№………./……...06.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНА МАРКОВА
ЧЛЕНОВE: ТОНИ
КРЪСТЕВ
ДЕСИСЛАВА
ЖЕКОВА
при
секретар Албена Янакиева
като разгледа докладваното от съдия Т. Кръстев
въззивно търговско дело № 347 по
описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
Община Аксаково срещу решение № 83/08.01.2020 г., постановено по гр.дело № 10910/2019 г. по описа на РС – Варна, с
което съдът е признал за установено, че Община Аксаково дължи на ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп” сумата от 523.17 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение за отстраняване на щети по лек автомобил „***” с
рег. № *** по договор за застраховка „Каско” и 25.00 лева, представляваща
разноски за ликвидация на щетата, ведно със законната лихва считано от датата
на предявяване на заявлението в съда – 03.06.2019 г. до окончателното изплащане
на задължението, за което е издадена заповед № 4293/04.06.2019г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 по ч.гр.д. № 8522/2019г., по описа на ВРС, на
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1 ГПК, като е присъдил в полза
на ищеца сторените по делото разноски.
В жалбата се излага, че решението на
ВРС е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати
съществени процесуални нарушения. Според жалбоподателя, ВРС неправилно е приел,
че Община Аксаково носи отговорност за причинените на автомобила вреди, тъй
като по делото не е
доказан по несъмнен начин механизмът на настъпване на увреждането, в частност
мястото на произшествието не е посетено от органите на МВР, което в случая е
било задължително, и не е съставен протокол за ПТП. Счита, че решението не
кореспондира със събраните гласни доказателства, сочещи увреждане на предна, а
не на задна лява гума. Поддържа, че от събраните по делото доказателства не се
установява по несъмнен начин наличието на дупка на пътното платно, механизма на
настъпване на ПТП и причинната връзка между описания механизъм и описаните щети
по автомобила. Сочи още, че Община Аксаково няма вина за настъпилото увреждане,
тъй като не е налице бездействие на общината, а напротив – предприети са били
действия по обезопасяване на пътния участък. Счита още, че първоинстанционният
съд неправилно е приел, че не е налице съпричиняване отстрана на водача на МПС,
който не е съобразил скоростта си на движение с пътната обстановка. Отправя
искане за отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на иска, евентуално
намаляване на размера на обезщетението, и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата
страна чрез процесуален представител е подала писмен отговор, с който оспорва
жалбата. Поддържа, че доводите на жалбоподателя са неоснователни като излага
подробни съображения. Моли за потвърждаване на решението на ВРС и присъждане на
разноски.
В открито съдебно
заседание страните чрез процесуален представител поддържат изложените доводи и
възражения.
Варненски окръжен съд като
взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения
на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено
следното:
Въззивната жалба е редовна
по смисъла на чл.267, ал.1 от ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи
на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния
съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по
валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение,
а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на
пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното решение е
издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички
положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със
съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното
решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи
произнасяне по съществото на спора.
Пред районния съд ищецът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”,
твърди че на 06.02.2019 г., при движение по път гр. Варна – с. Яребична, на
около 100-200 м. преди табелата, при заобикаляне на дупки по пътната настилка,
лек автомобил марка „***“, рег. № ***, собственост на „Райфайзен лизинг
България“ ЕООД, управляван от Мирослав Александров Димитров, попада в
необозначена и необезопасена дупка на платното. В резултат на произшествието е
увредена задна лява гума на автомобила. Сочи се, че в изпълнение на задълженията
си, произтичащи от сключения застрахователен договор за застраховка „Каско”,
застрахователна полица 5С068061118019, ищцовото дружество е изплатило
обезщетение в размер на 523.17 лева и е сторило разноски в размер на 25 лева.
Ищецът депозирал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано
ч.гр.д. № 8522/2019г., по описа на ВРС. Срещу издадената заповед за изпълнение
постъпило възражение, поради което за дружеството е налице интерес от
установяване вземането за горните суми, ведно с лихва за забава от датата на
депозиране на заявлението в съда до окончателното възстановяване на изплатеното
обезщетение. Претендира и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна Община Аксаково е
подала отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва
механизма на настъпване на ПТП. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка
между твърдяното от ищеца ПТП и документираните от него щети по лекия
автомобил. Прави възражение за съпричиняване поради несъобразяване скоростта на
движение от водача.
Предявеният иск е с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ. Ищецът носи тежестта да докаже наличието на
имуществено застраховане; да е настъпило застрахователно събитие в резултат от действие
или бездействие на трето лице, което отговаря по правилата на деликтната или
договорна отговорност, в т.ч. фактите, обуславящи тази отговорност;
застрахователят да е изплатил дължимото застрахователно обезщетение на
застрахования. В тежест на ответника е да установи въведените с отговора на
исковата молба правоизключващи и правопогасяващи възражения, а именно, че пътят
е бил в изправност, респ. обезопасен, или че е налице основание за намаляване
на обезщетението.
По ч.гр.д. № 8522/2019г. по описа на ВРС, 25-ти състав, е
издадена Заповед № 4293/04.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, като е разпоредено длъжникът Община Аксаково да заплати на ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп” сумата от 523.17 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета № 470418191906786 и сумата от 25.00 лева,
представляваща разноски за ликвидация на щетата. В срока по чл. 414 ГПК,
длъжникът е възразил срещу издадената заповед за изпълнение. В изпълнение на
дадените му от заповедния съд указания ищецът е предявил иск в
законоустановения срок.
В съответствие със събраните
доказателства, първоинстанционният съд е приел за доказано по делото
съществуването на застрахователен договор “Булстрад Каско Стандарт” между ищеца
– застраховател и третото за спора лице – „Райфайзен лизинг България” ЕООД,
както и че договорът е бил валиден към датата на произшествието. Приел е също
за установено, че транспортното произшествие е настъпило на процесната дата, в
резултат на което са причинени и имуществените вреди – увредена задна лява гума
на процесния автомобил. С платежно нареждане от 05.03.2019г. е изплатено
обезщетение в размер на 523.17 лева по образуваната щета при застрахователното
дружество.
Спорът във въззивното производство се
концентрира относно наличието на причинно-следствена връзка между установения
механизъм на ПТП-то и причинените вреди, както и относно съпричиняването на
вредоносния резултат. В тази насока в първоинстанционното производство са
ангажирани писмени доказателства от ответната страна, която носи
доказателствената тежест относно наличието на виновно поведение на водача,
изразяващо се в нарушаване на правилата за движение, респ. за съпричиняване на
вредоносния резултат.
Представен е констативен протокол от
13.04.2018г., с който са приети доставени пътни знаци – А12 „Неравности по
платното за движение“ – 2 бр. и Т2 „Дължина на…“ (2000м) – 2 бр., на стълбове с
височина 3.5м., монтирани на път VAR3030 след кръстовището с път VAR1081,
посока с. Яребична и преди табела, обозначаваща край на населеното място – с.
Яребична, посока Варна. Според констативния протокол от 18.06.2019г., горните
предупредителни знаци са били налични към датата на съставяне на протокола,
както и знаци А23 „Участък от пътя в ремонт“ – 2 бр. и В26 „Забранено е
движение със скорост, по-висока от означената“ – (40км).
Според заключението на приетата
съдебно-техническа експертиза в първоинстанционното производство, от техническа
гледна точка настъпилата увреда – разкъсване и срязване на външния борд на
гумата диагонално спрямо протектора й, отговаря да е следствие на описаното
събитие в исковата молба – попадане на автомобила в неравност със задно ляво
колело.
От
показанията на свидетелите Мирослав Александров Димитров – водач на увредения
автомобил и Петко Иванов Батешков – пътувал в автомобила, се установява, че заявеното
застрахователно събитие е настъпило при движение по път гр. Варна – с.
Яребична, като след разклона за с. Въглен, автомобилът попаднал в дупка на
пътното платно, вследствие на което била увредена лява гума. И двамата
свидетели сочат, че е била увредена предна, а не задна лява гума, но въззивният
съд намира, че това разминаване с установеното от приетите писмени
доказателства не е съществено с оглед периода от време, който е изминал от
настъпване на произшествието до разпита на свидетелите. Свидетелят Димитров
сочи, че сменил гумата и продължили движението. И двамата свидетели излагат, че
по пътния участък е имало множество дупки. Водачът излага, че се е движил със
скорост 30-50 км/ч., а спътникът му – 30-60 км/ч.
При така
установените факти по въведените с жалбата оплаквания, съдът намира следното от
правна страна:
По делото не са налице
доказателства, които да опровергават твърдения от ищеца и доказан с показанията
на свидетелите механизъм на настъпване на увреждането. Свидетелите сочат, че
именно при преминаване през процесния пътен участък, осеян с множество дупки, е
настъпило застрахователното събитие. Експертизата е категорична, че вида и
характера на увреждането по гумата на автомобила – разкъсвания на външния борд
и разхерметизиране, съответстват на такива, които се получават при
съприкосновение с твърди остри ръбове, налични при нарушено асфалтово покритие
и образувани дупки по пътното платно. Водачът не е правил опит да съобщи на
пътната полиция за инцидента, но това не е било задължително, тъй като
автомобилът е можел да се придвижи на собствен ход след смяната на гумата с
резервна.
Съгласно чл. 31 ЗП
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините, а чл. 167,
ал.1 от ЗДвП вменява задължение за поддръжка на пътя в изправно състояние,
съответно да се сигнализират незабавно препятствията по него и същите да се
отстраняват във възможно най-кратък срок. В настоящия случай се установява, че
процесното ПТП е било причинено от "препятствие на пътя", създаващо
опасност за движението. Видно от датите на представените от ответника
протоколи, не са налице данни знаците
А23 „Участък от пътя в ремонт“ и В26 „Забранено е движение със скорост,
по-висока от означената“ – (40км) да са били поставени към датата на настъпване
на застрахователното събитие. Следва да се посочи
също, че поставянето на предупредителни знаци не освобождава общината от
отговорността, която носи за поддържане на пътищата. Не е необходимо пътищата
да се разрушат до степента, описана от свидетелите, за да предприеме общината
действия по тяхното ремонтиране. Още по-неприемливо е близо година след
поставяне на пътния знак, предупреждаващ за състоянието на пътя, същият да не е
ремонтиран. Предвид проявеното противоправно бездействие от общинските
служители, натоварени да поддържат пътя в изправно състояние, то общината
следва да носи отговорност за претърпените щети на лекия автомобил.
Що се отнася до твърдяното
съпричиняване, съдът намира, че такова не се доказа. Не е установено към
06.02.2019 г. на мястото да са били монтирани знаците А23 „Участък от пътя в ремонт“ и В26 „Забранено е
движение със скорост, по-висока от означената“ – (40км). За установяване на
този факт ответникът не е представил констативен протокол, а единствено писмо
от 27.06.2019 г., което представлява вътрешна кореспонденция между служители на
общината и няма доказателствена стойност за удостоверените в него изгодни за
ответника факти. Не е установено водачът на автомобила да се е движел с
превишена или с несъобразена скорост.
Следователно, налице са
всички предпоставки, обосноваващи основателността на исковата претенция.
До същия извод е достигнал
и ВРС, поради което решението следва да бъде потвърдено.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на въззиваемата страна следва да се присъди възнаграждение за адвокатска защита
съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖАВА изцяло Решение № 83/08.01.2020 г., постановено по гр.дело № 10910/2019 г. по описа на РС – Варна.
ОСЪЖДА Община Аксаково, с адрес: гр.
Аксаково, ул. ”Георги Петлешев” № 58Б, представлявана от кмета А.К.С., да
заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ******, сумата от 360.00 лева /триста шестдесет лева/,
представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение в производството
пред Окръжен съд – Варна, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3,
т.1 от ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.