№ 1973
гр. Пловдив, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330204729 по описа за 2021 година
Обжалвано е наказателно постановление № 71 от 17.06.2021г. издадено
от Ч. Г. Ч., на длъжност *** на Областна дирекция за безопасност на храните -
Пловдив, с което на „АГРОСЕМ 2009“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище
и адрес на управление – гр.Пловдив, ул.„Ангел Кънчев“ № 4, представлявано
от А. Д. А.,
1.на основание чл.155, ал.1 от Закона за защита на растенията е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2
000лв. /две хиляди лева/, за нарушение на чл.101, т.2, във вр. с чл.91, ал.2 от
Закона за защита на растенията.
2.на основание чл.164, ал.2, във вр. с ал.1 от Закона за защита на
растенията е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 1 000лв. /хиляда лева/, за нарушение на чл.82, т.1 от Закона за
защита на растенията.
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е неправилно,
необосновано и съставено при допуснати нарушения на процесуалните
правила. Поддържа, че в наказателното постановление е посочено, че при
извършената проверка на 16.03.2021г. в обекта на 16.03.2021г. в присъствал
*** А. А., което не отговаря на истината, както и че съставен АУАН срещу
1
друг субект - „АГРОСЕМА-2009“ ЕООД. Още взема становище, че липсва
ясно и точно описание на нарушението по чл.101, т.2 от Закона за защита на
растенията, както и че фактическата обстановка е предадена неточно, непълно
и при съществени нарушения. Още сочи, че на жалбоподателя не са връчени
описаните в наказателното постановление като приложения документи.
Предлага наказателното постановление да бъде отменено. Процесуалният
представител на жалбоподателят – адвокат Д. поддържа жалбата на
изложените основания, като добавя, че проверката е извършена в неработещ
обект, със съдействието на свидетеля А., както и че сайта на дружеството не е
позволявал да се продаде артикул, който не е бил в наличност. Сочи, че не се
установява кой препарат е бил продаван и още кака актосъставителят е
установил същият се рекламира или продава. При условията на евентуалност
взема становище, че са налице основанията за прилагане реда на чл.28 от
ЗАНН. Предлага наказателното постановление да бъде отменено, както и да
бъдат присъдени направените разноски.
Ответната страна – Областна дирекция за безопасност на храните -
Пловдив, чрез процесуалният си представител – юрисконсулт Ц. оспорва
жалбата. По направените възражения от жалбоподателя сочи, че
действително А. А. не е присъствала при съставяне на констативния
протокол, но е присъствала при съставяне на АУАН, както и че независимо от
отразеното в последния, дружеството е идентифицирано е едни и същ ЕИК.
Също взема становище, че ясно са посочени кои членове от закона са
нарушени, както и е налице идентичност между същите и описаната
фактическа обстановка. Още сочи, че е отчетено това, че жалбоподателят е
подал възражения, както и че в акта е записано какви документи се прилагат и
последните са предадени на ***.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на 21.06.2021г. видно от приложеното известие за
доставяне, а жалбата е подадена до РС – Пловдив на 25.06.2021г., съгласно
отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран
2
субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен
интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на
твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 16.03.2021г., свидетелят Р. Л. М. – в качеството и на *** при
Областна дирекция за безопасност на храните – Пловдив, извършила
проверка на електронен адрес – ***, при което констатирала, че на същия
били предлаган за продажба продукт за растителна защита, с обявена цена на
същия, както и на същия сайт се рекламирал и неразрешен продукт за
растителна защитя – „Нурале Д“. Също било установено, че въпросния сайт
*** бил поддържан от дружеството жалбоподател „АГРОСЕМ 2009“ ЕООД,
ЕИК:*********.
Още същия ден – 16.03.2021г., свидетелят Р. Л. М. извършила проверка
в обект – селскостопанска аптека, находяща се на адрес – гр.Пловдив, ул.
„Ангел Кънчев“ № 4, стопанисвана от „АГРОСЕМ 2009“ ЕООД,
ЕИК:*********, като констатирала, че същият обект не работел. В намиращ
се на същия адрес магазин за семена, стопанисван от същото дружество, бил
установен свидетелят И. А. А. – работещ като ***.
За последното свидетелят М. съставила Констативен протокол №
0006876 от 16.03.2021г., който бил подписан от и връчен на А..
На 22.03.2021г. свидетелят М. съставила АУАН № 0000056 от
22.03.2021г. срещу „АГРОСЕМ 2009“ ЕООД за нарушение на чл.101, т.2, във
вр. с чл.91, ал.2 от Закона за защита на растенията и нарушение на чл.82, т.1
от Закона за защита на растенията. Последният АУАН бил съставен в
присъствието на и подписан от *** на дружеството – А. А.. Въз основа на
същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел Р. Л. М., която описва извършената
проверка и сторените при същата констатации, включително съдържанието
на сайта, както и че последния се поддържа от дружеството. Показанията на
свидетеля М. изцяло кореспондират и показанията на свидетеля И. А. А.,
3
който изнася същото за горните обстоятелства. Съдът намира същите
показания за последователни, логични, непротиворечиви и добре
кореспондиращи както помежду си, така и с останалата доказателствена
съвкупност по делото, поради които възприема последните като истинни. От
същите се установява начина на констатиране извършените нарушения,
фактите по същите, както и процедурата по съставяне на акта.
Горната фактическа обстановка се установява и от приложените по
делото писмени доказателства – разпечатки от сайта *** изготвени на
16.03.2021г. от свидетеля М., от които се установява съдържанието на същия.
Относно приложението на процесуалните правила по същото
административнонаказателно обвинение: Съдът след запознаване с
приложените по дело АУАН и НП намира, че макар издадени от компетентни
органи, притежаващи нужните правомощия - съгласно разпоредбата на
чл.175, ал.1 от Закона за защита на растенията, то при съставянето им са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до
опорочаване на административнонаказателното производство, както и
ограничавайки право на защита на жалбоподателя, предвид следното:
В нарушение разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН, относно съставения
АУАН, както и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – за наказателното постановление, в
последните два липсва описание на нарушението, а именно – на всички
съставомерно по последното факти.
I.За нарушението на чл.101, т.2, във вр. с чл.91, ал.2 от Закона за защита
на растенията.
Тук на първо място следва да се посочи, че доколкото нарушението на
чл.101, т.2, във вр. с чл.91, ал.2 от Закона за защита на растенията съдът се
изразява именно в търговията на продукти за растителна защита извън обекти
по чл. 91, ал. 2, и доколкото в случая се твърди „незаконна онлайн продажба
на същите“, то очевидно е, че въпросите кой/кои препарати са подавани
„онлайн“ е от твърде съществено значение както за преценката извършено ли
е по същество твърдяното нарушение и на следващо място – налице ли са
предпоставките за прилагане реда на чл.28 от ЗАНН.
Въпреки горното, в АУАН и наказателното постановление липсва
каквото и да е посочване за кой конкретен препарат се твърди да е
продаван „онлайн“ и дори не става ясно дали се касае за един или много на
4
брой препарати.
Така единственото споменаване в текста на АУАН и наказателното
постановление и АУАН на препарата/препаратите е във връзка с това, че
поводът на проверката бил сигнал, свързан с „незаконна онлайн продажба на
същите, в електронни сайтове на фирмата“, и на още едно място, в което
се сочи, че „Продуктът има обявена цена на продукта,“, с което се
изчерпва цялата „индивидуализация“ на предлагания за продажба продукт
или продукти.
Изрично следва да се посочи, че макар в АУАН и наказателното
постановление да се спомената един конкретен препарат за растителна
защита, а именно - „Нурале Д“, то за последния се твърди само, че е
рекламиран, но не и че е продаван, доколкото е посочено – „както и реклама
на неразрешен продукт за растителна защита - Нурале Д“.
При това едва ли е необходимо да се обосновава очевидната
невъзможност административнонаказателното обвинение да почива на
предположението, че рекламирания препарат е и продавания (или един от
продаваните), което дори чисто житейски не може да бъде определено като
задължително, доколкото съвсем не е невъзможно да се рекламира продукт,
който все още не се предлага за продажба.
II.За нарушението на чл.82, т.1 от Закона за защита на растенията.
Относно нарушението на чл.82, т.1 от Закона за защита на растенията,
което се изразява в рекламиране неразрешен продукт за растителна защита,
в наказателното постановление и АУАН липсва посочване на две особено
съществени за същото нарушение обстоятелства, а именно – в какво
собствено се изразява твърдяното „рекламиране“, както и защо „Нурале Д“ е
неразрешен продукт за растителна защита;
В наказателното постановление и АУАН липсва каквото и да е
посочване в какво се изразява твърдяното рекламиране и дори къде е
извършвано последното.
При това следва да се посочи, че описанието на нарушението е сторено
по начин, не позволяващ въпросния сайт *** да бъде свързан само с другото
твърдяно нарушение имащо като изпълнително деяние продажбата на
препарати за растителна защита. Така в наказателното постановление и
5
АУАН изрично е посочено, че „ По време на проверката са връчени
разпечатки от сайта на фирмата ***, доказващи извършеното нарушение
от дата 16.03.2021г. с активни бутони за продажба.“.
При горното, свързването на нарушението, изразяващо се в
рекламиране неразрешен продукт за растителна защита със сайт *** може да
изходи само от някаква своеобразна аналогия, но не и от фактическата
обстановка, изложена в наказателното постановление и АУАН. Последното е
недопустимо, като за същото липсват дори логически предпоставки.
Що се отнася до основанието на твърдението, че „Нурале Д“ е
неразрешен продукт за растителна защита – последното изцяло липсва в
наказателното постановление и АУАН. Едва с разпита пред съда на свидетеля
М. се установява, че препарата е неразрешен, защото е изваден от „списъка“
(неизвестно какъв), като обаче следва да се отбележи, че същият свидетел
говори за препарат „Агрия 1050“ и не споменава за „Нурале – Д“.
Така описаните нарушения разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН –
относно наказателното постановление, както и на чл.42, т.4 от ЗАНН – за
АУАН, следва да се преценят като такива от категорията на съществените
процесуални нарушения, доколкото създават неяснота относно
съставомерните за твърдяното нарушение обстоятелства, поради което
лишават лицето, посоченото като нарушител, от правото му да разбере
същите факти, съответно – да организира защитата си.
Последното мотивира отмяната на наказателното постановление като
незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени извършените от него разноски в настоящото производство за
заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство от упълномощен от него адвокат в размер на 500 лева.
Следва да се посочи, че от страна на същия е направено своевременно искане
за присъждане на разноските в настоящото производство, като е представен и
оправдателен документ за тяхното извършване – договор за правна помощ
/лист 13/.
Що се отнася до искането на въззиваемата страна за намаляване
размерна на присъденото възнаграждение за процесуално представителство
6
на жалбоподателя до минималния такъв, посочен в Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от
Висшия адвокатски съвет, то следва да се съобрази, че съгласно чл.18, ал.2,
вр. чл.7, ал.2, т.1 и т.2 от същата Наредба, то минималния размер касателно
едното административно наказание „имуществена санкция в размер на 2
000лв“ е 370 лева, а за другото административно наказание „имуществена
санкция в размер на 1 000лв“ е 300 лева, или общия минимален размер от 670
лева е по-висок от претендирания такъв то 500 лева, поради което и
последния не може да бъде намален.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 71 от 17.06.2021г. издадено от
Ч. Г. Ч., на длъжност *** на Областна дирекция за безопасност на храните -
Пловдив, с което на „АГРОСЕМ 2009“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище
и адрес на управление – гр.Пловдив, ул.„Ангел Кънчев“ № 4, представлявано
от А. Д. А.,
1.на основание чл.155, ал.1 от Закона за защита на растенията е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2
000лв. /две хиляди лева/, за нарушение на чл.101, т.2, във вр. с чл.91, ал.2 от
Закона за защита на растенията.
2.на основание чл.164, ал.2, във вр. с ал.1 от Закона за защита на
растенията е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 1 000лв. /хиляда лева/, за нарушение на чл.82, т.1 от Закона за
защита на растенията.
ОСЪЖДА Областна дирекция за безопасност на храните - Пловдив да
заплати на „АГРОСЕМ 2009“ ЕООД, ЕИК:********* сумата в размер на 500
/петстотин/ лева, представляваща извършени разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
7
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8