.Долище парцел
XXXIV е предвиден като резервен, поради недоказана
собственост на ползвателите.
Видно от
приложеното адм дело 375/2016 по описа на Варненски административен съд се установява,
че установява, че с влязло с сила решение №7215/08.06.2017г. по описа на
Върховния административен съд е отхвърлена жалбата на К.Г.В. против Заповед
№69/02.02.2016г. на Кмета на Община Аксаково, с която
е постановен отказ за издаване на скица по Заявление № УТ-1-795/08.09.2015г. за
имот УПИ 32, кв.2, находящ се в м-ст
Долище, с. Долище, общ.Аксаково, обл. Варна. Видно от
мотивите на съдебното решение и преписката по делото ответната Община е
отказала издаването на скица не по съображения, с които оспорва правата на
ответниците, а поради липса на одобрен ПНИ.
От
заключението на изготвената и приета по делото съдебно-техническа експертиза,
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от
страните се установява, че общия
регулационен и застроителен план на с.Долище от 1977
ПИ-43 е записан в разписната книга на ДЗС, като земята в сегашния процесен имот (XXXIV) е била с предвиждания парцел за профилаториум,
а с предназначение „двор“. С ЧИРП от 2000 г. е предвидено отпадане на
отреждането за „профилакториум“ по предходен план и
парцелът е предвиден като „резервен“ за
индивидуално/вилно застрояване, а по предназначение двор в урбанизирана
територия -т.2.2 и 2.3 от заключението. Към 17.11.1977г. земята е попадала в
регулационните граници на с.Долище(т.3.2 от заключението ) и не попада в
територии по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ (6.2).
Въз основа на изложеното, по допустимостта на
производството съдът намира следното:
Наличието на правен интерес
е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на всички искове,
вкл. на установителните
искове за собственост, за която съдът следи
служебно и преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на всеки конкретен
правен спор, за разрешаването на който е сезиран.
Правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост
е налице винаги, когато ищецът твърди,
че е собственик на вещта, а ответникът
оспорва или смущава правото му на собственост
с фактически или правни действия.
I В случая, съдът намира,
че по делото не се установи ответникът нито да оспорва, а още по –малко да
смущава правата на ищците. (1.1)На първо място ответната
страна отрича да е собственик на имота, като същевременно не противопоставя
други вещни права, с които да смущава правната сфера на ищците. Както с
отговора на исковата молба, така и в проведените открити съдебни заседание
процесуалният представител поддържаше, че Община Аксаково не е титуляр на вещни
права върху процесния имот. (1.2) На следващо място в
производството не се установи ответникът с извънпроцесуалното
си поведение да е претендирал права върху имота. Не се установи процесният имот
да е актуван с план за общинска собственост, който да легитимира ответната
община като собственик на имота. В действителност в ЧИЗРП от 2000г. на село
Долище Общината е вписана като собственик. Въпросният регулационен план, обаче
няма отчуждително действие и вписването на едно лице
за собственик в разписната му част не поражда вещни права, съответно Общината
не претендира такива. Видно от обяснителна записка за
изработване на ЧИЗРП на част от кв.3 с.Долище парцел XXXIV подобно вписване е резултат от недоказаната собственост
на ползвателите.
(1.3)
Отказът на Община Аксаково да издаде скица, също не може да обуслови интерес от
търсената защита. Самият отказ представлява индивидуален административен акт и
е издаден от кмета на общината в изпълнение на възложените му административни
правомощия. Отказът е обоснован с мотиви, които нямат нищо общо с оспорване
правата на ищците, като освен това е потвърден като законосъобразен.
Разглежданият случай не е идентичен на хипотеза, при което кметът на общината отказва
издаде въз основа на молба-декларация
по чл.587, ал.2 ГПК удостоверение, че
имотът няма държавен или общински
произход, в който случай ОУИ се
приема за допустим в част от практиката.
Ако се
приеме за допустим предявеният ОУИ следва на ответната община да се наложи да
доказва по делото фактическият състав, от който възниква правото й, което тя
иначе не претендира.
В
заключение, съдът приема предявеният отрицателен установителен
иск за недопустим, поради липса на
интерес, като необходима положителна процесуална предпоставка за допустимостта
на учреденото производство.
II Налице и друг аргумент срещу допустимостта на учреденото
производството.
С ТР № 8/
2012 г. на ОСГТК на ВКС. -
В ТР № 8/ 2012 г. на ОСГТК на
ВКС се прие, че правен интерес
от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права
е налице когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както
и при конкуренция на твърдяни от
двете страни права върху един
и същ обект, позовава се на
фактическо състояние или има възможност
да придобие права, ако отрече
правата на ответника.
В разглеждания случай
ищецът заявява самостоятелни права върху процесния имот, твърдейки, че е
трансформирал право си на ползване в право на собственост.
Условията за придобиване на това право
по реда на
пар.4а от ПЗР
на ЗСПЗЗ са: земеделският имот да е бил предоставен
за ползване на ответника по
реда на някои
от актовете, посочените в пар.63 от ПЗР на ПМС № 456 от 1997 г., с което се изменя
ППЗСПЗЗ, обнародвано в ДВ бр.122 от 1997
г., към 01.03.1991 г. имотът
да е бил застроен със сграда,
да е направено искане за изкупуване
на имота в срока по пар.4а, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и в тримесечен срок от влизане
в сила на оценката да е заплатена
на собственика чрез общината цената
на имота. По реда на § 4а от ПР на ЗСПЗЗ, обаче се е
допустимо трансформирането на право на ползване само за земи със земеделски характер. От значение за преценката дали една
земя има земелски характер е предназначението
на земята, а не начина на
нейното ползване - Решение № 212 от 18.06.2010 г. по гр. д. № 85/2010 г., ВКС, II г.о.
В случая, както се установи от заключението
на изслушаната СТЕ към датата, на която на ищците е предоставено ползването на
имота, същият не е бил за земеделско ползване, тъй като още съгласно
предвиждането на регулационния план от 1977 г. имотът попада в регулационните
граници на с. Долище и е отреден за „профикалториум“.
В случая ирелевантно към спора е дали е отпаднало
предназначението на отреждането.
По изложените
съображения съдът приема, че дори и да отрекат правата на ответника, ищците не са придобили и не биха могли да придобият
собствени правата, поради което исковата защита се явява лишена от интерес и на
това основание. Ищците не биха могли да придобият права и по давностно
владение, доколкото не се позовават, че владението е осъществено срещу собственици,
различни от държавата и общината.
С оглед на изложеното настоящият състав приема, че ищецът
не успя да установи по делото фактите, от които произтича твърдяното право, а
оттам и правния си интерес за водене на
иска, поради което учреденото производство се явява недопустумо.
В този смисъл са Решение № 167 от 6.02.2017 г. по гр.д. № 535/2016 г., I г.о, Решение № 35 от 11.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3475/2016 г., I г.
о., ГК.
С оглед изхода от делото
и на осн. чл.78, ал.4 от ГПК в полза на ответника
следва да се присъдят сторените по делото разноски в размер на 300 лева за ССчЕ и 250 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното и на осн.
чл. 130 от ГПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по
гражданско дело № 2300 по описа за 2019 година на Варненски районен съд, XLVI състав, на осн.чл. 130 от ГПК.
ОСЪЖДА К.Г.В., ЕГН ********** и Р.Х.В., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на Община Аксаково, Булстат ********* сумата от 550
лева, представляваща сторените по делото съдебно деловодни разноски, на осн.чл. 78, ал.4 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: